EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009IP0045

Репатриране и заселване на затворници от лагера в Гуантанамо Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2009 г.  за репатрирането и заселването на затворници от лагера в Гуантанамо

OB C 67E, 18.3.2010, p. 91–93 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 67/91


Репатриране и заселване на затворници от лагера в Гуантанамо

P6_TA(2009)0045

Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2009 г. за репатрирането и заселването на затворници от лагера в Гуантанамо

(2010/C 67 E/10)

Европейският парламент,

като взе предвид международните, европейските и националните актове относно правата на човека и основните свободи, както и относно забраната на произволните задържания, насилствените изчезвания и изтезанията, като Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. ,

като взе предвид трансатлантическото сътрудничество между Съединените щати и Европейския съюз и неговите държави-членки, по-специално в областта на борбата срещу тероризма,

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо (1),

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно Гуантанамо (2),

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 10 март 2004 г. относно правото на задържаните в Гуантанамо на справедлив процес (3),

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2002 г. относно задържаните в лагера в залива Гуантанамо (4),

като взе предвид резолюциите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

като взе предвид доклада на Комисията на ООН по правата на човека от 15 февруари 2006 г. ,

като взе предвид изявленията на специалните докладчици на ООН,

като взе предвид заключенията и препоръките на Комитета срещу изтезанията на ООН относно Съединените щати,

като взе предвид изявлението на председателя на Европейския парламент от 20 януари 2009 г. ,

като взе предвид изявлението на Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 19 януари 2009 г. ,

като взе предвид изявлението на координатора на ЕС в борбата срещу тероризма,

като взе предвид изявленията на члена на Комисията, отговарящ по въпросите на свободата, сигурността и правосъдието, както и на председателството на ЕС,

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2007 г. относно предполагаемото използване от ЦРУ на европейски държави с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (доклад Fava) (5) и действията на Съвета на Европа по същия въпрос,

като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че вследствие на терористичните нападения от 11 септември 2001 г. , Съединените щати създадоха строго охраняван лагер в залива Гуантанамо (Куба) през януари 2002 г., където са задържани лица, заподозрени в терористична дейност;

Б.

като има предвид, че затворниците в лагера в залива Гуантанамо са лишени от основни права на човека, включително правото на справедлив процес, както и че са подложени на сурови методи на разпит, като симулиране на давене, което е равносилно на изтезание и жестоко, нечовешко или унизително отношение;

В.

като има предвид, че в поредица от съдебни решения, издадени от съдилища в САЩ, включително от Върховния съд, се признават частични и ограничени права, включително възможността за достъп до граждански съдилища на САЩ;

Г.

като има предвид, че в списък, публикуван от властите на САЩ, се посочват 759 бивши и настоящи затворници в Гуантанамо; като има предвид, че 525 затворници са били освободени, а 5 са починали по време на лишаването им от свобода; като има предвид, че в момента в Гуантанамо се намират 250 затворници, като:

някои от задържаните, които остават в Гуантанамо, единствено защото не могат да се завърнат в страна, която е безопасна за тях, като срещу тях не е повдигано и няма да бъде повдигано обвинение за каквото и да е престъпление от властите на САЩ;

за други задържани се счита, че подлежат на наказателно преследване,

трети се считат за потенциално опасни, но Съединените щати не възнамеряват да възбудят наказателно преследване срещу тях;

Д.

като има предвид, че прибягването до изтезания и други незаконни средства означава, че получените по този начин „доказателства“ са недопустими в съда, което прави невъзможно завеждането на дело и издаването на присъда за терористична дейност;

Е.

като има предвид, че според властите на САЩ 61 бивши затворници от залива Гуантанамо са се включили в терористична дейност след тяхното освобождаване;

1.

Приветства с голямо задоволство решението на президента на САЩ, Барак Обама, за закриване на лагера за задържане в залива Гуантанамо, както и други постановления в тази връзка, които бележат важна промяна в политиката на Съединените щати спрямо съблюдаването на хуманитарното и международно право; насърчава администрацията да предприеме следващи стъпки в тази насока;

2.

Припомня, че основната отговорност във връзка с целия процес на закриване на лагера в Гуантанамо и бъдещето на затворниците принадлежи на САЩ; твърди, при все това, че отговорността за съблюдаването на международното право и основните права принадлежи на всички демократични страни, по-специално на ЕС и неговите държави-членки, които заедно съставляват общност, основана на ценности;

3.

Приканва САЩ да гарантират, че затворниците в Гуантанамо разполагат с човешки права и основни свободи, въз основа на международното право и конституционното право на САЩ, както и че:

всяко задържано лице, срещу което САЩ имат достатъчно доказателства, е незабавно и надлежно привлечено към съдебна отговорност чрез справедлив и открит процес, воден от компетентен, независим и справедлив съд, и в случай на осъждане изтърпява своята присъда в САЩ,

всяко задържано лице, срещу което не е повдигнато обвинение и което избира доброволно да бъде репатрирано, се завръща в своята родна страна възможно най-бързо и експедитивно,

на всяко задържано лице, срещу което няма да бъде повдигнато обвинение, но което не може да бъде репатрирано поради реална опасност от преследване в своята страна, се предоставя възможността за достъп до територията на САЩ, на хуманитарна закрила в пределите на континенталната територия на САЩ, както и за обезщетение;

4.

Призовава държавите-членки, в случай на искане от страна на администрацията на Съединените щати, към сътрудничество с цел намиране на решения, към готовност за приемането на затворници от Гуантанамо в ЕС, с оглед по-пълно прилагане на международното право, като по този начин се обезпечи, като приоритет, справедливо и хуманно отношение към всички тях; припомня, че държавите-членки са задължени да си оказват лоялно сътрудничество, когато се консултират взаимно относно възможни последици за обществената сигурност в ЕС;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Върховния представител по ОВППС, парламентите на държавите-членки, генералния секретар на НАТО, генералния секретар и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, генералния секретар на ООН и на президента и Конгреса на Съединените американски щати.


(1)  ОВ C 300 E, 9.12.2006 г., стр. 136.

(2)  ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 423.

(3)  ОВ C 102 E, 28.4.2004 г., стр. 640.

(4)  ОВ C 284 E, 21.11.2002 г., стр. 353.

(5)  ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 309.


Top