29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/37

—

изразява съгласие с необходимостта от структуриране на процеса на вземане на решения в рамките на ОПОР, включително чрез делегиране на регулирането и/или управлението на определени дейности на държавите-членки, на регионите и на сектора, в рамките на законодателството на Общността;

—

препоръчва да се извърши по-задълбочен преглед на въвеждането на прехвърляеми риболовни права при наличие на подходящи предпазни мерки, като същевременно приема, че разпределените индивидуални квоти могат да представляват основа за размисъл, но за разлика от тях индивидуалните прехвърляеми квоти са опасни за равновесието в сектора;

—

изразява съгласие за създаване на диференциран режим за управление на дребномащабния риболов и събирането на морски дарове, запазвайки достъпа до публично финансиране за тези дейности и улеснявайки вземането на специфични за тези флотове решения на регионално равнище; занаятчийският или дребномащабният крайбрежен риболов следва да се определят не според дължината на плавателния съд, а според други допълнителни параметри;

—

препоръчва във всяка риболовна зона да се прецени коя система за управление на рибарството най-добре отговаря на риболовната зона, на целевите видове и на вида флот и призовава да бъде разгледан по-подробно въпросът за основаната на улова система за управление на квоти;

—

препоръчва достъпът до публични помощи да се регулира както при реформата на общата селскостопанска политика, като се въведе принципът на кръстосаното спазване;

—

смята, че ЕС трябва да улесни конкурентното развитие на аквакултурния сектор и изготвянето на пътна карта за 2010 г., която да определи ограниченията по региони, да насърчи разработването на екологични методи на рибовъдство и да подкрепи Платформата за технологии и иновации в европейската аквакултура (EATIP), и подчертава значението на планирането на морското пространство, на програмите за подобряване на здравето на животните, на стандартите за етикетиране и на процедурите за намаляване на административната тежест в сектора.

Докладчик:

г-н Ramón Luis Valcárcel Siso (ES/ЕНП), председател на автономна община Мурсия

1.

счита, че визията на Комисията за рибарството в ЕС до 2020 г. е осъществима, и желае да допринесе в пълна степен за дебата относно необходимите реформи, за да може тази визия да бъде реализирана с минимална намеса на работното място и възможно най-малко нарушаване на пазара. Преразглеждането и реформата на общата политика в областта на рибарството предлага уникални възможности не само да се обърне внимание на слабостите в миналото, но и да се създаде доверие и да се предоставят уверения за бъдещето. С по-силната ангажираност на рибарските общности рибните запаси ще бъдат по-добре управлявани, риболовните флотилии ще съответстват в по-голяма степен на ресурсите, риболовните дейности ще бъдат по-добре регулирани, а икономическата рентабилност ще предостави необходимите за дългосрочна сигурност гаранции;

2.

счита, че рибарството е средство за препитание в много региони в Европа и източник на суровини за една силно зависима преработвателна промишленост. Независимо от факта, че е стара политика, и въпреки направените в нея реформи, общата политика в областта на рибарството (ОПОР) не успя да се справи с нарастващите проблеми в този сектор и трябва да намери отговор на редица важни предизвикателства: наличието на свръхулов, непригодността на риболовния капацитет спрямо наличните ресурси и спрямо целта за социална, екологична и икономическа устойчивост, необходимостта от промяна в енергийното потребление на корабите, нестабилното състояние на все по-голям брой рибни ресурси и висока степен на субсидиране, която доведе до нестабилна икономическа обстановка. Освен това споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) с развиващите се страни в много случаи застрашават тяхната продоволствена сигурност, като допринасят за свръхулов и са пречка за развитието на местната риболовна промишленост;

3.

счита, че новата ОПОР трябва да доведе до приемането на по-глобален подход, който да се вписва в морската политика и политиката за околната среда, с нови нескъпоструващи механизми, насочени към разрешаване на упорития проблем със свръхкапацитета на флотилията. Ето защо следва да бъде установена политическа рамка със система за вземане на решения в средносрочен и дългосрочен план, децентрализация в някои отношения и ясно поставени цели. Освен това е необходимо да се подобри управлението на този сектор, да се определят механизмите, които да гарантират по-добро спазване на законодателството, и да се насърчава по-голямата ангажираност и по-голямата отговорност на сектора по отношение на управлението и развитието на механизмите на ОПОР;

4.

смята, че аквакултурите имат потенциал да дават здравословна, безопасна, устойчива и качествена продукция при стриктно спазване на екологичните изисквания, което превръща аквакултурите в стабилизиращ фактор за заетостта в много европейски региони, които в една или друга степен зависят от рибарството. ЕС разработи инициативи за тяхното насърчаване под формата на финансови инструменти от структурен вид (ФИОР, ЕФР), насърчи и стратегии за устойчиво развитие на рибарството и поощри прилагането им. Постигнатият напредък е значителен, но ръстът на производството в ЕС е значително по-нисък от средния за света и сега Съюзът е изправен пред предизвикателства, свързани с интегрирането на аквакултурите в морските и екологичните политики, тяхното ориентиране към използването на екологични методи в рамките на устойчива политика в областта на рибарството; насърчаване на конкурентоспособността, интегрирано управление на крайбрежните зони, подобряване на управлението и консолидиране на гаранциите за здравето на животните и хуманното отношение към тях – подобно на други животновъдни сектори – при стриктна защита на потребителите;

5.

вярва, че увеличаването на населението в света, бъдещите разширявания на ЕС, замърсяването на морските и вътрешните води и последиците от него върху крайбрежните екосистеми, както и изменението на климата са фактори, които ОПОР трябва да включва в средносрочната си визия, защото те ще доведат до промяна в тенденциите на управление на производството в областта на рибарството и аквакултурите;

6.

приветства навременната инициатива на Комисията да представи Зелена книга за реформата на общата политика в областта на рибарството (СОМ(2009) 163 окончателен), като постави началото на процеса на консултации, както и изразените самокритики относно провала на някои аспекти на ОПОР. Приветства също така предложенията за подобряване на настоящата ОПОР до 2012 г. и обмислянето на нова ОПОР от 2013 г. нататък;

7.

признава наличието на непригодност на капацитета на флотилията, която е особено силна в някои сегменти, и подкрепя влизането в сила на механизми, позволяващи привеждането на размера на европейските риболовни флотилии в съответствие с използваемите ресурси и със социално-икономически подход, който да е по-добре съобразен с устойчивото развитие. Тези механизми трябва да оптимизират използването на публични финансови ресурси. Счита това за основен елемент за пълното осъществяване на останалите аспекти на ОПОР;

8.

подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти като предпоставка за успеха на ОПОР. По-конкретно предлага да се укрепи ролята на регионалните консултативни съвети (РКС);

9.

отбелязва, че за ефективното включване на ОПОР в интегрираната морска политика (ИМП) на ЕС е необходимо регионалните и местните власти в областта на рибарството да бъдат готови да поемат ангажименти в тази област и да имат реален принос;

10.

подкрепя насърчаването на по-тясно сътрудничество между службите за брегова охрана в държавите-членки, както и решението за определяне на мерки за въвеждане на по-интегрирана система за контрол;

11.

препоръчва да се извърши по-задълбочен преглед на предимствата и недостатъците на въвеждането на прехвърляеми риболовни права, при наличие на подходящи предпазни мерки, обхващащи както колективните, така и индивидуалните риболовни права;

12.

изразява съгласие с необходимостта всички мерки, които ще бъдат предприети, и ангажиментите, които се поемат в рамките на ОПОР с цел избягване или смекчаване на икономическите и социалните въздействия от ограничаването на възможностите за рибарство, винаги да бъдат съвместими с екологичната устойчивост в дългосрочен план;

13.

призовава съществуващите зони за опазване на риболовните ресурси да бъдат запазени, а дори и разширени;

14.

изразява съгласие с необходимостта от структуриране на процеса на вземане на решения в рамките на ОПОР, прибягвайки в определени случаи до процедурата по комитология и делегирайки регулирането и/или управлението на определени рибарски дейности на държавите-членки, на регионите и на сектора, в рамките на законодателството на Общността. Поради това призовава за система на управление по брегови ивици, устия и риболовни райони (екосистемен подход);

15.

подкрепя предложението на Комисията секторът да поеме по-голяма отговорност за прилагането на ОПОР. Единствено рибарите, които упражняват правилно своите отговорности, следва да имат достъп до рибните популации, без да се забравя обаче, че те са публична собственост и че по-голямата част от разходите за управлението на тези ресурси се поема от данъкоплатците;

16.

подкрепя развитието на култура на съблюдаване на правилата. Когато държавите-членки не изпълняват задълженията си в областта на контрола и опазването на рибните ресурси, техният достъп до общностно финансиране следва да се ограничава;

17.

подкрепя въвеждането на системи за събиране на данни в реално време, осигуряващи актуална техническа информация за улова;

18.

призовава Комисията при реформирането на ОПОР да вземе предвид специфичните нужди на най-отдалечените региони (НОР), като отчита структурните и социално-икономическите условия в тях и се съобразява с европейската стратегия за най-отдалечените региони;

19.

призовава Комисията да поеме ролята на световен лидер в разработването на системи за приспособяване на политиките в областта на рибарството и крайбрежните морски зони към изменението на климата;

20.

изразява съгласие с инициативата за създаване на диференциран режим за управление на дребномащабния риболов и събирането на морски дарове. Тези дейности са тясно свързани с културната идентичност на много европейски региони и осигуряват работа на голям брой работници в микропредприятия. Приветства предложението за запазване на достъпа до публично финансиране за тези дейности;

21.

напълно подкрепя намерението на Комисията чрез екосистемен подход да улесни вземането на конкретни решения на регионално равнище относно управлението на тези флотове, винаги при спазване на общите правила и принципи на Общността;

22.

е убеден, че участието на общините в местни партньорски структури е от ключово значение за осигуряването на максимален принос на местно равнище при определянето на специфичните потенциални възможности и слабости на даден район, както и за да се гарантира, че резултатите съответстват на местните условия;

23.

препоръчва да се обсъди задълбочено определението за дребномащабен крайбрежен риболов, така че то да не се основава на дължината на кораба, а да се вземат предвид и други параметри като икономическата и социалната връзка на дейността с общините, продължителността на риболовните дейности, вида улов, включването или не в определен риболовен план и др.;

24.

счита, че разходите за поддръжка на сините кутии са прекалено високи за малките кораби, които извършват дребномащабен риболов в близост до крайбрежието, поради което Комисията би трябвало да предвиди използването на не толкова скъпи алтернативни системи;

25.

подчертава, че този непромишлен флот е пряко засегнат от изкривяванията, произтичащи от глобалния пазар. В този смисъл следва отново да се разгледа възможността да се разреши предоставянето на помощи за строеж на нови кораби, при условие че те са част от програми за приспособяване и като се отчитат по-големите усилия в резултат от технологичните подобрения. Целта е да разполагаме с конкурентен и ефективен флот, при който риболовният капацитет на всеки кораб съответства на предоставените му права, а безопасността на рибарите е гарантирана, като се имат предвид трудностите по отношение на достъпа до риболовните зони. От друга страна, би било изключително полезно да се установи задължително разграничение в етикетирането на продуктите от този флот, обозначаващо техния произход по начин, който да е лесно разбираем за потребителя;

26.

призовава Комисията да насърчи подходящо обучение за моряците, включващо придобиване на предприемачески, морски и екологични умения и добри хигиенни практики, позволяващи запазването на човешките ресурси в зависимите от риболова зони и диверсифицирането на дейностите с течение на времето в други области от интерес за гражданското общество, като подкрепата за борбата срещу замърсяването на моретата или извършването на спасителни операции по море;

27.

приканва Комисията да насърчи интегрирана инициатива за развитие и подобряване на инфраструктурите в островните и отдалечените региони, които изцяло зависят от дребномащабния крайбрежен риболов;

28.

споделя целта на Световната среща на върха за устойчиво развитие, на която държавите-членки приеха концепцията за максимален устойчив улов (MSY) за цел, която трябва да бъде постигната до 2015 г. Тази цел трябва да бъде основен ръководен принцип на ОПОР. Приветства също така политиката за преустановяване на изхвърлянето на улов. Предлага да се направи оценка за въздействието върху екосистемата на промишления риболов, предназначен за хранене на риба, отглеждана в изкуствени условия;

29.

предлага с оглед на възстановяването и поддържането на състоянието на защитените райони на благоприятно равнище, да се делегират правомощия на държавите-членки да ограничават във всички води под тяхна юрисдикция достъпа на флотовете до защитени райони, представляващи особен интерес;

30.

призовава да бъде разгледан по-подробно въпросът за основаната на улова система на управление на квоти, базираща се на собствената проверима документация на рибарите;

31.

приветства инициативата на Комисията да предложи промяна в системата за управление на риболовните зони, основаваща се на ограничаване на броя на дните, през които един риболовен кораб може да излиза в морето за риболов, или на използването на съществуващата система за едновидови риболовни зони;

32.

препоръчва във всяка риболовна зона да се направи оценка коя система за управление на рибарството отговаря най-добре на риболовната зона, на целевите видове и на вида на флота. Освен в случаите, когато става въпрос за мигриращи видове, звеното за управление трябва да бъде риболовната зона, заедно с експлоатираните в нея ресурси;

33.

припомня, че решаването на някои проблеми е свързано по необходимост със създаването на стимули за отделните рибари и за техните сдружения (съвместно управление), които да насърчават рибарите да практикуват отговорен риболов;

34.

предлага да се създаде „удостоверение за отлични постижения в рибарството“, което да се проверява от външно предприятие. Както и при морската политика, това би позволило да се гарантира, че риболовните зони се разработват при стриктно спазване на правилата;

35.

счита за необходимо въвеждането на единна система за наблюдение и контрол на риболовната дейност посредством създаване на модели по стандарта ISO, като например ISO 17020;

36.

препоръчва спортният и развлекателният риболов да се разглеждат като все по-важни аспекти, които следва да бъдат взети под внимание при управлението на риболова. Диверсифицирането на риболовните дейности в посока на риболовния туризъм следва да представлява потенциален изход за рибарите, притежаващи капитанско свидетелство за корабите, които могат да се използват за тази дейност, както и средство за абсорбиране на заетост и намаляване на усилията в риболова;

37.

отбелязва, че е възможно прилагането на принципа на относителната стабилност в много случаи да е довело до увеличаване на общия допустим улов (ОДУ) над научно обоснованите препоръки, увеличаване на количеството на изхвърления улов и намаляване на възможностите за рационално използване на рибните ресурси;

38.

изразява съгласие с Комисията за това, че принципът на относителната стабилност не гарантира, че риболовните права се използват по възможно най-ефективния и ефикасен начин. Налице е разлика между предоставените на държавите-членки квоти, нуждите и реалното използване на тези квоти от националните флотове. Във връзка с това препоръчва да се преразгледа принципът на „относителната стабилност“, така че корекциите на необходимите квоти за националните флотове да се извършват в съответствие с наличието на риболовни права;

39.

счита, че в областта на прехвърляемите риболовни права QIA (разпределени индивидуални квоти) могат да представляват основа за размисъл, но за разлика от тях ITQs (индивидуални прехвърляеми квоти) са опасни за равновесието в сектора. Основната им последица е концентрирането на риболовния капацитет в ръцете на няколко големи предприятия и ускоряването на изчезването на дребните риболовци. Също така е парадоксално да се обмисля диференциран режим за управление на флотилиите за занаятчийски риболов и успоредно с това риболовните права да останат подвластни единствено на правилата на пазара;

40.

подкрепя инициативата за запазване на ограниченията на възможностите за риболов до границите на 12-милната зона;

41.

изразява съгласие с идеята да се гарантира, че всички рибни продукти, влизащи на общностния пазар, включително вносните, произхождат от риболовни зони, управлявани по устойчив начин, за да се осигурят равни условия на пазара на ЕС; предлага преди издаване на разрешително за риболов да се прави предварителна оценка на въздействието върху околната среда;

42.

препоръчва да се предприемат инициативи за гарантиране на произхода на рибните продукти, като се насърчава етикетирането на пресните продукти по начин, гарантиращ тяхната проследимост и произход;

43.

счита, че е необходимо да се насърчи въвеждането на сертификати за отлични постижения в рибарството, както по отношение на добива, така и по отношение на продажбата на пазара, като гаранция за потребителите, че ресурсите се опазват стриктно;

44.

споделя необходимостта да се засили участието на организациите на производителите в управлението на рибните зони;

45.

призовава за насърчаване на постоянното обучение и определянето на нуждите от обучение в организациите на производителите, в качеството им на ключов фактор за подобряването на рибните пазари;

46.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от влизане в сила на интегрираната морска политика, в качеството ѝ на ключов инструмент за постигане на напредък по морските въпроси, които имат силно въздействие върху останалите секторни политики - в частност ОПОР, винаги с оглед на устойчивото развитие на крайбрежните региони, като се отделя специално внимание на устойчивите риболовни зони в бъдеще и приспособяването към изменението на климата;

47.

смята, че в съответствие с принципа на териториалното сближаване, оцеляването на крайбрежните общини в бъдеще ще зависи от диверсифицирането и създаването на устойчива икономическа база, осигуряваща широк кръг възможности, които да задържат надарените млади хора от бъдещите поколения, вместо да ги карат да мигрират към по-големите градове в търсене на по-високо качество на живот;

48.

препоръчва в рамките на ИМП риболовният сектор да участва в изготвянето и развитието на други, допълващи риболова дейности, като например риболовния туризъм (като спортния риболов или наблюдаването на китове), борбата срещу замърсяването на моретата, спасителните дейности по море или почистването на морското дъно;

49.

призовава Комисията да обмисли разработването в сътрудничество с държавите-членки и регионите на географска информационна система (ГИС), позволяваща планиране на ползването на бреговата ивица;

50.

смята по-специално, че местните крайбрежни партньорства, създадени от местните власти и съответните заинтересовани страни, могат да бъдат от решаващо значение за гарантирането на ефикасно интегрирано управление на крайбрежните зони, осъществявано съгласно възходящия принцип;

51.

призовава Комисията да насърчи въвеждането за капитаните на риболовни кораби на многофункционални капитански свидетелства с валидност в цяла Европа, позволяващи диверсификация на риболовната дейност и съвместими с други професионални дейности;

52.

приветства инициативите за подобряване на комуникацията между учените, лицата, отговарящи за разработването на политиките, и заинтересованите групи, по-специално Консултативният комитет по риболов и аквакултури (ККРА) и регионалните консултативни съвети (РКС);

53.

подчертава, че процедурите за вземане на решения следва да се основават на солидни и надеждни данни и знания. Изразява съгласие с предприетите от Комисията инициативи в това отношение;

54.

препоръчва да се обмисли създаването на основан на знания клъстер за риболовната дейност, което би позволило да се създаде динамична, прозрачна и публична структура, която едновременно с това да бъде и портал за разпространение на знания за риболовните зони в ЕС;

55.

изразява съгласие с тезата, че структурната политика е генерирала нежелани ефекти в сектор рибарство, а в някои случаи дори е допринесла за засилване на структурните проблеми вместо за тяхното решаване. Изразява също така съгласие с това, че реформата трябва да бъде насочена към преодоляване на структурните недостатъци в сектора, като едновременно с това осигурява защитни механизми срещу нежелани или противоречащи на ОПОР ефекти;

56.

препоръчва да се регулира достъпът до публични помощи по начин, подобен на използвания при реформата на общата селскостопанска политика, като се въведе принципът на кръстосаното спазване. За да бъде отпусната финансовата помощ, условията за кръстосано спазване следва да бъдат спазени; същевременно е необходимо да се регулират и глобите и връщането на неправомерно получени суми;

57.

препоръчва да се въведат по-селективни и по-благоприятни за околната среда риболовни практики. Независимо от това в усилията за решаване на тези проблеми следва да се отчитат специфичните особености на регионите;

58.

счита, че основаната цел по отношение на външното измерение на ОПОР трябва да бъде установяването на икономически връзки и сътрудничество с трети страни, основаващо се на недискриминация и взаимна изгода, през призмата на устойчивото и отговорно упражняване на риболовната дейност;

59.

изразява съгласие с Комисията по отношение на оценката, че поддържането на международно равнище на присъствие на флот на ЕС е загубило значението си;

60.

поздравява Комисията за замяната на принципа „плащаш, ловиш риба и си заминаваш“ с този на споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР), основаващ се на по-глобален подход, който да насърчава сътрудничеството, управлението и правната сигурност на общностните инвестиции в трети страни. Споразуменията в областта на рибарството със страни извън ЕС следва да се запазят като инструмент за насочване на приспособяването в сектор рибарство и следва да включват аквакултурите, инвестициите и сътрудничеството в качеството им на инструменти за развитие;

61.

изразява съгласие с предложението за разглеждане на възможностите за въвеждане на регионални форми за сътрудничество в момент, когато се дава тласък на интегрирането на регионите като инструмент за развитие;

62.

подчертава, че регионалните организации за управление на риболова (РОУР) са идеален инструмент за управление на сектора и призовава за по-голямо представителство на ЕС в тях и тежест при вземането на решения, с цел да се отговори на конкретните критерии, като население или брой на държавите в ЕС;

63.

счита за необходимо сключването на международни споразумения за управление и контрол на рибарството в Средиземно море, в Балтийско море и в други морски региони, в които териториални води освен крайбрежните държави-членки на ЕС имат и трети страни, позволяващи балансирана експлоатация на ресурсите в една система, характеризираща се с голямо биоразнообразие и ясно изразена уязвимост;

64.

подкрепя определянето на мерки за създаване на по-интегрирана система за контрол, обединяваща съществуващите системи за наблюдение и проследяване, в частност в района на Средиземно море. В този смисъл призовава Комисията да започне в този район пилотен проект, който на по-късен етап би могъл да обхване цяла Европа;

65.

призовава за по-добро сътрудничество между службите за брегова охрана в държавите-членки и в съседните страни, които не са членки на ЕС;

66.

оценява положително съобщението на Комисията „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата“ (COM(2009) 162 окончателен), с което се дава нов импулс на „Стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (COM(2002) 511 окончателен), което би позволило да се даде отговор на предизвикателствата така, че да се канализира значителният напредък, до който тази дейност може да доведе, особено по отношение на екологичната устойчивост на производството и на качеството и безопасността на неговите продукти;

67.

счита, че общностната аквакултура допринася за снабдяването на общностния пазар с рибни продукти, което се характеризира с все по-голям дефицит поради намаляващия принос на рибните стопанства и нарастващото търсене;

68.

осъзнава социално-икономическото значение на аквакултурата в някои региони, където тя създава 65 000 работни места и генерира оборот в размер на 3 000 милиона евро;

69.

изразява съгласие, че насърчаването на аквакултурата следва да продължи и подкрепя инициативите, предприети от Комисията, Съвета и Парламента за поощряване на растежа на сектора на аквакултурите в рамките на ОПОР;

70.

споделя с Комисията ограниченията пред растежа на европейската аквакултура, като например: достъп до необходимото пространство за развитие, затруднения при получаването на разрешителни, фрагментация на все още слабо организирания сектор, както и голям брой ограничения пред достъпа до капитал, съчетани със стриктни общностни правила, които предполагат ограничаване на конкурентоспособността по отношение на азиатските или южноамериканските производители;

71.

приветства финансовите усилия за насърчаване на устойчивото развитие на аквакултурата, които ЕС осъществява посредством своята структурна политика и предлага да се определи „принцип на кръстосаното спазване“ за рибарския сектор, който да посочва конкретни критерии, свързани с околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и др. При неспазване на тези критерии достъпът до публични помощи следва да бъде ограничен и/или отказан;

72.

изразява съгласие, че ЕС следва да предприеме поредица от мерки за конкурентно развитие на сектора, които да позволяват да се посрещне нарастващото търсене на рибни продукти, което не може да бъде задоволено от рибните популации в морето;

73.

изразява съгласие с тезата, че ЕС следва да води „синята революция“, както в рибното производство, така и при технологиите и иновациите, като същевременно създаде на европейско равнище органи за сертифициране, които да гарантират „най-високи резултати в производството на аквакултури в ЕС“; застъпва мнението, че ЕС следва да играе водеща роля в разработването на екологични методи в рибовъдството и да насърчава аквакултурата само на места, където тя може да се експлоатира по екологично устойчив начин и където може да се гарантира, че морската околна среда ще бъде съхранена за бъдещите поколения;

74.

приветства инициативата на Комисията за създаване на подходяща рамка от политики и дейности за развитие на аквакултурата, която да насърчава премахването на пречките на равнище национално законодателство, по-специално по отношение на нейното въвеждане в крайбрежните райони на равноправна основа наред с други дейности и до издаването на разрешителни, и да проправя път за напредъка на този стратегически сектор;

75.

призовава Комисията заедно с държавите-членки да изготви пътна карта за 2010 г., която да определя ограниченията пред ръста на европейската аквакултура по региони, както и да насърчи в рамките на ИМП изготвянето на технически доклади за районите за развитие на аквакултурата и на необходимата пристанищна инфраструктура;

76.

призовава да се улесни достъпът до застрахователни полици за укрепване, а не за подкопаване на често нестабилното икономическо състояние на тези производители;

77.

счита за подходящо създаването на Платформа за технологии и иновации относно европейската аквакултура (EATIP), която ще позволи европейската аквакултура да запази водещата си роля на световно равнище и ще осигури стратегически насоки за НИРД в сектора, като насърчава търсенето на методи за устойчиво рибарство и устойчива аквакултура;

78.

призовава EATIP да се прояви като форум за насърчаване на НИРД с цел създаване на методи за устойчиво рибарство и устойчива аквакултура и да образува мрежа от отделни национални платформи за аквакултура, рибарство и океанография, които да насочват отдолу-нагоре тревогите във връзка с НИРД и да разпространяват отгоре-надолу иновациите и нововъзникващите технологии;

79.

подчертава значението на акваториалното устройство за осигуряването на райони и насоки за разполагане на тази икономическа дейност. Подходящото планиране на пространствата позволява да се програмира ръстът на аквакултурата, да се оценява нейният производствен потенциал, да се избягват конфликтите с други крайбрежни или сухоземни функции и да се насърчава синергията между дейност и среда в зоните, които зависят най-силно от този вид дейност, от екологична, социална, икономическа и пазарна гледна точка;

80.

подкрепя въвеждането и прилагането в европейското пространство на стандарти за качествено и съдържателно и етикетиране, както и международното сътрудничество в областта на етикетирането и сертифицирането;

81.

изразява съгласие с необходимостта от разширяване на международното измерение на европейската аквакултура и от полагане на основите за планове за контрол на болестите, които да позволяват безопасно от зоотехническа гледна точка производство;

82.

призовава към финансови усилия, съответстващи на предизвикателствата пред аквакултурата в Общността и на очакванията към тази дейност;

83.

настоява да се извърши анализ на обучителните програми в областта на морското дело и рибарството и аквакултурата, както и да се извърши оценка на нуждите в средносрочен план. Призовава в този смисъл да се състави пътна карта за държавите-членки, в рамките на европейска рамка за свободно движение на специалисти, предоставяща възможност за засилване на обучението в сектора и за повишаване на осведомеността на европейските граждани за аквакултурата;

84.

споделя ангажимента на ЕС за осигуряване на съвместимост между аквакултурата и околната среда, осигуряване на производството на висококачествени, здравословни и безопасни хранителни продукти, прилагане на мерки за защита на районите за отглеждане на аквакултури в съответствие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО, която насърчава държавите-членки да подобрят в конкретни срокове своята водна среда, и с ИМП, и приемане на мерки, даващи възможност за контрол на случайното излизане;

85.

счита, че за постигане на устойчив ръст на отглеждането на водни животни е необходимо да се предприемат действия в областта на здравето на животните, хуманното отношение към животните, наличието на нови ветеринарни лекарства за аквакултури и наличието на висококачествени и екологично приемливи храни за рибите;

86.

призовава да се разгледа прилагането на Директива 2006/88/ЕО относно изискванията за здравето на водните животни и да се изготви карта на болестите при отглеждането на аквакултури по света.

87.

приканва да се уреди законодателно въвеждането на регистър на отглежданите аквакултури, което би позволило на публичните администрации да получават информация за реалното състояние на производството, разрешените за отглеждане организми и техния произход, гъстотата на отглеждане и здравните програми, които се прилагат;

88.

счита за необходимо създаването на модели и протоколи за подаване на молби и издаване на разрешения за потапяне на млади организми, деклариране на болести, съобщаване за напускане, доставки за производството, оценка на плановете за наблюдение на околната среда, контрол и санитарно документиране на движението на рибите с автомобил или кораб, както вече се прави по отношение на други животински видове;

89.

приканва за по-голяма финансова подкрепа за контрол на околната среда във фермите за отглеждане на аквакултури, разработване на програми за подобряване на здравето на животните, прилагане на хуманното отношение към животните при отглеждането на аквакултури, изследвания в областта на ветеринарните лекарства и използване на алтернативни суровини за производство на храна за риби;

90.

подкрепя идеята да се гарантира защитата на здравето на потребителите и да се признаят здравните преимущества на храната от водни организми;

91.

подкрепя инициативата за укрепване на управлението на сектора аквакултура като средство за подобряване на имиджа на сектора, както и създаването на равни условия в ЕС, които да допринесат за неговото устойчиво развитие. Предлага в този смисъл Комисията да изготви наръчник за подобряване на управлението на сектор аквакултура и рибарство;

92.

подкрепя предложението за балансирано прилагане на законодателството на ЕС, разпространяване на знания и прилагане на неговите инструменти, задълбочавайки опростяването на административните процедури и на процедурите за намаляване на административната тежест;

93.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от подходящо проследяване на дейността в сектор аквакултура посредством надеждна статистика, глобални и хармонизирани показатели и мрежа за цените на пазара;

94.

предлага на Комисията в Европейската агенция за контрол на рибарството да се създаде отдел за оценка и контрол на отглеждането на аквакултури;

95.

подчертава отново значението на професионализма и на обучението за постигането на добро равнище на управление;

96.

изразява готовност да стане форум за разпространение и гарант за участието и осведомяването на обществеността относно свързаните с аквакултурата аспекти, за да допринесе заедно с Комисията за подобряването на управлението на сектор аквакултура.