52010DC0415

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 2.8.2010

COM(2010)415 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Годишен доклад до Европейския парламент и до Съвета относно дейността на централното звено на Евродак през 2009 г.

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТАГодишен доклад до Европейския парламент и до Съвета относно дейността на централното звено на Евродак през 2009 г.

Въведение

Обхват

В Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (наричан по-нататък „Регламентът за Евродак“)[1] се посочва, че Комисията предава на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за дейността на централното звено[2]. Настоящият седми годишен доклад съдържа информация за управлението и функционирането на системата през 2009 г. В него се оценяват резултатите и ефективността с оглед на разходите на Евродак, както и качеството на работата на централното звено.

Развитие в законодателството и политиката

На 10 септември 2009 г. Комисията прие измененото предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № […/…] [за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство][3].

Целта на това предложение бе да бъдат взети предвид резолюцията на Европейския парламент и резултатите от преговорите в Съвета във връзка с предложението за изменение на Регламента за Евродак, прието на 3 декември 2008 г.[4] Същевременно с него се въвежда възможността за правоприлагащите органи на държавите-членки и за Европол да получат достъп до централната база данни на Евродак с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления[5].

Централно звено на Евродак[6]

Управление на системата

Предвид нарастващото количество данни, които следва да се управляват (някои категории трансакции трябва да се съхраняват за период от 10 години), естественото остаряване на техническата платформа (въведена през 2001 г.) и непредвидимите тенденции в обема на трансакциите по Евродак, в ход е модернизиране на системата Евродак.

Качество на работата и рентабилност

Комисията положи всички усилия да предостави висококачествено обслужване за държавите-членки[7], които са крайните ползватели на централното звено на Евродак[8]. През 2009 г. централното звено на Евродак бе на разположение 99,42 % от времето.

През 2009 г. разходите за поддръжка и функциониране на централното звено възлизаха на 1 221 183,83 EUR. Увеличението в разходите в сравнение с предходните години (820 791,05 EUR през 2007 г., 605 720,67 EUR през 2008 г.) се обяснява с първата вноска за текущото модернизиране на системата Евродак, заедно с нарасналите разходи за поддръжка на системата.

Същевременно ефективното използване на съществуващите ресурси и инфраструктура, управлявани от Комисията, като например използването на мрежата S-TESTA, позволи да се спестят средства.

Комисията предостави също (посредством програмата IDABC[9]) услуги, свързани с комуникацията и сигурността на обмена на данни между централното звено и националните звена. Тези разходи, първоначално предвидени да бъдат поети от всяка държава-членка в съответствие с член 21, параграфи 2 и 3 от регламента, в крайна сметка бяха поети от Комисията, която използва общи налични инфраструктури, като по този начин бяха спестени средства от националните бюджети.

Защита на данните и сигурност на данните

В член 18, параграф 2 от Регламента за Евродак е определена категория трансакции, за които е предвидена възможността за извършване на т.нар. „специално търсене“ по искане на лицето, чиито данни се съхраняват в централната база данни, с цел да се гарантира правото му като субект на данните на достъп до неговите данни.

Както бе посочено в предишни годишни доклади, през първите години на функциониране на Евродак големият брой „специални търсения“ породи опасения за възможна злоупотреба на тази функционалност от страна на националните администрации.

След рязък спад в броя на тези търсения през 2008 г. (от 195 през 2007 г. до 56) той продължи да спада и през 2009 г.: бяха извършени само 42 такива търсения[10], като този брой сам по себе си вече не поражда опасения.

Въпреки това, за да наблюдава по-добре тези операции, Комисията включи в предложението си за изменение на Регламента за Евродак изискване към държавите-членки да изпращат копие от искането за достъп, подадено от субекта на данните до компетентния национален контролен орган.

Цифри и констатации

Приложението към настоящия годишен доклад съдържа таблици с фактически данни, предоставени от централното звено, за периода 1.1.2009 г. ─ 31.12.2009 г. Статистическите данни от Евродак се основават на записи на дактилоскопични отпечатъци от всички лица на възраст 14 или повече години, които са подали молба за убежище в държавите-членки, които са задържани при неправомерно преминаване на външна граница на държава-членка или за които е установено, че пребивават незаконно на територията на държава-членка (когато компетентните органи считат за необходимо да проверят дали е била подадена предишна молба за предоставяне на убежище).

Следва да се отбележи, че данните от Евродак за молби за убежище не могат да бъдат сравнявани с тези от Евростат, които се основават на месечни статистически данни, предоставяни от министерствата на правосъдието и на вътрешните работи. За тези разлики съществуват редица причини, свързани с методологията. Първо, данните от Евростат включват всички лица, подали молба за убежище, т.е. независимо от възрастта им. Второ, данните на Евростат се събират, като се прави разлика между лица, подали молба през референтния месец (което може да включва и многократни молби), и лица, подали молба за убежище за първи път.

Успешни трансакции

„Успешна трансакция“ е трансакция, която е правилно обработена от централното звено, без отхвърляне поради проблем с валидиране на данните, грешки в дактилоскопичните отпечатъци или недостатъчно добро качество[11].

През 2009 г. централното звено получи общо 353 561 успешни трансакции, което представлява само малко намаление от 1 % в сравнение с 2007 г. (357 421). През 2009 г. се запази тенденцията от предишните две години на нарастване на броя на трансакциите, свързани с данни за лица, търсещи убежище („ категория 1 “[12]): статистиката от Евродак сочи увеличение с 8 % (до 236 936) спрямо 2008 г. (219 557).

През 2009 г. изключителна промяна претърпя тенденцията относно броя на лицата, задържани във връзка с неправомерно преминаване на външна граница („ категория 2 “[13]). След отбелязаното увеличение от 62,3 % между 2007 и 2008 г. (до 61 945) през 2009 г. броят на трансакциите спадна с 50 % (до 31 071). Голямата част от тези данни продължава да бъде въвеждана от Италия, Гърция и Испания. Понастоящем обаче Гърция е държавата с най-много трансакции – през 2009 г. Гърция е изпратила 60 % от всички данни от „категория 2“ (18 714 в сравнение с 20 012 през 2008 г.). От друга страна се наблюдава значителен спад в броя на трансакциите от Италия и Испания: 7 300 в сравнение с 32 052 за Италия и 1 994 в сравнение с 7 068 за Испания.

През 2009 г. 6 държави-членки (Чешката република, Исландия, Латвия, Люксембург, Норвегия и Португалия) не са изпратили трансакции от „категория 2“. Разликата между броя данни от категория 2, изпратени на Евродак, и стойностите от други статистически източници относно броя на неправомерните преминавания на границите на държавите-членки, подчертана от статистиката на Евродак, най-вероятно се дължи на неясното определение в член 8, параграф 1 от Регламента за Евродак[14]. Този въпрос ще бъде пояснен в рамките на текущото преразглеждане на Регламента за Евродак.

През 2009 г. продължи тенденцията на нарастване от предходни години по отношение на възможността за изпращане[15] на трансакции от „ категория 3 “[16] (данни за лица, задържани да пребивават незаконно на територията на държава-членка). След отбелязаното увеличение от 17,6 % през 2008 г. (до 75 919) през 2009 г. броят на трансакциите нарасна с 12,7 % (до 85 554). Ирландия е единствената държава-членка, която не е изпратила нито една трансакция от „категория 3“.

Въпреки че търсенията по „категория 3“ не са задължителни по силата на Регламента за Евродак, Комисията насърчава държавите-членки да използват тази възможност преди да започнат процедурата за връщане съгласно Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. В случаите, споменати в Регламента за Евродак[17], такова търсене следва да помогне да се установи дали гражданин на трета държава кандидатства за убежище в друга държава-членка, към която той следва да бъде върнат в приложение на Регламента от Дъблин.

„Положителни резултати“

Многократни молби за убежище (положителни резултати „категория 1 спрямо категория 1“)

От общо 236 936 молби за убежище, регистрирани в Евродак през 2009 г., 23,3 % са „многократни молби за убежище“ (т.е. втора или друга поредна), което означава, че в 55 226 случая дактилоскопичните отпечатъци на същото лице вече са били регистрирани като трансакция от „категория 1“ в същата или в друга държава-членка, което представлява увеличение от 5,8 % в сравнение с предишната година. Това обаче не означава, че във всеки един от случаите въпросното лице е подало нова молба за убежище. Всъщност практиката на някои държави-членки да вземат дактилоскопични отпечатъци след „обратен трансфер“ по Регламента от Дъблин води до изкривяване на статистическите данни относно многократните молби — повторното вземане и предаване на дактилоскопичните отпечатъци на кандидата за убежище при пристигането му след трансфер по Регламента от Дъблин създава погрешно впечатление, че лицето е подало отново молба за убежище. Комисията възнамерява да разреши този проблем и в своето предложение за изменение на Регламента за Евродак въведе изискването трансферите да не бъдат регистрирани като нови молби за убежище.

Таблица 3 от приложението представя за всяка държава-членка броя на молбите за убежище, които съответстват на молбите за убежище, регистрирани по-рано в друга („чужди положителни резултати“) или в същата държава-членка („местни положителни резултати“)[18].

Забележително е, че 38,8 % от многократните молби са „местни положителни резултати“. В Белгия, Кипър, Чешката република и Полша тази цифра надвишава 50 %. Като показват случаи, при които лице, което е кандидатствало за убежище в една държава-члена, подава нова молба в същата държава-членка, местните положителни резултати в действителност отразяват понятието за последваща молба по смисъла на член 32 от Директива 2005/85/EО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки.

Чуждите положителни резултати предоставят информация за вторичните движения в ЕС на лицата, търсещи убежище. Освен „логичните“ маршрути между съседни държави-членки, голям брой (2 012) лица, подали молба за убежище във Франция и Белгия (959), преди това са подали молба в Полша, а най-големият брой чужди положителни резултати в Гърция (300) и в Италия (208) е спрямо данни на лица, подали молба за убежище, регистрирани преди това в Обединеното кралство. В последния случай потоците са симетрични, тъй като значителен брой от положителните резултати по трансакции от „категория 1“, въведени от Обединеното кралство, са по данни, подадени от Италия (726).

Положителни резултати „категория 1 спрямо категория 2“

Тези положителни резултати показват маршрутите, следвани от лицата, които са влезли неправомерно на територията на Европейския съюз, преди да подадат молба за убежище. Както през предходната година, повечето положителни резултати са спрямо данни, изпратени от Гърция и Италия, и в значително по-малка степен — от Унгария и Испания. Като се имат предвид всички държави-членки, в 65,2 % от случаите лицата, задържани във връзка с неправомерно преминаване на граница, които по-късно решават да подадат молба за убежище, правят това в държава-членка, различна от тази, в която са влезли неправомерно. Това означава 20 363 молби, което представлява увеличение в сравнение с предходната година, когато 35,6 % са били „чужди положителни резултати“, т.е. 10 571 молби са били подадени в държава-членка, различна от тази, в която лицето е влязло неправомерно.

Мнозинството от лицата, които са влезли неправомерно в ЕС през Гърция и след това са продължили пътуването си (12 192), са се насочвали предимно към Норвегия (2 223), Обединеното кралство (1 805) или Германия (1 516). Тези, които са влезли през Италия и са продължили пътуването си (6 398), са се насочвали предимно към Швейцария (1 422), Нидерландия (1 075), Норвегия (1 041) или Швеция (911). Тези, които са влезли през Испания и са продължили пътуването си (544), най-често са се насочвали към Франция (254) или Швейцария (118), докато лицата, които са влезли през Унгария, са продължили пътуването си (604) основно към Австрия (150), Швейцария (80) или Германия (65).

Положителни резултати „категория 3 спрямо категория 1“

Тези положителни резултати показват къде нелегалните мигранти подават най-напред молба за убежище, преди да отпътуват за друга държава-членка. Трябва обаче да се има предвид, че изпращането на трансакция от „категория 3“ не е задължително и че не всички държави-членки използват системно възможността за такава проверка.

Въз основа на съществуващите данни може да се отбележи, че както и преди лицата, задържани да пребивават незаконно в Германия, най-често преди това са подали молба за убежище в Швеция или в Австрия, а тези, които са задържани да пребивават незаконно във Франция, често са подали преди това молба за убежище в Обединеното кралство или в Италия. След подаване на молба за убежище в Италия значим брой лица пребивават нелегално в Норвегия, Германия, Франция и Нидерландия. Изглежда, че се очертават подобни потоци от Гърция, Испания и Малта към Норвегия, Германия и Нидерландия. Важно е да се отбележи, че средно около 25% от лицата, задържани да пребивават незаконно, преди това са подали молба за убежище в държава-членка.

Забавяне на трансакциите

Понастоящем в Регламента за Евродак е предвиден неопределен краен срок за предаването на дактилоскопичните отпечатъци, което на практика може да породи значителни закъснения. Това е ключов въпрос, тъй като забавеното предаване може да доведе до резултати, които противоречат на принципите на отговорност, установени в Регламента от Дъблин. Въпросът със значимите забавяния между вземането на дактилоскопични отпечатъци и изпращането им до централното звено на Евродак бе посочен в предишните годишни доклади и подчертан в доклада за оценката като проблем в изпълнението.

Продължавайки тенденцията на нарастване от предходната година, през 2009 г. продължи да се увеличава закъснението в предаването, т.е. времето между вземането на отпечатъци и изпращането им към централното звено на Евродак. Най-дългото закъснение е от 36,35 дена за предаване на данни от „категория 2“ от Гърция[19]. Други държави-членки, които предават данните с особено големи закъснения, са Румъния, Исландия, Обединеното кралство, Испания, Словакия и Дания. Комисията трябва да подчертае, че забавеното предаване може да доведе до неправилно определяне на държава-членка при два различни сценария, представени в предишните годишни доклади: „грешни положителни резултати“[20] и „пропуснати положителни резултати“[21].

Броят на пропуснатите и грешните положителни резултати показва ясно влошаването на положението с изпращането на дактилоскопични отпечатъци.

През 2009 г. централното звено установи 1060 „пропуснати положителни резултата“, което е 2,3 пъти повече отколкото през 2008 г. (450). Статистическите данни за 2007 г. показват едва 60 „пропуснати положителни резултати“. Забележително е, че 99 % от „пропуснатите положителни резултати“ през 2009 г. могат да бъдат отдадени на забавено предаване на данни от страна на Гърция. Установени са 290 „грешни положителни резултата“ (324 през 2008 г.). 82,8 % от тях се дължат на закъсняло предаване на данни от страна на Дания. Като се имат предвид тези резултати, Комисията отново настоятелно приканва държавите-членки да положат всички необходими усилия и своевременно да изпращат своите данни в съответствие с членове 4 и 8 от Регламента за Евродак.

Качество на трансакциите

Средният процент на отхвърлени трансакции през 2009 г. за всички държави-членки е бил 7,87 %, което представлява леко увеличение в сравнение с предходните години (2008 г.: 6,4 %; 2007 г: 6,13 %). При 9 държави-членки тези проценти са били над 10 %: Нидерландия (19,28 %), Малта, Естония, Люксембург, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, Франция и Германия. 11 държави-членки са имали процент на отхвърляне над средната стойност. Следва да се подчертае, че процентът на отхвърляне не зависи от технологични или системни слабости. Той се дължи преди всичко на ниското качество на изображенията на дактилоскопичните отпечатъци, предадени от държавите-членки, човешка грешка или грешна конфигурация на оборудването на изпращащата държава-членка. От друга страна, трябва да се отбележи, че в някои случаи тези цифри включват няколко опита за изпращане на едни и същи отпечатъци, след като те са били отхвърлени от системата поради качеството си. При все че отчита факта, че някои забавяния може да са причинени от временна невъзможност за вземане на дактилоскопични отпечатъци (увредени върхове на пръстите или здравословно състояние, което не позволява бързото вземане на отпечатъци), Комисията подчертава отново проблема с като цяло високия процент на отхвърляне, вече изтъкнат в предишните годишни доклади, и призовава държавите-членки да осигурят подходящо обучение на националните оператори на Евродак и да конфигурират правилно оборудването си, така че да се намали този процент на отхвърляне.

Заключения

През 2009 г. работата на централното звено на Евродак продължи да бъде на много задоволително равнище по отношение на скоростта, резултата, сигурността и рентабилността.

Увеличи се обемът трансакции от „категория 1“, въведени в Евродак. Трансакциите от „категория 2“ намаляха с 50 %, а тези от „категория 3“ се увеличиха с 12,7 %.

Продължава да буди безпокойство продължаващото прекалено забавяне при предаването на данни на централното звено на Евродак.

Таблица 1: Централно звено на „Евродак“, съдържание на базата данни към 31.12.2009 г.

[pic]

Таблица 2: Успешни трансакции към централното звено на Евродак през 2009 г.

[pic]

Таблица 3: Разпределение на положителните резултати — „категория 1 спрямо категория 1“ през 2009 г.

[pic]

Таблица 4: Разпределение на положителните резултати — „категория 1 спрямо категория 2“ през 2009 г.

[pic]

Таблица 5: Разпределение на положителните резултати — „категория 3 спрямо категория 1“ през 2009 г.

[pic]

Таблица 6: Отхвърлени трансакции, проценти през 2009 г.

[pic]

Таблица 7: Среден период от време между датата на вземане на дактилоскопичните отпечатъци и тяхното изпращане на централното звено на Евродак през 2009 г.

[pic]

Таблица 8: Грешни положителни резултати „категория 1 спрямо категория 1“ през 2009 г.

[pic]

Таблица 9: Разпределение на положителните резултати от категория 1/категория 2, пропуснати поради забавяне на изпращането на данните от категория 2 през 2009 г.

[pic]

Таблица 10: Разпределение на положителните резултати спрямо случаите на блокиране (чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2725/2000) през 2009 г.

[pic]

Таблица 11: Брой предавания от категория 9 по държави-членки през 2009 г.

[pic]

[1] ОВ L 316, 15.12.2000 г., стр. 1.

[2] Член 24, параграф 1 от Регламента за Евродак.

[3] COM(2009) 342 окончателен.

[4] Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин, COM(2008) 825.

[5] По същото време бе прието и предложение за Решение на Съвета за изискване на сравнения с данните от Евродак от правоприлагащите органи на държавите-членки и Европол за целите на правоприлагането (COM(2009) 344 окончателен, 10.9.2009 г.), което, поради премахването с влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз на структурата по стълбове, вече не е валидно.

[6] Общо описание на централното звено на Евродак, както и определенията на различните видове трансакции, обработвани от централното звено, и на положителните резултати, които те могат да породят, могат да бъдат намерени в първия годишен доклад за дейността на централното звено на Евродак. Вж. работен документ на службите на Комисията — Първи годишен доклад до Съвета и Европейския парламент относно дейността на централното звено на Евродак, SEC (2004)557, стр. 6.

[7] Всички държави-членки на ЕС, както и Норвегия, Исландия и Щвейцария, прилагат Регламента от Дъблин и Регламента за Евродак, така че понятието „държави-членки“, използвано в настоящия доклад, включва 30-те държави, които използват базата данни Евродак.

[8] Това обслужване включва не само услугите, предоставяни пряко от централното звено (напр. капацитет за сравняване, съхраняване на данни и т.н.), но и услуги, свързани с комуникацията и сигурността на предаването на данни между централното звено и националните звена за достъп.

[9] IDABC (Interoperable Delivery of European eGovernment Services to public Administrations, Business and Citizens) – Взаимно предоставяне на европейски услуги за електронно управление на публичната администрация, стопанските предприятия и гражданите. IDABC е програма на Общността, управлявана от Генерална дирекция „Информатика“ на Европейската комисия.

[10] 31 % от тях бяха извършени от една държава-членка – Франция.

[11] Таблица 2 от приложението съдържа подробности за успешните трансакции по държави-членки с разбивка по категории между 1 януари 2009 г. и 31 декември 2009 г.

[12] Дактилоскопичните отпечатъци (пълни десетопръстни отпечатъци) на лица, търсещи убежище, се съхраняват за сравнение с дактилоскопичните отпечатъци на други лица, търсещи убежище, които по-рано са подали молба за убежище в друга държава-членка. Същите данни се сравняват и с данните от „категория 2“ (вж. по-долу). Данните от „категория 1“ се съхраняват в продължение на 10 години, с изключение на някои особени случаи, предвидени в регламента (напр. лице, което придобива гражданство на една от държавите-членки), когато данните на въпросното лице се заличават.

[13] Данни относно чужди граждани, задържани във връзка с неправомерно преминаване на външна граница и които не са били върнати обратно. Тези данни (пълни десетопръстни отпечатъци) се изпращат единствено за съхранение, за да бъдат сравнявани с предадени впоследствие на централното звено данни на лица, търсещи убежище. Тези данни се съхраняват в продължение на две години с това изключение, че се заличават незабавно, когато лицето получи разрешително за пребиваване, напусне територията на държавата-членка или придобие гражданство на една от държавите-членки.

[14] „Всяка държава-членка, при спазване на гаранциите в Европейската конвенция за правата на човека и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, взима незабавно отпечатъци от всички пръсти на всеки чужденец на възраст над 14 години, който при незаконно преминаване на сухопътната, морската или въздушната ѝ граница, идвайки от трета страна, е бил задържан от компетентните контролни органи и не е бил експулсиран .“

[15] Данни относно чужди граждани, задържани да пребивават незаконно в държава-членка. Тези данни, които не се съхраняват, се сравняват със съхраняваните в централната база данни на лица, търсещи убежище. Предаването на тази категория данни не е задължително за държавите-членки.

[16] И по този начин сравняване на данните на граждани на трети държави, задържани да пребивават незаконно на територията, с регистрирани по-рано дактилоскопични отпечатъци на лица, търсещи убежище.

[17] Член 11 „(…)По правило следва да се провери дали даден чужденец не е подал молба за убежище в друга държава-членка, когато: а) чужденецът заявява, че е подал молба за убежище, но не посочва държавата-членка, в която я е подал; б) чужденецът не търси убежище, но се противопоставя да бъде върнат в своята страна по произхода, като твърди, че там се намира в опасност, или в) чужденецът се опитва да попречи на експулсирането си по друг начин, като отказва да сътрудничи за установяване на самоличността си, а именно като не представя никакъв документ за самоличност или като представя фалшиви документи за самоличност.“

[18] Статистическите данни за местните положителни резултати, посочени в таблиците, могат да не съответстват непременно на положителните резултати, предадени от централното звено и регистрирани от държавите-членки. Причината за това е, че държавите-членки не винаги използват предвидената в член 4, параграф 4 възможност да поискат от централното звено да направи сравнение с техните данни, вече съхранявани в централната база данни. Същевременно обаче, дори ако държавите-членки не използват тази възможност, централното звено е длъжно, по технически причини, винаги да извършва сравняване с всички данни (национални и чужди), съхранявани в централното звено. В тези конкретни случаи, дори да съществува съвпадение с националните данни, централното звено ще отговори, че няма положителен резултат, тъй като държавата-членка не е поискала сравнение на предоставените данни със собствените ѝ данни.

[19] Годишна средна стойност на забавяне на предаването на една категория данни от държавата-членка с най-лошо представяне.

[20] При така наречените „ грешни положителни резултати “ гражданин на трета държава подава молба за убежище в държава-членка (А), чиито органи вземат неговите дактилоскопични отпечатъци. Докато се чака тези отпечатъци да бъдат предадени на централното звено (трансакция от категория 1), същото лице може да отиде в друга държава-членка (Б) и да поиска отново убежище . Ако държавата-членка Б изпрати дактилоскопичните отпечатъци първа, изпратените от държавата-членка А отпечатъци ще бъдат регистрирани в централната база данни по-късно от тези, изпратени от държавата-членка Б, и това ще доведе до положителен резултат от данните от държавата-членка Б при сравнението им с данните, изпратени от държавата-членка А. По този начин държавата-членка Б ще бъде определена като компетентна държава, вместо А, където е била подадена първата молба за убежище.

[21] При така наречените „ пропуснати положителни резултати “ гражданин на трета държава е задържан във връзка с неправомерно преминаване на граница и органите на държавата-членка (А), в която той е влязъл, вземат неговите дактилоскопични отпечатъци. Докато се чака тези отпечатъци да бъдат предадени на централното звено (трансакция от категория 2), същото лице може да отиде в друга държава-членка (Б) и да подаде молба за убежище . В този случай органите на държавата-членка (Б) вземат неговите дактилоскопични отпечатъци. Ако държавата-членка (Б) изпрати отпечатъците (трансакция от категория 1) първа, централното звено ще регистрира първо трансакцията от категория 1 и държавата-членка (Б) ще разгледа молбата вместо държавата-членка А. Когато по-късно пристигне трансакция от категория 2, положителният резултат ще бъде пропуснат, тъй като данните от категория 2 не могат да бъдат търсени.