52009PC0223

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 20.5.2009

COM(2009) 223 окончателен

2009/0070 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011—2013 г.) (текст от значение за ЕИП)

{SEC(2009) 639}{SEC(2009) 640}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

1.1. Контекст

ГМОСС е инициатива за наблюдение на Земята, осъществявана под ръководството на ЕС. Европа взе решение да развие собствен оперативен капацитет за извършване на наблюдение на Земята, като това решение отразява все по-отговорната роля на ЕС в европейските и световните дела. Създаването на тази система представлява стратегически избор за ЕС с трайно въздействие върху по-нататъшното му политическо, икономическо, социално и научно развитие[1].

Наблюдението на Земята позволява събирането на информация относно физичните, химичните и биологичните системи на планетата или, разгледано по-общо, то служи за мониторинг на природната среда. Неговите източници са разположени в космоса съоръжения (т.е. спътници) и такива, които не са разположени в космоса, включително инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове, и наземни („ in situ “) инсталации. Данните, събрани посредством спътниците и in situ инфраструктурата, се обработват с цел предоставянето на информационни услуги, които позволяват по-добро управление на околната среда и повишена сигурност на гражданите. Това ще направи възможно, например, по-ефикасното управление на природните ресурси и биологичното разнообразие, мониторинга на състоянието на океаните и химичния състав на атмосферата (два ключови фактора на изменението на климата), действията в отговор на природни и причинени от човека бедствия, включително цунами, и гарантирането на по-ефективно наблюдение на границите.

През последните тридесет години ЕС, Европейската космическа агенция (ЕКА) и техните съответни държави-членки положиха значителни усилия за научноизследователска и развойна дейност за наблюдение на Земята с оглед развитието на инфраструктурата и предоперативните услуги за наблюдение на Земята[2].

С изключение на областта на оперативната метеорология обаче данните, предоставяни от съществуващите услуги, не покриват всички параметри, които са необходими на създателите на политиките[3], или не се предоставят на постоянна основа, по-специално понеже времето на съществуване на услугата или прилежащата инфраструктура за наблюдение е ограничено поради бюджетни и/или технически съображения. С други думи, на много от съществуващите услуги за наблюдение на Земята в Европа не може да се разчита, като това се дължи на пропуски в инфраструктурата и липса на гаранции за тяхната дългосрочна наличност. Това е повод за загриженост на крайни потребители като публичните органи, но също и за доставчиците на услуги надолу по веригата, които не са склонни да правят значителни инвестиции в недостигнали зрялост, рискови пазари и биха се изправили пред допълнителни трудности при набирането на капитал за такава инвестиция.

Замисълът с ГМОСС беше да се гарантира оперативно наблюдение на Земята в областите на околната среда и сигурността, което да надхвърля оперативната метеорология. В този контекст основните цели на ГМОСС са:

- да се направят възможни устойчиви услуги за наблюдение на Земята, които да са пригодени за нуждите на потребителите, включително на създателите на публичните политики и отделните граждани. По-специално, услугите на ГМОСС ще позволят на създателите на политиките:

- да изготвят национално, европейско и международно законодателство за околната среда, включително изменението на климата;

- да осъществяват мониторинг на прилагането на това законодателството;

- да имат достъп до всеобхватна и точна информация във връзка с въпросите на сигурността (напр. за наблюдение на границите);

- да гарантира устойчивостта на инфраструктурата за наблюдение, необходима за предоставянето на услуги на ГМОСС. Това ще бъде постигнато чрез установяването на партньорства със собствениците на инфраструктура или чрез създаването на нова инфраструктура, ако съществуващата е недостатъчна за генерирането на данните, необходими за услугите на ГМОСС;

- да се създадат възможности за по-голямо използване на информационните източници от страна на частния сектор, с което ще се способства за проникването на пазара на доставчиците на услуги с добавена стойност, много от които са малки и средни предприятия (МСП).

1.2. Основания и цели на предложението

ГМОСС се състои както от развойни дейности, така и от оперативен етап. По отношение на развойните дейности финансови средства от Седмата рамкова програма (РП 7)[4] допринасят за развитието на космическа инфраструктура като част от програмата на ЕКА за космическия компонент на ГМОСС и за финансирането на предоперативни услуги в областите на услугите за мониторинг на земната повърхност, моретата и океаните, атмосферата, ответните действия при извънредни ситуации, сигурността и адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него.

След съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността: от концепция към реалност“[5] и насоките, дадени от третия „Съвет по въпросите на космоса“, осъществяването на операциите на ГМОСС следва етапен подход, основан на ясно определени приоритети, като се започне с развитието на три ускорени услуги за ответни действия при извънредни ситуации, за мониторинг на земната повърхност и за наблюдение на моретата и океаните

Първите оперативни услуги за управление на ответните действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност се финансират като подготвителни действия[6]. От 2011 до 2013 г. оперативните услуги на ГМОСС следва да бъдат предоставяни в по-голям мащаб, като доразвиват и допълват развойните дейности, финансирани по темата „Космос“ от Седмата рамкова програма, и междуправителствените и националните дейности. В центъра на това общностно действие ще бъде цялостната верига за услуги за ответни действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност, достъпа до данни и инфраструктурните операции. Техният избор се основава на следните специфични критерии:

- достатъчна зрелост в техническо отношение;

- приемственост по отношение на подготвителните действия и други съществуващи дейности извън рамковите програми за научни изследвания, като например „CORINE Land Cover“.

- доказан потенциал за развитие на услуги надолу по веригата;

- доставчиците на услуги са действащи лица в отрасъла и поради това без допълнителна намеса на ЕС биха прекъснали дейността си, докато в областта на наблюдението на атмосферата и моретата и океаните услугите се предоставят главно от публични институции, които ще съумеят да продължат дейността си (макар вероятно не с такъв размах) до 2013 г. без подкрепата на Общността; както и

- по отношение на услугите, свързани с извънредни ситуации, е ясно, че е за предпочитане карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, да започнат да се предоставят на оперативна основа на органите за гражданска защита още през 2011 г., а не през 2014 г.

Тези приоритети бяха обсъдени обстойно в периода след организирания от френското председателство форум за ГМОСС в Лил, включително бяха проведени консултации в рамките на Консултативния съвет на ГМОСС. Заинтересованите страни се съгласиха, че за да стартира предоставянето на услуги на оперативна основа в области, където съществува риск от прекъсване на услугите, в периода 2011—2013 г. ще бъде необходимо да се допълнят съществуващите средства за научни изследвания. Те изразиха също задоволството си от напредъка на дейностите по мониторинг на моретата и океаните и атмосферата. Предвид институционалния или научен характер на европейските участници, ангажирани с осъществяването на тези дейности, на този етап РП 7 изглежда достатъчно адекватна като обем и правен инструмент, за да позволи създаването на капацитет, който е много близък до оперативните условия за извършване на услуги за наблюдение на моретата и океаните и атмосферата.

Очаква се напълно разгърнатата програма ГМОСС да бъде въведена в действие по време на следващата многогодишна финансова рамка (от 2014 г.).

Целта на настоящото предложение е да създаде правна основа за програмата ГМОСС и финансирането от страна на ЕО на началните операции на ГМОСС (2011—2013 г.), както е посочено в Съобщението от 2008 г., което Съветът приветства в своите заключения от 2 декември 2008 г., така че:

- за периода 2011—2013 г. да се направи възможно предоставянето непрекъснато във времето (24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата) на услуги за ответни действия при извънредни ситуации (включително карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, и референтни карти) на различните участници в ответни действия при извънредни ситуации на равнище Общност и държави-членки, както и на съответните ключови агенции на ООН, включително в областите на гражданската защита, хуманитарната помощ и управлението на кризи, така че те да могат да предприемат по-ефективни и резултатни действия в отговор на извънредни ситуации и хуманитарни бедствия;

- за периода 2011—2013 г. в Европа да се направи възможно предоставянето на услуги за мониторинг на земната повърхност (по-специално, предварително обработени данни, продукти за земната покривка в цяла Европа, карти на градове с висока разделителна способност, почвени карти и тематични карти) на публичните органи (включително агенциите по околната среда), така че те да бъдат в по-голяма степен способни да изпълняват своите задачи, свързани със създаването на политики, прилагането и мониторинга; услугите за мониторинг на земната повърхност биха могли да бъдат в подкрепа, inter alia , на изпълнението на Тематичната стратегия за опазване на почвите[7] и оценката на екосистемите;

- да се допринесе за генерирането на информация за околната среда, която да е на разположение на обществеността, по-специално в съответствие с принципите на Конвенцията от Орхус[8], Директивата INSPIRE и Общата информационна система за околната среда (SEIS)[9];

- за периода 2011—2013 г. да се стимулира, като се снижат разходите за достъп до информация, растежът на сектора на наблюдение на Земята надолу по веригата по отношение на работните места, иновациите и международната конкурентоспособност.

1.3. Финансиране на ГМОСС: от научноизследователска и развойна дейност към операции

Понастоящем по отношение на научноизследователските и развойните дейности ГМОСС е и ще продължава да бъде съфинансиран на европейско, междуправителствено и национално равнище въз основа на партньорства между действащите лица в сектора. Част от разходите за развойна дейност и функциониране на всички разположени в космоса[10] и in situ инсталации, предоставящи данни за услугите на ГМОСС, ще бъдат покрити от държавите-членки и междуправителствените организации, тъй като финансирането от страна на ЕС на общите разходи за цялата необходима инфраструктура би нарушило принципите на пропорционалност и субсидиарност. Вместо това ЕС ще се съсредоточи в области, в които намесата на Общността ще има ясно изразена добавена стойност.

ЕС ще координира тези партньорства и ще управлява собствения си принос към ГМОСС. С изключение на ограничен принос за функционирането на услугите за ответни действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност, финансирани като подготвителни действия, понастоящем приносът се състои от участие в съфинансирането на следните научноизследователски дейности по темата „Космос“ от РП 7:

- развитие на космическата инфраструктура[11], осъществявано от ЕКА за попълване на пропуските в съществуващата космическа инфраструктура;

- изследвания в областта на интеграцията на in situ данните и данните, получени от съоръженията в космоса;

- развитие на предоперативни услуги.

По отношение на предоперативните услуги изследванията се използват за развитие на вериги от услуги, като се реализират индивидуални прототипи, изпробвани над избрани части от Европа, за се удостовери, че те работят задоволително. Финансирането е съсредоточено основно за разработване на вериги за обработка на данните и в усилия за потвърждаване на концепциите и разработените технологии и услуги.

Следващото предизвикателство, пред което е изправен ГМОСС, е да се направят възможни оперативни услуги през периода 2011—2013 г. Необходими са инвестиции за изготвянето и предлагането на продукти, основани на прототипи, разработени в предходни научноизследователски дейности, за да се отговори на търсенето по отношение на обемите данни, подлежащи на обработка за постигане на общоевропейско или глобално покритие и на постоянен режим на функциониране непрекъснато във времето (24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата) при възможно най-кратки срокове за отговор.

РП 7 служи като средство за научноизследователска и развойна дейност и като такова не е замислено да оказва подкрепа на началните операции на ГМОСС, доколкото те трябва да бъдат гарантирани на по-трайна основа. Същевременно ще продължат научноизследователските и развойните дейности, напр. в областта на потвърждаване на съответствието на продуктите със спецификациите. Следователно в бъдеще ще бъде необходимо да се използва едновременно финансиране и за оперативни, и за научноизследователски дейности, като всеки вид финансиране се отнася до задоволяването на различни, но допълващи се нужди. За периода 2011—2013 г. това означава, че към средствата от РП 7, които вече са предназначени за темата „Космос“, ще бъдат прибавени допълнителни средства, които не са предназначени за научни изследвания, съгласно предложения регламент, с цел да се покрият разходите за началните операции на ГМОСС. Рамката за управление на ГМОСС ще гарантира съгласуваността между научноизследователските и оперативните дейности. За проектирането и техническото изпълнението на услугите Комисията ще разчита на услугите на Съвместния изследователски център (JRC) и на Евростат.

1.4. Съгласуваност с другите политики и цели на Европейския съюз

Комисията ще гарантира допълването и съгласуваността с останалите общностни политики, по-специално по отношение на конкурентоспособността, европейските програми ГНСС, защитата на личните данни, защитата на гражданите и хуманитарната помощ, политиката на сближаване и селскостопанската политика. Освен това ГМОСС е средство за сътрудничество, свързано с развитието, хуманитарната помощ и извънредните ситуации в целия свят, и по-специално в Африка.

В допълнение се смята, че услугите на ГМОСС са от съществено значение не само защото основните крайни потребители са създателите на политики, но и защото те стимулират иновациите и растежа в сектора надолу по веригата. Поради това ГМОСС напълно съответства на Лисабонската стратегия.

ГМОСС ще допринесе за Общата информационна система за околната среда (SEIS), както и ще се възползва от нея. На първо място, ГМОСС допринася за наличието на съответни данни/продукти, предоставяни посредством неговите услуги. На второ място, SEIS би могла да допринесе за потоците in situ данни за ГМОСС, като дава възможност за данни, които са на разположение в почти реално време (като се започне от данните, обхванати от законодателството за околната среда, които представляваха първоначалния център на интерес на SEIS). Освен това Комисията ще гарантира съгласуваността на ГМОСС със събирането на данни, необходими за политиката за околната среда, в контекста на европейските центрове за данни, по-специално доколкото се касае за мониторинг на земната повърхност.

Както беше очертано в Съобщението от 2008 г., необходимо е ГМОСС да съответства на рамката на Инфраструктурата за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE). INSPIRE се основава на директива[12], която обхваща пространствените данни, държани от публичните органи в държавите-членки. Тя не създава никакво задължение на държавите-членки да изготвят нови масиви от геопространствени данни, докато целта на ГМОСС е да се гарантира трайната наличност на оперативни услуги за наблюдение на Земята.

2. Съдържание на регламента на Европейския парламент и на Съвета относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011—2013 г.)

Както е очертано в раздел 1.2., специфичната цел на предложения регламент е да създаде правна основа за програмата ГМОСС и финансирането от страна на ЕО на началните операции на ГМОСС, което следва да гарантира приемствеността на компонентите на ГМОСС след 2011 г., избрани въз основа на критериите, описани по-горе. Началните операции на ГМОСС (2011—2013 г.) ще бъдат ръководени от Комисията в рамката на цялостните дейности на ЕС във връзка с ГМОСС, което обхваща също научноизследователските дейности на ЕС и дейностите на партньорите по ГМОСС. От ключово значение е да се гарантира допълването с РП 7 по отношение на финансирането и организационните разпоредби.

Член 1 от предложения регламент за ГМОСС определя предмета на регламента, а именно създаването на програма на Общността за наблюдение на Земята („програма ГМОСС“) и правилата за осъществяване на началните операции на ГМОСС (2011—2013 г.).

Член 2 определя общото съдържание на програмата ГМОСС, която ще включва компонент на услугите, космически компонент и in situ компонент.

Член 3 описва обхвата на началните операции на ГМОСС, които доразвиват и допълват дейности, финансирани по темата „Космос“ от Седмата рамкова програма, и национални дейности. Целите във всяка една от областите са изложени в приложението към предложението. Дейностите, изброени в член 2, бяха определени в съответствие с модулния подход за осъществяване на ГМОСС. В светлината на критериите, описани в раздел 1.2. по-горе, началните операции на ГМОСС (2011—2013 г.) следва да обхващат действия в следните области:

а) услуги за ответни действия при извънредни ситуации;

б) услуги за мониторинг на земната повърхност;

в) мерки в подкрепа на възприемането на услугите от потребителите;

г) достъп до данни;

д) космическия компонент на ГМОСС.

Фактът, че началните операции на услугите за ответни действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност ще бъдат стартирани по-рано отколкото началните операции на другите услуги на ГМОСС, не означава, че ЕС няма да допринесе за функционирането на другите услуги (включително услугите за мониторинг на моретата и океаните и атмосферата) след 2013 г. ЕС възнамерява да поддържа след 2013 г. пълен набор от услуги на ГМОСС в оперативен контекст.

Член 4 определя организационните разпоредби за началните операции на ГМОСС. По-специално, в него се заявява, че Комисията управлява не само собствения си принос към ГМОСС, но отговаря също за цялостната координация на дейностите на партньорите по ГМОСС т.е. на държавите-членки, които предприемат необходимите стъпки за гарантиране на ефективното изпълнение на инициативата за ГМОСС на равнището на държавите-членки. Както е очертано в Съобщението от 2008 г., трябва да се прави разлика между цялостната рамка на управлението и равнището на техническото изпълнение, което следва да бъде основно възложено на европейски организации, които си взаимодействат с публични и частни действащи лица, включително Европейската космическа агенция (ЕКА), както и специализираните агенции на ЕС[13]. Следователно техническото изпълнение на космическия компонент на ГМОСС ще бъде възложено на ЕКА. Освен това член 4 заявява, че Комисията следва да гарантира последователността на програмата ГМОСС по отношение на другите общностни политики.

Член 5 определя правните форми, които общностното финансиране би могло да приеме.

Член 6 съдържа правилата относно участието на държави, които не са членки на ЕС, в програмата ГМОСС. Предвид глобалния характер на ГМОСС е от основно значение да се предвиди участието на държави, които не са членки на ЕС, когато споразуменията и процедурите го допускат. Член 7 относно финансирането установява общия финансов пакет за общностното финансиране на началните операции на ГМОСС. Бюджетните кредити се разрешават ежегодно в съответствие с Финансовия регламент. Както и по отношение на европейските програми за Глобална навигационна сателитна система (ГНСС), държави, които не са членки на ЕС, и международни организации следва да могат да правят финансови вноски или вноски в натура по програмите въз основа на подходящи споразумения.

Член 8 съдържа целите на политиката в областта на данните и информацията за действия, финансирани по програмата ГМОСС. Основната цел е пълен и открит достъп[14], като се взема предвид, че пълният и открит достъп би могъл да бъде ограничен, по-специално за да се гарантира адекватна защита на данните и информацията от съображения за сигурност.

Член 9 предвижда редовен мониторинг на действието, финансирано по регламента, в съответствие с приложимите правила на ЕС и най-добрата практика. На Европейския парламент и на Съвета ще се предоставят междинни и последващи доклади за оценка.

Член 10 обхваща мерките за прилагане. Подробностите относно прилагането и годишните работни програми ще бъдат решавани въз основа на процедурата на комитета. По-специално, годишната работна програма ще съдържа по-подробно описание на дейностите в съответствие с приоритетите на ГМОСС. Комитетът, учреден съгласно член 11 от предложения регламент, ще подпомага Комисията за осъществяването на началните операции на ГМОСС, докато Програмният комитет по РП 7 в своята конфигурация по въпросите на космоса ще продължи да подпомага Комисията при управлението на средствата от РП 7.

Член 11 предвижда учредяването на комитет по комитология в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[15].

Член 12 съдържа правила за защита на финансовите интереси на Общността, за да се гарантира, че са предприети целесъобразни мерки за предотвратяване на нередности и измами.

3. Консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции се основава на обширни консултации и е придружено от оценка на въздействието. През 2006 г. Комисията проведе още по-интензивни консултации със заинтересованите страни, включително:

- тематични семинари с потребители на бъдещата услуга;

- създаване на „групи за изпълнение“, съставени от представители на потребителите;групите за изпълнение изготвиха препоръки относно обхвата, планове относно архитектурата и осъществяването на услугите, включително необходимите изисквания по отношение на инфраструктурата;

- консултации с националните координатори на ГМОСС в Консултативния съвет на ГМОСС;

- редовни двустранни срещи между Бюрото на Европейската комисия за ГМОСС и заинтересовани страни от промишлеността, регионите и други; както и

- конференции за ГМОСС, организирани от няколко последователни председателства на ЕС.

Консултацията със заинтересованите страни ясно показа, че потребителите не могат да разчитат единствено на изследователски проекти. Те имат нужда от достъп до надеждни и точни данни и информация, предоставяни на разположение своевременно или, при услугите, свързани с извънредни ситуации, дори спешно. Съгласно заинтересованите страни за постигането на тази цел е необходимо:

- да се предприемат необходимите стъпки за разширяване на подготвителния оперативен бюджетен ред, въведен през 2008 г., така че той да покрива началните операции на услугите на ГМОСС;

- да се определи обхватът на дейностите по начин, който допълва съществуващите финансови и програмни схеми;

- да се установят партньорства, за да се гарантират устойчиви оперативни услуги;

- да се гарантира, че като ориентирана към потребителите инициатива спецификациите на услугите отговарят на нуждите на потребителите; както и

- да се способства за проникването на пазара на отрасъла за услуги с добавена стойност (включително МСП), като се гарантира открита политика в областта на данните и информацията.

Освен изходния сценарий („без действие“) докладът за оценката на въздействието анализира три варианта за осъществяване на началните операции на ГМОСС: i) само отворен метод на координация, ii) регулаторна интервенция, и iii) общностно финансиране. Оценката на въздействието доказва, че общностното финансиране се разглежда като най-добър вариант, тъй като вероятно е по-рентабилно, дори в сравнение с най-благоприятния сценарий на другите варианти. Анализът на въздействието на общностното финансиране доказа, че този вариант оправдава вложените средства и ще даде на сектора надолу по веригата устойчива основа, върху която да бъдат разработени услуги, съобразени с клиентите.

4. Субсидиарност и пропорционалност

Принципът на субсидиарност се прилага, доколкото предложението не попада в обхвата на изключителната компетентност на Общността.

За услуги с общоевропейско (или дори глобално) покритие, по-специално услугите за земната покривка в цяла Европа, държавите-членки не могат да постигнат в достатъчна степен целите на предложеното действие, тъй като предоставяните от различните държави-членки данни, трябва да бъдат обобщени на европейско равнище. Предоставянето на други услуги за наблюдение на Земята, обхванати в предложението (напр. карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, или тематични карти от мониторинг на земната повърхност с по-ограничен географски обхват) може да бъде по-добре постигнато от Общността по две причини. Първо, по-последователното и централизирано управление на входните данни от разположени в космоса или in situ датчици позволява реализацията на икономии от мащаба. Второ, некоординираното предоставяне на услуги за наблюдение на Земята на равнището на държавите-членки или на регионално равнище би довело до дублиране и би направило труден, дори невъзможен, мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС за околната среда въз основа на прозрачни и обективни критерии. Ако информацията, генерирана на равнището на държавите-членки, не е съпоставима, за Комисията няма да бъде възможно да установи със сигурност дали законодателството на ЕС за околната среда се прилага правилно във всяка държава-членка.

Предложението е в пълно съответствие с принципа за пропорционалност, тъй като: i) оперативните услуги на ГМОСС в областите на ответните действия при извънредни ситуации и мониторинга на земната повърхност не заместват съществуващите услуги, а ги допълват или осигуряват тяхната приемственост; и ii) предоставянето на услуги ще бъде централизирано на общностно равнище единствено когато това е належащо.

5. Избор на правен инструмент

Комисията предлага създаването на европейска програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) с регламент, който представлява инструмент за общо прилагане, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Това е така, защото предложеният основен акт определя ролите и отговорностите не само на Комисията, но и на държавите-членки. Следователно регламентът представлява инструмент, който е най-добре приспособен за постигането на желаната цел.

6. Отражение върху бюджета

Финансовата обосновка, придружаваща настоящото предложение за регламент, определя бюджетните кредити за началните операции на ГМОСС. Предложението е съвместимо с многогодишната финансова рамка за 2007—2013 г.

2009/0070 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011—2013 г.) (текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 157, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията[16],

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет[17],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[18],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[19],

като имат предвид, че:

(1) На своето заседание, проведено на 15 и 16 юни 2001 г. в Гьотеборг, Европейският съвет се споразумя за стратегия за устойчиво развитие, с цел взаимното укрепване на икономическите и социалните политики, както и политиките за околната среда, и добави екологично измерение към Лисабонския процес.

(2) В Резолюцията относно европейската космическа политика[20] от 21.5.2007 г., приета на четвъртото съвместно и съпътстващо заседание на Съвета на Европейския съюз и на Съвета на Европейската космическа агенция на министерско равнище („Съвета по въпросите на космоса“, учреден в съответствие с член 8, параграф 1 от Рамковото споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция[21]) Съветът отчете реалния и потенциалния принос на космическите дейности за осъществяването на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост чрез осигуряване на технологии и услуги, подпомагащи зараждащото се европейско общество на знанието, и чрез принос за европейското единство и подчерта, че космосът представлява важен елемент от Стратегията за устойчиво развитие.

(3) Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е инициатива за наблюдение на Земята, осъществявана под ръководството на Европейската общност и реализирана в партньорство с държавите-членки. Нейната цел е да подпомага по-доброто използване на промишления потенциал на политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие в областта на наблюдение на Земята и да предоставя информационни услуги, които дават достъп до точни данни и информация в областта на околната среда и сигурността, които са под контрола на Общността и са пригодени за нуждите на широк кръг потребители. Сред потребителите са лицата, отговорни за вземането на решения на европейско, национално, регионално и местно равнище, които изготвят и прилагат политиките за околната среда.

(4) За да бъде постигната целта на ГМОСС на устойчива основа, е необходимо да се координират дейностите на различните партньори, ангажирани с ГМОСС, и да се разработи, създаде и използва капацитет за извършване на услуги и наблюдения, който отговаря на изискванията на потребителите. ГМОСС ще бъде ключов инструмент за подкрепа на биологичното разнообразие, мониторинга на екосистемите и за адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него.

(5) Услугите на ГМОСС са необходими, за да се насърчи използването на информационните източници от страна на частния сектор на постоянна основа, като така се способства за иновациите на доставчиците на услуги с добавена стойност, много от които са малки и средни предприятия (МСП).

(6) ГМОСС се състои както от развойни дейности, така и от оперативна дейност. По отношение на операциите, в своите трети насоки, приети на заседанието на Съвета по въпросите на космоса на 28.11.2005 г., Съветът изказа подкрепа за етапния подход за осъществяване на ГМОСС, основан на ясно определени приоритети, като се започне с развитието на три ускорени услуги в областта на ответните действия при извънредни ситуации, мониторинга на земната повърхност и наблюдението на моретата и океаните.

(7) Първите оперативни услуги в областта на ответните действия при извънредни ситуации и мониторинга на земната повърхност бяха финансирани като подготвителни действия в съответствие с член 49, параграф 6, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности[22] (наричан по-долу „Финансовия регламент“).

(8) В допълнение на развойните дейности, финансирани по тематичната област „Космос“, включени в Решение 1982/2006/ЕО на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[23] (наричана по-долу Седмата рамкова програма) за периода 2011—2013 г. е необходимо действие на Общността, за да се гарантира приемственост по отношение на подготвителните действия и да се създадат оперативни услуги на по-трайна основа в области, които са достатъчно зрели в техническо отношение и с доказан потенциал за развитие на услуги надолу по веригата, включително ответни действия при извънредни ситуации и мониторинг на земната повърхност. Услугите за наблюдение на моретата и океаните и атмосферата ще продължат да бъдат развивани успоредно с услугите за управление на извънредните ситуации и за мониторинг на земната повърхност с подкрепата на финансирането на научноизследователска и развойна дейност съгласно Седмата рамкова програма, включително създаването на предоперативен капацитет преди 2013 г.

(9) В своето съобщение, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността: за повече сигурност на планетата“[24], Комисията очерта подхода си към управлението и финансирането на ГМОСС и указа намерението си да делегира техническото изпълнение на ГМОСС на специализирани единици, включително на ЕКА за космическия компонент на ГМОСС, което се дължи на уникалните възможности и експертните познания, които предлага агенцията.

(10) Оперативните услуги в областта на смекчаването на последиците от извънредни ситуации и ответните действия при хуманитарни кризи са необходими за координирането на съществуващия капацитет на Общността и нейните държави-членки, за по-добра готовност, ответни действия и възстановяване във връзка с природни и причинени от човека бедствия, които често имат също и отрицателно въздействие върху околната среда. Тъй като изменението на климата би могло да доведе до увеличаване броя на извънредните ситуации, ГМОСС е от основно значение за адаптирането към изменението на климата. Поради това услугите на ГМОСС следва да предоставят геопространствена информация в подкрепа на различните действащи лица в областта на ответните действия при извънредни ситуации и хуманитарни кризи.

(11) Услугите за мониторинг на земната повърхност са важни за мониторинга на биологичното разнообразие и екосистемите, за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и за управлението на широк кръг ресурси и политики, повечето от които имат връзка с природната среда: почвата, водите, селското стопанство, горите, енергията и комуналните услуги, застроените райони, съоръженията за отдих, инфраструктурата и транспорта. Оперативните услуги на ГМОСС за мониторинг на земната повърхност са необходими както на европейско, така и на глобално равнище и трябва да бъдат разработени в сътрудничество с държавите-членки, трети държави в Европа и партньори извън Европа, както и с ООН.

(12) Предоставянето на оперативни услуги, финансирани по настоящия регламент, зависи от достъпа до данни, събрани посредством космическа инфраструктура и съоръжения, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове, и наземни съоръжения („ in situ инфраструктура“), както и програми за проучвания. Следователно достъпът до тези данни следва да бъде гарантиран и при необходимост трябва да се оказва подкрепа на събирането на in situ данни в допълнение на общностните и националните дейности. Това е от особена важност, когато събирането на тези данни не се изисква съгласно общностното или националното право. И на последно място, необходимо е да се гарантира трайната наличност на прилежащата in situ и космическа инфраструктура, включително космическата инфраструктура, специално разработена за ГМОСС в рамките на космическия компонент на програмата на ЕКА за ГМОСС (мисиите „Часовой“). Етапът на началните операции на първите „часовои“ ще започне през 2011 г.

(13) Комисията следва да гарантира взаимното допълване на свързаните с ГМОСС научноизследователски и развойни дейности съгласно Седмата рамкова програма, приноса на ЕО към началните операции на ГМОСС, дейностите на партньорите по ГМОСС и вече съществуващите структури, като например европейските центрове за данни.

(14) Началните операции на ГМОСС следва да бъдат осъществявани съгласувано с други релевантни общностни политики, инструменти и действия, по-специално с политиките за конкурентоспособност и иновации, сближаване, научни изследвания, транспорт и конкуренция, европейската програма Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и защитата на личните данни. Наред с това ГМОСС следва да подкрепя развитието на инфраструктурата за пространствена информация в Общността, установена с Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)[25]. ГМОСС следва също допълва Общата информационна система за околната среда (SEIS)[26] и дейностите на Общността в областта на ответните действия при извънредни ситуации.

(15) Споразумението за Европейското икономическо пространство и рамковите споразумения със страни кандидатки и потенциални кандидатки предвиждат участието на тези държави в програмите на Общността. Участието на други държави, които не са членки на ЕС, и международни организации следва да бъде направено възможно посредством сключване на международни споразумения за тази цел.

(16) За цялата продължителност на началните операции на ГМОСС следва да бъде установен финансов пакет от 107 млн. EUR, представляващ основна референтна сума за бюджетния орган по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[27]. Предвидено е този финансов пакет да бъде допълнен със сумата от 43 млн. EUR, отпусната по темата „Космос“ от Седмата рамкова програма за научноизследователски действия, съпътстващи началните операции на ГМОСС.

(17) В съответствие с Финансовия регламент държави-членки, държави, които не са членки на ЕС, и международни организации следва да могат да правят принос към програмите въз основа на подходящи споразумения.

(18) Услугите на ГМОСС следва да бъдат изцяло и открито достъпни. Това е необходимо, за да се насърчи най-широкото потребление и съвместното ползване на данни и информация от наблюдение на Земята в съответствие с принципите на SEIS, INSPIRE и Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS).

(19) Проектите, финансирани по настоящия регламент, следва да бъдат подложени на мониторинг и оценка, за да бъдат възможни корекции.

(20) Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[28].

(21) По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да приспособява приложението към техническия и научния напредък. Тъй като съответните мерки имат общ обхват и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22) Следва да бъдат предприети и подходящи мерки, за да се предотвратят нередности и измами, а също и да се направят необходимите стъпки за възстановяване на загубени, погрешно платени или неправилно използвани средства, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности[29], Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности[30] и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF)[31].

(23) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на програма ГМОСС и осъществяването на началните ѝ операции, не може да бъде постигната достатъчно ефективно от държавите-членки, защото началните операции на ГМОСС включват също общоевропейски капацитет и зависят от координираното предоставяне на услуги във всички държави-членки, което е необходимо да бъде координирано на общностно равнище и следователно с оглед на мащаба на действието може да бъде постигнато по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на споменатите цели.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1 Предмет

С настоящия регламент се създава европейска програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) (наричана по-долу „програма ГМОСС“) и се определят правилата за осъществяване на началните операции на ГМОСС.

Член 2Програма ГМОСС

1. Програмата ГМОСС доразвива научноизследователските дейности, проведени съгласно Решение № 1982/2006/ЕО (наричано по-долу „Седмата рамкова програма“) и космическия компонент на програмата ГМОСС на Европейската космическа агенция.

2. Програмата ГМОСС се състои от следното:

а) компонент на услугите, който гарантира достъп до информация, обхващаща следните тематични области:

- мониторинг на земната повърхност;

- управление на извънредни ситуации;

- сигурност;

- мониторинг на морската среда;

- мониторинг на атмосферата;

- адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

б) космически компонент, гарантиращ устойчиво наблюдение от космоса на тематичните области, посочени в буква а);

в) in situ компонент, гарантиращ наблюдение посредством инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове, и наземни инсталации на тематичните области, посочени в буква а).

Член 3 Начални операции на ГМОСС (2011—2013 г.)

1. Началните операции на програмата ГМОСС обхващат периода 2011—2013 г. и включват действия в следните области:

1) услуги за ответни действия при извънредни ситуации;

2) услуги за мониторинг на земната повърхност;

3) мерки в подкрепа на възприемането на услугите от потребителите;

4) достъп до данни, включително за in situ събиране на данни;

5) космическия компонент на ГМОСС.

2. Специфичните цели на действията, посочени в параграф 1, са определени в приложението.

Комисията може да приспособи приложението към техническия и научен напредък.

Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 4Организационни разпоредби

1. Европейската комисия гарантира координирането на програмата ГМОСС с дейности на национално, общностно и международно равнище.

2. Европейската комисия управлява средствата, предназначени за дейностите съгласно настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (наричан по-долу „Финансовия регламент“) и гарантира допълването и последователността на програмата ГМОСС по отношение на други релевантни общностни политики, инструменти и действия, по-специално свързани с конкурентоспособността и иновациите, сближаването, научните изследвания, транспорта и конкуренцията, европейските програми Глобална навигационна спътникова система (ГНСС), защитата на личните данни, Директива 2007/2/ЕО (INSPIRE), Общата информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Общността в областта на ответните действия при извънредни ситуации.

3. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки за гарантиране на осъществяването на ГМОСС на равнището на държавите-членки и потенциалното взаимодействие с релевантни национални, общностни и международни инициативи.

На Европейската космическа агенция се възлага осъществяването на космическия компонент на ГМОСС, като при необходимост тя разчита на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).

Член 5Форми на общностното финансиране

1. Общностното финансиране може да приеме, по-специално, следните правни форми:

1) безвъзмездни средства;

2) договори за обществени поръчки.

2. Безвъзмездните средства от Общността могат да бъдат предоставяни под специфични форми, включително рамкови споразумения за партньорство или съфинансиране на безвъзмездни средства за оперативни разходи или безвъзмездни средства за действие. Безвъзмездните средства за оперативни разходи за организации, преследващи цели от общоевропейски интерес, не са подчинени на разпоредбите за постепенно намаляване на финансирането на Финансовия регламент. За безвъзмездни средства максималният размер на съфинансиране се приема в съответствие с процедурата от член 11, параграф 3.

Член 6Участие на трети държави

Следните държави могат да участват в действията, посочени в член 2, параграф 1:

1) Държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с условията, залегнали в Споразумението за ЕИП;

2) страните кандидатки, както и потенциални кандидатки, включени в процеса на стабилизиране и асоцииране в съответствие с рамковите споразумения, или протокол към споразумение за асоцииране, за установяване на общите принципи за участие в програми на Общността, сключени с тези страни;

3) Конфедерация Швейцария, трети държави, различни от посочените в параграфи 1 и 2, и международни организации в съответствие със споразуменията, сключени от Европейската общност с такива трети държави или международни организации съгласно член 300 от Договора за ЕО, които установяват условията и подробните правила за тяхното участие.

Член 7Финансиране

1. Финансовият пакет, предназначен за прилагане на настоящия регламент, възлиза на 107 млн. EUR.

2. Бюджетните кредити се разрешават ежегодно от бюджетния орган в границите, определени в многогодишната финансова рамка.

3. Трети държави и международни организации могат също да предоставят допълнително финансиране на програмата ГМОСС.

Допълнителни средства, посочени в първа алинея, се разглеждат като целеви приходи в съответствие с член 18 от Финансовия регламент.

Член 8Политика на ГМОСС в областта на данните и информацията

1. Политиката в областта на данните и информацията за действия, финансирани по програмата ГМОСС, има следните цели:

а) насърчаване на ползването и обмена на данни и информация от ГМОСС;

б) пълен и открит достъп до информацията, генерирана от услугите на ГМОСС, и данните, събрани посредством инфраструктурата на ГМОСС, подлежащ на съответни ограничения от съображения за сигурност;

в) укрепване на пазарите на наблюдение на Земята в Европа, по-специално сектора надолу по веригата, с оглед създаването на възможности за растеж и откриване на нови работни места;

г) принос към устойчивото предоставяне на данни и информация от ГМОСС;

д) подкрепа на европейските научноизследователски общности.

2. Комисията осъществява целите на политиката на ГМОСС в областта на данните и информацията за компонента на услугите, за космическия компонент за in situ компонента, по-специално като гарантира, че споразуменията за безвъзмездни средства, договорите за обществени поръчки и споразуменията за делегиране, сключени с доставчиците на услуги на ГМОСС, операторите на инфраструктурата на ГМОСС и доставчиците на данни са в съответствие с целите, посочени в параграф 1.

Член 9Мониторинг и оценка

1. Комисията извършва мониторинг и оценява осъществяването на действията, посочени в член 3, параграф 1.

2. Комисията предоставя на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет и на Комитета за регионите междинен доклад за оценка до 31 декември 2012 г. и последващ доклад за оценка.

Член 10Мерки за прилагане

1. Комисията приема годишна работна програма съгласно член 110 от Финансовия регламент и членове 90 и 166 от Регламент (EО, Евроатом) № 2342/2002[32] в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 3;

2. Отпуснатите финансови средства за програмата ГМОСС могат също да покриват разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са пряко необходими за управлението на програмата ГМОСС и постигането на нейните цели, и в частност проучвания, срещи, информационни и публикационни дейности, заедно с всички други разходи за техническа и административна помощ, които Комисията може да извърши за управлението на програмата ГМОСС.

Член 11Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет („Комитет за ГМОСС“).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на два месеца.

Член 12Защита на финансовите интереси на Общността

1. Комисията гарантира защитата на финансовите интереси на Общността при изпълнение на дейности, финансирани по настоящия регламент, чрез прилагане на превантивни мерки против измама, корупция и други незаконни действия, чрез ефективни проверки и чрез възстановяване на недължимо изплатени суми и, ако се открият нередности, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 и Регламент (ЕО) № 1073/1999.

2. За дейности на Общността, финансирани по настоящия регламент, „нередност“, по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността и всяко неизпълнение на договорно задължение, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което има или би могло да има за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите посредством извършването на неоправдан разход.

3. Споразуменията, произтичащи от настоящия регламент, включително споразуменията, сключени с участващи трети държави и международни организации, предвиждат надзор и финансов контрол, упражнявани от Комисията или от всеки упълномощен от нея представител, както и одити от Сметната палата, извършвани на място, ако това е необходимо.

Член 13Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Цели на началните операции на ГМОСС (2011—2013 г.)

Действията, посочени в член 2, параграф 1, имат следните цели:

1) услугите за ответни действия при извънредни ситуации, основаващи се на съществуващи дейности в Европа, гарантират, че данните от наблюдение на Земята и производните продукти се предоставят за ползване на действащите лица при ответни действия при извънредни ситуации на международно, европейско, национално и регионално равнище във връзка с различни видове бедствия, включително метеорологични рискове (включително бури, пожари и наводнения), геофизични рискове (включително земетресения, цунами, вулканични изригвания и свлачища), умишлено или случайно причинени от човека бедствия и други хуманитарни бедствия. Тъй като изменението на климата би могло доведе до нарастване на извънредните ситуации, Тъй като изменението на климата би могло да доведе до увеличаване броя на извънредните ситуации, ГМОСС във връзка с ответни действия при извънредни ситуации е от основно значение за подкрепата на мерките за адаптиране към изменението на климата в тази област като част от предотвратяването, готовността, ответните действия и възстановителните дейности в Европа;

2) услугите за мониторинг на земната повърхност гарантират, че данните от наблюдение на Земята и производните продукти се предоставят за ползване на европейските, националните и регионалните органи, отговарящи за мониторинга на околната среда по отношение на биологичното разнообразие, почвата, водите, горите и националните ресурси, както и общото прилагане на политиките за околната среда, събирането на географска информация, селското стопанство, енергията, градоустройството, инфраструктурата и транспорта. Услугите за мониторинг на земната повърхност включват мониторинг на променливите на изменението на климата;

3) мерките в подкрепа на възприемането на услугите от потребителите включват внедряването на технически интерфейси, приспособени към специфичните за потребителя среда, обучение, комуникация и развитие на сектора надолу по веригата;

4) достъпът до данни, включително подкрепата за събиране на in situ данни, гарантира, че данните от наблюдение на Земята от широк кръг европейски мисии и други видове инфраструктура, включително in situ инфраструктура, се събират и предоставят на разположение за постигането на целите на ГМОСС и, по-специално, на услугите за ответни действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност;

5) началните операции на ГМОСС гарантират операциите на космическия компонент на ГМОСС, който се състои от разположена в космоса инфраструктура за наблюдение на Земята и има за цел да гарантира наблюдението на земните подсистеми (включително земната повърхност, атмосферата и океаните). Те се основават на съществуващата или планираната национална и европейска космическа инфраструктура и на космическата инфраструктура, разработена в рамките на космическия компонент на програмата ГМОСС.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011–2013 г.)

2. РАМКА ЗА УД/БД (управление, основано на дейности/бюджетиране, основано на дейности)

Област(и) на политики: предприятие

Дейност/и: конкурентоспособност, индустриална политика, иновации и предприемачество.

3. БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ

3.1. Бюджетни редове (оперативни редове и редове, свързани с техническа и административна помощ (предишни редове B.A), включително съответните им наименования:

Нов бюджетен ред : 02.02.15

3.2. Продължителност на действието и на финансовото отражение:

2011—2013 г. за бюджетни задължения и 2011—2016 г. за плащания.

3.3. Бюджетни характеристики ( ако е необходимо, да се добавят редове ):

Бюджетен ред | Вид разход | Нов | Принос на ЕАСТ | Принос на страните кандидатки | Функция във финансовата рамка |

02.02.15.XX | Задълж. | МБК[33] | ИМА | ИМА | ИМА | 1a |

02.01.04.05 | Задълж./ Незадълж. | МБК | ИМА | ИМА | ИМА | 1a |

4. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ

4.1. Финансови средства

4.1.1. Обобщение на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) и бюджетните кредити за плащания (БКП)

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Общ брой човешки ресурси | 18 | 22 | 24 |

5. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЦЕЛИ

5.1. Нужди, които трябва да бъдат посрещнати в краткосрочен или дългосрочен план

Както е очертано в глава 1 от Обяснителния меморандум, ГМОСС е инициатива за наблюдение на Земята. Неговите източници са разположени в космоса съоръжения (т.е. спътници) и такива, които не са разположени в космоса, включително инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове, и наземни („ in situ “) инсталации.. Данните, събрани посредством спътниците и in situ инфраструктурата, се обработват с цел предоставянето на информационни услуги в областите на мониторинга на земната повърхност, моретата и океаните, атмосферата, ответните действия при извънредни ситуации, сигурността и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

Понастоящем ГМОСС е съфинансиран на европейско, междуправителствено и национално равнище въз основа на партньорства между различните действащи лица. С изключение на ограничен принос, по-специално за функционирането на услуга за ответни действия при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност, финансирана като подготвително действие[38], понастоящем приносът се състои, по-специално, от научноизследователски и развойни дейности по РП 7.

От 2011 г. до 2013 г. финансовият пакет, който е на разположение по линията на Седмата рамкова програма (РП 7), ще трябва да бъде допълнен в отговор на следните нужди: първо, началните оперативни услуги на ГМОСС следва да бъдат предоставяни в по-голям мащаб, за да се да проправи пътя за напълно разгърнатата програма ГМОСС, която да бъде създадена през следващата многогодишна финансова рамка (от 2014 г.); второ, някои от проектите за предоперативни услуги, финансирани по РП 7, по-специално услуги при извънредни ситуации и за мониторинг на земната повърхност, са достигнали степен на зрелост, която позволява преминаването към оперативни услуги (т.е. вече не на научноизследователска основа) даже преди следващата многогодишна финансова рамка.

Достъпът до карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, следва възможно най-бързо да бъде организиран на оперативна основа, за да се даде възможност на органите за гражданска защита в държавите-членки да предприемат по-ефективни действия в отговор на природни или причинени от човека бедствия и да се насърчи по-тясната координация между държавите, засегнати в случай на транснационални извънредни ситуации. Икономическото въздействие на ефективното предоставяне на услуги на гражданската защита въобще не е пренебрежимо, тъй като то може да бъде от решаващо значение не само за защитата на безопасността на отделните лица, но също и за запазването на критичната икономическа инфраструктура.

Услугите за мониторинг на земната повърхност ще осигуряват подкрепа на създателите на политиките (включително агенциите за околната среда) при формулирането, прилагането и мониторинга на съответствието на мерки, насочени към проблемите на използването на земята, изменението на земната покривка и управлението на градската среда.

Както услугите за ответни действия при извънредни ситуации, така и услугите за мониторинг на земната повърхност зависят от помощни дейности като достъпа до данни. Масивите от данни, придобити за целите на услугите, следва да могат да бъдат използвани повторно от потребителите за допълнителна обработка, т.е. чрез получаване на лицензии за множество потребители в рамките на ограниченията, наложени от бюджета. Освен това е нужно да бъде поддържано функционирането на инфраструктурата, необходима за събирането на данни.

Настоящото предложение е ориентирано към публичните и частните организации и стопанските единици, които предоставят услуги, основани на наблюдение на Земята.

5.2. Допълнителна полза от участието на Общността и съгласуваност на предложението с други финансови инструменти и евентуални полезни взаимодействия

Както става ясно от обяснителния меморандум, общностното финансиране е най-подходящата форма на интервенция за решаването на тези нужди.

По отношение на общоевропейските продукти държавите-членки не могат да постигнат в достатъчна степен целите на предложеното действие, тъй като предоставяните от различните държави-членки данни трябва да бъдат обобщени на европейско равнище. Предоставянето на други услуги (напр. карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, или тематични карти от мониторинг на земната повърхност с по-ограничен географски обхват) може да бъде по-добре постигнато от Общността по две причини. Първо, по-последователното и централизирано управление на входни данни от разположени в космоса или in situ датчици ще позволи реализацията на икономии от мащаба. Второ, некоординираното предоставяне на услуги за наблюдение на Земята на равнището на държавите-членки би довело до дублиране и би направило труден, дори невъзможен, мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС за околната среда въз основа на прозрачни и обективни критерии.

Посредством гарантирането на по-голямо използване на тези услуги в целия ЕС от все по-широк кръг потенциални потребители Общността може също да допринесе за максималното увеличаване на добавената стойност на тези услуги, както и за пълното извличане на икономическите и социалните предимства, произтичащи от силното развитие на пазарите надолу по веригата, като това доведе до създаване на нови работни места и нови иновационни услуги в частния сектор.

В момента не съществуват други финансови инструменти, насочени специално към нуждите, с които се занимава настоящото предложение. Ще се появят обаче връзки между действията за изпълнение на настоящата програма и научноизследователските дейности в тези области, финансирани по рамковите програми на ЕС. Тези връзки са особено желателни, тъй като те показват успешния завършек на етапа на научните изследвания и навлизането в оперативен етап, на който може да бъде оказана подкрепа от тази програма.

Комисията ще гарантира допълването и съгласуваността с останалите общностни политики, по-специално по отношение на конкурентоспособността, транспорта, европейската ГНСС програма, защитата на личните данни, защитата на личните данни, политиката на сближаване[39], INSPIRE и SEIS. Освен това ГМОСС следва да служи като средство за сътрудничество, свързано с развитието, хуманитарната помощ и извънредните ситуации в целия свят, и по-специално в Африка.

Наред с това се смята, че услугите на ГМОСС са от основно значение не само защото най-преките потребители са създателите на политики, но и защото стимулират иновациите и растежа в сектора надолу по веригата. Поради това ГМОСС напълно съответства на Лисабонската стратегия.

5.3. Цели, очаквани резултати и свързани с тях показатели на предложението в контекста на рамката за управление по дейности (УД)

Настоящото предложение е свързано с политиките на Общността за конкурентоспособността, промишлеността, иновациите и предприемачеството и има следните цели:

1) да се направят възможни началните оперативни услуги на ГМОСС, които да са пригодени за нуждите на потребителите, включително създателите на публичните политики и отделните граждани;

2) да се допринесе за устойчивостта на инфраструктурата за наблюдение, необходима за функционирането на услугите на ГМОСС;

3) да се създадат възможности за по-голямо използване на източниците на информация от страна на частния сектор, с което да се способства за иновациите на доставчиците на услуги с добавена стойност.

По-специално, развитието на услуги, основани на наблюдение на Земята, играе ключова роля за увеличаването на конкурентоспособността и иновациите на отраслите от сектора и пазарите по надолу веригата. Устойчивото предоставяне в Европа на услуги, свързани с наблюдение на Земята, все още изисква последователна публична интервенция. Това се дължи не само на неуспеха на пазара да отговори на различните публични потребности, но също на факта, че пазарът надолу по веригата все още не е достигнал зрялост, разчита силно на публично финансиране и развитието му до днес беше в значителна степен подтиснато от несигурността по отношение на достъпността и дългосрочната наличност на основните услуги и данните, върху които те стъпват. Поради това постигането на специфичните цели, очертани по-горе, ще допринесе за растежа и откриването на работни места в един иновативен сектор, чийто участък надолу по веригата е съставен главно от МСП. Тези услуги ще способстват за достъп до ключови данни, необходими за формулирането на политики на местно и регионално равнище в области като селското стопанство, включително горското стопанство, и управлението на водите. Например те биха могли да допринесат за по-добро проектиране и поддръжка на пътната мрежа. И накрая, това ще има въздействие върху по-точното оценяване на изменението на климата.

Очаква се компонентът, свързан с извънредните ситуации, да доведе до по-ефективното предоставяне на услуги на гражданската защита, като допринесе за избягването на загуба на живот и смекчаването на вредите, нанесени на критичната икономическа инфраструктура, благодарение на по-доброто предвиждане на областите, подлежащи на екологични рискове, достъпа до по-навременни и точни картографски услуги по време на бедствия и по-доброто управление на кризата след настъпването на събитието. Оперативните цели, изходните продукти, резултатите и свързаните показатели са обобщени в таблицата по-долу.

Оперативна цел | Изходен продукт | Целеви изходен показател | Резултати | Показател за резултата | Въздействие | Показател за въздействието |

1. Да се направи възможно предоставянето на услуги за ответни действия при извънредни ситуации | 1.1. Европейска картографска услуга за ответни действия при извънредни ситуации | Картографиране, задействано по искане на европейско равнище | Подобрена наличност и навременност на изготвянето на карти | Задоволено търсене в рамките на наличния бюджет | По-навременен и надежден достъп до данните и информацията, генерирани от действието | Степен на удовлетворение на съответния потребител |

1.2. Интегриране на продуктите за ответни действия при извънредни ситуации | Целево картографиране, задействано по искане | Повишена наличност на услугата за целево регионално картографиране |

2. Да се направи възможно предоставянето на услуги за мониторинг на земната повърхност | 2.1. Услуга за периодично картографиране на земната покривка | Услуга за изготвяне на карти на земната покривка в целия ЕС и карти на земната покривка в определени „горещи точки“ | Повишена наличност на картографска услуга Постоянен поток от данни | Задоволено търсене в рамките на наличния бюджет |

2.2. Дейности по динамичен мониторинг на земната повърхност | Ежедневно генерирани основни климатични променливи |

3. Да се подкрепи възприемането на услугите от потребителите | 3. Мерки в подкрепа на възприемането на оперативните услуги от потребителите | Съпътстващи мерки (включително интерфейси и обучение) за стимулиране на използването на информацията от потребителите | Внедрени технически интерфейси и потребители, осведомени за услугите | Повишена осведоменост на потребителите и използване на услугите |

4. Да се предостави финансова подкрепа за операциите на космическия компонент на ГМОСС | 4. Рутинни операции на „часовоите“ 1А, 2А и 3А[40] и свързани с достъпа до данни операции на наземния участък | Безвъзмездни средства в подкрепа на операциите на „часовоите“ | Гарантирани рутинни операции на трите „часовои“ | Без прекъсване на операциите | Гарантирани рутинни операции за продължителността на действието |

5. Придобиване и предоставяне на данни | 5. Набавяне на данни в подкрепа на операциите на услугите | Договор за придобиване/достъп до данни | Лицензии за използване на данни от множество потребители | Повишена наличност и достъп до данни |

5.4. Метод за изпълнение (индикативен)

Да се посочат по-долу избрания(те) метод(и)[41] за изпълнение на действието.

X Централизирано управление

X Директно от Комисията

X Непряко чрез делегиране на:

( Изпълнителни агенции

X Органи, създадени от Общностите, както е посочено в член 185 от Финансовия регламент,

X Национални органи от публичния сектор/органи в сферата на обществените услуги

Х Международни организации

Споделено или децентрализирано управление

С държави-членки

С трети държави

X Съвместно управление с международни организации (Европейска космическа агенция)

Различните действия ще бъдат осъществявани пряко от Комисията посредством:

- безвъзмездни средства, отпускани посредством открита покана за подаване на предложения;

- безвъзмездни средства, отпускани на определени бенефициери, посочени в годишната работна програма;

- тръжни процедури.

6. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

6.1. Система за мониторинг

Въвежда се система за мониторинг, която да гарантира високото качество на изходните продукти и най-ефикасното използване на ресурсите. Мониторингът се провежда през целия жизнен цикъл на програмата. Той се основава на обратна информация относно програмата от страна на институционалните потребители и бенефициерите, включително преглед на данни и събиране на данни чрез целеви проучвания.

6.2. Оценка

6.2.1. Предварителна оценка

Беше предприета разширена оценка на въздействието, включваща изискванията на предварителната оценка. След сравнителна оценка на наличните варианти на политики беше определен предпочитаният вариант на политика и бяха оценени свързаните с него въздействие, рискове, допускания и рентабилност. Настоящото предложение е напълно съгласувано със заключенията на оценката.

6.2.2. Мерки, взети след междинна/последваща оценка (поуки от сходен опит в миналото)

Настоящото предложение доразвива опита, придобит по време на развитието на ГМОСС като научноизследователска инициатива през последните десет години. Този опит е доказателство, че макар финансирането на научните изследвания да е все още необходимо за развитието на ГМОСС, в необходимост се превърна подкрепата за предоставяне на някои ключови услуги за наблюдение на Земята с цел да бъдат извлечени напълно предимствата от направените досега инвестиции и да бъде отговорено на посочените по-горе нужди.

6.2.3. Условия и честота на бъдещи оценки

Осемнадесет месеца след началото на програмата се извършва външна междинна оценка на постигнатите резултати и на качествените аспекти на изпълнение на програмата. Две години след края на програмата се представя външна последваща оценка на нейните резултати и въздействие.

7. МЕРКИ ПРОТИВ ИЗМАМИТЕ

За административния мониторинг на договорите, безвъзмездните средства и свързаните плащания отговарят централните служби на Комисията и/или делегациите на ЕО в страните бенефициери.

Обръща се особено внимание на характера на разходите (допустимост на разходите), на съблюдаването на бюджетите (реални разходи) и на проверката на оправдателните документи и съответната документация.

8. ДАННИ ЗА РЕСУРСИТЕ

8.1. Цели на предложението, изразени като финансов разход

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони ЕUR (до 3 знака след десетичната запетая)

(Следва да бъдат посочени наименованията на целите, действието и изходните продукти) | Вид изходен продукт | Средна стойност на разходите | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | ОБЩО |

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n+3 | Година n+4 | Година n+5 |

Длъжностни лица или временен персонал [42](ХХ 01 01) | A*/AD | 11 | 12 | 12 |

B*, C*/AST | 6 | 8 | 9 |

Персонал, финансиран[43] по статия XX 01 02 | 1 | 2 | 3 |

Друг персонал[44], финансиран по статия XX 01 04/05 | 0 | 0 | 0 |

ОБЩО | 18 | 22 | 24 |

Генералната дирекция ще се стреми да рационализира организационната си структура, като преследва подобряване на взаимодействието, както и да преразгледа положението с персонала в светлината на моментните обстоятелства, по-специално в светлината на констатациите на текущия процес на скрининг на човешките ресурси, предприет от Комисията. Очаква се, чрез проучването на тези средства, да бъдат идентифицирани достатъчно възможности за вътрешно преназначаване, чрез което да бъде осигурено мнозинството от персонала, необходим за настоящата инициатива. Ако пълната бройка на необходимия персонал не може да бъде определена в този процес, генералните дирекции потребители ще направят искане за задоволяване на останалите нужди от персонал в рамките на съответната годишна политическа стратегия.

8.2.2. Описание на задачите, произтичащи от действието

- Служители по политиките, (AD/командировани национални експерти): отговарящи за изработване на политика и цялостна координация, свързани с програмата ;

- Ръководители на програмата (AD): отговарящи за изпълнението, мониторинга и оценката на програмата;

- Сътрудници на ръководителите на програмата (AST): отговарящи за оказването на помощ на ръководителите на програмата в техните задачи;

- сътрудници по финансовите въпроси и въпросите, свързани с договорите (AST/договорно наети лица): отговарящи за управлението на безвъзмездните средства и обществените поръчки;

- административни сътрудници (AST): отговарящи за административната помощ и секретариата.

8.2.3. Източници на човешки ресурси (закон oво установени)

( Длъжности, разпределени понастоящем за управление на програмата, които да бъдат заменени или удължени

( Длъжности, предварително разпределени в рамките на ГПС/ППБ за година n

X Длъжности, които трябва да бъдат заявени в следващата процедура в рамките на ГПС/ППБ

X Длъжности, които трябва да бъдат преразпределени, като се използват съществуващите ресурси в управляващата генерална дирекция (вътрешно преназначаване)

( Длъжности, необходими за година n, които не са предвидени в ГПС/ППБ за въпросната година

Нуждите от административни и човешки ресурси ще бъдат удовлетворявани в рамките на средствата, които могат да бъдат отпуснати на управляващата генералната дирекция в рамките на процедурата за отпускане на средства за годината, в контекста на бюджетните ограничения.

8.2.4. Други административни разходи, включени в референтната сума (XX 01 04/05 – Разходи за административно управление)

милиона EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Бюджетен ред (номер и наименование) | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n+3 | Година n+4 и следващи | ОБЩО |

1. Техническа и административна помощ (включително разходи за съответния персонал) |

Изпълнителни агенции[45] |

Друга техническа и административна помощ |

- intra muros |

- extra muros[46] | 1 | 2 | 2 |

Общо за техническа и административна помощ | 1 | 2 | 2 |

8.2.5. Разходи за човешки ресурси и свързаните с тях разходи, които не са включени в референтната сума

милиона EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Вид човешки ресурси | 2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n+3 | Година n+4 | Година n+5 и следващи |

Длъжностни лица и временно нает персонал (ХХ 01 01) | 2,1 | 2,4 | 2,6 |

Персонал, финансиран по статия XX 01 02 (помощен персонал, командировани национални експерти, договорно нает персонал и т.н.) (да се посочи бюджетен ред) | 0,06 | 0,14 | 0,2 |

Общи разходи за човешки ресурси и свързаните с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 2,1 | 2,5 | 2,8 |

Изчисление — Длъжностни лица и временно наети лица

Ако е приложимо, да се направи позоваване на точка 8.2.1.

122 000 EUR годишно на длъжностно лице

73 000 EUR годишно на командирован национален експерт

64 000 EUR годишно на договорно нает служител

Изчисление — Персонал, финансиран по статия XX 01 02

2011 г. — 1 договорно нает служител

2012 г. — 1 договорно нает служител + 1 командирован национален експерт

2013 г. — 2 договорно наети служителя + 1 командирован национален експерт

8.2.6. Други административни разходи, които не са включени в референтната сума

милиона EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

2011 г. | 2012 г. | 2013 г. | Година n+3 | Година n+4 | Година n+5 и следващи | ОБЩО |

XX 01 02 11 01 — Командировки | 0,023 | 0,025 | 0,030 | 0,078 |

XX 01 02 11 02 — Заседания и конференции | 0,208 | 0,208 | 0,208 | 0,624 |

XX 01 02 11 03 — Комитети[47] | 0,139 | 0,139 | 0.139 | 0,417 |

XX 01 02 11 04 – Проучвания и консултации |

XX 01 02 11 05 – Информационни системи |

2. Общо други разходи за управление (XX 01 02 11) | 0,350 | 0,352 | 0,357 | 1,059 |

3. Други разходи от административен характер (да бъде уточнено, като се посочва и бюджетният ред) |

Общо административни разходи, различни от тези за човешки ресурси и свързаните с тях разходи (които НЕ са включени в референтната сума) | 0,350 | 0,352 | 0,357 | 1,059 |

Изчисление – Други административни разходи, които не са включени в референтната сума

Максимум 20 двудневни командировки годишно, като средните дневни разходи за всяка от тях са 750 EUR = 30 000 EUR

6 двудневни заседания със средно 30 участници по1 044 EUR (860 EUR пътни + 92 EUR per diem * 2 дни) = 187 920 EUR

3 заседания на комитета: 860 EUR на участник * 54 участници (годишно) = 139 320 EUR

Нуждите от административни и човешки ресурси ще бъдат удовлетворявани в рамките на средствата, които могат да бъдат отпуснати на управляващата генералната дирекция в рамките на процедурата за отпускане на средства за годината, в контекста на бюджетните ограничения.

8.2.7. Изпълнение — човешки ресурси

За изчисляване на човешките ресурси, необходими за настоящото действие, бяха извършени следните анализи:

- определяне на механизмите за изпълнение с цел осигуряване на различните изходни продукти;

- определяне на основните широки категории задачи, изисквани от механизмите за изпълнение;

- определяне на броя повторения на дадена задача за продължителността на действието;

- предварително изчисление на нуждите от персонал в еквиваленти на заетост на пълно работно време(FTE) на задача годишно.

Обобщено описание на механизмите за изпълнение

Оперативни цели | Изходен продукт | Механизми за изпълнение |

1. Да се направи възможно предоставянето на услуги за ответни действия при извънредни ситуации | 1.1. Европейска картографска услуга за ответни действия при извънредни ситуации | Обществена поръчка за създаване на бърза картографска услуга при поискване; друго изготвяне на карти при поискване, което обхваща различни етапи от цикъла на ответните действия; изготвяне на референтни карти; валидиране и проверка на карти; функции по архивиране, индексиране и разпространение на данни. Управление на цикъла на обществената поръчка. Проследяване на услугата. Координация на други имащи отношение доставчици на услуги. |

1.2. Интегриране на продуктите за ответни действия при извънредни ситуации | Покана за подаване на предложения във връзка с безвъзмездни средства, насочена към съответните единици в тази област, чиято основна дейност е специфичната информация за крайни потребители на регионално равнище на основата на данни, предоставяни на равнището на ЕС. Управление на целия цикъл на поканата за подаване на предложения. Проследяване усвояването на безвъзмездните средства. Необходима координация между различните организации за гражданска защита. |

2. Да се направи възможно предоставянето на услуги за мониторинг на земната повърхност | 2.1. Услуга за периодично картографиране на земната покривка | Дейности на европейско равнище: обществена поръчка за създаване на следните услуги на европейско равнище: предварителна обработка на изображения: достъп до референтни данни; множество продукти във връзка със земната покривка и промените на земната покривка; валидиране и проверка на карти; функции по архивиране, индексиране и разпространение на данни. Управление на цикъла на обществената поръчка. Проследяване на услугата. Координация на други имащи отношение доставчици на услуги. Дейности на регионално равнище: Покана за подаване на предложения за безвъзмездни средства, насочена към съответните единици в тази област с оглед изработването на европейски продукти посредством обобщаването на налични данни, съхранявани в държавите-членки, като се използва общ предметно ориентиран модел. Проследяване усвояването на безвъзмездните средства. Необходима координация между различните организации. |

2.2. Дейности по динамичен мониторинг на земната повърхност | Обществена поръчка за създаване на услуга за ежедневно генериране на набор от био-геофизични параметри в реално време и в глобален мащаб. Управление на цикъла на обществената поръчка. Проследяване на услугата. Координация на други имащи отношение доставчици на услуги. |

3. Да се подкрепи възприемането на услугите от потребителите | 3. Мерки в подкрепа на възприемането на оперативните услуги от потребителите | Обществена поръчка за предоставяне на услуга, целяща стимулиране на използването на данни и информация от крайните потребители и „вписването“ на услугите на ГМОСС в специфичните за потребителя среда и поток на информация. Управление на цикъла на обществената поръчка. Проследяване на услугата. Координация на други имащи отношение доставчици на услуги. |

4. и 5. Да се предостави финансова подкрепа за космическия компонент на ГМОСС и достъпа до данни | 4. Рутинни операции на „часовоите“ 1А, 2А и 3А[1] и свързани с достъпа до данни операции на наземния участък, както и споразумения за достъп до данни със собственици на данни | Финансиране на ръководените от ЕКА дейности с възможност за общо управление. Управление на споразумението за общо управление. Обществена поръчка за in situ данни и управление на цикъла на обществената поръчка. Проследяване на съответните дейности. |

Необходими човешки ресурси според изходния продукт и задачата

Изходен продукт | Широка категория задачи | Брой задачи | 2011 г. (служители на пълно работно време) | 2012 г. (служители на пълно работно време) | 2013 г. (служители на пълно работно време) |

1.1. Европейска картографска услуга за ответни действия при извънредни ситуации | а) изготвяне на обществената поръчка, публикуване, оценка и възлагане | 1 | 1 |

б) проследяване на възложената картографска услуга | 2 | 0,5 | 0,5 |

в) координация на европейското картографиране | 3 | 0,25 | 0,5 | 1 |

г) финансова обработка и административно проследяване на дейността | 3 | 0,5 | 0,5 | 0,5 |

Общо за 1.1: | 1,75 | 1,5 | 2 |

1.2. Интегриране на продуктите за ответни действия при извънредни ситуации | а) безвъзмездни средства — изготвяне на покана за подаване на предложения, публикуване, оценка и възлагане | 3 | 0,75 | 0,5 | 0,5 |

б) проследяване на усвояването на безвъзмездните средства за специфични картографски дейности | 15 | 0,25 | 1 | 1 |

в) координация на европейско равнище на съответните оператори | 3 | 0,5 | 0,5 | 0,5 |

г) финансова обработка и административно проследяване на дейността | 15 | 1 | 1,5 | 1,5 |

Общо за 1.2.: | 2,5 | 3,5 | 3,5 |

Общо за цел 1: | 4,25 | 5 | 5,5 |

2.1. Услуга за периодично картографиране на земната покривка | а) изготвяне на обществената поръчка, публикуване, оценка и възлагане | 3 | 1 |

б) проследяване на възложените услуги | 9 | 0,5 | 1 | 2 |

в) безвъзмездни средства — изготвяне на покана за подаване на предложения, публикуване, оценка и възлагане | 3 | 0,25 | 0,5 | 0,5 |

г) проследяване на усвояването на безвъзмездните средства | 9 | 0 | 0,5 | 0,5 |

д) координация на европейско равнище на съответните оператори | 3 | 0,5 | 0,5 | 0,5 |

е) финансова обработка и административно проследяване на обществената поръчка и безвъзмездните средства за дейността | 18 | 1,5 | 2,5 | 3 |

Общо за 2.1: | 3,75 | 5 | 6.5 |

2.2. Дейности по динамичен мониторинг на земната повърхност | а) изготвяне на обществената поръчка, публикуване, оценка и възлагане | 1 | 0,75 |

б) проследяване на възложените услуги | 2 | 0,25 | 0,5 | 0,5 |

в) мерки за разпространение и съпътстващи мерки | 3 | 0,75 | 0,75 |

г) финансова обработка и административно проследяване на дейността | 3 | 0,75 | 0,75 | 0,75 |

Общо за 2.2: | 1,75 | 2 | 2 |

Общо за цел 2: | 5,5 | 7 | 8,5 |

3. Възприемане на оперативните услуги | а) изготвяне на обществената поръчка, публикуване, оценка и възлагане | 1 | 1 |

б) проследяване на възложените услуги | 2 | 0,5 | 0,5 |

в) координиращи дейности | 2 | 0,5 | 0,5 |

г) финансова обработка и административно проследяване на дейността | 2 | 0,25 | 0,5 | 0,5 |

Общо за цел 3: | 1,25 | 1,5 | 1,5 |

4. и 5 космически операции на ГМОСС и достъп до данни | а) подготовка на споразумение за общо управление с ЕКА | 1 | 1 |

б) оперативен надзор на споразумението | 3 | 1 | 1 |

в) координация на национално равнище/на равнището на държавите-членки | 3 | 0,5 | 0,5 |

г) административен и финансов мониторинг на споразумението | 3 | 0,5 | 0,5 |

Общо за цел 4 и 5: | 1 | 2 | 2 |

Управление, експертна помощ и разходи за управление и администриране | а) ръководство — началник-отдел | 3 | 1 | 1 | 1 |

б) финансова координация | 3 | 0,5 | 0,5 | 0,5 |

в) правен съветник | 3 | 0,5 | 1 | 1 |

г) космически специалист | 3 | 1 | 1 | 1 |

д) потребителски интерфейс — лице за контакт | 3 | 1 | 1 | 1 |

е) секретариат | 3 | 2 | 2 | 2 |

Общо разходи за управление и администриране | 6 | 6,5 | 6,5 |

Общо необходими човешки ресурси | 18 | 22 | 24 |

[1] Вж. съобщението, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността: за повече сигурност на планетата“ — COM(2008) 748 от 12.11.2008 г. („Съобщението от 2008 г.“).

[2] В рамките на РП 6 ЕС изразходва 100 млн. EUR за проекти на ГМОСС, а ЕКА инвестира други 100 млн. EUR в проекти на ГМОСС, свързани с елементите на услугите. По темата „Космос“ от специфичната програма „Сътрудничество“ от РП 7 ЕС ще отпусне 430 млн. EUR за проекти за услуги на ГМОСС и набавянето на данни за тези услуги в периода 2007—2013 г. Допълнително 624 млн. EUR ще бъдат дадени в принос за развитието на програмата на ЕКА за космическия компонент на ГМОСС, която възлиза на 2,246 млрд. EUR (икономическите условия през 2008 г.) общо (включително средствата от държавите-членки на ЕКА).

[3] По-специално, понастоящем европейските създатели на политики не разполагат с достатъчно качествена информация, обобщена на европейско или световно равнище.

[4] Вж. Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската Общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.).

[5] СOM(2005) 565, 10.11.2005 г.

[6] В съответствие с член 49, параграф 6, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1).

[7] СOM(2006) 231, 22.9.2006 г.

[8] Конвенцията от Орхус от 25 юни 1998 г. за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси дава на всеки право да получава информация за околната среда, държана от публични органи („достъп до информация за околната среда“), да участва във вземането на решения, свързани с околната среда, както и право на процедури на обжалване за оспорване на решения на публичните органи, взети без да бъдат зачетени гореспоменатите две права или най-общо законодателството за околната среда („достъп до правосъдие“).

[9] Вж. също раздел 1.4.

[10] Съществуващите космически мисии, които предоставят данни за ГМОСС включват Spot, TerraSAR-X, спътниците EUMETSAT, CosmoSkymed, DMC Deimos, Ikonos, GeoEye, Quickbird и ENVISAT.

[11] Понастоящем във връзка с космическия компонент на своята програма за ГМОСС ЕКА разработва пет мисии „Часовой“.

[12] OВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

[13] Това включва Европейската агенция за околната среда (EEA), Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Сателитният център на Европейския съюз (EUSC), Европейската агенция по отбрана (EDA) и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX).

[14] Както е очертано в Съобщението от 2008 г., Комисията ще продължи да проучва дали развитието на възможностите на пазара и основаните на разходите потребителски такси биха могли евентуално да позволят намаление на дела на публичните инвестиции след 2014 г.

[15] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[16] OВ C […], […] г., стр. […].

[17] OВ C […], […] г., стр. […].

[18] OВ C […], […] г., стр. […].

[19] OВ C […], […] г., стр. […].

[20] ОВ C 136, 20.6.2007 г., стр. 1.

[21] OВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 64.

[22] OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

[23] ОВ L 400, 30.12.2006 г., стp. 1.

[24] СOM(2008) 748, 12.11.2008 г.

[25] OВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

[26] COM(2008) 46 окончателен.

[27] ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

[28] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[29] OВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

[30] OВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

[31] OВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

[32] OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.

[33] Многогодишни бюджетни кредити.

[34] Разходи, които не спадат към глава хх 01 от съответния дял хх.

[35] Разходи в статия xx 01 04 от дял xx.

[36] Разходи, които спадат към глава xx 01, без статии xx 01 04 или xx 01 05.

[37] Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[38] В съответствие с член 49, параграф 6, буква б) от Финансовия регламент.

[39] В раздел 1.1.2 от Стратегическите насоки на Общността относно сближаването за 2007—2013 г. се подчертава необходимостта от укрепване на връзките между защитата на околната среда и растежа и се прави специално позоваване на ГМОСС.

[40] „Часовоите“ са мисии в Космоса, разработени в рамките на незадължителната програма на ЕКА, в чието финансиране участва ЕС.

[41] Ако се посочи повече от един метод, моля да бъдат предоставени допълнителни подробности в раздел „Коментари по темата“ от тази точка.

[42] Чиито разходи НЕ се покриват от референтната сума.

[43] Чиито разходи НЕ се покриват от референтната сума.

[44] Разходите за който са включени в референтната сума.

[45] Трябва да се посочи конкретната законодателна финансова обосновка за засегнатата/ите изпълнителна/и агенция/и.

[46] Техническа и административна помощ във връзка с координирането на безвъзмездните средства на равнището на държавите-членки за дейност 1 и за мониторинг на земната повърхност.

[47] Посочва се видът на комитета и групата, към която той принадлежи.