52009PC0199(02)

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.4.2009

COM(2009) 199 окончателен

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на взаимна помощ на Румъния

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на средносрочна финансова помощ от страна на ЕС на Румъния

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на взаимна помощ на Румъния

както и

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на средносрочна финансова помощ от страна на ЕС на Румъния

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Въведение

През изминалите години в Румъния се наблюдаваше много висок икономически растеж — средно 6,5 % от 2002 г. насам, който през 2008 г. достигна дори 7,1 %. Растежът се дължеше предимно на вътрешното потребителско търсене и на инвестициите, като беше допълнително подсилен от бума на чуждестранни инвестиции в сектора на финансовото посредничество и от силния растеж на заплатите. Високите нива на външна задлъжнялост доведоха до бързо натрупване на външния дълг, който достигна 53 % от БВП в края на 2008 г., а широкоразпространеното кредитиране в чуждестранна валута увеличи финансовата уязвимост на домакинствата и на дружествата по отношение на внезапни промени в обменния курс. Натискът върху вътрешното търсене бе допълнително засилен вследствие на процикличната фискална политика, като нетната задлъжнялост на публичния сектор скочи от 1,2 % от БВП през 2005 г. на 5,4 % от БВП през 2008 г., въпреки призивите на последователните становища на Съвета и на политическия съвет на Комисията от юни 2008 г. за фискална консолидация и за подобрение на бюджетното управление.

Забавянето на световния икономически растеж и все по-голямото намаляване на склонността към риск по отношение на вътрешни за страната експозиции доведоха до значителен спад на капиталовите потоци към Румъния. Натискът върху обменния курс се засили, което доведе до обезценяване на обща стойност над 30 % от август 2007 г. През последното тримесечие на 2008 г. вътрешното търсене отбеляза спад с повече от 4 % на годишна база главно поради спада в частното потребление, докато през първите три тримесечия растежът се измерваше с двуцифрени стойности. Освен това бавното изпълнение на структурните реформи, предприети след присъединяването към ЕС, попречи на развитието по отношение на външната конкурентоспособност и на производителността. Правителството е изправено също така пред все по-големи трудности на пазара на облигациите, съставен почти изцяло от облигации с краткосрочни падежи, където средната доходност се е повишила с около 300 базисни пункта спрямо нивото от преди една година.

В този контекст на 6 март 2009 г. румънските власти[1] поискаха от ЕО подкрепа на платежния баланс и се обърнаха с подобна молба и към МВФ и Световната банка. Въпреки че в момента не съществува сериозна криза, те смятат, че на този етап външната финансова помощ за Румъния ще укрепи чуждестранните резервни активи, въз основа на сценарий на значително ограничаване на външното финансиране както за публичния, така и за частния сектор през следващите две години. Ще бъде изготвена и програма, която ще допринесе за укрепването на доверието в капацитета на Румъния да изпълни външните си задължения.

На 9 март Комисията обяви, съвместно с председателството на Съвета, че ЕС е готов да участва заедно с МВФ в координиран финансов пакет за подкрепа на устойчивостта на платежния баланс на Румъния. Бе отбелязано обаче, че финансовата подкрепа се предоставя при условие, че румънските власти се задължат да приложат политическа програма за подкрепа.

Въз основа на дискусии с Комисията и с МВФ румънските власти ще изпратят писмо за намерения до Комисията и до МВФ, в което се отбелязват основните компоненти от тяхната програма за приспособяване на икономиката. Предоставянето на финансовата помощ от страна на Съвета на Румъния е обвързано с получаването на това писмо. Главната цел на тази програма за приспособяване на икономиката е да се смекчат последиците от резкия спад на частните капиталови входящи потоци, като в същото време се приложат политически мерки за преодоляване на външните и фискалните неравновесия и за стабилизиране на финансовия сектор. На фона на тази програма институциите майки на деветте най-големи чуждестранни банки в Румъния приеха координиран ангажимент да поддържат цялостната си експозиция в Румъния и да осигуряват допълнителен капитал, ако това е необходимо.

Макроикономическо развитие и перспективи

След няколко години на силен растеж на БВП — средно 6,5 % годишно от 2002 г. насам — през последното тримесечие на 2008 г. растежът рязко намаля, като достигна 2,9 % годишно. Това бе породено предимно от свиване на частното потребление с почти 4 % на годишна база, което бе придружено с почти цялостно прекратяване на кредитирането от страна на банките. През последното тримесечие брутообразуването на основния капитал отчете силно забавяне от над 30 % на годишна база през първото тримесечие до под 3 %. По отношение на предлагането причината за забавянето беше в свиването на промишления сектор с около 8 %, докато през първото тримесечие на 2008 г. се наблюдаваше експанзия с 5,5 %. Строителният сектор и услугите също отчетоха рязко забавяне.

Резкият спад на вътрешното търсене през последното тримесечие доведе и до намаляващ внос, като растежът на годишна база отчете негативни стойности в края на годината (-18 % на годишна база) и намаля още повече през януари 2009 г. (-28 % на годишна база, изразено в RON). Износът също отбеляза значителен спад (-8 % на годишна база през декември 2008 г. и -13 % през януари 2009 г.). Като цяло през 2008 г. дефицитът по текущата сметка слабо намаля, но се задържа на високо ниво — 12,3 % от БВП, след като през 2007 г. беше 13,5 % от БВП. По отношение на финансите преките чуждестранни инвестиции покриха около 54 % от дефицита по текущата сметка през 2008 г. Останалата част бе основно финансирана чрез (предимно частен) външен дълг, който в края на 2008 г. се увеличи до около 53 % от БВП.

- По време на икономическия бум недостигът на работна ръка, дължащ се на големия емиграционен поток и на високия процент на неквалифицирани работници, допринесе за възникването на инфлационна спирала заплати-цени, като растежът на заплатите надмина растежа на ниската производителност. Растежът на заплатите продължи да бъде много силен през първите две тримесечия на 2008 г. (като номиналните заплати се повишиха с около 25 % на годишна база), но стана по-умерен след това, достигайки 13 % на годишна база през януари 2009 г. Въпреки спада на цените на стоките и хранителните продукти инфлацията спрямо ИПЦ отново скочи от 6,3 % през декември 2008 г. на 6,9 % през февруари 2009 г., като за същия период от време номиналното ефективно обезценяване възлизаше на 8 %.

Предвид рязкото забавяне на икономическата активност през последното тримесечие на 2008 г. и вероятното влошаване на глобалните икономически перспективи, растежът на БВП се очаква да достигне негативни стойности през 2009 г. от около -4 % вследствие на намалелите потребление и инвестиции, отчасти компенсирани от корекция на външния дефицит.

Публични финанси

Румъния следваше проциклична фискална политика през годините на бума на търсенето между 2005 и 2008 г., като номиналният дефицит се повиши от 1,2 % от БВП през 2005 г. до 5,4 % от БВП през 2008 г., успоредно със среден растеж на реалния БВП от 6,5 % и без да се съобразява с непрестанните препоръки, дадени в становището на Съвета от февруари 2008 г. относно конвергентната програма на Румъния и политическия съвет на Комисията от юни 2008 г. До голяма степен това се дължеше на като цяло слабото бюджетно планиране и изпълнение. Еднократните приходи обикновено се изразходваха чрез процеса на бюджетни корекции в рамките на годината и не се създаваха допълнителни резерви за по-тежки времена. Слабостите в публичната администрация също допринесоха за повторни неизпълнения на плановете за капиталови разходи, а част от предвидените за инвестиции ресурси бяха впоследствие прехвърлени към текущи разходи като публични заплати и социални трансфери. Растежът на заплатите в публичния сектор стана основен фактор за увеличения на заплатите в частния сектор, като заплатите бяха по-високи в публичния сектор. През периода от 2005 до 2008 г. разходите за заплати в публичния сектор се удвоиха в номинално изражение. И накрая, през последните седмици на годината се забелязва натрупване на големи разходи, което оказва силно влияние върху надеждността и предвидимостта на бюджета. Въпреки препоръките на политическия съвет на Комисията от юни 2008 г. не е постигнат напредък във връзка с прилагането на обвързваща средносрочна фискална рамка.

Бюджетът за 2009 г., представен от новото правителство и приет от парламента в края на февруари, съдържа няколко мерки, които имат за цел да намалят дефицита от 5,4 % от БВП през 2008 г. до 2 % от БВП през 2009 г. при предполагаем растеж на реалния БВП от 2,5 %. Мерките включват замръзяване на набирането на персонал и намаляване на различни бонуси в публичния сектор, намаляване на разходите за стоки и услуги, ограничаване на увеличението на заплатите в публичния сектор и обвързване на пенсиите с инфлацията вместо със заплатите. От друга страна, правителството планира значително увеличение на публичните инвестиции. В деня на приемането на мерките обаче вече беше ясно, че целта за дефицита е нереалистична, по-специално предвид прекалено оптимистичните макроикономически сценарий и прогнози за приходите. Освен това при липсата на цялостна реформа на политиката за разходите съществуваха потенциални рискове по отношение на прилагането на мерките за разходи.

Финансови пазари

Финансовата система на Румъния е доминирана от банковия сектор, който се разви много бързо през последните години. Общият размер на нетните активи на румънския банков сектор възлизаше на около 315 млрд. RON в края на 2008 г. (62 % от БВП). Повечето банки са чужда собственост. През декември 2008 г. кредитните институции с преобладаващ чужд капитал (включително и клонове на чужди банки) контролираха около 88 % от общите нетни активи на всички кредитни институции, които осъществяват дейност в Румъния. Най-силно изложени на рискове в Румъния са банки от Австрия, Гърция, Франция и Италия.

През последните няколко години румънският банков сектор насърчаваше бърза кредитна експанзия, като съотношението на заеми спрямо депозити се увеличи до 122 % през 2008 г. Въпреки че растежът на кредитите започна от ниска стартова позиция, увеличението предимно на заемите в чужда валута (които представляват около 59 % от всички вътрешни кредити за частния сектор през януари 2009 г.) постави румънския банков сектор в силна зависимост от чуждестранно финансиране. През втората половина на 2008 г. отпускането на заеми силно се забави, като годишният растеж на кредитите намаля от над 60 % през юни 2008 г. до 36,5 % през декември 2008 г.

Въпреки че в момента банковият сектор изглежда относително стабилен и достатъчно ликвиден (като в края на 2008 г. съотношението на капиталовата адекватност беше 12,3 %), финансовата стабилност в Румъния може да срещне известни затруднения. Влошаващите се макроикономически перспективи сочат, че делът на лошите заеми вероятно ще се увеличи бързо през следващите месеци. Освен това, тъй като румънският частен сектор силно зависи от кредити в чуждестранна валута, всяко обезценяване на леята ще се отрази силно на финансовото състояние на домакинствата и предприятията.

Платежен баланс и потребност от външно финансиране

Икономическият бум в Румъния през изминалите години се характеризираше с появата на големи външни дисбаланси и прекомерно натрупване на външни задължения. Дефицитът по текущата сметка се увеличи от 5,8 % от БВП през 2004 г. до 13,5 % от БВП през 2007 г. и се задържа на над 12 % от БВП през 2008 г. В резултат на това брутният външен дълг достигна 55 % от БВП в края на 2008 г.

Румънските финансови пазари бяха подложени на непрестанен натиск от началото на октомври 2008 г. Спадът на външното финансиране, слабите макроикономически показатели и ниският инвестиционен рейтинг на Румъния сериозно пречат на паричните и междубанковите пазари, както и на пазарите на акции и облигации. Очаква се за известно време външното финансиране да продължи да бъде под сериозен натиск, тъй като постоянният, макар и намаляващ дефицит по текущата сметка, заедно с нуждата за удължаване на падежа на значителните краткосрочни и дългосрочни дългове в чужда валута, вероятно няма да бъдат напълно покрити от преките чуждестранни инвестиции и други входящи потоци по финансовите и капиталовите сметки през 2009—2011 г.

С оглед на горепосоченото Комисията счита, че е налице сериозна заплаха за платежния баланс на Румъния. Поради това тя препоръчва на Съвета да вземе решение за предоставяне на взаимна помощ. Общо нуждата от финансиране на Румъния за първото тримесечие на 2011 г. се оценява на 20 млрд. EUR. В тази сума са взети предвид очакваният продължителен дефицит по текущата сметка, недостатъчното удължаване на падежа на заемите с настъпващи падежи, някои изходящи потоци на капитал и натрупването на официални чужди резерви до разумно равнище. Предполага се, че чуждите банки ще подновят експозициите си в Румъния на 100 % след предоставянето на взаимната помощ, в съответствие с изисквания ангажимент на основните чужди банки да поддържат експозицията си в Румъния (както бе потвърдено в тяхното съвместно изявление от 26 март 2009 г.), докато се предполага, че 50 % от корпоративния външен дълг към институциите майки и от външния дълг на румънските банки ще бъдат подновени през 2009 г. За 2010 и 2011 г. всички чужди задължения с приближаващ падеж се предполага, че ще бъдат подновени на 100 % след падежа в съответствие с очакваното стабилизиране на финансовите пазари и началото на възстановяването на основните пазари на износ на Румъния. С изключение на достатъчно високите цели за резервите в чуждестранна валута (над 100 % от краткосрочния външен дълг при оставащия падеж) бяха направени консервативни прогнози за други изходящи потоци на капитал, като например отлив на депозити на нерезиденти, намаляване на търговските кредити и изходящи потоци от портфейлни инвестиции, за да бъдат включени допълнителни резерви в сметките. Прогнозите сочат растеж на БВП в размер на -4 % през 2009 г. и около 0 % през 2010 г. Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде 7,5 % от БВП през 2009 г. и 6,5 % от БВП през 2010 г.

Подкрепа от страна на ЕС в рамките на частта от международните усилия, свързана с механизма за осигуряване на финансова подкрепа за платежния баланс

Предвид сериозните затруднения на Румъния във връзка с платежния баланс и при условие, че румънските власти поемат твърд ангажимент за прилагане на мащабна програма за фискално, финансово и структурно оздравяване, Комисията, след консултация с Икономическия и финансов комитет на 17 март 2009 г., препоръча на Съвета предоставянето на взаимна помощ в съответствие с член 119 от Договора.

Освен това след консултация с Икономическия и финансов комитет Комисията предложи след приемането на горепосоченото решение на Съвета за предоставяне на взаимна помощ на Румъния по препоръка на Комисията Съветът да приеме решение за предоставяне в рамките на механизма на ЕС за държавите-членки (осъществяван в съответствие с Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.) средносрочна финансова помощ за Румъния от максимум 5 млрд. EUR за подкрепа на устойчивостта на нейния платежен баланс.

Средносрочната финансова помощ за Румъния чрез механизма за подкрепа на платежния баланс на държавите-членки (по Регламент № 332/2002) изглежда целесъобразна при сегашните обстоятелства на намалени входящи капиталови потоци и големи фискални и външни неравновесия. Непосредствената цел е да се улесни плавната корекция на външния дефицит, като по този начин се облекчи прекомерния натиск върху обменния курс, който при други обстоятелства би могъл да доведе до сериозни финансови последици за корпоративния сектор и за сектора на домакинствата, което на свой ред би довело до по-тежка рецесия и затруднения в банковия сектор.

Общо нуждата от финансиране до първото тримесечие на 2011 г. се оценява на 20 млрд. EUR. Помощта от ЕС за Румъния идва заедно с помощта от МВФ чрез стенд-бай споразумение (СБС) в размер на 11,40 млрд. SDR (около 12,95 млрд. EUR или 1085 % от квотата на Румъния в МВФ). Допълнителна многостранна помощ от 2 млрд. EUR ще бъде предоставена по следния начин: в допълнение към тяхното обичайно кредитиране Световната банка осигурява 1 млрд. EUR, а ЕИБ и ЕБВР осигуряват още 1 млрд. EUR.

На 26 март 2009 г. институциите майки на деветте най-големи чуждестранни банки в Румъния поеха съвместен ангажимент да поддържат експозициите си в Румъния през програмния период и дадоха съгласие да подкрепят своите румънски филиали, за да запазят настоящата им добра финансова стабилност през периода на сътресения на пазара и забавяне на икономическия растеж. Този ангажимент ще бъде отново потвърден в отделните писма за подкрепа от основните банки до Националната банка на Румъния (НБР), която заедно с надзорните органи на държавата по произход ще следи внимателно за изпълнението на поетия ангажимент. ЕС осигурява финансова помощ в подкрепа на твърдия ангажимент от страна на румънските власти да приложат цялостна икономическа програма. За тази програма е постигнато съгласие с румънските власти.

Комисията в сътрудничество с ИФК ще проверява периодично чрез мисии и редовни доклади от властите изпълнението на свързаните с помощта условия относно икономическата политика. През периода на изпълнение на програмата Комисията ще предостави и допълнителни политически съвети, както и техническа помощ в специфични области. Основните компоненти на тази програма са:

а. Фискална консолидация

Правителството се ангажира да предприеме допълнителни усилия за фискална корекция в размер на 1,1 % от БВП в допълнение към мерките, включени в приетия през февруари 2009 г. бюджет за 2009 г., които възлизат на 3 % от БВП. Въз основа на ревизираните прогнози за намаляване на БВП с 4 % през 2009 г. и на допълнителните бюджетни мерки властите целят дефицит на консолидирания държавен бюджет в размер на 5,1 % от БВП, което предполага значителна структурна корекция спрямо резултатите от 2008 г. През второто тримесечие на 2009 г. парламентът ще одобри изменен бюджет за 2009 г. въз основа на актуализирани икономически перспективи, както и допълнителни мерки.

Фискалната консолидация ще се съсредоточи върху разходите. Първичните държавни разходи ще бъдат намалени с допълнителни 0,85 процентни пункта от БВП спрямо бюджета за 2009 г. Това ще бъде постигнато чрез i) намаляване (с около 4—4,5 % спрямо нивото от 2008 г.) на заплатите в публичния сектор, като бъде премахнато увеличението на заплатите в публичния сектор (в размер на 5 %), предвидено за 2009 г., или посредством еквивалентни съкращения на работни места, и по-специално на работни места в публичния сектор, в това число и чрез заместване на само 1 от 7 напуснали служители; ii) допълнително ограничаване на разходите за стоки и услуги и на субсидиите за държавни предприятия; iii) някои ограничения на капиталовите разходи за стоки, като превозни средства и канцеларско оборудване, и осигуряване на реалистичен график за инвестиционни проекти, подкрепяни от ЕС. Независимо от това през 2009 г. се предвижда значително увеличение на публичните инвестиции спрямо 2008 г. (около 6,5 % от БВП през 2009 г. спрямо 5,75 % от БВП през 2008 г.). По отношение на приходите се очаква мерките за премахване на някои данъчни отчисления и данъчни облекчения (по-специално по отношение на служебните автомобили и обезценяването на преоценени активи) да генерират допълнителни 0,25 % от БВП. Правителството възнамерява да продължи с фискалната консолидация по отношение на разходите и да сведе дефицита до 4,1 % от БВП през 2010 г. и до под 3 % от БВП през 2011 г.

По време на изпълнението на програмата Комисията ще осигури непрекъснати насоки и съвети на румънските власти, като целта е да се постигне устойчива корекция на дефицита.

б. Реформа за подобряване на бюджетното управление

С цел да се постигне по устойчив начин намаляване на бюджетния дефицит ще бъдат предприети мерки за подобряване на бюджетната стратегия и бюджетния процес. Основен компонент ще бъде закон за фискална отговорност, за който inter alia ще бъде необходимо създаването на процедури за подобрено многогодишно бюджетиране, установяването на ограничения за бюджетните ревизии в рамките на годината и ясни фискални правила за подобряване на изпълнението на бюджета и за постигане на пълно спазване на изискванията на Генералния секретариат на парламента. Законът следва да създаде и фискален съвет, който ще има задачата да извършва независима и експертна проверка.

С цел да се подобри предвидимостта и прозрачността на бюджета ще бъде преструктурирана системата за публични компенсации, като това включва уеднаквяване и опростяване на скалите за заплащане и подобряване на системите за бонуси. Целта е да се намери решение на основните проблеми на системата за публични компенсации: бонусите представляват прекалено голяма част от общите компенсации, не съществува уеднаквена скала за заплащане и има голям брой закони, които определят заплатите в различните части на системата за заплащане на труда.

За да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси, ще бъдат извършени реформи по отношение на основни параметри на пенсионната система. Промените ще включват мерки за индексация на публичните пенсии спрямо потребителските цени, ограничаване на възможностите за дискреционно увеличение на пенсиите и постепенно увеличаване на пенсионната възраст над договорената в момента граница (особено за жени), като се отчитат промените по отношение на продължителността на живота. Освен това групите от държавни служители, които са освободени от вноски за пенсионно осигуряване, ще трябва постепенно да започнат да внасят вноски. В програмата се предвижда продължение на прилагането на втория пенсионен стълб с периодични увеличения на първоначалните вноски.

в. Политика на паричния и финансовия сектор

Паричната политика ще продължи да бъде насочена към поддържане на ценова стабилност и постигане на целта на НБР по отношение на инфлацията (понастоящем 3,5 % ±1 % в края на 2009 г.). По отношение на финансовия сектор НБР ще извърши съгласно насоките на ЕС за оценяване стрес-тестове на счетоводните баланси и портфейлите от заеми на отделните банки при различни сценарии, които ще бъдат използвани за оценяване на потенциалните увеличения на собствен капитал, необходим за поддържане на коефициентите на платежоспособност на стойност над 10 % през програмния период. След извършването на стрес-тестовете, в съответствие с поетия от тях ангажимент за адекватно подпомагане на техните филиали (потвърден в тяхното съвместно изявление от 26 март 2009 г.), дружествата-майки ще трябва да осигурят до края на септември 2009 г. достатъчно ресурси за отстраняването на евентуални недостатъци, установени по време на стрес-тестовете.

Освен това в програмата се предвижда законите за банките и за ликвидацията да бъдат изменени, за да позволят своевременна и ефективна реакция в случай че банките изпаднат в затруднено положение. Основна цел на измененията ще бъде засилването на правомощията на администраторите на банки, поставени под специално управление. Освен разрешаването на проблемите на банките, други мерки имат за цел да засилят правомощията на НБР с разпоредби, които ѝ позволяват да поиска от големите акционери увеличение на техния акционерен капитал и осигуряване на финансова помощ на банката, както и да забрани или да ограничи разпределението на печалбите. Финансовият надзор ще бъде засилен в съответствие със съответното законодателство на ЕС. Освен това ще бъдат въведени по-подробни изисквания за докладване относно ликвидността и, в подходящ момент, регулаторното минимално равнище на съотношението на капиталовата адекватност следва да бъде повишено от 8 % на 10 %. В допълнение процедурите за активиране на застраховката на депозита ще бъде изменена с цел да се опростят и ускорят плащанията. Съгласно измененото законодателство застраховката на депозита ще се активира след решение на НБР в срок от 21 дни. И накрая, за да се гарантира достатъчно ликвидност, НБР поема ангажимент да разшири набора от активи, приемани като гаранция.

г. Структурни реформи

Икономическата програма ще включва и мерки за структурни реформи в съответствие с политическите области, обхванати от конкретните препоръки за отделните страни, издадени от Съвета в рамките на Лисабонската стратегия. Реформите ще включват политики за подобряване на ефикасността и ефективността на публичната администрация, подобряване на качеството на публичните разходи, по-добро използване и усвояване на фондовете на ЕС, подобряване на бизнес средата и преодоляване на проблема с нерегламентирания труд. Комисията допринася и за изграждането на местен капацитет чрез структурни фондове, една част от които е предназначена за техническа помощ.

Тази програма е отразена в условията, свързани с икономическата политика, които са включени в препоръката на Комисията за решение на Съвета. Свързаните с икономическата политика подробни условия, които придружават изплащането на заемите от ЕС, ще бъдат изложени в меморандум за разбирателство, който ще бъде сключен с властите на Румъния. Програмата ще бъде също така изцяло отразена в актуализация на конвергентната програма на Румъния.

Предложеното решение би имало срок на действие три години от влизането му в сила. За да се осигури необходимата гъвкавост на фона на сегашната пазарна ситуация, се предлага да се разреши възможността за използване на лихвени суапове за операцията по получаване на заем за финансиране на дълга. За да се предпази бюджетът на ЕС, контрагентите по евентуален суап ще трябва да са с възможно най-висок кредитен рейтинг.

Съгласно разпоредбите на предложението на Комисията от 8 април 2009 г. за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 332/2002 за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки, Комисията, в това число и Европейската служба за борба с измамите и Европейската сметна палата, има право да изпраща свои служители или надлежно упълномощени представители за провеждане на технически или финансови проверки или одити, каквито тя счита за целесъобразно във връзка с управлението на тази подкрепа. Предполагаемите и действителните случаи на измама, корупция или всякакви други нередности във връзка с управлението на подкрепата за платежния баланс от страна на ЕО, които вредят на финансовите интереси на ЕО, ще бъдат подложени на разследване и третирани по задоволителен начин. Всички такива случаи, както и свързаните с тях мерки, предприети от националните компетентни органи, ще бъдат докладвани на Комисията във възможно най-кратък срок. Меморандумът за разбирателство и кредитното споразумение ще включват също така новите технически разпоредби на предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 332/2002.

Паралелно с политическите условия на програмата Комисията ще продължи да наблюдава напредъка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията съгласно Механизма за сътрудничество и проверка. Срокът на този механизъм е независим от срока на програмата за предоставяне на помощ. В междинния доклад от февруари 2009 г. се стига до заключението, че румънските власти следва да засилят отново усилията в съдебната реформа и борбата с корупцията, за да компенсират известното изоставяне през последните месеци. Това означава по-конкретно приемане на законите, необходими за модернизиране на правната система, и доказване, че правната система е в състояние да прилага законите по независим и ефективен начин, чрез бързото приключване на случаи на корупция по високите етажи.

В допълнение към политическите условия Комисията ще продължи също така да следи за коректното използване на предприсъединителните и следприсъединителните фондове на ЕС, между другото с помощта на оценките на съответствието и редовни проверки.

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на взаимна помощ на Румъния

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност, и по-специално член 119,

като взе предвид препоръката на Комисията, представена след консултация с Икономическия и финансов комитет,

като има предвид, че:

1. Румънските капиталови и финансови пазари наскоро бяха подложени на все по-голям натиск вследствие на глобалното забавяне на икономическия растеж и породената от големия външен дълг и бързо увеличаващия се публичен дефицит нарастваща загриженост по отношение на състоянието на румънската икономика. Засили се и натискът върху обменния курс, което доведе до значителен риск за стабилността на банковия сектор.

2. Правителството и Националната банка на Румъния (НБР) реагираха чрез изготвянето на всеобхватна стратегия, която има за цел да стабилизира макроикономическите политики и да намали сътресенията на финансовите пазари, като тази стратегия бе изложена в писмо за намерения, получено от Комисията на […] г. Основна цел на икономическата програма е намаляването на бюджетния дефицит от 5,4 % от БВП през 2008 г. до 5,1 % от БВП през 2009 г. и до под 3 % от БВП до 2011 г. С цел да се постигне по устойчив начин намаляване на бюджетния дефицит ще бъдат предприети мерки за подобряване на бюджетната стратегия и бюджетния процес. Тази икономическа програма, и по-специално бюджетните цели, ще бъдат отразени в правителствения бюджет, както и в конвергентната програма.

3. Съветът периодично извършва преглед на икономическата политика на Румъния, по-специално в контекста на ежегодния преглед на актуализираната конвергентна програма на страната и на изпълнението на националната програма за реформи, и на периодичния преглед на постигнатия от Румъния напредък в контекста на доклада за сближаване и на годишния доклад за напредъка.

4. Очаква се външното финансиране да продължи да бъде под сериозен натиск, тъй като постоянният, макар и намаляващ, дефицит по текущата сметка, заедно с нуждата за удължаване на падежа на значителните краткосрочни и дългосрочни дългове в чужда валута, вероятно няма да бъдат напълно покрити от преките чуждестранни инвестиции и други притоци по финансовите и капиталовите сметки през 2009—2011 г. Нуждата от външно финансиране за периода до първото тримесечие на 2011 г. се оценява на 20 млрд. EUR. Предполага се, че чуждите банки ще подновят експозициите си в Румъния на 100 % след предоставянето на взаимната помощ, в съответствие с изисквания ангажимент на основните чужди банки да поддържат експозицията си в Румъния (както бе потвърдено в тяхното съвместно изявление от 26 март 2009 г.), докато се предполага, че 50 % от корпоративния външен дълг към институциите майки и от външния дълг на румънските банки ще бъдат подновени през 2009 г. За 2010 и 2011 г. всички чужди задължения с приближаващ падеж се предполага, че ще бъдат подновени на 100 % след падежа в съответствие с очакваното стабилизиране на финансовите пазари и началото на възстановяването на основните пазари на износ на Румъния. С изключение на достатъчно високите цели за резервите в чуждестранна валута (над 100 % от краткосрочния външен дълг при оставащия падеж) бяха направени консервативни прогнози за други отливи на капитал, като например отлив на депозити на нерезиденти, намаляване на търговските кредити и изходящи потоци от портфейлни инвестиции, за да бъдат включени допълнителни резерви в сметките.

5. Румънските власти поискаха значителна финансова помощ от ЕС и от други международни финансови институции, за да поддържат устойчивостта на платежния баланс и да постигнат разумно равнище на валутните резерви.

6. Платежният баланс на Румъния е изправен пред сериозна опасност, поради което на страната е необходимо спешно да бъде предоставена взаимна помощ от Общността.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Общността предоставя взаимна помощ на Румъния.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за предоставяне на средносрочна финансова помощ от страна на ЕС на Румъния

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета[2] от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки, и по-специално член 3, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията, представено след консултация с Икономическия и финансов комитет (ИФК),

като има предвид, че:

7. С Решение [….] на Съвета беше решено да се предостави взаимна помощ на Румъния.

8. Въпреки очакваното подобрение на текущата сметка нуждите на Румъния от външно финансиране за периода до първото тримесечие на 2011 г. се оценяват от Комисията, МВФ и румънските власти през март 2009 г. на 20 млрд. EUR, тъй като вследствие на неотдавнашното развитие на финансовите пазари може да се стигне до значително влошаване на капиталовата и финансовата сметка.

9. Целесъобразно е на Румъния да бъде предоставена помощ от Общността в размер на максимум 5 млрд. EUR в рамките на механизма за осигуряване на средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки, установен с Регламент (ЕО) № 332/2002. Тази подкрепа следва да бъде предоставена заедно със заем от Международния валутен фонд в размер на 11,40 млрд. SDR (около 12,95 млрд. EUR) в рамките на стенд-бай споразумение, което се очаква да бъде одобрено на 6 май 2009 г. Световната банка също се съгласи да предостави заем на Румъния в размер на 1 млрд. EUR, а ЕИБ и ЕБВР ще осигурят общо 1 млрд. EUR допълнителна помощ.

10. Помощта от Общността следва да бъде управлявана от Комисията. Условията, свързани с икономическата политика, които са договорени с властите на Румъния след консултация с ИФК, следва да бъдат изложени в меморандум за разбирателство. Комисията следва да изложи подробно финансовите условия в кредитното споразумение.

11. Комисията следва да проверява периодично чрез мисии и редовни доклади от румънските власти изпълнението на свързаните с помощта условия относно икономическата политика.

12. През периода на изпълнение на програмата Комисията ще предостави и допълнителни политически съвети, както и техническа помощ в специфични области.

13. Европейската сметна палата трябва да има правото да извършва финансови проверки или одити, каквито тя счита за целесъобразно във връзка с управлението на тази помощ. Комисията, в това число и Европейската служба за борба с измамите, трябва да разполага с правото да изпраща свои служители или надлежно упълномощени представители за провеждане на технически или финансови проверки или одити, каквито тя счита за целесъобразно във връзка с управлението на средносрочната финансова подкрепа от страна на Общността.

14. Паралелно с политическите условия на програмата Комисията ще продължи да наблюдава напредъка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията съгласно Механизма за сътрудничество и проверка. Срокът на този механизъм е независим от срока на програмата за предоставяне на помощ. В допълнение към политическите условия Комисията ще продължи също така да следи за коректното използване на предприсъединителните и следприсъединителните фондове на ЕС, между другото с помощта на оценките на съответствието и редовни проверки.

15. Помощта следва да се предостави с оглед да се подкрепи устойчивостта на платежния баланс на Румъния и по този начин да се допринесе за успешното изпълнение на програмата за икономическа политика на правителството.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

16. Общността предоставя на Румъния средносрочен заем, възлизащ на не повече от 5 млрд. EUR, с максимален среден срок до падежа от седем години.

17. Финансовата помощ от Общността се предоставя в рамките на три години, считано от първия ден след влизане в сила на настоящото решение.

Член 2

18. Помощта ще се управлява от Комисията по начин, който е съобразен със задълженията на Румъния и препоръките на Съвета, по-специално специфичните за страната препоръки в контекста на изпълнението на Националната програма за реформи, както и на конвергентната програма.

19. След консултация с ИФК Комисията договаря с властите на Румъния свързаните с финансовата помощ конкретни условия относно икономическата политика, както е предвидено в член 3, параграф 5. Тези условия следва да се формулират в меморандум за разбирателство, който да е съобразен със задълженията и препоръките, посочени в параграф 1. Финансовите условия са изложени подробно от Комисията в кредитното споразумение.

20. Комисията в сътрудничество с Икономическия и финансов комитет проверява периодично изпълнението на свързаните с помощта условия относно икономическата политика. За тази цел румънските власти предоставят на разположение на Комисията цялата необходима информация и ѝ оказват пълно сътрудничество. Икономическият и финансов комитет трябва да бъде информиран от Комисията за евентуално рефинансиране на заема или преструктуриране на финансовите условия.

4. Румъния е готова да приеме и приложи допълнителни мерки за консолидация с цел да се стабилизира финансово икономиката, ако такива мерки са необходими по време на програмата за помощ. Румънските власти се допитват до Комисията преди приемането на такива допълнителни мерки.

Член 3

21. Финансовата помощ от Общността се предоставя на Румъния от Комисията на максимум пет транша, размерът на които се определя в меморандума за разбирателство.

22. Първият транш се отпуска след влизането в сила на кредитното споразумение и на меморандума за разбирателство.

23. Ако е необходимо за финансирането на заема, е позволено предпазливото използване на лихвени суапове с контрагенти с възможно най-висок кредитен рейтинг.

24. Комисията решава отпускането на следващи траншове, след като получи становището на ИФК.

25. Изплащането на всеки следващ транш се извършва въз основа на задоволителното изпълнение на новата икономическа програма на румънското правителство, която ще бъде включена в конвергентната програма на Румъния и в националната програма за реформи, и по-специално на конкретните условия относно икономическата политика, предвидени в меморандума за разбирателство. Условията включват, inter alia:

а) приемане на ясно определена средносрочна фискална програма, насочена към намаляване до 2011 г. на дефицита на консолидирания държавен бюджет до равнище, което не превишава референтната стойност, заложена в Договора, от 3 % от БВП;

б) приемане и изпълнение на изменения бюджет за 2009 г. (до второто тримесечие на 2009 г.), който има за цел постигане на дефицит на консолидирания държавен бюджет по-малък от 5,1 % от БВП съгласно Европейската система от сметки 1995;

в) намаляване на заплатите в публичния сектор в номинално изражение спрямо заплатите от 2008 г., като бъде премахнато увеличението на заплатите в публичния сектор (в размер на 5 % в номинално изражение), предвидено за 2009 г. (или посредством еквивалентни съкращения на работни места), и чрез намаляване на работните места в публичния сектор, в това число и чрез заместване на само 1 от 7 напуснали служители;

г) допълнително ограничаване на разходите за стоки и услуги и на субсидиите за държавни предприятия;

д) подобряване на управлението на бюджета чрез приемането и прилагането на обвързваща средносрочна фискална рамка, установяването на ограничения за преразглеждането на бюджета в рамките на годината, в това число и фискални правила, и създаването на фискален съвет, който ще има задачата да извършва независима и експертна проверка;

е) преструктуриране на системата за заплащане в публичния сектор, като това включва уеднаквяване и опростяване на скалите за заплащане и подобряване на системите за бонуси;

ж) реформи по отношение на основни параметри на пенсионната система чрез мерки за индексация на пенсиите спрямо потребителските цени, вместо спрямо заплатите, постепенно коригиране на пенсионната възраст над договорената в момента граница, особено за жени, и постепенно изплащане на пенсионните вноски от групите от държавни служители, които все още са освободени от тези вноски;

з) изменения на законите за банките и за ликвидацията, за да позволят своевременна и ефективна реакция, в случай че банките изпаднат в затруднено положение. Основна цел на измененията ще бъде засилването на правомощията на администраторите на банки, поставени под специално управление. Освен разрешаването на проблемите на банките правомощията на НБР трябва да бъдат увеличени с разпоредби, които ѝ позволяват да поиска от големите акционери увеличение на техния акционерен капитал и осигуряване на финансова помощ на банката, както и да забрани или да ограничи разпределението на печалбата. Финансовият надзор ще бъде засилен в съответствие със съответното законодателство на ЕС. Освен това ще бъдат въведени по-подробни изисквания за докладване относно ликвидността и, в подходящ момент, регулаторното минимално равнище на съотношението на капиталовата адекватност следва да бъде повишено от 8 % на 10 %. В допълнение процедурите за активиране на застраховката на депозита следва да бъдат изменени с цел да се опростят и ускорят плащанията. Съгласно измененото законодателство застраховката на депозита ще се активира след решение на НБР в срок от 21 дни. И накрая, за да се гарантира достатъчно ликвидност, НБР поема ангажимент да разшири набора от активи, приемани като гаранция;

и) мерки за структурни реформи в областта на специфичните за страната препоръки, издадени в контекста на Лисабонската стратегия; реформите ще включват политики за подобряване на ефикасността и ефективността на публичната администрация, подобряване на качеството на публичните разходи, по-добро използване и усвояване на фондовете на ЕС, намаляване на административните, фискалните и правните пречки пред бизнеса и преодоляване на проблема с нерегламентирания труд, като по този начин се увеличава данъчната основа;

26. За да се гарантира безпроблемното изпълнение на условията на програмата и за да се отстранят неравновесията по устойчив начин, Комисията ще осигури непрекъснати съвети и насоки във връзка с фискалните и структурните реформи, както и с реформите на финансовите пазари.

27. Румъния трябва да открие специална сметка в Националната банка на Румъния, предназначена за управлението на средносрочната финансова помощ от страна на Общността.

Член 4

Настоящото решение е адресирано до Румъния.

Член 5

То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ БЮДЖЕТА

(вж. член 16 от вътрешния правилник)

ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ДЯЛ 01 — ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ

ДЕЙНОСТ: ФИНАНСОВИ ОПЕРАЦИИ И ИНСТРУМЕНТИ

НАИМЕНОВАНИЕ НА ДЕЙСТВИЕТО: СРЕДНОСРОЧНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ ЕС ЗА РУМЪНИЯ

1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО: СЪОТВЕТЕН БЮДЖЕТЕН РЕД И ДЯЛ

01 04 01 01 — Гаранция на ЕО за заеми от Общността, отпуснати за подкрепа на платежния баланс

2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ:

Членове 119 и 308 от Договора за създаване на Европейската общност; Регламент № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 година.

3. ОБЩИ ЦИФРИ ЗА ФИНАНСОВАТА ГОДИНА (В EUR)

Тази позиция представлява структурата за гаранцията, предоставена от Европейския съюз. Тя ще позволи на Комисията да обслужва дълга (главница, лихви и други разходи), ако длъжникът (Румъния) не изпълни задължението си.

Записът („p.m.“), отразяващ бюджетната гаранция, ще бъде задействан само в случай на реално искане за изтегляне на тази гаранция. При нормални обстоятелства не се очаква искане за изтегляне на бюджетната гаранция.

3а — Текуща година

Не е приложимо

Бюджетни кредити за поети задължения |

Начални бюджетни кредити за финансовата година (бюджет) |

Трансфери |

Допълнителни бюджетни кредити |

Общо бюджетни кредити |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма |

Налично салдо |

Сума за предложеното действие |

3б — Преноси

Не е приложимо

Бюджетни кредити за поети задължения |

Преноси |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма |

Налично салдо |

Сума за предложеното действие |

3в — Следваща финансова година

Не е приложимо

Бюджетни кредити за поети задължения |

Начални бюджетни кредити за финансовата година (бюджет) | p.m. |

Трансфери |

Допълнителни бюджетни кредити |

Общо бюджетни кредити |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма |

Налично салдо |

Сума за предложеното действие | p.m. |

4. ОПИСАНИЕ НА ДЕЙСТВИЕТО

Предложената средносрочна финансова помощ за Румъния се състои от заем от Общността (който ще се финансира чрез заемане на средства от страна на Общността от международните капиталови пазари) в размер на 5 млрд. EUR. Тя ще бъде предоставена в контекста на международен финансов пакет и по-специално на заем от МВФ в размер 11,40 млрд. SDR (около 12,95 млрд. EUR) в рамките на стенд-бай механизма. Световната банка предоставя общо 1 млрд. EUR, а ЕИБ и ЕБВР също отпускат общо 1 млрд. EUR. Средносрочната финансова помощ от страна на Общността за Румъния е предназначена да подкрепи устойчивостта на платежния баланс на Румъния, която е сериозно застрашена, и по този начин да подкрепи и новата икономическа програма на правителството, целяща наред с другото възстановяване на доверието на инвеститорите и смекчаване на напрежението, изпитвано напоследък на финансовите пазари. В същото време с тази помощ се допринася за финансовата стабилност и извън рамките на държавата бенефициер предвид на важните международни (включително междубанкови) връзки. Новият икономически пакет, подкрепен с настоящото, включва ускорено намаляване на дефицита в периода от 2009 г. до 2011 г., което ще намали необходимостта от финансиране на правителството. И накрая, подкрепата, управлявана от Комисията след консултация с Икономическия и финансов комитет, е начин да се гарантира, че ЕС ще продължи да участва активно в оформянето на икономическите политики на Румъния и че тези политики ще са в съответствие с поетите от Румъния задължения към ЕС и с препоръките на Съвета, по-специално по отношение на прилагането на националната програма за реформи, както и на конвергентната програма.

На 26 март 2009 г. институциите майки на деветте най-големи чуждестранни банки в Румъния поеха съвместен ангажимент да поддържат експозициите си в Румъния през програмния период и дадоха съгласие да подкрепят своите румънски филиали, за да запазят настоящата им добра финансова стабилност през периода на сътресения на пазара и забавяне на икономическия растеж. Заедно с предоставената помощ от Общността, МВФ, Световната банка, ЕИБ и ЕБВР настоящата декларация подчертава широкообхватния характер на подкрепата за румънските власти.

Кредитите, получени от Общността на капиталовите пазари или от финансови институции за целите на предоставяне на заема на Румъния, са покрити от гаранцията на Общността. Заемът се получава на капиталовите пазари или от финансови институции. Размерът на главницата на заема, който ще бъде предоставен на Румъния, възлиза на 5 млрд. EUR.

Структурата на гаранцията, предоставена от Европейския съюз, ще позволи на Комисията да обслужва дълга, ако Румъния не изпълни задължението си.

За да изпълни задълженията си, Комисията може да използва своите налични средства за временно обслужване на дълга. В този случай се прилага член 12 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 2000/597/ЕО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1).

5. ВЪЗПРИЕТ МЕТОД НА ИЗЧИСЛЕНИЕ

Не се прилага.

6. ГРАФИК НА ПЛАЩАНИЯТА (В EUR)

Не се прилага.

Бюджетен ред | Бюджетни кредити | Плащания |

Година n | Година n+1 | Година n+2 | Година n+3 | Следващи бюджетни години |

Година n |

Година n+1 |

Година n |

Година n+1 |

Общо |

[1] В съответствие с общите условия за предоставяне на извънобщностни заеми на държави-членки на ЕС, приети от ИФК на 29 септември 2008 г., това бе направено с писмо от министъра на финансите Gheorghe Pogea до комисионера Joaquin Almunia. Подобно писмо бе изготвено от члена на ИФК Stefan Nanu до Odile Renaud Basso, секретар на ИФК, и до Marco Buti, член на Комисията в ИФК.

[2] OВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 1.