25.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 76/30

А.

като има предвид, че Европейският съюз похабява над 20 % от енергията си поради неефективност и че, ако целта за 20 % спестяване се постигне, ЕС би използвал с около 400 Mtoe (милиона тона нефтен еквивалент) по-малко първична енергия, а намалението на емисиите на СО2 би било от около 860 милиона тона;

Б.

като има предвид, че потреблението на енергия в съчетание с националния енергиен микс, основан най-вече на конвенционални източници на енергия, продължават да бъдат основният източник на емисии на парникови газове в Европейския съюз;

В.

като има предвид, че съществуват рискове с нарастваща сложност относно сигурността и зависимостта от доставките във връзка с вноса на източници на енергия в Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че увеличените стимули за инвестиране в енергийната ефективност по време на финансова криза или рецесия и в условия на нестабилност и непредсказуемост на цените на петрола биха могли да помогнат за насърчаване на икономиката;

Д.

като има предвид, че повишаването на цените на електроенергията може да се превърне в една от основните причини за бедност; като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност е най-ефикасният начин за намаляване на уязвимостта на нуждаещите се;

Е.

като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е също така най-ефективният предвид разходите начин да се постигнат задължителните цели за намаляване на емисиите и за производство на енергия от възобновяеми източници, които си е поставил Европейският съюз;

Ж.

като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност и разработването на присъщите й възможности е от общ интерес за държавите-членки; като има предвид, че би било препоръчително да се прилагат различни пакети мерки в държавите-членки, така че да се отчитат различията в техните икономики и климатични особености;

З.

като има предвид, че мерките за енергийна ефективност могат да постигнат желания резултат само ако се прилагат във всички отраслови политики;

И.

като има предвид, че с оглед на факта, че няколко държави-членки не са представили национални планове за действие за енергийна ефективност, Комисията трябва да вземе мерки за насърчаване на повече държави-членки да прилагат решенията в тази област;

Й.

като има предвид, че международната икономическа криза и нарастващата нестабилност в цените на източниците на енергия увеличават значението на енергийната ефективност, която може значително да подобри конкурентоспособността на европейските предприятия в международен мащаб;

К.

като има предвид гореспоменатото съобщение на Комисията, озаглавено „Енергийна ефективност – как да се постигне двадесетпроцентната цел“, съществува реална опасност целта за енергийна ефективност, определена за 2020 г., да не бъде постигната;

Л.

като има предвид, че съгласно предложението за директива относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, държавите-членки са длъжни да стимулират и насърчават енергийната ефективност и пестенето на енергия, за да постигнат по-лесно своите цели в областта на възобновяемата енергия;

М.

като има предвид, че жилищните сгради разполагат с потенциал за спестяване на енергия от около 27 %;

Н.

като има предвид, че все още няма юридически обвързващи цели за енергийна ефективност нито на равнище ЕС, нито на национално равнище;

О.

като има предвид, че съществува видима липса на капацитет за изпълнение на проекти, свързани с енергийната ефективност;

1.

Приветства плановете за действие, разработени от държавите-членки; едновременно с това изразява загриженост, че закъснението при представянето на плановете и съдържанието на редица национални планове за действие сочат пропуски, които биха могли да застрашат постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност и опазване на климата; подчертава, че сега трябва да се наблегне на ефективното изпълнение на мерките, съсредоточени върху енергийната ефективност, включително разработването на най-добри практики и синергии, както и на по-добра осведоменост и съвети за крайните потребители относно енергийната ефективност;

2.

Счита, че е време като част от прегледа на плановете за действие през 2009 г. да се направи задълбочен анализ доколко в областта на енергийната ефективност законодателството и плановете за действие обхващат всички възможности за спестяване, както и анализ на разделението на отговорностите между Комисията, държавите-членки и регионалните и местните органи по отношение на изпълнението и прилагането;

3.

Настоятелно призовава Комисията да превърне енергийната ефективност и спестяването на енергия в крайъгълен камък на енергийната политика за Европа; приветства ангажимента на Комисията в гореспоменатото съобщение, озаглавено „Енергийна ефективност — как да се постигне двадесетпроцентната цел“ да подготви преразгледан план за действие на ЕС относно енергийната ефективност; призовава Комисията да направи двадесетпроцентната цел за енергийна ефективност до 2020 г. юридически обвързваща, тъй като част от оценката тя трябва да подготви постигането на тази цел от страна на Общността съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (13);

4.

Приветства Европейската комисия за увеличаването на човешките ресурси в областта на енергийната ефективност, макар и все още недостатъчни за да имат пълна оперативна способност, в резултат на което се ускори подготовката на законодателни предложения в областта например на екологичния продуктов дизайн, енергийните характеристики на сградите и обозначаването на разхода на енергия, транспортния сектор и крайните потребителски инсталации; подчертава, че все още са необходими законодателни норми в тези области;

5.

Разглежда Директива 2006/32/ЕО като добра регулаторна рамка; същевременно отбелязва, че директивата e ограничена в периода си на прилагане до 2016 г. и във всеки случай е твърде ограничена в своите амбиции, за да успее да постигне целта за най-малко 20 % подобряване на енергийната ефективност до 2020 г., поради което се призовава за преразглеждането ѝ през 2012 г. въз основа на задълбочено проучване на опита на държавите-членки;

6.

Приветства факта, че доставчиците на електроенергия и професионалните сдружения в редица държави-членки започнаха, въз основа на директивата, да подобряват и координират свои собствени системи за интелигентно отчитане; въпреки това отбелязва, че предвид настоящата регулаторна рамка е малко вероятно системите за интелигентно отчитане да бъдат възприети широко в домакинствата; подкрепя задължителното въвеждане на интелигентни измервателни уреди във всички сгради в рамките на 10 години от влизането в сила на новата директива за изменение на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2003/54/ЕО (14); настоятелно призовава Комисията да прилага по-стриктно изискванията на член 13 от Директива 2006/32/ЕО с цел да ускори въвеждането на системи за интелигентно отчитане;

7.

Счита за необходимо, в подкрепа на задължителното въвеждане на системите за интелигентно отчитане, Комисията да изготви задълбочено проучване на опита на държавите-членки в тази област; счита, че бъдещите правила следва да налагат изискване за оборудване на домовете на потребителите с разбираеми екрани едновременно със системата за отчитане и че Комисията следва да обърне внимание на правилата за съвместимост на системите за отчитане и на правилата за съобщаване на данните, на диференцираните тарифи и микропроизводството;

8.

Счита, че разпоредби, които утвърждават примера на публичния сектор, следва да бъдат подкрепяни; счита, че предвид нарастващите разходи за електроенергия следва да бъдат определени критерии за енергийна ефективност за процедурите за възлагане на обществени поръчки, обявявани от институциите от публичния сектор;

9.

Признава, че увеличаването на енергийната ефективност на сградите има огромен потенциал за намаляване на емисиите на газове с парников ефект и борбата с изменението на климата по отношение както на приспособяването към изменението на климата, така и на справянето с причините за него;

10.

Насърчава държавите-членки, когато е възможно, реално да използват алтернативни възобновяеми източници на енергия като вятър, биомаса, биогорива, както и енергията на вълните и на приливите и отливите;

11.

Приветства подготовката на Комисията за разширяване на обхвата на Директива 2002/91/ЕО по отношение на стандартизацията на домове с ниска енергийна интензивност и с нулеви емисии на въглерод и призовава за установяване на изисквания за сгради с положителен енергиен баланс за целия ЕС, тъй като те биха могли да намалят разходите за крайните ползватели; настоятелно призовава за определянето на точен график за стандартизацията и на минималните равнища на енергия от възобновяеми източници както за нови, така и за съществуващи сгради;

12.

Подчертава, че жилищните сгради са сред най-големите разхитители на енергия и следователно настоятелно призовава финансовата помощ за енергийна ефективност на сградите да бъде увеличена на национално равнище и на равнище Общност, а съществуващите финансови стимули да бъдат съпоставени с ангажиментите, посочени в националните планове за действие като част от оценката на тези планове за действие от страна на Комисията;

13.

Насърчава по-специално държавите-членки и регионите да използват структурните фондове за изграждане на тяхна територия на тематични мрежи в рамките на съгласуваното действие, предвидено в Европейската работна програма за интелигентна енергия за 2008 г., с цел да се информират за практиките на другите региони в ЕС по отношение на ефективното използване на енергията и да обменят „ноу-хау“ и опит в тази област;

14.

Подчертава, че енергийните политики в националните планове за действие по отношение на жилищния сектор следва да поставят като задача от първостепенно значение подобряването на качеството на външните структури на жилищата, в които живеят хора с ниски доходи, като се взема предвид фактът, че непредсказуемите цени на горивата сериозно ще влошат икономическото положение на тези домакинства и могат да създадат сериозни социални проблеми;

15.

Приветства своевременните, непрекъснати допълнения към законодателството с разпоредби относно етикетирането на оборудване и минимална енергийна ефективност предвид плана за действие и Директива 2005/32/ЕО; счита, че е важно категориите оборудване, обхванати от законодателството, да бъдат разширени, като същевременно се наблюдават потребителските навици;

16.

Препоръчва на Комисията да разгледа възможността за регламентиране на външните източници на електроенергия, които снабдяват многофункционални съоръжения, с цел намаляване на потреблението на мощност за поддържане на режим на готовност; призовава Комисията да гарантира, съгласно разпоредбите на Директива 2005/32/ЕО, че тези разпоредби обхващат целия жизнен цикъл на продукта предвид последствията за енергийната ефективност; в този смисъл призовава към директивата да бъдат добавени разпоредби относно целия жизнен цикъл, надеждността на продукта и възможностите за поправянето му;

17.

Счита, че е важно предприятията, които не са насочвани от европейската схема за търговия с емисии, да бъдат включени в повишаването на енергийната ефективност и по-специално там, където скритите разходи или други затруднения пречат на пазарната реализация на енергийната ефективност; с цел да се постигне това счита, че е необходимо – в допълнение към разширяването на обхвата на екодизайна – да бъде въведена системата на „белите сертификати“; изразява убеждението, че в тази връзка Комисията следва да осъществи съответните проверки във възможно най-кратък срок; отбелязва ключовата роля, която енергийната ефективност може да играе за подпомагане на държавите-членки при постигане на задължителните им цели за поделяне на усилията; подчертава особения потенциал за разходно-ефективни намаления чрез подобрена енергийна ефективност на сградите;

18.

Приветства Регламент (ЕО) № 443/2009/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO 2 от лекотоварните превозни средства (15) и консултациите за допълнително законодателство за повишаване на конкретната енергийна ефективност на превозните средства; подчертава значението на формулирането на стриктни бъдещи цели за емисии възможно най-скоро в интерес на това, да има сигурност за индустрията; изразява разочарование, че исканата от Парламента пределна стойност от 95 g CO2 за 2020 г. още не е потвърдена; отбелязва при все това със загриженост, че новото законодателство няма да компенсира нарастващото търсене на енергия за транспорт;

19.

Приветства изготвянето на Зелена книга за градска мобилност (COM(2007)0551), но отбелязва, че при липсата на конкретни, измерими разпоредби резервите ефективност не могат да бъдат мобилизирани; призовава Комисията да проучи по какъв начин насърчаването на ефективна в енергийно отношение градска мобилност и развитието на обществения транспорт могат да получат по-значителна роля в структурната политика и политиката за сближаване и как ефективността на придвижване би могла да бъде по-съществено застъпена в схемата на условията за проекти, съфинансирани от Общността;

20.

Подчертава, че разпространението на информационните и комуникационни средства направи възможно прилагането на методи за отчитане на пътния товарен транспорт, които не покриват само високоскоростната пътна мрежа; настоятелно призовава да бъдат проучени възможностите за законодателство за еднообразно наблюдение на вътрешния пазар;

21.

Приветства предложението на Комисията за насърчаване на ефикасното комбинирано производство на електроенергия, но отбелязва, че популяризирането на тази технология може да играе роля на места, където тя може да допринася ефективно за посрещане на нуждите от полезна топлоенергия; отбелязва, че в централните топлофикационни системи ефективността на мрежата е също толкова важна, колкото ефикасното оборудване, използвано от страна на потребителя; счита, че в бъдеще при разпределянето на финансирането по структурните фондове следва да се придава значително по-голямо значение на ефективността на мрежата на съществуващите централни топлофикационни системи;

22.

Все така счита, че индивидуалните секторни политики противоречат на усилията на Европейския съюз за енергийна ефективност; застъпва становището, че същото се отнася и до съществуващата структура на структурната помощ и помощта за сближаване;

23.

Счита, че МСП ще играят важна роля за подобряване на енергийната ефективност, но че те не разполагат с еднакъв капацитет за спазване на законодателството или на новите стандарти в енергийния сектор; във връзка с това счита, че възможностите, които ще бъдат създадени от Small Business Act, следва да включват също така информация и контакти с МСП относно енергийната ефективност;

24.

Призовава държавите-членки да бъдат по-амбициозни и да превърнат своите национални планове за действие в областта на енергийната ефективност в практически инструменти за постигане не само на целите си за енергийна ефективност съгласно Директива 2006/32/ЕО, но и на своите по-широки и по-дългосрочни цели, по-специално за подобряване на енергийната ефективност с най-малко 20 % до 2020 г. и изпълнение на задължителните национални цели за поделяне на усилията за намаляване на емисиите;

25.

Призовава държавите-членки да не се ограничават с минималната национална индикативна цел за спестяване на електроенергия от 9 % до 2016 г., посочена в Директива 2006/32/ЕО, и да поставят ясни междинни цели за постигане на крайната цел;

26.

Счита, че е необходимо в националните планове за действие да се определят реалистични, обосновани обвързващи цели и да се уточнят мерките, които да се предприемат за гарантиране на тяхното постигане;

27.

Счита, че е изключително важно националните планове за действие да бъдат съобразени с географската, климатичната и икономическата структура и характеристиките на потреблението, които могат да се различават значително според региона;

28.

Подчертава връзката между енергетиката и териториалното сближаване, посочена в Зелената книга за териториално сближаване на Комисията (COM(2008)0616), по отношение на положителния принос на мерките за енергийна ефективност за устойчивото развитие и енергийната сигурност, както и значението на добре формулираната териториална стратегия и създаването на дългосрочни решения за всички региони;

29.

Счита, че е необходимо чрез националните планове за действие да се постигат целите за енергийна ефективност по разходно ефективен начин и да се гарантира добавената стойност от държавните помощи;

30.

Призовава държавите-членки да включат в съществуващите структури за контакт между правителствените агенции и обществеността информация относно енергийната ефективност, най-добрите практики в тази област и правата на потребителите, установени в енергийния и климатичния сектор;

31.

Счита, че е задължително за разлика от текущата практика в редица държави-членки националните планове за действие да се изготвят с действителното участие на местните и регионални управи, гражданските организации и икономическите партньори, за да се осигури по-добро изпълнение на местно равнище;

32.

Счита, че е важно в националните планове за действие да се отделя специално внимание на бедността, пораждана от увеличаващите се цени на електроенергията и да се гарантира подходяща закрила за застрашените от бедност; счита, че повишаването на енергийната ефективност, както и подобряването на осведомеността относно нея, е жизненоважна и спешна задача;

33.

Подчертава значението на това държавите-членки да включат в своите национални планове за действия в областта на енергийната ефективност подходящи финансови инструменти за спестяване на електроенергия съгласно изискванията на член 9 от Директива 2006/32/ЕО; счита, че тези финансови инструменти следва да бъдат изготвени така, че да преодолеят установените пречки пред подобряването на енергийната ефективност като поделянето на разходите и ползите между собственика и наемателя и по-дългия период на възвращаемост, когато стари и трудни за третиране имоти се привеждат в съответствие със съвременните стандарти за енергийна ефективност;

34.

Счита, че е необходимо в националните планове за действие да се наблегне специално на това как правителствата възнамеряват да насърчават и подкрепят инвестициите за енергийна ефективност от страна на МСП; във връзка с това подчертава, че подобни инвестиции следва да бъдат взети под специално внимание при изготвянето на националните планове за действие;

35.

Отбелязва със съжаление, че в повечето държави-членки финансирането, отпускано за свързаните с енергийната ефективност проекти, е все още недостатъчно и не успява адекватно да отрази регионалните различия; призовава държавите-членки и регионите да се съсредоточат при изпълнението на своите съответни оперативни програми върху новаторски мерки за разработването на разходно-ефективни решения за енергийна ефективност;

36.

Подчертава необходимостта, от този момент нататък, от ефективно изпълнение на тези мерки, включително от разработването на най-добри практики и синергии и организирането на обмен на информация и координиране на разнообразните и разпръснати участници в сектора на енергийната ефективност;

37.

Подчертава необходимостта от по-широкообхватни и ясни ангажименти във вторите национални планове за действие през 2011 г., за да се създаде благоприятна бизнес среда и предсказуеми инвестиционни условия за участниците на пазара;

38.

Подчертава, че частният сектор, подкрепян от мерки на национално равнище, следва да има съществена роля при инвестирането в нови, устойчиви енергийни технологии и разработването на такива технологии, като същевременно предприема новаторски действия, за да възприеме подход, съсредоточен в по-голяма степен върху енергийната ефективност;

39.

Подчертава стратегическата роля на публичните органи в ЕС, по-специално на регионално и местно равнище, при предоставянето на необходимата институционална помощ за инициативи, свързани с енергийната ефективност, както е посочено в Директива 2006/32/ЕО; препоръчва да бъдат засилени информационните и образователни кампании на микроравнище, напр. чрез използване на разбираеми обозначения за енергийна ефективност и на свързани с енергията пилотни инициативи и обучения на територията на онези регионални и местни органи, които имат за цел повишаване информираността на гражданите и промяна на моделите на поведение;

40.

Призовава държавите-членки да разработят дългосрочни кампании за осведомяване по въпросите на енергийната ефективност, като се съсредоточат върху ефективността както в обществените, така и в частните сгради и върху убеждаването на обществеността, че енергийната ефективност може да даде на хората възможност наистина да спестяват средства;

41.

Призовава Комисията да разпространи подробен анализ на първия пакет предадени планове, за да се изяснят напълно причините за изоставането и да се предприемат сериозни действия срещу бъдещи забавяния и пропуски;

42.

Отправя искане към Комисията да проучи, на равнище Общност и на национално равнище, съгласуваността на всяка секторна политика с целите за енергийна ефективност; счита в тази връзка, че е задължително да се извърши задълбочен преглед на схемите за подпомагане на Общността;

43.

Призовава Комисията да увеличи значително в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд дела, предназначен за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите жилища, съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (16) и да изиска от държавите-членки напълно да се възползват от тази възможност;

44.

Насърчава по-специално държавите-членки и регионите да използват структурните фондове за изграждане на тяхна територия на тематични мрежи в рамките на съгласуваното действие, предвидено в Европейската работна програма за интелигентна енергия за 2008 г., с цел да се информират за практиките на другите региони в ЕС по отношение на ефективното използване на енергията и да обменят „ноу-хау“ и опит в тази област;

45.

Изисква от Комисията за следващия период на програмиране на структурните фондове да подкрепи целите за енергийна ефективност, да засили свързаните с подобни цели приоритетни критерии и да подкрепи прилагането на конкретни мерки и технологии за спестяване на енергия и за стимулиране на ефективното й използване, включително чрез насърчаване на партньорства по проекти като напр. реновиране на сгради, модернизиране на уличното осветление и екологичен транспорт, модернизиране на градски топлофикационни инсталации и производство на топло- и електроенергия;

46.

Призовава Комисията да приеме необходимите мерки, които да осигурят на държавите-членки институционалния капацитет за подготовката и изпълнението на ефективни национални планове за действие, включително за официално наблюдение и контрол на качеството на отделните мерки, наред с другото на мерки, които произтичат от задълженията, свързани с енергийните сертификати на сградите и с подкрепата за образователни програми и програми за обучение по енергийна ефективност на обществеността; призовава Комисията да създаде обществена база данни с мерките за енергийна ефективност на държавите-членки и/или с особено важни елементи на тяхното прилагане;

47.

Призовава Комисията да установи минимални изисквания за хармонизиран образец, методология и процес на оценка за националните планове за действие в областта на енергийната ефективност; отбелязва, че това ще намали административната тежест за държавите-членки, ще гарантира, че националните планове за действие в областта на енергийната ефективност имат добра основа и ще облекчи сравнителния анализ; изразява убеждението, че съгласно хармонизираният образец и методологията трябва да се изискват глави по сектори и да се разграничават ясно, от една страна, политиките и действията в областта на енергийната ефективност, вече приети от държавите-членки, и, от друга страна, новите и допълнителни политики и действия; посочва приложимите разпоредби на предложението за директивата относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че проверката от страна на Комисията и при необходимост отхвърлянето на националните планове за действие в момента на представянето им би гарантирало по-качествено изпълнение по веригата; призовава за координиране на националните планове за действие и докладите, предвидени съгласно различни законодателни инструменти, свързани с целите по отношение на изменението на климата; призовава Комисията да направи кръстосана проверка на националните плановете за действие в областта на енергийната ефективност и на други подобни национални планове за действие и доклади, включително предадените във връзка с протокола от Киото и документите по Националната стратегическа референтна рамка на структурните фондове;

48.

Призовава Комисията да разработи общи принципи за методи за измерване на спестяването на енергия, като се спазва надлежно принципът на субсидиарност; отбелязва, че необходимостта от определяне на количеството и проверка на спестяванията на енергия в резултат от мерки за подобряване на енергийната ефективност не е само от интерес в рамките на Директива 2006/32/ЕО, но и във връзка с измерванията на постигането на целта за 20 % спестяване до 2020 г. и за всякакви други бъдещи цели за пестене на енергия;

49.

Насърчава Комисията да гарантира, че националните планове за действие в областта на енергийната ефективност дават ясен и свързан подход, и по-конкретно че изискванията на Директива 2002/91/ЕО, включително всяка следваща преработка, се включват изцяло в националните планове за действие в областта на енергийната ефективност, така че плановете да предлагат мерки, които са наистина допълнителни спрямо подобрения на енергийната ефективност, които са вече изисквани съгласно съществуващото национално законодателство и законодателството на Общността;

50.

Настоятелно призовава Комисията да настоява националните планове за действие в областта на енергийната ефективност ясно да посочват как ще бъде изпълнено задължението по Директива 2006/32/ЕО публичният сектор да служи за пример и ако е необходимо да направи предложение за законодателство на равнище Общност, което да гарантира водещата роля на публичния сектор в областта на инвестициите за енергийна ефективност;

51.

Отправя покана към Комисията да проучи възможностите процедурите за възлагане на обществени поръчки да бъдат подкрепени от пакет условия за енергийна ефективност, като това се постигне посредством даване на приоритет на „зелени“ проекти в договорите за обществени поръчки, включително задължително прилагане на стандарти за енергийна ефективност и задължително включване на разходите за енергия от целия жизнен цикъл при оценката на инвестициите, подчертава, че публичните органи на всички равнища следва да дадат пример чрез прилагане на екологични обществени поръчки в процедурите си;

52.

Призовава Комисията да направи преглед на ресурсите на Общността, предназначени за научни изследвания и развитие с цел увеличаване на ресурсите, предназначени за повишаване на енергийната ефективност през следващата финансова перспектива;

53.

Счита, че Комисията следва да насърчи онези държави-членки, които все още не са приели свой национален план за действие в областта на енергийната ефективност, да приложат взетите в тази област решения;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.