6.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 184/106

А.

като има предвид, че от 1998 г. насам конфликтът в Демократична република Конго е отнел живота на пет милиона и четиристотин хиляди души и че продължава да е пряка или косвена причина за смъртта на 1 500 души на ден;

Б.

като има предвид, че сраженията между конгоанската армията, бунтовническите групировки на сваления генерал Laurent Nkunda и бойците на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR, известни още като Interhamwes)са причина за тежкото бедствено положение, от дълги месеци насам, на цивилното население на областта Северно Киву;

В.

като има предвид, че през последните осемнадесет месеца в източната част на Демократична република Конго бяха извършени масови избивания, изнасилвания на малки момичета, майки и баби, насилствено набиране като войници на цивилни и деца, както и многобройни други прояви на произвол и насилие и сериозни нарушения на правата на човека, както от бунтовните групировки на Laurent Nkunda, така и от страна на бойците на Демократичните сили за освобождение на Руанда и на самата конгоанска армия;

Г.

като припомня, че мандатът на Мисията на ООН в Демократична република Конго, по силата на глава VII от Хартата на ООН, дава право да се използват всички необходими средства, за да се предотврати всеки опит за прибягване до сила, който би заплашил политическата стабилност, от страна на която и да е въоръжена групировка, чуждестранна или конгоанска, и най-вече бившите FAR (Въоръжени сили на Руанда) и Interhamwes, и за да се защити цивилното население при непосредствена заплаха за физическо насилие;

Д.

като има предвид, че на 25 януари 2008 г. представителят на Генералния секретар на ООН в Демократична република Конго обяви изпращането на наблюдатели, които да следят прекратяването на огъня на до този момент окупираните от въоръжени групировки територии, както и военната и цивилна подкрепа за бюрото в Гома на мисията на ООН в Демократична република Конго;

Е.

като има предвид обещанията за демобилизиране и прекратяване на огъня от 23 януари 2008 г. в рамките на конференцията в Гома за мир, сигурност и развитие, която предвижда прекратяване на огъня от всички участници в конфликта, разоръжаването на всички неправителствени сили, завръщане и повторно настаняване на всички хора, напуснали домовете, си от източната част на Демократична република Конго, както и създаването на временен механизъм за контролиране на прекратяването на огъня;

Ж.

като има предвид, че практическите подробности на това демобилизиране следва да се уточнят в рамките на смесената техническа комисия „Мир и сигурност“, чието съвместно председателство се осъществява от правителството на Демократична република Конго и международните усилия за улесняване на този ангажимент;

З.

като има предвид намесата във военните действия на демократичните сили за освобождение на Руанда, чиито бойци са намерили убежище в региона;

И.

като има предвид, че конгоанската армия не разполага с необходимите човешки, технически и финансови ресурси, за да осъществява мисиите си в Северно Киву и че това е главната причина тя да представлява заплаха за населението, вместо да служи на това население и на целите на мира;

Й.

като има предвид, че е наложително да се намери политическо разрешение на кризата в Северно Киву, да се консолидират мирът и демокрацията, да се насърчи стабилността и развитието за благоденствието на цялото население в региона на Големите езера;

К.

като има предвид срещата, проведена от 3 септември 2007 г. в Киншаса беше проведена среща между Mbusa Nyamwisi и Charles Murigande, министри на външните работи на Конго и на Руанда съответно, с оглед намиране на разрешение на конфликта в Северно Киву;

Л.

като има предвид срещата, проведена от 28 до 30 януари 2008 г. в Бени, при съвместното председателство на министрите на отбраната на Демократична република Конго и на Уганда — Chikez Diemu и Crispus Kiyonga;

М.

като има предвид, че от края на 2006 г. конфликтът в Демократична република Конго е причина също така 400 000 души да напуснат домовете си и че в провинция Северно Киву има общо 800 000 души, напуснали домовете си;

Н.

като има предвид, че гражданската война, която продължава вече три години, се придружава от системно ограбване на богатствата на страната, извършвано от съюзниците и противниците на конгоанското правителство;

О.

като има предвид, че за значително подобряване на здравеопазването и намаляването на процента на смъртност общо в Демократична република Конго и, в частност, в Северно Киву, ще е необходимо да се работи години наред и да се направят съществени финансови инвестиции, както от страна на конгоанското правителство, така и от страна на международната общност;

П.

като има предвид, че на 3 февруари 2008 г. регионът на Големите езера бе засегнат от земетресение със сила 6 по скалата на Рихтер, и по-специално градовете Bukavu и Goma, както и околностите им, вече тежко пострадали от конфликтите, в резултат на които има убити и ранени, както и сериозни материални щети;

Р.

като има предвид, че вследствие на военните действия в края на 2007 г. различни хуманитарни организации са били принудени да прекратят дейността си, а здравните центрове вече не са снабдявани или пък и лекуващият персонал е напуснал;

С.

като има предвид, че организацията „Лекари без граници“ (MSF) е установила, че в Северно Киву местното и напусналото домовете си население се изтощава все повече и повече и че продължаването на сраженията не позволява достъпа на хуманитарна помощ до някои зони, които спешно се нуждаят от храна и лекарствени продукти;

Т.

като има предвид, че недохранването е друга форма на изключителната уязвимост но населението в Северно Киву в настоящия момент и че по данните на програмите за медицинска помощ на MSF размерите, до които достига недохранването в Северно Киву са силно обезпокоителни и заплашват семействата, до които помощта не може да достигне;

1.

Изразява дълбок ужас от масовите избивания и престъпленията срещу човечеството, извършвани от дълги години в Северно Киву, и призовава всички компетентни национални и международни органи системно да възбуждат съдебно преследване и да съдят техните извършители, които и да са те; призовава Съвета за сигурност на ООН спешно да вземе всички мерки, които могат действително да попречат на всеки, независимо кой е той, да напада отново цивилното население в областта Северно Киву;

2.

Отбелязва, че въпреки дългия си мандат, мисията на ООН в Демократична република Конго не е разполагала с достатъчно средства, така че да възпрепятства тези масови избивания, изнасилвания, разграбване, насилствено набиране като войници на цивилни и деца, както и многобройните други прояви на произвол и насилие и сериозни нарушения на правата на човека; призовава следователно Съвета и Комисията да гарантират, че подкрепата неотдавна за мисията на ООН в Демократична република Конго ще доведе до значително подобряване на сигурността за населението на Северно Киву, или, ги призовава, в противен случай, да се обърнат спешно към Съвета за сигурност на ООН, за да може тази мисия да изпълни своята задача, като на първо място се поставя ефективната и трайна защита на цивилното население в региона;

3.

Призовава за нулево степен на толерантност към сексуалното насилие над момичета и жени, което се използва като военно оръжие и изисква строги наказания срещу извършителите на такива престъпления; припомня колко важен е достъпът до здравни услуги, свързани с детеродната способност и раждане, при положение на конфликт или в бежанските лагери;

4.

Като се има предвид необходимостта от намиране на политическо решение на конфликта, изразява задоволството си от провеждането на мирната конференция в Гома; все пак подчертава, въпреки забележимото отсъствие на представители на Interhamwes, колко несигурни са обещанията за демобилизиране и прекратяване на огъня, обявено на 23 януари 2008 г. в рамките на тази конференция, и продължава следователно да насърчава всички участници в този конфликт неуморно да се стремят към мир и да прекратят нарушаването на правата на човека и да спазват международно хуманитарно право, да прекратят всички нападения срещу цивилни лица и да позволят на хуманитарните организации да оказват помощ на цивилното население;

5.

Припомня че практическите подробности на това демобилизиране следва да се уточнят в рамките на смесената техническа комисия „Мир и сигурност“, чието съвместно председателство се осъществява от правителството на Демократична република Конго и международните усилия за улесняване на този ангажимент, и призовава следователно тази комисия да бъде създадена възможно най-бързо, за да се финализират въпросите, свързани с демобилизирането;

6.

Изразява задоволството си от срещата между министрите на външните работи на Конго и на Руанда през септември 2007 г. и приканва органите на Руанда да вземат конкретно участие в различните опити за разрешаване на конфликта в Северно Киву, по специално що се отнася до съдебно преследване, разоръжаване, демобилизиране и репатриране на Interhamwes, които са в Северно Киву;

7.

Призовава Съвета и Комисията да отпуснат извънредни средства с оглед на изключително тежкото от хуманитарна гледна точка положение, пред което е изправено населението на Северно Киву не само поради продължаващите конфликти в региона, но и поради земетресението от 3 февруари 2008 г., и да гарантират, че хуманитарните организации могат да изпълняват мисията си при възможно най-добри условия;

8.

Призовава Съвета и Комисия да започнат да прилагат от настоящия момент щирокомащабни програми за медицинска помощ, насочени към цивилното население в източната част на Демократична република Конго, както за да се отговори на непосредствените нужди на населението, така и с оглед на бъдещото възстановяване на региона;

9.

Призовава за създаването на ефективни механизми за контрол, като Кимбърлийския процес например, в областта на сертифицирането на произхода на естествените суровини, внасяни на пазарите на ЕС;

10.

Призовава Съвета, както и всяка държава-членка, да дадат своя конкретен принос за оказване на помощ за населението на източната част на Демократична република Конго;

11.

Призовава мисията на Европейския съюз в Северно Киву, предвидена за март 2008 г., да представи доклад пред ЕП;

12.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на институциите на Африканския съюз, на върховния представител за ОВППС, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на комисията за правата на човека на ООН, на президента, както и на парламента и на правителството на Демократична република Конго и на президента, както и на парламента и на правителството на Република Руанда.