29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/27

—

потвърждава отново, че сега, когато ЕС се стреми да намали до минимум въздействието на настоящия икономически спад и да заложи курс към подновяване на растежа, и предвид централното значение на системите на образование и обучение за Лисабонската стратегия и обновената социална програма, е важно да се създаде платформа за диалог между основните заинтересовани страни в областта на образованието и икономическата сфера;

—

подчертава значението на диалога между университетите и бизнеса на всички равнища на управление като важен инструмент за използване в пълна степен на потенциала за регионално икономическо и социално развитие;

—

подчертава, че в целия Европейски съюз местните и регионалните власти имат ключови отговорности в сферата на политиката на образование и обучение и изтъква отново, че местните и регионалните власти са основни участници в разработването на регионални стратегии за научни изследвания и иновации, като често управляват научноизследователски институции и подкрепят създаването на иновативна среда;

—

подчертава необходимостта да се постави акцент върху ролята на висшето образование в местното и регионално развитие и насърчаването на сътрудничеството между институциите на висшето образование и местните и регионалните власти, като се приобщят също местните и регионалните икономически и социални участници.

Докладчик

:

г-н Mohammad MASOOD (UK/ЕНП), Член на градския съвет на Bradford

1.

признава изобилието на идеи, често свързани с инициативи на местно и регионално равнище, както и качеството на разискванията, осъществени досега в рамките на диалога между университетите и бизнеса;

2.

подчертава значението на диалога между университетите и бизнеса на всички равнища на управление като важен инструмент за използване в пълна степен на потенциала за регионално икономическо и социално развитие;

3.

признава значението на триъгълника на знанието, състоящ се от взаимодействието между научни изследвания, образование и иновации, като средство за укрепване на капацитета за иновации и подобряване на пригодността за заетост на висшистите в Европа;

4.

признава, че се преминава от трансфер на технологии чрез обмен на знания към споделяне на знания и открити системи за иновации, и че са необходими повече изследвания във връзка със социалните процеси и поведение, които са в основата на тези нововъзникващи системи;

5.

подчертава, че в целия Европейски съюз местните и регионалните власти имат ключови отговорности в сферата на политиката на образование и обучение;

6.

изтъква отново, че местните и регионалните власти са основни участници в разработването на регионални стратегии за научни изследвания и иновации, като често управляват научноизследователски институции и подкрепят създаването на иновативна среда;

7.

подчертава, че при разработването на политиките и прилагането на програмите следва да се използват съществуващите местни демократично избрани органи. Използването на познания на местно равнище и демократична отчетност ще подобри механизмите за управление на партньорствата между университетите, бизнеса и местните власти. Това ще позволи да се постави приоритет на местно равнище, както и да се свърже отчетността пряко с принципа на субсидиарност;

8.

отбелязва, че поради това местните и регионалните власти са сред главните участници в политики и инициативи за задълбочаване и, което е по-важно, за разширяване на Европейското научноизследователско пространство, по-специално във връзка с неговата визия за създаване на силни научноизследователски и академични институции, поставени в иновационна среда;

9.

приветства факта, че през миналото десетилетие много университети в Европа официално са включили регионалното икономическо развитие в декларациите за своите мисии. Агенциите за регионално развитие също така включват в регионалните икономически стратегии политики, подкрепящи партньорствата между университетите и предприятията;

10.

посочва, че начините на взаимодействие на политиките са от основно значение на регионално равнище и че при тях често е необходима вертикална координация между административните равнища (европейско, национално, регионално) и хоризонтална координация между регионите, за да се избегне дублиране и за да се учат един от друг;

11.

подчертава нуждата да бъдат хармонизирани новите и предложените инициативи и програми като например Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), Европейския технологичен институт (ЕТИ) и програмата „Учене през целия живот“, за да се подпомогне диалога между университетите и бизнеса;

12.

признава, че сътрудничеството между университетите и бизнеса се влияе от специфичните регионални условия, капацитета на агенциите за развитие да подкрепят сътрудничеството между университетите и бизнеса на регионално равнище, ролята на бизнес клъстерите в разработването на мрежи между университетите и бизнеса и нивото на бизнес инвестициите в научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в региона;

13.

подчертава необходимостта да се постави акцент върху ролята на висшето образование в местното и регионално развитие и насърчаването на сътрудничеството между институциите на висшето образование и местните и регионалните власти, като се приобщят също местните и регионалните икономически и социални участници;

14.

подкрепя сътрудничеството между университетите и частния сектор и нуждата университетите да бъдат разглеждани като движеща сила за иновациите в техните региони;

15.

насърчава университетите да проучват нови пътища за сътрудничество между публичните институции и частния сектор, например чрез съвместни публични и частни мерки, свързани с фондове за иновации, тъй като подобряването на мобилността във всички области е в техни ръце;

16.

подкрепя тясното общоевропейско сътрудничество между бизнеса, университетите и научноизследователските институти, включващо участниците в областта на политиката и администрацията на местно, регионално и национално равнище;

17.

счита, че нивото на сътрудничество продължава да бъде неравно в отделните държави, университети и академични дисциплини въпреки програмите на ЕС, целящи да изградят партньорства между двете сфери на университетите и бизнеса, при които обикновено се поставя ударение върху партньорства в специфични области като научните изследвания или мобилността на студентите;

18.

счита, че това сътрудничество е оказало ограничено влияние на културата на управление и организационната култура в двата сектора, тъй като малко университети разполагат с общоинституционална стратегия за сътрудничество с предприятията, а онези които имат такава стратегия са концентрирани в малък брой държави-членки;

19.

изразява загриженост, че в много държави правната и финансовата рамка все още не успява да възнагради или дори може да попречи на усилията на университетите да си сътрудничат с бизнеса;

20.

препоръчва да се създадат подходящи показатели за измерване на резултатите, за да се направи оценка на сегашното равнище на диалога между университетите и бизнеса. Измерването на резултатите трябва да включва както качествени, така и количествени показатели и ще трябва да се отдаде дължимото внимание на това по какъв начин подборът на тези показатели би могъл да окаже влияние върху поведението на групите ползватели;

21.

насърчава университетите да отдадат подобаващо значение на диалога с бизнеса. Специфично предизвикателство в рамките на академичната общност е признаването на този ангажимент в критериите за израстване в кариерата. Въпреки че много университети твърдят, че признават значението на диалога с бизнеса, много малко от тях разполагат с ясни и прозрачни начини за сравняването му с научната и преподавателската дейност и за отдаването на подобаващо признание;

22.

признава предприемачеството и осъвременяването на уменията чрез учене през целия живот за важна задача на висшето образование;

23.

приветства факта, че във връзка с финансирането на научните изследвания и иновациите в различни региони се полагат усилия за улесняване на по-голямо частно участие чрез предоставяне на по-голяма автономия на университетите и на висшите учебни заведения;

24.

счита, че новите начини на сътрудничество между публичните институции и частния сектор - например чрез съвместни публични и частни фондове за иновации – могат да бъдат пример за устойчиво и икономически отговорно използване на публични финансови средства;

25.

изразява съгласие, че политиката на сближаване играе специална роля за подкрепа на дейността в областта на иновациите в регионите; ето защо Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може също така да бъде използван за финансиране на бизнес инкубатори и научни паркове (инфраструктура и връзки). Клъстерите са особено полезни за МСП, тъй като създават среда, която насърчава връзките с университетите и големите предприятия и им дава достъп до мрежите на международната търговия;

26.

признава, че МСП също играят основна роля особено за създаване на работни места и иновации и насърчава участието на МСП в диалога между университетите и бизнеса и разработването на иновативни и добре насочени инициативи в подкрепа на това;

27.

подкрепя трансграничното сътрудничество между висшите учебни заведения и научноизследователските институции и неакадемични партньори от индустрията и търговията от администрацията, от културната сфера и други групи на обществото;

28.

счита освен това, че организации и други участници, които изпълняват посредническа функция между университетите и предприятията, могат да представляват елемент от ключово значение за създаването на контакти между тези две сфери, поради което следва да бъдат изтъквани и да получат по-голяма подкрепа;

29.

отбелязва и приветства многото примери за сътрудничество между университетите и бизнеса, които съществуват в цяла Европа;

30.

изразява загриженост, че в новите държави-членки има твърде малко примери за добри практики;

31.

приветства намерението на Комисията да започне проучване с цел създаване на списък на съществуващите добри практики и призовава Комисията в рамките на този списък да отчита нуждите на местните и регионалните власти;

32.

насърчава създаването на партньорски структури на основните заинтересовани страни - местните и регионалните власти, бизнеса, обществото и висшите учебни заведения – за да се постави акцент върху диалога, например чрез организиране на кръгли маси и семинари, създаване на научни паркове за трансфер на технологии, организиране на научно-културни прояви и студентски борси;

33.

подкрепя мобилизирането на ресурсите на висшите учебни заведения при подготовката и прилагането на регионални и градски стратегии за икономическо, социално, културно и екологично развитие;

34.

призовава висшите учебни заведения да инвестират заедно в програми, които носят специфични ползи на регионалните предприятия и обществото, като едновременно с това насърчават финансирането на професури чрез фондации от страна на предприятията, които насърчават изграждането на мрежи между различните центрове на знание, НИРД и иновации и стимулират създаването на форуми за обмен на знания и на мрежи на регионите с отлични постижения в областта на иновациите;

35.

препоръчва ресурсите за ангажиране на регионално равнище да се използват по устойчив начин от висшите учебни заведения и на базата на многогодишно планиране;

36.

изразява желанието си да се осигури координирано използване на РП7, структурните фондове, Рамковата програма за конкурентноспособност и иновации (CIP) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), тъй като това е изключително важно за конкурентоспособността на ЕС и за синергиите между сближаване, научни изследвания, висше образование и политики в областта на иновациите на национално и регионално равнище, както се посочва в предходни становища на КР;

37.

се застъпва за широкообхватно тълкуване на концепцията за иновациите, обхващащо социалните и хуманитарните науки и тяхното плодотворно взаимодействие с културата на градските и регионалните общности или тези на местно равнище;

38.

потвърждава отново, че сега, когато ЕС са стреми да намали до минимум въздействието на настоящия икономически спад и да заложи курс към подновяване на растежа, и предвид централното значение на системите на образование и обучение за Лисабонската стратегия и обновената социална програма, е важно да се създаде платформа за диалог между основните заинтересовани страни в областта на образованието и икономическата сфера;

39.

приветства инициативата на Комисията да проучи начините, по които структурните фондове могат да се използват за подкрепа на регионалните инициативи в тази насока;

40.

признава потенциала за сътрудничество между бизнеса и другите сфери на образование, по-специално средните училища и институциите за професионалното образование и обучение (ПОО), и възможностите, предлагани от европейските програми за насърчаване на сътрудничеството между тях;

41.

подчертава отново необходимостта от по-активно участие на съответните представители на обществеността, включително и на местните и регионалните власти в следващия етап на форума на ЕС за диалог между университетите и бизнеса;

42.

счита за целесъобразно да се запази акцента на форума на ЕС за диалог между университетите и бизнеса върху сътрудничеството в областта на висшето образование;

43.

призовава местните и регионалните власти да подкрепят сътрудничеството между бизнеса и университетите и да разглеждат университетите като движеща сила на иновациите в регионите;

44.

призовава форумът на ЕС за диалог между университетите и бизнеса да бъде продължен чрез пленарни заседания, тематични семинари, уебсайт и по-активно участие на съответните представители на обществеността, включващи регионалните власти и евентуално участници извън ЕС;

45.

препоръчва да се предложи ефективен отговор на програмата „Нови умения за нови работни места“ и на икономическия спад, както и да се обсъдят партньорствата за регионално развитие, партньорствата с МСП, диверсификацията на подходите към ученето, осигуряването на качество и системите за акредитация;

46.

препоръчва Комисията да търси начини за подкрепа на новите форми на структурирано партньорство между бизнеса и университетите чрез съответните програми на ЕС.