3.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 99/64

—

като взе предвид документа на Комисията от 7 май 2010 г., озаглавен „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011—2020 г.“, в който тя прави преглед на положението,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001), последвано от съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед – План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ и придружаващите го документи (COM(2008)0781),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно втория стратегически преглед на енергийната политика (1),

—

като взе предвид третия енергиен пакет, включващ Регламент (ЕО) № 713/2009 от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия, Регламент (ЕО) № 714/2009 от13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003, Регламент (ЕО) № 715/2009 от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005, Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Директива за електроенергията или ДЕ), както и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (Директива за природния газ) (2),

—

като взе предвид Пакета на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, включващ Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства, Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО, Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, както и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2007 г., озаглавена „Към обща европейска външна политика в областта на енергетиката“ (4),

—

като взе предвид Договора за енергийна харта от 17 декември 1994 г., който определя правната рамка за международно сътрудничество в областта на енергетиката и неговия проект за Транзитен протокол,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (Европейската енергийна програма за възстановяване) (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 май 2010 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009) (COM(2010)0283),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 октомври 2009 г. на тема „Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (във връзка със Стратегическия план за енергийни технологии — SET-Plan)“ (COM (2009)0519) и като взе предвид своята резолюция от 11 март 2010 г. относно инвестирането в нисковъглеродни технологии (SET-plan) (6),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 4 май 2010 г. относно изпълнението на програмата за трансевропейски енергийни мрежи в периода 2007—2009 г. (COM(2010)0203),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО (COM(2009)0363) (Доклад на Vidal-Quadras),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала (COM(2006)0545),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 25 юни 2010 г. относно напредъка в областта на мерките за гарантиране на сигурност на доставките на електроенергия и за инфраструктурни инвестиции (COM(2010)0330),

—

като взе предвид проекта за заключения на Съвета от 21 май 2010 г. относно „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011—2020 г.“ (7),

—

като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (Директива за енергийните услуги) (8),

—

като взе предвид Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/62/ЕИО („Директива за КПТЕ“) (9),

—

като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по международна търговия (A7-0313/2010),

А.

като има предвид, че с Договора от Лисабон Съюзът навлиза в нов период, който изисква приспособяване на нашите цели и стратегии, както и на бюджета на ЕС, с цел пълно прилагане на Договора,

Б.

като има предвид, че включването на специална глава относно енергията в Договора от Лисабон понастоящем представлява солидно правно основание за разработване на енергийни инициативи, основани на устойчивото развитие, сигурността на доставките, взаимовръзката на мрежите и солидарността,

В.

като има предвид, че Съюзът е изправен пред проблема с незадоволителното изпълнение на законодателството в областта на енергетиката и липса на координирани енергийни стратегии, чието преодоляване изисква силна водеща роля от страна на Комисията, наред с видимото и убедително демонстриране на волята и подкрепата на държавите-членки,

Г.

като има предвид, че Европа продължава да става все по-зависима от вноса на енергийни източници от трети страни, особено на изкопаеми горива, и като има предвид, че зависимостта от нефт е особено голяма и в бъдеще ще нараства, и като има предвид, че следователно енергийната политика на ЕС трябва да има международно измерение,

Д.

като има предвид, че стандартът на живот и икономическата конкурентоспособност зависят от цената и наличността на енергия,

Е.

като има предвид, че енергийната политика на ЕС следва да спомогне за осъществяването на ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове,

Ж.

като има предвид необходимостта от значителни инвестиции в областта на енергетиката, и по-специално в нови електроцентрали, междусистемни връзки и мрежи през следващото десетилетие, и като има предвид, че тъй като тези инвестиции ще определят енергийния микс за още по-дълъг период от време, следва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че те ще позволят преминаването към устойчива икономика; като има предвид, че това ще изисква допълнителна диверсификация на финансовите инструменти или може да изисква нови пазарни условия, по-специално в регионите, които са най-изолирани в енергийно отношение,

З.

като има предвид, че в ЕС-27 съществуват съществени ресурси от биомаса за производство на значителни количества биогорива от второ поколение,

И.

като има предвид, че въглищата ще продължат да бъдат важен основен източник за доставяне на енергия на обществеността и икономиката,

Й.

като има предвид, че инвестициите в енергийния сектор са много капиталоемки и че има нужда от изграждане на стабилна дългосрочна регулаторна рамка, която да даде възможност на дружествата да вземат екологични и икономически обосновани решения за инвестиране, и като има предвид, че това в никакъв случай не бива да води до нарушаване на конкуренцията,

К.

като има предвид, че амбициозната дългосрочна цел на ЕС за намаляване на емисиите следва да бъде поставена в контекста на едно глобално споразумение относно изменението на климата, с цел максимално увеличаване на положителния принос на ЕС към международните преговори и свеждане до минимум на рисковете от изместване на въглеродни емисии и загуба на конкурентоспособност на европейската промишленост,

Л.

като има предвид необходимостта от това, енергийната мрежова инфраструктура да се финансира преди всичко и предимно от енергийни тарифи, като има предвид, същевременно, че може също така да са необходими финансиране и подкрепа от ЕС в случаите, когато пазарите не могат сами да финансират подобни инвестиции, за да се създадат правилно функциониращи мрежи и да се отворят европейските енергийни пазари, особено в най-слабо развитите региони,

М.

като има предвид, че икономическият спад след финансовата криза забави инвестициите в енергийния сектор; като има предвид обаче, че кризата също така би могла да създаде възможност за реформа в Европа,

Н.

като има предвид, че една устойчива и динамична икономика следва да се стреми да скъса връзката между икономическия растеж и потреблението на енергия, най-вече чрез повишаване на енергийната ефективност на производството,

О.

като има предвид, че Комисията също изрази своето намерение да оцени през 2009 г. глобалното положение с втечнения природен газ и да открие пропуските с цел да предложи план за действие за втечнен природен газ,

1.

Приветства аналитичния документ на Комисията, озаглавен „Към нова енергийна стратегия за Европа 2011—2020 г.“ като първа стъпка към една всеобхватна енергийна политика на ЕС в контекста на стратегията „ЕС 2020“;

2.

Счита, че всяка бъдеща стратегия следва да се стреми към изпълнение на същинските цели на Договора от Лисабон за единен енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност и спестяване на енергия, и за разработване на нови и възобновяеми форми на енергия и за насърчаване на енергийните мрежи; освен това тя следва да допринася за достъпни цени на енергията в полза на всички потребители, увеличаване на енергията от възобновяеми източници в рамките на устойчивото енергийно производство и за развитието на взаимосвързани, интегрирани, оперативно съвместими и интелигентни енергийни мрежи, и да води до намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на вътрешното производство на енергия, като в същото време се поддържат конкурентоспособност и растеж на отрасъла и намаляване на емисиите на парникови газове;

3.

Подчертава, че предложената стратегия следва да бъде прилагана преди всичко в дух на солидарност и отговорност, въз основа на това, че нито една държава-членка не може да бъде изоставена или изолирана и всички държави-членки предприемат мерки за гарантиране на общата сигурност на Съюза; подчертава важното значение на включването в Договора на специален дял за енергетиката (член 194 от ДФЕС), което гарантира солидна правна база за действията на Съюза, основаващи се на метода на Общността;

4.

Подчертава, че Съюзът се нуждае от дългосрочна визия относно една ефективна и устойчива енергийна политика до 2050 г., ръководена от амбициозните дългосрочни цели на ЕС за намаляване на емисиите и допълнена от точни и подробни краткосрочни и средносрочни планове за действие, които да подпомагат работата му за постигането на тези цели;

5.

Призовава за изготвянето на планове за Европейска енергийна общност, включващи сериозно сътрудничество по отношение на енергийните мрежи и европейско финансиране за новите енергийни технологии; приема становището, че Европейската енергийна общност следва, без да се променя в началния етап Договорът от Лисабон, да преодолее разпокъсаността на европейската енергийна политика и да осигури на Съюза силен глас в международните енергийни отношения;

6.

Подчертава, че окончателното изграждане на европейския вътрешен енергиен пазар е наложително за постигането на целите на политиката на ЕС; счита, че това следва да се основава на ясна правна рамка, в която законодателството се прилага стриктно и Комисията проявява повече готовност да започва производства за установяване на нарушение срещу държавите-членки, ако това е необходимо;

7.

Силно подчертава необходимостта от пълно прилагане на настоящото законодателство на ЕС в областта на енергетиката и от изпълнение на енергийните цели на ЕС; подчертава необходимостта от бързо и правилно прилагане на правилата от третия енергиен пакет и от пакета за енергийна ефективност във всички държави-членки;

8.

Призовава Комисията да гарантира, че настоящите директиви за вътрешния пазар се прилагат и транспонират изцяло и правилно от държавите-членки и че, в случай че държавите-членки не реагират, да разгледа като крайна мярка възможността да внесе отново ключовите разпоредби на настоящите директиви за вътрешния пазар във вид на регламенти, за да гарантира пълното им пряко прилагане на единния пазар;

9.

Подчертава необходимостта да се гарантира сигурността на доставките за европейския енергиен парк, по-конкретно чрез разработване на промишлена политика, която насърчава дългосрочното инвестиране в средства за производство на електричество в ЕС;

10.

Счита, че ролята на органите, регулиращи енергийния пазар, и сътрудничеството между националните регулаторни органи, органите за конкуренцията и Комисията следва да бъдат засилени, по-специално по отношение на пазарите на дребно и едро; във връзка с това, призовава Комисията да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) могат да изпълняват ефективно своите задачи; отбелязва, че ако се докаже, че правомощията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) не са достатъчни за създаване на по-интегриран европейски енергиен пазар, може да се появи необходимост техните мандати да бъдат изменени; призовава Комисията и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да разработят предложения относно това по какъв начин би могло да се подобри участието на заинтересованите страни;

11.

Подчертава необходимостта от увеличаване на прозрачността и подобряване на функционирането на пазарите на енергия на едро в полза на потребителите, по-специално що се отнася до финансовите продукти, търгувани на енергийния пазар, и установяването на ефективни дневни пазарни търгувания в Европа; в този контекст, приветства съобщението на Комисията за представяне на предложение относно прозрачността и интегритета на пазарите на търговия на енергия; призовава за разработването на съгласувана регулаторна рамка в тази област;

12.

Счита, че потребителите могат да извлекат ползи от увеличаването на конкуренцията на енергийния пазар; подчертава необходимостта от насърчаване на конкуренцията чрез разнообразяването на маршрутите за транспорт, на източниците на енергия и операторите на европейските пазари, както и че е важно да се насърчава развитието на нови стопански модели;

13.

Припомня секторното проучване на Комисията през 2005 г.; призовава за даване на ход на второ секторно проучване за енергийния сектор през 2013 г.;

14.

Отправя искане към Комисията да организира годишна среща на върха с представители на националните парламентарни комисии, чиято дейност е свързана с енергетиката, и членовете на Европейския парламент и участниците в политиките и законодателството на ЕС в областта на енергетиката, и в други свързани въпроси, за да гарантира по-добро взаимно разбиране; освен това подкрепя идеята за специално заседание на Европейския съвет, съсредоточено върху съответните въпроси на енергийната политика, при което следва да се вземат предвид докладите на Парламента относно енергийната стратегия за 2011 – 2010 г. и плана за действие за енергийна ефективност;

15.

Силно подчертава, че всяко забавяне в развитието на модерна и интелигентна мрежа на ЕС за електрическа енергия и газ отслабва амбицията на ЕС да постигне до 2020 г. своите цели в областта на енергетиката и климата 20-20-20, както и да реализира целите на ЕС за 2050 г., договорени от държавните и правителствените ръководители, които увеличават сигурността на енергийните доставки на ЕС; ето защо приветства факта, че енергийната стратегия акцентира върху интелигентната и съвременната инфраструктура с цел развитие на съвременни интегрирани мрежи на територията на ЕС;

16.

Подчертава, че само една паневропейска енергийна мрежа, която не се основава на границите на държавите-членки, ще позволи окончателното изграждане на вътрешния енергиен пазар; намира, че е необходимо спешно да се разработят и приложат напълно законодателните и финансовите механизми, предвидени в Договора и вторичното законодателство, с цел незабавно да се разрешат случаите на бездействие по отношение на пропуски или липса на връзки в трансевропейските енергийни мрежи; посочва, че необходимостта от внос ще намалее, ако се гарантира, че цялото европейско производство на енергия се използва в оптимална степен;

17.

Настоятелно призовава държавите-членки да предоставят своевременно на Комисията цялата информация, необходима по силата на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 на Съвета относно уведомяване за инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура, за да бъдат установени евентуални пропуски в търсенето и предлагането, както и пречките пред инвестициите, в очакване на решението на Съда на Европейския съюз относно законността на регламента, който е следвало да бъде приет съгласно процедурата на съвместно вземане на решение, необходима по силата на член 194 от Договора;

18.

Счита, че предстоящата „схема за изграждане на морска електропреносна мрежа в Северно море“ на Комисията, заедно със Средиземноморския пръстен (Mediterannean Ring) и проекта за балтийски преносни връзки, следва да се превърне в един от основните градивни елементи за развитието на европейска супермрежа; призовава държавите-членки и Комисията да заделят средствата, които се изискват за развитието на този проект;

19.

Подчертава, че десетгодишният план за развитие на мрежата (за интегриране на електропреносните и газопреносните мрежи на ЕС) следва да се приведе в по-голямо съответствие с целите за 2020 г. и едва тогава да се прилага като методологическо и технологично основание за ново законодателство в областта на енергийната структура; отбелязва ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия за надзор върху изпълнението на плана; подчертава неотложната необходимост от интегриране на енергийните острови в европейската енергийна мрежа, включително чрез установяването на по-добра свързаност между газопреносните мрежи и терминалите за втечнен природен газ, което следва да сложи край на пазарната изолация на някои държави-членки и да увеличи сигурността на доставките за тези държави от ЕС, които понастоящем зависят в сериозна степен от малко на брой държави извън ЕС;

20.

Подчертава необходимостта от по-цялостен обмен на информация от страна на операторите относно управлението на инфраструктурните мрежи с цел предотвратяване на нарушаването на пазарните правила, предизвикано от асиметрия на информацията;

21.

Отново заявява, че за да има стимул за инвестиране в изследванията и разработването на нови енергийни технологии, пазарът се нуждае от регулаторна рамка; във връзка с това подчертава непрестанната необходимост от общ патент за ЕС;

22.

В допълнение към това, посочва, че съществува спешна нужда от развитие и модернизиране на разпределителните мрежи, за да бъдат интегрирани нарастващите количества разпределено производство;

23.

Счита, че съществуващата програма на трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) не беше ефикасна, не допринесе в достатъчна степен за създаването на междусистемни връзки между държавите-членки и е необходимо да бъде приспособена с оглед на осъществяването на целите, определени в законодателния пакет относно климата и енергетиката и в третия законодателен пакет относно вътрешния пазар; освен това счита, че поради тази причина предложеният пакет за енергийната инфраструктура и замяната на TEN-E следва:

24.

Счита, че новата многогодишна финансова рамка следва да отразява политическите приоритети на ЕС, както е посочено в стратегията за 2020 г., отчитайки констатациите и приоритетите на втория стратегически енергиен преглед, което предполага значително по-голям дял от бюджетните средства да се разпределя за енергийната политика, включително за съвременна и интелигентна енергийна инфраструктура, енергийна ефективност, проекти и изследвания относно енергия от възобновяеми източници, разработване и внедряване на нови енергийни технологии;

25.

Счита, че една съвременна електропреносна мрежа, обхващаща целия ЕС, ще играе ключова роля за постигането на целта за развитие от 20 % за енергия от възобновяеми източници; във връзка с това призовава Комисията да развие подходяща система от стимули за инвестиране в електрически централи в определени райони, за да се постигне оптимален икономически ефект и да се избегнат неефективните инвестиции в мрежите; в този контекст изтъква, че една обща стратегия трябва да се отнася до енергийната система в нейната цялост – от производителите до потребителите;

26.

Изисква от Комисията да предложи стратегия за повишаване на ефикасността на пазара на топлинна енергия с цел подпомагане на ефикасните местни инфраструктури, като например градски инфраструктури за отопление и охлаждане, които насърчават разработването на интегрирани решения за топлинната, охладителната и електрическата енергия въз основа на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, и ефикасното използване на възобновяемите източници на енергия;

27.

Счита, че новаторските финансови инструменти (като например механизмите за поделяне на риска и кредитните схеми на банките от публичния сектор) биха могли да представляват важен инструмент за подкрепа на инвестициите в енергийна инфраструктура, енергийна ефективност, проекти за енергия от възобновяеми източници и научноизследователска и развойна дейност във връзка с нови енергийни технологии с цел подкрепа на прехода към устойчива икономика; поради тази причина призовава Комисията във все по-голяма степен да допълва или замества традиционната безвъзмездна помощ с тези схеми и да насърчава държавите-членки да използват подобни новаторски средства за финансиране; във връзка с това обръща внимание на придобития положителен опит с други подобни инструменти; твърдо одобрява предложението за използване на финансиране от бюджета на ЕС като гаранции по заеми с цел насърчаване на частни и публични инвестиции;

28.

Изразява увереност, както беше подчертано от Комисията в стратегията „ЕС 2020“, че ЕС следва да прехвърли данъчната тежест към дейностите, вредни за околната среда; насърчава Комисията да преразгледа съответно директивата за енергийното данъчно облагане;

29.

Счита, че е от съществено значение бъдещото финансиране на инвестициите в областта на енергетиката да се съсредоточи върху проекти, чието изпълнение води до създаване на най-голям брой работни места;

30.

Подчертава, че може би е необходима известна подкрепа от страна на Съюза за основни инфраструктурни инвестиции в някои държави-членки, включително електропреносни мрежи и снабдителни мрежи, по-специално с цел гарантиране на енергийна сигурност и постигане на целите във връзка с климата и околната среда, в случай че пазарите не могат да предоставят сами такава подкрепа;

31.

Подчертава, че пазарната интеграция изисква по-добро оползотворяване на съществуващите функционални мрежи въз основа на трансграничната хармонизация на условията на пазара и разработването на общи европейски схеми за управление на междусистемните връзки;

32.

Отбелязва отговорността на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да гарантира, че националното планиране на развитието на електропреносните мрежи съответства на десетгодишния план за развитие на мрежата;

33.

Подчертава, че много от новите държави-членки са особено уязвими по отношение на прекъсванията на енергийните доставки отвън и се нуждаят от специална подкрепа от страна на Съюза за гарантиране на стабилна енергийна сигурност;

34.

Приветства създаването на работна група на Комисията за интелигентните мрежи и препоръчва групата надлежно да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни; изисква Комисията редовно да информира Парламента относно напредъка на работата на групата; подчертава, че въз основа на заключенията на работната група, Комисията следва да гарантира благоприятна регулаторна рамка на равнището на ЕС за интелигентните мрежи, която осигурява подходящи стимули за операторите на мрежи, за да инвестират в оперативната ефективност, и която установява общи стандарти на ЕС за развитието на интелигентни мрежи, като по този начин подпомага прехода към устойчива икономика; освен това подкрепя пилотните проекти за иновативните технологии за комуникация, автоматизация и мрежови контрол; припомня разпоредбите относно интелигентните измервателни уреди в Директиви 2009/72/ЕО и 2009/73/ЕО;

35.

Подкрепя пилотните проекти за инсталирането на интелигентни измервателни уреди, например в рамките на инициативата на Плана SET „Интелигентни градове“, при положение че потребителите и ползвателите с ниски доходи са защитени и се гарантира неприкосновеността на личния живот;

36.

Отправя искане към Комисията да представи до края на 2011 г. анализ относно бъдещето на пазара на газ на световно равнище и на равнище ЕС, включително въздействието на вече планираните проекти в областта на газовата инфраструктура (като например проектите, разработвани в контекста на Южния коридор), нови терминали за втечнен природен газ, въздействието на газа от шистови скали върху пазара на газ на САЩ (по-специално върху потребностите от внос на втечнен природен газ) и въздействието на възможното развитие по отношение на газа от шистови скали в ЕС върху бъдещата сигурност на доставките и цените на газа; счита, че анализът следва да отразява и да използва като изходна точка текущото състояние на инфраструктурното развитие и целите на ЕС по отношение на CO2 за 2020 г.; подчертава, че следва да се извърши консултация с всички съответни заинтересовани страни;

37.

Приема становището, че енергийната ефективност и енергоспестяването следва да бъдат ключов приоритет на всяка бъдеща стратегия, тъй като те представляват най-ефективното по отношение на разходите решение за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и за борба с изменението на климата, допринасяйки за създаването на работни места, икономическа конкурентоспособност и противодействайки на увеличаването на цените и сметките за електроенергия, като намаляват по този начин енергийната бедност; призовава Комисията и държавите-членки да отдадат приоритетно значение на енергийната ефективност в дневния ред на ЕС; призовава за засилено прилагане на съществуващото законодателство и за навременното приемане от страна на Комисията на амбициозен план за действие за енергийна ефективност; поради тази причина счита, че това следва да се постигне по начин, който отчита вече положените в някои държави-членки усилия;

38.

Приветства преразглеждането на плана за действие за енергийна ефективност; призовава Комисията да вземе предвид становището на Парламента;

39.

Подчертава, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) могат и следва да играят основна роля при насърчаването на отговорно потребление на енергия в домакинствата, транспорта, производството на енергия и производствените процеси; счита, че уредите за интелигентно измерване на потреблението на енергия, ефективното осветление, „изчислителните облаци“ (cloud computing) и разпределеният софтуер ще преобразят схемите на използване на енергийните източници;

40.

Счита, че енергийната ефективност и енергоспестяването следва също така да се съсредоточат върху цялата верига на предлагане и търсене, в това число преобразуване, пренос, разпределение и доставка, заедно с промишленото потребление и консумацията за битови и транспортни нужди;

41.

Подкрепя създаването на правилно функциониращ пазар на енергийни услуги и въвеждането на допълнителни пазарни механизми за подобряване на енергийната ефективност, като начин за стимулиране на конкурентоспособността на икономиката на ЕС;

42.

Освен това счита, че следва да се отдели по-голямо внимание на енергийните характеристики на консумиращите енергия продукти; насърчава Комисията изцяло да прилага директивата за екодизайн, например като обхване повече продукти и приложи динамичен модел за установяване на стандарти, с цел да осигури установяването на високи стандарти и тяхното актуализиране;

43.

Призовава Комисията да представи оценка на прилагането на действащото законодателство; счита, че ако оценката покаже незадоволително изпълнение на общата енергийна стратегия и поради тази причина ЕС не може да изпълни своите цели за енергийна ефективност за 2020 г., планът за действие относно енергийната ефективност следва да включи ангажимент от страна на Комисията да предложи от страна на ЕС допълнителни мерки за държавите членки, като например индивидуални цели за енергийна ефективност, които съответстват на енергоспестяване от поне 20 % на равнището на ЕС, в съответствие с основните цели на „Европа 2020“ и които отчитат относителните изходни точки и национални особености и предварителното одобрение на националния план за действие относно енергийната ефективност за всяка държава членка; счита, че подобни допълнителни мерки следва да бъдат възприети като необходими, справедливи и измерими и да имат ефективно и пряко въздействие върху прилагането на националните планове за енергийна ефективност; призовава Комисията и държавите членки да постигнат съгласие относно една обща методология за измерване на националните цели за енергийна ефективност и за контрол на напредъка за постигането на тези цели;

44.

Подкрепя управление на различни равнища и децентрализиран подход към енергийната политика и енергийната ефективност, включително Конвента на кметовете и по нататъшното развитие на инициативата „Интелигентни градове“; подчертава необходимостта от сигурно финансиране, включително за инициативи „отдолу-нагоре“ и за включването на градове и региони; подчертава, че провеждането на бъдещата кохезионна политика и използването на средства по нея в съответствие със стратегията „Европа 2020“, би представлявало ключов механизъм за осъществяване на интелигентен и устойчив растеж в държавите членки и регионите;

45.

Счита, че Европа изостава от своите международни партньори в развиването на пълния потенциал на биоенергийните технологии; насърчава Комисията и държавите членки да изготвят проект за обхващаща няколко сектора политика за енергията от биомаса, която да създаде устойчив пазар на биомаса от селското и горското стопанство и селскостопански отпадъчни продукти, като по този начин предотврати увеличаването на отделяните емисии и загубата на биологично разнообразие; признава, че сега съществува устойчива технология от второ поколение; призовава Комисията да предложи рамка за политика и подкрепя по нататъшното насърчаване на утвърждаването на устойчивите биогорива от второ поколение в Европа;

46.

Призовава Комисията да анализира съответните национални планове за действие във връзка с възобновяемите източници на енергия, представени от държавите-членки; отправя искане към Комисията да предприеме действия, ако това е необходимо, с цел да помогне на определени държави-членки да подобрят своите планове и да използва всичките си правомощия, за да гарантира, че държавите-членки ще изпълнят правното си задължение да постигнат своята национална цел; подчертава механизмите за сътрудничество, предвидени в директивата, които подпомагат държавите-членки да постигнат своите цели; призовава Комисията освен това да създаде платформа за сътрудничество между оправомощените национални органи, с цел да се улесни обменът на информация и намирането на най-добри практики относно възобновяемите източници на енергия;

47.

Признава важната роля на помпено-акумулиращите електроцентрали като ефективен, надежден и екологосъобразен източник на енергия за допълнителни и изравнителни услуги;

48.

Счита, че за да се осигури ефективното развитие на енергията от възобновяеми източници, следва да се използват механизмите за гъвкавост, предвидени в Директивата относно възобновяемите енергийни източници, а условията за свързване с мрежата следва да бъдат хармонизирани с оглед осигуряване на еднакви условия за доходност от енергията от възобновяеми източници (например заплащане на свързването към мрежата чрез мрежовата тарифа); счита, че в средносрочен план биха могли да се създадат регионални групи за възобновяеми енергийни източници;

49.

За да стане по-ефективно утвърждаването на възобновяемите енергийни източници в рамките на ЕС, призовава в дългосрочен план за стремеж към система от инициативи на територията на целия Съюз, която би направила възможно разполагането на специфични видове възобновяеми енергийни източници в тези части на ЕС, където те са най-ефективни, като по този начин се намалят разходите за подпомагането им и се гарантира ефективното разпределение на средствата; счита, че в дългосрочен план енергията от възобновяеми източници следва да стане част от един добре функциониращ и интегриран вътрешен енергиен пазар на ЕС;

50.

Счита, че следва да бъде създадена средносрочна стратегия с оглед намирането на решение по ключови въпроси, свързани с пълната пазарна интеграция на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че във връзка с това всяка форма на хармонизация трябва да бъде внимателно подготвена, за да се избегне нарушаване на функционирането на съществуващите национални пазари; счита, че предварително условие за една хармонизирана система за помощи е наличието на добре функциониращ, неизкривен вътрешен енергиен пазар и равни условия на конкуренция; счита, че всяка бъдеща политика следва да се основава на механизмите за подпомагане, които са доказали своята ефективност при изпълнението на цели и същевременно са гарантирали голямо географско и технологично разнообразие и са оправдали доверието на инвеститорите;

51.

Призовава комисията и държавите членки в своите планове за действие относно енергийната ефективност да включат финансови и фискални инструменти за енергийна ефективност (особено по отношение на подобряването на сгради) и да разглеждат енергийната ефективност и енергийната инфраструктура като приоритет за бъдещата многогодишна финансова рамка; счита, че интелигентният начин за ползване на средства – като например банки за „зелена“ инфраструктура за финансиране на частния капитал и за лесен и целенасочен достъп до фондовете на ЕС – е от съществено значение за увеличаване на финансирането на енергийната ефективност от фондовете на ЕС;

52.

Счита, че Комисията, в сътрудничество с Европейската служба за външна дейност, следва да гарантира, че Съюзът говори с един глас по отношение на външната енергийна политика; счита освен това, че ЕС следва да използва своите нови правомощия активно да определя обхвата и да укрепва сътрудничеството с трети страни в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и защита на околната среда;

53.

Счита, че ЕС трябва да гарантира, че неговата енергийна политика има силно и последователно международно измерение, и трябва да интегрира енергийните въпроси в своята външна политика и своите външни действия; счита, че Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да окаже силна дипломатическа подкрепа за енергийната политика на ЕС с цел да се подпомогне енергийната сигурност;

54.

Счита, че в близък до средносрочен план следва да се даде приоритет на развитието на стратегическата инфраструктура и на разширяването на отношенията с централните доставчици и държавите на транзит; защитава виждането обаче, че най-ефективното и устойчиво дългосрочно решение може да се постигне чрез прилагането на мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване и използването на местните устойчиви енергийни източници;

55.

Счита, че всички външни тръбопроводи и други енергийни мрежи, входящи на територията на Европейския съюз, следва да бъдат управлявани по силата на прозрачни споразумения и да се подчиняват на правилата на вътрешния пазар, включително правилата относно достъпа на трети страни, клаузите за местоназначение, надзора на разпределението, управлението при струпване на заявки, продължителността на договорите и клаузите „взимай или плащай“; призовава Комисията да гарантира, че настоящите и бъдещите тръбопроводи и търговските споразумения зачитат достиженията на европейското право в областта на енергетиката, и да предприема мерки при необходимост;

56.

Счита, че ЕС следва да се придържа към буквата на закона и да налага неговото спазване в духа на енергийната солидарност и зачитането на конкуренцията и правилата на общия пазар, без да се поддава на индивидуалните интереси на отделните европейски държави, по-конкретно на износителите на газ към европейския пазар;

57.

Призовава за допълнително разширяване на страните по Договора за енергийната общност с повече съседни на ЕС държави, най-вече държави от Източното партньорство; подчертава, че Комисията следва да гарантира и да налага своевременното и стриктно прилагане на правилата на ЕС в областта на енергетиката от страна на държавите членки на Договора за енергийна общност, по-конкретно като обвързва достъпа до средства на ЕС с прилагането на задълженията, произтичащи от Договора;

58.

Счита, че енергийната харта, която обхваща политическото и технологичното сътрудничество, включено във всяко споразумение със съседни държави, следва да се укрепи, по-специално чрез засилване на програмите за енергийна ефективност и на правилата на вътрешния пазар; счита, че Съветът трябва да даде мандат на Комисията да започне преговори за преобразуването на настоящите меморандуми за разбирателство относно енергийните въпроси в правно обвързващи текстове; изтъква, че спазването на правата на човека и социалното измерение следва да бъдат част от енергийния диалог;

59.

Призовава Комисията чрез търговски споразумения да ускори процеса на приемане на съвместими с ЕС правила за безопасност и енергийна ефективност за производство, пренос, транзит, съхранение и преработка/рафиниране на енергийния внос и износ и да предложи на равнище СТО глобални стандарти, които да дадат силен тласък на откритата и лоялна търговия с безопасни и възобновяеми източници на енергия и нови иновативни енергийни технологии;

60.

Приветства участието на Русия в срещите на Конференцията за Енергийната харта призовава Комисията да работи за разширяване на обхвата на договора с включването на повече страни и, в рамките на Конференцията за Енергийната харта, да работи за постигането на договореност, която да доведе до приемане на принципите на енергийната харта и на нейните протоколи от Русия; подчертава обаче, че всяко споразумение следва изцяло да съответства на правилата на вътрешния пазар на ЕС за енергия; изтъква, освен това, че енергетиката следва да заема централно място в споразумението за последващо партньорство и сътрудничество с Русия и че това споразумение следва да послужи като насока и основа за последователност в отношенията на отделните държави-членки с Русия;

61.

Изисква от Комисията да работи в близко сътрудничество с НАТО, за да се гарантира съответствие между стратегиите за енергийна сигурност на Съюза и на НАТО;

62.

Изисква от Комисията да гарантира, че регламентът за сигурността на доставките на газ се прилага в пълна степен след неговото влизане в сила;

63.

Призовава Комисията и заинтересованите държави-членки да продължат с изграждането на южния газов коридор на ЕС, особено на проекта „Набуко“, който в значителна степен би повишил сигурността на доставките на газ за Европейския съюз; изисква от Комисията да докладва пред Парламента и пред Европейския съвет относно предприетите в този процес стъпки;

64.

Призовава за специален диалог в областта на енергетиката със страните от района на Каспийско море, приветства работата върху сътрудничеството за развитие на Каспийския регион; одобрява в този контекст диалога по въпросите на стратегията на ЕС за региона на Черно море и подчертава значението на всички въпроси на енергетиката в диалога между ЕС и държавите от този регион;

65.

Призовава Комисията и държавите членки в контекста на инициативите за средиземноморски план за слънчева енергия да насърчават проектите „DESERTEC“ и „TRANSGREEN“, с цел да се повиши сигурността на доставките и да се насърчи развитието на съответните държави чрез подпомагане изграждането на слънчеви електроцентрали и на други устойчиви технологии за възобновяеми енергийни източници в региона на Северна Африка и неговото свързване към европейската мрежа, ако това се окаже икономически изгодно и не излага на риск системата на ЕС за търговия с емисии; счита, че инструментът за сътрудничество, предвиден в Директивата относно вноса на възобновяеми енергийни източници от трети страни, следва да бъде изцяло използван;

66.

Отново напомня, че от държавите членки зависи да вземат решение относно техния специфичен енергиен микс, като целта е да се намалят въглеродните емисии и зависимостта от горива, уязвими от измененията на цените; изтъква, че държавите членки и Комисията следва да гарантират прилагането на най-високите стандарти за безопасност за нови и съществуващи атомни електроцентрали, както в рамките на Съюза, така и извън него;

67.

Счита, че изследователската дейност в областта на ядрения синтез като източник на енергия за бъдещето следва да продължи, като се прилагат бюджетните принципи;

68.

Счита, че по отношение на държавите-членки, избрали ядрената енергия като част от своя енергиен микс, определянето на минимални стандарти на ЕС за лицензиране и сертифициране на проекти за нови атомни електроцентрали ще бъде полезно с оглед на това да се гарантира възможно най-високо равнище на безопасност на технологията; счита също така, че при проектите за изграждане на нови атомни електроцентрали трябва винаги да се използва най-добрата налична технология; призовава ЕС да предприеме допълнителни мерки за насърчаване на въвеждането на стандарти за устойчиво управление на радиоактивните отпадъци;

69.

Насърчава и подкрепя изграждането на терминали и междусистемни връзки за втечнен природен газ, по-специално в страните, които са най-уязвими по отношение на прекъсването на газови доставки, след извършването на анализ за разходите и ползите и при условие че това няма да доведе до нарушаване на конкуренцията и до неравнопоставеност; подчертава значението на допълнително разширяване на европейската флота за превоз на втечнен природен газ, с което ще се повиши енергийната сигурност на Съюза; приветства на този фон предложението на Комисията за засилване на сътрудничеството в областта на енергийните въпроси със страните от Близкия изток и Персийския залив;

70.

Счита, че някои селски райони на Европа изпитват особена нужда от енергийни доставки и приканва във връзка с това държавите-членки да имат предвид тези нужди, като например премахнат пречките, включително фискалните бариери пред местното производство на енергия посредством микро централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

71.

Счита, че стратегията за ограничаване на изчерпването на каменните въглища в държавите-членки на ЕС не може да укрепва монопола на вноса на газ; ограничаването на потреблението на каменните въглища в енергийната промишленост трябва да се обуславя от ефективното разнообразяване на доставките на газ в държавите-членки, така че да не води до укрепване на суровинния монопол;

72.

Призовава за строго наблюдение и прилагане на Стратегическия план за енергийни технологии (плана СЕТ) и за установяването на пречките пред привличането на публични и частни инвестиции; приветства неотдавнашния напредък във връзка със стартирането на първите четири европейски индустриални инициативи (ЕИИ) и съвместните изследователски инициативи; призовава за стартирането в най-кратки срокове на други инициативи и приканва Съвета да отпусне необходимите за това средства; изисква от Комисията да предостави за заинтересованите страни прозрачна информация относно финансовите варианти за инициативи по плана СЕТ;

73.

Приветства напредъка, постигнат от създадените съвместни технологични инициативи; призовава Комисията да предложи нови, допълващи Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) като част от плана СЕТ, за да се използва огромният потенциал от разработването на други възобновяеми технологии, и да включи съществуващата платформа за използването на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане; подчертава необходимостта да се осигурят средства от бюджета на ЕС за финансирането на тези инициативи;

74.

Подкрепя развитието на рентабилни нови технологии за прогнозиране на измененията в енергийното производство, управлението на търсенето, преноса и съхраняването на електроенергия (включително използването на водородни и други горивни клетки), което ще позволи да се увеличи общото основно търсене и да се подобри гъвкавостта на система, която използва във висока степен превозни средства, задвижвани от възобновяеми източници и електроенергия;

75.

Подчертава значението на наличието на работници с подходящи умения и квалификации в сектора на природния газ и електроенергията; следователно призовава Комисията да разгледа, в консултация със съответните социални партньори, начините за организиране и насърчаване на професионалното образование и обучение;

76.

Подчертава, че Европа следва да бъде на най-високо равнище в областта на развитието на интернет технологиите и нисковъглеродните приложения за ИКТ, свързани с енергетиката; счита, че по-доброто подпомагане на иновациите трябва винаги да се съпътства от намаляване на бюрократичните пречки пред кандидатите; призовава Комисията да премахне бюрократичните пречки, като преструктурира процедурите на рамковата програма;

77.

Призовава Комисията да насърчава и подпомага пилотни проекти в ЕС, които са съобразени с околната среда, насочени към използване на неконвенционални местни енергийни източници; отправя искане към Комисията да окаже помощ на държавите-членки при извършването на геоложки проучвания за определяне на нивото на наличните залежи на шистов газ в ЕС и за анализ и оценка на икономическото и екологична надеждност на шистовия газ от собствени залежи; изисква тази информация да бъде включена в бъдещата дългосрочна стратегия на Съюза;

78.

Счита, че някои страни, като например Китай, придават стратегическа роля на развитието на националния сектор за производство на енергия от възобновяеми източници, с цел износ, и следователно подкрепят местните фирми, като им предоставят лесен достъп до евтин капитал и инфраструктура; призовава Комисията да приеме политическа рамка, която да повиши конкурентоспособността и привлекателността на европейската инвестиционна среда за сектора на възобновяемите източници на енергия;

79.

Счита, че в условията на преходната фаза, която ще доведе до изграждането на устойчива икономика до 2050 г., конвенционалните и неконвенционалните източници на природен газ са необходим източник на енергия, който предлага бърз и рентабилен начин за намаляване на емисиите; средствата за изследователска и развойна дейност трябва да бъдат насочени към това тези видове газ да станат по-чисти;

80.

Подкрепя задълбочаване на сътрудничеството между държавите-членки и Комисията за осигуряване на необходимите инициативи за развитие на устойчив пазар на биомаса, като същевременно се вземат предвид въпросите, свързани с биологичното разнообразие и производството на храни;

81.

Счита, че изследователската и развойна дейност в областта на енергийните технологични иновации, насочени по-конкретно към нови, чисти, устойчиви и ефективни енергийни технологии, трябва да залегнат като основен приоритет в новата Осма рамкова програма за научни изследвания и развитие; настойчиво приканва държавите-членки и Комисията да включат тази политика като приоритет в следващата бюджетна и многогодишна финансова рамка; подчертава, че методите за разпределяне на средствата следва да отразяват различните способности на държавите-членки в областта на научноизследователската и развойната дейност;

82.

Призовава Комисията да включи устойчивия транспорт в енергийната стратегия по начин, който позволява да се използва пълният потенциал на всички различни технологии, включително посредством изработването на подходяща регулаторна рамка и план за действие в областта на зелените автомобили, да подкрепи технологичната изследователска и развойна дейност, премахването на препятствията пред внедряването на нови (горивни) технологии; определянето на общи стандарти (например за железопътен транспорт и електрически автомобили), високи стандарти за двигатели, задвижвани от изкопаеми горива, изграждането на „зелени транспортни коридори“ в Европа и интегрирането на видовете транспорт; специално внимание следва да се отдели на електрическите автомобили, за да се създадат условия те да бъдат лесно управлявани и зареждани в цяла Европа и тяхното използване да се съчетае с развитието на „интелигентни“ електрически мрежи и системи за съхраняване на електроенергия, високо равнище на производство на енергия от възобновяеми източници и използването на източници за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

83.

Изтъква, че научноизследователската дейност в областта на енергетиката следва да допринася не само за намаляването на емисиите на парникови газове и за гарантиране на сигурността на доставките, но и за подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост; счита във връзка с това, че усилията, включващи стратегическите партньори на ЕС (като Китай, Япония, Индия, Русия и САЩ), за постигане на стандартизация по отношение на нови енергийни технологии с нисковъглеродни емисии, включително електрически автомобили, са жизненоважни с цел да се гарантира, че европейските иновации са изцяло търгуеми на международния пазар; с оглед да се осигури ефективен и справедлив обмен на технологии, насърчава ЕС и неговите международни търговски партньори да работят за отваряне на търговията на устойчиви технологии, като дългосрочната цел е нулеви тарифни бариери за зелените технологии;

84.

Счита, че един добър начин за намаляване на енергийното потребление е провеждането на изследвания за прилагането на такива заместители на традиционните суровини и строителни материали, за чието производство се изисква значително по-малко енергия;

85.

Подчертава значението на интелигентните уреди за измерване на разхода на енергия като средство за подпомагане на потребителите да осъществяват по-ефективно наблюдение над своето пиково потребление и да подобрят енергийната ефективност в своите домове; счита, че проектите за интелигентни уреди за измерване на разхода на енергия и енергийните проекти като цяло пораждат необходимост от кампании за повишаване на осведомеността и за образователни програми относно енергийната ефективност, за да бъдат обяснени на обществото ползите от тях; подчертава, че информираността на обществото относно използването на уредите за интелигентно измерване на разхода на енергия е от решаващо значение за техния успех; изтъква, че Парламентът определи като цел на политиката си до 2015 г. 50 % от домовете в Европа да бъдат оборудвани с интелигентни уреди за измерване на разхода на енергия и като задължение от страна на държавите членки да гарантират, че до 2020 г. поне 80 % от потребителите ще бъдат оборудвани с интелигентни измервателни системи (10);

86.

Счита, че информираните клиенти и граждани могат да оказват влияние върху пазара чрез вземането на съзнателни решения; поради тази причина приветства инициативи като например Европейския форум за ядрена енергия (ENEF), в рамките на който водят разискване широк спектър заинтересовани участници;

87.

Счита, че термичната модернизация на сградите, както и материалното и енергийно рециклиране на домашните и промишлените отпадъци могат да се превърнат в източник на осезаеми ползи за потребителите;

88.

Подкрепя инициативи за подпомагане на приспособяването на нуждите от човешки ресурси при преминаването към ниско-емисионен енергиен микс;

89.

Изисква от Комисията да извършва наблюдение и да докладва на Парламента относно прилагането на третия пакет по вътрешния пазар по отношение на националните мерки за предотвратяване на енергийна бедност и обръща внимание на държавите членки относно техните задължения по силата на съществуващи правни разпоредби;

90.

Насърчава приемането на възможно най-високи стандарти за безопасност за всички енергийни отрасли, наред с другото, чрез приемането на програми за сътрудничество между държавите-членки, с цел да се преодолеят съмненията на широката общественост и да се допринесе за по-добър обществен прием; същевременно призовава за повишаване на обществената осведоменост за значението на достатъчно доставки на електричество и необходимостта от нова инфраструктура за производство и пренос на електроенергия; подкрепя кампаниите за повишаване на осведомеността на потребителите относно възможностите за енергоспестяване в ежедневието, както и относно съществуващите механизми, като например услугите за енергийно консултиране, с цел постигане на промяна в поведението;

91.

Отбелязва, че годишният процент на смяна на доставчика от потребителите варира за отделните държави-членки между 0 и 20 %; подчертава, че трудностите при сравняването на офертите на пазара и недостигът на информация представляват бариери за извършване на смяната и пред една действителна конкуренция на пазара на дребно; припомня, че съгласно третия енергиен пакет националните регулаторни органи имат задължението да гарантират ефективността и прилагането на мерките за защита на потребителите, заложени в директивите;

92.

Напомня на енергийната индустрия за нейните задължения съобразно третия енергиен пакет за въвеждане на ясни и понятни фактури за консумирана енергия; счита, че образците за фактури на Гражданския енергиен форум на Комисията съдържат минималното равнище стандартна информация, необходима за всяка фактура за енергия, и следва да се използват като основа за прозрачни фактури за консумирана енергия в целия Съюз;

93.

С цел улесняване на разходно-ефективното изпълнение на дългосрочните цели, насърчава Комисията и държавите членки да обмислят сериозно преминаването към целта за намаляване на CO2 с 30 % до 2020 г., с оглед гарантиране функционирането на схемата за търговия с емисии като катализатор за инвестициите в по-чисти производствени процеси и по-чисти енергийни източници;

94.

Отново напомня, че новата енергийна политика трябва да подкрепя дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 80–95 % до 2050 г. ;

95.

Настоятелно приканва Комисията във връзка с това да събира анализи за дейностите в дългосрочен план, включително в областта на предлагането и търсенето, както и за реалните рискове и разходи при спиране на доставките в сравнение с капацитета за съхранение, разнообразяване на доставките и разходите за това; анализите следва да обхващат дългосрочното развитие на стратегията и на енергийната политика в ЕС, и не на последно място, как ЕС може да избегне прекратяване на доставките;

96.

Счита, в очакване на срещата на високо равнище в Канкун, че ЕС следва да има водеща роля в усилията за постигане на всеобхватно, правно-обвързващо и амбициозно споразумение, като демонстрира, че в състояние да говори с един глас и да утвърждава водещата си роля; насърчава на този фон Комисията и държавите членки да преосмислят предишното си предложение като част от едно международно споразумение относно целите за намаляване на емисиите на CO2, с цел да се улесни постигането на дългосрочните цели и да се намалят свързаните с това разходи;

97.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.