25.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/9

—

признава, че туризмът допринася в значителна степен за националния БВП на всяка държава-членка, независимо че ролята и приносът му като стопанска дейност силно се различават в отделните държави-членки както в рамките на националните икономики, така и от гледна точка на развитието на местно и регионално равнище;

—

признава, че туристическата индустрия е изправена пред редица предизвикателства, като най-голямото сред тях е икономическата криза. В този контекст има неотложна нужда от стимулиране на туристическата индустрия и предприемаческия дух в този сектор, особено защото туризмът има социално измерение в сферите на заетостта и социалното и регионално сближаване;

—

подчертава, че туристическото развитие трябва да бъде устойчиво, за да не се разхищават природни ресурси и да не се вреди на околната среда. Туризмът трябва да зачита природното богатство на регионите и да го използва с оглед на устойчивото и плавно развитие на туризма, като целта е околната среда да се щади и подобрява, да се опазва за бъдещите поколения и да се създават условия, които да пораждат нови възможности за работни места.

Докладчик

:

г—н Konstantinos TATSIS (EL/ЕНП) областен управител на Драма-Кавала-Ксанти

1.

признава, че туризмът допринася в значителна степен за националния БВП на всяка държава-членка, независимо че ролята и приносът му като стопанска дейност силно се различават в отделните държави-членки както в рамките на националните икономики, така и от гледна точка на развитието на местно и регионално равнище;

2.

констатира, че за много регионални икономики туризмът е важен източник за създаване на богатство, но до момента в общностен план този аспект е силно ограничен. В същото време приветства съобщението на Комисията на тема „Обновена европейска политика за туризма: към по-силно партньорство за европейски туризъм“ и съобщението „Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен туризъм“;

3.

приветства признаването на туризма като област за допълващо действие на ЕС в новия член 195 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договор от Лисабон) и поради това се надява този договор да бъде ратифициран възможно най-бързо, за да се осигури правна основа за дейността на ЕС в тази област;

4.

отбелязва, че значението на туризма и ролята на туристическия сектор са нараснали многократно, тъй като те допринасят значително за европейската икономика като цяло, но също и за развитието на националната икономика на редица държави-членки, както и за ръста на националния БВП. Същевременно, развитието на туризма, освен неговото значение за образованието и стимулиране на здравето, както и за смисленото прекарване на свободното време и почивка, има и важно отражение върху сферата на заетостта, тъй като много професии зависят от туристическите потоци и много хора са заети в туристически обекти или дейности, свързани с тях;

5.

добавя, че туризмът има положителен принос за насърчаване на по-силното социално сближаване, предлагайки перспективи за развитие на някои региони, и по-специално на онези, които не разполагат с други източници за създаване на богатство, както и възможност за създаване на предприятия, като разпределя сред обществото част от създадения по този начин икономически продукт. В региони с трайно намаляващо население и неблагоприятно икономическо положение един растящ туристически сектор би могъл да бъде противотежест, а в някои случаи да допринесе за обрат в неблагоприятното развитие и да насърчи необходимите структурни промени;

6.

отбелязва, че следва да се поставя по-силен акцент върху значимостта на туризма за процеса на повишаване на осведомеността по социалните въпроси в европейски план, чрез мобилността на гражданите на Съюза. Приносът на туризма за повишаване на тази осведоменост, благодарение на връзките и контактите на гражданите с други държави-членки, други социални култури и различни страни, подчертава усещането за многообразие, но и същевременно затвърждава усещането за общ мироглед. Мобилността на гражданите, осигурена от развитието на туризма в европейските региони, е залегнала в основата на концепцията за европейско гражданство;

7.

посочва, че развитието на туризма е пряко свързано със сектори като околната среда и културата. По отношение на околната среда е важно да се насърчават политики, целящи устойчиво и жизнеспособно развитие на туризма, които да я използват, но същевременно да се грижат за нейното опазване. По отношение на културата, туризмът позволява да се извлече полза от съвременните културни произведения, както и да се изтъкне богатството на европейското културно наследство;

8.

подчертава, че на регионално равнище туризмът представлява източник на стабилни работни места и спомага за запазване и стимулиране на заетостта, както и че играе важна роля за реализиране на целите на Лисабонската стратегия по въпросите на укрепване на заетостта.

9.

признава, че туристическата индустрия е изправена пред редица предизвикателства, като най-голямото сред тях е икономическата криза. В този контекст, има неотложна нужда от стимулиране на туристическата индустрия и предприемаческия дух в този сектор, особено защото туризмът има социално измерение в сферите на заетостта и социалното и регионално сближаване;

10.

подчертава, че туристическото развитие трябва да бъде устойчиво, за да не се разхищават природни ресурси и да не се вреди на околната среда. Туризмът трябва да зачита природното богатство на регионите и да го използва с оглед на устойчивото и плавно развитие на туризма, като целта е околната среда да се щади и подобрява, да се опазва за бъдещите поколения и да се създават условия, които да пораждат нови възможности за работни места;

11.

отбелязва, че териториално-устройствените планове за туристически обекти на регионално равнище са инструмент, в които е намерен най-добрият баланс между развитието на предприемаческия дух и експлоатацията на природните богатства, като по този начин се избягва разхищаването на природни и енергийни ресурси във всеки регион. В някои региони вече са определени тавани, за да се ограничи броят на туристическите обекти за нощувка, и се предлага тази практика да се обсъди в рамките на обмена на най-добри практики. В този контекст Комитетът препоръчва да се наложат конкретни критерии, за да се прецени на какво ниво да бъде определен таванът, като се отчитат регионалните цели в областта на развитието, както и социалните потребности и създаването на допълнителни работни места;

12.

посочва, че конкуренцията в сферата на туризма има три аспекта. Най-напред, налице е външна конкуренция между националните дестинации в Европейския съюз и дестинациите, разположени извън неговите граници. След това има вътрешна конкуренция между различните европейски дестинации. Третият вид конкуренция се проявява в рамките на една и съща държава, между националните дестинации. Всеки от тези видове конкуренция има точно определени характеристики, които изискват различен подход;

13.

отбелязва, че сезонният характер на туризма е друго предизвикателство, пред което е изправен този сектор на регионално равнище. Поради естеството на проблема, решението не трябва да се търси на национално, а на регионално равнище, като се има предвид че този сезонен характер е свързан с конкретните социални и регионални особености, които оказват пряко въздействие върху туристическите потоци. И обратно, в рамките на дадена държава е възможно туристическият продукт да се развие и диверсифицира от различни гледни точки, в зависимост от сезоните;

14.

признава, че в основата си туризмът представлява индустрия за предоставяне на услуги, която се отличава със силна конкуренция и търсене на качество от страна на клиента. Следователно работещите в този сектор ще трябва да полагат висококачествен труд и да имат съответното образование;

15.

подчертава, че е необходимо да се подпомогнат предприятията в сферата на туризма, така че да имат възможност да привличат квалифицирана и високообразована работна ръка. По този начин туристическият продукт ще предизвика по-динамично развитие в цяла Европа и ще може да се постигне значително подобрение на услугите, оказвани на посетителите, което ще направи по-привлекателни европейските туристически дестинации;

16.

подчертава необходимостта от укрепване на малките и средните предприятия в съответствие с принципа „Мисли първо за малките!“ („Think Small First“), който се посочва в регламента за тези предприятия. Туристическият сектор е съставен до голяма степен от МСП. Следователно би било целесъобразно законодателната рамка, която регламентира тяхната дейност, да е по-благоприятна към тях и да бъдат взети мерки, пряко насочени към запазването на настоящите работни места и създаване на нови възможности за заетост.

17.

отбелязва, че туристическата индустрия трябва да се укрепи в рамките на по-широката европейска политика за развитие, като се отчитат най-важните приоритети и основни инструменти на Съюза в тази област;

18.

предлага да се осъществяват публични и частни инициативи за по-добри въздушни и морски връзки между европейските региони, което ще подобри мобилността на гражданите на Европейския съюз;

19.

изтъква, че в рамките на жизнеспособен и устойчив растеж, използването и опазването на околната среда е един от двата основни стълба на развитието;

20.

обръща внимание на факта, че вторият стълб на това развитие се състои в укрепване на социалното измерение на туризма в рамките на защитата на заетостта и необходимостта от разпределяне на създаденото от туризма богатство сред цялото общество, в по-широк смисъл;

21.

във връзка с това предлага да бъдат предприети инициативи, целящи да се подпомогне заетостта в сферата на туризма чрез програми за обучение на работниците, да бъдат лансирани мерки за свързване на туризма с околната среда и насърчаване на устойчивото развитие на туризма, да се ускори въвеждането на новите технологии в регионалния туристически продукт, като бъдат комбинирани с културата и предлаганите услуги, да се насърчава работата в мрежа между туристическите дестинации на европейско равнище, като се следи за опазването на околната среда, изтъкването на стойността на местното производство и подобряване на предлаганите услуги, както и да се насърчават предприемаческите практики, които допринасят за по-широкообхватен социален напредък и за разпределение на богатството сред местното население;

22.

отбелязва, че трябва да се придаде повече значимост на съществуващите практики и настоящите дейности на Общността като пилотния проект за социален туризъм в Европа и инициативата „Най-добри европейски дестинации“ (EDEN), като се преориентират в по-голяма степен към секторното равнище. В този смисъл приветства практиката всяка година да бъдат подбирани няколко категории, които да се наложат от година на година, за да може с течение на времето да се запази приемствеността въпреки промяната на съдържанието. Призовава също Европейската комисия да поеме инициатива за насърчаване на сътрудничеството между местните и регионалните власти на трансгранично и международно равнище, с цел да се популяризират общите туристически продукти;

23.

набляга на необходимостта от насърчаване на всички форми на алтернативен туризъм, за да се използват всички налични възможности, както и да се създават нови услуги и да се разработват нови продукти;

24.

предлага да се популяризира европейски модел за устойчиво развитие на туризма въз основа на програма, която ще включва интегрирането на културата в туристическия продукт, опазването на околната среда, насърчаването на конкурентоспособността на предлаганите европейски туристически услуги, подобряването на въздушните и морските връзки между регионите, стимулирането на предприемаческия дух и въвеждането на нови технологии;

25.

предлага да се засили ролята на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) за осигуряването на връзка с регионалните власти и от него да се изиска да продължава да извършва анализ, въз основа на нуждите и амбициите на регионите, на изискванията на туристическия сектор по отношение на умения, така че да се увеличат перспективите за заетост и да се подобри качеството на предоставяните услуги;

26.

предлага да се извлече полза от европейския опит от „местните планове за действие в областта на заетостта“, по модела на 89-те „пилотни териториални плана за заетост“ и на регионално равнище, в сътрудничество с местните и регионалните власти, с представители на хотелиерския, развлекателния и културния сектор, с делегати на работещите в тези индустрии и социалните работници от европейския алтернативен туризъм, да се изготвят планове, насочени към изготвянето на последователна политика на регионално равнище в подкрепа на заетостта в туристическата индустрия. Предлага се дейностите по тези планове да намерят място сред инициативите, които могат да кандидатстват за средства от Структурните фондове;

27.

предлага да се предприемат мерки за временното намаляване на регионалните летищни такси, с цел да се стимулира трафикът на тези летища и да се засили пряката им връзка с главните източници на туристически потоци.