1.1.

В съответствие с разпоредбите на член 248 от Договора за ЕО, Сметната палата предоставя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS). Също така съгласно Договора тази декларация може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на ЕС.

1.2.

Проверката във връзка с надеждността на отчетите на Европейските общности цели получаването на достатъчно информация, за да се определи в каква степен приходите, разходите, активите и пасивите са били правилно документирани и доколко годишните отчети отразяват достоверно финансовото състояние към 31 декември 2007 г., както и резултатите от операциите и паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година (вж. точки 1.6—1.31).

1.3.

Проверката по отношение на законосъобразността и редовността на операциите, свързани с отчетите за 2007 г., имат за цел събирането на достатъчно преки или косвени доказателства, за да бъде произнесено становище относно съответствието на операциите с приложимите нормативни или договорни разпоредби, както и относно точността на изчисление на съответните суми (вж. точки 1.32—1.54 от настоящата глава за въпроси от хоризонтално естество и глави 2 и 4—11 за повече подробности).

1.4.

Палатата отново направи оценка на напредъка на Комисията в утвърждаването на нейната система за вътрешен контрол и проследяването на плановете за действие, приети в контекста на „Пътна карта за една интегрирана рамка за вътрешен контрол“ (вж. глава 2).

1.5.

В допълнение, поради липсата на показатели на Комисията в продължение на няколко последователни години и с оглед допълването на представените през 2007 г. показатели (9), Палатата предоставя някои показатели за проследяване на напредъка при утвърждаването на вътрешния контрол, както цялостно, така и за всяка област на приходи и разходи (вж. приложенията към настоящата глава и към глави 2 и 4—11).

1.6.

Констатациите и оценките на Палатата се отнасят до годишните отчети за финансовата 2007 година, изготвени от счетоводителя на Комисията и одобрени от Комисията в съответствие с член 129 от Финансовия регламент от 25 юни 2002 г. (10) и изпратени на Палатата на 28 юли 2008 г. Отчетите включват „консолидирани финансови отчети“, обхващащи по-специално счетоводния баланс, в който се посочват активите и пасивите в края на финансовата година, както и отчет за стопанския резултат, и „консолидирани отчети за изпълнението на бюджета“, отнасящи се до приходите и разходите за годината.

1.7.

Годишните отчети за 2007 г. представляват третите поред отчети, изготвени съобразно правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които бяха приети от Европейските общности през 2005 г. въз основа на разпоредбите на Финансовия регламент (по-специално членове 123—138). В сравнение с годишните отчети за 2005 и 2006 г. са настъпили следните съществени промени:

—

броят на агенциите, представящи консолидирани отчети, се е увеличил от 16 през 2005 г. на 26 през 2007 г. (24 през 2006 г.);

—

информацията относно различните форми на извършеното от Комисията възстановяване на неправомерни разходи се преструктурира;

—

представено е равнение на стопанския резултат с бюджетния резултат;

—

за първи път тази година счетоводителите на другите институции и органи са предоставили на счетоводителя на Комисията надлежно подписани „съпроводителни писма“, повечето от които са доста сходни с изявлението на ръководството (11), представено от счетоводителя на Комисията.

1.8.

Счетоводителят на Комисията предостави на Сметната палата представително писмо, в което потвърждава, че, с някои ограничения, консолидираните отчети са пълни и надеждни (вж. обаче точки 1.29 и 1.31) и че повечето локални системи на Комисията са утвърдени (вж. обаче точки 1.13—1.16).

1.9.

Преминаването към счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване и направените в резултат на това значителни промени в структурата и съдържанието на отчетите на Европейските общности налагат многогодишен период на адаптация от страна на Комисията. По време на своя одит на отчетите за финансовата 2007 година Палатата обърна специално внимание на промените, въведени в рамките на текущия процес на модернизация на счетоводната система на Общностите (12). Одитът беше фокусиран върху следните елементи (13):

—

оценка на мерките, взети в рамките на Комисията за преодоляване на слабостите, идентифицирани в новата рамка за финансова отчетност и в счетоводните системи на някои институции и генерални дирекции (14), с оглед да се определи дали те допринасят за предоставяне на достатъчно ниво на увереност за достоверността и точността на отчетите. За тази цел беше извършен анализ на критериите за утвърждаване (съгласно член 61 от Финансовия регламент) от разпоредителите с бюджетни кредити на отчетите за финансовата 2007 година, които са под тяхната отговорност. Беше извършен също така анализ на утвърждаването от страна на счетоводителя на методологията за разделяне на финансовите периоди и степента на готовност на локалните системи за финансово управление, които предоставят данни за отчетите на Комисията (вж. точки 1.13—1.18);

—

проверка на надеждността на отчетите за финансовата 2007 година, по-специално по отношение на елементи, за които е формулирано модифицирано становище в контекста на декларацията за достоверност за 2006 г. (15). (предварително финансиране, фактури/декларации за разходи и разделяне на финансови периоди). Това беше реализирано посредством аналитични проверки и директни съществени проверки на представителни статистически извадки (вж. точки 1.23, 1.24, 1.25 и 1.26).

1.10.

Счетоводителят на Комисията е въвел редица мерки с цел утвърждаване на преминаването към модернизирана счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване. Приключено е стартиралото през 2006 г. пилотно проучване на качеството на счетоводните данни. В резултат на него счетоводителят на Комисията е приел серия от мерки, оповестени на всички генерални дирекции през март 2007 г. Целта им е да подобрят средата на счетоводния контрол на ниво отделните генерални дирекции. Те включват разработването на анализ на счетоводния риск, въвеждането на основани на риска механизми за счетоводна проверка, съставянето на специфични счетоводни ръководства и документирането на досиетата за приключване на отчетите в края на финансовата година. Тези мерки се прилагат за първи път по отношение на годишните отчети за финансовата 2007 г.

1.11.

Мерките са допринесли за подобряване на рамката за финансова отчетност и счетоводните системи. Въпреки това все още се наблюдават някои слабости, които излагат на риск качеството на счетоводните данни (вж. точки 1.13—1.18). В допълнение беше отбелязано, че насоките по отношение на средата на счетоводния контрол, издадени от счетоводителя на Комисията, не са били напълно приложени от ограничен брой оперативни генерални дирекции за изчисленията, свързани с разделянето на финансовите периоди.

1.11.

Въпреки че бяха установени слабости в качеството на някои счетоводни данни, те не повлияха съществено на надеждността на отчетите.

1.12.

В таблица 1.1 е представено проследяването на резервите на Палатата по отношение на надеждността на отчетите, които бяха изразени в декларацията за достоверност за финансовата 2006 година, както и други повдигнати от Палатата въпроси, които са отчасти разрешени или все още трябва да се уредят в контекста на взетите от Комисията мерки за утвърждаване на прехода към модернизирана счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

1.13.

Много генерални дирекции използват локалните си информационни системи за финансовото управление и за създаването на операции, които са изпращат чрез интерфейс на централната счетоводна система (ABAC).

1.13.

Тъй като ситуацията постоянно се мени, утвърждаващият екип на счетоводните служби трябва да следва това развитие и е въвел, както вече бе споменато миналата година, процедура за утвърждаване на промените в локалните системи.

1.14.

През финансовата 2007 г. службите на счетоводителя на Комисията са извършили проследяване на констатациите от предходната година (16). В допълнение шест други служби (17) са били обект на задълбочена проверка в рамките на цикличен подход, имащ за цел да обхване всички служби на Комисията в средносрочен план. Други две служби (18) също са били обект на проверка, но докладите за тях не са били приключени навреме за общия доклад на счетоводителя на Комисията за утвърждаване на локалните системи за 2007 г.

1.14.

Утвърждаващият екип на счетоводните служби проследява въпросите, повдигнати в предходните доклади, за да гарантира, че направените препоръки се изпълняват, гарантирайки по този начин, че качеството на локалните системи за финансово управление непрекъснато се подобрява.

1.15.

Счетоводителят на Комисията все още не е бил в състояние да утвърди локалните системи на ГД „Образование и култура“ (19) и ГД „Външни отношения“ (20), както е посочено в представителното писмо от ръководството (вж. точка 1.8), нито да утвърди без резерви локалната система на Службата за сътрудничество EuropeAid (21) за финансовата 2007 година. Несчетоводната резерва, изразена през 2006 г. по отношение на Съвместния изследователски център (22), отново беше формулирана за финансовата 2007 г. Броят и значението на хоризонталните проблеми и другите въпроси, които следва да се вземат предвид, остават приблизително същите като в предходни години (23).

1.15.

Продължава работата по утвърждаването за ГД „Външни отношения“ и „Образование и култура“.

1.16.

Одитът на Палатата потвърди добрата обоснованост на решенията на счетоводителя на Комисията: нерешените въпроси и проблеми са значителни.

1.17.

След преминаването към счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване счетоводителят на Комисията прикани службите на Комисията да извършат последваща проверка на адекватността на използваната от тях методология за разделяне на финансовите периоди, където е уместно (24), като комбинират данните от бюджетните източници и общите счетоводни данни. От проверените девет генерални дирекции (25), шест са отчасти засегнати от тази проверка, което представлява под 20 % от общата сума от разделянето на финансовите периоди, една е подобрила процедурите си като е тествала и коригирала своите процедури за разделяне на финансовите периоди (26), други са извършили проверки на използваните от тях методи, но коригиращите действия са били отложени (27), а някои генерални дирекции (28) все още не са предприели подобни проверки на методите си за разделяне на финансовите периоди. Това може да доведе до неточности в счетоводните данни.

1.17.

Счетоводителят прецени, че счетоводните данни са достатъчно точни за окончателните отчети.

1.18.

Някои генерални дирекции (което представлява близо 20 % от общата сума от разделянето на финансовите периоди) разделят финансовите периоди за натрупаните задължения съобразно метода на изчисление pro rata temporis  (29). Ако обаче датите на договорите в счетоводните системи, послужили за база на изчисленията за разделяне на финансовите периоди, са погрешни или промените в тях не са актуализирани, те влияят неблагоприятно на надеждността на отчетите.

1.18.

Акцентът в плана за контрол на качеството на главната съответна генерална дирекция бе поставен върху датите на дейностите. Прегледани са 935 договора, включително всички дългосрочни договори. Вследствие на това оставащите грешки в датите на дейностите се отнасят до краткосрочни договори, чието отражение върху разделянето на финансовите периоди е много по-слабо в сравнение с предходните години. В извадката на Палатата от 20 операции за тази генерална дирекция има 3 грешки, които се дължат на грешни дати на дейности. Това е подобрение в сравнение с предходните години.

1.19.

През 2007 г. Комисията е взела мерки да осигури изчерпателно и точно регистриране на новите предварителни плащания и съответните гаранции, както и на новите неплатени фактури/декларации за разходи, и също така да осигури правилно разделяне на финансовите периоди.

1.20.

Извършеният от Палатата одит на заемите, инвентарните описи, дългосрочните вземания, парите и паричните вземания, социалните придобивки на служителите, провизиите, финансовите и други дългосрочни задължения и резервите не доведе до никакви съществени констатации. Въпреки това, по отношение на други елементи бяха идентифицирани редица грешки, които са представени по-долу.

1.21.

Европейският надзорен орган на ГНСС (30) (GSA), агенция на ЕС, създадена през 2004 г (31), официално поема отговорността (32) за дейностите на предишното съвместно предприятие „Галилео“ на 1 януари 2007 г. Първоначално е предвидено новият орган да функционира в рамките на публично-частно партньорство. След решение на Съвета от ноември 2007 г. програма „Галилео“ следва да се финансира от бюджета на ЕС. В края на 2007 г., въпреки подписването на споразумения (33) между заинтересованите страни (съвместно предприятие „Галилео“, Европейска космическа агенция, Надзорния орган), собствеността на активите на проектите не е била напълно прехвърлена от Съвместното предприятие „Галилео“ към Надзорния орган и не е бил изготвен списък на активите на „Галилео“, държани от Европейската космическа агенция. Вследствие на това Палатата не може да формулира становище относно надеждността на отчетите на Надзорния орган за финансовата година, приключила на 31 декември 2007 г.

1.21.

В края на 2007 г., въпреки подписването на споразумения между заинтересованите страни (съвместното предприятие „Галилео“, Европейската космическа агенция (ЕКА), Европейския надзорен орган на ГНСС), собствеността върху активите по проектите не бе изцяло прехвърлена от ЕКА на Европейските общности. Тъй като съществуват известна несигурност и забавяне с прехвърлянето на активите, по съображения за предпазливост Европейските общности не са признали активите по програмата в своя счетоводен баланс. Когато тези свързани с трансфера въпроси бъдат разрешени, се възнамерява активите да бъдат признати.

1.22.

В консолидираните финансови отчети на Европейските общности операциите с рисков капитал (218 милиона евро към 31 декември 2007 г.) са класифицирани като „дългосрочни инвестиции“ (активи на разположение за продажба). Те се поддържат на историческата им стойност, от която са приспаднати провизиите за обезценяване, тъй като справедливата им стойност понастоящем не може да бъде точно изчислена. Този метод на изчисление е приемлив в настоящите обстоятелства, но не е използван по последователен начин. Палатата констатира, че обезценяването се основава единствено на отписвания на стойността, а предварителните стойности на обезценяването, на разположение на ръководителя на операциите (Европейската инвестиционна банка), не са били оповестени на Комисията (34).

1.22.

Отчетните и счетоводните стандарти са се променили значително през мандатите на МEDA, които обхващат тези операции с рисков капитал (ОРК). ЕИБ и Комисията проследяват развитието на събитията и понастоящем разглеждат ситуацията заедно, търсейки най-ефективното от гледна точка на разходите решение и отчитайки и наличната информация съгласно договорите, подписани с крайни бенефициери преди много години (поради което невключващи текущите стандарти за отчитане). Този преглед потвърди, че текущата оценка на операциите с рисков капитал е много времеемка и представлява предизвикателство поради големия брой и сложната стъпаловидна структура на операциите с рисков капитал. ЕИБ наблегна и на това, че оценката на операциите с рисков капитал се основава, доколкото е възможно, на съответните международни счетоводни принципи, а именно МСС 39.

1.23.

При одита от Палатата на представителна статистическа извадка от 150 операции на предварително финансиране, регистрирани в счетоводната система, беше идентифицирано ниско ниво на грешки по отношение на финансовото отражение върху тази позиция от счетоводния баланс. Честотата на тези грешки обаче е показателна за необходимостта от допълнително подобряване на точността на основните счетоводни данни на нивото на оперативните генерални дирекции. Най-често срещаните видове грешки са:

—

предварителното финансиране не е било документирано в съответствие с различните видове управление, представени в бележките към финансовите отчети;

—

сумите по предварителните финансирания не са били уравнени, въпреки че са били използвани от бенефициерите преди края на финансовата година.

1.24.

Освен това, в резултат на допълнителната одитна дейност по идентифицирането и потвърждаването на предварителните финансирания бяха установени проблеми във връзка с изчерпателността/точността на [предварителния] счетоводен баланс:

1.24.

—

някои плащания са вписани като разходи в отчета за стопанския резултат, макар че е трябвало да бъдат вписани като предварително финансиране в счетоводния баланс;

—

някои предварителни финансирания остават в счетоводния баланс, въпреки че необходимата информация, като например одитни сертификати, е била на разположение с оглед на тяхното уравняване посредством вписването на съответните разходи в отчета на стопанския резултат. Освен това се наблюдава непоследователно третиране на предварителните финансирания при тяхното уравняване. ГД „Информационно общество и медии“ правилно извършва уравняване на предварителното финансиране в случаите, когато декларациите за разходи не са придружени от одитни сертификати, докато при същите обстоятелства ГД „Изследвания“ оставя открито предварителното финансиране.

—

Комисията е съгласна с Палатата, че е най-добре откритите суми по предварително финансиране да се уравнят възможно най-бързо и целта ѝ е всички служби да го направят веднага щом получат подкрепяща документация. Междувременно вписванията в края на годината гарантират това, че критикуваната практика не влияе на надеждността на отчетите.

Освен това ГД „Информационно общество и медии“ и ГД „Изследвания“ си сътрудничат в търсене на общ начин за справяне с този въпрос в съответствие с препоръките на счетоводните служби.

1.25.

При одита на представителна статистическа извадка от 150 фактури/декларации за разходи от популацията на краткосрочните задължения, регистрирани в счетоводната система, беше идентифицирано ниско ниво на грешки по отношение на финансовото въздействие на този елемент от счетоводния баланс. Честотата на тези грешки обаче е показателна за необходимостта от допълнително подобряване на надеждността на основните счетоводни данни на нивото на оперативните генерални дирекции. Повечето грешки са свързани с фактури или декларации за разходи, осчетоводени с погрешна стойност.

1.26.

Бяха отбелязани значителни закъснения при обработването на някои фактури и декларации за разходи. Те са имали отражение върху отчетите, тъй като късният анализ на допустимостта на фактурите е затруднил стартирането на процедурата за уравняване на предварителното финансиране. Това може да доведе до неточности при определянето на задълженията по отношение на трети страни и до вписването на стойност на разхода, базирана на оценка в контекста на разделянето на финансовите периоди, вместо въз основа на стойност, подкрепена от вече получени фактури.

1.27.

Осчетоводяването на плащанията в рамките на погрешен вид на управление има отражение върху точността на разпределение на разходите по вид управление в бележките към отчета за стопанския резултат, както и при отчитането по сегменти (вж. също така точка 1.23).

1.28.

Въпреки че обяснителните бележки към годишните отчети съдържат информация относно факта, че някои операции вероятно ще бъдат коригирани впоследствие от службите на Комисията или от държавите-членки, размерът на сумите и областите на разходи, които могат да бъдат предмет на допълнителна проверка и на процедури за уравняване на отчетите (35), все още не са идентифицирани в бележките.

1.28.

Финансовият регламент и секторните регламенти във връзка със селското стопанство и структурните фондове дават на Комисията правото да проверява всички разходи много години след извършването им. Отчетите не следва да позволяват да се предполага, че поради това право всички съответни разходи трябва да се приемат. Когато размерът на потенциалните възстановявания на суми може да се изрази количествено, той се посочва в бележки 5.3 и 5.4 към консолидираните отчети.

1.29.

Вследствие на препоръка от страна на Палатата в бележките към финансовите отчети е включена по-подробна информация относно възстановяването на недължими плащания. Въпреки това бележките към финансовите отчети все още не съдържат пълна и надеждна информация по отношение на финансовите корекции, извършени от държавите-членки. Тази информация е предоставена по-специално по отношение на оттеглянията, извършените или текущите възстановявания на суми в областта на структурните дейности (36). В резултат на високия процент недопустими разходи, многократно отбелязван в годишните доклади на Палатата, и с оглед на достоверното представяне на ситуацията, Палатата счита, че бележките към отчетите следва да съдържат подходяща информация относно тези корективни механизми.

1.29.

Глава 6 от годишните отчети за 2007 г. прави преглед на въведените процедури за възстановяване на недължими плащания и дава най-точна оценка на общата сума на тези възстановявания, включително възстановяванията, извършени от държавите-членки във връзка със селскостопанските разходи.

1.30.

Въз основа на извършена проверка на работата на сертифициращите органи (37) Палатата отново изразява (38) съмнения относно точността на вземанията от държави-членки в областта на селското стопанство. Освен това Палатата отбелязва, че различните политики, прилагани по отношение на датата на установяване на дългове от разплащателните агенции, водят до непоследователно представяне на общата им стойност (вж. точки 5.44 и 5.45).

1.30.

Комисията счита, че информацията, която е получила от държавите-членки относно вземанията в областта на селското стопанство, е достатъчно надеждна за целите на уравняването и на счетоводната отчетност.

1.31.

В допълнение, бележките към отчетите не отбелязват възстановяванията на суми, получени чрез приспадане от последващо плащане (компенсиране).

1.31.

Съгласно посоченото в бележките към отчетите информационните системи не позволяваха установяването на тази информация през 2007 г. Оттогава системите бяха адаптирани от Комисията през 2008 г., така че всички възстановявания на суми чрез приспадане от последващо плащане да могат да бъдат идентифицирани и обяснени.

1.32.

Вследствие на въвеждането от Комисията на принципа на бюджетиране (БД) и управление (УД) по дейности, Палатата взе решение да преструктурира специфичните оценки в рамките на декларацията за достоверност, като подраздели бюджета на групи/клъстери от областите на политика с бюджетиране по дейности (вж. таблица 1.2 ).

1.33.

Палатата използва модел за постигане на увереност, основан на два основни източника на доказателства:

1.33.

а)

проверка на действието на системите за управление и контрол, използвани от институциите на ЕС, държавите-членки, регионите, третите страни и т.н. при събирането и разходването на средства от бюджета на ЕС. Целта е да се събере представителна информация за приложението и функционирането на ключовите контроли и по отношение на тяхната способност да предотвратят и откриват грешки;

б)

проверки, основани на представителни статистически извадки от свързани с отчетите операции по отношение на приходите и разходите, на нивото на крайния бенефициент с цел да се осигурят преки доказателства за законосъобразността и редовността на плащанията.

б)

Съгласно приложимото законодателство (46) Комисията прилага контролен цикъл по отношение на финансираните от Общността разходи, който протича в продължение на няколко години. Той прилага например процедури за уравняване на сметките в селското стопанство, механизми за финансови корекции в структурните мерки и възстановявания на суми във вътрешните политики и външните дейности. Грешките, открити в хода на многогодишен проект, и свързаните с тях недължими плащания могат да бъдат възстановени през по-късна година спрямо годината, по отношение на която се извършва прегледът, например чрез намаляване на крайното плащане, за да се вземе предвид откритата грешка.

Прилагането на тези процедури от държавите-членки и Комисията и другите осъществени контролни мерки предоставят при ограниченията, описани в годишните отчети за дейността за 2007 г., достатъчна увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите на Комисията, са използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Въведените процедури за контрол дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции.

Така Комисията поема крайната си отговорност за изпълнението на бюджета, установена с член 274 от Договора за ЕО.

Комисията приветства по-големия акцент, който Палатата поставя върху разглеждането на мерките, предприети за откриване и коригиране на грешките, основно чрез финансови корекции, уравняване и възстановяване на суми. Комисията положи значителни усилия да подобри качеството на данните относно възстановяванията на суми, предоставени от държавите-членки, и понастоящем работи по проверката на изчерпателността и точността на тези данни.

Постигнат е напредък в осигуряването на надеждни доказателства за функционирането на многогодишните коригиращи механизми. Комисията включи в бележките към годишните отчети на Европейските общности за финансовата 2007 година нова глава за събирането на платени недължими суми. Целта на тази глава е да се направи преглед на действащата процедура за събиране на платени недължими суми и да се даде възможно най-точна оценка на общата възстановена сума.

1.34.

Към описаните по-горе основни източници могат да се добавят още два:

а)

анализ на годишните отчети за дейността, декларациите на генералните директори на Комисията и обобщенията им, които посочват дали Комисията разполага с достатъчно ниво на увереност, че действащите системи гарантират законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции;

б)

проверка на работата на други одитори, независими от процеса на управление и контрол на Общността (напр. върховните одитни институции в държавите-членки или в трети страни) (47).

1.35.

Грешките могат да са свързани с „условие за плащане“ или с „друг критерий на съответствие“. Условията за плащане обикновено не са спазени, когато не се изпълняват правните задължения на съответния договор или схема за подпомагане. Другите критерии на съответствие представляват специфични условия, които трябва да се изпълнят във връзка със съответните цели на политиката (защита на околната среда, добри селскостопански практики и т.н.), или изисквания на системите (минимален брой контроли, определени структури и процедури и т.н.).

1.36.

Палатата класифицира грешките като „количествено измерими“ или „количествено неизмерими“. Първата категория се отнася до грешки, които имат пряко и измеримо финансово отражение върху размера на сумите на свързаните с отчетите операции, финансирани от бюджета на ЕС (48).

1.37.

Единствено количествено измеримите грешки се вземат предвид при оценката на финансовото отражение на грешките за популацията като цяло. Честотата на грешките в настоящия доклад се отнася до количествено измерими или количествено неизмерими грешки (49).

1.38.

В областта на приходите, икономическите и финансовите въпроси и административните и другите разходи, където системите за управление и контрол като цяло са правилно и точно прилагани (вж. точки 4.40—4.41, 10.32—10.33, както и 11.25), Палатата счита, че грешките имат финансово отражение, което е по-малко от 2 % от общия размер на сумите (вж. таблица 1.3 ). В допълнение, оценката на Палатата на декларациите на генералните директори и оправомощените разпоредители с бюджетни кредити потвърждава, че следва да се изразят само незначителни резерви или дори никакви (вж. точки 2.6, 2.7 и 2.9 и таблица 2.1 ).

1.38.

Заключенията от обобщаващия доклад за 2007 г. гласят, че въведените системи за вътрешен контрол, при ограниченията, описани в отчетите за дейността за 2007 г., предоставят достатъчна увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите на Комисията, са използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление.

1.39.

В областта на селското стопанство и природните ресурси, политиката на сближаване, изследванията, енергетиката и транспорта, външната помощ, развитието и разширяването и образованието и гражданското участие, където системите за управление и контрол са в най-добрия случай само частично ефективни (вж. точки 5.50—5.55, 6.32, 7.40—7.41, 8.31—8.32 и 9.25), Палатата счита, че грешките имат финансово отражение, което съответства на повече от 2 % от общия размер на разходите (55) (вж.  таблица 1.3 ). В допълнение, оценката на Палатата на декларациите на генералните директори и оправомощените разпоредители с бюджетни кредити потвърждава, че са били изразени сериозни резерви или, според Палатата, такива резерви е трябвало да бъдат изразени във въпросните области (вж. точки 2.6—2.11 и таблица 2.1 ).

1.39.

Комисията има за цел да гарантира, че системите за управление и контрол са ефективни при откриването и коригирането на грешки, надлежно отчитайки разходите и ползите от проверките, които трябва да се извършат на място. Нейният план за действие, насочен към интегрирана рамка за вътрешен контрол, е до голяма степен изпълнен и подобренията започват да стават видими. Пълното му отражение е по-дългосрочно.

1.40.

В сравнение с предишни години бяха отбелязани следните промени: идентифицирано е намаляване на нивото на грешки в приблизителната оценка въз основа на извадка е за областите на политика, които преди това са били обхванати от вътрешните политики (58) и външните дейности (59) (вж.  таблица 1.3 ). Стойността на селскостопанските разходи, обхванати от интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), значително се е увеличила вследствие на включването на области на разходи с висок риск, като например маслиновото масло. Палатата счита обаче, че ИСАК продължава да бъде ефективна в ограничаването на риска от неправомерни разходи, когато се прилага правилно и ако се въвеждат точни и достоверни данни по отношение на плащанията в рамките на схемата за единно плащане (СЕП), въз основа на установените права за плащане. Скорошното въвеждане на схеми за подкрепа в рамките на СЕП, като например за маслиновото масло, е положително развитие, въпреки че в краткосрочен план това може да доведе до нарастване на честотата на грешките (вж. точка 5.52).

1.40.

Комисията подчертава също, че за областта на сближаването се е увеличил броят на проектите, при които не са открити грешки, и цялостната оценка на Палатата за системите за управление и контрол се е подобрила от „неефективни“ на „частично ефективни“.

1.41.

Палатата подчертава, че извършените от нея одити в областите „Селско стопанство и природни ресурси“, „Политика на сближаване“, „Изследвания, енергетика и транспорт“, както и „Образование и гражданско участие“ показват, че сложните или неясни критерии за допустимост или сложните нормативни изисквания имат сериозно отражение върху законосъобразността и/или редовността на свързаните с отчетите операции (60).

1.41.

Опростяването е основен елемент в програмата на Комисията за по-добро регулиране. От държавите-членки се изисква също да опростят критериите за допустимост в своите национални програми. При все това е невъзможно да се избегне известна степен на сложност и тя трябва да се отчита в бъдещите дискусии относно допустимия риск.

1.42.

В точка 1.39 и таблица 1.3 е посочено, че наблюдението и контролът на по-голямата част от разходите по стойност са частично или напълно неефективни и при свързаните с отчетите операции продължава да се наблюдава съществено ниво на грешки. При все това в докладите за предходните години и този за 2007 г. беше отбелязано, че:

а)

приетите от Комисията мерки за вътрешен контрол продължават да се подобряват (като например с годишните отчети за дейността — вж. точки 2.8, 2.10—2.12 и 2.37) или остават на високо ниво (например спазването на стандартите за вътрешен контрол — вж. точки 2.25 и 2.39);

б)

Комисията е постигнала напредък при изпълнението на плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол (вж. точки 2.29—2.36 и 2.39);

в)

през последните няколко години управлението на бюджета от Комисията се е подобрило (вж. точки 3.4, 3.6, 3.11, 3.15 и 3.30—3.32).

1.42.

Оценката на Палатата се отнася до ефективността на наблюдението и контрола при предотвратяването на грешки. Рамката за вътрешен контрол на Общността включва контролите, необходими за откриване и коригиране на грешки, както и контролите, имащи за цел предотвратяването на грешки. Комисията ще оцени отражението на тази рамка върху ефективността на системите като цяло.

1.43.

В рамките на бюджета на ЕС се извършват плащания на милиони отделни крайни бенефициери. Плащанията се извършват, когато крайните бенефициери спазват законовите и нормативните изисквания (например бенефициерите и разходите следва да отговарят на някои понякога сложни правила за допустимост), както и когато дейностите и/или разходите са действителни и в съответствие с предвидените. Някои от тези условия на финансиране се определят от правила на Общността, в това число и правила с общо приложение, като например директивите относно обществените поръчки, докато други се установяват от държавите-членки. На крайните бенефициери се плаща или директно (какъвто е случаят при прякото управление) или посредством възстановяване на декларираните допустими разходи от органите на държавите-членки (например при споделено управление).

1.44.

Плащанията са законосъобразни и редовни, когато тези условия са изпълнени и правилните бенефициери получат точните суми в подходящото време. Този процес изисква адекватно управление и контрол. Комисията носи отговорността да се увери, че разходите по бюджета са извършени правилно — разходите са законосъобразни и редовни и се управляват съгласно принципа за оптимизиране на ресурсите. За около 80 % от разходите — политика на сближаване и селско стопанство — отговорността за изпълнение е споделена с държавите-членки, което на практика означава, че те имат конкретни задължения да избират проекти за финансиране, да извършват плащания и да прилагат системи за контрол, които да позволяват ефективно управление на рисковете и отчитането на резултатите.

1.45.

Многобройни са факторите, които могат да доведат до настъпване на грешки или да попречат на тяхното предотвратяване или откриване и коригиране от системите за контрол. Те включват: сложността на правилата за допустимост и задълженията, които бенефициерите трябва да спазват, както и степента на тяхната запознатост с тях; начина, по който заявленията са представени и обработени; обхвата на наложените санкции за бенефициерите, които са завишили данните в заявленията, когато са открити грешки; прозрачността и съответния възпиращ ефект на процедурите за контрол. Ето защо добре обмислените правила и норми с еднозначно тълкуване и просто изпълнение, намаляват риска от грешки.

1.46.

Независимо от вида управление правилата за управление и контрол съответстват на рамка с три основни функционални нива:

а)

контроли от първо ниво, при които се проверява дали крайните получатели и/или бенефициери спазват регулаторните си задължения;

б)

контроли от второ ниво, които проверяват ефективността на контролите от първо ниво; и

в)

цялостен надзор от страна на Комисията, за да се увери, че държавите-членки и/или генералните дирекции на Комисията спазват задълженията и отговорностите си по отношение на управлението на бюджета (62).

1.47.

Естеството на разходите на ЕС предполага, че основният риск от грешки се намира на ниво краен бенефициер, който умишлено, по невнимание или неволно изисква възстановяване на разходи, които са недопустими, тъй като не спазват нормативните условия или не са документирани или изчислени правилно. Това е потвърдено от предишните одитни констатации на Палатата, както и от настоящия годишен доклад (вж. точки 5.12—5.16, 6.22—6.27, 7.14—7.22, 8.9, 9.8—9.11 и 10.16—10.19). Не само че основният риск се намира на това ниво, но и грешките често могат да бъдат открити по надежден начин единствено с проверки на място, от което следва, че документните проверки са само частични ефективни. Поради тази причина, както и поради факта, че всяка година се извършват няколко милиона плащания, предприемането на контролите от първо ниво е скъпо, като общата им стойност е правопропорционална на обхвата им.

1.47.

Комисията е съгласна, че документните проверки на заявленията могат да бъдат само частично ефективни при предотвратяването на грешки. Ето защо рамката за вътрешен контрол на Комисията увеличава увереността във връзка със законосъобразността и редовността на разходите на многогодишна база чрез по-голям брой одити на място.

1.48.

Извършените на това ниво проверки на място често засягат една малка част (обикновено между 5 и 10 % на година, в зависимост от областта) от отделните заявления. Палатата откри слабости по отношение на проверките в селското стопанство (вж. точки 5.27,5.28, 5.30—5.32 и 5.34—5.36) и политиките на сближаване (вж. точка 6.29), които съответстват на слабости на ниво органи на държавите-членки. Бяха идентифицирани също така случаи на лошо качество на контролите от първо ниво по отношение на прякото управление, включително при проверки на ниво Комисия за възстановявания в полза на бенефициери от областта на изследванията, които не са били извършени по задоволителен начин (точки 7.29 и 7.30). Бяха открити също така одити с ниско качество, извършени по отношение на отделни заявления от независими одитори (вж. точки 7.32—7.33 и 10.29—10.30).

1.48.

Въпреки че е вярно, че проверките на място рядко се извършват за всички бенефициери по схемата, регулаторните административни проверки винаги се извършват по отношение на всички отделни заявления. Това е така, защото проверките на място са прекалено скъпи.

1.49.

Естеството на контролите от първо ниво е такова, че едно незадоволително изпълнение на това ниво не може да бъде компенсирано по директен начин от проверките от второ ниво. Вследствие на това ефективността на последните се определя от тяхната способност да насърчат въвеждането на адекватни мерки за контрол на първо ниво, а не от функцията им да откриват и коригират отделни грешки. По време на своята одитна дейност за финансовата 2007 година Палатата отново констатира, че не се постига желаната ефективност при проверките от второ ниво, извършвани от държавите-членки, както и при контролните проверки на Комисията (63). Така например Палатата констатира слабости във:

1.49.

Надзорът на Комисията е насочен към подобряването на системите за управление и контрол, за да предотвратяват или откриват и коригират грешките, съгласно препоръката на Палатата, и към гарантиране на това, че се предприемат необходимите коригиращи мерки. Той самият не е насочен към откриването на отделни грешки.

а)

решенията на Комисията за уравняване с оглед на съответствието в областта на селското стопанство (вж. точки 5.47 и 5.48);

а)

Констатациите на Палатата, посочени в точки 5.47 и 5.48, са присъщи на механизма за уравняване с оглед на съответствието в областта на селското стопанство и поради това не могат да се считат за слабости на този механизъм. Комисията счита, че механизмът функционира добре и постига изцяло целта, с която е създаден, а именно да изключва от финансирането от Общността разходите, които не са направени в съответствие с общностните правила.

Освен това, когато в резултат на уравняването с оглед на съответствието могат да бъдат установени недължими плащания към бенефициери, държавите-членки следва да предприемат във връзка с тях действия по възстановяване срещу тези бенефициери. При все това, дори когато не са необходими възстановявания от бенефициерите, тъй като финансовата корекция се отнася само до недостатъци в системата за управление и контрол на държавите-членки, а не до недължимите плащания, тези корекции са важно средство за подобряване на системите на държавите-членки, а следователно и за предотвратяване или откриване и възстановяване на нередовните плащания към бенефициерите.

Вж. също отговорите по точки 5.47 и 5.48.

б)

одитите, извършени в областта на политиката на сближаване (вж. точки 6.30 и 6.31);

б)

Комисията счита, че в повечето случаи разгледаните от Палатата одити в областта на политиката на сближаване са довели до ефективни коригиращи мерки и оперативно полезни резултати. Освен това годишните отчети за дейността на компетентните генерални дирекции излагат подробно резултатите от одиторската дейност, по-специално поправителните действия, отсрочванията и финансовите корекции.

Вж. също отговорите по точки 6.30 и 6.31.

в)

последващите финансови одити в областта на изследванията, енергетиката и транспорта (вж. точка 7.34); и

в)

През 2007 г. генералните дирекции за научни изследвания значително увеличиха своята одиторска работа и постигнаха годишните си цели.

Сега вниманието е насочено към коригирането на откритите грешки. Генералните дирекции за научни изследвания активно се стремят да подобрят средствата за мониторинг и изготвят по-точни административни и финансови насоки. Очаква се те да подобрят ефикасността и пълнотата на процеса на възстановяване на средства (включително на екстраполирането и предприемането на последващи мерки във връзка с констатациите на Палатата).

г)

предварителната декларация за достоверност по отношение на качеството на управление и съответните посещения за извършване на мониторинг (вж. точки 9.16, 9.17 и 9.20).

г)

ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ (DG JLS) е подобрила напътствията си и е съставила план за действие за приключване на посещенията си за извършване на мониторинг (вж. отговорите по точки 9.16, 9.17 и 9.20).

1.50.

Слабите контроли от първо и второ ниво не могат да се компенсират от надзора, извършван от Комисията. Тя има за цел да се увери, че са въведени адекватни мерки за контрол от първо и второ ниво и че същите функционират ефективно. Слабостите в по-ниските нива следва да се идентифицират (например в годишните отчети за дейността на генералните дирекции) и да се вземат мерки за подобряване на ситуацията (вж. точка 2.40). Надзорът се извършва на различни нива в рамките на Комисията: в генералните дирекции, които имат разходи в области на споделено управление, както и на най-високите нива на институцията по отношение на отделните генерални дирекции.

1.50.

В селското стопанство слабостите в системите за управление и контрол на държавите-членки се разкриват чрез процедурите за уравняване с оглед на съответствието и могат да доведат до налагането на финансови корекции на държавите-членки. Тези корекции са важно средство за подобряване на системите на държавите-членки, а следователно и за предотвратяване или откриване и възстановяване на нередовните плащания към бенефициентите.

1.51.

Този процес е възпрепятстван от фактори, които са пряко свързани с броя на бенефициерите, сложността на правилата, трудността да се провери тяхното спазване, както и с възпиращия ефект на финансовите корекции и санкции.

1.51.

Това са присъщи на някои области на политиката рискове, които трябва да се вземат предвид при определянето на стратегията за контрол, по-конкретно в контекста на многогодишните програми.

1.52.

В Становище № 2/2004 Палатата препоръчва системите за контрол, с които се управляват разходите на Общността, да имат добър баланс между разходите за проверките и ползите от тях, по отношение на намаляване на риска от грешки в операциите до допустимо ниво (остатъчен риск). Това налага всички участници в бюджетния процес да приемат, че:

1.52.

Комисията е съгласна с препоръките в Становище № 2/2004 на Палатата и ги изпълнява в рамките на своя план за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол съгласно представеното в нейния доклад за напредъка (COM(2008) 110 окончателен). Тя продължава да работи по контролите на разходите и ползите съгласно точка 10 от този план за действие и ще възобнови дискусията за допустимия риск към края на 2008 г.

а)

не всички крайни бенефициери могат да бъдат проверени на място и съответно винаги ще има наличие на остатъчен риск от грешки. Ключовият момент е фиксирането на този риск на подходящо (приемливо) ниво, като се вземат предвид естеството на различните видове разходи, сложността на съществуващите правила и възпиращият ефект на възможните санкции;

б)

разходите за контрол са важен въпрос, както за бюджета на ЕС, така и за държавите-членки или държавите бенефициери; и

б)

По-специално разходите по проверките на място са тези, които са високи.

в)

балансът между разходите и остатъчния риск за отделни области на разходи е от такова значение, че следва да бъде одобряван на политическо ниво (тоест от бюджетния орган за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета) от името на гражданите на Съюза;

г)

ако една схема не може да бъде изпълнена по задоволителен начин с приемливи разходи и допустим риск, тя трябва да бъде преразгледана.

1.53.

Установяването на рамка за вътрешен контрол, основана на тези рационални принципи, би позволило дефинирането на системите за контрол да се определят по отношение на резултатите, които следва да постигнат (64) (крайни цели), както и по отношение на приетите критерии, въз основа на които тяхното изпълнение може да бъде оценено и одитирано.

1.53.

Комисията ще разгледа тази идея. Настоящите напътствия в областта на политиката на сближаване вече насърчават възприемането на насочен към постигането на резултати подход към проверките, основан на записването на нивата на грешки и тяхното изменение във времето, а наличието на изискване за проследяване и докладване на нивата на грешки е задължително в законодателството за периода 2007—2013 г. В селското стопанство резултатите от проверките, които са задължителни по ИСАК, се следят отблизо.

1.54.

Палатата насърчава Комисията да приключи своя анализ на стойността на контролите и на различните нива на присъщия риск в областите на разходи (65). Според Палатата един реалистичен, прозрачен, рационален и основан на съотношението между разходите и ползите подход за управлението на риска, би бил от еднаква полза както за предоставящите средства страни, така и за бенефициерите.

2.1.

В настоящата глава е описан напредъкът през 2007 г. в дейността на Комисията за подобряване ефективността на системите за управление и контрол в генералните дирекции с оглед да се гарантира законосъобразността и редовността на операциите, финансирани от бюджета на ЕС. По-специално в главата се анализира до каква степен:

2.1.

а)

изявленията на ръководството, които са включени в годишните отчети за дейността и декларациите на генералните директори, както и в обобщаващия доклад на Комисията, се потвърждават от констатациите от одита на Палатата (точки 2.2—2.14);

б)

Комисията е успяла да достигне по-високо ниво на увереност по отношение на законосъобразността и редовността, като използва показатели, критерии за същественост и годишни обобщения (точки 2.15—2.23);

в)

Комисията е постигнала напредък по отношение на прилагането на стандартите за вътрешен контрол и интегрираната рамка за вътрешен контрол, както и по отношение на степента, до която е успяла да демонстрира въздействието им върху разходите за 2007 г. (точки 2.24—2.36).

в)

Въведените системи за вътрешен контрол, при ограниченията, описани в годишните отчети за дейността за 2007 г., предоставят достатъчна увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите на Комисията, са използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Въведените процедури за контрол и последващите действия по отношение на констатациите от одитa на Палатата дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции.

Комисията предприема действие за допълнително подобряване на своята система за вътрешен контрол предвид собствения си опит и с цел разглеждане на въпросите, повдигнати от одиторите. Предприетите през 2007 г. действия включват преработката на стандартите за вътрешен контрол за ефективно управление, продължаващото изпълнение на плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол и преработени насоки за годишните отчети за дейността.

Комисията се занимава с въпроси като тези, на които е наблегнато в резервите на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити. Тя ще обясни по-ясно причините, когато има разлика между годишната позиция на Палатата, изисквана съгласно Договора за ЕО, и многогодишната позиция на ръководителя, която отчита мерките, взети за откриване и коригиране на грешките, които се допускат през годината.

2.2.

С приемането на обобщаващия доклад Комисията поема политическата отговорност за оперативното изпълнение на бюджета, извършено от генералните ѝ директори (1). Комисията счита, че „въведените системи за вътрешен контрол осигуряват достатъчни гаранции за законосъобразността и редовността на операциите, за които Комисията носи цялата отговорност съгласно член 274 от Договора за ЕО.“

2.3.

Комисията въпреки това признава, че са необходими допълнителни усилия за отстраняване на редица слабости, по-специално на тези, посочени в резервите на оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, и на слабостите в бюджетните области, чиито управление не е счетено за задоволително от Сметната палата. В тази връзка Палатата счита, че обхватът на някои резерви би следвало да бъде по-голям от посочения от генералните директори на Комисията (точка 2.12 и таблица 2.1 ).

2.3.

Комисията приветства по-добрата оценка на Палатата в таблица 2.1 относно доказателствата, предоставени с годишните отчети за дейността за 2007 г. на генералните директори за заключенията в декларацията за достоверност на Палатата.

2.4.

За Структурните фондове Комисията отбелязва, че е предоставила общите данни за финансовите корекции, извършени на национално ниво посредством отказани и възстановени суми от държавите-членки (8). При все това, в своя обобщаващ доклад Комисията следва да обърне повече внимание на „пропуските и несъответствията“ в данните, предоставени от държавите-членки. Следователно мерките, предвидени за подобряване качеството на информацията, следва да не се ограничават единствено до Комисията, както е посочено в обобщаващия доклад, но трябва също така да обхванат и държавите-членки (вж. точки 1.42, 2.31—2.33 и 3.26—3.28).

2.4.

Приложението към годишния доклад за 2006 г. за структурните фондове, на което се позовава обобщаващият доклад (COM(2008) 338 окончателен), и годишните отчети за 2007 г. признават, че в получените от държавите-членки данни има пропуски и несъответствия.

2.5.

Оценката на Комисията за някои от многогодишните ѝ цели се различава от констатациите на Палатата. Така например Комисията счита за постигнати набелязаните цели за установяване на ефективна система за вътрешен контрол и утвърждаване на задължението за отчетност посредством годишните отчети за дейността. Палатата отбелязва обаче, че въпреки прилагането на стандартите за вътрешен контрол, ефективността на няколко системи за управление и контрол по отношение на предотвратяването или откриването и коригирането на грешки все още не може да бъде потвърдена (вж. също така точка 2.26), както и че следва да се разширят обхвата и размера на някои резерви в годишните отчети за дейността, за да бъде отразено напълно потенциалното им въздействие (вж. точка 2.12).

2.5.

Обобщаващият доклад на Комисията (COM(2008) 338 окончателен, приложение 3) оценява като приключени някои от инициативите за постигане на целите. Това не означава, че Комисията не счита, че ще бъдат предприети по-нататъшни действия за подобряване на системите за вътрешен контрол или годишните отчети за дейността в бъдеще. Комисията се е ангажирала с постоянното усъвършенстване на своята система за вътрешен контрол.

2.6.

При проверката на годишните отчети за дейността и декларациите на генералните директори, Палатата извърши оценка на степента, до която те представят по достоверен начин (тоест без значителни отклонения) ефективността на прилаганите процедури. По-специално дали системите за управление и контрол позволяват да се достигне необходимото ниво на увереност по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции.

2.7.

Беше извършена проверка на всички годишни отчети за дейността, както и задълбочен анализ на тези отчети за 15 генерални дирекции.

2.8.

В насоките (9) за изготвяне на годишните отчети за дейността за 2007 г. е подчертана нуждата на централните служби на Комисията от изясняване на връзката между ефективността на системите за вътрешен контрол и основата, на която се съставят декларациите. На практика повечето генерални директори подробно поясняват „градивните“ или ключовите елементи, върху които основават своята увереност.

2.9.

Всички генерални директори потвърждават, че са достигнали достатъчна увереност, че отпуснатите им средства са били използвани за предвидените цели и че въведените от тях вътрешни контроли са осигурили законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. В редица случаи, обаче, те са изразили и резерви. Палатата направи оценка на елементите, на които се основават тези декларации, като съпостави обхвата и въздействието им с резултатите от извършения от нея одит.

2.10.

От всички 40 декларации за 2007 г. 13 (10) съдържат една или повече резерви, по-голямата част от които се отнасят до слабости по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Общият брой резерви е намалял от 20 (2006 г.) на 17 (2007 г.), въпреки че общото им финансово отражение се е увеличило.

2.11.

За ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ общото финансово количествено измеримо въздействие на резервите се е увеличило от приблизително 140 милиона евро през 2006 г. до почти 725 милиона евро през 2007 г (11). За ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ новата резерва за 2007 г., която се отнася до разходите в областта на развитието на селските райони, се основава на информация от държавите-членки, която показва ниво на грешки по-високо от 3 %. Въпреки това тази информация все още не е била валидирана от сертифициращите органи или приета от генералната дирекция. Най-съществените резерви по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции са показани в таблица 2.1 .

2.11.

Годишните отчети за дейността на ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ определят както сумите, изложени на риск, а именно плащанията, свързани със системите с недостатъци, така и количественото измерване на финансовото въздействие. Последното се извършва с помощта на таблиците с фиксирани корекции за недостатъците в системите за управление и контрол. Комисията счита, че този подход осигурява достоверна оценка на потенциалното финансово въздействие на откритите недостатъци.

2.12.

Таблицата показва, че годишните отчети за дейността предоставят ясни и недвусмислени доказателства за заключенията в рамките на декларацията за достоверност на Палатата единствено по отношение на административните разходи и икономическите и финансовите въпроси. За голяма част от областите на политика годишните отчети за дейността се доближават до съответните заключения в рамките на декларацията за достоверност в по-голяма степен, отколкото в предходни години, по-специално в случая на политиките на сближаване и селско стопанство. Въпреки това Палатата отбелязва, че обхватът и размерът на тези резерви следва да бъдат разширени, за да позволят напълно да се отрази тяхното евентуално въздействие, както и че за редица области на политика генералните директори все още представят по-положителни заключения относно законосъобразността и редовността на изразходването на средства в ЕС, отколкото Палатата в своите одитни констатации.

2.12.

Въпреки че Палатата изразява годишно одитно становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции (съгласно изискването на Договора за ЕО), становището на генералните директори се съсредоточава върху това дали фондовете са използвани по предназначение, отчитайки многогодишния характер на проверките и тяхната ефективност при откриването и коригирането на грешки. Генералните директори изразяват управленско становище, основано на информация, която включва одиторската дейност на самата Комисия, докладите и констатациите и оценките на Сметната палата и, където е уместно, резултатите от проверките на държавите-членки.

2.13.

По отношение на политиката в областта на образованието и гражданското участие, изразеното от генералните директори ниво на увереност не съответства на констатациите на Палатата в някои съществени аспекти. Тя откри някои значителни слабости в процедурите за изготвяне на предварителни декларации от ГД „Образование и култура“ (вж. точки 9.17 и 9.25), но тези слабости не са посочени в резервите на генералния директор. За ГД „Комуникация“ е изразена резерва по отношение на липсата на структурирани последващи проверки, но Палатата констатира съществени слабости и в предварителните проверки (вж. точки 9.23 и 9.25).

2.13.

ГД „Образование и култура“ (DG EAC) основава увереността си на всеобхватен набор от проверки, а не само на процедурата за оценяване на предварителната декларация.

2.14.

В областта на политиката за външната помощ, развитието и разширяването, Палатата констатира, че свързаните с отчетите операции са засегнати от съществено ниво на грешки по отношение на законосъобразността и/или редовността, най-вече операциите, управлявани от организациите изпълнители (вж. точка 8.31), както и че системите за управление и контрол са отчасти ефективни (вж. точка 8.32). Тези констатации не са достатъчно отразени в резервите на генералните директори.

2.14.

За съществеността Палатата прави заключение по извадка от операции, взети от няколко генерални дирекции. При все това всеки генерален директор може да стига до заключения и да докладва за съществеността само в своята собствена сфера.

2.15.

Комисията обърна специално внимание на представянето на показатели за редовност в годишните отчети за дейността за 2007 г. (12) Повечето генерални директори са използвали примерните модели за вътрешен контрол, за да илюстрират как са били спазени законодателните, нормативните и договорните разпоредби и как те могат да имат отношение към достигането на достатъчна увереност (13). За една генерална дирекция обаче основните използвани данни не са надеждни и/или връзката със законосъобразността и редовността не е ясно установена (14). Почти всички генерални директори не са включили сравними показатели за предишните години, нито са фиксирали цели по отношение на законосъобразността и редовността (15).

2.15.

Комисията създаде няколко модела за вътрешен контрол, имащи за цел хармонизирано представяне на стратегиите за контрол, но адаптирани за различните управленски проблеми или начини на управление. Показателите за законосъобразност и редовност, имащи за цел улесняване на мониторинга и отчетността относно законосъобразността и редовността на операциите, станаха задължителни за годишните отчети за дейността за 2007 г. Комисията счита, че това е важна първа стъпка, но признава, че е необходимо известно подобрение от гледна точка на надеждността и яснотата на показателите. Те трябва да се използват в пълна степен и лесно за целите на проследяването и мониторинга.

2.16.

Член 53б, параграф 3) от изменения Финансов регламент (16) предвижда, че: „Държавите-членки представят годишна справка, изготвена на подходящо национално равнище, за наличните одити и декларации“ (17). Съгласно инструкциите на централните служби на Комисията, в годишните отчети за дейността за 2007 г. генералните директори следва да представят предварителна оценка на нивото на увереност, придобито от годишните обобщения (18).

2.17.

Палатата вече отбеляза, че годишните обобщения са допълнителен елемент от вътрешния контрол и насърчи Комисията да придаде на процеса повече стойност като идентифицира общи проблеми, възможни решения и най-добри практики и като използва тази информация в качеството си на контролен орган (19).

2.18.

Одитът на Палатата показа, че към 31 март 2008 г. 25 от 27-те държави-членки са представили годишно обобщение. От тези 25 общо осем държави-членки не са спазили минималните изисквания на Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане (20), а други 12 държави-членки са ги спазили само частично. В допълнение само 15 от тези 25 държави-членки са изготвили декларация относно изчерпателността и точността на представената информация, като две държави са я представили за програмния период 2007—2013 г., за който са изплатени само предварителните плащания с малък съпътстващ риск.

2.18.

Комисията приветства заключението на Палатата, че Комисията е надзиравала както трябва годишния процес на обобщаване, изготвяйки ясни насоки и преследвайки неспазването им във възможно най-кратки срокове.

2.19.

Поради различията при представянето и честата липса на декларация относно изчерпателността и точността на основната информация, годишните обобщения все още не предоставят надеждна оценка относно функционирането и ефективността на системите за управление и контрол.

2.19.

Като цяло резултатът от първия кръг годишни обобщения е положителен, в смисъл че почти всички държави-членки най-накрая са спазили изискванията, и Комисията счита, че това е добра основа за подобряване на качеството на обобщенията за следващия кръг. Комисията ще представи преработена насочваща бележка до държавите-членки с препоръки, целящи постигането на по-високо качество на техните годишни обобщения за 2008 г.

2.20.

Палатата счита, че за първата година от въвеждането на годишните обобщения Комисията е контролирала процеса по подходящ начин, като е предоставила на държавите-членки ясни инструкции и е проследявала причините за неспазването на крайните срокове и критериите за обхват или качество.

2.21.

Повечето генерални дирекции са установили критерии за същественост (21) в съответствие с инструкциите на Комисията и са ги адаптирали към специфичните си начини на управление, към средата на вътрешния си контрол и към системите си за контрол в държавите-членки (22).

2.22.

Вследствие на препоръката на Палатата от годишния ѝ доклад за финансовата 2006 г. (23) четирите основни генерални дирекции, отговорни за изпълнението на бюджета на ЕС съгласно споразуменията за споделено управление (24), са преразгледали метода за оценяване на функционирането на системите за управление и контрол на структурните дейности в държавите-членки. Понастоящем генералните директори считат, че всички програми или системи, за които е представено неблагоприятно одитно становище от съответния орган, съдържат „съществени недостатъци“, освен ако са налице надеждни одитни доказателства за противното от различен източник (25).

2.23.

Една генерална дирекция е приложила прагове на същественост, които не са съвместими с останалата информация и с нивото на увереност, изразено на други места в годишният ѝ отчет за дейността (26).

2.23.

В обобщаващия доклад централните служби на Комисията се ангажират да осигуряват допълнителни напътствия за генералните дирекции за по-ясно разглеждане на връзката между нивата на грешките, съществеността и резервите.

2.24.

Палатата провери прилагането на избрани стандарти за вътрешен контрол в някои от службите на Комисията. Целта на проверката беше да се оцени не само спазването на минималните (основните) изисквания, но и ефективността на системите, осигуряващи законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Тази цел е особено важна за 2007 г., тъй като позволява да се направят заключения относно успеха на усилията, положени от Комисията в тази област, преди общото изменение на стандартите да влезе в сила от 2008 г.

2.24.

Комисията се стреми да покаже, че прилагането на стандартите ефективно допринася за нивото на увереност по отношение на управлението. Този принцип е основата за преработката на стандартите за вътрешен контрол през 2007 г. (в сила от 2008 г.).

2.25.

Оценката на Палатата за прилагането на стандартите за вътрешен контрол за финансовата 2007 година показва, че генералните дирекции спазват средно 96 % (95 % за 2006 г.) от основните изисквания (вж. таблица 2.2 ). Следователно от 2004 г. насам Комисията системно е прилагала във висока степен стандартите за вътрешен контрол.

2.25.

Комисията прие своите стандарти за вътрешен контрол през 2000 г. като част от започнатата през тази година реформа. Стандартите и свързаните с тях минимални изисквания имаха за цел да направят възможно оценяването на развитието на системите за вътрешен контрол на Комисията. Успехът на този подход се доказва чрез постоянно високото ниво на спазване на изискванията, отчетено както от службите, така и от Палатата през последните години.

2.26.

Въпреки тези резултати Комисията не е била в състояние напълно да демонстрира за 2007 г., че системите за управление и контрол са достатъчно ефективни в намаляването на риска от грешки в някои области на политика като селско стопанство и природни ресурси (точка 5.51), политика на сближаване (точка 6.32) (27), изследвания, енергетика и транспорт (точка 7.41), външна помощ, развитие и разширяване (точка 8.32) и образование и гражданско участие (точка 9.25).

2.26.

Комисията признава, че трябва да се предприемат мерки за повишаване на ефективността на системите за вътрешен контрол и управление за определени области на политиката. Това е продължаващ процес и включва по-нататъшното усъвършенстване на системите за контрол, включително на всички нива на контрол.

2.27.

През 2007 г. Комисията реши да замени настоящата структура на стандарти за вътрешен контрол с основни принципи и по-подробни съответни изисквания, които отговарят най-вече на предишните стандарти за вътрешен контрол и основни изисквания (28). По отношение на финансовата 2007 г. анализът на осем подходящи за оценката на Палатата стандарти за вътрешен контрол не разкри съществени промени в техния нов формат.

2.27.

Целта на преработката на стандартите бе да се разясни и опрости тяхното прилагане: новите стандарти обхващат същите области, но използват език, който е по-достъпен за всички служители. В новата рамка е премахнато и препокриването между предишните стандарти и се набляга на ефективността на системите за контрол.

2.28.

Един от елементите на преработените стандарти за вътрешен контрол е оценката на неговата ефективност, която изисква от службите на Комисията да преценят и демонстрират доколко системите им за вътрешен контрол функционират ефективно. За тази цел ръководството ще използва с предимство някои стандарти и ще осъществява годишна оценка на рисковете. Въпреки това, тъй като стандартите за вътрешен контрол са взаимозависими и заедно образуват контролна рамка, Комисията трябва да бъде в състояние всяка година да демонстрира ефективността на системата за вътрешен контрол като цяло.

2.28.

Изискването за докладване за ефективността се прилага на две нива:

—

показване, че самите стандарти (обхващащи финансовите и нефинансовите въпроси) се прилагат ефективно в службите на Комисията; и

—

показване, че въведените в Комисията системи управляват ефективно риска от грешки в свързаните с отчетите операции, който е обект на тази констатация и oценка.

2.29.

През декември 2007 г. приключи двегодишният период, фиксиран от Комисията за изпълнението на плана ѝ за действие за реализиране на интегрирана рамка за вътрешен контрол (29). В обобщения доклад на Комисията за 2007 г. (30) се съдържа положителна оценка на напредъка, постигнат при изпълнението на дейностите до този момент, но се посочва, че за получаването на ясни доказателства, че дейностите позволяват да се намали нивото на грешки в свързаните с отчетите операции, следва да се изчака известен период от време.

2.29.

Планът за действие има за дел да разглежда специфичните пропуски в рамката за вътрешен контрол. 16-те действия трябваше да бъдат изпълнени в продължение на двугодишен период до 31 декември 2007 г. Тази цел бе до голяма степен постигната (предвидено е оставащите действия да приключат до края на 2008 г.).

2.30.

Въз основа на анализа на Палатата (вж. таблица 2.3 ), Комисията постигна напредък в изпълнението на своя план за действие през 2007 г. Като цяло към края на 2007 г. общо 21 (7 през 2006 г.) поддействия са били изпълнени, а 14 (19 през 2006 г.) са в различен етап на изпълнение.

2.30.

Анализът на Палатата до голяма степен потвърждава анализа на самата Комисия в нейния доклад за напредъка от 27 февруари 2008 г. (COM(2008) 110 окончателен). Изпълнението на действията е продължаващ процес и по него се работи изключително активно. Въздействието на действията неизбежно следва тяхното изпълнение през 2006 и 2007 г. Първият доклад за въздействието ще бъде изготвен в началото на 2009 г.

2.31.

През март 2007 г. беше въведено поддействие 11Н с цел да се оцени дали системите за събиране и компенсация работят ефективно чрез определяне на сумите, събрани през 2005 и 2006 г. и тяхното съответствие с грешките, открити при проверки.

2.32.

Въпреки положените значителни усилия Комисията не успя да представи изчерпателни и надеждни данни за 2005 и 2006 г. Освен това тя не беше в състояние да докаже, че представените накрая данни се отнасят до съответните години, нито че отчитат всички процедури, предприети от държавите-членки за събиране на вземания, и че могат да се съпоставят по прозрачен начин с публикуваните финансови отчети.

2.32.

Глава 6 от бележките към годишните отчети за 2007 г. дава най-точната оценка на вземанията (вж. също отговора по точка 3.29). В областта на политиката на сближаване Комисията публикува цифри за финансовите корекции в резултат на собствената ѝ контролна дейност. Вече са осъществени подобрения по отношение на надеждността на тези данни. Тя предприема стъпки за подобряване на докладването от държавите-членки на корекциите вследствие на контролната им дейност, за да се гарантира бъдещата му пълнота.

2.33.

Положително развитие представлява инициативата на Комисията да регистрира в централната си финансова и счетоводна система изчерпателни данни за събраните от нея вземания към 2008 г. Въпреки това Палатата отбелязва, че тази възможност не е била използвана за 2007 г.

2.33.

Разходите за актуализиране със задна дата на всички записи за кредитни известия и на всички записи за нареждания за събиране на вземания за 2007 г. бяха счетени за прекалено високи.

2.34.

Комисията извърши първа оценка на въздействието на плана за действие през февруари 2008 г (34). Като цяло тя счита, че дейностите вече започват да имат ефект, но отбелязва някои малки забележими разлики между отделните поддействия (вж. таблица 2.3 ). За да засили прозрачността на процеса, Комисията следва да уточни базата за своята оценка на въздействието.

2.34.

От 2009 г. акцентът в докладването ще се измести от изпълнението върху оценяването на въздействието. Комисията ще осигури повече информация за оцененото въздействие на всяко действие в първия си доклад за въздействието в началото на 2009 г. с позоваване на конкретни показатели за въздействието за всяко действие. Комисията може обаче вече да покаже реално въздействие върху някои действия, например:

—

(за действие 3) моделите за вътрешен контрол и подобреният процес на партньорска проверка, както и по-ясните насоки за генералните дирекции доведоха до измеримо подобрение на годишните отчети за дейността, съгласно показаното в таблица 2.1;

—

(за действие 8Н) практическото изследване доведе до подобрения на докладите, предоставяни на върховните одитни институции (ВОИ), което на свой ред доведе до това повече ВОИ да използват тези доклади в своята работа;

—

(за действие 12) одитната стратегия за 6-ата рамкова програма за научни изследвания е призната от Палатата като „имаща потенциал да допринесе за по-ефективно действие на тази (последваща) проверка“.

2.35.

Палатата признава, че голяма част от плана за действие е била изпълнена, но не открива доказателства за подобрение, което да е директно и измеримо свързано с действията, по-специално с тези по отношение на законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Доколкото въздействието може да бъде обективно измерено, Палатата счита, че то може да се оцени единствено за един по-дълъг период от време.

2.35.

Ще мине известно време преди каквото и да е опростяване на правилата и каквото и да е подобрение на проверките на Комисията да повлияят на предотвратяването на грешки. Освен това много мерки се отнасят до последващите проверки и до възстановяването на средства поради грешки през годините след извършването на грешките. Комисията е съгласна с позицията на Палатата, че въздействието може да се оцени само в продължение на по-дълъг период от време, съгласно изложеното в доклада на Комисията от месец февруари 2008 г. относно плана за действие (COM (2008) 110 окончателен); вж. също отговора по точка 2.29.

2.36.

Палатата отбелязва намерението на Комисията да представи първия годишен доклад относно въздействието от прилагането на плана за действие в началото на 2009 г.

2.37.

Палатата отбеляза допълнителния напредък, постигнат от Комисията през 2007 г. по отношение на системите за управление и контрол, по-специално подобряването на процеса на изготвяне на годишните отчети за дейността и декларациите (точка 2.8), въздействието на съответните резерви върху нивото на увереност, изразено в декларациите на генералните директори (точки 2.10 и 2.11), както и напредъка към по-голяма съгласуваност със заключенията от специфичните оценки в рамките на декларацията за достоверност (точка 2.12).

2.37.

Комисията приветства установения от Палатата напредък и се ангажира да продължи усилията си. Например вътрешният процес на разглеждане от „партньорска проверка“ преди финализирането на годишните отчети за дейността спомогна за осигуряването на последователност и стабилност на отчетите. Този процес ще бъде допълнително засилен за годишните отчети за дейността за 2008 г. съгласно съобщеното в обобщаващия доклад.

2.38.

Все пак за някои годишни отчети за дейността и декларации, при одитите на Палатата бяха идентифицирани трайни слабости по отношение на обхвата и размера на резервите, както и в оценяването и функционирането на системите за управление и контрол (точки 2.13 и 2.14).

2.38.

Комисията инструктира своите служби да предприемат активни мерки за разглеждане на причините за резервите в годишните отчети за дейността за 2007 г. и ще следи напредъка отблизо, като отделя специално внимание на повтарящите се резерви. През 2008 г. на службите ще бъдат предоставени допълнителни насоки с цел насърчаване на съгласуваността при третирането на рисковете за репутацията и връзката между нивата на грешките, съществеността и резервите.

2.39.

Комисията беше в състояние да демонстрира последователно високо ниво на прилагане на стандартите за вътрешен контрол от 2004 г. насам (вж. точка 2.25) и към края на 2007 г. беше приложила повече от две трети от поддействията от своя план за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол (точка 2.30).

2.40.

Въпреки това Палатата отбелязва, че Комисията не може да демонстрира, че действията ѝ за подобряване на системите за управление и контрол са били ефективни за намаляване на риска от грешки в значими области от бюджета. Палатата все още не открива доказателства за въздействието, което според Комисията е имал планът за действие.

2.40.

През последните години подобренията, внесени в законодателните рамки за програмите, финансирани от Общността, подобрението на условията за контрол, опростяването на финансовите правила и добавянето на годишните обобщения в споделеното и централизираното пряко управление са инициативи, създадени с цел усъвършенстване на рамката за вътрешен контрол и намаляване на риска от грешки в свързаните с отчетите операции.

2.41.

Палатата препоръчва на Комисията да продължава да полага усилия за осигуряване и демонстриране на ефективността на системите за управление и контрол в генералните дирекции като се фокусира върху следните области:

2.41.

а)

да следи годишните отчети за дейността и декларациите да съдържат последователна оценка на системите за управление и контрол, която да е съвместима с изразените резерви (точки 2.12—2.14);

а)

Въпреки че цялата отговорност за годишния отчет за дейността и за всяка(ички) изразена(и) резерва(и) остава у генералния директор, „партньорската проверка“ на проекти на годишните отчети за дейността бе засилена за 2007 финансова година. Годишните отчети за дейността и декларациите вече до голяма степен дават последователна оценка на системите за управление и контрол, взети като цяло, а не само на ефективността им по отношение на предотвратяването на грешки. Това е съвместимо в резервите. Освен това Комисията усъвършенства процеса за годишните отчети за дейността в някои области, а именно за да гарантира пълна последователност между службите, и ще продължи да полага усилия в това отношение.

Вж. също отговорите по точки 2.12—2.14.

б)

да сътрудничи с държавите-членки за подобряване на информацията в годишните обобщения и да показва начина, по който тази информация е използвана за придобиване на увереност или за повишаване нивото на увереност, изразено в годишните отчети за дейността (точка 2.19);

б)

Комисията ще представи преработена насочваща бележка до държавите-членки с препоръки, целящи подобряване на качеството на техните годишни обобщения за 2008 г.

Вж. също отговора по точка 2.19.

в)

да извършва подходящо проследяване на съответните мерки от плана за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол, с цел да осигури реално въздействие върху системите за управление и контрол (точка 2.35), по-специално по отношение на поддействие 1 (опростяване), поддействия 10a и 10б (съотношение разходи/ползи) и поддействие 11Н (системи за събиране на вземания) (точка 2.31);

в)

В началото на 2009 г. ще бъде представен доклад за въздействието на плана за действие към края на месец декември 2008 г. Освен това Комисията ще проследи резултатите от действия 4, 10 и 11 в съобщение през месец ноември 2008 г., чиято цел е възобновяване на дискусията относно допустимия риск.

По отношение на политиката на сближаване Комисията положи значителни усилия да подобри качеството на данните, предоставени от държавите-членки, и понастоящем работи по проверката на изчерпателността и точността на тези данни.

Вж. също отговорите по точки 2.31 и 2.35.

2.42.

Палатата препоръчва на Комисията и на законодателните органи да бъдат готови за изменение на концепцията на бъдещите разходни програми, като обърнат внимание на възможностите за:

2.42.

а)

опростяване на базата за изчисление на допустимите разходи и по-честото използване на еднократни или фиксирани плащания вместо възстановяването на „действителни разходи“,

а)

Комисията е съгласна, че е необходимо допълнително опростяване по отношение на въпросите, свързани с допустимостта на разходите.

В рамките на своя план за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол Комисията вече се е ангажирала да направи предложения за опростени правила в бъдещите законодателни кръгове. Тя обаче не действа самостоятелно и ще се нуждае и от това законодателният орган да гарантира, че мерките за опростяване ще бъдат включени в бъдещото законодателство.

Комисията се ангажира да гарантира, че бъдещите законодателни предложения ще съдържат ясни и недвусмислени правила за разширената употреба на еднократни или фиксирани плащания.

Настоящите правила за политиката на сближаване вече позволяват използването на фиксирани суми при определени обстоятелства и Комисията ще разгледа възможността за разширяване на тази практика, която понастоящем се прилага само за ограничен брой категории разходи. Що се отнася до инвестиционните проекти те са неподходящи поради тръжните правила и съображенията за икономическа ефективност.

Що се отнася до научните изследвания Комисията е съгласна, че е необходимо допълнително опростяване във връзка с въпросите за допустимостта на разходите, особено разходите за персонал и непреките разходи. Тя насочва вниманието към правните ограничения на 7-ата рамкова програма (7РП) и към трудностите при определянето на еднократни суми и фиксирани суми, които са представителни.

Освен това предварителното сертифициране на методологията за изчисляване на разходите, въведена в 7РП, е основна стъпка към опростяването. Комисията се позовава на обсъжданите въпроси в отговора си по точки 7.20—7.21.

б)

предефиниране на системите за контрол по отношение на очакваните резултати (цел за идентифициране на риска и произтичащо приемливо ниво на грешки), а не по отношение на вложените средства, какъвто е понастоящем случаят (брой на проверките, които следва да се предприемат),

б)

Комисията приема тази препоръка и ще обмисли как да я изпълни на практика.

в)

напредък при развиването на концепцията за допустим риск.

в)

Комисията ще изготви съобщение по този въпрос през есента на 2008 г., насочено към възобновяване на междуинституционалната дискусия относно допустимия риск.

3.1.

В настоящата глава се анализират въпроси, свързани с изпълнението на общия бюджет на ЕС през 2007 г., първата година от многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г. По-специално тя разглежда степента на изпълнение на бюджета и обема на неизпълнени поети бюджетни задължения, като особено внимание се обръща на прилагането на правилото „година n + 2“. В нея се обсъждат също така финансовите корекции и възстановяванията във връзка със слабостите на системите или неправилни плащания през предходните години, които следва да се вземат предвид в бюджетния процес.

3.2.

Основна задача при управлението на бюджета от Комисията е тя да се увери, че средствата, отпуснати от Съвета и Парламента в съответствие с политическите приоритети на ЕС, се изразходват съгласно правилата и принципите на доброто финансово управление. Извършването на анализ на изпълнението на бюджета е само един аспект от правилното изпълнение на бюджета. Бюджетът следва също така да бъде съобразен с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, които са по-скоро предмет на специалните доклади на Палатата, отколкото на настоящия годишен доклад.

3.3.

Общият размер на бюджетните кредити, поети за 2007 г. (гласуван бюджет и коригиращи бюджети), възлиза на 126,4 милиарда евро за поети задължения и 113,8 милиарда евро за плащания, което представлява увеличение съответно с 5 % и 6 % в сравнение с окончателния бюджет за 2006 г. Общият размер на бюджетните кредити за поети задължения е с 2,5 милиарда евро под тавана на финансовата рамка, докато размерът на бюджетните кредити за плащания остава по-малък от тавана с 10 милиарда евро (вж. диаграми III и  IV в приложение I ).

3.4.

Седемте коригиращи бюджета, гласувани през годината, са довели до общо намаляване на бюджетните кредити, свързани с поети задължения, с 0,167 милиарда евро и намаляване на бюджетните кредити, свързани с плащания, с 1,65 милиарда евро. Последното е реакция най-вече на по-слабото от очакваното изразходване на средства в областта на конкуренцията (0,5 милиарда евро), политиката на сближаване (0,7 милиарда евро) и селското стопанство и природните ресурси (0,5 милиарда евро). Съкращаването на бюджетни кредити, свързани с плащания, е признак за добро управление на бюджета, тъй като показва способност за реагиране на промени и намалява бюджетния излишък (1) (което позволява връщането на собствени ресурси на държавите-членки).

3.5.

В диаграми III и  IV в приложение I е представена подробна информация относно бюджетните кредити, свързани с поети задължения, и бюджетните кредити, свързани с плащания, както и техните съответни действителни размери за 2007 г. по глави от финансовата рамка и според областта на политика в бюджета по дейности (БД).

3.6.

Комисията изготвя поредица от документи (отчасти припокриващи се), които съдържат inter alia следната информация по отношение на изпълнението на бюджета на Европейските общности (2):

3.6.

Документите, на които Палатата се позовава, са изготвени за различни цели (вж. отговора по точка 3.20).

—

бюджетният излишък е намалял от 1,9 милиарда евро през 2006 г. на 1,5 милиарда евро през 2007 г.;

—

процентът на изпълнение на поетите задължения, както и на плащанията — съответно 96 % и 98 % — остава почти толкова висок, колкото и през 2006 г. (99 % и 96 %);

—

подобно на миналата година, 1,2 милиарда евро неизползвани бюджетни кредити за плащания (като се изключат целевите приходи) не са анулирани, а са пренесени от 2007 към 2008 г. или са пренасочени;

—

в областта на политиката на сближаване (включена в дялове 04, 05, 11 и 13 (3) намаляването на бюджетните кредити за плащания с 0,745 милиарда евро е довело до почти 100 % усвояване (без приемането на коригиращ (бюджет, процентът на усвояване би възлизал на 97 %). Прогнозите на държавите-членки по отношение на плащанията са се подобрили през последните години. Общото надценяване е намаляло от 33 % през 2006 г. на 18 % през 2007 г.

—

Въпреки че държавите-членки продължават да подобряват точността на прогнозите, те все още са твърде непоследователни, за да бъдат използвани за бюджетни цели. При все това, ако се подобрят още повече, те могат да се превърнат в полезен инструмент, който да спомогне за осигуряване на постоянни високи нива на изпълнение.

3.7.