13.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 74/12

—

като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки, подписан през 1975 г., Парижката харта и Документа от Копенхаген от 1990 г., Хартата за европейска сигурност и Виенския документ от 1999 г. и основните документи на Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа/Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ/ОССЕ),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 1999 г. относно ОССЕ (1),

—

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно Европейската стратегия за сигурност (2),

—

като взе предвид окончателния доклад и препоръките на работната групата от изтъкнати личности „Обща цел - за по-ефективна ОССЕ“ от 27 юни 2005 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно външното измерение на борбата срещу международния тероризъм (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 май 2008 г. относно мисиите на ЕС за наблюдение на избори: цели, практики и бъдещи предизвикателства (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно случая Евгений Жовтис в Казахстан (5),

—

като взе предвид решението на Съвета на министрите № 4/08 от 5 декември 2008 г., озаглавено „Укрепване на правната рамка на ОССЕ“ и предишните решения относно правосубектността, привилегиите и имунитета на ОССЕ,

—

като взе предвид речта на руския президент Дмитрий Медведев на 5 юни 2008 г. в Берлин относно необходимостта от паневропейска конференция за обсъждане на европейската сигурност и неговото предложение от 29 ноември 2009 г. за Европейски договор за сигурност,

—

като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 11 - 12 декември 2008 г., с които се приема докладът на генералния секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност от 11 декември 2008 г. относно изпълнението на „Европейската стратегия за сигурност - гарантиране на сигурността в променящия се свят“,

—

като взе предвид декларацията на Съвета на министрите от ОССЕ относно процеса „Корфу“: „Препотвърждаване-преглед-даване на нов тласък на сигурността и сътрудничеството от Ванкувър до Владивосток“ и Решение № 1/09 от 2 декември 2009 г. относно подпомагане на процеса „Корфу“,

—

като взе предвид анализа и препоръките на експертната група относно нова стратегическа концепция на НАТО, озаглавена „НАТО 2020: гарантирана сигурност; динамични задължения“ от 17 май 2010 г.,

—

като взе предвид междинния доклад от 21 юни 2010 г. на председателството на ОССЕ, с който се обобщават предложения, внесени от държавите, участващи в процеса „Корфу“,

—

като взе предвид решението на Постоянния съвет на ОССЕ след споразумението, постигнато на неформалния Съвет на министрите от ОССЕ в Алмати на 16 - 17 юли за провеждане на среща на ОССЕ на най-високо равнище в Астана през декември 2010 г. и подготвяната конференция за преразглеждане,

—

като взе предвид речта на Катрин Аштън, заместник-.председател на Европейската комисия и върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на неофициалната среща в Алмати (РЕЧ/10/393) относно приоритетите на ЕС за срещата на върха в Астана,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че ОССЕ е неделима част от евроатлантическата, евразийската структура на сигурността и се отличава с: всеобхватната си концепция за сигурност, включваща политическо-военни, икономически, екологични и човешки измерения; големия си брой членове, като обединява страни от Ванкувър до Владивосток; и с разнообразието и гъвкавостта на своите механизми,

Б.

като има предвид, че ЕС и ОССЕ, макар че са различни по характер и структура, споделят еднакви принципи и ценности; като има предвид, че държавите-членки на ЕС са също така и страни, участващи в ОССЕ; като има предвид, че и двете организации имат отговорности в областта на институционалното изграждане, насърчаването на демокрацията и правата на човека, както и в сферата на превенцията и управлението на конфликти, при пълното признаване на водещата роля на Съвета за сигурност на ООН по въпросите на международния мир и сигурност,

В.

като има предвид, че Заключителният акт от Хелзинки, който тази година отбелязва 35-ата си годишнина, е основата за Хелзинкския процес, който предизвика значими демократични промени в Европа,

Г.

като има предвид, че последната среща на ОССЕ на най-високо равнище се проведе в Истанбул през 1999 г. и доведе до приемането на Харта за европейска сигурност; като има предвид, че оттогава настъпиха значителни промени в региона, обхващан от ОССЕ и ролята на ОССЕ намаля,

Д.

като има предвид, че ОССЕ е единствената организация измежду организациите, занимаващи се с въпросите на сигурността в региона на Европа, която няма международна правосубектност, като има предвид, че това положение има редица политически и практически правни последствия; като има предвид, че международен договор, определящ правния статут, привилегиите и имунитета на ОССЕ, беше финализиран през октомври 2007 г. и че оттогава текстът на неговите членове не беше оспорен от страните участнички,

Е.

като има предвид, че процесът „Корфу“ води началото си от предложението, направено от руския президент Дмитрий Медведев на 5 юни 2008 г., относно необходимостта от обсъждане на въпросите, свързани с европейската сигурност, с оглед изготвянето на проект на правнообвързващ Договор за европейска сигурност; като има предвид, че ОССЕ е важен форум за обсъждане на това предложение,

Ж.

като има предвид, че процесът „Корфу“ вдъхна нови сили на ОССЕ, и като има предвид, че срещата на върха на държавните и правителствените ръководители следва да препотвърди ангажимента към принципите и духа на Заключителния акт от Хелзинки и да определи ясна стратегическа визия за бъдещето, включваща подобряването и осъвременяването на съществуващите инструменти,

З.

като има предвид, че усилията следва да бъдат насочени към реформирането на механизма за вземане на решения, който не винаги е позволявал на ОССЕ да реагира навременно при кризи; като има предвид, че следва да бъдат разработени по-ефективни инструменти за управление на кризи и следва да се обърне повече внимание на медиацията и решаването на конфликти,

И.

като има предвид, че ОССЕ, в качеството си на най-всеобхватния форум за провеждане на консултации в евроатлантическия и евразийския регион, все още предстои да играе ключова роля по редица въпроси, включително неразпространението на ядрени оръжия, разоръжаването, икономическото сътрудничество, защитата и насърчаването на правата на човека и правовата държава,

Й.

като има предвид, че Договорът от Лисабон дава на ЕС ясен и силен глас на световно равнище и насърчава всички видове взаимно ползотворно сътрудничество на ЕС с релевантни международни и регионални организации, включително с ОССЕ,

1.

Подчертава важността на настоящите интензивни дискусии по въпросите на европейската сигурност в рамките на ОССЕ, НАТО и ЕС, тъй като препотвърждаването на общите ценности и укрепването на механизмите би могло да засили взаимното доверие и сигурност в евроатлантическия и евразийския регион, което да доведе до по-стабилна европейска структура на сигурността;

2.

Подчертава необходимостта да се поддържа балансът между трите измерения на ОССЕ, като те се развиват съгласувано и всестранно и като се надгражда върху вече постигнатото; изтъква, че нито едно от измеренията не може да бъде засилвано в ущърб на друго; подчертава, освен това, че заплахите и предизвикателствата пред сигурността следва да се третират през призмата и на трите измерения, за да може действията наистина да бъдат резултатни, включително когато става дума за съвременните заплахи и предизвикателства като организирана престъпност, тероризъм, кибер заплахи, трафик на хора и наркотици, енергийна сигурност, както и дейностите, свързани с механизмите за ранно предупреждение, предотвратяването и разрешаването на конфликти;

3.

Подчертава, че укрепването на ОССЕ не следва да бъде за сметка на отслабването на съществуващите институции и механизми или да накърнява тяхната независимост в момент, когато те все още не са реформирани или все още не са договорени алтернативи, и по-специално що се отнася до работата на Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП);

4.

Призовава ОССЕ допълнително да засили способността си да гарантира спазването и прилагането на принципите и ангажиментите, поети от държавите, които участват в организацията, по отношение и на трите измерения, наред с другото като засили механизмите за последващи действия;

5.

Счита, че подсилването на взаимодействието и насърчаването на синергията с другите релевантни регионални организации би могло само да бъде от полза за работата на ОССЕ и призовава за създаването на по-ясни и гъвкави рамки за сътрудничество, които улесняват и ускоряват подобен вид взаимодействия;

6.

Счита, че ОССЕ имаше изключително важна роля за подобряване на сигурността, като изгради уникална мрежа от договори, ангажименти, норми и мерки, включително Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), Договора „Открито небе“ и Виенския документ за мерките за укрепване на доверието и сигурността от 1999 г.; признава обаче, че политическо-военното измерение не можа да отбележи напредък, особено с оглед на конфликта в Грузия през 2008 г., неспособността ефективно да се вземат мерки по отношение на дългогодишните конфликти в Кавказ и Приднестровието, излизането на Русия от ДОВСЕ и отказа до този момент на държави-членки на НАТО да ратифицират адаптирания ДОВСЕ; настоятелно призовава държавите-членки на НАТО и Руската федерация да ратифицират и прилагат съществуващите договори и да съблюдават своите задължения, включително изпълнението на ангажиментите от Истанбул, поети през 1999 г.;

7.

Счита, че ОССЕ е подходящата рамка за преговори по отношение на регионални конфликти, попадащи в рамките на нейния район на отговорност; изразява съжаление от липсата на воля от страна на ЕС и държавите-членки да използват по-ефективно възможностите на ОССЕ в тази област; призовава за укрепването на инструментите на ОССЕ за превенция на конфликти; отбелязва със съжаление неиновативните подходи към мирните процеси и отбелязва, че напредъкът в решаването на тези дългогодишни конфликти би допринесъл значително за повишаване на доверието в ОССЕ и не следва да се пренебрегва в рамките на процеса „Корфу“; счита следователно, че на тази цел следва да се обърне внимание в заключенията от срещата на върха на държавите и правителствените ръководители;

8.

Отбелязва мисията на ОССЕ в Приднестровието (Молдова); изразява съжаление от подценяването на мисията и прекъсването на дейностите по разоръжаване от 2004 г. насам в центъра за съхранение на амуниции „Колбасна“; припомня твърдата решимост на ЕС да се стреми към уреждане на конфликта в Приднестровието въз основа на спазването на териториалната цялост и суверенитет на Република Молдова; призовава за възобновяване, възможно най-скоро и без предварителни условия, на преговорите във формат 5 +2; призовава ЕС да положи целенасочени усилия, за да привлече немско-руската инициатива „Мезеберг“ към усилията на мисията на ОССЕ в Приднестровието;

9.

Припомня важното участие на ЕС при спирането на враждебните действия и при провеждането на преговори за споразумение за прекратяване на военните действия по време на конфликта в Грузия през 2008 г. и счита в това отношение, че ЕС може да играе роля заедно с ОССЕ при предотвратяването и смекчаването на междуетнически конфликти и напрежения в региона на ОССЕ; подчертава, че тези конфликти са не само от голямо местно и регионално значение, но оказват и пряко въздействие върху структурата на сигурността на ЕС; призовава за ново споразумение, за да се възстанови мисията на ОССЕ за наблюдение на мирния процес в Грузия, за да се предотврати по-нататъшно насилие, да се защитават малцинствата и да се насърчават преговорите, гарантиращи сигурност и стабилност в региона на Южен Кавказ;

10.

Отбелязва ролята на ОССЕ в конфликта в Нагорни Карабах, особено с оглед на прекратяването на военните действия и продължаващите преговори; отбелязва, че въпреки че ЕС не е пряко ангажиран в мирните преговори в рамките на групата „Минск“ към ОССЕ по повод конфликта в Нагорни Карабах, Съюзът може да даде важен практически и политически принос в подкрепа на нейните усилия, включително като предложи мандат на ЕС за френския съпредседател на групата, както е предвидено в резолюцията на ЕП относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ;

11.

Призовава за съживяване на процеса за ограничаване на конвенционалните въоръжения и за разоръжаване в рамките на ОССЕ; застъпва се за започване на преговори относно по-нататъшни действия за намаляване на въоръжените сили и въоръженията (ДОВСЕ II) и призовава ЕС и неговите държави-членки да поемат съответни инициативи в рамките на ОССЕ;

12.

Призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят на разположение своя опит и възможности в областта на конверсията на отбраната и да насърчават активно споразумения в тази област на равнище ОССЕ;

13.

Подчертава изключителната важност на възстановяването на взаимното доверие и чувството за обща цел; отбелязва, че са необходими допълнително развиване на мерките за изграждане на доверие и сигурност и строг и ефикасен режим на контрол на конвенционалните въоръжения, като за тази цел подчертава ключовото значение на намирането на решение на кризата, свързана с ДОВСЕ, и модернизирането на документа от Виена; приветства формулировките на декларацията, направена от президентите Обама и Медведев през юни 2010 г. относно бъдещето на контрола върху конвенционалните въоръжения и на ДОВСЕ; приветства решението, взето от правителството на САЩ през януари 2010 г., да назначи специален пратеник за ДОВСЕ; подкрепя ценните дейности на ОССЕ в областта на борбата срещу тероризма, управлението на границите и полицейската дейност; подчертава, че тези дейности са от ключово значение по-специално за Централна Азия, където те допринасят за стабилизиране на обстановката във връзка със сигурността в целия регион;

14.

Отбелязва, че развитието на способностите на ЕС не следва да се възприема като подценяване на ролята на ОССЕ, а като необходима стъпка за подобряване на сътрудничество също между държавите, участващи в ОССЕ, и подчертава, че редовните срещи на най-високо равнище, както и постоянните взаимни уведомления, обмен на информация и консултации между ЕС и ОССЕ допринасят за това разбирателство;

15.

Изтъква заключенията на Съвета на министрите от ОССЕ относно стратегическия документ за икономическото и екологичното измерение, в които се признава, че по-ефективното сътрудничество от страна на държавите участнички в ОССЕ с цел противодействие спрямо заплахите и предизвикателствата, произтичащи от икономически и екологични фактори, може да има ключов принос за сигурността, стабилността, демокрацията и просперитета в региона и подчертава факта, че икономическите и екологичните фактори могат да бъдат движещите сили на конфликтите;

16.

Изразява твърда убеденост, че сътрудничеството и насърчаването на механизъм за ранно предупреждение по икономически и екологични въпроси като енергетика, търговия, изменения на климата или сигурност на водите, могат да послужат като средства за намаляване на напрежението, предотвратяване на конфликти, изграждане на доверие и насърчаване на добросъседски отношения и многостранно регионално сътрудничество в района на ОССЕ; ето защо насърчава Икономическия форум на ОССЕ да разгледа тези въпроси, като засили капацитета за консултиране и подпомагане и като ефективно мобилизира и улеснява предоставянето на експертни познания и на ресурси от страна на други международни организации; призовава Съвета да отрази това в рамките на процеса „Корфу“ и срещата на високо равнище;

17.

Счита, че поради факта, че не само ЕС и Руската федерация, но и всички държави-членки на ОССЕ като износители или вносители на енергия и на суровини за производство на енергия се намират в положение на взаимна зависимост, както и поради факта, че през последните години конфликтите в областта на енергийните доставки са нараснали в ущърб на гражданското население в цялото пространство на ОССЕ, следва да се отдаде основно значение на диалога в областта на енергийната политика за целия регион;

18.

Счита, че предизвикателствата на изменението на климата по отношение на всички аспекти на живота ще имат по-продължителен ефект и по-тежки последствия в някои региони в сравнение с други; призовава ОССЕ да полага по-големи усилия, за да смекчи въздействията, причинени от човека по отношение на глобалното затопляне, и да насърчава стабилността и устойчивата сигурност на места, където е най-вероятно последствията от изменението на климата да се проявят;

19.

Подчертава, че правата на човека, правата на малцинствата и основните свободи са в сърцевината на всеобхватната концепция на ОССЕ за сигурност, за което свидетелства широкообхватният набор от съществуващи ангажименти и механизми, които следва да се прилагат изцяло; подчертава, че Процесът „Корфу“ и срещата на високо равнище следва да целят по-нататъшно укрепване на последващите действия във връзка с тези ангажименти и механизми и тяхното прилагане;

20.

Признава централната роля на СДИПЧ при наблюдението на избори, за насърчаване на правата на човека и демократизацията, правата на малцинствата, както и на ромите и синтите; изтъква ролята и дълга на върховния комисар за националните малцинства за укрепване на мирното съвместно съществуване на малцинствените общности и за предотвратяване на етническите конфликти с всички необходими механизми за ранно предупреждение; приветства дейността на представителя по въпросите на свободата на медиите и на специалния представител и координатор на борбата с трафика на хора; призовава за активно участие на Европейския парламент в дейностите на СДИПЧ;

21.

Призовава ОССЕ, преди всичко във връзка с наблюдението на избори, което следва да бъде укрепено и прието като знак за доверие във всяка държава-членка на ОССЕ, да препотвърди и запази независимостта на СДИЧП и допълнително да укрепи нейната роля и капацитет като водеща институция на ОССЕ, отговаряща за наблюдението на избори, с която Европейският парламент е развил силно и ефективно сътрудничество в тази област; призовава за засилването на това сътрудничество и координацията между ОССЕ/СДИЧП и Европейския парламент както при подготовката за международните мисии за наблюдение на избори в държавите от ОССЕ, така и по време на тях и след тях;

22.

Призовава Съвета да гарантира, че ОССЕ ще продължи да задълбочава и диверсифицира работата по това измерение, като счита също така, че със съществуващия опит могат да бъдат разрешени други проблеми, като борбата с тероризма и последствията от движението на населението, включително това на вътрешно разселените лица и бежанците;

23.

Призовава държавите-членки да изтъкнат значимостта на мисиите на ОССЕ на място, при които е придобит значителен експертен опит и които играят съществена роля за насърчаване на напредъка по всичките три измерения, като допълват делегациите на ЕС при насърчаването на демократизацията и процесите на реформи чрез наблюдение на процесите за военни престъпления, чрез поощряване на националното помирение и оказване на подкрепа за развитието на гражданското общество и които са основно средство за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти, както и да гарантират, че финансирането за мисии на място не се намалява; настоятелно призовава ЕС да почерпи познания от натрупания опит при собствените си мисии на място;

24.

Приема за сведение усилията на ОССЕ в Киргизстан, които показаха нейния потенциал за бърза реакция в кризисна ситуация там, където присъства на място; с тази цел приветства решението на Постоянния съвет на ОССЕ от 22 юли 2010 г. за разгръщане на мисия за предоставяне на консултантска помощ на полицията; подчертава, че продължаващата нестабилност в страната изисква по-силно и по-значимо международно присъствие, насочено към подпомагане и подкрепа на местните сили и към засилване на действията на полицията; счита, че ОССЕ би могла да играе водеща роля в Централна Азия и да възвърне ролята си в Грузия; изразява съжаление от факта, че мисията за предоставяне на консултантска помощ на полицията не беше разгърната, както беше предвидено в началото на септември 2010 г., поради съпротива от страна на киргизкото правителство; настоятелно призовава държавите-членки на ОССЕ и киргизкото правителство да позволят незабавното разгръщане на неутрални и международни полицейски сили в страната, да увеличат значително числеността на изпратения персонал и да гарантират, че неговият мандат е изпълнителен, а не чисто съвещателен;

25.

Приветства процеса „Корфу“, започнат от гръцкото председателство на ОССЕ и своевременно възприет от казахското председателство на ОССЕ, целящ да възстанови доверието и да възобнови ангажимента към принципите на ОССЕ, както и да се предприемат мерки срещу предизвикателствата във връзка със сигурността чрез многостранен диалог и сътрудничество и като се вземат предвид чувствителните въпроси за всички държави-членки на ОССЕ и техните безпокойства;

26.

Припомня, че този процес започна вследствие на призива за възобновяване на диалога относно паневропейската сигурност от юни 2008 г., както и на този от 8 октомври 2008 г. относно модернизирането на европейската сигурност в рамките на ОССЕ, както и че ОССЕ е подходящ форум за разискване на въпросите, съдържащи се в предложението за нов договор за сигурност; счита, че са необходими повече координация и по-добро сътрудничество с Русия, тъй като тя играе решаваща роля за европейската сигурност;

27.

Счита, че крайната цел на процеса „Корфу“ следва да бъде укрепването на ОССЕ въз основа на съществуващите ангажименти и на принципите и духа на заключителния акт от Хелзинки, за да се гарантира, че тя може да играе по-съществена роля при справянето с настоящите и бъдещите предизвикателства, включително по-гъвкава процедура за вземане на решения, и при обширното дискутиране на въпросите, свързани със сигурността в евроатлантическия и евразийски регион, и да допринася конкретно за тяхното решаване, както и за засилването на нейната видимост;

28.

Одобрява инициативата на казахското председателство на ОССЕ за провеждане на среща на ОССЕ на най-високо равнище като начин за даване на политически тласък на текущите дискусии относно вътрешната сигурност и укрепването на ОССЕ; призовава Комисията и държавите-членки на ОССЕ да призоват настоятелно Казахстан преди срещата на върха да предприеме конкретни стъпки, за да пази и зачита основните ценности на ОССЕ като правата на човека, правовата държава, свободата на изразяването, включително декриминализирането на свободи и да гарантира достъп до правосъдие; подчертава, че ключовите приоритети в дневния ред на срещата на върха следва да бъдат да се засили рамката за контрол на конвенционалните въоръжения, да се засили прилагането на ангажиментите, свързани с човешкото измерение и да се укрепят способностите на ОССЕ и в трите измерения да насърчава предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти - особено във връзка с продължили дълго време конфликти;

29.

Призовава държавите-членки на ЕС, Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да сътрудничат с членовете на ОССЕ на срещата на върха през декември 2010 г. с цел да се формулира план за действие, който да очертае пътна карта към харта за общност на сигурност в района на ОССЕ и да дадат мандат за подготовка на последваща среща на най-високо равнище след две до четири години;

30.

Призовава държавите-членки на ОССЕ и ЕС да добавят към дневния ред на срещата на върха предложението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън за механизъм на ОССЕ за предотвратяване на кризи; препоръчва да се стъпи на инициатива на САЩ в контекста на процеса „Корфу“, за да се засили ролята на генералния секретар на ОССЕ и на председателите на ОССЕ, или на трио от настоящия, предишния и бъдещия председател при управлението на кризи от страна на ОССЕ;

31.

Възприема работата на ОССЕ като много ценна, ето защо призовава за сериозен размисъл относно начините, по които ЕС може да поеме по-голяма отговорност и да участва по-ефективно при постигането на съвместни цели, като прилагането на система за непрестанен диалог, съгласуването на съвместни инициативи и координирането на дейности на място могат да бъдат подходящи инструменти в контекста на официално споразумение между ОССЕ и ЕС; призовава Съвета на външните министри на ЕС, върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Постоянния съвет на ОССЕ да работят върху механизъм, целящ засилване на сътрудничеството, координацията и консултациите между двете организации; призовава държавите-членки на ЕС, Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да представят предложения относно желанието и възможностите на ЕС да участва в мисии, получили мандат от ОССЕ;

32.

Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да обсъди как бъдещата Европейска служба за външна дейност би могла да установи подходящи процедури за координация със СДИЧП, за да се засили, без да се припокрива, ролята на ЕС при наблюдението на избори в района на ОССЕ;

33.

Счита, че ЕС, посредством своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, своите държави-членки и председателя на Европейския съвет, следва да гарантира чрез навременното приемане на обща позиция на ЕС относно реформите на ОССЕ, че резултатите от срещата на високо равнище са отразени в план за действие за поемане на допълнителен ангажимент относно укрепването на ОССЕ, особено що се отнася до предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти, като се гарантира, наред с другото, че срещите на високо равнище се провеждат на редовни интервали с оглед даването на политически тласък за работата на ОССЕ; приветства новата практика за провеждане на неформални министерски заседания;

34.

Приветства и одобрява представянето и определянето на приоритети от страна на ЕС в ОССЕ, като счита, че съсредоточаването върху ключови въпроси е съществено за реализиране на пълния потенциал на срещата на високо равнище;

35.

Насърчава държавите-членки на ЕС и делегацията на ЕС във Виена да продължат да допринасят в съществена степен за процеса „Корфу“; призовава Литва, която ще поеме следващото председателство на ОССЕ, да гарантира последователност и напредък на процеса на укрепване на ОССЕ;

36.

Призовава ЕС, неговите държави-членки и настоящото и бъдещите председателства на ОССЕ да продължат диалога относно правната рамка на ОССЕ и да потвърдят отново необходимостта от бързо приемане на проекта за Конвенция за международна правосубектност, правоспособност, привилегии и имунитет, споразумение, което не засяга настоящия характер на ангажиментите на ОССЕ, а укрепва идентичността на организацията и нейния профил, като решава също така редица практически проблеми пред нейния персонал, особено когато е нает в кризисни райони;

37.

Счита, че председателят на Европейския парламент следва да бъде поканен да участва в срещата на високо равнище и призовава Европейския съвет да предостави такава покана;

38.

Счита, че с оглед укрепването на връзките с ОССЕ, Парламентът следва да обмисли своето участие в Парламентарната асамблея на ОССЕ и да проучи възможността за създаване на постоянна делегация към Парламентарната асамблея на ОССЕ, която да следи по-отблизо дейностите на ОССЕ и на Парламентарната асамблея на ОССЕ;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията, на държавите-членки на ОССЕ и на генералния секретар на ОССЕ.