4.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/61

1.

припомня , че изменението на климата е едно от най-важните политически предизвикателства, пред които е изправено човечеството. В този контекст, местните и регионалните власти играят ключова роля в борбата срещу изменението на климата, не на последно място тъй като най-често именно те поемат свързаните с него социални и икономически разходи;

2.

подчертава , че икономическата криза не бива да се използва като претекст за намаляване на усилията, а точно обратното — за активизиране на действията за борба с изменението на климата. Икономическата криза следва да се разглежда като възможност за задълбочаване на техническите знания и умения и разработване на действия, насочени към решаване на проблема с изменението на климата;

3.

подчертава , че много местни и регионални власти вече дават съществен принос за успеха на европейските инициативи, свързани с политиката по отношение на климата и енергийната политика и играят изключително важна роля за прилагането на съответните политики чрез мерки в областта на обществения транспорт, пътното движение и енергийната инфраструктура, жилищата, устройството на територията, енергийната ефективност и обществените комуникации;

4.

подчертава уязвимостта на европейските региони спрямо изменението на климата и големите различия в способността им за приспособяване към него, предимно поради разликите в социално-икономическото развитие, природните условия и гъстотата на населението. Планинските региони, крайбрежните райони, най-отдалечените и островните региони и много полупустинни области в средиземноморския басейн са сред регионите, които са най-уязвими за отрицателното въздействие от изменението на климата;

5.

изразява убеденост , че разходите за политическите мерки за намаляване на изменението на климата ще бъдат значително по-ниски, отколкото прогнозните разходи в резултат на изменението на климата;

6.

счита , че ефективната политика по отношение на климата би могла да предотврати социалните неравенства, които са следствие от изменението на климата;

7.

подчертава , че преходът към икономика без въглеродни емисии представлява важна стъпка в посока на растеж и създаване на работни места, по-специално за местните и регионалните власти;

8.

настоятелно приканва Европейския съюз да полага по-активни усилия на най-високо политическо равнище в подкрепа на международната коалиция срещу изменението на климата и да гарантира споразумения за периода след изтичането на Протокола от Киото, основаващи се на амбициозни, прозрачни и правно обвързващи цели за намаляване на емисиите;

9.

подчертава необходимостта да се осигури представителство на КР в делегацията на ЕС на 15-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) в Копенхаген през декември 2009 г., в качеството му на изразител на възгледите на европейските местни и регионални власти;

10.

изразява своята загриженост, че последният проектодокумент за преговорите на специалната работна група по въпросите на действията за дългосрочно сътрудничество във връзка с Конвенцията (AWG-LCA), макар и да признава важността на усилията на поднационално равнище за приспособяване към изменението на климата, не казва нищо във връзка с ролята им за смекчаване на въздействието и с дългосрочната визия за начина за справяне с изменението на климата;

11.

призовава Европейската комисия и държавите-членки да прилагат принципа на субсидиарност при разработването и договарянето на новата политика по въпросите, свързани с изменението на климата, която може да има значително влияние върху местните и регионалните власти и техните граждани, и да гарантират осигуряването на достатъчно финансов капацитет и човешки ресурси при възлагането на отговорности на различните равнища;

12.

подчертава необходимостта от започване на активни информационни кампании с пълната подкрепа на регионалните и местните власти, които имат пряка връзка за комуникация с гражданите;

13.

ето защо приветства ангажимента на ЕС за обединяване на усилията, насочени към смекчаване на последиците и приспособяване към изменението на климата, в съответствие с Лисабонската програма и Споразумението от Гьотеборг, но призовава за нова Лисабонска стратегия за периода след 2010 г., за да се преодолее настоящата ситуация, при която са налице три паралелни процеса, и да се следва само една рамка за развитие, обхващаща социалните, икономическите и екологичните действия на Европейския съюз;

14.

препоръчва да бъдат направени последователни инвестиции с оглед на екологична инфраструктура: по-широко използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в администрацията, обновяване на стари обществени и частни сгради с цел повишаване на енергийната им ефективност, нови форми на транспорт. Следва да се насърчи и използването на енергийно ефективно осветление, отопление и охлаждане. Изключително важно е също така да се използват съобразени с екологичните аспекти обществени поръчки, както и да се повиши сигурността на енергийните доставки;

15.

счита , че приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него трябва да бъдат застъпени във всички съществуващи политически рамки на ЕС като изрично поставена цел, включително в политиките на ЕС в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, в това число избягване на обезлесяването, транспорта, биологичното разнообразие, и управлението на водите и отпадъците и програмите за финансиране в области като кохезионната политика;

16.

призовава за преразглеждане на бюджета, програмите, политиките и особено на основното законодателство за периода след 2013 г. в светлината на променящите се параметри, които изменението на климата ще предизвика;

17.

препоръчва , за да бъдат изготвени подходящи политики в отговор на изменението на климата, да се проучи дали е необходимо да се разработят нови показатели за измерване на устойчивостта и да бъдат отчетени като параметри в новото поколение структурни фондове;

18.

подчертава , че местните и регионалните власти трябва да участват пълноценно в замисъла, разработването, приемането и прилагането на националните стратегии и планове за действие във връзка с изменението на климата;

19.

още веднъж заявява пълната си политическа подкрепа за Конвента на кметовете, лансиран от Европейската комисия съвместно с Комитета на регионите като отговор на градовете по въпроса за глобалното затопляне, в който те официално поемат ангажимент да намалят емисиите си на CO2 отвъд поставените от ЕС цели за 2020 г., и призовава Конвентът да бъде отворен за всички съответни власти на поднационално равнище. Приканва да се подпомага по-нататъшното развитие на Конвента на кметовете и да му бъдат предоставени достатъчни ресурси за задълбочаване на неговия опит и изготвяне на стратегии, съобразени с конкретните потребности на местните власти;

20.

препоръчва бюджетната рамка на Общността да осигурява възможност всички европейски местни и регионални власти да бъдат еднакво добре обезпечени, за да се изправят срещу изменението на климата и да разполагат с необходимите ресурси, за да предотвратят причините за това изменение и да се приспособят към последиците от него, което ще е особено благоприятно за най-тежко засегнатите хора и стопански субекти;

21.

изразява убеждението си , че принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилага във всички политики на Общността, свързани с опазване на околната среда и климата чрез интернализиране на екологичните разходи за стоките и услугите;

22.

одобрява включения в новата схема на ЕС за търговия с емисии на парникови газове (СТЕ на ЕС) принцип на сътрудничество и солидарност между най-напредналите в технологично отношение държави-членки (с индустриални сектори с по-висока енергийна ефективност) и по-слабо развитите страни (с по-енергоемки икономики, които се нуждаят от повишен темп на растеж);

23.

смята , че независимо от постигнатите резултати е необходимо допълнително повишаване на прозрачността и надеждността на СТЕ на ЕС в дългосрочен план и, че следва да се обръща внимание на социалните и екологичните последствия от предложените мерки, по-специално на регионално и местно равнище;

24.

препоръчва да се вземат под внимание изискванията на регионалните политики за развитие и отбелязва, че, за да се повиши прозрачността и да се постигне по-ефективно функциониране на пазара на въглеродни емисии, редица промишлени съоръжения могат да бъдат подложени на пълно преструктуриране, за да бъдат изключени от производствената система най-ниско ефективните от тях, или тези, които са в кризисно състояние; в тези случаи препоръчва да се предвидят дейности в подкрепа на процеса на промишлено преструктуриране и преквалификация на засегнатите работници;

25.

отбелязва , че успоредно със схемата за квоти за емисии е необходимо да се положат много по-големи усилия, за да се осъществи преди всичко преход към по-екологични видове транспорт; призовава националните правителства да разширят инфраструктурата за железопътен и воден транспорт и да насърчават интермодалния транспорт като цяло;

26.

като има предвид силната зависимост на европейския транспортен сектор от петрола, изразява съжаление , че Вторият стратегически енергиен преглед не отправя предложения за ефективност на транспорта успоредно с Пакета за енергийна ефективност, не на последно място в области като релсов и други видове обществен транспорт, енергийно ефективни превозни средства, съвместно придвижване на разменни начала със собствени автомобили, шофиране със съзнание за опазване на околната среда, приобщаване на повече хора към придвижването с велосипед и др.;

27.

е на мнение , че енергийната политика и политиката по опазването на климата са тясно свързани и трябва да бъдат координирани, тъй като 80 % от емисиите на CO2 в Европа се дължат на производството на енергия;

28.

изразява съжаление , че в пакета от мерки в областта на енергетиката и изменението на климата от 2008 г. не беше определена обвързваща цел по отношение на енергийната ефективност, която представлява липсващата брънка в усилията за постигане на необходимото намаляване на СО2;

29.

подчертава различния напредък в градовете и регионите на ЕС по отношение на намаляването на емисиите на CO2 и потреблението на енергия през последните години. Трябва да се отчитат различните равнища на интензивност на енергийното потребление и производство и свързаните с тях емисии на парникови газове както между отделните държави-членки, така и в самите държави, по-специално между градските и селските райони;

30.

счита , че регионалните планове за действие в областта на климата и/или устойчивата енергия биха могли да осигурят връзката между местните и националните инициативи, с които трябва да се въведат практически инструменти за постигане на целите; трябва да се осигури и подходящо финансиране;

31.

препоръчва да се предоставят допълнителни ресурси и да се предприемат по-нататъшни мерки, заедно с използването на европейските структурни фондове, като полезно средство за подпомагане на политиката на приспособяване към изменението на климата и на мерките, насочени към смекчаването на въздействието от него, като икономии на енергия и възобновяеми енергийни източници, за да се подобрят енергийните характеристики на сградите и да се намалят емисиите на парникови газове. Това би увеличило подкрепата за европейската политика в областта на климата;

32.

призовава за увеличаване на финансирането на научните изследвания в областта на технологиите за улавяне на въглерод, които трябва да се използват в съчетание с другите мерки за смекчаване на последиците, за да се постигнат необходимите съществени намаления на емисиите на парникови газове;

33.

желае на производителите на енергия от възобновяеми източници на всички равнища, включително малките съоръжения, да бъде гарантиран достъп до схеми за подпомагане и вярва, че с оглед осигуряването на приемственост, подкрепата за възобновяемата енергия следва да бъде насочена към намаляване на потреблението на изкопаеми горива;

34.

счита , че с насърчаването на устойчивата енергетика и енергийната ефективност Конвентът на кметовете може да стимулира градовете и регионите да осъществят промени, насочени към защита на най-уязвимите граждани, по-специално тези с ниски и фиксирани доходи, от последиците от високите цени на енергията и от риска от енергийна бедност. Това обаче следва да се извършва по такъв начин, че да се избягва субсидиране на енергопотреблението и да се дава възможност за използване на силни стимули за повишаване на енергийната ефективност и, доколкото е възможно, намаляване на потреблението на енергия;

35.

подкрепя категорично необходимостта от защита на най-бедните граждани в обществото при евентуално увеличение на цената на енергийните източници, по-специално на електроенергията, включително с действия, подпомагащи повишаването на енергийната ефективност на техните жилища;

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на чешкото и шведското председателства, Европейската комисия, държавите-членки и партньорите от ООН.