a)

счита, че процедурата, следвана за сключването на споразумението е лишена от демократична легитимност, тъй като на никакъв етап не е имало пълноценен демократичен контрол или парламентарно одобрение; отбелязва, че Съветът редовно избира тази процедура за сключването на международни споразумения, които засягат основните права на гражданите на Европейския съюз;

б)

отбелязва, че независимо от нееднократните си искания, Парламентът в нито един момент не е бил информиран или консултиран относно приемането на мандата, провеждането на преговорите или сключването на споразумението; счита съответно, че процедурата, следвана от Съвета не зачита принципите на лоялното сътрудничество;

в)

отбелязва, че само в 10 от 27-те държави-членки на ЕС се изисква одобрението на националните парламенти, без да се дава възможност за предлагането на изменения; счита, че тази процедура е напълно неадекватна; отбелязва също така, че бъдещите изменения на условията в споразумението ще бъдат направени без одобрението на националните парламенти;

г)

продължава да има съмнения относно правното основание, избрано от Съвета за сключването на международно споразумение, което е насочено изцяло към нуждите на вътрешната сигурност на трета държава, и което няма добавена стойност по отношение на сигурността в ЕС, неговите държави-членки или гражданите на ЕС; поради това запазва правото си да сезира Съда на Европейските общности в случай, че легитимността на споразумението бъде поставена под въпрос от трета страна;

д)

призовава Съвета и Комисията да включи изцяло Парламента и националните парламенти в приемането на мандат за преговорите и сключването на всякакви бъдещи споразумения относно предаването на лични данни, и по-специално на текущите разговори с Южна Корея относно предаването на PNR данни;

е)

отбелязва, че в текста на споразумението са споменати широк кръг цели и успоредно са използвани различни термини:

ж)

поради това счита, че определянето на целите е неадекватно и прави невъзможно да се установи дали мерките са оправдани и пропорционални; счита също, че като резултат споразумението може да не отговаря на стандартите на ЕС, на международните стандарти за защита на данните, или на член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които изискват точно определяне на целите; счита, че това би могло да направи споразумението съдебно атакуемо;

з)

приветства факта, че австралийския закон за неприкосновеността на личния живот се прилага в пълна сила и за гражданите на ЕС, но изразява загриженост от евентуални изключения, които биха оставили гражданите на ЕС в положение на непълна правна закрила; вярва, че споразумението следва да бъде в пълно съответствие не само с австралийското законодателство относно защитата на данните, но на първо място и със законите на ЕС; изразява убеждението, че само съответствието със споразумението не може да замени констатацията на формална адекватност, и че не е достатъчно законодателството, политиката и принципите на Европейският съюз и Австралия относно защитата на данните да споделят обща основа;

и)

приветства решението да се разкриват комплексни данни, само ако са приведени в анонимност;

й)

с оглед правата на титулярите на данни споразумението предвижда Австралия да осигури система, достъпна за лица без оглед на тяхната националност или държава на постоянно местоживеене, за да могат те да упражняват своите права; с оглед информирането на пътниците, следва да се приветства готовността на Австралийската митническа служба да информира обществеността относно обработката на PNR данни;

к)

отбелязва, че за разлика от Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработка и трансфер на лични данни, съдържащи се в досиетата на пътници (PNR данни), от въздушните превозвачи до Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (6), споразумението с Австралия предвижда за случаите на възникване на спор разпоредби за механизъм за решаване на спорове, като органи на ЕС за защита на данните могат да упражнят своите права за спиране на потока от данни с цел защита на лица по отношение на обработването на личните им данни в случаите, в които е много вероятно разпоредбите на споразумението да бъдат нарушени;

л)

приветства участието на органите за защита на данните в съвместния преглед, съжалява, обаче, че не е определен твърд краен срок за такъв преглед; призовава Комисията и Съвета да изискат преглед преди юни 2010 г. и да представят констатациите на този преглед на Парламента;

м)

във връзка с бъдещо предаване на данни приветства факта, че са предвидени ограничени възможности за бъдещо предаване, по-специално поради това, че то става само на базата на всеки отделен случай и Австралийската митническа служба пази запис на всички случаи на предаване;

н)

отбелязва, че съгласно член 2, параграф 2 никакви данни няма да бъдат съхранявани, но че в приложението, точка 12 се споменава период на запазване от 5,5 години; макар да е по-кратък отколкото в споразуменията със САЩ, Парламентът счита, че пропорционалността на периода на запазване от 5,5 години не може да бъде установена, тъй като целите, за които данните за пътниците се съхраняват, не са достатъчно уточнени;

о)

отбелязва, че що се отнася до поверителните данни, Австралийската митническа служба изрично е заявила, че не желае или няма нужда от поверителни данни, което налага въпроса, защо други юрисдикции като тези на Канада и САЩ се нуждаят от такива и дава допълнителни гаранции, че Австралийската митническа служба действително ще изважда и заличава всички поверителни данни, които евентуално ще получи; все пак фактът, че отговорността на администратор на данни за изваждане на поверителните данни, произхождащи от ЕС, е предоставена на получателя на тези данни, т.е. Австралийската митническа служба, е съвместим с приетите стандарти за защита на данните като тези в Конвенция 108 от 28 януари 1981 г. на Съвета на Европа (7) и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8);

п)

счита, че размяната на дипломатически ноти е неприемлив метод за изменение и допълнение на списъците с отдели и агенции, които могат да имат достъп до PNR данните;

р)

като взема предвид категориите от данни, предавани на Австралийската митническа служба, изразява съжаление от факта, че изискваните данни са от същите категории както в споразумението със САЩ от 2007 г. (34-те области от данни бяха групирани в 19 категории от данни, което даваше вид, че количеството на данни за предаване значително е намалено, и което всъщност не е така); такава широка гама от данни не е оправдана и трябва да се счита за непропорционална;