7.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 83/1

---

Съобщение на Комисията — Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза

2009/C 83/01

1.   ФИНАНСОВАТА КРИЗА, ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВРЕМЕННИ МЕРКИ

1.1.   Финансовата криза и отражението й върху реалната икономика

На 26 ноември 2008 г. Комисията прие съобщение за „Европейски план за икономическо възстановяване“ (1) („план за възстановяване“), чиято цел е да даде тласък за възстановяването на Европа от настоящата финансова криза. Планът за възстановяване се основава на два взаимно допълващи се и обогатяващи се основни елемента. На първо място — краткосрочни мерки, които да насърчат търсенето, да съхранят работни места и да спомогнат за възвръщане на доверието, а на второ място — „интелигентно инвестиране“, което да допринесе за по-висок растеж и устойчиво благоденствие в дългосрочен план. Планът за възстановяване ще задълбочи и ускори реформите, които вече се провеждат съгласно Лисабонската стратегия.

В този контекст предизвикателството за Общността е да се избегне публична намеса, която би попречила на целта за по-малко, но по-добре насочена държавна помощ. Въпреки това при някои условия е необходима нова временна държавна помощ.

В плана за възстановяване се предвиждат и по-нататъшни инициативи за прилагане на правилата за държавните помощи по възможно най-гъвкав начин, за да се противодейства на кризата, като същевременно се поддържат условията на лоялната конкуренция и избягване на ненужни ограничения за конкуренцията. В настоящото съобщение подробно се посочват редица допълнителни временни възможности за държавите-членки да отпускат държавна помощ.

Първо, финансовата криза се отрази тежко на банковия сектор в Общността. Съветът подчерта, че решенията за публична намеса трябва да се вземат на национално равнище, но в границите на една координирана рамка и въз основа на някои общи принципи на Общността (2). Комисията реагира незабавно с различни мерки, включващи приемане на Съобщението относно прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза и редица решения за разрешаване на помощ за спасяване на финансови институции (3).

Достатъчният достъп до финансиране при приемливи условия е предпоставка за инвестиции, растеж и създаване на работни места от частния сектор. Държавите-членки трябва да използват възможностите, които са получили в резултат от предоставянето на значителна финансова подкрепа за банковия сектор, за да гарантират, че тази подкрепа не води само до подобряване на финансовото положение на банките, без да се отрази благотворно на икономиката като цяло. Следователно подкрепата за финансовия сектор следва да бъде добра насочена, за да се гарантира, че банките ще възобновят обичайните си дейности по отпускане на заеми. Комисията ще вземе това под внимание, когато разглежда държавната помощ за банките.

Ситуацията на финансовите пазари изглежда се подобрява, но сега започва напълно да се усеща отражението на финансовата криза върху реалната икономика. Много сериозен спад засяга икономиката като цяло и ще се отрази на домакинствата, предприятията и работните места. По-конкретно, вследствие на кризата на финансовите пазари, банките намаляват степента си на задлъжнялост (ливъридж) и стават много по-чувствителни към риска, отколкото през предишните години, което води до свиване на кредитирането. Финансовата криза може да предизвика разпределение на кредитите на дажби, спадане на търсенето и рецесия.

Трудностите може да засегнат не само слабите предприятия без буфери за платежоспособност, но също и компании в добро здраве, които внезапно ще се изправят пред недостиг или дори липса на кредитиране. Това ще важи с особена сила за малките и средните предприятия („МСП“), които по принцип изпитват по-големи трудности за достъп до финансиране от големите компании. Тази ситуация може не само сериозно да увреди икономическото положение на много иначе стабилни предприятия и служителите им в краткосрочен и средносрочен план, но може да има и дълготрайни отрицателни последици, тъй като всички инвестиции на Общността в бъдещето, например за устойчив растеж и за изпълнение на другите цели на Лисабонската стратегия, могат да бъдат отложени или дори изоставени.

1.2.   Необходимост от тясно европейско съгласуване на националните мерки за помощ

В настоящата финансова ситуация държавите-членки могат да се изкушат да действат самостоятелно, и по-специално да подхванат надпревара със субсидиите, за да подкрепят предприятията си. Опитът показва, че индивидуалните действия от този вид не могат да бъдат ефективни и биха могли да навредят сериозно на вътрешния пазар. Като се отчита напълно настоящата специфична икономическа ситуация, от основно значение е, когато се предоставя подкрепа, да се осигурят равни условия за европейските предприятия и да се избегне впускането на държавите-членки в надпревара за това коя ще отпусне повече субсидии, което не би било устойчиво и би било вредно за Общността като цяло. Тези равни условия се гарантират от политиката на конкуренция.

1.3.   Необходимост от временни мерки за държавна помощ

Макар и държавната помощ да не е чудотворният лек за настоящите трудности, добре насочената публична подкрепа за предприятията може да бъде полезна част от общите усилия за деблокиране на отпускането на заеми на предприятията и за насърчаване на непрестанното инвестиране в бъдещ свят с ниски въглеродни емисии.

Временните допълнителни мерки, представени в настоящото съобщение, имат две цели: първо, в светлината на извънредните и преходни финансови проблеми, свързани с банковата криза, да се деблокира отпускането на заеми на предприятията и по този начин да се гарантира непрекъснатост на достъпа им до финансиране. Както бе потвърдено в наскоро приетото Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа от 25 юни 2008 г. (4), МСП са особено важни за цялата икономика в Европа и подобряването на финансовото им състояние ще се отрази положително и на големите компании, като по този начин ще бъдат стимулирани в дългосрочен план икономическият растеж и модернизацията.

Втората цел е стимулиране на предприятията да продължат да инвестират в бъдещето, и по-конкретно за икономика с устойчив растеж. Наистина, последиците биха били драматични, ако в резултат на сегашната криза постигнатият значителен напредък в областта на околната среда бъде спрян или дори обърнат. Поради тази причина е необходимо на предприятията да се отпусне временна подкрепа за инвестиране в екологични проекти (което би осигурило inter alia технологично превъзходство за индустрията на Общността), като по този начин се съчетае спешната и необходима финансова подкрепа с дългосрочните ползи за Европа.

В настоящото съобщение първо се припомнят различните възможности за публична подкрепа, с които вече разполагат държавите-членки при съществуващите правила за държавна помощ, а след това се излагат допълнителни мерки за държавна помощ, която държавите-членки могат да предоставят временно, за да се решат настоящите трудности за някои предприятия относно достъп до финансиране и за да се насърчат инвестициите с екологични цели.

Комисията смята, че предложените инструменти за помощ са най-подходящи за постигане на тези цели.

2.   ОБЩИ МЕРКИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Планът за възстановяване беше приет в отговор на създалата се икономическа ситуация. Предвид мащаба на кризата Общността се нуждае от координиран подход, който едновременно да е и достатъчно значим, и достатъчно смел, за да възстанови доверието на потребителите и на предприятията.

Стратегическите цели на плана за възстановяване са:

—	бързо стимулиране на търсенето и засилване на доверието на потребителите,

—

намаляване на „човешката цена“ на икономическия срив и на неговото въздействие върху най-уязвимите социални слоеве. Кризата вече нанася или ще нанесе удар върху много работници и техните семейства. Трябва да се предприемат действия, за да се овладее загубата на работни места, а на вече загубилите работата си да се окаже съдействие за бързо завръщане на пазара на труда, за да не се изравят пред дългосрочна безработица,

—

да помогне на Европа да се подготви, за да може да се възползва, когато растежът се възстанови, така че европейската икономика да отговаря на изискванията за конкурентоспособност, устойчивост и на потребностите на бъдещето, така както са очертани в Лисабонската стратегия. Това означава подкрепа за иновациите, изграждане на икономика на знанието и ускоряване на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, в която ресурсите се използват ефективно.

За постигането на тези цели държавите-членки вече разполагат с редица инструменти, които не се считат за държавна помощ. Например някои предприятия може да изпитват в момента дори по-големи трудности от други за получаване на финансиране, като по този начин отпускането на необходимите финансови средства за растежа им и за реализирането на предвидените инвестиции се забавя или дори отменя. За тази цел държавите-членки могат да приемат редица мерки от обща политика, приложими за всички предприятия на териториите им, като тези мерки следователно не влизат в рамките на правилата за държавната помощ, а целта им е временно да се облекчат финансовите трудности в краткосрочен и средносрочен план. Например сроковете за плащане за социално осигуряване и подобни такси или дори за данъците могат да бъдат удължени или могат да бъдат въведени мерки за служителите. Ако тези мерки са насочени към всички предприятия, те по принцип не представляват държавна помощ.

Държавите-членки могат също така да предоставят финансова подкрепа директно на потребителите, например за бракуването на стари и/или за купуването на екологично чисти продукти. Ако такава помощ се предоставя без дискриминация, свързана с произхода на продукта, тя не представлява държавна помощ.

Освен това общите програми на Общността, като Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (2007 до 2013 г.), приета с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. (5) и Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 до 2013 г.), приета с Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (6) могат да бъдат максимално използвани за осигуряване на подкрепа за МСП, а също и за големите предприятия. Това е напълно в синхрон с други европейски инициативи, като решението на Европейската инвестиционна банка да мобилизира 30 млрд. EUR за подкрепа на европейските МСП и ангажимента на банката да увеличи способността си за намеса в инфраструктурни проекти.

3.   ВЪЗМОЖНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ ПРИ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ИНСТРУМЕНТИ

През последните няколко години Комисията модернизира значително правилата за държавната помощ, за да насърчи държавите-членки да насочват по-добре публичната подкрепа към устойчиви инвестиции, което ще допринесе за осъществяване на Лисабонската стратегия. В този контекст особен акцент бе поставен на МСП, като същевременно бяха създадени повече възможности за отпускане на държавна помощ. Освен това правилата за държавната помощ бяха значително опростени и рационализирани чрез Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (7) („ОРГО“), който сега предлага на държавите-членки широка палитра от мерки за помощ при минимална административна тежест. В създалата се икономическа ситуация от особено значение са следните съществуващи инструменти за държавна помощ:

В Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Доковора към минималната помощ (8) („регламент de minimis“) се уточнява, че мерките за подкрепа на стойност до 200 000 EUR на предприятие за всеки един тригодишен период не представляват държавна помощ по смисъла на Договора. В този регламент се посочва също, че гаранция до 1,5 млн. EUR не надхвърля минималния праг и следователно не представлява помощ. Вследствие на това държавите-членки могат да предоставят такива гаранции без изчисляване на съответстващия еквивалент на помощ и без административна тежест.

ОРГО е от основно значение за правилата за държавна помощ, като в него процедурата за държавната помощ се опростява за някои значителни мерки за помощ и се насърчава пренасочването на държавна помощ към цели с приоритет за Общността. Всички предишни групови освобождавания, както и новите области (иновации, околна среда, научни изследвания и развойна дейност за големи предприятия, мерки за рисков капитал за МСП) бяха обединени в един инструмент. При всички случаи държавите-членки, които обхваща ОРГО, могат да отпускат помощ без предварително уведомяване на Комисията. Ето защо скоростта на този процес зависи изцяло от държавите-членки. ОРГО е особено важен за МСП, тъй като в него се съдържат специални правила за помощ за инвестиции и заетост, изключително предназначена за МСП. Освен това МСП могат да се възползват от всички 26 мерки, включени в регламента, като на държавите-членки се позволява да оказват помощ на МСП през различните етапи от развитието им, като ги подпомагат в области, вариращи от достъпа до финансиране до научните изследвания и развойната дейност, иновациите, обучението, заетостта, околна среда и т.н.

Като част от пакета за енергетиката и изменението на климата в началото на 2008 г. бяха приети нови насоки на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (9). Според тези насоки държавите-членки могат да отпускат inter alia държавна помощ както следва:

—

помощ за предприятия, които подобряват показателите си за околната среда, така че да надминат стандартите на Общността, или при липсата на стандарти на Общността — на стойност до 70 % от допълнителните инвестиционни разходи (до 80 % в областта на екологичните иновации) за малки предприятия, и до 100 % от допълнителните инвестиционни разходи, ако помощта е отпусната след истински конкурентен тръжен процес, и то дори и за големи компании; позволена е също помощ за ранно адаптиране към стандартите на Общността и помощ за екологични изследвания,

—	в областта на възобновяемите енергии и комбинираното производство на енергия държавите-членки могат да предоставят оперативна помощ за покриване на всички допълнителни производствени разходи,

—

за постигане на екологичните цели за енергоспестяване и за намаляване на емисиите на парников газ държавите-членки могат да отпускат помощ, която да позволи на предприятията да постигнат енергоспестяване, и помощ за възобновяеми енергийни източници и комбинирано производство на енергия, достигаща за малките предприятия до 80 % от допълнителните инвестиционни разходи и до 100 % от тях, ако помощта е отпусната след истински конкурентен тръжен процес.

През декември 2006 г. Комисията прие нова рамка на Общността за държавна помощ за научни изследвания и развойна дейност и иновации (10). Текстът съдържа нови разпоредби за иновациите, специално насочени към МСП, и които имат за цел също така по-добро насочване на помощта към създаване на работни места и растеж в съзвучие с Лисабонската стратегия. По-специално, държавите-членки могат да отпускат държавна помощ, inter alia, както следва:

—	помощ за научноизследователски и развойни проекти, и по-специално помощ за фундаментални научни изследвания, на стойност до 100 % от допустимите разходи и помощ за индустриални научни изследвания — до 80 % за малки предприятия,

—	помощ за млади иновативни предприятия на стойност до 1 млн. EUR, а в подпомагани региони дори повече, помощ за групи за иновации, помощ за консултантски услуги за иновации и за услуги за подкрепа на иновациите,

—	помощ за временно наемане на висококвалифициран персонал, помощ за проучвания за технически възможности за реализиране, помощ за иновации в технологичните процеси и организацията на услугите и помощ за разходи по придобиване на права за индустриална собственост за МСП.

Обучението е друг основен компонент на конкурентоспособността. Изключително важно е да се поддържат инвестициите в обучение дори при нарастваща безработица, за да се развиват нови умения. Според ОРГО държавите-членки могат да отпускат на предприятията обща и специфична помощ за обучение, достигаща до 80 % от допустимите разходи.

През 2008 г. Комисията прие ново Известие относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавните помощи под формата на гаранции (11), в което се уточнява при какви условия публичните гаранции за заемите не представляват държавна помощ. В съответствие с това известие гаранциите не се считат за държавна помощ, например когато за тях се плаща пазарна цена. Освен че в него се изясняват условията за определяне на наличието или отсъствието на помощ под формата на гаранции, в известието за пръв път се въвеждат специфични премии в защитената област за МСП, които позволяват по-лесно и същевременно сигурно използване на гаранциите, за да се насърчи финансирането на МСП.

През юли 2006 г. Комисията прие нови насоки на Общността за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал в малките и средни предприятия (12). Тези насоки се отнасят до иновативните и бързорастящите МСП, които са в центъра на фокуса на Лисабонската стратегия. Комисията въведе нов праг в защитената област от 1,5 млн. EUR на целево предприятие, което представлява повишение от 50 %. Под този таван Комисията приема по правило, че липсват алтернативни средства за финансиране от финансовите пазари (т.е. че съществува пазарна неефективност). Освен това в ОРГО бе включена помощта за рисков капитал.

В необлагодетелствани региони държавите-членки могат да предоставят инвестиционна помощ за създаване на ново предприятие, разширяване на съществуващо или диверсифициране с нови продукти в съответствие с Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (13), които се прилагат от януари 2007 г.

Насокита за национална регионална помощ за 2007—2013 г. въвеждат също нова форма на помощ за осигуряване на стимули за подкрепа на създаването на предприятия и на ранния етап на развитие на малките предприятия в подпомагани райони.

Според съществуващите насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (14) държавите-членки могат също да предоставят помощ на предприятия, искащи публична подкрепа. За тази цел държавите-членки могат да уведомяват за схеми за помощ за оздравяване и/или преструктуриране за МСП.

Въз основа на съществуващата възможна държавна помощ Комисията вече разреши голям брой схеми, които държавите-членки могат да използват в отговор на настоящата финансова ситуация.

4.   ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б)

4.1.   Общи принципи

В член 87, параграф 3, буква б) от Договора се посочва, че Комисията може да обяви за съвместима с общия пазар помощ, предназначена „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка“. В този контекст Първоинстанционният съд на Европейските общности прие решение, според което затрудненията трябва да засягат цялата икономика на съответната държава-членка, а не само на един от регионите ѝ или на част от територията ѝ. Още повече — това съответства на необходимостта от строго тълкуване на разпоредба за дерогация, каквато е тази на член 87, параграф 3, буква б) от Договора (15).

Строгото тълкуване бе последователно прилагано от Комисията (16) в практиката ѝ по вземане на решения.

В този контекст Комисията смята, че настоящата световна криза, освен спешна подкрепа за финансовата система, изисква реагиране с извънредни политически мерки.

Всички държави-членки ще бъдат засегнати от кризата, макар и по различен начин и в различна степен, и по всяка вероятност безработицата ще нарасне, търсенето ще спадне, а финансовите позиции ще се влошат.

В светлината на тежката настояща финансова криза и на отражението ѝ върху цялата икономика на държавите-членки Комисията смята, че някои категории държавна помощ са оправдани за ограничен период, за да се решат тези трудности, и че тази помощ може да се обяви за съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква б) от Договора.

Затова държавите-членки трябва да докажат, че мерките за държавна помощ, за които Комисията е получила уведомление според настоящата рамка, са необходими, подходящи и съразмерни за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка и че всички условия са напълно спазени.

4.2.   Ограничен съвместим размер на помощта

4.2.1.   Съществуваща рамка

Член 2 от регламента de minimis постановява:

4.2.2.   Нова мярка

Финансовата криза засяга не само структурно слабите предприятия, но също и компании, които внезапно ще се изправят пред недостиг или дори липса на кредитиране. Подобряването на финансовото положение на тези компании ще има положително отражение за цялата европейска икономика.

Следователно предвид създалата се икономическа ситуация се смята за необходимо временно да се позволи отпускането на ограничен размер на помощ, която въпреки това ще попадне в обхвата на член 87, параграф 1 от Договора, тъй като надвишава прага, посочен в регламента de minimis.

Комисията ще счита тази държавна помощ за съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква б) от Договора, при условие че са спазени всички следващи условия:

а)

помощта не надхвърля паричен еквивалент от 500 000 EUR на предприятие; всички използвани стойности трябва да бъдат в брутно изражение, тоест преди облагането с данъци или други такси; когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездна помощ, за размер на помощта се приема брутният паричен еквивалент на помощта;

б)	помощта се отпуска под формата на схема;

в)	помощта се отпуска само на предприятия, които не са били в затруднение (17) към 1 юли 2008 г.; тя може да се отпуска на компании, които не са били в затруднение към тази дата, но са изпаднали в затруднение след това в резултат от световната финансова и икономическа криза;

г)	схемата за помощ не се прилага за предприятия от сектора на рибарството;

д)	помощта не е помощ за износ или помощ, с която се дава предимство на местните стоки пред вносните;

е)	помощта може да се отпуска не по-късно от 31 декември 2010 г.;

ж)

преди предоставянето на такава помощ държавата-членка получава от съответното предприятие декларация в писмена или електронна форма, относно получаването през текущата бюджетна година на друга минимална помощ и помощ в съответствие с настоящата мярка и проверява, че помощта няма да доведе до повишение на общия размер помощ, получена от предприятието в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2010 г., до равнище, надхвърлящо тавана от 500 000 EUR;

з)

схемата за помощ не се прилага за предприятия, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти (18). Тя може да се прилага за предприятия, извършващи дейност в областта на преработката и търговията на селскостопански продукти (19), освен ако размерът на помощта е определен въз основа на цената или количеството на такива продукти, закупени от първични производители или пуснати на пазара от съответните предприятия, или ако помощта зависи от това дали частично или изцяло е отпусната на първичните производители.

4.3.   Помощ под формата на гаранции

4.3.1.   Съществуваща рамка

Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции има за цел да предостави на държавите-членки подробни насоки за принципите, въз основа на които Комисията възнамерява да положи тълкуването си на членове 87 и 88 и приложението им за държавните гаранции. По-специално в известието се уточняват условията, при които може да се счита, че не е налице държавна помощ. То не съдържа критерии за съвместимост за оценка на гаранциите.

4.3.2.   Нова мярка

За да насърчи допълнително достъпа до финансиране и да смекчи настоящата силна тенденция към избягване на големи рискове от страна на банките, подходящо и добре насочено решение за улесняване на достъпа на предприятията до финансиране биха могли да бъдат субсидираните гаранции по заемите за ограничен период.

Комисията ще счита тази държавна помощ за съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква б) от Договора, при условие че са спазени всички следващи условия:

а)	за МСП държавите-членки отпускат намаление, достигащо до 25 % от годишната премия, която трябва да се плати за нови гаранции в съответствие с разпоредбите за годишната минимална премия (премия в защитената област) (safe-harbour)), посочени в приложението (20);

б)	за големите предприятия държавите-членки предоставят също за нови гаранции намаление, достигащо до 15 % от годишната премия, изчислено въз основа на същата годишна минимална премия, посочена в приложението;

в)

когато елементът на помощ при гаранционните схеми е изчислен посредством методологии, които вече са приети от Комисията след съобщаването им пред нея съгласно приет от Комисията регламент в областта на държавните помощи (21), държавите-членки могат също да предоставят подобно намаление, достигащо до 25 % от годишната премия, която трябва да се плати за нови гаранции, за МСП и до 15 % за големите предприятия;

г)

максималният размер на заема не надхвърля годишната стойност на заплатите на бенефициера (включително социални осигуровки, както и разходите за персонал, работещ на мястото на предприятието, но заведен официално на заплата към подизпълнителите) за 2008 г. За предприятия, създадени на или след 1 януари 2008 г., максималният размер на заема не трябва да надхвърля очакваната годишна стойност на заплатите за първите две години на дейност;

д)	гаранции се предоставят до 31 декември 2010 г. най-късно;

е)	гаранцията не надхвърля 90 % от заема през периода на продължителност на заема;

ж)	гаранцията може да се отнася както за заемите за инвестиции, така и за тези за оборотен капитал;

з)

намалението на премията на гаранцията се прилага през период от най-много 2 години след предоставянето на гаранцията. Ако продължителността на свързания с нея заем надхвърли 2 години, държавите-членки могат да прилагат за допълнителен максимален период от 8 години без намаление годишните минимални премии, посочени в приложението;

и)	помощта се отпуска само за предприятия, които не са били в затруднение (22) към 1 юли 2008 г.; тя може да се отпусне на компании, които не са били в затруднение към тази дата, но са изпаднали в затруднение след това в резултат от световната финансова и икономическа криза.

4.4.   Помощ под формата на лихвена субсидия

4.4.1.   Съществуваща рамка

В съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (23) се установява метод за изчисляване на референтния лихвен процент въз основа на междубанковия лихвен процент (inter-bank offered rate — IBOR) за една година, увеличен с марж от 60 до 1 000 базисни пункта в зависимост от кредитоспособността на дружеството и нивото на предложеното обезпечение. Методът за изчисляване на референтните и сконтовите лихвени проценти може да бъде изменен от Комисията, за да се отразят пазарните условия в дадения момент. Ако държавите-членки прилагат метода за изчисляване на референтните и сконтовите лихвени проценти, посочен в съобщението на Комисията в сила в момента на отпускане на заема, и спазват условията, заложени в това съобщение, лихвеният процент по принцип не съдържа държавна помощ.

4.4.2.   Нова мярка

Предприятията може да изпитват трудности с намирането на финансиране в настоящите пазарни условия. Ето защо Комисията ще приеме публичните или частните заеми да се отпускат при лихвен процент, който е поне равен на лихвения процент по еднодневните депозити на централната банка, плюс премия, равна на разликата между средния междубанков лихвен процент за една година и средния лихвен процент по еднодневните депозити на централната банка през периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г., плюс премията за кредитен риск, съответстваща на профила на риска на получателя, както се посочва в съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти.

Елементът на помощ, съдържащ се в разликата между този лихвен процент и референтния лихвен процент, определен в съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти, ще бъде считан временно за съвместим с Договора въз основа на член 87, параграф 3, буква б), ако са спазени следните условия:

а)

този метод се прилага за всички договори, сключени до 31 декември 2010 г. най-късно; той може да обхваща заеми с всякаква продължителност; намалените лихвени проценти могат да се прилагат за плащания на лихви преди 31 декември 2012 г. (24); за заеми след тази дата трябва да се прилага лихвен процент, поне равен на определения в съобщението за референтните и сконтови лихвени проценти;

б)	помощта се отпуска на предприятия, които не са били в затруднение към 1 юли 2008 г. (25); тя може да се отпусне на компании, които не са били в затруднение към тази дата, но са изпаднали в затруднение след това в резултат от световната финансова и икономическа криза.

4.5.   Помощ за производство на екологично чисти продукти

4.5.1.   Съществуваща рамка

В съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (26) се установява метод за изчисляване на референтния лихвен процент въз основа на междубанковия лихвен процент (inter-bank offered rate — IBOR) за една година, увеличен с марж от 60 до 1 000 базисни пункта в зависимост от кредитоспособността на дружеството и нивото на предложеното обезпечение. Методът за изчисляване на референтните и сконтовите лихвени проценти може да бъде изменен от Комисията, за да се отразят пазарните условия в дадения момент. Ако държавите-членки прилагат метода за изчисляване на референтните и сконтовите лихвени проценти, посочен в съобщението на Комисията в сила в момента на отпускане на заема, и спазват условията, заложени в това съобщение, лихвеният процент по принцип не съдържа държавна помощ.

4.5.2.   Нова мярка

Вследствие на настоящата финансова криза предприятията изпитват също така повече трудности за достъп до финансиране за производство на продукти, по-благоприятни за околната среда. Помощта под формата на гаранции може да не бъде достатъчна за финансирането на скъпоструващи проекти, целящи по-добро опазване на околната среда чрез ранно адаптиране за бъдещи стандарти, които все още не са въведени, или чрез надхвърляне на тези стандарти.

Комисията смята, че въпреки финансовата криза екологичните цели следва да останат приоритет. Производството на по-благоприятни за околната среда продукти, включително енергийно ефективни продукти, е от интерес за Общността и е важно финансовата криза да не попречи на тази цел.

Следователно допълнителни мерки под формата на субсидирани заеми биха насърчили производството на „зелени продукти“. Субсидираните заеми обаче могат да доведат до сериозно нарушаване на конкуренцията и следва да се ограничават строго до специфични ситуации и целеви инвестиции.

Комисията смята, че за ограничен период от време държавите-членки следва да разполагат с възможността да предоставят помощ под формата на намаление на лихвения процент.

Комисията ще счита за съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3, буква б) от Договора, лихвена субсидия за инвестиционни заеми, която отговаря на следните условия:

а)	помощта е свързана с инвестиционни заеми за финансиране на проекти, състоящи се в производство на нови продукти, които значително подобряват опазването на околната среда;

б)	помощта е необходима за стартирането на нов проект; при съществуващи проекти помощта може да бъде отпусната, за да бъде продължен проектът, ако възникне необходимост за това при новата икономическа ситуация;

в)	помощта се отпуска само за проекти, състоящи се в производство на продукти, свързани с ранно адаптиране или с надхвърляне на нови, все още невъведени общностни продуктови стандарти (27), които повишават равнището на опазване на околната среда;

г)	за продукти, свързани с ранно адаптиране или надхвърляне на бъдещи стандарти на Общността за околната среда, инвестирането започва най-късно на 31 декември 2010 г. с цел пускане на продукта на пазара поне две години преди въвеждане на стандарта;

д)

заемите могат да покриват разходите за инвестиции в материални и нематериални активи (28) с изключение на заемите за инвестиции, които отговарят на капацитети за производство от повече от 3 % от продуктовите пазари (29), в които средният годишен процент на растеж, измерван с данни за стойността, на видимото потребление на съответния продукт на пазара на ЕИП през последните пет години преди започването на инвестицията е останал под средния годишен процент на растеж на БВП на Европейското икономическо пространство през същия петгодишен референтен период;

е)	заемите се отпускат най-късно на 31 декември 2010 г.;

ж)

за изчисление на помощта отправна точка следва да бъде конкретният лихвен процент на бенефициера, изчислен въз основа на методологията, съдържаща се в точка 4.4.2 от настоящото съобщение. Въз основа на тази методология предприятието може да се възползва от намаление на лихвения процент от: — 25 % за големи предприятия, — 50 % за МСП;

з)	субсидираният лихвен процент се прилага през срок от най-много 2 години след отпускането на заем;

и)	намалението на лихвения процент може да се приложи за заеми, отпуснати от държавата или от публични финансови институции, както и за заеми, отпуснати от частни финансови институции. Следва да се осигури недискриминация между публичните и частните предприятия;

й)	помощта се отпуска само на предприятия, които не са били в затруднение (30) към 1 юли 2008 г.; тя може да се отпусне на компании, които не са били в затруднение към тази дата, но са изпаднали в затруднение след това в резултат от световната финансова и икономическа криза;

к)	държавите-членки гарантират, че помощта не е пряко или косвено пренасочена към финансови дружества.

4.6.   Мерки за предоставяне на рисков капитал

4.6.1.   Съществуваща рамка

В насоките на Общността за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал за малки и средни предприятия се определят условията, според които държавната помощ в подкрепа на инвестиции в рисков капитал може да се счита за съвместима с общия пазар в съответствие с член 87, параграф 3 от Договора.

Въз основа на натрупания опит при прилагане на насоките за държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал за малки и средни предприятия, Комисията смята, че в Общността няма обща пазарна неефективност на пазара на рисков капитал. Тя обаче приема, че са налице пазарни пропуски за някои видове инвестиции на определени етапи от развитието на предприятията, които произтичат от недостатъчно съответствие между предлагането и търсенето на рисков капитал, и могат да се опишат най-общо като дефицит на собствен капитал.

В т. 4.3 от насоките се посочва, че за траншове от финансиране, които не надхвърлят 1,5 млн. EUR на целево МСП за всеки период от дванадесет месеца, при известни условия се приема наличието на пазарна неефективност и тя не трябва да бъде доказвана от държавите-членки.

В точка 5.1, буква а) от тези насоки се посочва, че: „Комисията си дава сметка за постоянното колебание на пазара за рисков капитал и за дефицита на собствен капитал, както и за различните степени, до които предприятията са засегнати от пазарната неефективност в зависимост от размера им, от етапа на стопанско развитие, на който се намират, и от икономическия им сектор. Следователно Комисията е готова да разгледа възможността да обяви за съвместими с общия пазар мерки за рисков капитал, чрез които се предоставят инвестиционните траншове, надхвърлящи прага от 1,5 млн. EUR на предприятие на година, при условие че се посочат необходимите доказателства за пазарната неефективност“.

4.6.2.   Временно адаптиране на съществуващите правила

Кризата на финансовия пазар се отрази отрицателно на пазара на рисков капитал за МСП през ранния им етап на растеж, като доведе до ограничена наличност на рисков капитал. Поради възприеманите силно нараснали рискове, свързани с рисковия капитал, и несигурността поради възможната по-ниска очаквана възвращаемост инвеститорите понастоящем са склонни да инвестират в по-сигурни активи, чиито рискове са лесни за оценяване в сравнение със свързаните с инвестициите с рисков капитал. Освен това неликвидността на инвестициите с рисков капитал допълнително обезкуражава понастоящем инвеститорите. Налице са данни, че произтичащата от това ограничена ликвидност при настоящите пазарни условия е увеличила дефицита на собствен капитал на МСП. Ето защо се счита за подходящо временно да се повиши прагът в защитената област за инвестициите с рисков капитал, за да се отвърне на увеличения дефицит на собствен капитал, и да се намали временно процентът на минимално участие на частните инвеститори на 30 %, също за мерки, насочени към МСП в неподпомагани райони.

Съответно, въз основа на член 87, параграф 3, буква б) от Договора, някои ограничения, съдържащи се в насоките на Общността за държавна помощ за насърчаване на инвестиции в рисков капитал за малки и средни предприятия, се адаптират временно до 31 декември 2010 г., както следва:

а)	за целите на точка 4.3.1, максимално разрешените траншове се увеличават от 1,5 млн. EUR до 2,5 млн. EUR на целево МСП за всеки период от дванадесет месеца;

б)	за целите на точка 4.3.4, минималното финансиране, предоставяно на частни инвеститори е 30 % и в подпомаганите райони, и извън тях;

в)	другите условия, посочени в насоките, остават приложими;

г)	това временно адаптиране на насоките не се прилага за мерки за рисков капитал, обхванати от ОРГО;

д)	държавите-членки могат да адаптират одобрените схеми, за да отразят временното адаптиране на насоките.

4.7.   Натрупване

Таваните на помощта, фиксирани според настоящото съобщение, ще се прилагат без значение дали подкрепяният проект е финансиран изцяло с държавни средства или е частично финансиран от Общността.

Временните мерки за помощ, предвидени в настоящото съобщение, не могат да бъдат кумулирани с помощта, попадаща в обхвата на регламента de minimis, за същите допустими разходи. Ако предприятието вече е получило минимална помощ преди влизането в сила на тази временна рамка, сумата от получената помощ в съответствие с мерките по точка 4.2 от настоящото съобщение и получената минимална помощ не трябва да надхвърля 500 000 EUR между 1 януари 2008 г. и 31 декември 2010 г. Сумата на минималната помощ, получена след 1 януари 2008 г., трябва да бъде приспаднната от сумата на съвместимата помощ, отпусната за същата цел според точки 4.3, 4.4, 4.5 или 4.6.

Временните мерки за помощ могат да бъдат кумулирани с друга съвместима помощ или с други форми на финансиране от Общността, при условие че са спазени максимално допустимите интензитети на помощта, посочени в съответните насоки или регламенти за групово освобождаване.

5.   МЕРКИ ЗА ОПРОСТЯВАНЕ

5.1.   Застраховане на краткосрочни експортни кредити

В съобщението на Комисията до държавите-членки по член 93, параграф 1 от Договора за ЕО относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити (31) се посочва, че продаваемите рискове не могат да бъдат покривани чрез застраховане на експортни кредити с подкрепата на държавите-членки. Продаваемите рискове са търговски и политически рискове относно публични и непублични длъжници, установени в държавите, изброени в приложението към настоящото съобщение, с максимален период на риска от две години. Рисковете, отнасящи се до длъжници, установени в държавите-членки и в осем други държави, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се считат за продаваеми.

Комисията смята, че липса на способност за застраховане и презастраховане не съществува във всички държави-членки вследствие на настоящата финансова криза, но не изключва възможността в някои държави временно да се появи липса на застрахователно покритие за продаваемите рискове.

В т. 4.4 от съобщението се посочва: „При такива обстоятелства, тези временно непродаваеми рискове може да бъдат поети за сметка на публични или публично подкрепяни експортно-кредитни застрахователи за непродаваеми рискове, застраховани за сметка на държавата или с нейна гаранция. Застрахователят трябва, доколкото е възможно, да приведе в съответствие процента на своите премии за такива рискове с начисляваните навсякъде другаде проценти от страна на частните експортно-кредитни застрахователи за въпросния вид риск.

Всяка държава-членка, възнамеряваща да използва тази клауза за дерогация, трябва незабавно да уведоми Комисията за своето проекторешение. Това уведомление трябва да съдържа пазарен доклад, показващ липсата на покритие за рисковете на частния застрахователен пазар чрез представяне на доказателства в този смисъл от двама големи добре известни международни частни експортно-кредитни застрахователи, както и национален кредитен застраховател, като по този начин се обосновава използването на клаузата за дерогация. Докладът трябва също да съдържа описание на условията, които публичните или публично подкрепяните експортно-кредитни застрахователи възнамеряват да прилагат по отношение на такива рискове.

В срок от два месеца от получаването на такова уведомление Комисията ще провери дали използването на клаузата за дерогация е в съответствие с горните условия и дали е съвместимо с Договора.

Ако Комисията установи, че условията за използване на клаузата за дерогация са изпълнени, нейното решение за съвместимостта се ограничава до две години от датата на решението, при условие че пазарните условия, обосноваващи използването на клауза за дерогация, не се променят през този период.

Освен това Комисията може, като се консултира с другите държави-членки, да преразгледа условията за използване на клаузата за дерогация; тя може също да реши да я прекрати или да я замени с друга подходяща система.“

Тези разпоредби, приложими за големи компании и МСП, представляват подходящ инструмент в настоящата икономическа ситуация, ако държавите-членки сметнат, че съществува липса на покритие за рисковете на частния застрахователен пазар за някои продаваеми рискове и/или за защита срещу рискове за някои купувачи.

В този контекст, за да ускори процедурата за държавите-членки, Комисията смята, че до 31 декември 2010 г. те могат да докажат липсата на пазар, като предоставят доказателства за липсата на покритие за риска на частния застрахователен пазар. Използването на клаузата за дерогация ще се счита оправдано при всички случаи, ако:

—	международен частен експортно-кредитен застраховател и национален кредитен застраховател представят доказателства за липсата на такова покритие, или

—	поне четири добре установени износители в държавите-членки представят доказателства за отказ от покритие от страна на застрахователи за конкретни операции.

Комисията в тясно сътрудничество със съответните държави-членки ще осигури бързо приемане на решенията относно прилагането на клаузата за дерогация.

5.2.   Опростяване на процедурите

Комисията трябва да бъде уведомявана за мерките за държавни помощи, посочени в настоящото съобщение. Освен съществените мерки, представени в настоящото съобщение, Комисията се ангажира да осигури бързо разрешаване на мерките за помощ, които са в отговор на настоящата криза, в съответствие с настоящото съобщение, при условие че съответните държави-членки гарантират тясно сътрудничество и пълна информация за Комисията.

Този ангажимент ще допълни текущия процес, при който Комисията изработва в момента редица подобрения в общите си процедури за държавните помощи, а именно за да позволи по-бързо и ефективно вземане на решения в тясно сътрудничество с държавите-членки. Настоящият общ пакет за опростяване следва да гарантира по-специално съвместните ангажименти на Комисията и държавите-членки за по-рационални и предсказуеми процедури на всяка стъпка от разследването за държавна помощ и да позволи по-бързо одобрение на по-простите случаи.

6.   МОНИТОРИНГ И ДОКЛАДВАНЕ

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора на ЕО (32) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (33), изискват от държавите-членки да представят годишни доклади на Комисията.

До 31 юли 2009 г. държавите-членки трябва да предоставят на Комисията списък с въведени схеми въз основа на настоящото съобщение.

Държавите-членки трябва да гарантират съхранението на подробна документация за предоставянето на помощта, предвидена в настоящото съобщение. Тази документация, която трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване дали са спазени необходимите условия, трябва да се съхранява за срок от 10 години и да се предоставя на Комисията при поискване. По-специално държавите-членки трябва да получат информация, която сочи, че бенефициерите на помощ по мерките, предвидени в точки 4.2, 4.3, 4.4 и 4.5 не са били предприятия в затруднение към 1 юли 2008 г.

В допълнение, държавите-членки следва да предоставят на Комисията доклад за приложените мерки въз основа на настоящото съобщение в срок до 31 октомри 2009 г. По-конкретно докладът следва да предоставя данни, сочещи необходимостта Комисията да продължи мерките, предвидени в настоящото съобщение, след 31 декември 2009 г., както и подробна информация за ползите за околната среда от субсидираните заеми. Държавите-членки трябва да предоставят тази информация за всяка следваща година, през която се прилага настоящото съобщение, до 31 октомври от всяка година.

Комисията може да поиска допълнителна информация по отношение на отпуснатата помощ, за да провери дали условията от нейното решение за одобрение на мярката за помощ са спазени.

7.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията прилага настоящото съобщение от 17 декември 2008 г., датата на която беше съгласувано по принцип неговото съдържание, имайки предвид финансовия и икономически контекст, които изискваха незабавно действие. Настоящото съобщение е оправдано от настоящите изключителни и преходни проблеми във финансирането, свързани с банковата криза, и няма да бъде прилагано след 31 декември 2010 г. След консултации с държавите-членки Комисията може да го преразгледа преди тази дата въз основа на важни съображения, свързани с икономиката или с политиката на конкуренция. Ако счете за полезно, Комисията може също да предостави допълнителни пояснения относно подхода си по конкретни въпроси.

Комисията прилага разпоредбите на настоящото съобщение за всички мерки за рисков капитал, за които е получила уведомление и за които трябва да вземе решение след 17 декември 2008 г., дори ако уведомленията за мерките са получени преди тази дата.

В съответствие с известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (34), Комисията прилага следното по отношение на помощ, за която не е получила уведомление:

а)	настоящото съобщение, ако помощта е била отпусната след 17 декември 2008 г.;

б)	приложимите насоки, когато помощта е отпусната във всички останали случаи.

В тясно сътрудничество със засегнатите държави-членки Комисията гарантира бързото приемане на решения след пълно уведомяване за мерките, разгледани в настоящото съобщение. Държавите-членки следва да съобщят на Комисията за своите намерения и да я уведомят за плановете за въвеждане на такива мерки възможно най-рано и изчерпателно.

Комисията напомня, че процедурните подобрения зависят изцяло от подаването на ясни и изчерпателни уведомления.

---

(1)  Съобщение на Комисията до Европейския съвет, COM(2008) 800.

(2)  Заключения на Съвета (Икономически и финансови въпроси) от 7 октомври 2008 г.

(3)  ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8.

(4)  СОМ(2008) 394 окончателен.

(5)  ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15.

(6)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3.

(8)  ОВ L 379, 28.12.2006 г., стр. 5.

(9)  ОВ C 82, 1.4.2008 г., стр. 1.

(10)  ОВ C 323, 30.12.2006 г., стр. 1.

(11)  ОВ C 155, 20.6.2008 г., стр. 10.

(12)  ОВ C 194, 18.8.2006 г., стр. 2.

(13)  ОВ C 54, 4.3.2006 г., стр. 13.

(14)  ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2.

(15)  Съвместни дела T-132/96 и T-143/96 Freistaat Sachsen и Volkswagen AG срещу Комисията [1999 г.] Сборник II-3663, параграф 167.

(16)  Решение 98/490/ЕО на Комисията в Дело C 47/96 Crédit Lyonnais (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 28), точка 10.1; Решение 2005/345/ЕО на Комисията в Дело C 28/02 Bankgesellschaft Berlin (ОВ L 116, 4.5.2005 г., стр. 1), точки 153 et seq; Решение 2008/263/ЕО на Комисията в Дело C 50/06 BAWAG (ОВ L 83, 26.3.2008 г, стр. 7), точка 166. Вж. решението на Комисията в Дело NN 70/07 Northern Rock (ОВ C 43, 16.2.2008 г., стр. 1), решение на Комисията в дело NN 25/08 Помощ за оздравяване на WestLB (ОВ C 189, 26.7.2008 г, стр. 3), решение на Комисията от 4 юни 2008 г. в Дело C 9/08 SachsenLB, все още непубликувано.

(17)  За целите на настоящото съобщение „предприятие в затруднение“ означава:

—	за големи компании „предприятие в затруднение“ е определено в точка 2.1 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение,

—	за МСП „предприятие в затруднение“ е определено в член 1, параграф 7 от ОРГО.

(18)  Както е определено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 3).

(19)  Както е определено в член 2, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006.

(20)  Чрез премиите в приложението се уточняват разпоредбите за годишната минимална премия от известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 20.6.2008 г.) , като се отчитат различните нива на обезпеченост. Те могат също да се използват като отправна точка за изчисляване на съвместимия елемент на помощ, съдържащ се в гаранциите по т. 4.2 от настоящата рамка.

Изчислението на годишните минимални премии се основава на маржовете от съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6), като се взема предвид допълнително намаление от 20 базисни пункта (вж. бележка под линия 11 от известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции). Обаче за всяка рейтингова категория годишната минимална премия, определена в известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 20.6.2008 г.), остана таванът на премията. Относно определението на различните нива на обезпеченост вж. на стр. 3 бележка под линия 2 от съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6).

(21)  Вж. ОРГО или Регламент (ЕO) № 1628/2006 или Регламент (ЕО) № 1857/2006, при положение че одобрената методология изрично обхваща вида гаранции и вида на разглежданите операции.

(22)  Вж. бележка под линия 17.

(23)  ОВ С 14, 19.1.2008 г., стр. 6.

(24)  Държавите-членки, които желаят да използват този механизъм, трябва да публикуват онлайн лихвите по еднодневните депозити и трябва да ги предоставят на Комисията.

(25)  Вж. бележка под линия 17.

(26)  ОВ С 14, 19.1.2008 г., стр 6.

(27)  Бъдещи общностни продуктови стандарти са задължителни стандарти на Общността, чрез които се определят изисквани нива на екологични показатели за продуктите, продавани в Общността, които са приети, но все още не са влезли в сила.

(28)  Според определението в т. 70 от насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда.

(29)  Според определението в т. 69 от насоките на Общността за национална регионална помощ за 2007—2013 г.

(30)  Вж. бележка под линия 17.

(31)  ОВ C 281, 17.9.1997 г., стр. 4.

(32)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

(33)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

(34)  ОВ С 119, 22.5.2002 г., стр. 22.

---

---