25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/51

A.

като има предвид, че в резолюцията си от 14 февруари 2007 г. отправи поредица от 46 подробни препоръки към държавите-членки, Съвета и Комисията;

Б.

като има предвид, че след приемането на резолюцията си от 14 февруари 2007 г. настъпиха ред нови събития в държавите-членки на ЕС, включително:

В.

като има предвид, че на 3 февруари 2009 г. членът на Комисията, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, заяви пред Европейския парламент, че е предприел редица действия за изпълнение на препоръките на Парламента, включително е изпратил писмо до властите в Полша и Румъния с искане за пълно изясняване на позицията относно предполагаемото съществуване на тайни затвори на тяхна територия и е изготвил съобщение с предложение за нови мерки в сферата на гражданското въздухоплаване;

Г.

като има предвид, че извънредното предаване и тайното задържане са в противоречие с международното право в областта на правата на човека, с Конвенцията на ООН срещу изтезанията, с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с Хартата на основните права на Европейския съюз, и като има предвид, че властите на САЩ в момента преразглеждат тези практики;

Д.

като има предвид, че лицата, отвлечени на територията на някои държави-членки по програмата за извънредно предаване, са били транспортирани по въздух до Гуантанамо или до други държави от властите на САЩ с военни полети или с полети на ЦРУ, които често са преминавали над територията на ЕС и в някои случаи са извършили и междинни кацания в някои държави-членки на ЕС, като има предвид, че лицата, прехвърлени в трети държави, са били подложени на изтезания в местни затвори;

Е.

като има предвид, че някои държави-членки се обърнаха към властите на САЩ с искане за освобождаването и репатрирането на лица, които са били обект на извънредно предаване и които притежават тяхно гражданство или са пребивавали постоянно на тяхна територия; като има предвид, че официални представители на някои държави-членки са имали достъп до затворници в Гуантанамо или в други центрове за задържане, и също са ги разпитали, за да проверят обвиненията, повдигнати срещу тях от властите на САЩ, като по този начин са легитимирали съществуването на подобни центрове за задържане;

Ж.

като има предвид, че в резолюцията си от 14 февруари 2007 г. изтъква, и последвалите събития го потвърждават, че няколко държави-членки на ЕС са участвали или са сътрудничили активно или пасивно на властите на САЩ при незаконното транспортиране на затворници от страна на ЦРУ и военните сили на САЩ и/или при тяхното задържане в Гуантанамо и в „тайните затвори“, чието съществуване бе признато от президента Буш – както това се доказва от наскоро разкрита информация относно разрешения за прелитане, дадени от правителства вследствие на искания на САЩ, и от правителствена информация относно тайни затвори – както и че държавите-членки на ЕС носят особен дял от политическата, моралната и юридическата отговорност за транспортирането и задържането на лицата, затворени в Гуантанамо и в тайните центрове за задържане;

З.

като има предвид, че Сенатът на САЩ ратифицира споразумението между ЕС и САЩ за екстрадиция и взаимна правна помощ, което е ратифицирано от всички държави-членки на ЕС освен Италия;

И.

като има предвид, че указите на президента Обама от 22 януари 2009 г., въпреки че са значителна крачка напред, изглежда не подхождат цялостно към въпросите за тайното задържане и отвличане или за използването на изтезания;

1.

Критикува липсата на действия до момента от страна на държавите-членки и на Съвета за изясняване на обстоятелствата около програмата за извънредно предаване и за изпълнение на препоръките на Парламента; осъжда факта, че на 3 февруари 2009 г. Съветът не даде задоволителни отговори пред Парламента;

2.

Призовава държавите-членки, Съвета и Комисията да изпълнят изцяло препоръките, отправени към тях от Парламента в декларацията му от 14 февруари 2007 г. и да оказват помощ за установяване на истината, като започват разследвания или сътрудничат с компетентните власти, като разкриват и предоставят цялата свързана с това информация, и като гарантират ефективен парламентарен контрол на действията на тайните служби; отправя искане до Съвета да разкрие цялата съответна информация относно транспортиране и незаконно задържане на затворници, включително в рамките на Работната група по публично международно право (COJUR); призовава държавите-членки и институциите на ЕС да сътрудничат с всички компетентни международни органи, включително тези на ООН и на Съвета на Европа, и да предадат на Парламента всяка съответна информация, доклади от парламентарни разследвания или решения;

3.

Призовава Европейския съюз и Съединените щати да укрепят трансатлантическия диалог за нов общ подход в борбата срещу тероризма, основан на общите ценности като зачитане на международното право в областта на правата на човека, демокрацията и правовата държава, в рамките на международното сътрудничество;

4.

Вярва, че споразуменията между ЕС и САЩ за екстрадиция и взаимна правна помощ представляват подходящ инструмент за законно правоприлагане и съдебно сътрудничество в борбата срещу тероризма; ето защо приветства ратифицирането им от страна на Сената на САЩ и призовава Италия да ги ратифицира в най-кратък срок;

5.

Приветства издаването от президента Обама на три указа относно затварянето на центъра за задържане в Гуантанамо, преустановяването на дейността на военните комисии, прекратяването на използването на изтезания и закриването на тайните затвори в чужбина;

6.

Въпреки това подчертава факта, че продължават да съществуват някои неясноти относно продължаващото използване на ограничен брой схеми за предаване и на тайни центрове за задържане и изразява убеждението си, че ще бъдат направени разяснения относно закриването и забраната на използването на всички останали тайни центрове за задържане на територията на САЩ или извън нея, които пряко или непряко се ръководят от американските власти; припомня, че тайното задържане само по себе си се явява сериозно нарушение на основните права на човека;

7.

Отново потвърждава, че в съответствие с член 14 от Конвенцията на ООН срещу изтезанията, всяка жертва на изтезания разполага с гарантирано право на удовлетворение и на справедлива и адекватна компенсация;

8.

Приветства предстоящото посещение в Съединените щати на 16 и 17 март 2009 г. на члена на Комисията, отговарящ за правосъдие, свобода и сигурност, на чешкото председателство и на координатора на ЕС за борбата срещу тероризма и призовава представителите на ЕС да повдигнат въпроса за извънредното предаване и за тайните центрове за задържане, тъй като това са сериозни нарушения на международното и европейското право в областта на правата на човека; призовава Съвета по правосъдие и вътрешни работи на заседанието си на 26 февруари 2009 г. да приеме твърда позиция по въпроса и да обсъди въпроса за затварянето на Гуантанамо и обратното заселване на задържаните лица, като надлежно вземе предвид резолюцията на Парламента от 4 февруари 2009 г. по този въпрос;

9.

Призовава Европейския съюз, държавите-членки и властите на САЩ да разследват и изяснят напълно случаите на злоупотреби и нарушаване на международното и национално право относно правата на човека, основните свободи, забраната на изтезанията, малтретирането и насилствените изчезвания и относно правото на справедлив процес, които са извършени във връзка с „войната срещу тероризма“, с оглед на това да се установи отговорността за тайните центрове за задържане, в това число и за Гуантанамо, и за програмата за извънредно предаване, както и да се гарантира, че такива нарушения няма да се повторят в бъдеще и че борбата срещу тероризма се води, без да се накърняват правата на човека, основните свободи, демокрацията и върховенството на закона;

10.

Призовава Съвета, Комисията и координатора на ЕС за борбата срещу тероризма след посещението на делегацията на ЕС в САЩ да докладват на Парламента относно прилагането на споразуменията за екстрадиция и правна помощ, както и относно сътрудничеството между ЕС и САЩ в борбата срещу тероризма, при гарантиране на пълното зачитане на правата на човека, така че компетентната комисия да може да разгледа тези въпроси в доклад, изготвен, наред с другото, въз основа на параграф 232 от резолюцията му от 14 февруари 2007 г.;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Върховния представител по общата външна политика и политика на сигурност, координатора на ЕС за борбата срещу тероризма, на правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на НАТО, генералния секретар и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, генералния секретар на ООН и на президента и Конгреса на САЩ.