2.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 104/21

—

приветства намерението за улесняване на междуинституционалния дебат по административното и финансовото опростяване на правилата на програмата;

—

отбелязва, че сложността сама по себе си е значителен източник на грешки или отклонения;

—

приема, че е важно да се прави разграничение между грешка и измама, както и да се създават благоприятни условия за изграждане на култура на почтеност и доверие;

—

подкрепя предлагания от Европейския парламент подход, ориентиран към „наука и технологии“ или „наука и иновации“, който е основан на солидни научно-технически критерии за качество, разчита на реалистични управленски практики и отчита приликите и разликите между науката, технологичното развитие и пазарното разпространение;

—

подчертава, че за ефективността трябва да се съди не само по постигането на високи резултати от научноизследователските дейности, но и по изграждането на изследователски капацитет и усвояването на потенциала във всички територии на ЕС в съответствие с принципа на териториалното сближаване;

—

оценява като важна крачка програмата „Научноизследователски потенциал на регионите на конвергенция“ в рамките на програмата „Капацитет“;

—

предлага следващата Рамкова програма допълнително да разшири тези програми и в нея да се включи схема за организирано привличане на компетентни партньори от изоставащи в изследователско отношение региони в проекти и програми, водени от техни по-известни, отлично подготвени колеги, чрез системи за научно ръководство и други средства; отбелязва, в тази връзка, потенциала на местните и регионални участници да създават „центрове за компетентност“, свързани с „полюси за високи постижения“;

Докладчик

:

Fiona O'Loughlin (IE/АЛДЕ), Окръжен съвет на Kildare и Средноизточна регионална администрация

Отправен документ

:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“

COM(2010) 187 окончателен

1.

приветства намерението, изразено от Европейската комисия в съобщението относно „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“, за улесняване на междуинституционалния дебат по административното и финансовото опростяване на правилата на програмата;

2.

отчита, че вече са въведени редица опростявания, които доведоха до подобрения на Седмата рамкова програма (7РП), и приема, че някои от тези мерки се нуждаят от време, за да окажат реално въздействие, но въпреки това подчертава, че 7РП все още е сложна програма, чието управление се характеризира с прекомерна бюрокрация, ниска степен на толериране на риска, слаба ефективност и неоправдани забавяния;

3.

подчертава пряката връзка между правилата и процедурите, които се прилагат към 7РП, нейната привлекателност за потенциалните участници и качеството на провежданите научни изследвания. В този смисъл изтъква, че опростяването трябва да бъде постигнато с оглед на крайния ползвател/бенефициера и да надхвърля разходите за неговата реализация;

4.

счита, че графикът и последователността на промените са важни, тъй като инициаторите на проекти се нуждаят от яснота и стабилност на правилата и тяхното прилагане. Счита също така, че приемствеността е много важна за осигуряване на плавен преход от 7РП към 8РП и за постигане на целите на Рамковата програма;

5.

разбира, че според мнозина 7РП и свързаните с нея инструменти са фрагментирани, и същевременно съзнава необходимостта от разглеждане на множеството структури на политиката за НИРД на европейско, национално и поднационално равнище чрез един по-цялостен управленски подход;

6.

счита, че ролята на националните лица за контакт (НЛК) трябва да бъде оценена, за да бъде осигурено по-ефективно обслужване на потенциалните участници и да се постигне по-добра координация с регионалните ръководители на Рамковата програма; освен това счита, че въпреки подобренията остават някои отрицателни нагласи, за чието преодоляване могат да помогнат НЛК;

7.

съзнава, че успоредно с опростяването на 7РП, в процес на разглеждане са или трябва да бъдат поставени и редица други свързани с това мерки, като тригодишното преразглеждане на Финансовия регламент;

8.

отбелязва, че сложността сама по себе си е значителен източник на грешки или отклонения; призовава за опростяване на документацията и обемите информация, изисквани за участие в проекти, както и за намаляване на броя и обема на официалните документи, от което обаче не бива да страдат съдържанието и качеството на проектите; призовава също така за оптимизиране на процесите на надзор и контрол чрез ограничаване на броя на одитите, извършването им въз основа на хармонизирани критерии и избягване на изискването на документи, които организацията вече е представила;

9.

смята, че относително ниският процент на участие на МСП е резултат от сложността на програмата, и затова е твърдо убеден, че трябва да се променят правилата (тъй като се отива от VII към VIII рамкова програма), за да се насърчат МСП да вземат по-голямо участие;

10.

призовава за стесняване или хармонизиране на множеството от правила за намеса и за рационализиране на условията за предоставяне на безвъзмездни средства чрез осигуряване на единни упътвания и система за онлайн подпомагане;

11.

акцентира върху важността на последователното и недвусмислено тълкуване и съобщаване на значението на правилата, предписанията и определенията за всички заинтересовани страни;

12.

набляга върху необходимостта от еднакво прилагане на правилата и от координиране на проверките и одитите от различните служби;

13.

изразява загриженост относно: продължителността на сроковете за получаване на разяснения и насоки, субективното тълкуване на мандата на отговорните лица по проектите за договаряне, прилагането със задна дата на нови „правила“ или тълкувания;

14.

предлага да бъдат въведени нови механизми за ефективно предоставяне на конструктивна обратна информация на кандидатите, чиито предложения не са одобрени, за разпространение на резултатите от проектите, финансирани от 7РП, и за улесняване предаването и приемането на резултатите от МСП;

15.

предлага ефективността на научноизследователската дейност да се повиши чрез въвеждане на нови механизми за развитие и чрез предоставяне на допълнително финансиране на проекти за публикуване на резултатите от тях и прилагането им в нови области, като на свой ред така: (а) се насърчава защитата на правата върху интелектуалната собственост на проекти; и (б) се оптимизира ефектът на лоста от публичните ресурси чрез укрепване на връзката между изследвания, иновации и бизнес;

16.

подкрепя въвеждането на двуетапна процедура за оценка на съвместните проекти, за да бъдат избегнати огромните загуби на време и средства за разработване на подробни предложения, които впоследствие не получават одобрение. Това е един голям, но скрит разход на сегашната система за оценяване;

17.

предлага да бъдат въведени фиксирани срокове (например 60 дни) за оценка на заявленията, както и на фиксиран срок за приключване на преговорите по договорите (още 60 дни); отбелязва, че това може да помогне за намаляване на пречките за участие на по-малки местни и регионални субекти;

18.

подкрепя предложението за допускане на по-малки консорциуми, което в значителна степен може да помогне за осигуряването на повече гъвкавост, да привлече партньори от целевите групи, например МСП, и – благодарение на по-опростеното управление – да доведе до по-голяма ефективност;

19.

приветства усилията за опростяване на комбинациите между процентни ставки на финансиране, видове организации и видове дейности, но предупреждава срещу въвеждане на единен коефициент на възстановяване за всички категории организации;

20.

изразява загриженост, че в стремежа за съкращаване на „времето за отпускане на безвъзмездни средства“, предложението да отпадне участието на експерти от държавите-членки при избора на проекти ще лиши процедурата от ценна информация за специфичния контекст на научно-изследователската дейност в държавите-членки и регионите. Ето защо, вместо това предлага да се помисли за по-ефективен механизъм за интегриране на това участие в процедурата за подбор;

21.

приветства намерението на Комисията да осигури повече специализирани ИТ инструменти за програмите на ЕС за научни изследвания, образование и иновации; призовава за по-широко прилагане на средства за електронно администриране – онлайн система за предложения, договаряне и докладване – както и за по-добра хармонизация в рамките на ГД „Изследвания“ и между генералните дирекции;

22.

призовава интернет порталът „Research Participant“ за участници в научни изследвания да служи като централен пункт за обслужване на всички системи, свързани с информационните технологии, каквато е системата за отчитането, за да се осигури открита, прозрачна система за предоставяне на насоки и тълкувания, като тази информация бъде налична за всички (бенефициери и служители на Комисията). Това би помогнало за последователното прилагане на правилата и за гарантирането на управленска ефективност;

23.

предупреждава, че наградите могат да имат страничен ефект, изразяващ се в съсредоточаване на средствата в няколко избрани, по-големи институции; отбелязва, че наградите не следва да се разглеждат като заместител на надлежно структурираното финансиране, а вместо това могат да се използват за стимулиране на откриването на нови таланти и обещаващи идеи;

24.

счита, че сегашната система и практика на управление на 7РП са прекалено насочени към контрола, и застава зад инициативите за преминаване към подход на високо доверие и толерантност към риска при финансирането на научни изследвания, и по тази причина приветства редица от предложенията, направени в съобщението в тази връзка;

25.

подчертава, че финансовото управление и контролът отнемат непропорционална част от времето на инициаторите на проекти/изследователите и отклонява ресурси от ефективното изпълнение на проектите и научноизследователската работа;

26.

приветства Съобщението на Комисията от 26 май 2010 г., озаглавено „Повече или по-малко проверки? Постигане на точното равновесие между административните разходи за контрол и риска от грешки“ (1), в което се предлагат допустими проценти на грешка (ДПГ), приложими специално към финансирането на научни изследвания;

27.

подкрепя приемането на по-високи ДПГ за научните изследвания, осигурявайки нужното равновесие между солидно финансово управление и адекватен контрол;

28.

призовава за по-широко приемане на обичайните счетоводни правила и практики (в съответствие с националните счетоводни и одиторски стандарти), особено по отношение на методиките за определяне на средните разходи за персонал;

29.

препоръчва на Комисията да анализира съотношението между разходи и ползи от одитите и да представи по-прецизни, последователни и прозрачни правила за одитните процедури; предупреждава, че целенасочените, ориентирани към риска одити могат да доведат до по-висок процент на открити грешки в сравнение с проверките на извадки от разходи, подбирани на случаен принцип;

30.

приема, че е важно да се прави разграничение между грешка и измама, както и да се създават благоприятни условия за изграждане на култура на почтеност и доверие;

31.

предлага в търсене на решение на проблема с нежеланието за поемане на риск да бъде преразгледан Правилникът за длъжностните лица на ЕС в частта му за личната отговорност. Освен това предлага програма за непрекъснато обучение (особено по управление на договори) на отговорните лица по проектите в Европейската комисия и одиторите; препоръчва също така да бъдат предоставени общи насоки за всички длъжностни лица по изпълнението на Рамковата програма (РП) за постигане на по-добра съгласуваност;

32.

приема, че предложението за преминаване към ориентиран към резултатите механизъм на финансиране е обусловено от добри намерения, но предполага, че то може да има редица нежелани последици като възприемане на антирисков (или поне по-малко рисков) подход към научните изследвания, което би довело до нежелание да се експериментира и би притъпило акцента върху високите постижения, а и увеличаване на тежестта върху потенциалния бенефициер на етапа на предложението и удължаване на „времето за отпускане на безвъзмездни средства“;

33.

ето защо остава да бъде убеден в правилността на преминаването към ориентирани към резултатите научни изследвания, но приветства предлаганите пилотни дейности за изпитване на този подход, тъй като КР счита, че съчетанието между направлявани и ненаправлявани научни изследвания може да е по-подходящо за справяне с бъдещите предизвикателства пред научните изследвания;

34.

призовава да се създадат нови механизми, чрез които да се предоставя финансиране на местните и регионалните власти, за да могат те да закупуват резултатите от успешни проекти и по този начин да си набавят необходимите умения за иновативно регионално развитие. Подчертава също така значението на насърчаването и стимулирането на трансфера и внедряването на резултатите от проекти в европейските МСП;

35.

подкрепя предлагания от Европейския парламент подход, ориентиран към „наука и технологии“ или „наука и иновации“ (2), който е основан на солидни научно-технически критерии за качество, разчита на реалистични управленски практики и отчита приликите и разликите между науката, технологичното развитие и пазарното разпространение;

36.

подчертава, че за ефективността трябва да се съди не само по постигането на високи резултати от научноизследователските дейности, но и по изграждането на изследователски капацитет и усвояването на потенциала във всички територии на ЕС в съответствие с принципа на териториалното сближаване. Европейските научни изследвания не бива да се свеждат само до заемане на челни позиции в глобален мащаб или утвърждаване на лидерството в изследванията на малък брой региони или гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост в областта на главните базови технологии, а трябва да бъдат насочени и към постигане на балансирано участие без компромиси с качеството;

37.

оценява програмата „Научноизследователски потенциал на регионите на конвергенция“ в рамките на програмата „Капацитет“ като важна крачка за развитие на регионалните възможности и за улесняване на участието на тези региони в научноизследователската и развойна дейност и счита, че мярката „Региони на знанието“ отбеляза известен успех като стимул за регионалните и местните власти да си сътрудничат с университети и изследователски центрове за разработването на проекти и на местни и регионални стратегии за НИРД;

38.

предлага следващата Рамкова програма допълнително да разшири тези програми и в нея да се включи схема за организирано привличане на компетентни партньори от изоставащи в изследователско отношение региони в проекти и програми, водени от техни по-известни, отлично подготвени колеги, чрез системи за научно ръководство и други средства; отбелязва, в тази връзка, потенциала на местните и регионални участници да създават „центрове за компетентност“, свързани с „полюси за високи постижения“;

39.

предлага покани за представяне на предложения за тези програми да се обявяват по-често от веднъж годишно, както е сега;

40.

подкрепя продължаващите усилия за координация между Структурните фондове (СФ) и Рамковите програми (РП) (3); но отбелязва в това отношение необходимостта от по-добро разработване на последователни правила, процедури и практики, както и от координиране на поканите за представяне на предложения. Това следва да включва и възможността проекти, подпомагани със средства от рамковата програма за научни изследвания, да могат да бъдат съфинансирани със средства от структурните фондове;

41.

подчертава обаче, че регионалната политика на ЕС трябва да се използва за целта, предвидена в Договора, а именно да подпомага сближаването, и акцентира върху необходимостта да не се допусне създаването на впечатление, че второкласни проекти, които не изпълняват критериите на програмата за научни изследвания, могат да получат финансиране чрез Структурните фондове;

42.

оценява потенциала на създаването на възможности за преминаване между РП и други програми на ЕС, чрез които Структурните фондове да могат да се използват за подкрепа на проекти, изпълнили всички критерии за високо качество при оценяването по РП, и предлага те да са двупосочни, с оглед проекти, например разработени по Програмата за териториално сътрудничество, да получават по-лесен достъп до програмите по РП;

43.

предлага, във връзка с координацията на програмите за научни изследвания, инициативата ERA-NET да бъде опростена и разширена, като се насърчи участието на регионалните органи, тъй като регионите я намират за прекалено ограничаваща; счита, че на регионите трябва да се даде възможност да разработват инициативи, подобни на тези, които се предлагат на централните правителства в рамките на инициативата „Съвместно програмиране“.