9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/36

—

припомня по принцип положителния отговор на председателя Барозy на въпрос, поставен от членове на Европейската асоциация на представителите на изборна длъжност от планинските райони, за Зелена книга относно европейските политики в помощ на планинските масиви по време на структурирания диалог на пленарна сесия на Комитета на регионите, състояла се на 7 декември 2006 г.;

—

отбелязва, че планинските масиви са, от една страна, райони с постоянни неблагоприятни климатични и географски условия, а, от друга страна, притежават природни и човешки ресурси, позволяващи растеж и създаване на трудова заетост;

—

призовава Европейският съюз да създаде истинска интегрирана европейска политика за планинските масиви като цяло, която да е съобразена с тяхното многообразие;

—

би подкрепил активни действия от страна на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС за постигане на общите цели на обновените стратегии от Лисабон и Гьотеборг чрез европейски план за действие за конкурентоспособност и устойчиво развитие на планинските райони;

—

препоръчва на Европейската комисия да вземе предвид три основни теми:

Докладчик

:

г-н Luis DURNWALDER (IT/ЕНП) Регионален съветник/Председател на автономната провинция Болцано

1.

припомня по принцип положителния отговор на председателя Барозy на въпрос, поставен от членове на Европейската асоциация на представителите на изборна длъжност от планинските райони, за Зелена книга относно европейските политики в помощ на планинските масиви по време на структурирания диалог на пленарна сесия на Комитета на регионите, състояла се на 7 декември 2006 г.;

2.

изтъква, че Договорът от Лисабон (член 158), като определя целта на териториалното сближаване, признава необходимостта от обръщане на специално внимание на планинските региони сред другите региони с постоянно неблагоприятни природни и географски условия;

3.

припомня, че планинските райони са жизнено важни за живота и дейността на населението на Европейския съюз като цяло със своите природни ресурси, културни богатства като езиковото многообразие и умения и своите стопански ресурси като земеделието, промишлеността и туризма;

4.

отбелязва, че планински масиви има в 21 държави-членки на Европейския съюз, което представлява 35,69 % от площта на ЕС и 17,73 % от населението му (1);

5.

отбелязва, че планинските територии представляват 26 % от световната суша и 10 % от световното население и са съществен елемент от устойчивото развитие на планетата, както е записано в глава 13 от Дневен ред 21 век от Рио (световна програма за постигане на устойчиво развитие);

6.

отбелязва, че достъпността на планинските масиви е ключов фактор за изграждането на истински единен пазар и за осъществяване на свободното движение на хора, стоки и услуги;

7.

подчертава, че многообразието на планинските райони е още по-голямо, когато се разгледа единството на планинските масиви като надрегионални, трансгранични или транснационални пространства, включващи планински и предпланински райони, долини, градски и селски райони;

8.

потвърждава, че планинската околна среда се характеризира с голямо биоразнообразие и поради това е особено уязвима и чувствителна към изменението на климата, за което действа като истинска система за ранно предупреждение;

9.

отбелязва, че планинските райони традиционно са пилотни райони в областта на устойчивото развитие с новаторски потенциал в борбата с постоянно неблагоприятните природни условия;

10.

припомня, че местните и регионални власти власти имат значителен опит в областта на устойчивото развитие на планинските райони;

11.

припомня, че Европейският парламент, Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет положиха усилия, чрез становища и изследвания, да се обърне по-голямо внимание на планинските райони в европейските политики;

12.

констатира, че понастоящем няма единна европейска политика или стратегия на Общността в полза на планинските райони по модела, използван за морските региони или градските зони;

13.

отбелязва, че местните и регионални власти в планинските райони държат на своята самостоятелност и на принципа на субсидиарност, като се прилага подход на европейско управление „отдолу нагоре“;

14.

отбелязва, че планинските масиви са, от една страна, райони с постоянни неблагоприятни климатични и географски условия, а от друга страна притежават природни и човешки ресурси, позволяващи растеж и създаване на трудова заетост;

15.

отбелязва, че е необходимо да се обединят европейските политики в единна стратегия за устойчиво развитие, която да може да се приспособява към многообразието на масивите;

16.

отбелязва, че ЕС трябва спешно да предприеме справедливи и балансирани действия за устойчиво подобряване на многообразието на европейските градски, крайбрежни, слабо населени и планински райони;

17.

припомня важната роля и приноса на планинското население за създаване на ландшафта и за равновесието на планинската екосистема;

18.

подкрепя действията на регионите и на местните власти, на мрежите, които ги обединяват и работят за обмен на добри практики по смисъла на обновените цели от Лисабон и Гьотеборг и за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване;

19.

припомня, че Лисабонската стратегия и насоките на политиката за сближаване 2007-2013 г. са подходящи за планинските, както и за другите райони, като двигател на европейската конкурентоспособност като цяло;

20.

припомня основната роля на трансграничното и транснационалното измерение на европейските политики за интеграцията на европейското пространство;

21.

подчертава необходимостта политическа и административна Европа да се доближи до ежедневието на гражданите;

22.

подчертава добавената стойност на европейско ниво от дейността на равнище планински масиви (Алпите, Пиренеите, Карпатите, Иберийските планини, Балканите, средиземноморските планини, сред които островните планини, северните планини, централните планини и др.) в тяхното трансгранично и транснационално измерение;

23.

подчертава значението на планинските райони като природни и културни ресурси;

24.

припомня, че съществуват голям брой интегрирани национални и регионални политики в полза на планинските райони;

25.

отчита работата на Алпийската конвенция и започването на Карпатската конвенция;

26.

оценява работата на Еврорегионите и работните общности в качеството им на посредник и движеща сила за развитие на граничните региони;

27.

би желал да има истинска интегрирана европейска стратегия за планинските региони, която да допълни на междусекторно ниво очаквания напредък в подготвящата се Зелена книга за териториалното сближаване;

28.

отбелязва, че една европейска политика за планинските райони би имала отношение към много секторни политики, които отчасти вече присъстват в европейското законодателство, но никога не са били координирани в рамките на интегриран подход;

29.

изброява по-долу някои от важните политически области, които една активна политика за масивите трябва да вземе под внимание:

30.

призовава Европейският съюз да създаде истинска интегрирана европейска политика за планинските масиви като цяло, която да зачита тяхното многообразие;

31.

би подкрепил активни действия от страна на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС за постигане на общите цели на обновените стратегии от Лисабон и Гьотеборг чрез европейски план за действие за конкурентоспособност и устойчиво развитие на планинските райони;

32.

препоръчва европейските институции да вземат под внимание спецификите на териториите в подхода им „за по-добро законотворчество“;

33.

настоява Европейската комисия да признае положителния и разнообразен принос на местните и регионални власти в устойчивото развитие на планинските масиви и това да бъде включено в новата европейска политика за планинските райони;

34.

препоръчва на Европейската комисия да вземе предвид три основни теми:

35.

препоръчва на Европейската комисия да превърне планинските масиви в пилотни зони за иновации, общество на знанието и на устойчивото развитие;

36.

би желал планинските райони да продължат да развиват новаторски подход на основата на своите традиции и да подобряват конкурентоспособността на своите МСП;

37.

предлага на Европейската комисия и на държавите-членки на ЕС да вземат под внимание различните нужди на районите в областта на трудовата заетост и образованието;

38.

препоръчва на Европейската комисия, въз основа на опита с природните паркове, да разработи метод за интегрирано управление на изолираните високопланински и среднопланински райони, чрез който да е възможно да се съчетаят политиките за запазване на природните ресурси, по-специално чрез инструментите на мрежата „Натура 2000“, и политиките за насърчаване на балансираното развитие на планинските територии;

39.

препоръчва на Европейския съюз да включи териториалните особености в рамките на европейската организация за гражданска сигурност, която е запозната със степента на природните рискове и ограничения и следователно с различните техники за действие на гражданската защита и планинската спасителна служба;

40.

призовава, в рамките на реформата на ОСП, да се вземе предвид стратегическата роля на планинското земеделие, животновъдство и лозарство за запазване на ландшафта, качеството на водата и производството на продукти с висока степен на проследяемост. Тази нова ОСП, насочена повече към местно ниво би облагодетелствала качествените производства с ниски добиви, съществени елементи на европейското селско стопанство и от първостепенно значение за околната среда;

41.

приканва Европейската Комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да предложат балансиран цялостен пакет от мерки за подпомагане на регионите, при изтичане на срока на действие на квотната система за млякото, особено в планинските и полупланинските райони. Тези мерки следва да се финансират със средства от мерките за организация на пазара, които вече не се прилагат, но не за сметка на преките плащания. За да се съхранят екстензивното земеделие, животновъдството и производството на мляко и млечни продукти в планинските и полупланинските райони, следва освен това да се развие подход с по-силен икономически характер във втория стълб, например за да се създадат пазари и по този начин да сe подкрепят земеделските практики, оказващи положително влияние върху природата и околната среда в зони с неблагоприятни климатични и географски условия;

42.

приканва европейските институции, в рамките на своите политики, да вземат под внимание стратегическата роля на планинските гори и на устойчивото управление на горите, предвид много ефикасната защита, която те осигуряват на своите местности и жилищни райони и предвид приноса им за опазване на ресурсите и биоразнообразието, с цел да се попречи на изменението на климата, да се запази качеството на въздуха и водата, да се съхрани ландшафта и да се гарантира социално-икономическото развитие на планинските територии;

43.

твърди, че горското стопанство понастоящем е недостатъчно използвано в Европа, що се отнася до ролята му за околната среда, както и за неговите продукти (енергия, строителство, суровини);

44.

призовава европейските институции да включат в анализа на европейските територии енергийните предизвикателства и производствения капацитет на планинските райони по отношение на възобновяемата енергия (водноелектрически централи, слънчева и вятърна енергия, биомаса и дървесина) и на стандартите за енергоефективно строителство;

45.

призовава европейските институции, публичните регионални и национални банки, Европейският въглероден фонд или Bluenext (световна борса за околна среда) да вземат предвид положителния принос за качеството на планинската околна среда (гори, поляни, високопланински пасища) по отношение на CO2, което може да получи финансова стойност чрез системата за удостоверения или въглеродни кредити;

46.

припомня, че енергийните и транспортни трансевропейски мрежи и ИКТ трябва да включват действително териториално измерение и да бъдат съобразени с географските, природни и човешки характеристики на регионите, през които минават, за да станат истински европейски мрежи за комуникация и търговия в континентален мащаб, подкрепяни от местното население;

47.

предлага в европейския дебат на тема „устойчива градска мобилност“ да се прояви интерес към опитите на местния интегриран устойчив транспорт на планинските градове;

48.

подчертава необходимостта от непрестанна взаимовръзка между планинското население и големите гъсто населени области, за да се постигнат обновените европейски цели за растеж и трудова заетост;

49.

призовава Европейската комисия да направи необходимото, за да се намали цифровото разделение и се даде възможност за достъп на всички райони и всички европейски граждани до земните и въздушните скоростни и високоскоростни връзки, по-специално в рамките на европейската инициатива i2010 за електронно включване;

50.

препоръчва в политиката по външни отношения и съседство да се включи планинското измерение на редица международни геополитически въпроси като например темата за водата, природните ресурси, културното многообразие и образоването, устойчивото икономическо развитие и миграцията;

51.

препоръчва Европейската комисия да районира комуникационната стратегия, за да се доближи до всекидневния живот на европейските граждани;

52.

препоръчва териториалното измерение да се включи по-категорично в европейските политики и в общностния процес на взимане на решения и комитологията, за да се подобри европейската демокрация;

53.

приканва Европейския парламент да определи въздействието на бюджета върху действията на Европейския съюз по отношение на всеки планински масив;

54.

препоръчва политиката на сближаване да се координира чрез партньорство на ниво масиви, за да се избегне фрагментирането и да се подобри стратегическото измерение на структурните мерки;

55.

предлага оперативното планиране на другите общностни политики с териториално въздействие също да се съгласува на ниво масиви, за да се определят междусекторни, интрегрирани и партньорски стратегии;

56.

подкрепя подхода на Съвета на министрите на устройството на територията да проучат въздействието на изменението на климата в планините в рамките на плана за действия относно Териториалната програма и препоръчва на Европейската комисия да включи този въпрос в своята работа и в законодателните си предложения;

57.

подкрепя ключовата роля на политиката за сближаване в тази европейска стратегия за планинските масиви и водещата роля на целта за териториално сближаване и програмите Interreg;

58.

призовава държавите-членки и техните парламенти в процедурата за приемане на регламента за ЕГТС (Европейска група за териториално сътрудничество) да вземат предвид, че планинските масиви имат жизнената необходимост от общ правен инструмент за териториално сътрудничество;

59.

подчертава, че за да се избегне обезлюдяването и да се оползотворят предимствата, е необходимо политиките на конкуренция и в областта на вътрешния пазар да отчетат ключовата роля на услугите от общ интерес, публично-частните партньорства в икономиките на планинските райони и преодоляването на постоянните допълнителни финансови и социални разходи в тези райони с постоянни неблагоприятни природни условия;

60.

призовава Европейската комисия да се консултира с всички наблюдатели и заинтересовани страни от Алпийската конвенция и Карпатската конвенция, за да се проучат методите им на управление, да се оценят целите им и въз основа на това да се вземе решение дали да се ратифицират протоколите на първата и дали да се подпише и да се ратифицира втората;

61.

предлага една европейска година да се посвети на планината и на всеки две години Комисията, с помощта на Комитета на регионите, да организира европейска конференция за планинските масиви по модела на конференцията от 2002 г.;

62.

призовава Европейския парламент и Съвета, по време на изслушването преди назначението, отчетливо да възложат компетенциите в областта на планинските райони на един единствен комисар, който да координира действията на Комисията, свързани с този териториален трансверсален въпрос, в допълнение към другите му компетенции;

63.

призовава Европейската комисия да направи предложения в една Зелена книга относно бъдещето на европейските политики в помощ на планинските масиви, предпоставка за интегрирана партньорска европейска стратегия за масивите, под ръководството на Европейската комисия и държавите-членки, местните и регионални власти съвместно със заинтересованите лица в социално-икономическата област и опазването на околната среда, посредством участието на представителните национални и европейски сдружения на местните власти от планинските райони.