Публикация на заявка за регистрация съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер

2009/C 137/10

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета. Декларациите за възражение трябва да бъдат получени в Комисията в срок от шест месеца от датата на настоящата публикация.

ЗАЯВКА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ХТСХ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 509/2006

„BELOKRANJSKA POGAČA“

ЕО №: SI-TSG-007-0029-29.10.2004

1.   Име и адрес на групата заявител:

2.   Държава-членка или трета страна:

Словения

3.   Спецификация на продукта:

3.1.   Наименование за регистрация:

„Belokranjska pogača“

Регистрацията на името се изисква на словенски език. Указанието, което следва да се преведе на чуждите езици е: „приготвена по традиционен словенски начин“.

3.2.   Моля да укажете дали наименованието:

Наименованието „Belokranjska pogača“ не изразява специфичния характер на продукта, но се използва традиционно за описание на този продукт, както е доказано от различните източници, споменати в т. 3.8.

3.3.   Изисква ли се запазването на наименованието по член 13, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 509/2006?

3.4.   Вид продукт:

3.5.   Описание на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието по т. 3.1:

„Belokranjska pogača“ е погача с плоска и закръглена форма и със собствена рецепта за приготвяне. Приготвя се от меко бяло брашно тип 500, хладка вода, добавя се сол и набухвател. „Belokranjska pogača“ е кръгла с диаметър около 30 cm, в средата си е дебела между 3 и 4 cm, а в краищата от 1 до 2 cm, а отгоре ѝ има квадратна решетка от успоредни линии, приблизително на 4 cm една от друга, покрита е с бито яйце и е поръсена с кимион и сол на големи кристали. Печивото има еднообразна коричка без шупли и характерен силен мирис с вкус на сол и кимион.

Сервира се топла. Не се реже, а по-скоро се разчупва по линиите от решетката.

3.6.   Описание на метода на производство на селскостопанския или хранителния продукт, за който се отнася наименованието по т. 3.1:

3.7.   Специфични свойства на селскостопанския или хранителния продукт:

„Belokranjska pogača“ е класифицирана като словенски кулинарен специалитет. Среща се най-често в община Metlika. Особеният ѝ характер се състои в рецептата и в начина на приготвяне и поднасяне. Повърхността на погачата е насечена с решетка от пресечени линии на около 4 cm една от друга. След изпичане печивото не се реже, а по-скоро се разчупва по линиите от решетката. Друга особеност на „Belokranjska pogača“ е тази, че тя е покрита с разбито яйце и е поръсена с кимион и едра сол, за да ѝ придадат традиционния силен мирис и вкус на кимион при изпичане.

3.8.   Традиционен характер на селскостопанския или хранителен продукт:

„Belokranjska pogača“ се е предавала от поколение на поколение, което я запазва като традиционен специалитет на Bela krajina. Най-вероятно е донесена от ускоките, които са населявали високите райони на склоновете на планината Gorjanci откъм Bela krajina.

Съществуват писмени и устни източници за произхода на погачата. Писмените са доста по-малко.

Доленският колекционер на народни обичаи, известният словенски писател и пътешественик Janez Trdina с радост е обхождал гореспоменатия район и е познавал и описвал хората, живеещи откъм слънчевата страна на планините Gorjanci. Също така „Belokranjska pogača“ се споменава в неговата книга „Bajke in povesti o Gorjancih“ („Приказки и разкази за Горянци“) от 1882 г.

Има и народна песен, която гласи „дайте му погача, да може да подскача…“, с която децата обхождали къщите и викали „Зелен Юрий“, писал колекционерът на фолклорни традиции от Metlika и езиковед Иван Навратил. Последният в своята книга „Kresovanje v Metliki“ („Еньовден в Метлика“) (1849 г.) пише за плосък бял хляб, който местните хора наричат „pogača“.

Авторът Л. Симеонович също споменава погачата в книгата си „Enciklopedija jugoslovanske kuhinje“ („Енциклопедия на югославската кухня“) (1967 г.).

Има споменаване на „Belokranjska pogača“ в „Etnološki topografiji slovenskega etničnega ozemlja - 20. stoletje“ („Етноложка топография на словенската етническа територия — ХХ век“) (1994 г.) от етнографката М. Балковец, която работи в Музея на Bela Kranjina в Metlika.

Ksenja Vitkovič Khalil в своята книга „Nerajska prehrana“ („Земно хранене“) (1999 г.) описва погачата като селски продукт. „Belokranjska pogača“ се споменава също в „Leksikon Cankarjeve založbe“ („Лексикон на издателство Cankarjevа založbа“) (1973 г.) и в книгата „Dobra kuharica“ („Добра готвачка“) на Minkа Vasičevа (1902 г.).

Погачата има дълга традиция Belа krajinа, предава се от поколение на поколение, тъй като е специалитет на региона. Домакините, които пекат хляб във фурната за домашна употреба, винаги са пекли и погача за децата, за да я ядат топла, докато хлябът се оставял да изстине преди ядене.

Дори и в наши дни това още е широко застъпена практика, домакините я приготвят и предлагат на гостите, поканени в дома им, предлага се също и на посетителите, пристигащи на селски туризъм. Може да се намери на местата, където се продава вино. Старите хора смятат, че погачата попива виното и предпазва от алкохолно опиянение.

3.9.   Минимални изисквания и процедури за проверка на специфичния характер:

3.10.   Лого:

—

4.   Компетентни власти или органи, които проверяват спазването на спецификацията на продукта:

4.1.   Име и адрес:

 Публични Частни

4.2.   Специфични задачи на компетентните власти или органи:

Bureau Veritas d.o.o. е контролният орган, отговарящ за проверките във всички етапи от производствения процес, предписани в спецификацията за „Belokranjskа pogačа“.