EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010IP0031

Венецуела Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела

OB C 341E, 16.12.2010, p. 69–71 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 341/69


Четвъртък, 11 февруари 2010 г.
Венецуела

P7_TA(2010)0031

Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела

2010/C 341 E/14

Европейският парламент,

като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Венецуела, и по-конкретно тези от 7 май 2009 г., 23 октомври 2008 г. и 24 май 2007 г.,

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че понятието за свобода и независимост на медиите представлява съществен елемент от основното право на свобода на изразяване, провъзгласено от Всеобщата декларация за правата на човека;

Б.

като има предвид, че свободата на медиите е от първостепенно значение за демокрацията и зачитането на основните свободи предвид нейната основополагаща роля в гарантирането на свободата на изразяване на мнения и идеи, при спазване правата на малцинствата, включително на политическата опозиция, както и поради приноса ѝ за ефективното участие на хората в демократичните процеси, позволяващо провеждането на свободни и справедливи избори;

В.

като има предвид, че правото на обществеността да получава информация от плуралистични източници е основно за всяко демократично общество и за участието на гражданите в политическия и социалния живот на една страна;

Г.

като има предвид, че задължението, наложено съгласно Закона за социалната отговорност в радиото и телевизията, на всички медии да предават изцяло речите на държавния глава, не отговаря на принципите на плурализма;

Д.

като има предвид, че член 57 и член 58 от Конституцията на Венецуела гарантират свободата на изразяване, комуникация и информация;

Е.

като има предвид, че медиите трябва да спазват разпоредбите на закона; като има предвид, че закриването на която и да е медия следва да бъде крайна мярка, която се предприема единствено след като са дадени всички гаранции за справедлив процес, включително правото на защита и обжалване в независим съд;

Ж.

като има предвид, че през май 2007 г. излъчването на Radio Caracas Televisión беше спряно от президента Уго Чавес и че каналът беше принуден да стане международен, за да може да се излъчва по кабелна телевизия;

З.

като има предвид, че първите протести на студентското движение започнаха в резултат от свалянето на канала от ефир;

И.

като има предвид, че на 1 август 2009 г. правителството на Уго Чавес разпореди закриването на 34 радиостанции, като отказа да поднови лицензите им;

Й.

като има предвид, че през януари 2010 г. президентът Чавес нареди да бъдат свалени от ефир RCTV International (RCTV-I) и още пет кабелни и сателитни телевизионни канала (TV Chile, Ritmo Son, Momentum, America TV и American Network), тъй като те не излъчиха официалната реч на президента по случай 52-та годишнина от свалянето на Perez Jimenez; като има предвид, че два от тях - America TV и RCTV-I – все още са забранени;

К.

като има предвид, че новото спиране на излъчвания породи нова вълна студентски протести, които бяха сурово потушени от полицията в много щати и градове на страната, като тези събития причиниха смъртта на двама млади студенти в гр. Мерида и десетки ранени;

Л.

като има предвид, че тези мерки са предвидени за получаване контрол над медиите и за спиране на гласа им, а също така и за ограничаване на демократичното право на свобода на изразяване и на информация;

М.

като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД), чрез Междуамериканската комисия по правата на човека, предупреди, че това ново развитие – свалянето на канали от ефир – има огромни последици за правото на свобода на изразяване;

Н.

като има предвид, че президентът Чавес неотдавна заяви, че критикуването или противопоставянето на неговия режим чрез използване на сайтове за социални мрежи като Twitter и интернет и изпращане на кратки съобщения от мобилни телефони „е тероризъм“;

О.

като има предвид, че реформата на закона за науката и технологиите, която понастоящем се обсъжда от Националната асамблея на Венецуела, цели да регулира „информационната мрежа“ по начин, който би могъл да доведе до цензуриране на интернет;

П.

като има предвид, че Венецуела е подписала Международния пакт за икономически, социални и културни права и Американската конвенция за правата на човека;

Р.

като има предвид, че Венецуела има най-богатите енергийни запаси от всички страни в Латинска Америка, и като има предвид, че мерки като произволното конфискуване или експроприация, някои от които засягат интересите на ЕС, подриват основните социални и икономически права на гражданите;

С.

като има предвид, че някои близки до президента Чавес лидери като Ramón Carrizález, вицепрезидент и министър на отбраната, г-жа Yubiri Ortega, министър на околната среда, и г-н Eugenio Vázquez Orellana, председател на Централната банка, неотдавна подадоха оставките си;

Т.

като има предвид, че според доклада за 2009 г. на Transparency International Венецуела е една от най-корумпираните страни в света;

У.

като има предвид, че обстановката на несигурност и нивото на престъпността и насилието, превърнали Венецуела и столицата ѝ Каракас в едно от най-опасните места по света, създават загриженост у народа на Венецуела;

Ф.

като има предвид, че многото обиди, заплахи и атаки на президента Чавес, отправени към национални и международни лидери, пораждат безпокойство и са източник на голям брой ненужни случаи на напрежение, които понякога дори са довеждали до заповед за мобилизиране на войскови части за евентуална война с Колумбия;

1.

Изразява ужаса си от смъртта на двамата млади студенти Yonisio Carrillo и Marcos Rosales по време на протестите в Мерида, призовава органите да разследват причините за тяхната смърт и призовава съдебната система да се заеме с виновните;

2.

Изразява съжаление поради решението на правителството повече да не позволява излъчването на тези канали във Венецуела и призовава за тяхното възстановяване;

3.

Призовава органите на Венецуела да преразгледат това решение, както и задължението да се излъчват изцяло всички речи на държавния глава;

4.

Припомня на правителството на Боливарска република Венецуела задължението му да спазва свободата на изразяване и мнение и свободата на печата съгласно собствената му конституция и съгласно различните международни и регионални конвенции и харти, които Венецуела е подписала;

5.

Призовава правителството на Венецуела в името на принципа за безпристрастност на държавата да гарантира еднакво правно третиране на всички медии, включително интернет, публични или частни, независимо от каквито и да било политически или идеологически съображения;

6.

Убеден е, че венецуелските медии следва да гарантират плуралистичното представяне на политическия и социалния живот във Венецуела;

7.

Вярва, че Националната комисия по телекомуникации следва да демонстрира своята независимост от политическите и икономически сили и да обезпечи безпристрастен плурализъм;

8.

Приканва правителството на Венецуела да бъде предано на ценностите на правовата държава и да насърчава, защитава и спазва правото на свобода на изразяване, включително в интернет, и правото на събрания;

9.

Посочва, че съгласно Междуамериканската демократична харта на Организацията на американските държави в една демокрация, освен ясната и необходима легитимност на идването на власт, основаваща се и получена чрез избори, трябва да се спазва и легитимност на управлението, и тя трябва да се основава на зачитане на плурализма, установените правила, действащата конституция, законите и принципите на правовата държава като гаранция за напълно действаща демокрация, и това задължително трябва да включва зачитане на мирната и демократична политическа опозиция, особено когато тази опозиция е резултат от избори и се ползва от мандат на народа;

10.

Дълбоко е загрижен за тенденциите в посока авторитаризъм на правителството на президента Уго Чавес, чиито действия са насочени към отслабване на демократичната опозиция и ограничаване правата и свободите на гражданите;

11.

Приканва правителството на Венецуела, предвид парламентарните избори на 26 септември 2010 г., да спазва правилата на демокрацията и принципите на свобода на изразяване, събрания, сдружаване и избори;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и генералния секретар на Организацията на американските държави.


Top