52009DC0627

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 18.11.2009

COM(2009)627 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

ПРОГРАМА SAFA НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ [SEC(2009) 1576 окончателен]

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

ПРОГРАМА SAFA НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ(текст от значение за ЕИП)

Защо се прави настоящият доклад?

Член 6, параграф 2 от Директива 2004/36/ЕО гласи, че:

„Комисията публикува годишен обобщен информационен доклад, достъпен за обществеността и заинтересованите страни от индустрията, в който се съдържа анализ на цялата информация, получена в съответствие с член 5 . Този анализ е опростен и лесен за разбиране и показва дали съществува увеличен риск за пътниците на въздушния транспорт. В анализа не се разкриват източниците на информация . “

Това е третият годишен доклад и обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2008 г.

1. ПРОГРАМА SAFA НА ЕО

1.1. Начало на програмата SAFA на ЕО

Програмата SAFA бе стартирана първоначално от Европейската конференция за гражданска авиация (ECAC) през 1996 г. Програмата SAFA не беше базирана на европейска правно обвързваща основа, а на поет ангажимент от страна на генералните директори, представляващи участващите в ECAC държави-членки. В обхвата на инспекциите, свързани с „чуждестранни“ въздухоплавателни средства, попадат тези въздухоплавателни средства, които не се използват или експлоатират под контрола на компетентен орган на държавата, в която се извършва инспекцията.

На 30 април 2004 г. бе публикувана Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността (така наречената „Директива SAFA“), която създаде правно задължение за държавите-членки на ЕС да извършват наземни инспекции на въздухоплавателни средства от трети държави, които кацат на летищата, разположени в държавите-членки, като под „въздухоплавателно средство от трети държави“ се разбира въздухоплавателно средство, което не се използва или експлоатира под контрола на компетентен орган на държава-членка на ЕС; въпреки това директивата по никакъв начин не забранява на държавите-членки на ЕС да извършват инспекции на въздухоплавателни средства от други държави-членки на ЕС. На държавите-членки на ЕС беше даден срок от две години за въвеждане на посочената директива чрез приемане на законодателство на национално равнище.

По решение на генералните директори от държавите-членки на ECAC, програмата SAFA премина в правомощията на Европейската общност (ЕО), като от 1 януари 2007 г. отговорността за управлението и по-нататъшното развитие на програмата SAFA на ЕО носи Европейската комисия, подпомагана от Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). ЕААБ е агенция на Европейската комисия със седалище в Кьолн, която отговаря за оперативното управление на програмата SAFA на ЕО от името на Комисията и в съответствие с Регламент (ЕО) № 768/2006 на Комисията.

До 2006 г. оперативните елементи на програмата SAFA бяха осъществявани от Централните обединени авиационни власти (CJAA). В края на 2006 г. координационните дейности по SAFA, включително централизираната база данни, бяха прехвърлени от CJAA на ЕААБ.

Осигурено е продължаване на участието на петнадесетте държави—членки на ECAC, които не членуват в ЕС, а с това и общоевропейското измерение на програмата, чрез подписване на работно споразумение между всяка една от тези държави и ЕААБ. По този начин програмата SAFA на ЕО наброява общо 42 участващи държави , включително ЕС-27 ( вж. допълнение А ).

1.2. Функциониране на програмата SAFA на ЕО

Въздухоплавателните средства (на трети страни за държавите от ЕС или чуждестранните такива за членките на ECAC, които не членуват в ЕС) във всяка държава, участваща в SAFA, могат да бъдат подлагани на наземни инспекции, главно по отношение на документацията и наръчниците на въздухоплавателното средство, свидетелствата за летателна правоспособност на екипажа, видимото състояние на въздухоплавателното средство и наличието и състоянието на задължителното кабинно оборудване за безопасност. Препратки относно тези инспекции се съдържат в стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) — приложения 1 („Лицензиране на авиационния персонал“), 6 („Летателна експлоатация“) и 8 („Летателна годност на въздухоплавателните средства“).

Въпросните проверки се провеждат в съответствие с обща за всички участващи държави процедура. Резултатите от тях се оформят като доклади, които също следват единен формат. В случаите на съществени недостатъци се уведомяват операторът и съответните въздухоплавателни власти (държава на оператора или държава на регистрация), за да се набележат коригиращи мерки по отношение на инспектираното въздухоплавателно средство, както и на други въздухоплавателни средства, които могат да бъдат засегнати от недостатъци от общ характер. Всички данни от докладите, както и допълнителната информация, се обменят и се събират в компютризирана база данни, създадена и управлявана от ЕААБ.

Главните характеристики на програмата SAFA на ЕО могат да се обобщят, както следва:

- прилагането ѝ от всички участващи в SAFA държави: принципно всичките 42 държави, участващи в ECAC (държави-членки на ЕС и членуващи в ECAC държави, които са извън ЕС и са подписали работното споразумение на ЕААБ);

- широкото разпространение на резултатите от наземните инспекции по SAFA посредством централизирана база от данни;

- нейният подход отдолу-нагоре: в основата на програмата са наземните инспекции на въздухоплавателните средства;

- нейният фокус: основно върху въздухоплавателни средства от трети държави, които летят до ЕС и държави, членуващи в SAFA (въпреки че въздухоплавателни средства от държави-членки на ЕС могат да продължат да бъдат предмет на инспекции по SAFA );

- нейната вътрешноприсъща цел за проверка спазването на стандартите на ICAO, които са общоприложими към всички инспектирани въздухоплавателни средства в международен план.

1.3. Включване на програмата SAFA на ЕО в общата верига на въздухоплавателната безопасност

Опитът въз основа на инспекциите по SAFA, извършени през последните няколко години, показва, че те дават обща представа за безопасността при чуждите оператори. Тази представа обаче е ограничена, защото не показва пълната картина на безопасността при определено въздухоплавателно средство или оператор. Това се дължи на факта, че по време на инспекциите е трудно да бъдат оценени определени показатели (например управление на ресурсите на екипажа, цялостното състояние на летателна годност и т.н.) поради ограниченото време, с което се разполага за извършване на инспекциите и следователно невъзможност за разглеждане на всички детайли по време на инспекцията. Ценността на тези показатели ще бъде повишена допълнително чрез увеличаване и на равнището на хармонизиране между участващите държави при извършването на инспекции по SAFA.

Цялостна оценка на конкретно въздухоплавателно средство или оператор може да се получи само посредством постоянен надзор от страна на отговорните национални органи за гражданско въздухоплаване (на държавата на оператора или държавата на регистрация). По този начин информацията, събрана чрез програмата SAFA на ЕО, е полезна:

- основно като средство за превенция, което спомага за набелязването на потенциални отрицателни тенденции по отношение на безопасността, при което наличието на многобройни и/или повтарящи се констатации, засягащи определен оператор, е много добър показател за потенциални структурни слабости по отношение както на управлението на контрола на качеството при конкретния оператор, така и на нивото на надзора върху безопасността, упражняван от отговорните национални органи за гражданско въздухоплаване на държавата, в която е сертифициран въпросният оператор. Подобни отрицателни тенденции могат да бъдат разкрити и по отношение на конкретни типове въздухоплавателни средства;

- по-конкретно, инспекциите по SAFA могат да допринесат в реално време за безопасната експлоатация на дадено въздухоплавателно средство, което е било инспектирано току-що, като подтикнат инспектиращите органи да осигурят изпълнението на коригиращи действия незабавно преди по-нататъшната експлоатация на въпросното въздухоплавателно средство.

Освен това, след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2111/2005 за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, инспекциите по SAFA придобиха по-голямо значение като един от критериите, на които Комисията обръща внимание при вземане на решения относно включването на превозвачи в списъка на Общността. Действително това се случва от създаването на първия списък на Общността през март 2006 г. и неговото последващо редовно актуализиране.

1.4. Развитие на програмата през 2008 г.

На 16 април 2008 г. Комисията прие две важни законодателни мерки, целящи по-нататъшно укрепване на програмата SAFA на ЕО:

- Директива 2008/49/ЕО на Комисията, която съдържа основните елементи на Наръчника за процедурите по SAFA и предвижда хармонизирани правила за провеждане на SAFA инспекциите, в това число: последващи действия, задължителна рамка за докладване (15 работни дни) и задължително съобщаване на резултатите от инспекцията на инспектираните оператори посредством предоставяне на документ за извършената инспекция в единен формат. Освен това горепосочената директива въвежда общ набор от критерии относно квалификацията на инспекторите по SAFA. ЕААБ получи мандат да подкрепи участващите държави като разработи подробен указателен материал в съответствие с основните елементи, залегнали в директивата.

- Регламент (ЕО) № 351/2008 на Комисията, който прилага структуриран, паневропейски подход при определяне на приоритет при наземните инспекции по програмата SAFA на потенциално опасни субекти, целящ да насърчи по-ефективно използване на наличните за инспекции ресурси.

Както е предвидено в Директива 2008/49/ЕО на Комисията, ЕААБ разработи и представи подробен указателен материал относно квалификацията на инспекторите, извършващи наземни инспекции по SAFA, като определи общи стандарти за всички участващи държави. Критериите за квалификация акцентират основно върху съответствието с изискванията, обучението (в това число периодично обучение) и опита на инспекторите. Обучението на инспекторите трябва да следва учебната програма, разработена от ЕААБ, а независимите доставчици на услуги по обучение трябва да притежават квалификация съгласно специален набор от общи критерии.

През 2007 г. беше стартирана поредица от инициативи, които продължиха и през 2008 г. и се превърнаха в редовни, стандартни дейности по програмата SAFA на ЕО; сред тези дейности попадат прегледът на качеството на докладите, подадени от участващите държави в базата от данни на SAFA, и анализът на базата от данни. С този анализ, извършван на всеки четири месеца, се прави опит за възможно най-ранното откриване на потенциално отрицателни въздействия и тенденции във връзка с безопасността, за да може те да бъдат разгледани своевременно преди да се превърнат в действителна заплаха за безопасността на международното въздухоплаване. Методологията за провеждане на въпросния анализ допълнително бе подобрена и усъвършенствана с оглед на оптимизираното използване на наличните данни от SAFA.

През октомври 2008 г. бе извършено основно модернизиране на базата от данни на SAFA, което доведе до подобрено докладване, подкрепа за процеса на определяне на приоритети (създаден съгласно Регламент (ЕО) № 351/2008 на Комисията), както и до подобрен работен процес. Заедно с прилагането на промените, въведени с Директива 2008/49/ЕО на Комисията, а именно, задължително докладване на действия от клас 3, процесът на модернизиране въведе и нов основен елемент, целящ подобряване на последователността на констатациите чрез използване на набор от предварително описани констатации, разработен и поддържан от ЕААБ.

Базата от данни на SAFA беше дублирана и като напълно функционираща среда за обучение, която позволява провеждане на практическо обучение за нейните потребители.

1.5. Въвеждане на подход, основан на риска

Новоприетият Регламент (ЕО) № 351/2008 на Комисията (който влезе в сила през април 2008 г.) въвежда идеята за определяне на приоритет при наземните инспекции по програмата SAFA в общоевропейски план, което означава, че има изискване участващите държави да определят като приоритетни част от провежданите от тях наземни инспекции върху определени субекти (отделни оператори или всички оператори, сертифицирани в определена държава). Списъкът на приоритетните инспекции се съставя от Европейската комисия и се актуализира при необходимост съгласно наборът от критерии, определен в съответствие с посочения регламент, а именно:

- информация, подадена от ЕААБ след анализ на базата от данни на SAFA;

- информация от заседанията на Комитета за авиационна безопасност;

- информация, изпратена на Комисията от държавите-членки.

Освен това операторите, които са включени в приложение Б към списъка на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана (установен по силата на Регламент (ЕО) № 2111/2005), както и другите оператори, сертифицирани в същата държава, и всеки оператор, включен понастоящем в списъка на Общността, преминават инспекции приоритетно.

Първият списък за приоритетно извършване на инспекции беше издаден на 20 април 2008 г. и впоследствие през същата година беше преразгледан два пъти. През 2008 г. от общо 10 337 инспекции по SAFA 1 481 бяха извършени върху субекти, посочени в списъка за приоритетно извършване на инспекции.

2. ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА БАЗА ДАННИ НА SAFA

ЕААБ управлява централизираната база данни на SAFA от декември 2006 г., когато тя беше прехвърлена от Централните обединени авиационни власти (CJAA) в Нидерландия на ЕААБ в Кьолн, Германия.

Въпреки че ЕААБ управлява и поддържа базата от данни, отговорността за включването на доклади в нея остава за отделните национални авиационни власти на 42-те държави, участващи в SAFA.

През 2008 г. участващите в SAFA държави извършиха рекордния брой от 10 337 инспекции, които доведоха до около 11 298 констатации ( вж. допълнение А ).

Данните, съдържащи се в базата, се считат за поверителни в смисъл, че се обменят само с другите участващи държави и не са достъпни за широката общественост. Всички национални авиационни власти на участващите държави имат достъп до базата от данни посредством (обезопасена) Интернет връзка.

3. ОБЛАСТИ НА ИНСПЕКЦИЯТА

Съгласно „Директивата SAFA“ държавите-членки трябва да инспектират с приоритет въздухоплавателни средства, за които има съмнения, че не отговарят на международните стандарти за безопасност (въз основа например на редовния анализ от ЕААБ на базата от данни). Освен това наземните инспекции по SAFA могат да бъдат извършени, като се използва процедура за внезапни проверки.

Съществуват пет области, върху които могат да се съсредоточат инспекциите:

1. Конкретна държава на оператор (проверка на оператори от конкретна държава).

2. Конкретен тип въздухоплавателно средство.

3. Конкретен вид услуги (редовни линии, нередовни линии, карго полети и т.н.).

4. Конкретен оператор от трета държава.

5. Конкретно въздухоплавателно средство, идентифицирано по неговия индивидуален регистрационен знак.

В допълнения Б, В и Г са изброени държавите на операторите, типовете въздухоплавателни средства и операторите, които са били инспектирани през 2008 г. Те дават представа за широкия обхват на програмата SAFA на ЕО и нейното недискриминационно прилагане.

Доброто функциониране на програмата може да бъде илюстрирано също и с таблицата по-долу, в която е обобщена информацията от допълненията и която дава обща представа за дейностите.

Въпреки че по силата на „Директивата SAFA“ основното задължение на държавите-членки на ЕС е инспектиране на въздухоплавателни средства от трети държави, които кацат на летища в ЕС, продължава подлагането на инспекции също и на въздухоплавателни средства на оператори от ЕС. Резултатите са представени в таблицата по-долу:

Инспекции | 10 337 инспекции… |

Оператор | …на 1 067 различни оператора… |

Държава на оператора | …от 131 държави… |

Тип въздухоплавателно средство (ВС) | …използващи 220 различни (под)типа въздухоплавателни средства в експлоатация |

Междувременно в таблицата по-долу е отразен фактът, че по-голямата част от всички полети в държавите-членки на ЕС се осъществяват от оператори на ЕС и че като цяло участващите в SAFA държави все още прилагат по-широките критерии на бившата програма SAFA на ECAC.

Инспекции на оператори от ЕС | Инспекции на оператори извън ЕС |

2008 г. | 5,879 | 4,458 |

Процент | 56,87 % | 43,13 % |

От проведените през 2008 г. 10 337 инспекции, 9 040 бяха извършени от държави-членки на ЕС: 42,7 % (3,857) от инспекциите бяха извършени на оператори, сертифицирани в трети страни (извън ЕС), а останалите 57,3 % (5,183) — на оператори от ЕС. През 2008 г. оператори от трети страни са извършили около 700 000 кацания на летища в Общността, което означава, че делът на проверките (брой инспекции/брой кацания) е около 0,5 % (т.е. 5 инспекции на 1 000 кацания). Оператори от ЕС са извършили над 2 900 000 кацания в друга държава от ЕС (различна от тази, която носи отговорност за надзора върху тяхната безопасност); това означава, че делът на проверките за операторите от ЕС е 0,17 %.

4. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИНСПЕКЦИИТЕ ПО SAFA

4.1. Общи констатации от инспекциите

Количественият подход е първоначалната отправна точка по отношение на констатациите, които се отнасят до отклонения от стандартите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Общият брой констатации (К) е съпоставен с общия брой инспекции (И) и инспектираните елементи (ИЕ).

По време на инспекциите се използва контролен списък, който съдържа общо 54 различни елемента за инспектиране. В повечето случаи по време на инспекциите не се проверяват всички елементи от списъка, защото времето между пристигането на въздухоплавателното средство и неговото заминаване не е достатъчно за извършване на цялостна инспекция. Затова съотношението между общия брой констатации и общия брой инспектирани елементи би могло да даде по-добра представа отколкото съотношението, базирано единствено на броя извършени инспекции. Резултатите са представени в таблицата по-долу:

Период |

01 януари 2008 г. — 31 декември 2008 г. |

Общо инспекции (И) | 10 337 |

Общо инспектирани елементи (ИЕ) | 358 046 |

Общо констатации (К) | 11 298 |

Среден брой на инспектираните елементи по време на една инспекция | 34,64 |

Констатации за инспекция (К/И) | 1,093 |

Констатации за инспектиран елемент (К/ИЕ) | 0,0315 |

4.2. Констатации от инспекциите и тяхното категоризиране

Трябва да се вземе предвид не само абсолютният брой констатации от инспекциите, но и тяхната „тежест“. За тази цел са определени три категории констатации. Констатациите от „категория 1“ са маловажни; от „категория 2“ са значими, а от „категория 3“ са важни. Понятията „маловажни“, „значими“ и „важни“ са свързани с нивото на отклонение от стандартите на ICAO. Основната цел при категоризирането на констатациите е да се класифицират спазването на стандартите и тежестта на неспазването.

Инспекциите и категориите констатации се записват в базата от данни, а резултатите са представени в таблицата по-долу:

Брой констатации (К) | Съотношение на констатациите (кат. К/И) |

От горната таблица се вижда, че:

- В сравнение със средните стойности, при операторите от държавите-членки на ЕС, в ECAC и Океания са направени по-малко констатации за една инспекция.

- В сравнение със средните стойности, при операторите от Африка, Руската федерация/Беларус/централноазиатските държави, Азия, Близкия изток, Северна Америка и Северна Африка са направени повече констатации за една инспекция.

- [pic]

Развитието през петгодишния период показва, че средният брой констатации (за една инспекция) е намалял почти във всички географски региони, по-специално при операторите, които са лицензирани в Руската федерация, Беларус и държавите от Централна Азия. Единственото изключение са Латинска Америка и държавите от Карибския басейн (LAC).

Разпределение по региони на ICAO

Брой констатации (К) | Съотношение на констатациите (кат. К/И) |

Брой констатации | 11 298 |

ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СА БИЛИ ПРЕДПРИЕТИ | информация, предадена на администрацията и оператора | 3 566 |

експлоатационни ограничения за въздухоплавателното средство | 109 |

коригиращи действия преди разрешаване на полетите | 1 407 |

спиране на въздухоплавателното средство от експлоатация | 14 |

незабавна оперативна забрана | 10* |

* с изключение на забраните/оперативните ограничения, наложени от ЕО по силата на Регламент (ЕО) № 2111/2005

[1] ЕС — Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединено кралство.

[2] Европа (ECAC — Европейска конференция за гражданска авиация) — Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Бивша югославска република Македония, Малта, Република Молдова, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна, Обединено кралство.

[3] Руска федерация, Беларус и Централна Азия — Беларус, Казахстан, Киргизстан, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан.

[4] Северна Америка (NA) — Бермудски острови, Канада, САЩ.

[5] Латинска Америка и държавите от Карибския регион (LAC) — Ангила, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Аруба, Бахама, Барбадос, Белиз, Боливия, Бразилия, Кайманови острови, Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминика, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Гренада, Гватемала, Гаяна, Хаити, Хондурас, Ямайка, Мексико, Нидерландски Антили, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Пуерто Рико, Сейнт Кийтс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго, острови Търкс и Кайкос, Уругвай, Венецуела (Боливарска република).

[6] Държави от Близкия Изток и Северна Африка (MENA) — Алжир, Бахрейн, Египет, Иран (Ислямска република), Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Либийска арабска джамахирия, Мароко, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Судан, Сирийска арабска република, Тунис, Обединени арабски емирства, Йемен.

[7] Африка (AFR) — Ангола, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Кабо Верде, Централноафриканска република, Чад, Комори, Конго, Кот д'Ивоар, Демократична република Конго, Джибути, Екваториална Гвинея, Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кения, Лесото, Либерия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавритания, Мавриций, Мозамбик, Намибия, Нигер, Нигерия, Руанда, Сао Томе и Принсипи, Сенегал, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Сомалия, Южна Африка, Свазиленд, Того, Уганда, Обединена република Танзания, Замбия, Зимбабве.

[8] Азия (AS) — Афганистан, Бангладеш, Бутан, Бруней Дар ес Салам, Камбоджа, Китай, Корейска народнодемократична република, Хонконг (специален административен регион на Китай), Индия, Индонезия, Япония, Лаоска народнодемократична република, Малайзия, Малдиви, Монголия, Мианмар, Непал, Пакистан, Филипини, Република Корея, Сингапур, Шри Ланка, Тайван, Тайланд, Източен Тимор, Виетнам.

[9] Океания (OC) — Австралия, Фиджи, Кирибати, Маршалови острови, Микронезия (Федерални щати), Науру, Нова Зеландия, Палау, Папуа Нова Гвинея, Самоа, Соломонови острови, Тонга, Тувалу, Вануату.

[10] APAC — азиатски и тихоокеански регион на ICAO: Австралия, Бангладеш, Бутан, Бруней Дар ес Салам, Камбоджа, Китай (вкл. Хонг Конг и Макао), острови Кук, Корейска народно-демократична република, Фиджи, Индия, Индонезия, Япония, Кирибати, Лаоска народно-демократична република, Малайзия, Малдиви, Маршалови острови, Микронезия, Монголия, Мианмар, Науру, Непал, Нова Зеландия, Палау, Папуа Нова Гвинея, Филипини, Република Корея, Самоа, Сингапур, Соломонови острови, Шри Ланка, Тайланд, Тонга, Вануату, Виетнам.

[11] ESAF — източен и южноафрикански регион на ICAO: Ангола, Ботсуана, Бурунди, Комори, Джибути, Еритрея, Етиопия, Кения, Лесото, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Мозамбик, Намибия, Руанда, Сейшели, Сомалия, Южна Африка, Свазиленд, Уганда, Обединена република Танзания, Замбия, Зимбабве.

[12] EUR/NAT — европейски и северноатлантически регион на ICAO: Албания, Алжир, Андора, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Монако, Черна гора, Мароко, Нидерландия (вкл. Нидерландски Антили), Норвегия, Полша, Португалия, Република Молдова, Румъния, Руска федерация, Сан Марино, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Таджикистан, Бивша югославска република Македония, Тунис, Турция, Туркменистан, Украйна, Обединено кралство (вкл. Кайманови острови и Бермудски острови), Узбекистан.

[13] MID — близкоизточен регион на ICAO: Афганистан, Бахрейн, Кипър, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Либийска арабска джамахирия, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Судан, Сирийска арабска република, Обединени арабски емирства, Йемен.

[14] NACC — северноамерикански, централноамерикански и карибски регион на ICAO: Антигуа и Барбуда, Бахама, Барбадос, Белиз, Канада, Коста Рика, Куба, Доминиканска Република, Ел Салвадор, Гренада, Гватемала, Хаити, Хондурас, Ямайка, Мексико, Никарагуа, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Тринидад и Тобаго, САЩ.

[15] SAM — южноамерикански регион на ICAO: Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гаяна, Панама, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай, Венецуела.

[16] WACAF — западен и централноафрикански регион на ICAO: Бенин, Буркина Фасо, Камерун, Кабо Верде, Централноафриканска република, Чад, Конго, Кот д'Ивоар, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Либерия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сао Томе и Принсипи, Сенегал, Сиера Леоне, Того.