52008PC0078

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 14.2.2008

COM(2008) 78 окончателен

2008/0035 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно общия режим на облагане с акцизи

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1) Контекст на предложението

- Основания и цели на предложението

Разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти[1] трябва да бъдат преразгледани, за да се вземе предвид въвеждането на Система за движението и контрола на акцизни стоки (Excise Movement and Control System, наричана по-долу „EMCS“). EMCS бе въведена след Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. относно компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки[2] .

В резултат на това трябва да бъдат адаптирани главно разпоредбите относно движенията в режим отложено плащане на акциз, така, че да се позволи тези движения да бъдат обхванати от процедурите в рамките на посочената нова система. Промените в тази посока биха довели до опростена среда за търговия с по-малко документи на хартиен носител, като в същото време ще дадат възможност на администрацията, отговаряща за акцизите, да прилага по-интегрирани, по-бързи и ориентирани към риска подходи при контрола (вж. третото и четвъртото съображение от Решение 1152/2003/ЕО).

Освен тези нови разпоредби, за необходими се считат и други измененията на правилата, изложени в Директива 92/12/ЕИО като:

- актуализиране на използвания в директивата езиков изказ, като се вземат предвид новите законодателни стандарти;

- преработване на текста, като се подобри логическата структура и се отстранят тези разпоредби, които с течение на времето са изгубили значението си;

- вземане предвид на развитието на правната материя и новите правни понятия;

- опростяване и осъвременяване на акцизните процедури с цел намаляване на свързаните с акцизите задължения на търговците, по-специално, на търговци, осъществяващи трансгранична икономическа дейност, без да се нарушава контролът върху акцизите.

Като се има предвид характерът и отражението на подобни промени, е по-подходящо Директива 92/12/ЕИО да бъде заменена изцяло.

В предложения нов текст е включена и основната част от предишно предложение, направено с цел да се изменят членове 7―10 от посочената директива, което се съдържа в документа COM(2004)227[3].

- Общ контекст

Директива 92/12/ЕИО осигурява доброто функциониране на вътрешния пазар по отношение на общите въпроси, свързани със свободното движение на акцизни стоки.

Прегледът на това законодателство ще увеличи правната сигурност за търговците и ще позволи на тях и на администрацията да се възползват по-добре от възможностите, предоставени от процедурите въз основа на информационни технологии.

Обсъжданията в Съвета на предложението на Комисията за изменение на членове 7―10 от Директива 92/12/ЕИО (включено в COM/2004/227) бяха преустановени през януари 2005 г. в изчакване на по-нататъшни изменения в правната материя, както и инициативи за преглед и осъвременяване на директивата. Горепосоченото предложение сега е интегрирано в глава V от представения нов текст. Бяха направени някои изменения с цел да се подобри изказът и структурата на текста, както и за да се приведат тези разпоредби в съответствие с другите изменения, свързани с движенията под режим отложено плащане на акциз.

- Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Представеният текст има за цел да замени Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти.

- Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Настоящото предложение е в съответствие с основните политики и цели на Съюза. С него се цели да се подобрят съществуващите правила и те да се адаптират към настоящите условия. Целта е да се опростят процедурите и да се увеличи прозрачността при вътреобщностната търговия, по-специално чрез процедура, при която движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се осъществява в рамките на EMCS. Тази нова процедура също така улеснява националните администрации при осъществяването на мониторингови процедури въз основа на риска.

2) Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието

- Консултация със заинтересованите страни

На 20 януари 2006 г. Комисията даде началото на интерактивна консултация на интернет страницата на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“. Консултацията приключи на 30 април 2006 г.

Тя беше въз основа на документ, даващ информация за настоящата правна рамка и различни аспекти на предстоящата реформа. В нея бе подчертана необходимостта да се направи преглед на законодателството на Общността във връзка с акцизите, за да се осигури нужната правна основа за EMCS. В документа също така се прави преглед на други изменения, които биха могли да бъдат взети предвид в контекста на процеса на преразглеждане.

Бяха получени общо 73 мнения. От тях 20 бяха от национални и европейски федерации или асоциации, 52 - от предприятия, а едно - от полу-държавна организация от сектора на търговията на дребно. Преобладаващата част от отговорилите споделяха възгледа, че действащите разпоредби трябва да се преразгледат и осъвременят и по-специално, че функционирането на EMCS трябва да се интегрира в приложимите правила.

- Събиране и използване на експертни становища

Предложението бе разработено в тясно сътрудничество с работна група от специалисти под егидата на Комитета по акцизите (той самият създаден по силата на Директива 92/12/EИО). Службите на Комисията предприеха редица двустранни обсъждания със заинтересованите държави-членки, за да се обсъди допълнително предложението.

- Оценка на въздействието

Същността на новите елементи, които се съдържат в предложението, се състои в юридически правила, осигуряващи прилагането на EMCS. Произтичащото въздействие трябва да се отдаде по същество не на предложения с настоящия документ текст, а на Решение № 1152/2003/ЕО, с което бе взето решение за създаването на EMCS. Както бе обяснено по-горе, новата система по-специално опростява движенията под режим отложено плащане на акциз и улеснява осъществяването на адекватен контрол от страна на държавите-членки.

Доколкото настоящото предложение включва промени, предложени в COM(2004)227, техният подробен анализ вече е направен в този документ.

3) Правни елементи на предложението

- Обобщение на предлаганите мерки

Да се въведе правната основа за използването на EMCS, както и някои по-нататъшни промени, насочени към повече прозрачност при облагането с акцизи. Предложението интегрира предишното предложение на Комисията, направено с цел да се изменят членове 7―10 от Директива 92/12/ЕИО, (COM/2004/227).

- Правно основание

Член 93 от Договора.

- Принцип на субсидиарност

Тъй като предложението не попада в обхвата на изключителните компетентнции на Общността, се прилага принципът на субсидиарността.

Предмет на предложението е замяната на Директива 92/12/ЕИО с разпоредби , изпълняващи същата функция, а именно осигуряване на доброто функциониране на вътрешния пазар и по-специално в областта на акцизните стоки.

Принципът на субсидиарност е спазен, тъй като тази цел не може да бъде постигната в необходимата степен с действия на държавите-членки и може да бъде осъществена по-добре на равнището на Общността.

- Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следната причина.

С предложената директива се цели да се замести Директива 92/12/ЕИО, като се създадат разпоредби, имащи същата цел, но при които се взема предвид настоящият технически и правен контекст. Подобно на Директива 92/12/ЕИО тя не отива отвъд това, което е необходимо за осигуряване на доброто функциониране на вътрешния пазар и по-специално в областта на акцизните стоки.

- Избор на инструменти

Предложени инструменти: директива.

Предложението е да се замени действащата Директива 92/12/ЕИО с директива, изпълняваща същата функция. Други средства освен директива не биха били подходящи по същността си.

4. Отражение върху бюджета

Приемането на предложението няма да окаже никакво въздействие върху бюджета на Общността. Всяко такова въздействие, свързано с въвеждането на EMCS, произтича от Решение 1152/2003/ЕО.

5. Допълнителна информация

- Отмяна на съществуващо законодателство

С приемането на предложението ще се отмени съществуващо законодателство, а именно Директива 92/12/ЕИО. Предвижда се преходен период, през който държавите-членки все още ще могат да позволяват осъществяването на движения под режим отложено плащане на акциз с придружителни документи на хартиен носител в съответствие с посочената директива.

- Подробно обяснение на предложението

В следващото подробно обяснение, по членове, се акцентира върху разпоредбите, които са нови или са изменени по същество в сравнение със съответните разпоредби от Директива 92/12/ЕИО. За да се направи връзка между новите и съществуващите разпоредби на Директива 92/12/ЕИО, трябва да се използват таблиците на съответствията, приложени към предложената нова директива.

Глава I: Общи разпоредби

Член 1 се отнася за характера на акциза като данък върху потреблението на акцизни стоки. Дефиницията на различните акцизни стоки (която е необходима, за да се определи точно кои стоки подлежат на разпоредбите на настоящата директива), структурата на акциза, който трябва да се приложи (напр. на hl, на алкохолен градус, на 1000 броя и т.н.), обхватът на възможните освобождавания, както и минималните ставки, които държавите-членки трябва да спазват, ще бъдат изложени в специфична директива.

Член 2, параграф 1 съответства на член 5, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО. В буква а) обаче е добавена думата „добив“, за да се поясни, че прякото извличане от почвата също се обхваща в думата „производство“, както е посочено в член 21, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията[4] .

Съгласно член 3, параграф 1 и параграф 2 формалностите, свързани с вноса и износа, които са установени в действащите общностни митнически разпоредби се прилагат mutatis mutandis по отношение на вноса от или износа към териториите, посочени в член 5, параграф 2, които съставляват част от митническата територия на Общността, но остават извън териториалния обхват на настоящата директива. Тези формалности вече се прилагат за акцизните стоки по силата на член 275 и член 279 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[5]. С цел да се изяснят тези ситуации обаче е препоръчително тези разпоредби също да се включат в настоящата директива.

За да се избегне дублирането на процедурите, съгласно член 3, параграф 3 установените с настоящата директива процедури относно производството, обработката и държането, както и относно движението под режим отложено плащане на акциз не се прилагат по отношение на акцизни стоки при митническа процедура с отложено плащане или митнически режим с отложено плащане.

В член 4 се посочват редица нови или изменени до голяма степен определения и се запазват някои от старите определения. Определенията, в които се съдържат нормативни разпоредби, като задълженителното притежаване на лиценз, бяха преместени в съответните нормативни раздели.

В член 5 и член 6 се посочва къде се прилагат настоящата директива и специфичните директиви за акцизите. За повече яснота структурата на тези разпоредби бе приведена в съответствие със структурата, използвана в член 6 и член 7 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

В сравнение с Директива 92/12/ЕИО, в списъка с територии по член 5, параграф 3 (територии, които не са част от митническата територия на Общността и за които настоящата директива и специфичните директиви за акцизите не се прилагат) е прибавен Гибралтар с цел да се отстрани всяко съмнение по отношение на това дали общностните разпоредби относно акцизите се прилагат и по отношение на Гибралтар предвид Акта за присъединяване на Обединеното кралство. Освен това в член 5, параграф 4 относно Канарските острови се добавят думите „при условие, че се въведат коригиращи мерки поради тяхната изключителна отдалеченост“, като този параграф се привежда в съответствие с член 5, параграф 5 относно отвъдморските департаменти на Френската република.

Глава II: Възникване на задължението за заплащане на акциз

В член 7, параграф 1 , заменящ член 6, параграф 1, алинея първа от Директива 92/12/ЕО, е премахнато посочването на липси, тъй като появата на липси под режим отложено плащане автоматично представлява освобождаване за потребление съгласно член 7, параграф 2. В член 7, параграф 2, заменящ член 6, параграф 1, алинея втора от Директива 92/12/ЕО, се премахва посочването на „неправомерни“ събития като представляващи освобождаване за потребление, тъй като трябва да се счита, че събитията, представляващи освобождаване за потребление обхващат както правомерните, така и неправомерните такива.

В член 7, параграф 2, втора алинея определението на внасянето на акцизни стоки е леко изменено в сравнение със съдържащото се понастоящем в член 5, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 92/12/ЕИО.

Съгласно член 7, параграф 4 акцизните стоки не трябва да се считат за освободени за потребление в случай на тяхното пълно унищожаване или безвъзвратна загуба, включително при загуби, които са присъщи на естеството на стоките. Тази разпоредба замества и опростява член 14 от Директива 92/12/ЕИО. В съответствие с характера на акцизите като данък върху потреблението на акцизни стоки, за прилагането на предложеното правило трябва да се определи дали стоките, поставени под режим отложено плащане, са били унищожени и/или все още могат да бъдат използвани и следователно ефективно освободени и предоставени за потребление. В сравнение с настоящото законодателство, за компетентните органи вече няма да е необходимо да установяват причината за възникването на липсите по отношение на неблагоприятни събития с непреодолима сила . Друга важна разлика спрямо член 14 от Директива 92/12/ЕИО е, че в случай на вътреобщностни движения под режим отложено плащана на акциз, решението за прилагане на член 7, параграф 4 ще се взема от държавата-членка, където е станало унищожаването или се е появила липсата на стоките, а не от държавата-членка, за която те са предназначени.

В член 8, втора алинея се пояснява, че държавите-членки са компетентни също така и да определят процедурите за възстановяване и прихващане на акциза. В настоящите разпоредби (член 16, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО) се посочват само разпоредби относно начисляването и събирането на данъка.

Член 9 заменя и опростява член 20 от Директива 92/12/ЕИО, като се установяват правила за определянето на държавата-членка, която има правото да пристъпи към събиране на дължимия акциз при нередовности, възникнали при движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. В член 9, параграф 3 се дефинира термина „нередовност“ като ситуация, в която движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не е приключило в съответствие с член 19, параграф 2. Това означава, че всички или част от съответните стоки не са били предмет на последната разпоредба. Освен това бе отстранен терминът „нарушение“, тъй като терминът „нередовност“ обхваща и нарушенията. Принципът, заложен в член 20, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО, че акцизът се дължи в държавата-членка, в която е възникнала нередовността, вече е залегнал в новия член 8 и не е необходимо да бъде повтарян тук. Тогава член 9, параграф 1 обхваща само ситуации, в които не е възможно да се определи къде е възникнала нередовността и се обобщава правилото, че в такъв случай се счита, че освобождаването за потребление е станало в държавата-членка на изпращане. Това включва ситуацията, понастоящем обхваната в член 20, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО, когато нередовността е била открита в друга държава-членка, различна от тази на изпращането. Включва се също така и ситуацията по член 20, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО, когато акцизните стоки не пристигнат на тяхното местоназначение.

В член 10 се посочват условията за възстановяване или прихващане на акциз, различни от посочените в случаите по член 31, параграф 4 и член 34, параграф 7, и с него се заменят член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 92/12/ЕИО. В сравнение с последните разпоредби, в които се обхващат само специфични ситуации, в предложението се въвежда като общ принцип, че държавите-членки определят случаите и условията, при които се предоставя възстановяване или прихващане на акциза. Възстановяването или прихващането следва обаче да не бъдат възможни, ако това би позволило освобождаване от облагане на потреблението на акцизни стоки, различни от посочените в член 11. Сложната процедура по член 22, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО може да бъде отстранена, тъй като тя ще стане излишна след като EMCS започне да функционира.

В член 11 и член 12 се съдържат разпоредбите относно освобождаванията по член 23, параграф 1 и параграф 1а от Директива 92/12/ЕИО. Процедурата по член 23, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО не е включена в предложението. Тя никога не е била използвана и може да се счита, че е обхваната в член 11, параграф 1, буква д) от предложението.

В член 13 се установява режимът на магазините за безмитна търговия, с който единствено на такива магазини, намиращи се на летища или пристанища, се позволява да доставят акцизни стоки при освобождаване от плащане на акциз на пътници, които вземат полет или пътуват по море към трета територия или трета държава. По принцип няма ограничения за количествата или стойността на стоките, които могат да се купят, но тези количества могат да се ограничат от държавите-членки с цел да не се допусне възможност за укриване на данъци, избягване на данъчно облагане или злоупотреба.

Глава III: Производство, преработка и държане

Член 14 и член 15 съответстват на членове 11―13 от Директива 92/12/ЕИО.

Глава IV: Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз

В тази глава се излагат основните разпоредби и процедури, които се прилагат при движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в рамките на EMCS.

С член 16 се дава възможност акцизните стоки да се движат под режим отложено плащане на акциз да и се посочват различните местоназначения и сценарии на придвижване. С параграф 1, буква б) се предвижда възможността движението да започне на мястото на внасяне под отговорността на регистриран изпращач. Параграф 2 позволява движенето да продължи към място на пряка доставка, което е мястото, посочено от складодържателя на данъчен склад или регистрирания получател на негова отговорност.

В член 17 се съдържат разпоредби относно обезпечението, което трябва да се предостави за покриване на присъщия риск при движението под режим отложено плащане на акциз. В сравнение с член 15, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО, в параграф 1 се посочва много по-широк кръг от лица, на които е позволено да предоставят обезпечение, така че да се позволи на търговците по-добре да съгласуват фискалната и търговската отговорност при движението.

Член 18 , който замества член 16 от Директива 92/12/ЕИО, съдържа специфичните разпоредби за движенията, насочени към регистриран получател или временно регистриран получател (наричани съответно „регистриран търговец“ и „нерегистриран търговец“ в Директива 92/12/ЕИО). Разпоредбите относно начисляването и плащането на данъка са отстранени от настоящия член и са включени в член 7. Разпоредбите относно временно регистрираните получатели са съобразени с това, че при EMCS получаването на разрешение от тези оператори ще бъде включено в електронната база данни, посочена в член 22 от Регламент (ЕО) № 2073/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите[6].

В член 19 се определя кога се счита, че започва и приключва дадено движение под режим отложено плащане на акциз. Това е необходимо за определянето на полето на приложение на различните правила, свързани с движението под режим отложено плащане на акциз. Установява се също така точният момент, в който отговорността за стоките се прехвърля към и се снема от лицето, отговарящо за движението под режим отложено плащане на акциз.

Съгласно член 20, параграф 1 се счита, че движението на акцизни стоки се осъществява под режим отложено плащане на акциз само, ако то е придружено от електронен административен документ (наричан по-долу „e-AД“). Съгласно параграф 2 e-AД се предоставя от изпращача чрез компютърна система, разработена в съответствие с Решение № 1152/2003/ЕО (наричана по-долу „компютърната система“). Е-AД замества настоящия придружителен документ по член 18, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО. В параграфи 3―6 се описват различните етапи, през които трябва да премине e-AД и се предвижда по-специално предоставянето на уникален административен референтен код (Administrative Reference Code, (ARC)), който трябва да е на разположение по време на движението.

В параграфи 7 и 8 се излагат специфични разпоредби относно съответно възможността за отмяна на e-AД преди началото на движението и за промяна на местоназначението на движението.

С член 21 се дава позволение данните за подадения е-AД (в сила само за енергийните продукти) да бъдат попълнени на по-късен етап.

С член 22 се дава възможност на държавите-членки да позволяват на изпращача да разделя движението на енергийните продукти.

С член 23 и член 24 се предвижда използването на електронно „съобщение за получаване“ или на „съобщение за износ“ като доказателство, че движението на акцизните стоки е приключило правилно и се описват различните етапи, през които то е преминало. Тези документи заместват екземпляра на придружителния документ на хартиен носител, който трябва да бъде върнат на изпращача за освобождаването му от отговорност, предвидено по член 19 от Директива 92/12/ЕИО.

В член 25, параграф 2 се посочва, че при липса на електронните документи, посочени в предишните членове, могат да се предоставят алтернативни доказателства за правилното приключване на дадено движение. В момента такова доказателство вече се приема от държавите-членки въз основа на постигнато споразумение в Комитета по акцизите. С цел да се увеличи правната сигурност тази възможност трябва да бъде включена в директивата.

В член 26 са изложени процедурите, които трябва да се използват, когато компютърната система не е на разположение. Параграф 1 се отнася за предоставянето на e-AД, а параграф 2 се отнася за декларацията, която трябва да се подаде от изпращача при промяна на местоназначението и разделяне на определено движение.

В Член 27 се отразява фактът, че за да може EMCS да изпълнява функцията си правилно, е необходимо по-високо ниво на хармонизация на процедурите в сравнение с настоящото законодателство. Предлага се в новата директива да са посочени само основните елементи на процедурата, а редица технически подробности да са изложени в законодателството по прилагането.

Член 28 позволява на държавите-членки да опростяват процедурите при движения, които се осъществяват изцяло на тяхна територия.

Член 29 позволява опростяване на формалностите при движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз чрез споразумение между две или повече държави-членки относно чести и редовни движения между някои икономически оператори. Тази разпоредба замества член 19, параграф 2, алинея трета от Директива 92/12/ЕИО, където се посочва единствено процедурата по освобождаване от отговорност по придружителния документ. Член 29 разширява възможността за опростяване на формалностите при предаването на e-AД, тъй като опростяване единствено на освобождаването е лишено от смисъл в рамките на EMCS. Член 29, точка 3 дава възможност на държавите-членки да опростяват процедурите при движение чрез фиксиран тръбопровод, които в момента са включени в Регламент (ЕИО) №2719/92 на Комисията от 11 септември 1992 г. относно придружителния административен документ за движение под режим отложено плащане на акциз на стоки, подлежащи на облагане с акциз[7].

Глава V: Движение и облагане на акцизни стоки след освобождаването за потребление

Тази глава замества членове 7―10 от Директива 92/12/ЕИО и в нея се повтаря предишно предложение на Комисията за изменение на тези членове, включено в COM(2004)227 от 2 април 2004 г. Подробно обяснение на настоящата глава може да бъде намерено в обяснителния меморандум, включен в COM(2004)227.

В глава V се разграничават три различни сценария във връзка с акцизните стоки, които се държат на територията на държавите-членки и/или се движат между тях след освобождаването за потребление.

- Член 30 се отнася за движенията на стоки, придобити от частни лица. Този член замества членове 8―9 от Директива 92/12/ЕИО и съответства на член 1, точка 2 и точка 3 от предложението, включено в COM(2004)227.

- Членове 31―33 се отнасят за акцизни стоки, които вече са освободени за потребление в една държава-членка и се държат с търговски цели в друга държава-членка. Тези членове заместват член 7 от Директива 92/12/ЕИО и съответстват на член 1, точка 1 от предложението, включено в COM(2004)227.

- Член 34 посочва процедурите, приложими за продажби, които се осъществяват от търговци, поемащи, пряко или непряко, отговорността за транспорта на акцизни стоки за частни лица, установени в друга държава-членка (т.нар. „дистанционни продажби“). Този член замества член 10 от Директива 92/12/ЕИО и съответства на член 1, точка 4 от предложението, включено в COM(2004)227.

Член 35 дава възможност за подобно третиране на унищожаването или загубата на акцизни стоки, превозвани между държави-членки след освобождаването за потребление, както и при унищожаване или загуба по време на движение под режим отложено плащане на акциз.

Член 36 има същото действие по отношение на третирането на нередовностите. Тези разпоредби съответстват на член 1, точка 5 от предложението, включено в COM(2004)227.

Глава VI: Разни

Член 37 дава възможност на държавите-членки да налагат на територията си използването на данъчни или фискални обозначения. В сравнение с член 21 от Директива 92/12/ЕИО първият параграф е допълнен, за да се изясни, че данъчните или разпознавателните обозначения могат да се изискват също, когато акцизни стоки се превозват до държава-членка извън режима отложено плащане на акциз в ситуациите, посочени в член 31 и член 34 от предложението. Освен това член 37 съдържа редица елементи, имащи за цел да се поясни, предвид решението на Съда на Европейските общности по дело C-374/06, BATIG , че такива обозначения не трябва да са водят, пряко или непряко, до двойно данъчно облагане. Последният параграф на член 21 от Директива 92/12/ЕИО не бе включен в предложението, тъй като използването на e-AД вече се подразбира чрез позоваването на член 7, параграф 1 в първия параграф на член 34.

Член 38 позволява на държавите-членки да освобождават малки винопроизводители от изискванията в глава III и глава IV.

Член 39 съответства на член 23, параграф 5 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета.

Глава VII: Заключителни разпоредби

Член 40 се отнася за Комитета по акцизите, установен като регулаторен комитет съгласно разпоредбите на Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[8]. Съгласно член 41 Комитетът разглежда също така всички въпроси по прилагането на разпоредби на Общността относно акциза, повдигнати за обсъждане от неговия председател.

С член 42 се отменя настоящата Директива 92/12/ЕИО, считано от предвидената дата за въвеждането в действие на компютърната система, 1 април 2009 г. В член 43 се предвижда междинен период, завършващ на 31 декември 2009 г., през който държавите-членки да могат да позволяват да продължи прилагането на някои от разпоредбите, свързани с използването на процедури с ползването на хартиени носители за мониторинг на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно Директива 92/12/ЕИО. За движения, започнали при разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО, се изисква да се използват формалностите по освобождаване на движението в същата директива.

2008/0035 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно общия режим на облагане с акцизи

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 93 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[9],

като взе предвид становището на Европейския парламент[10],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[11],

като има предвид че:

(1) Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти[12] бе изменяна нееднократно. Тъй като предстоят да бъдат направени допълнителни изменения, тя трябва да се замени в интерес на яснотата.

(2) Условията за облагане с акциз на стоките, обхванати от Директива 92/12/ЕИО, наричани по-долу „акцизни стоки“, трябва да продължат да бъдат хармонизирани с цел осигуряване на доброто функциониране на вътрешния пазар.

(3) Подходящо е да се уточнят акцизните стоки, към които се прилага тази директива чрез позоваване за тази цел на Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно хармонизирането на структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки[13], Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки[14], Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия[15], Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите[16], Директива 92/80/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари[17] и Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията[18].

(4) Акцизните стоки могат да се облагат с други косвени данъци за специфични цели. В такъв случай обаче, както и за да не се застраши полезния ефект на правилата на Общността, свързани с косвените данъци, държавите-членки трябва да съблюдават някои съществени елементи от тези правила.

(5) С цел да се осигури свободното движение, облагането на стоки, различни от акцизните стоки, следва да не е свързано с формалности при преминаването на граници.

(6) Необходимо е да се осигури прилагането на формалностите, когато акцизните стоки се движат от територии, които са определени като част от митническата територия на Общността, но са изключени от обхвата на настоящата директива, към територии, които са определени по същия начин, но към които настоящата директива се прилага.

(7) Тъй като при режимите с отложено плащане съгласно Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността[19] се предвижда подходящ мониторинг, доколкото акцизните стоки подлежат на разпоредбите на този регламент, не е необходимо отделно прилагане на система за мониторинг на акциза за времето, през което акцизните стоки подлежат на митнически процедури с отложено плащане или на митнически режими с отложено плащане на Общността.

(8) Тъй като за правилното функциониране на вътрешния пазар продължава да е нужно понятието и условията за изискуемост на акциза да са едни и същи във всички държави-членки, необходимо е да се изясни на нивото на Общността кога акцизните стоки се освобождават за потребление.

(9) Тъй като акцизът е данък върху потреблението на някои стоки, не следва да се облагат акцизни стоки, които са били унищожени или безвъзвратно загубени, независимо от обстоятелствата, свързани с унищожаването или загубата.

(10) Режимите на събиране и възстановяване на акцизите имат отражение върху правилното функциониране на вътрешния пазар и следователно трябва да са подчинени на критерии за недискриминация.

(11) При нередовност, акцизът следва да бъде дължим в държавата-членка, на чиято територия е възникнала нередовността, която е довела до освобождаването за потребление. Когато не е възможно да се определи къде е станало освобождаването за потребление, следва да се определи мястото, където се счита, че се е осъществило освобождаването за потребление. Поради съображения, свързани с правната сигурност и за да се избегне двойното данъчно облагане, за тази цел следва да се посочи само една държава-членка.

(12) Освен случаите на възстановяване, предвидени в настоящата директива, държавите-членки трябва да могат, когато целта на настоящата директива го позволява, да възстановяват акциза, платен за акцизни стоки, които са освободени за потребление.

(13) Правилата и условията за доставки, които са освободени от плащане на акциз, следва да останат хармонизирани. За освободените доставки за организации, намиращи се в други държави-членки, следва да се използва удостоверение за освобождаване.

(14) Ситуациите, при които са позволени безмитни продажби на пътници, които напускат територията на Общността, следва да бъдат ясно определени.

(15) Тъй като за да се осигури събирането на данъчните задължения трябва да се правят проверки на обекти за производство и съхранение, с цел улесняване на тези проверки е необходимо да се запази система на данъчни складове, които се лицензират от компетентните органи.

(16) Необходимо е също така да се установят изискванията, които следва да се съблюдават от лицензираните складодържатели и търговците без статут на лицензиран склад.

(17) Акцизните стоки следва да могат, преди освобождаването им за потребление, да се придвижват в рамките на Общността под режим отложено плащане на акциз и такова движение следва да е позволено от данъчен склад към различни местоназначения, по-специално към друг данъчен склад, но също така и към места, които са еквивалентни за целите на настоящата директива.

(18) Следва да бъде позволено също така и движението на акцизни стоки под режим отложено плащане от тяхното място на внасяне към тези местоназначения и съответно следва да се въведат разпоредби относно статута на лицето, изпращащо стоките от това място на внасяне.

(19) С цел да се гарантира плащането на акциза в случай, че движението на акцизните стоки не приключи с освобождаване, държавите-членки следва да изискват обезпечение, което може да се внесе от всеки от основните действащи лица, участващи при движението, при условия, определени от държавите-членки.

(20) С цел да се осигури събирането на данъците по ставките, определени от държавите-членки, е необходимо компетентните органи да бъдат в състояние да проследяват движението на акцизните стоки и следователно е необходимо да се предвидят разпоредби за система за мониторинг на такива стоки.

(21) За тази цел е подходящо да се използва компютърната система, установена в съответвие с Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. относно компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки[20] . Използването на тази система, вместо система въз основа на хартиени носители, ускорява необходимите формалности и улеснява мониторинга на движението на акцизни стоки с отложено плащане на акциз.

(22) Подходящо е да се установи процедурата, чрез която търговците информират данъчните органи на държавите-членки за изпратените или получените пратки с акцизни стоки. Следва да се отчита положението на някои получатели, които не са свързани с компютърната система, но могат да получават акцизни стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз.

(23) С цел да се осигури правилното функциониране на правилата, свързани с движението под режим отложено плащане на акциз, следва да се изяснят условията за започване на движението, както и тези за неговото приключване и освобождаването от отговорност.

(24) Необходимо е да се определят процедурите, които следва да се използват, когато компютърната система не е на разположение.

(25) На държавите-членки следва да се позволи да предвиждат специален режим за движение на акцизни стоки с отложено плащане на акциз, което се осъществява изцяло на тяхна територия или да сключват двустранни споразумения с други държави-членки, които да позволяват опростяване.

(26) Увеличаването на обема на търговските сделки, осъществявани чрез Интернет и премахването на безмитните продажби за лица, пътуващи в рамките на Общността, доведоха до по-голямо използване на разпоредбите на Директива 92/12/ЕИО във връзка с движения в рамките на Общността, както търговски, така и частни, на стоки, за които вече е бил платен акциз в дадена държава-членка. Подходящо е да се изяснят правилата за облагането и процедурните правила, свързани с движението на стоки, за които вече е бил платен акциз в една от държавите-членки.

(27) По силата на принципа, управляващ единния пазар, акцизът се начислява в държавата-членка, в която са придобити акцизните стоки, когато те се придобиват от частни лица за тяхна собствено ползване и се превозват от тях. Този принцип следва да се прилага и по отношение на акцизни стоки за лична употреба от частно лице, превозвани от трето лице от името и за сметка на частното лице, тъй като такива транзакции имат изцяло частен характер. Поради съображения, свързани със здравеопазването, този принцип не следва обаче да се разширява и да обхваща тютюневи изделия, превозвани от името на частно лице.

(28) Следва да се уточни, че принципът на облагане в държавата-членка на придобиването се прилага и по отношение на стоки, изпратени от едно частно лице до друго частно лице без каквото и да е плащане, пряко или непряко.

(29) Когато след освобождаване за потребление в една държава-членка акцизните стоки се държат в друга държава-членка, е необходимо да се определи дали акцизът се дължи във втората държава-членка. За тази цел е необходимо по-специално да се дефинира понятието „търговски цели“.

(30) Акцизните стоки, купени от лица, които не са лицензирани складодържатели, които са изпратени или транспортирани пряко или непряко от продавача или от негово име, следва да подлежат на облагане с акциз в държавата-членка на местоназначение и е необходимо да се предвидят разпоредби за процедурата, която трябва да следва продавачът.

(31) С цел избягване на конфликт на интереси между държавите-членки и двойно данъчно облагане, в случаите, когато акцизни стоки, които вече са освободени за потребление в една държава-членка се придвижват в рамките на Общността, следва да се предвидят разпоредби за ситуациите, при които съществуват нередовности по отношение на акцизните стоки след освобождаването им за потребление.

(32) При липсата на обща система за събиране на данъчните задължения, държавите-членки следва да могат да предвиждат разпоредби за означаването на стоките, освободени за потребление, с фискални или национални разпознавателни обозначения. Използването на тези обозначения обаче не трябва да създава каквито и да е пречки пред търговията в Общността. Тъй като използването на тези обозначения не трябва да води до възникването на двойна данъчна тежест, пряко или непряко, следва да се изясни, че всяка сума за получаването на такива обозначения, която е платена или обезпечена, следва да бъде възстановена, прихваната или освободена от държавата-членка, която е издала обозначенията, ако акцизът е станал изискуем и е бил събран в друга държава-членка.

(33) Прилагането на обичайните изисквания по отношение на движението и мониторинга на акцизните стоки може да доведе до несъразмерна административна тежест за малките винопроизводители. Следователно държавите-членки трябва да могат да освобождават тези производители от някои изисквания.

(34) Следва да се отчита фактът, че по отношение на акцизните стоки, използвани за продоволствено снабдяване на кораби и самолети, все още не е намерен удовлетворителен общ подход.

(35) Мерките за прилагане на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[21].

(36) За да се остави период на приспособяване към електронната система за контрол на движението на стоки под режим отложено плащане на акциз, държавите-членки следва да могат да се възползват от преходен период, през който това движение да може да продължи да се осъществява при съблюдаване на формалностите, изложени в директива 92/12/ЕИО.

(37) Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се осигури общ режим по отношение на някои аспекти на акциза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може, поради своя мащаб и ефект, да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е изложен в същия член, настоящата директива не излиза извън необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I Общи разпоредби

Член 1

В настоящата директива се установява общ режим по отношение на акциза, който се начислява пряко или косвено върху потреблението на следните стоки, наричани по-долу „акцизни стоки“:

(1) енергийни продукти и електроенергия, обхванати от Директива 2003/96/ЕО;

(2) алкохол и алкохолни напитки, обхванати от Директиви 92/83/ЕИО и 92/84/ЕИО;

(3) тютюневи изделия, обхванати от Директиви 95/59/ЕО, 92/79/ЕИО и 92/80/ЕИО.

Член 2

1. На облагане с акциз подлежат:

а) производството, включително добивът, на акцизни стоки на територията на Общността;

б) вносът на акцизни стоки на територията на Общността.

2. Държавите-членки могат да прилагат по отношение на акцизните стоки други данъци със специално предназначение, при условие че тези данъци са в съответствие с данъчните правила на Общността, приложими по отношение на акцизите или данъка върху добавената стойност при определянето на данъчната основа, изчисляването на данъчното задължение, изискуемостта и мониторинга на данъка.

3. Държавите-членки запазват правото си да начисляват:

а) данъци върху продуктите, които не са акцизни стоки;

б) данъци върху доставката на услуги, включително на такива, свързани с акцизни стоки, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота.

Начисляването на такива данъци, обаче, не може да води до формалности при преминаването на граници, когато се осъществява търговия между държавите-членки.

Член 3

1. Формалностите, установени с разпоредбите на общностното митническо законодателство относно вноса на стоки в митническата територия на Общността се прилагат mutatis mutandis по отношение на въвеждането в Общността на акцизни стоки от територия, посочена в член 5, параграф 2.

2. Формалностите, установени с разпоредбите на общностното митническо законодателство относно износа на стоки от митническата територия на Общността се прилагат mutatis mutandis по отношение на износа от Общността на акцизни стоки за територия, посочена в член 5, параграф 2.

3. Глава III и глава IV не се прилагат по отношение на акцизни стоки, обхванати от митническа процедура с отложено плащане или митнически режим с отложено плащане.

Член 4

За целите на настоящата директива, както и на нейните разпоредби за прилагане, се използват следните дефиниции:

(1) „режим отложено плащане на акциз“ е данъчен режим, прилаган по отношение на производството, обработката, държането и движението на акцизни стоки, които не са обхванати от митническа процедура с отложено плащане или митнически режим с отложено плащане, при който се отлага плащането на акциза;

(2) „митническа процедура с отложено плащане или митнически режим с отложено плащане“ е всеки един от режимите, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно митническия надзор, на който са подложени необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Общността, временното складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по член 84, параграф 1, буква а) от посочения регламент.

(3) „държава-членка“ и „територия на държава-членка“ е територията на всяка държава-членка от Общността, към която се прилага Договора, в съответствие с член 299 от него, с изключение на всяка от териториите, посочени в член 5, параграф 2 или параграф 3;

(4) „ Общност “ и „ територия на Общността “ са териториите на държавите-членки, както са определени в точка 3.

Член 5

1. Настоящата директива и директивите, посочени в член 1 се прилагат на територията на Общността.

2. Настоящата директива и директивите, посочени в член 1, не се прилагат на следните територии, представляващи част от митническата територия на Общността:

а) Канарските острови;

б) отвъдморските департаменти на Френската република;

в) Аландските острови;

г) Англо-нормандските острови.

3. Настоящата директива и директивите, посочени в член 1, не се прилагат на следните територии, които не са част от митническата територия на Общността:

а) остров Хелиголанд;

б) територията на Бюсинген;

в) Сеута;

г) Мелила;

д) Ливиньо;

е) Кампионе д' Италия;

ж) италианските води на езерото Лугано;

з) Гибралтар.

4. Испания може да направи нотификация с декларация, че настоящата директива и директивите, посочени в член 1, се прилагат на Канарските острови - при условие, че се въведат коригиращи мерки поради тяхната изключителна отдалеченост – по отношение на всички или на някои от акцизните стоки, посочени в член 1, считано от първия ден на втория месец, следващ депозирането на такава декларация.

5. Франция може да направи нотификация с декларация, че настоящата директива и директивите, посочени в член 1, се прилагат на отвъдморските департаменти на Френската република - при условие, че се въведат коригиращи мерки поради тяхната изключителна отдалеченост – по отношение на всички или на някои от акцизните стоки, посочени в член 1, считано от първия ден на втория месец, следващ депозирането на такава декларация.

6. Разпоредбите на настоящата директива не са пречка за Гърция да поддържа специалния статус на планината Атон, така както е гарантиран от член 105 от Гръцката конституция.

Член 6

1. Като се имат предвид конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство, Италия и Кипър, за целите на прилагането на настоящата директива съответно Княжество Монако, остров Ман, Сан Марино и суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия не се считат за трети страни.

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че движенията на акцизни стоки с начало в или предназначени за:

а) Княжество Монако се третират като движения с начало в или предназначени за Френската република;

б) Остров Ман се третират като движения с начало в или предназначени за Обединеното кралство;

в) Сан Марино се третират като движения с начало в или предназначени за Италия;

г) суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия се третират като движения с начало в или предназначени за Кипър.

3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че движенията на акцизни стоки, произхождащи от или предназначени за Юнгхолц и Мителберг (Kleines Walsertal), се третират като движения, с начало в или предназначени за Германия.

ГЛАВА II Възникване на задължението за заплащане на акциз

раздел 1време и място на възникване на задължението за заплащане на акциз

Член 7

1. Задължението за заплащане на акциз възниква от момента на освобождаването за потребление.

Освобождаването за потребление се определя в съответствие с параграфи 2, 3 и 4.

2. Освобождаване за потребление представлява всяко:

а) извеждане на акцизни стоки от режим отложено плащане на акциз;

б) производство на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;

в) внасяне на акцизни стоки.

За целите на буква в), внасяне на акцизни стоки означава въвеждането на такива стоки на територията на Общността без те да подлежат на митническа процедура с отложено плащане или на митнически режим с отложено плащане или когато акцизните стоки се освобождават от митническа процедура с отложено плащане или от митнически режим с отложено плащане.

Когато обаче незабавно след внасянето, акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз, те не се считат за освободени за потребление.

3. В ситуациите, посочени в член 16, параграф 1, буква а), точка (ii) и член 16, параграф 2, акцизните стоки се считат за освободени за потребление в момента на получаването на стоките от регистрираният получател или в момента на пряката доставка.

4. Пълното унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки, включително загуби, които са присъщи на естеството на тези стоки, не се счита за освобождаване за потребление.

Загубата или унищожаването на въпросните акцизни стоки се доказва по начин, удовлетворяващ компетентните органи.

За целите на алиня първа, загубата на стоките се счита за безвъзвратна, когато употребата им е станала невъзможна за когото и да е.

5. Всяка държава-членка установява правилата и условията, при които се определят загубите, присъщи на естеството на стоките, посочени в параграф 4.

Член 8

Прилагат се условията за изискуемост и ставката на акциза, които са в сила на датата, на която акцизът става изискуем, в държавата-членка, в която се осъществява освобождаването за потребление.

Акцизът се начислява и събира и, когато е приложимо, възстановява или прихваща в съответствие с установените от всяка държава-членка процедури. Държавите-членки прилагат едни и същи процедури по отношение на стоките с национален произход и тези от други държави-членки.

Член 9

1. При възникване на нередовност при движение под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаване за потребление на акцизни стоки и когато не е възможно да се определи къде се е осъществило освобождаването за потребление, се счита, че то се е осъществило в държавата-членка на изпращане.

Ако обаче преди изтичането на период от три години, считано от датата, на която движението е започнало в съответствие с член 19, параграф 1, се установи в коя държава действително се е осъществило освобождаването за потребление, тази държава-членка информира компетентните органи на държавата-членка на изпращане.

Когато акцизът е бил начислен в държавата-членка на изпращане, той се възстановява или прихваща при предоставяне на доказателство за събирането му от другата държава-членка.

2. Когато моментът на освобождаването за потребление не е известен, се счита, че то се е осъществило в момента на изпращането на акцизните стоки.

3. За целите на параграф 1, нередовност означава ситуация, при която движението не е приключило в съответствие с член 19, параграф 2.

раздел 2Възстановяване и прихващане

Член 10

Освен в случаите по член 31, параграф 4 и член 34, параграф 7, държавите-членки могат, по искане на търговец в хода на неговата дейност, да определят акцизни стоки, които са били освободени за потребление, като отговарящи на условията за възстановяване или прихващане на акциза, при условие, че такова възстановяване или прихващане не води до освобождавания, различни от посочените в член 11.

раздел 3освобождавания

Член 11

1. От плащане на акциз се освобождават акцизни стоки, включително тези, които вече са били освободени за потребление, когато те са предназначени:

а) за доставка в рамките на дипломатическите или консулски отношения;

б) за международни организации, признати като такива от публичните власти на приемащата държава-членка, и за членки на такива организации, в рамките и при условията, установени с международните конвенции за учредяване на тези организации или със споразумения относно тяхното седалище;

в) за въоръжените сили на всяка държава, която е страна по Северноатлантическия пакт, различна от държавата-членка, в която се дължи акцизът, за ползване от тези въоръжени сили, за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;

г) за въоръжените сили на Обединеното кралство, разположени в Кипър по силата на Договора за създаване, отнасящ се за Република Кипър от 16 август 1960 г., за ползване от тези въоръжени сили, за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;

д) за потребление по силата на споразумение, сключено с трети страни или международни организации, при условие че такова споразумение е било допуснато или разрешено по отношение на освобождаване от ДДС.

2. Освобождаванията подлежат на условия и ограничения, определени от приемащата държава-членка. Държавите-членки могат да предоставят освобождавания по реда за възстановяване на акциза.

Член 12

Без да се засягат разпоредбите по член 20, параграф 1, акцизните стоки, които се придвижват под режим отложено плащане на акциз към получател съгласно член 11, параграф 1, се придружават от удостоверение за освобождаване.

Комисията определя, в съответствие с описаната в член 40, параграф 2 процедура, формата и съдържанието на удостоверението за освобождаване.

Член 13

1. Държавите-членки могат да освободят от плащане на акциз доставените от магазини за безмитна търговия акцизни стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, вземащи полет или пътуващи по море към трета територия или към трета страна.

2. Стоките, доставени на борда на самолет или кораб по време на полет или пътуване по море към трета територия или трета страна се третират по същия начин, както стоките, доставени от безмитни магазини.

3. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че освобождаванията, предвидени в параграф 1 и параграф 2, се прилагат по такъв начин, че да са предотврати всяко възможно укриване, избягване или злоупотреба при данъчното облагане.

4. За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

а) „ трета територия “ са териториите, посочени в член 5, параграф 2 и параграф 3;

б) „ безмитен магазин “ е всеки обект, разположен на летище или пристанище, и отговарящ на условията, определени от компетентните публични власти, в изпълнение, по-специално, на параграф 3;

в) „ пътник към трета територия или трета страна “ е всеки пътник, притежаващ документ за превоз при пътуване по въздух или по море, в който се посочва, че първото местоназначение е летище или пристанище, разположено на трета територия или в трета страна.

ГЛАВА IIIПроизводство, преработка и държане

Член 14

1. Всяка държава-членка определя свои правила относно производството, преработката и държането на акцизни стоки като се вземат предвид разпоредбите на настоящата директива.

2. Счита се, че производството, преработката и държането на акцизни стоки се осъществяват под режим отложено плащане на акциз само, ако тези дейности протичат в помещения, лицензирани съгласно параграф 3.

3. Компетентните органи на държавите-членки лицензират като „данъчни складове“ помещения, чието предназначение е да бъдат използвани за производство, преработка и държане на акцизни стоки, както и за тяхното получаване или изпращане под режим отложено плащане на акциз.

Член 15

1. Откриването и осъществяването на дейност като данъчен склад от физическо или юридическо лице, наричано по-долу „лицензиран складодържател“, се извършват с разрешение на компетентните власти на държавата-членка, където се намира данъчният склад.

Отказът за издаване на лиценз не може да бъде обоснован единствено с това, че физическото или юридическо лице е установено в друга държава-членка и възнамерява да осъществява дейност като данъчен склад чрез представител или клон в държавата-членка, в която е поискано лицензирането.

Лицензирането обхваща дейностите, посочени в член 14, параграф 3.

2. Лицензираният складодържател е длъжен:

а) да даде обезпечение, ако е необходимо, покриващо рисковете, свързани с производството, преработката и държането на акцизни стоки;

б) да спазва изискванията, определени от държавата-членка, на чиято територия е разположен данъчният склад;

в) да води отделна отчетност за наличността и движението на акцизни стоки за всеки данъчен склад;

г) да въвежда в данъчния си склад, след тяхното пристигане, всички акцизни стоки, придвижвани под режим отложено плащане на акциз;

д) да допуска всеки мониторинг и проверка на складовата наличност.

Условията на обезпечението по буква а) се определят от компетентните органи на държавата-членка, в която е лицензиран данъчният склад.

ГЛАВА IVДвижение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз

раздел 1общи положения

Член 16

1. Акцизните стоки могат да се движат под режим отложено плащане на акциз на територията на Общността:

а) от данъчен склад до едно от следните местоназначения:

(i) друг данъчен склад;

(ii) физическо или юридическо лице, което е получило разрешение от компетентните органи на държавата-членка на местоназначение, при условията, определени от тези органи, да получава акцизни стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, изпратени от друга държава-членка, наричано по-долу „регистриран получател“;

(iii) място, от което акцизните стоки напускат територията на Общността съгласно член 24, параграф 1;

(iv) получател в съответствие с член 11, параграф 1, когато стоките се изпращат от друга държава-членка;

б) от мястото на внасяне до което и да е от местоназначенията, посочени в буква а), когато тези стоки са изпратени от физическо или юридическо лице, получило разрешение за тази цел от компетентните органи на внасящата държава-членка при условията, определени от тези власти, наричано по-долу „регистриран изпращач“.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а), точки (i) и (ii), държавата-членка на местоназначение може, при условия, които тя определя, да позволи движението на акцизни стоки под режим отложено плащане до място на директна доставка, намиращо се на нейна територия, когато това място е посочено от лицензирания складодържател в държавата-членка на местоназначение или от регистрирания получател.

Лицензираният складодържател и регистрираният получател остават отговорни за предаването на съобщението за получаване, посочено в член 23, параграф 1.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат по отношение на движението на акцизни стоки с нулева ставка, които не са освободени за потребление.

Член 17

1. Компетентните органи на държавата-членка на изпращане, при условия, определени от тях, изискват рисковете, свързани с движението под режим отложено плащане на акциз да са покрити от обезпечение, което може да бъде предоставено от едно или повече от следните лица:

а) изпращащия лицензиран складодържател;

б) регистрирания изпращач;

в) превозвача;

г) собственика на акцизните стоки;

д) получателя.

2. Обезпечението е валидно в рамките на Общността.

Държавите-членки въвеждат подробни правила относно обезпечението.

3. Държавата-членка на изпращане може да отмени задължението да се предоставя обезпечение по отношение на следните движения под режим отложено плащане на акциз:

а) движения, които се осъществяват изцяло на нейната територия;

б) движения на енергийни продукти в рамките на Общността по море или фиксирани тръбопроводи, когато другите засегнати държави-членки са съгласни с това.

Член 18

1. Регистриран получател не може да държи или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

Той трябва да спазва следните изисквания:

а) да дава обезпечение за плащането на акциза, съгласно условията, определени от компетентните органи на държавата-членка на местоназначение;

б) да води отчетност за доставките на акцизни стоки;

в) да завежда своевременно в счетоводните документи акцизните стоки, придвижвани под режим отложено плащане на акциз след пристигането им;

г) да допуска всеки контрол и проверка на складовата наличност.

2. За търговец, който получава акцизни стоки само в редки случаи, разрешението, посочено в точка (ii) на член 16, параграф 1, буква а), е ограничено за определено количество акцизни стоки, само един изпращач и определен период от време.

Регистриран получател, който е получил разрешение за целите на първата алинея, спазва следните изисквания:

а) да дава обезпечение за плащането на акциза, съгласно условията, определени от компетентните органи на държавата-членка на местоназначение;

б) да допуска всяка проверка, даваща възможност на компетентните органи на държавата-членка на местоназначение да се уверят, че стоките действително са получени.

Член 19

1. Счита се, че движението на акцизни стоки под режим отложено плащане започва, когато стоките напуснат изпращащия данъчен склад или мястото на внасяне.

2. Счита се, че движението на акцизни стоки под режим отложено плащане приключва, когато получателят получи доставката на стоките или, в случаите по член 16, параграф 1, буква а), точка (iii), когато стоките напуснат територията на Общността.

раздел 2процедура за следване при движениетона акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз

Член 20

1. Счита се, че движението на акцизни стоки се осъществява под режим отложено плащане на акциз само, ако то е придружено от електронен административен документ, обработен в съответствие с параграфи 2 и 3.

2. За целите на параграф 1, изпращачът предоставя проект за електронен административен документ на компетентните органи на държавата-членка на изпращане чрез компютърната система, установена с Решение № 1152/2003/ЕО, наричана по-долу „компютърна система“.

3. Компетентните органи на държавата-членка на изпращане осъществяват електронна проверка на пълнотата и точността на данните в проекта за електронен административен документ.

Когато тези данни са пълни и точни, те дават на документа уникален административен референтен код.

Те изпращат на изпращача електронния административен документ, съдържащ административния референтен код.

4. В случаите, посочени в член 16, параграф 1, буква а), точки (i), (ii) и (iv), компетентните органи на държавата-членка на изпращане изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата-членка на местоназначение, които го изпращат на получателя, когато получателят е лицензиран складодържател или регистриран получател.

Когато акцизните стоки са предназначени за лицензиран складодържател в държавата-членка на изпращане, компетентните органи на тази държава-членка изпращат електронния административен документ направо на него.

5. В случая, посочен в член 16, параграф 1, буква а), точка (iii), компетентните органи на държавата-членка на изпращане изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата-членка, в която е подадена декларацията за износ съгласно член 161, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2913/92, наричана по-долу „държава-членка на износ“, ако тази държава-членка е различна от държавата-членка на изпращане.

6. Изпращачът съобщава административния референтен код на лицето, което придружава стоките.

Кодът остава на разположение през целия период на движение под режим отложено плащане на акциз.

7. Изпращачът може да отмени електронния административен документ до започването на движението съгласно член 19, параграф 1.

8. Изпращачът може да промени местоназначението по време на движението под режим отложено плащане на акциз, да покаже ново местоназначение, което трябва да е едно от местоназначенията, посочени в член 16, параграф 1, буква а), точки (i), (ii) или (iii), или, когато е приложимо, в член 16, параграф 2.

Член 21

При движения под режим отложено плащане на акциз на енергийни продукти по море или по вътрешни водни пътища за получател, който не е известен окончателно в момента, когато изпращачът представя проекта за електронен административен документ, посочен в член 20, параграф 2, компетентните органи на държавата-членка на изпращане могат да разрешат на изпращача да пропусне данните относно получателя в този документ.

Веднага след като тези данни станат известни, изпращачът ги предава на компетентните органи на държавата-членка на изпращане.

Член 22

Компетентните органи на държавата-членка на изпращане могат да позволят, при условия, определени от тази държава-членка, на изпращача, използвайки компютърната система, да разделя движението под режим отложено плащане на акциз на енергийни продукти на две или повече движения при условие, че общото количество акцизни стоки не се променя.

Държавите-членки могат също така да предвидят, че такова разделяне не може да се осъществява на тяхна територия.

Член 23

1. При получаване на акцизни стоки във всяко от местоназначенията, посочени в член 16, параграф 1, буква а), точки (i), (ii) или (iv) или в член 16, параграф 2, получателят предоставя своевременно документ за тяхното получаване, наричан по-долу „съобщение за получаване“, на компетентните органи на държавата-членка по местоназначение, използвайки компютърната система.

Тези органи оказват на получателя по член 11, параграф 1 необходимото съдействие за предоставянето на съобщението за получаване чрез компютърната система.

2. Компетентните органи на държавата-членка на местоназначение осъществяват електронна проверка на пълнотата и точността на данните в съобщението за получаване и впоследствие потвърждават неговата регистрация пред получателя и го изпращат на компетентните органи на държавата-членка на изпращане.

3. Компетентните органи на държавата-членка на изпращане изпращат съобщението за получаване на изпращача. Когато мястото на изпращане и на местоназначение се намират в една и съща държава-членка, компетентните органи на тази държава-членка изпращат съобщението за получаване направо на изпращача.

Член 24

1. В случая, посочен в член 16, параграф 1, буква а), точка (iii), компетентните органи на държавата-членка на износ попълват, въз основа на удостоверяване от изходното митническо учреждение съгласно член 793, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията[22], или от учреждението, в което са осъществени формалностите по член 3, параграф 2 от настоящата директива, документ, наричан по-долу „съобщение за износ“, удостоверяващ, че акцизните стоки са напуснали територията на Общността.

2. Компетентните органи на държавата-членка на износ осъществяват електронна проверка на пълнотата и точността на данните, произтичащи от удостоверяването по параграф 1 и, когато държавата-членка на изпращане е различна от държавата-членка на износ, изпращат съобщението за износ на компетентните органи от държавата-членка на изпращане.

3. Компетентните органи на държавата-членка на изпращане изпращат съобщението за износ на изпращача.

Член 25

1. Съобщението за получаване или съобщението за износ представляват доказателство, че движението е приключило в съответствие с член 19, параграф 2.

2. При липсата на съобщение за получаване или съобщение за износ, включително в случаи, когато компютърната система не е на разположение, могат да се предоставят алтернативни доказателства за приключването на движението под режим отложено плащане на акциз чрез заверка от компетентните органи на държавата-членка на местоназначение въз основа на подходящи доказателства, че изпратените акцизни стоки са достигнали заявеното си местоназначение или, в случаите по член 16, параграф 1, буква а), точка (iii), чрез заверка от компетентните органи на държавата-членка, в която се намира изходното митническо учреждение, удостоверяваща, че акцизните стоки са напуснали територията на Общността.

Предоставен от получателя документ, който съдържа същите данни, каквито съдържа и съобщението за получаване, представлява подходящо доказателство за целите на първа алинея.

Член 26

1. Когато компютърната система не е на разположение, лицензиран складодържател или регистриран получател могат да започнат движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз при следните условия:

а) стоките трябва да са придружени от документ на хартиен носител, съдържащ същите данни, както и предварителния вариант на електронния административен документ, посочен в член 20, параграф 2;

б) той трябва да информира компетентните органи на държавата-членка на изпращане в момента на изпращането.

Когато се възстанови работата на системата, изпращачът своевременно предоставя предваритерния вариант на електронния административен документ. Този документ замества документа на хартиен носител, посочен в буква а) на първата алинея, веднага след като той бъде обработен в съответствие с член 20, параграф 3, и се прилага процедурата, свързана с електронния административен документ.

Докато електронният административен документ се обработи в съответствие с член 20, параграф 3, се счита, че движението се осъществява под режим отложено плащане на акциз, придружавано от документа на хартиен носител.

2. Когато компютърната система не е на разположение, лицензиран складодържател или регистриран получател може да съобщи информацията, посочена в член 20, параграф 8 или член 22 чрез алтернативни средства за комуникация. За тази цел той трябва да информира компетентните органи на държавата-членка на изпращане в момента, когато започва промяната на местоназначението или разделянето на движението.

Параграф 1, втора алинея се прилага mutatis mutandis .

Докато компетентните органи на държавата-членка на изпращане осъществят необходимата електронна проверка и изпратят съответния електронен административен документ на изпращача, се счита, че съответното движение или движения се осъществява/осъществяват под режим отложено плащане на акциз, придружено/придружени от информацията, предоставена в съответствие с първа алинея.

3. Комисията може, в съответствие с процедурата по член 40, параграф 2, да определя правила и процедури, които трябва да се следват в случаите, когато компютърната система не е на разположение.

Член 27

Комисията приема, в съответствие с описаната в член 40, параграф 2 процедура, мерки за определянето на:

(1) структурата и съдържанието на съобщенията, които следва да се разменят за целите на членове 20 ― 24 между съответните лица и компетентни органи във връзка с движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и между съответните компетентни органи във връзка с такова движение;

(2) правилата и процедурите, свързани с размяната на съобщенията, посочени в точка (1).

раздел 3опростени процедури

Член 28

Държавите-членки могат да установяват опростени процедури по отношение на движенията под режим отложено плащане на акциз, които се осъществяват изцяло на тяхна територия.

Член 29

Съответните държави-членки могат, по силата на споразумение, да установяват опростени процедури за целите на следните движения под режим отложено плащане на акциз:

(1) чести и редовни движения между някои икономически оператори в две или повече държави-членки;

(2) чести и редовни движения между някои икономически оператори в една единствена държава-членка през друга държава-членка;

(3) движения, осъществявани по фиксирани тръбопроводи между две или повече държави-членки.

ГЛАВА VДвижение и облагане на акцизни стокислед освобождаването за потребление

раздел 1придобиване от частни лица

Член 30

1. Акцизни стоки, придобити от частни лица за лична употреба и транспортирани от тях от една държава-членка до друга, се облагат с акциз само в държавата-членка, в която са придобити акцизните стоки.

По отношение на акцизните стоки, придобити от частни лица, с изключение на тютюневите изделия, първа алинея се прилага и в случаите, когато стоките се превозват от тяхно име.

Принципът на облагане в държавата-членка на придобиването се прилага и по отношение на акцизни стоки, изпратени от едно частно лице до друго частно лице без каквото и да е плащане, пряко или непряко.

2. За да определят дали акцизните стоки по параграф 1 са предназначени за лична употреба, държавите-членки вземат предвид поне следното:

а) търговския статус на държателя на акцизните стоки и неговите основания за държането им;

б) мястото, където се намират акцизните стоки или, ако е приложимо, вида на използвания превоз;

в) всеки документ, свързан с акцизните стоки;

г) естеството на акцизните стоки;

д) количеството на акцизните стоки.

раздел 2държане в друга в държава-членка

Член 31

1. Когато акцизни стоки, които вече са били освободени за потребление в една държава-членка се държат с търговски цели в друга държава-членка, акцизът става изискуем в тази друга държава-членка.

За търговски се считат всички цели с изключение на личната употреба от частни лица в съответствие с член 30, параграф 2.

В случаите по член 30, параграф 1, когато тютюневите изделия не са превозвани от съответните частни лица, се счита, че те се държат с търговски цели.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 36, когато акцизни стоки, които вече са били освободени за потребление в една държава-членка, се движат в рамките на Общността, се счита, че тези стоки не се държат с търговски цели докато те не достигнат държавата-членка на местоназначение, при условие, че те се движат при спазване на формалностите по член 32, параграф 3, букви а), б) и в) или на тези по член 34, параграф 4, букви а), б) и в) в зависимост от случая.

3. Счита се, че акцизни стоки, държани на борда на плавателен или въздухоплавателен съд, осъществяващ прекосяване по море или полет между две държави-членки, но които не са на разположение за продажба, когато плавателният или въздухоплавателният съд е на територията на една от държавите-членки, не се държат с търговски цели в тази държава-членка.

4. Акцизът в държавата-членка, където се е осъществило освобождаването за потребление, се възстановява или прихваща, когато компетентните органи на държавата-членка на местоназначение установят, че той е станал изискуем.

Член 32

1. В случая, посочен в член 31, параграф 1, първа алинея, акцизът следва да се плати от лицето, което държи акцизните стоки или от чието име се държат стоките.

Когато, обаче, акцизните стоки се държат с цел тяхната доставка на търговец или орган, подчинен на публичното право, който е установен в държавата-членка на държане, акцизът се заплаща от този търговец или орган.

В случая, посочен във втора алинея, компетентните органи разрешават на продавача, по негово искане, да поеме от съответния търговец или орган, подчинен на публичното право, задължението за плащане на акциза при условие, че продавачът спазва изискванията по член 34, параграф 4.

2. Когато лицето, което държи стоките или от чието име те са държани, не е установено в държавата-членка на държане, то спазва изискванията, изложени в член 34, параграф 4.

3. В случаи, които са различни от посочените в параграф 1, трета алинея и параграф 2, лицето, което трябва да плати акциза следва:

а) преди изпращане на стоките да подаде декларация пред компетентните органи на държавата-членка на местоназначение и да гарантира плащането на акциза;

б) когато стоките се движат между държави-членки, те следва да са придружавани от документ, наричан по-долу „придружителен документ“;

в) да плати акциза в държавата-членка на местоназначение, в съответствие с процедурата, определена от тази държава-членка;

г) да допуска всяка проверка, даваща възможност на компетентните органи на държавата-членка на местоназначение да се уверят, че стоките действително са получени и изискуемият акциз е платен.

4. Комисията приема, в съответствие с описаната в член 40, параграф 2 процедура, мерки за определяне на формата и съдържанието на придружителния документ.

Член 33

1. Когато вече освободени за потребление в дадена държава-членка акцизни стоки трябва да се придвижат до местоназначение в същата държава-членка през територията на друга държава-членка, се прилагат следните изисквания:

а) такива движения се осъществяват съпътствани от придружителен документ и следват подходящ маршрут;

б) преди изпращане на акцизните стоки изпращачът подава декларация пред компетентните органи на отправното място;

в) получателят удостоверява, че е получил стоките в съответствие с правилата, изложени от компетентните данъчни органи по местоназначение;

г) изпращачът и получателят допускат всяка проверка, даваща възможност на съответните техни данъчни органи да се уверят, че стоките действително са получени.

2. Когато акцизните стоки се движат често и редовно при условията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат, чрез двустранни административни споразумения, да разрешат опростена процедура.

раздел 3дистанционни продажби

Член 34

1. Вече са освободените за потребление в една от държавите-членки акцизни стоки, които се купуват от хора, действащи в качеството си на частни лица, и които се изпращат или превозват до друга държава-членка, пряко или непряко, от продавача или от негово име, подлежат на облагане с акциз в държавата-членка на местоназначение.

2. В случая по параграф 1 акцизът става изискуем в момента на доставката на акцизните стоки.

3. Акцизът в държавата-членка на местоназначение е изискуем от продавача.

4. Продавачът спазва следните изисквания:

а) да регистрира идентичността си пред данъчните органи на държавата-членка на изпращане на акцизните стоки;

б) преди изпращане на акцизните стоки да предостави обезпечение за плащането на акциза в данъчна служба, специално определена за целта на дистанционните продажби от държавата-членка на местоназначение;

в) да посочи в търговските документи, придружаващи пратките на акцизните стоки, идентификационния номер, посочен в параграф 5, трета алинея;

г) в края на даден период, който се определя от всяка държава-членка, да изпрати на данъчната служба, упомената по буква б), документ, в който се посочват доставените количества акцизни стоки през този период.

5. Държавата-членка на местоназначение определя условията за изчисляване на обезпечението по параграф 4, буква б).

При внасянето на обезпечението, продавачът представя идентификационния документ по параграф 4, буква а).

Тогава държавата-членка на местоназначение дава на продавача идентификационен номер.

6. Документът, посочен в параграф 4, буква г) се заверява от данъчните органи по параграф 4, буква а) и, когато е приложимо, се придружава от административните и търговски документи, изисквани от държавата-членка на местоназначение.

Акцизът се плаща в съответствие с процедурата, определена от държавата-членка на местоназначение.

7. В случая по параграф 1, акцизът в първата държава-членка се възстановява или прихваща по искане на продавача, когато продавачът е следвал процедурите, изложени в параграф 4.

Държавите-членки могат да предвидят опростена процедура за възстановяване или опрощаване, ако продавачът е лицензиран складодържател.

8. Комисията определя, в съответствие с описаната в член 40, параграф 2 процедура, формата и съдържанието на документите, посочени в параграф 4, буква а) и буква г) и определя данните, които следва да се посочат в търговските документи по буква в) от него.

раздел 4унищожаване и загуба

Член 35

Когато акцизните стоки подлежат на облагане с акциз въз основа на член 31, параграф 1, първа алинея или на член 34, параграф 1, данъкът не е изискуем по отношение на акцизни стоки, които са претърпели пълно унищожаване или безвъзвратна загуба.

Член 7, параграф 4, втора и трета алинея се прилагат mutatis mutandis по отношение на тези стоки.

Внесеното обезпечение съгласно член 32, параграф 3, буква а) или член 34, параграф 4, буква б) се освобождава частично или изцяло.

раздел 5нередовности по време на движението на акцизни стоки

Член 36

1. Когато акцизни стоки, които се движат в съответствие с член 31, параграф 2, не достигнат държавата-членка на местоназначение, акцизът е изискуем в съответствие с член 31, параграф 1, първа алинея в държавата-членка, в която съответното движение е приключило или където стоките са били изведени от това движение.

Данъкът се дължи от лицето, което е дало обезпечение за плащането му в съответствие с член 32, параграф 3, буква а) или член 34, параграф 4, буква б).

След като бъдат предоставени доказателства, че компетентните органи на съответната държава-членка са установили, че акцизът е изискуем, държавата-членка на освобождаване за потребление възстановява или прихваща акциза, а държавата-членка на местоназначение освобождава обезпечението, внесено съгласно член 32, параграф 3, буква а) или член 34, параграф 4, буква б).

Когато движението приключи или стоките са изведени от него в държавата-членка на освобождаването за потребление, държавата-членка на местоназначение освобождава обезпечението, внесено съгласно член 32, параграф 3, буква а) или член 34, параграф 4, буква б).

2. Когато не е възможно да се определи дали движението, упоменато в параграф 1, е приключило или дали стоките са били изведени от това движение, се счита, че това събитие, наричано по-долу „нередовността“, се е осъществило в държавата-членка на освобождаване за потребление.

Ако обаче преди изтичането на период от три години, считано от датата на изпращане на стоките, се установи в коя държава действително се е осъществила нередовността, тази държава-членка информира компетентните органи на държавата-членка на освобождаване за потребление.

Веднага след като се предоставят доказателства за събирането на акциза от другата държава-членка, държавата-членка на освобождаване за потребление възстановява или прихваща акциза, който е начислила или събрала.

3. За целите на настоящия член, когато не е известно кога се е осъществила нередовността, се счита, че тя е станала в момента на изпращането на акцизните стоки.

ГЛАВА VIРазни

раздел 1обозначаване

Член 37

1. Без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 1, държавите-членки могат да изискват акцизните стоки да носят данъчни обозначения или национални разпознавателни обозначения, използвани за фискални цели, в момента, в който те се освобождават за потребление на тяхна територия или в случаите, предвидени по член 31, параграф 1, алинея 1 и член 34, параграф 1, когато те влизат на тяхна територия.

2. Всяка държава-членка, която изисква употребата на данъчно обозначение или национални разпознавателни обозначения, посочени в параграф 1, се задължава да ги предоставя на лицензираните складодържатели от другите държави-членки.

3. Без да се засягат всички разпоредби, които те могат да определят, за да се осигури правилното прилагане на настоящия член и да се избегнат измами, избягване на данъци или злоупотреби, държавите-членки следят тези обозначения да не възпрепятстват свободното движение на акцизни стоки.

Когато такива маркировки или обозначения са прикрепени към акцизни стоки, всяка платена или обезпечена сума за получаването на такива обозначения или маркировки се възстановява, прихваща или освобождава от държавата-членка, която ги е издала, ако акцизът е станал изискуем и е бил събран в друга държава-членка.

4. Данъчните обозначения или разпознавателните обозначения по смисъла на параграф 1 са валидни в държавата-членка, която ги е издала. Възможно е, обаче, и взаимно признаване на тези обозначения между държавите-членки.

раздел 2малки винопроизводители

Член 38

1. Държавите-членки могат да освобождават малките винопроизводители от задължението за спазване на изискванията на глава III и глава IV и от други изисквания, свързани с движението и мониторинга. Когато самите малки винопроизводители осъществяват вътреобщностни сделки, те информират компетентните си органи и спазват изискванията, изложени в Регламент (ЕО) № 884/2001 на Комисията[23].

2. „ Малки винопроизводители “ следва да бъде разбирано като означаващо лица, произвеждащи средно по-малко от 1 000 hl вино на година.

3. Когато малките винопроизводители са освободени в съответствие с параграф 1, получателят информира чрез документа, изискван съгласно Регламент (ЕИО) № 884/2001 или чрез позоваване на него, компетентните органи на държавата-членка на местоназначение за получените доставки на вино.

раздел 3снабдяване на кораби и въздухоплавателни съдове

Член 39

До приемането от Съвета на разпоредби на Общността относно снабдяването на кораби и въздухоплавателни съдове, държавите-членки запазват националните си разпоредби по въпроса.

ГЛАВА VIIЗаключителни разпоредби

Член 40

1. Комисията се подпомага от комитет, наричан „Комитет по акцизите“.

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 41

Освен мерките, предвидени в член 40, Комитетът по акцизите разглежда въпросите, поставени от неговия председател по инициатива на последния или по искане на представител на дадена държава-членка, отнасящи се до прилагането на разпоредбите на Общността в областта на акцизите.

Член 42

Директива 92/12/ЕИО се отменя, считано от [1 април 2009 г.].

Позоваванията на отменената директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива и трябва да бъдат четени в съответствие с таблицата на съответствията, дадена в приложението.

Член 43

До [31 декември 2009 г.], държавата-членка на изпращане може да продължи да позволява движения на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз при спазване на формалностите, изложени в член 15, параграф 6 и член 18 от Директива 92/12/ЕИО.

Тези движения, както и освобождаването от отговорност във връзка с тях, подлежат на разпоредбите, посочени в първа алинея, както и в член 15, параграф 4 и параграф 5 и член 19 от Директива 92/12/ЕИО. Член 15, параграф 4 от тази директива се прилага по отношение на всички предоставящи обезпечения, определени в съответствие с член 17, параграф 1 от настоящата директива.

Членове 20―26 от настоящата директива не се прилагат за посочените движения.

Член 44

1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от [28 февруари 2009 г.] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствията между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби, считано от [1 април 2009 г.].

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите- членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 45

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 46

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Изготвено в Брюксел, [...] г.

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица на съответствията 1: Директива 92/12/ЕИО > нова директива |

Член от Директива 92/12/ЕИО на Съвета | Нов член | Член от Директива 92/12/ЕИО на Съвета | Нов член |

1 | 1 | 15(6) | 21 |

2 | 5, 6 | 16 | 18 |

3(1) | 1 | 17 | - |

3(2) | 2(2) | 18(1) | 20(1), 20(2), 27 |

3(3) | 2(3) | 18(2-6) | - |

4 | 4 | 19 | 20(3-5), 23, 24, 29 |

5(1) | 2(1), 7(2) | 20 | 9 |

5(2) | 7(2) | 21 | 37 |

5(3) | - | 22(1), 22(2) | 10 |

22(3) | 31(4) |

22(4) | 34(7) |

22(5) | - |

6(1) | 7(1), 7(2) | 23(1) | 11 |

23, пар.1а | 12 |

23(2) | - |

6(2) | 8 | 23(3) | - |

7 | 31, 32, 33 | 23(4) | - |

8 | 30 | 23(5) | 39 |

9 | 30 | 24 | 40, 41 |

10 | 34 | 25 | - |

11 | 14(1), 14(2) | 26 | - |

12 | 15(1) | 26а | - |

13 | 15(2) | 27 | - |

14 | 7(4), 7(5) | 28 | - |

15(1) | 16(1), 16(3) | 29 | 38 |

15(2) | - | 30 | - |

15(3) | 17 | 30а | - |

15(4) | 19(2) | 31 | 44, 45 |

15(5) | 20(8) | 32 | 46 |

.

Таблица на съответствията 2: Нова директива > Директива 92/12/ЕИО |

Нов член | Член от Директива 92/12/ЕИО на Съвета | Нов член | Член от Директива 92/12/ЕИО на Съвета |

1 | 1, 3(1) | 21 | 15(6) |

2(1-3) | 5(1), 3(2), 3(3) | 22 | Нов |

3 | Нов | 23 | 19 |

4 | 4 | 24 | 19 |

5, 6 | 2 | 25 | Нов |

7(1), 7(2) | 6(1), 5(1), 5(2) | 26 | Нов |

7(3) | Нов | 27 | 18(1) |

7(4), 7(5) | 14 | 28 | Нов |

8 | 6(2) | 29 | 19(2) |

9 | 20 | 30 | 8, 9 |

10 | 22(1), 22(2) | 31, 32, 33 | 7 |

31(4) | 22(3) |

34(7) | 22(4) |

11 | 23(1) | 34 | 10 |

12 | 23, пар.1а |

13 | Нов | 35 | Нов (COM/2004/227) |

14 | 11 | 36 | Нов (COM/2004/227) |

15 | 12, 13 | 37 | 21 |

16(1), 16(3) | 15(1) | 38 | 29 |

16(2) | Нов |

17 | 15(3) | 39 | 23(5) |

18 | 16 | 40 | 24(1-3) |

19(1) | Нов | 41 | 24(4) |

19(2) | 15(4) | 42 | Нов |

20(1), 20(2) | 18(1) | 43 | Нов |

20(3-5) | 19 | 44 | 31 |

20(6), 20(7) | Нов | 45 | 31 |

20(8) | 15(5) | 46 | 32 |

[1] ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/106/ЕО.(ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 30).

[2] ОВ L 162, 1.7.2003 г., стр. 5.

[3] OВ C 122, 30.4.2004 г., стp. 44.

[4] ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО.(ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 100).

[5] ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

[6] ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 1.

[7] ОВ L 276, 19.9.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1792/2006 (OВ L 362, 20.12.2006 г., стр.1).

[8] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

[9] ОВ С […], […], стр. […].

[10] ОВ С […], […], стр. […].

[11] ОВ С […], […], стр. […].

[12] ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/106/ЕО.(ОВ L 359, 4.12.2004 г., стр. 30).

[13] ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2005 г.

[14] ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 29.

[15] ОВ L 291,6.12.1995 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2002/10/ЕО (ОВ L 46, 16.2.2002 г., стр. 26).

[16] ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 2003/117/ЕО (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 49).

[17] ОВ L 316.12.1992 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 2003/117/ЕО.

[18] ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО, (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 100).

[19] ОВ L 302.19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 г.(ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

[20] ОВ L 162.1.7.2003 г., стр. 5.

[21] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО(ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

[22] ОВ L 253.11.10.1993 г., стр. 1.

[23] ОВ L 128.10.5.2001 г., стр. 32.