52010DC0809

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 6.1.2011

COM(2010) 809 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Оценка на действията, предприети отМалтав отговор на препоръките на Съвета от 16 февруари 2010 г. за прекратяване на прекомерния държавен дефицит

SEC(2010) 1630 окончателeн

Процедурата при прекомерен дефицит и най-нови препоръки

Последствията от икономическия спад и нарастването на някои дискреционни разходи през 2008 г. доведоха до увеличаване на дефицита по консолидирания държавен бюджет на Малта от 2,3 % от БВП през 2007 г. до 4,8 % и 3,8 % съответно през 2008 г. и 2009 г. С оглед на това на 7 юли 2009 г. Съветът реши, че в Малта съществува прекомерен дефицит и в съответствие с член 104, параграф 7 от Договора за създаване на ЕО отправи препоръки за неговото прекратяване до 2010 г[1]. В препоръките си Съветът определи 7 януари 2010 г. като краен срок за предприемане на ефективни мерки.

На 16 февруари 2010 г. Съветът заключи, че макар в съответствие с горепосочените препоръки да са били предприети ефективни действия, може да се приеме, че в Малта са възникнали неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последствия за държавните финанси. Следователно Съветът препоръча в съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (EО) № 1467/97 крайният срок, в рамките на който малтийските власти трябва да отстранят прекомерния дефицит, да бъде удължен с една година до 2011 г.

По-специално Съветът препоръча на малтийските власти а) да постигнат предвиденото в бюджета целево равнище на дефицита за 2010 г., като при необходимост предприемат допълнителни мерки за консолидация, както и да гарантират през 2011 г. бюджетно подобрение от ¾ процентни пункта от БВП. Това следва също да допринесе за това съотношението на брутния консолидиран държавен дълг да следва низходяща тенденция към постигане на референтната стойност от 60 % от БВП със задоволителни темпове чрез възстановяване на подходящото равнище на първичния излишък; както и б) да конкретизират мерките, необходими за коригирането на прекомерния дефицит до 2011 г., ако цикличните условия позволяват това, и да ускорят намалението на дефицита, ако икономическите или бюджетните условия се окажат по-благоприятни от настоящите очаквания. Освен това малтийските власти бяха приканени да използват всяка възможност в допълнение към усилията за фискална консолидация, както и да се възползват от евентуално по-добрите икономически условия, за да ускорят намалението на съотношението на брутния дълг в посока към референтната стойност от 60 % от БВП. С оглед ограничаване на рисковете за корекцията, на малтийските власти бе препоръчано да засилят обвързващия характер на средносрочната бюджетна рамка, както и да следят строго изпълнението на бюджета през цялата година.

Съветът определи 16 август 2010 г. за краен срок, преди който правителството на Малта да предприеме ефективни действия за постигане на целевото равнище на дефицита за 2010 г., както и да очертае мерките за постигане на напредък в коригирането на прекомерния дефицит.

И накрая, Съветът прикани малтийските власти да въведат реформи за повишаване на качеството на държавните финанси, по-конкретно чрез подобряване на ефикасността на държавните разходи, главно в областта на здравеопазването и на образованието.

Комисията оценява мерките, предприети от правителството след приемането на бюджета за 2011 г. на 25 октомври, въз основа на прогнозата на службите на Комисията от есента на 2010 г., в която са отчетени предвидените в бюджета мерки.

Оценка на предприетите действия

За 2010 г. власти предвиждат леко повишение на нивото на дефицита до 3,9 % от БВП спрямо 3,8 % през 2009 г., което съответства на целта, заложена в бюджета за 2010 г., на който се основава препоръката на Съвета. Растежът на реалния БВП в тези предвиждания е по-висок отколкото в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2009 г., въз основа на която на 16 февруари 2010 г. Съветът отправи своите препоръки. Освен това те съдържат еднократни позиции, водещи до намаляване на дефицита вследствие на данъчната амнистия (0,2 % от БВП) и продажбата на корабостроително оборудване в размер на 0,3 % от БВП, а също включват надхвърляне на текущите първични разходи и недостиг при текущите данъчни приходи спрямо заложените в бюджета за 2010 г. планове. Според прогнозата на службите на Комисията от есента на 2010 г. съотношението на дефицита ще бъде по-високо — 4,2% от БВП през 2010 г., главно поради очакваната по-ниска събираемост на данъците спрямо разчетите на властите. Прогнозата от есента на 2010 г. включва влошаване на структурното салдо с около 1 % от БВП през 2010 г.

Ето защо Комисията обръща внимание на някои отклонения спрямо препоръката на Съвета за постигане на целевия дефицит през 2010 г. от 3,9 % от БВП, заложен в бюджета за 2010 г. Освен това темповете на намаление на дефицита не бяха ускорени, въпреки че икономическата конюнктура бе по-добра от очакваното към момента на издаване на препоръките на Съвета.

Целевото съотношение на дефицита към БВП през 2011 г. е 2,8 %. Властите възнамеряват да го постигнат чрез по-високи приходи от данъци вследствие на продължаващото икономическо възстановяване, чрез мерки за увеличаване на приходите, а също чрез планираното премахване на повечето от въведените през 2010 г. мерки за стимулиране и по-високата ефикасност на разходите. Очаква се обаче намаляването на бюджетните разходи да бъде отчасти компенсирано от различни мерки, водещи до увеличаване на разходите. Според прогнозата на службите на Комисията от есента на 2010 г. дефицитът ще бъде малко по-висок — 3 % от БВП през 2011 г., главно поради предвижданията за по-висок дефицит за 2010 г. Прогнозата за годишно намаление на дефицита през 2011 г. с 1,2 процентни пункта от БВП е основана на допускането за стриктно спазване на бюджета за 2011 г., в т.ч. на планираното повишаване на ефикасността, което се очаква да укроти нарастването на текущите първични разходи. В своята прогноза службите на Комисията допускат подобрение на структурното салдо с 1¼ % от БВП през 2011 г.

На фона на това Комисията заключава, че Малта е осигурила подобрение на бюджетното салдо с ¾ процентни пункта от БВП и е предприела ефективни действия за прекратяване на съществуващия прекомерен бюджетен дефицит до 2011 г.

Малтийските власти предвиждат увеличение на консолидирания държавен дълг до 69 % от БВП през 2010 г. спрямо 68,6 % през 2009 г., което се дължи основно на нарастването на съотношението между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, свързано отчасти с финансовата подкрепа за Гърция. В прогнозите на властите за 2011 г. се допуска слабо понижение на съотношението на дълга до 68,7 % от БВП благодарение на постигането на известен първичен излишък и на динамичен растеж на номиналния БВП, който ще надхвърли очакваното нарастване на съотношението между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо, свързано основно с финансовата подкрепа за Гърция. В прогнозата си от есента на 2010 г. службите на Комисията очакват брутният държавен дълг на Малта да нарасне до 70,8 % от БВП до 2011 г., което се дължи и на отчитането на финансовите нужди по заема за спасяване на Air Malta, одобрен след представянето на бюджета за 2011 г.

Според предвижданията на Комисията не се очаква съотношението на брутния консолидиран държавен дълг на Малта да започне да намалява в рамките на прогнозирания период.

На последно място, не бе отчетен напредък в областта на фискалното управление въпреки предприетите инициативи за подобряване на разходната ефикасност и обсъждането на планове за допълнителни реформи на пенсионната система.

Заключения

Според настоящите данни изглежда, че Малта е предприела действия, които представляват подходящ напредък към коригиране на прекомерния дефицит в определените от Съвета срокове. По-специално Малта е взела мерки за коригирането на прекомерния дефицит до 2011 г., като в съответствие с препоръките на Съвета ще осигури подходящото фискално подобрение през 2011 г.

При все това е малко вероятно заложеният в бюджета за 2010 г. целеви дефицит от 3,9 % от БВП да бъде постигнат, въпреки че икономическите перспективи в Малта са по-благоприятни от предвижданото в препоръките на Съвета. Рисковете по отношение на постигането на бюджетната цел за 2011 г. се крият главно в погасяването на заема за спасяване на Air Malta и в предстоящия план за преструктуриране. Заплатите в публичния сектор може също да бъдат засегнати от новия колективен трудов договор, който все още не е оповестен и ще влезе в сила през януари 2011 г. На фона на тези рискове малтийските власти трябва да следят отблизо бюджетните показатели и да имат готовност да вземат корективни мерки при реализиране на някой от рисковете.

Освен това Комисията счита, че малтийските власти трябва да бъдат по-ефективни в укрепването на задължителния характер на средносрочната бюджетна рамка и във въвеждането на мерки, целящи подобряването на дългосрочната устойчивост на публичните финанси на Малта, съобразно препоръките и изискванията на Съвета.

Въз основа на гореизложената оценка Комисията счита, че засега не са необходими допълнителни мерки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит за Малта. Комисията ще продължи да следи отблизо развитието на бюджетните показатели в Малта съгласно Договора и Пакта за стабилност и растеж.

Таблица: Сравнение на основните макроикономически и бюджетни прогнози

[1] Всички документи, свързани с ППД за Малта, могат да бъдат намерени на следния уебсайт:http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/deficit/countries/malta_en.htm