EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IP0235

Стратегия за здравето на животните (2007—2013 г.) Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (2007/2260(INI)

OB C 279E, 19.11.2009, p. 89–98 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

19.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 279/89


Стратегия за здравето на животните (2007—2013 г.)

P6_TA(2008)0235

Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (2007/2260(INI)

(2009/C 279 E/20)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.) (COM(2007)0539) („Съобщение относно стратегията за здравето на животните“), според която „Пo-добре превенция, отколкото лечение“, както и работните документи на службите на Комисията (оценка на въздействието и резюме на оценката на въздействието), придружаващи гореспоменатото съобщение (SEC(2007)1189 и (SEC(2007)1190),

като взе предвид член 45 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по международна търговия (A6-0147/2008),

A.

като има предвид, че здравето на животните е тясно свързано със здравето на човека, поради възможността от пряко или непряко предаване на някои болести;

Б.

като има предвид, че здравето на животните е важно от икономическа гледна точка, тъй като болестите по животните намаляват тяхната производителност, водят до смърт, умъртвяване, и до последващи икономически загуби;

В.

като има предвид, че животните са живи, чувствителни същества и че тяхната защита и коректно отношение към тях е едно от предизвикателствата за културна и цивилизована Европа на 21-ви век;

Г.

като има предвид, че появата на масови заболявания при животните в много случаи може да доведе до значителни сътресения и социални проблеми в селските райони;

Д.

като има предвид, че благосъстоянието на животните е фактор, но не единствен такъв, който допринася за тяхното здраве и е обосновано от етични, социални, морални и икономически съображения и трябва да почива на здрава научна основа;

Е.

като има предвид, че търговският обмен е все по-глобализиран и че търговията с животински продукти нараства, както в ЕС, така и в международен план;

Ж.

като има предвид, че съществува необходимост от координирано сътрудничество по въпросите в областта на здравето на животните на европейско и световно равнище;

З.

като има предвид, че ефективността на дейностите, свързани със здравето на животните, зависи не само от взетите административни мерки, но също така и от съзнателното и отдадено сътрудничество между всички заинтересовани страни;

И.

като има предвид, че най-добрият начин за борба с болестите по животните е тяхното предотвратяване, съгласно принципите, които гласят „пo-добре превенция, отколкото лечение“ и „по-добре ваксинация, отколкото ненужно умъртвяване“;

Й.

като има предвид, че няма разлика в качеството на продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни и продукти от неваксинирани животни, но пазарите в и извън ЕС може да не приемат продукти, произхождащи от (неотложно) ваксинирани животни, и че животновъдните стопани и другите оператори се нуждаят от достатъчно гаранции, че пазарите ще са готови да приемат тези продукти без понижаване на цените;

К.

като има предвид, че по-отворените граници и нарасналото търсене на храни в световен мащаб, световната търговия, мобилността на хората в световен мащаб, глобалното затопляне и нелегалната търговия водят до повишени рискове за здравето на животните;

1.

Приветства разработването на стратегически подход по отношение на политиката на ЕС за здравето на животните и подкрепя общите цели, задачи и принципи, посочени в съобщението относно стратегията за здравето на животните, които ще позволят на ЕС да засили своите механизми за превенция и готовност при появата на нови епизоотични болести;

2.

Приканва Комисията да представи план за действие, както е предвидено в съобщението относно стратегията за здравето на животните;

3.

Предупреждава Съвета и Комисията относно факта, че не е възможно да бъде спазен предвидения в съобщението относно стратегия за здравето на животните календар 2007—2013 г., тъй като неговото обсъждане все още продължава, а основното законодателство, което се изисква за неговото прилагане, няма да е налице до 2010 г. най-рано;

4.

В тази връзка призовава Комисията за повече амбиция и по-дългосрочен поглед при представянето на нейните законодателни предложения, което би позволило да се извлече полза от други дебати, които ще засегнат бюджетните средства и политическите приоритети на ЕС в бъдеще;

5.

Одобрява изразеното желание новата стратегия и политика да се изградят върху единна законодателна рамка относно здравето на животните на ЕС, съобразена с нормите и инструкциите на Световната организация за здравето на животните (OIE);

6.

Подчертава, че земеделските стопани, животновъдите и собствениците играят ключова роля за наблюдението, поддържането и стимулирането на здравето на селскостопанските животни, както и за превенцията и откриването на болести;

7.

Подчертава значението на участието на ветеринарните специалисти и специалистите по животновъдство, които следва да изпълняват водеща роля при разработването и предоставянето на специализирани и активни услуги като планиране в областта на здравето на животните; изразява своята загриженост относно обхвата на ветеринарни грижи в определени селски райони в ЕС;

8.

Подчертава освен това ролята на човека при разпространението на болести по животните, предизвикано от нарастващата мобилност;

9.

Изразява съгласие с целта на стратегията за здравето на животните, да се инвестира повече в превантивни мерки и в система за контрол, като така се намали вероятността от възникване на огнища на дадена болест; изразява съгласие с принципа „пo-добре превенция, отколкото лечение“;

10.

Подчертава, че няма разлика между продукти, произведени от ваксинирани животни и тези от неваксинирани животни;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че продуктите от ваксинирани животни (предпазна ваксинация) могат да се продават в рамките на ЕС;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират приемане на продуктите от ваксинирани животни на международно ниво;

13.

Споделя визията и целта, определени в съобщението относно стратегия за здравето на животните, съгласно които „обширните консултации със заинтересованите страни“ и „твърдият ангажимент за високи стандарти за здравето на животните“ ще способстват както за установяването на приоритети, съвместими със стратегическите цели, така и за прегледа на елементите, които съставляват приемливите и целесъобразни норми;

14.

Приветства признаването, направено в съобщението относно стратегията за здравето на животните, че съществува решаваща взаимовръзка между здравето на животните и хуманното отношение към тях и очаква и двата въпроса да бъдат разглеждани като взаимосвързани в бъдещата политика;

15.

С интерес очаква резултатите от пилотния проект за пунктове за спиране на животни и разкритията на изследване, което да обхване нуждите и необходимите средства за подобряване на здравето на животните по време на транспорт и на престой в контролните пунктове;

16.

Приветства факта, че стратегията обхваща здравето на всички животни в ЕС, така че и безстопанствените домашни любимци, които не се посочват изрично в нея, се обхващат от нея доколкото съществува опасност те да пренасят болести върху други животни или върху хора;

17.

Приветства намерението на Комисията да приеме комуникационна стратегия относно риска, управлявана от заинтересованите страни и потребителите; посочва, че въпреки че европейската животновъдна продукция е по-сигурна от когато и да било и се подлага на строги проверки, възприятието на обществеността по този въпрос далеч не е задоволително, което в няколко предишни кризисни случаи вече създаде проблеми за пазара, поради загубата на доверие;

18.

Подкрепя „целевата група“, определена и разгледана в съобщението относно стратегията за здравето на животните: собствениците на животни, представителите на ветеринарната професия, предприятията, участващи в хранителната верига, секторите на промишлеността, свързани със здравето на животните, групите за защита на интересите на животните, изследователите и преподавателите, управителните органи на спортни организации и организации за отдих, образователни съоръжения, потребителите, пътуващите, компетентните органи на държавите-членки и институциите на ЕС, и счита, че е необходимо представителите на зооинжeнерната професия да бъдат включени в нея;

19.

Подчертава, че стратегията за здраве на животните следва също така да включва дейността на кланиците, предприятията за транспорт на животни и производителите и доставчиците на фуражи, като същевременно отчита необходимостта от опростяване на административните процедури;

20.

Посочва, че стратегията за здраве на животните със своя подход на превенция би следвало да разработи необходимите законови и финансови мерки, за да контролира домашните и бездомните животни, както и да предотвратява разпространяването на зоонотични заболявания и проблеми със здравето на животните; стратегията следва да съдържа по-специално програми за ваксинация и други предохранителни мерки по отношение на болести, които се пренасят от бездомни кучета и котки, и по-специално там, където в момента не е възможна ваксинацията; настойчиво призовава Комисията да направи оценка на възможното икономическо и социално въздействие на разпространението на зоонотични заболявания и мобилността на гражданите и техните домашни любимци;

21.

Изтъква, че предложената стратегия може да доведе до положителни резултати, ако се определят ясни и прозрачни условия за финансиране на отделните мерки — нещо, което липсва в съобщението относно стратегия за здравето на животните; отправя критика към Комисията за това, че в горепосоченото съобщението не се посочват изискванията за финансиране за нейната политика;

22.

Подчертава, с оглед гарантирането на равни условия, необходимостта от поясняване на ролята на ЕС, държавите-членки и селскостопанския сектор при финансиране на мерки за здравето на животните като, например, осигуряване на биологична безопасност в стопанствата, програми за ваксиниране, научни изследвания и по-високи стандарти за благосъстоянието на животните, и призовава Комисията да изясни тези въпроси в нейната стратегия за здравето на животните;

23.

Обръща внимание на факта, че общата политика за здраве на животните е сред най-интегрираните политики на ЕС, както и че по-голямата част от финансирането ѝ следва да се поеме от бюджета на Общността, което не представлява пречка за ангажирането на финансовата отговорност на държавите-членки и селскостопанските производители;

24.

Признава, че пазарите в и извън ЕС въпреки това не винаги са готови да внасят месо от ваксинирани и защитени животни; подчертава, че животновъдни стопани и други участници на пазара се нуждаят от гаранции, че ще могат да пласират продукцията си без намаляване на цената; счита това за ключов проблем, който спешно трябва да бъде разрешен от Общността, за да се гарантира свободното движение на стоки;

25.

Посочва нарастващия проблем с резистентността на бактериите към антибиотици в няколко животновъдни сектора, което също може да доведе до проблеми, свързани с общественото здраве; следователно настойчиво призовава Комисията да представи анализ по този въпрос, като при необходимост го придружи с предложения в рамките на стратегията за здравето на животните;

26.

Изразява своето недоволство от заявленията, че отделните мерки ще се финансират от съществуващите фондове и призовава Комисията да пледира за повишаване на възможностите на настоящия ветеринарен фонд, подготвяйки своите аргументи за обсъждането на бюджета, което ще започне през 2009 г.;

27.

Посочва значението на съгласуването в целия ЕС на мерките в областта на здравето на животните и призовава Комисията да заеме по-активна координираща роля от досегашната;

28.

Обръща внимание на нарастващите рискове за здравето на животните като последица от нарастващата световна мобилност, нарастващото търсене на храни, нарастващата международна търговия и изменението на климата; и подчертава необходимостта от адекватна стратегия за ваксиниране в неотложни случаи, както за съществуващите, така и за възникващите болести;

Стълб 1 — Определяне на приоритети в намесата на ЕС

29.

Признава решаващото значение на профилирането и категоризацията на рисковете, включително определянето на допустимо равнище на риска за Общността и на съответния приоритет на действията за намаляване на риска; счита, че трябва да се положат усилия за ясно дефиниране на ситуациите, при които рискът от заболявания е увеличен и превишава допустимото равнище, както и последствията от това;

30.

Изтъква, че високата гъстота на отглеждане в системите на интензивно селскостопанско производство може да увеличи риска от разпространение на болести и да затрудни контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за контрол на заболяванията, и че същото може да се случи в други системи на селско стопанство, ако мерките за контрол на болестите не се прилагат по съответния начин;

31.

Посочва значението на разстоянието между стопанствата, по отношение на контрола на епидемични заболявания;

32.

Признава, че ЕС има строги регламенти относно транспортирането на животни, които задоволяват необходимостта от високи стандарти за благосъстояние на животните и мерки за превенция и контрол на заболяванията; призовава тези високи стандарти да се прилагат цялостно от всички държави-членки; счита, че стандартите следва да се спазват от държавите, които изнасят животински продукти за ЕС с цел да се насърчават и гарантират високи стандарти за благосъстояние на животните и тяхното здраве като цяло; посочва потенциално увеличения риск при превозването на живи животни на големи разстояния, което може да предизвика разпространение на болести и затруднява контрола на заболяванията, когато се прилагат неадекватни мерки за превенция на заболяванията; във връзка с това счита, че спазването на санитарните разпоредби и тези за благосъстоянието на животните, отнасящи се до транспортирането на живи животни следва да подлежи на интензивен контрол и при необходимост да бъде затегнато; призовава за бързо въвеждане на интегрирана електронна европейска система за регистриране на животни, включително проследяване чрез GPS; счита, че за благосъстоянието на животните качеството на транспорта е по-важно от неговата продължителност;

33.

Изразява убеждение, че е необходимо също така да се обърне внимание на факта, че глобализацията, изменението на климата и движението на хора са фактори, които благоприятстват разпространението на болести по животните, което затруднява тяхното контролиране;

34.

Подчертава значението на една последователна комуникационна стратегия по отношение на общата стратегия за здравето на животните, която следва да включва тясно сътрудничество с всички заинтересовани организации в рамките на ЕС, на национално и местно равнище;

Стълб 2 — правна рамка на ЕС

35.

Споделя становището, че настоящата правна рамка на ЕС в областта на здравето на животните е сложна и фрагментирана и е необходимо да се опрости; счита, че доколкото това е възможно, основните правила относно действията в областта на здравето на животните следва да бъдат установени в един законодателен акт;

36.

Подчертава, също така, че замяната на съществуващите взаимосвързани и взаимозависими политически мерки с единна правна рамка, която обръща специално внимание на препоръките, стандартите и насоките на OIE, на Codex Alimentarius на Световната здравна организация/Организацията за прехрана и земеделие („Codex“), следва да заеме централно място в стратегията, без да пренебрегва европейските принципи като прозрачност и участието на всички заинтересовани групи, като се избягва влошаване на здравните условия в ЕС;

37.

Изразява съгласие, че съществува необходимост да се гарантира, че неоснователните национални или регионални правила, свързани със здравето на животните, не представляват пречка за функционирането на вътрешния пазар и по-специално, че средствата, които се използват в случай на поява на заболяване, са пропорционални на съществуващата заплаха и да не се използват за неоснователна пазарна дискриминация, особено по отношение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни;

38.

Счита, че правната рамка на ЕС следва да определя ясно и по съответно гъвкав начин задълженията в рискови ситуации на собствениците на животни, включително и на животни, отглеждани за нетърговски цели, така че да не се провокират неоправдани конфликти и спорове; счита, че ограничаването на болестите при дивите животни е важна част от стратегията за превенция;

39.

Изразява съгласие със заключенията на предварителното проучване за осъществимост от 25 юли 2006 г. относно възможностите за хармонизиране на схемите за споделяне на разходите при епидемични заболявания по селскостопанските животни, извършено от Civic Consulting в контекста на Оценката на политиката на Общността в областта на здравето на животните (ОПЗЖ) 1995—2004 г. и алтернативи за бъдещето, изготвена от името на Комисията и като част от пилотен проект за финансиране в случай на заразни болести по животните, въведен от Парламента в бюджета за 2004 г., в които се призовава за хармонизация на установените в държавите-членки системи за поделяне на разходите; освен това отбелязва, че тъй като споделянето на разходите върви ръка за ръка със споделяне на отговорността, такива системи изискват пълното участие и ангажираност на всички страни, включително на собствениците на животни и че следва да бъдат въведени нови механизми, така че да включват всички заинтересовани страни във вземането на решения относно значими въпроси на политиката;

40.

Признава необходимостта от преразглеждане на настоящия инструмент за съвместно финансиране, така че да може да се гарантира, че всички участници поемат своята отговорност и имат роля в откриването и изкореняването на болестите и да се предотврати нарушаване на конкуренцията между селскостопанските производители в различните държави-членки; призовава към категоризация на болестите по животните в рамките на бъдещите постановления за съвместно финансиране въз основа на естеството на мерките които трябва да се приложат за борба с тях, рисковете за общественото здраве и други външни последици; отбелязва, че компенсационните фондове на собствениците на животни, основаващи се на система на заделяне на средства, ще засилят личната и споделена отговорност;

41.

Напълно споделя становището, че системата за компенсации следва да не се ограничава до осигуряване на компенсации за собствениците на животни, които са били умъртвени поради поява на болест, но също така трябва да се съчетае с инициативи за предотвратяване на риска, основани на намаляване на вноските към национални или регионални фондове за здраве на животните, на селскостопанските производители, които предприемат допълнителни мерки за намаляване на риска, и на насърчаване на използването на (неотложни) ваксинации вместо ликвидиране, като има предвид, че това означава, че представлява гаранции за приходи на собственика на (неотложно) ваксинираните домашни животни; изразява становището, че същият принцип следва да се прилага също така спрямо държавите-членки, за да ги насърчава към действия за намаляване на риска;

42.

Признава, с оглед на напрегнатото положение на световния пазар на фуражи за животни, неотложната нужда на европейските селскостопански производители от висококачествени, безопасни, богати на протеини фуражи — освен рибно брашно — на поносими цени; същевременно подчертава значението от последователното прилагане на принципа за предпазните мерки при повторно въвеждане на животински протеини в състава на фуража — освен за преживните животни — и оттам в хранителната верига, в съответствие с мотото на новата стратегия за здравето на животните: „По-добре превенция, отколкото лечение“; следователно посочва необходимостта от решителни усилия за въвеждане на ефективни механизми за контрол и надзор с оглед на премахването на всички патогени при производството, а също така и за гарантиране на възможността за проследяване на източника и за избягване на замърсяване и смесване на различни видове месокостно брашно при вноса или производството на фуражи в държавите-членки;

43.

Приканва Комисията да направи сравнителен анализ на съществуващите в държавите-членки системи за компенсации и въз основа на това да разработи един рамков модел, обхващащ целия ЕС; призовава Комисията също така да създаде правна рамка за една ефективна система за разделение на разходите в държавите-членки, за да се гарантира, че преките разходи за изкореняването на болести по животните ще се финансира отчасти от сектора;

44.

Посочва необходимостта от засилване на участието на Общността по отношение на болестите от сериозно значение, с цел да се гарантира еднакво третиране и възможности, надхвърлящи финансовите възможности на засегнатите страни и производители;

45.

Приветства начинанието на Комисията да представи доклад, излагащ възможностите за ефективна система на финансови гаранции за операторите, работещи в сектора на фуражите;

46.

Изразява съгласие, че правната рамка на ЕС следва да предвижда разпоредба за подкрепа на възможността за покриване на непреки загуби, понесени не в резултат от мерки за изкореняване на болест; посочва, че непреките загуби в някои случаи могат да бъдат по-сериозни от преките и поради това тяхната компенсация следва да се предвиди в съответна разпоредба; ето защо изказва подкрепата си за повече изследвания и за подкрепа от страна на Общността на създаването на национални застрахователни инструменти от страна на животновъдните стопани; въпреки това отбелязва, че в определени случаи частното застраховане би могло да бъде по-ефикасен инструмент за справяне с такива загуби;

47.

Подчертава, че законодателството на ЕС вече до голяма степен се основава на съответствието със стандартите на OIE/Codex и че съществуват основателни причини за стремеж към пълно съответствие с тези стандарти, както и за това, ЕС да насърчава собствени стандарти в областта на здравето на животните с цел те да бъдат приети на международно равнище; следователно подкрепя евентуално членство на ЕС в OIE с оглед на повишаване на възможностите на ЕС за водене на преговори в рамките на OIE; освен това подчертава значението на гарантиране на приноса на заинтересованите страни на равнище OIE/Codex;

48.

Настоятелно призовава ЕС да отстоява своите високи стандарти за здраве и хуманно отношение към животните на международно равнище в рамките на Световната търговска организация, за да се повишат стандартите за здраве и хуманно отношение към животните в световен мащаб; признава, че производителите от ЕС имат по-високи разходи поради въведените по-високи стандарти на ЕС и че те трябва да бъдат защитени от внос на животински продукти, произведени съгласно по-занижени стандарти;

49.

Приветства предложените стъпки с цел стратегия за износа на равнището на Общността и подчертава, че Комисията следва да положи всички възможни усилия за подобряване достъпа до пазарите на трети страни и премахване на преградите пред износа;

Стълб 3 — По-добра превенция, надзор и готовност за действие при кризи

50.

Посочва необходимостта от подобряване на равнището на биологична безопасност в селските стопанства и от насърчаване на операторите да повишат стандартите, като се има предвид, че инфекциозните заболявания могат да засегнат както малки, така и големи селски стопанства, стопанства с животни за развлечение, зоологически градини, природни резервати, кланици и по време на превоз и транзит; счита, че мерки като изолиране на новодошлите животни, изолиране на болните животни или регулиране на движението на хора могат да имат значително влияние върху ограничаването на разпространението на болестите;

51.

Обръща внимание на факта, че отглеждането на животни на открито е специфичен белег на различни системи за производство и все още се среща често в някои региони или при определени видове животни; отчита, че тази практика има подкрепата на обществеността и на обществени фондове; обръща внимание, че тази практика може да противоречи на целите на биологичната сигурност; счита, че селскостопанските производители при осигуряването си срещу по-високия риск за здравето на животните, свързан с тези форми на отглеждане, следва да бъдат подкрепяни от обществото, а политическите цели в областта на здравето и защитата на животните следва да бъдат съгласувани;

52.

Посочва, че обучението на ръководителите и на заетите в стопанствата служители е съществено за благосъстояние и здраве на животните; поради това подкрепя насърчаването обучението и на допълнителни мерки за обучение;

53.

Очаква признаването на системи за управление на качеството при определяне равнището на риск, свързан с различните видове производствени системи; изразява убеждението, че методите на отглеждане, предпочитани от потребителите, които създават известни проблеми по отношение на биологичната сигурност (пасищно животновъдство), могат да бъдат направени по-сигурни чрез подходящо управление;

54.

Счита, че проследяването на продуктите въз основа на идентифициране и регистриране са особено важни при наблюдението на здравето на животните и превенцията на болестите и безопасността на храните; във връзка с това подкрепя действията, свързани със задължителното електронно и генетично (основано на ДНК) идентифициране и регистриране на животните на равнище ЕС, и въвеждането на всеобхватна и сигурна система за наблюдение на движението на животните, но обръща внимание на цената на подобна система, особено за стопанства, работещи с неблагоприятни от икономическа гледна точка структури; призовава Комисията да помогне на селскостопанските производители да се справят с високите разходи в резултат от снабдяването с необходимото оборудване, чрез създаване на възможност за държавите-членки да включат подобни мерки в своите програми за развитие на селските райони;

55.

Посочва големите различия между държавите-членки по отношение на количеството унищожен едър рогат добитък в резултат на неспазване на правилата на ЕС за идентифициране и регистриране; очаква обяснението на Комисията за тези различия в рамките на ЕС;

56.

Споделя становището, че по-добрата биологична сигурност е особено важна на границите, с оглед на факта, че ЕС е най-големият световен вносител на храни, включително животински продукти; счита, че поради риска от внасяне в ЕС на заразени или болни животни ветеринарният и санитарен контрол на границите трябва да бъде изключително обстоен и строг, като следва да не се ограничава до проверката на документи, а да дава възможност да се установи дали животните са отглеждани при съблюдаване на нормите за благосъстояние на животните в съответствие със законодателството на ЕС;

57.

Подчертава значението на проверките на здравето на животните в рамките на трети страни и изисква увеличаване на финансовите средства за Службата по храните и ветеринарните въпроси на Комисията;

58.

Изразява становището, че ветеринарният и митнически контрол на границите на ЕС следва да бъде особено строг с цел предотвратяване на нелегалния внос и нелегалната търговия с животни и животински продукти, поради свързания с тях голям риск от разпространяване на болести; във връзка с това обръща внимание на необходимостта от подпомагане по отношение на организацията, обучението и финансите на ветеринарните служби при външните граници на ЕС, включително морските му граници, особено в новите държави-членки, трети страни, граничещи с ЕС, и развиващите се страни; освен това призовава Комисията и държавите-членки да изготвят подходящи комуникационни планове, за да информират гражданите относно рисковете, свързани с частния внос на животни и животински продукти;

59.

Призовава Съвета и Комисията да създадат механизми за гарантиране на по-добро съгласуване между митническите служби, ветеринарни служби и туристически оператори, което да улеснява сътрудничество между държавите-членки и с трети страни;

60.

Призовава Комисията значително да засили сътрудничеството си с развиващите се страни, като им предостави техническо подпомагане, от една страна, за да им помогне да отговарят на ЕС санитарни стандарти, и от друга страна, за да намали риска от разпространение на болести по животните от тези страни към ЕС; счита, че при ветеринарното сътрудничество с трети страни следва да се даде приоритет на страните, граничещи с ЕС;

61.

Подчертава значението на ветеринарното наблюдение в кризисни ситуации и тяхното предотвратяване, що се отнася до осигуряването на ранно предупреждение и навременно откриване на свързани с животните заплахи; в тази връзка призовава Комисията да разгледа евентуално въвеждане на система за одит на стопанства за тези от тях, които не са редовно посещавани от ветеринарни специалисти;

62.

Подчертава необходимостта от осигуряване на ефективно обучение на икономическите оператори, членове на ветеринарната професия и техните помощници, контролни и други компетентни органи, което да позволи ранното откриване на свързани с животните заплахи, както и от актуализиране на минималните стандарти в областта на ветеринарното обучение, подкрепа на подобно обучение на равнище ЕС, както и от мерки за гарантиране, във възможно най-кратки срокове, на синхронизирането на съответните програми в училищата и факултетите; в тази връзка създаването на европейска система за акредитиране на ветеринарните училища би могло да спомогне за постигане на целта за висококачествено ветеринарно образование;

63.

Решително подкрепя действията за увеличаване на използването на неотложно ваксиниране (както принудително, така и защитно), които следва да доведат до по-ефективната превенция с цел овладяване на болестите като част от дейностите по тяхното изкореняване; обръща внимание на факта, че въвеждането на ефективна система за ваксинации изисква гаранции за доходите за собствениците на ваксинирани животни, които могат да се сблъскат с проблеми при продажбата на ваксинирани животни както и осигуряването на съответно финансово подпомагане, което да поощрява нейното прилагане, и гаранции, че продуктите от ваксинирани животни не се подлагат на ограничения; също така счита за необходимо разширяването на банките с ваксини на ЕС; освен това счита за необходимо да се приложат всички мерки, които биха могли да допринесат за намаляването на броя на умъртвените и отстранени здрави животни, напр. тестове, доказващи липсата на носители на болести и с това позволяващи нормалното клане;

64.

Подкрепя разработването на стратегии за ваксинация за всички подходящи видове животни и заболявания;

65.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, за да гарантират недискриминирано разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, чието отсъствие досега значително възпрепятства използването на ваксинирането като средство за борба с разпространението на заразни болести по животните; следователно призовава, наред с другото, за забрана на потребителското етикетиране на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, ефективни обществено-комуникационни стратегии относно безопасността на продуктите, произхождащи от ваксинирани животни, и за сключване на конвенции относно свободното разпространение на продукти, произхождащи от ваксинирани животни, между правителства, организации на селскостопански производители, потребителски организации, търговци на едро и дребно;

66.

Счита, че във връзка с действията по време на заплаха от криза, от съществено значение е да се осигури наличието на специализирани знания и на хуманни средства за провеждане на необходимото умъртвяване на животни, които да им спестят ненужни страдания и да зачитат факта, че те са живи, чувствителни същества;

67.

Посочва, че лекарствата и ваксините за животни представляват част от здравето на животните и че в този смисъл трябва да се уредят наново компетенциите в рамките на Комисията;

Стълб 4 — Наука, иновация и изследвания

68.

Подчертава, че научните изследвания играят съществена роля в съвкупността от дейности за поддържане на здравето на животните, тъй като благодарение на тях се извършва напредък, по-специално в областта на наблюдаването на диагностицирането и контрола на болестите по животните, анализа на риска, разработването на ваксини и тестове и ефикасни методи на лечение, които трябва да се основават на научно познание; в тази връзка припомня внесеното от Парламента изменение на бюджета на ЕС за 2008 г. за увеличаване на бюджетните кредити за разработване на (маркерни) ваксини и методи за тестване; призовава Комисията да използва ефективно тези увеличени бюджетни кредити;

69.

Обръща внимание на необходимостта от по-подробни научни изследвания относно въздействието на фуражите върху здравето на животните и, косвено, върху човешкото здраве;

70.

Счита, че изследванията в областта на здравето на животните и тяхното благосъстояние, проведени в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания, както и други изследвания, направени на национално и ЕС равнище, допринасят за по-ефективни действия в областта на здравето на животните;

71.

Посочва необходимостта от засилване на мрежата на референтните национални и общностни лаборатории, които се занимават с болестите по животните, като подчертава вече съществуващите мрежи, и изразява съгласие, че е необходимо прилагането на уеднаквени в научно отношение методи за тестване, които са съвместими с търговията, т.е. валидирани и приети от OIE и от търговските партньори от трети страни;

72.

Подчертава значението на обмена на научна информация в областта на здравето и благосъстоянието на животните и изтъква необходимостта от развитие на информационните платформи ERA-NET и Европейска технологична платформа за здравето на животните в световен мащаб; предимствата и недостатъците на нови и доразвити методи за диагностика, например полимеразна верижна реакция (PCR), трябва да бъдат популяризирани по-добре и използвани за благосъстоянието на животните и хората — с оглед на защитата на животните както и на снабдяването с безопасни храни в световен мащаб, особено в по-новите държави-членки;

73.

Подчертава значението на общуването с потребителите, за да се постигне разбиране за начините на разпространение и тежките последици от болестите по животните, а с това и тяхното значение за снабдяването с безопасни храни;

74.

Изразява твърдо убеждение, че клонирането на животни с икономическа цел трябва да бъде забранено;

75.

Изразява загриженост, че европейските стандарти биха могли да бъдат застрашени от вноса от трети страни, в които селскостопанските производители няма същите задължения по отношение на здравето и благосъстояние животните; призовава Комисията да проучи начини за предпазване от такава конкуренция от трети страни, включително и разглеждане на мерки, свързани с вноса, както и чрез поставяне на този въпрос на обсъждане на съответните форуми в рамките на СТО;

76.

Счита, че забавянето по отношение на предприемането на мерки, с които да се гарантира, че внасяното бразилско говеждо месо произхожда единствено от животни, които не са изложени на риск от заболяване от шап, подкопава общественото доверие в режима на ЕС относно здравето на животните;

77.

Призовава Комисията да гарантира, че изходът от преговорите в рамките на СТО не застрашава способността на европейските земеделски стопани да поддържат и повишават стандартите относно здравето и благосъстоянието на животните; счита, че възможността за подчиняване на вносните продукти на същите изисквания като европейските продукти е основен фактор при гарантирането на балансиран изход от преговорите;

78.

Призовава Комисията да гарантира, че в резултат на преговорите в рамките на СТО яйцата се обозначават като „чувствителен“ продукт, с цел запазване на постигнатия напредък в областта на здравето и благосъстоянието на животните в тази област на селскостопанското производство;

79.

Изразява безпокойство относно увеличаващите се данни, които свързват разрастващата се международна търговия с живи птици и птичи продукти с развитието и разпространението на болести като например птичия грип; призовава Комисията да разгледа тези данни и при необходимост да представи подходящи предложения за политика;

80.

Приветства намерението на Комисията да зачита поетите в рамките на СТО ангажименти относно санитарните и фитосанитарните мерки, но счита, че това не следва да възпрепятства изрично допустимата съгласно Споразумението на СТО за приложение на санитарни и фитосанитарни мерки (ССФМ) възможност за въвеждане на мерки, водещи до по-високи стандарти на защита, когато това е достатъчно научно обосновано; в допълнение към това счита, че е важно да се съдейства за приемането на такива мерки на международно равнище с цел гарантиране на по-голяма конвергенция;

81.

Счита, че новото поколение споразумения за свободна търговия с Индия, Корея и страните от югоизточна Азия следва да съдържат балансирана глава, посветена на санитарните и фитосанитарните мерки, и на благосъстоянието на животните;

82.

Призовава Комисията да интегрира здравето и благосъстоянието на животните във всички свои програми за развитие с цел постигане на последователност с вътрешния подход и увеличаване на ползите от тези политики за страните партньори;

83.

Настоятелно призовава Комисията да подпише ветеринарни протоколи с потенциалните експортни пазари, като този на Китай;

*

* *

84.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


Top