Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010AR0244

    Прогнозно становище на Комитета на регионите относно „План за действие на ЕС в областта на енергетиката за периода 2011—2020 г.“

    OB C 42, 10.2.2011, p. 6–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    10.2.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 42/6


    Прогнозно становище на Комитета на регионите относно „План за действие на ЕС в областта на енергетиката за периода 2011—2020 г.“

    2011/C 42/02

    КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ,

    приветства факта, че в съобщението си „Енергетика 2020 - стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ Европейската комисия поставя акцент върху общините в качеството им на основни действащи лица в разработването на новаторски интегрирани решения в областта на енергетиката на местно равнище и оценява в частност ангажимента на Европейската комисия да укрепва инициативи като Конвента на кметовете; изразява обаче съжаление, че важната роля на регионите не се посочва изрично в съобщението;

    отбелязва, от една страна, амбициозните изисквания по отношение на местния и регионалния принос за постигането на целите на енергийната политика на ЕС, съдържащи се в съобщението „Енергетика 2020“, и изразява съжаление, от друга страна, за липсата на конкретни нови ангажименти по отношение на финансирането и фондовете за местни и регионални инвестиции в устойчива енергетика;

    призовава намаляването на енергийните нужди да бъде абсолютен приоритет; настоява, така както направи това Европейският парламент в резолюцията си от юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“, да бъде определена задължителна цел за намаляване на енергийното потребление с 20 % до 2020 г. В този смисъл трябва ясно да бъдат определени различните нива на намеса с цел да се гарантира подкрепа за прилаганите мерки, както и тяхната глобална координация и съгласуваност;

    призовава енергийната политика да бъде изведена до ранга на големите приоритети на бюджета на ЕС, за да получава по-голям дял от наличните финансови ресурси в рамките на политиката на сближаване. Именно на местно и регионално равнище трябва да се определят приоритетите на конкретните намеси на структурните фондове.

    Докладчик

    :

    Michel LEBRUN (BE/ЕНП), член на Парламента на френската общност

    КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ,

    1.

    напомня на институциите на Европейския съюз, че е необходимо да осигурят на населението на държавите-членки сигурен, на приемлива цена и устойчив достъп до енергия. В този смисъл енергийната политика може да допринесе значително за това Европа да използва по-ефективно енергията и енергийните ресурси без да ги изчерпва, да отделя по-малко CO2, да бъде по-надеждна и конкурентоспособна в рамките на новата стратегия „Европа 2020“ за работни места и растеж (1);

    2.

    потвърждава отново същественото значение на дейностите на местно и регионално равнище за постигане на тези цели. Водещата роля на регионите и на градовете за постигането на тези цели вече е ясно призната от Комисията и от Европейския парламент;

    3.

    приветства факта, че в съобщението си „Енергетика 2020 - стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ Европейската комисия поставя акцент върху общините в качеството им на основни действащи лица в разработването на новаторски интегрирани решения в областта на енергетиката на местно равнище и оценява в частност ангажимента на Европейската комисия да укрепва инициативи като Конвента на кметовете; изразява обаче съжаление, че важната роля на регионите не се посочва изрично в съобщението;

    4.

    подчертава, че транспортът, жилищата, обществените сгради, инфраструктурата на общественото осветление, както и други обществени инфраструктури, планирани и стопанисвани от местните и регионални власти, са сфери, в които могат да бъдат реализирани значителни намаления на въглеродни емисии, контрол на потреблението и икономии на енергия;

    5.

    следователно призовава бъдещото развитие на европейската енергийна политика да осигури ефективна координация между държавите-членки и Комисията на национално, регионално и европейско равнище; тази политика би трябвало да отчита още от самото си създаване нормативните и финансовите аспекти, както и финансовите и човешките инвестиции, необходими за нейното осъществяване;

    6.

    подчертава необходимостта от оптимизиране на инструментите, които подпомагат развитието на възобновяемите енергийни източници и намирането на решения в областта на енергийната ефективност и ефикасност на местно и регионално равнище. За тази цел би трябвало да се предвиди и съответно финансиране, което да е достъпно за местните и регионалните власти;

    7.

    отбелязва, от една страна, амбициозните изисквания по отношение на местния и регионалния принос за постигането на целите на енергийната политика на ЕС, съдържащи се в съобщението „Енергетика 2020“, и изразява съжаление, от друга страна, за липсата на конкретни нови ангажименти по отношение на финансирането и фондовете за местни и регионални инвестиции в устойчива енергетика;

    8.

    призовава за адаптиране на европейското финансиране, за да се даде приоритет на дейностите в полза на разработването на средства за производство на енергия от възобновяеми източници и за подобряване на енергийната ефективност. Трябва да се улесни достъпът до кредитиране от Европейската инвестиционна банка за местните и регионални власти, които желаят да инвестират в програми и мерки за подобряване на енергийната ефективност, за поощряване на използването на възобновяеми енергийни източници и за намаляване на въглеродните емисии; нещо повече, приходите от въвеждането на нов европейски въглероден данък за най-големите емитенти на парникови газове следва да се използват за създаване на фонд за енергийни инвестиции;

    I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    Ключови послания

    9.

    приветства поканата от Европейската комисия да изрази своето мнение относно ролята на регионите съгласно новата рамка на енергийната политика и новия план за действие в областта на енергетиката;

    10.

    подчертава значението от разработване на амбициозна и новаторска европейска енергийна стратегия, която ще позволи на Европейския съюз да заеме водещо място по отношение на технологиите в областта на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници. Стратегията следва да включва сигурност на енергийните доставки (за което диверсификацията на доставките е от изключително значение), контрол на потреблението, достъпни цени и опазване на околната среда. Към енергийната сигурност и борбата срещу изменението на климата трябва задължително да се прилага интегриран подход. От основно значение е цените на енергията да бъдат поносими за най-бедните граждани, които често изразходват голяма част от доходите си за отопление, охлаждане, осветление и електроуреди, а програмите за енергийна ефективност да бъдат насочени предимно към тези, които имат най-голяма нужда от тях;

    11.

    призовава намаляването на енергийните нужди да бъде абсолютен приоритет и политиките в тази област да бъдат активизирани на всички равнища; настоява, така както направи това Европейският парламент в резолюцията си от юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“, да бъде определена задължителна цел за намаляване на енергийното потребление с 20 % до 2020 г. В този смисъл трябва ясно да бъдат определени различните нива на намеса с цел да се гарантира подкрепа на прилаганите мерки, както и тяхната глобална координация и съгласуваност;

    12.

    счита, че Европейският съюз може да изгради устойчив, ефективен, диверсифициран и конкурентоспособен енергиен микс, само като оптимизира материалните и финансовите инструменти в подкрепа на научните изследвания и технологичните иновации в областта на енергийната ефективност, разработването на възобновяеми енергийни източници и третирането и рециклирането на енергийните отпадъци;

    13.

    подкрепя политическите насоки на Комисията Barroso II, според които „Сигурността на енергийните доставки и добрите енергийни връзки ще бъдат от решаващо значение за бъдещото икономическо развитие“; въпреки това изразява съжаление за липсата на далновидност на същата тази Комисия, която се стреми към икономика, основана на заетост, и същевременно изтъква крайно недостатъчно ролята на регионите и възобновяемите енергийни източници;

    14.

    приема положително проекта на Комисията, който има за цел да осигури на територията на цяла Европа нова европейска интелигентна електроенергийна и газова супермрежа, която да обединява традиционните и възобновяемите източници за производство, което би трябвало да позволи да се отговори и на двойната цел за сигурност на енергийните доставки на страните от ЕС и намаляването на емисиите, необходимо за борбата срещу изменението на климата;

    15.

    подчертава необходимостта от солидарност между държавите-членки при провеждане на външната енергийна политика;

    16.

    приканва европейските институции да работят за по-добър баланс между вътрешните и външните параметри на енергийните доставки на ЕС, като насърчават в по-голяма степен научните изследвания и прилагането на енергийната ефективност отколкото инвестициите за създаване на нови транспортни средства с изкопаеми горива, с произход от трети страни;

    17.

    отбелязва, че изграждането на вътрешните пазари на газ и електричество, включително развитието на енергийните връзки, трябва да остане водещ елемент в енергийната политика на Европейския съюз. Признава обаче, че в настоящата икономическа ситуация, за да могат енергийните компании през следващите 20 години да инвестират един трилион евро в технологии от ново поколение и инфраструктури така, че да осигурят постоянен енергиен поток, докато преминат към производство на енергия с ниски въглеродни емисии, банките и другите финансови институции следва да изискват рискът при иновационните проекти както и дълговото финансиране да бъдат гарантирани от националните правителства, от органите на ЕС или от Фонд за енергийни инвестиции. Подобни инвестиции биха довели до създаване на хиляди квалифицирани работни места и до увеличаване конкурентното предимство на европейските предприятия на световния пазар;

    18.

    подчертава, че по-специално производството на енергия в морето ще допринесе в бъдеще значително за енергийните доставки на ЕС;

    19.

    отбелязва, че слънчевата енергия е основният възобновяем източник на енергия в средиземноморските региони, чийто потенциал е сред най-високите в света. В бъдеще производството на слънчева енергия ще има значителен принос в енергийните доставки на ЕС;

    20.

    напомня, че осъществяването на икономии на енергия в съответствие с целите 20-20-20 изисква значителни инвестиции в такива отрасли като промишленост, транспорт, телекомуникации, жилищно строителство, както и в обществените и търговските сгради. Именно в областта на енергийната ефективност на сградите и на транспорта и на управлението на територията местните и регионалните власти могат да направят своя съществен принос при решаване на проблемите, свързани с енергийните доставки, тъй като намаляването на енергийното търсене води до намаляване на политическата уязвимост, свързана със зависимостта от трети държави по отношение на доставките; припомня също важната роля, която може да има създаването на силен сектор от предприятия за енергийни услуги за осъществяване на инвестиции както в публичния, така и в частния сектор, насочени към икономии на енергия, ефективност и диверсификация на енергийните източници;

    21.

    призовава Комисията да разгледа възможностите за въвеждане на цели, свързани с ежегодно увеличаване на процента на санирани сгради, като определи минимални прагове за сертифициране на енергийните им показатели, както и да насочи вниманието си към разработване на стратегия за обучение на работещите в строителния сектор, така че те да могат да се извършват дейности по повишаване на енергийната ефективност и да се разполага със сертифицирани експерти, които да провеждат енергийни одити. От друга страна, следва да положи усилие за хармонизиране на процедурите за сертифициране на енергийната ефективност на сградите между държавите-членки;

    22.

    подчертава значението на фундаменталните изследвания в областта на енергетиката като крайъгълен камък за развитие на водещи технологии в областта на производството на възобновяеми енергийни източници и на икономия на енергия. Тези изследвания трябва да останат в основата на европейския план за действие в областта на енергетиката. Европейският съюз трябва да гарантира отпускането на достатъчни и достъпни кредити за всеки проект, който може да осигури напредък в тази област;

    23.

    призовава енергийната политика да бъде изведена до ранга на един от големите приоритети на бюджета на ЕС, за да получава по-голям дял от наличните финансови ресурси в рамките на политиката на сближаване. Именно на местно и регионално равнище трябва да се определят приоритетите на конкретните намеси на структурните фондове. В този смисъл Комитетът на регионите приветства и подкрепя намерението на Европейската комисия да насърчава местните енергийни решения и да продължи развитието на инициативата „интелигентни градове“ с цел да се стимулират „чистите“ инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и да се смекчат последиците от изменението на климата посредством прилагането на интелигентни политики в областта на устойчивата енергетика на местно равнище. Той приканва Комисията и Съвета да разработят специфични децентрализирани финансови инструменти в подкрепа на тази цел. Във връзка с това трябва да се гарантира, че от инициативата „Интелигентни градове“ могат да се възползват възможно най-голям брой агломерации;

    24.

    счита, че в енергийната стратегия за периода 2011-2020 г. следва да бъде обърнато повече внимание на термичната енергия (отопление и охлаждане), тъй като тя има основна роля в енергийния баланс на ЕС и притежава значителен потенциал по отношение на енергийната ефективност. Топлината представлява и едно от най-ефективните средства както за въвеждане на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, така и за подобряване ефективността на производството на топлинна енергия; същевременно следва да се насърчава централизирано производството и подаване на термична енергия чрез нова и хаpмонизирана нормативна уредба, която улеснява въвеждането му;

    25.

    призовава Европейската комисия да проучи незабавно важните стратегически въпроси като използването на инструменти и мерки, които гарантират по-ефективни ценови показатели и насърчават икономиите на енергия, интелигентното използване на енергията и прехода към възобновяеми енергийни източници от страна на потребителите, чрез схемата за търговия с емисии, облагането на енергията и премахването на субсидиите за конвенционалните горива;

    26.

    насърчава Комисията да разработи инструменти, които да дадат възможност на публичните власти и на инвеститорите да направят парично остойностяване на положителните външни ефекти, свързани с инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия. Това би могло да се постигне чрез широко използване на бели сертификати или други пазарни инструменти, които да подчертаят положителното въздействие на тези технологии;

    27.

    отново отправя (2) предложението, изразено в предишно становище, прието от Комитета на регионите в тази област, свързано с необходимостта да се избегне използването на механизми за субсидиране на енергията за сметка на силни инструменти за икономическо стимулиране с цел да се направи по-ефективно и при възможност да се намали използването на енергия;

    28.

    подчертава, че е необходимо да се засилят усилията на национално равнище за прилагане на третия пакет от мерки на енергийния пазар. Прилагането на приетите мерки в областта на възобновяемите енергийни източници, на енергийната ефективност и особено на европейския стратегически план за енергийните технологии представлява първи етап от процеса за осъществяване на амбициозните цели 20–20–20, тъй като прилагането на съществуващото законодателство ще осигури стабилна среда, която ще позволи на предприятията да планират своите инвестиции и дейности;

    29.

    споделя становището на Комисията, според което наличието на конкурентоспособен и ефикасен вътрешен енергиен пазар има съществено значение за осъществяване на дългосрочните цели на ЕС в областта на енергетиката и климата. Организирането на такъв пазар означава въвеждане на по-ефективен регламентиран контрол, стабилна правна рамка, която да благоприятства развитието на възобновяемите енергийни източници, на нормативна уредба и процедури, които са по-прозрачни, по-евтини и по-достъпни за възобновяемите енергийни източници, опростен и непосредствен достъп на потребителите до пълна, точна и надеждна информация в областта на енергетиката, насърчаване на обучението за ефективно използване на енергията от гражданите, както и гаранция за пълна независимост на операторите на преносните системи. Комитетът на регионите настоява за ново потвърждение на принципа за еднакво третиране на всички оператори на вътрешния пазар като важен елемент от енергийната политика. На европейския пазар суровините трябва да бъдат достъпни за всички и то при равни условия, в съответствие с принципите за прозрачност и отваряне на пазара;

    30.

    обръща внимание върху тясната връзка, която съществува между плановете за възстановяване на икономиката и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в настоящите условия на двойна криза на икономиката и околната среда. Въпросите, свързани с по-ефективното използване на ресурсите, включително на енергийните ресурси и на зелените технологии, са взаимно свързани както с целите, посочени в стратегия „Европа 2020“, която призовава за създаването на една „конкурентоспособна, свързана и по-екологична икономика“, така и с рамката на европейската политика в областта на климата и с усилията за увеличаване на енергийната независимост на Европа;

    31.

    приветства значителния напредък, постигнат от Европейския съюз по отношение на стандартизацията на наличните на европейския пазар енергийни стоки и услуги за потребителите, и го приканва да продължи усилията си в тази посока, като се стреми към все по-високи изисквания по отношение на икономията на енергия, енергийната ефективност и характеристики;

    32.

    подчертава, че енергийно ефективните превозни средства (хибридни, електрически автомобили и т.н.) с всичките ограничения, които имат на този етап, могат да удовлетворят голяма част от потребностите от мобилност, които се покриват понастоящем от бензинови и дизелови автомобили, като освен това предлагат следните предимства по основните стълбове на енергийната политика на ЕС: икономии на енергия, намаляване на степента на енергийна зависимост, намаляване на замърсяващите емисии, подобряване на ефективността на електрическата мрежа, намаляване на шума и т.н. В тази връзка е необходимо да се окаже подкрепа на обществения транспорт и по-специално на железопътния (високоскоростни влакове и влакове, свързващи големите градове с предградията);

    33.

    отбелязва, че осъществяването на всички тези цели предполага координирани усилия на всички равнища: европейско, национално, регионално и местно. Само посредством предприемането на колективни действия Европа може да постигне своите цели за устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на енергийните доставки;

    34.

    призовава планът за действие в областта на енергетиката, който ще бъде представен от Комисията, да включва също и първоначален анализ във връзка с енергийната политика на ЕС след 2020 г. в една обща перспектива, която обхваща всички съществуващи видове енергия (конвенционална, ядрена и от възобновяеми източници);

    Роля на местните и регионалните власти

    35.

    напомня на институциите на Европейския съюз, че местните и регионалните власти имат съществена роля при прилагането на бъдещата европейска енергийна стратегия, тъй като те представляват основни фактори в областта на енергетиката предвид отговорностите им в редица дейности, свързани с планирането и управлението на територията, издаването на разрешителни, инвестициите, обществените поръчки, производството и потреблението и близостта до потребителя. Освен това транспортът, жилищата, обществените сгради и инфраструктурните съоръжения за осветление, които се планират от местните и регионалните власти или за които те отговарят, представляват области, в които могат да бъдат осъществени значителни икономии на енергия и намаление на въглеродните емисии;

    36.

    изисква да се извършва цялостна оценка на въздействието по отношение на евентуалните икономически последици и финансови и административни разходи от всяко бъдещо действие на Европейския съюз в областта на енергетиката, като се отчитат местните и регионалните особености;

    37.

    посочва, че местните и регионалните власти изпълняват водеща роля за насърчаването на промяна на индивидуалното поведение, която представлява основно условие за постигане на целите за енергийна ефективност и за лансирането и подкрепата на дейности и проекти както на местно и регионално равнище, така и на национално и международно равнище, за постигане на целите за подобряване на енергийната ефективност, опазване на околната среда и борба срещу изменението на климата. Тази водеща роля на местните и регионалните власти е вече ясно призната от Комисията и от Европейския парламент;

    38.

    без да оспорва основната роля на държавите-членки по отношение на инфраструктурните инвестиции, необходими за изграждане на мрежи и връзки, обръща внимание на факта, че местните и регионалните власти биха могли да вземат по-активно участие в изграждането на енергиен капацитет, основаващ се на възобновяемите енергийни източници и интелигентните енергийни мрежи. Изискват се общи усилия от страна на местните общности, местните и регионалните власти и енергийните компании, за да могат да бъдат разработени и прилагани местни планове в областта на енергетиката. Това включва по-добър достъп до данните, с които енергийните компании разполагат, както и въвеждането на наблюдение в реално време посредством „интелигентни“ измервателни уреди;

    39.

    ето защо на местните и регионалните власти трябва да се гледа като на партньор, който може да помогне за популяризирането и изпълнението на тази програма от решаващо значение, а не като на препятствие за бързото въвеждане на амбициозно законодателство, а също и като на ключов фактор за осигуряване на качество на реализираните проекти;

    40.

    обръща внимание на факта, че местните и регионалните власти вече са започнали да осъществяват дейности и инициативи, които ще допринесат за осъществяване на целите на европейската политика в областта на опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата. В този смисъл трябва да бъде подчертана водещата роля на Конвента на кметовете в процеса на повишаване на информираността на населението по проблемите на енергетиката и промяна на индивидуалното поведение, както и изграждането на информационни мрежи за сътрудничество, обединяващи подписалите конвента градове и общини;

    41.

    в този смисъл приканва местните и регионалните власти, които вече имат сериозни постижения в областта на енергийната ефективност и развитието на структури за производство на възобновяема енергия, да активизират комуникацията и сътрудничеството със своите колеги. Трябва да се насърчава разширяване на този конвент по посока на всички градски и селски общности, които проявяват желание да се присъединят към него, както и да се насърчават всякакви форми на междурегионално, национално или международно сътрудничество, участващи в това общо усилие;

    42.

    приветства намерението на Комисията да подкрепя търсенето на енергийни решения на местно равнище и да продължи осъществяването на друг проект: инициативата „интелигентни градове“, чиято цел е да се стимулират „чистите“ инвестиции за подобряване на енергийната ефективност. Този напредък би могъл да включва по-специално подкрепа от страна на Комисията за оползотворяването на потенциала на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия и на възобновяемите енергийни източници, както и този на отоплителните и охладителните мрежи в градските райони, свързани с този вид технология и с използването на възобновяеми източници на енергия (биомаса и т.н.), и разпределеното енергопроизводство. Комитетът на Регионите приканва Комисията и Съвета да разработят специфични децентрализирани финансови инструменти за подкрепа на тази цел;

    43.

    държи да подчертае необходимостта европейските институции да предвидят достатъчен срок за въвеждане, за да могат местните и регионалните власти да приложат мерките, които ЕС би могъл да приеме в областта на енергийните характеристики и енергийната ефективност и за осигуряване на качеството на представените проекти;

    44.

    като има предвид важната роля на местните и регионални власти за осъществяване на задачите, свързани с енергийната ефективност и енергетиката, призовава на европейско равнище да бъдат създадени по-мощни финансови инструменти в подкрепа на усилията на местните и регионалните власти за инвестиране в устойчиви енергийни източници. По този начин ще се превъзмогнат и някои трудности, твърде често срещани на национално равнище, каквито са недостатъчното използване на наличните фондове поради прекалено ограничаваща нормативна уредба, или недостатъчната информираност на местните оператори по отношение на предлаганите възможности за финансиране;

    45.

    отново изразява позицията, изразена в предходното становище на Комитата на регионите относно търговията с квоти за емисии на парникови газове след 2012 година, според която повече от една трета от приходите от тази система трябва да бъдат предоставени за масивни инвестиции на местно и регионално равнище за подобряване на енергийната ефективност и за доставка на енергия от вътрешни възобновяеми източници;

    46.

    приветства пренасочването на неизползваните кредити по смисъла на глава II от Регламент (ЕО) № 663/2009, които вече ще се предоставят на местните и регионални власти за финансиране в рамките на проектите за устойчива енергия на мерки с бързо, измеримо и значително въздействие върху възстановяването на икономиката в ЕС, подобряването на енергийната сигурност и намаляването на емисиите на парникови газове; във връзка с това поддържа създаването на постоянен финансов инструмент, който да подкрепя разработването на проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и да улеснява финансирането на инвестиции в тези области от общинските, местните и регионалните власти, като по този начин допринася за намаляване на силната зависимост от външни фактори на малки, изолирани и уязвими енергийни системи като тези в най-отдалечените региони;

    47.

    предлага частична компенсация за по-високите цени на възобновяемата енергия чрез поетапно преразглеждане в разумен срок на субсидиите, които се отпускат за източници на енергия от конвенционални горива, във връзка със сегашната либерализация на европейския пазар на енергия, и чрез публични инвестиции в електроразпределителните дружества (публично-частно партньорство). Това ще има и положително въздействие върху МСП, икономическия растеж и заетостта на местно и регионално равнище – нещо, което се посочва в стратегията „Европа 2020“ и което трябва да допринесе за възстановяване на икономиката. Но тъй като достъпът на възобновяемата енергия до електропреносната мрежа е различен в отделните държави-членки, ще бъде необходимо да се положат усилия за прилагане на най-добрите практики;

    48.

    предлага да бъдат създадени нови инструменти под формата на приоритетни линии в структурните фондове или на фондове за енергийно инвестиране, които да осигуряват директно кредитиране и безвъзмездна помощ с по-широки критерии за допустимост на местно и регионално равнище за проекти в областта на енергийната ефективност и децентрализираното производство на енергия и чрез които да се гарантира дълговото финансиране, позволяващо на енергийните компании да инвестират в технологии с ниски въглеродни емисии за електропроизводство, отопление и охлаждане;

    49.

    счита, че либерализирането на пазарите на електричество и газ в Европейския съюз трябва да води до създаването на по-добри възможности за инвестиране в децентрализирани решения за доставка на енергия, като тези възможности включват производството на енергия от устойчиви възобновяеми източници в по-големи пропорции от сегашните;

    50.

    обръща специално внимание върху необходимостта да се продължи развитието на технологията „интелигентна мрежа“, която улеснява преминаването към децентрализирано производство на енергия, което включва висок процент на различни възобновяеми източници на енергия;

    51.

    призовава за особено внимание към опростяването, прозрачността и съкращаване на сроковете и разходите на процедурите за издаване на разрешителни при програмиране на децентрализираните структури за производство и пренос на енергия;

    52.

    набляга също така върху необходимостта да се осигури подкрепата на местното население за децентрализиране на енергийните доставки и по-специално то да бъде убедено да приеме факта, че при настоящите методи на производство възобновяемата енергия често е по-скъпа от традиционните енергийни източници, ето защо следва да се подкрепи разпределеното производство (фотоволтаична и вятърна енергия) с малка мощност (под 100 kW). Освен това много често е необходимо местното население да бъде информирано за разполагането на нови енергопреносни линии. В това отношение природозащитните НПО и сдружения могат да играят ролята на свързващо звено между гражданското общество и местните и регионалните власти, за да могат едновременно да ги подкрепят и да им съдействат при осъществяването на планове и проекти в областта на енергетиката и изменението на климата, както и да информират обществеността. Дългосрочните предимства на едно сигурно енергоснабдяване би трябвало да се разяснят по-добре;

    53.

    настоява да бъдат положени специални усилия за отчитането на интересите и позициите на местните и регионални власти и на населението по отношение на съхранението и преработването на енергийните отпадъци. В това отношение би било добре да се подобрят съществуващите инструменти за медиация и информация;

    54.

    подчертава важната роля на местните и регионалните агенции по енергетика за прилагане на законодателството и на енергийната политика на Европейския съюз в качеството им на проводници на европейската, националната и местна политика към потребителите. Работата, свързана с информиране и приобщаване на широката общественост към проблемите за икономия на енергия и за възобновяемите източници на енергия, трябва да получи значителна подкрепа на европейско равнище по отношение на опростяване на нормативните и административни процедури, свързани с достъпа на обществеността до изготвянето на експертни оценки и до наличните финансови инструменти. Това опростяване в комбинация с една по-добра комуникация относно задачите на различните регионални и местни агенции се оказва задължително условие за осигуряване на оптимална работа на тези агенции и за подобряване на тяхната привлекателност;

    55.

    настоява едновременно за изясняване на разпределението на задачите и на правомощията между тези агенции и националните, регионалните и местните институции, както и за по-голяма подкрепа на тези агенции от страна на гражданите и на предприятията;

    56.

    подчертава, че градските и селските зони на Европейския съюз могат да извлекат голяма полза от дейността на предприятията и от появата на нови пазари в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Действително, ако отрасълът на възобновяемите енергии може да създаде един милион допълнителни работни места в Европа до 2020 година, както предвижда Европейската комисия, това ще бъде доказателство за установяването на нов баланс между икономическото развитие на ЕС и целите му в областта на климата;

    57.

    призовава, по отношение на евентуалните икономически последици и на финансовите и административни разходи, свързани с всяко бъдещо действие на Европейския съюз в областта на енергетиката, да бъде извършено пълно проучване с отчитане на местните и регионални специфични особености, в частност в островите и най-отдалечените региони, които се характеризират с пълна изолираност от енергийните системи. Предвид тези особености, идеалният енергиен микс може да бъде различен за всеки регион. Също така въздействието както от развитието на нови енергии, така и от запазването или отпадането на конвенционални енергии може да бъде различно в отделните региони;

    58.

    обръща внимание на факта, че всеки нов закон в областта на енергийната политика трябва задължително да бъде съобразен с правомощията на местните и регионалните власти така, че степента на неговото действие да отговаря на принципите за субсидиарност и пропорционалност;

    Брюксел, 1 декември 2010 г.

    Председател на Комитета на регионите

    Mercedes BRESSO


    (1)  Въпросите, които се отнасят по-конкретно до намаляване на въглеродните емисии и до борбата срещу изменението на климата, ще бъдат предмет на бъдещо конкретно становище на Комитета на Регионите.

    (2)  CdR 241/2008 fin.


    Top