52008DC0804

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 1.12.2008

COM(2008) 804 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

„За достъпно информационно общество“

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

„За достъпно информационно общество“

[SEC(2008) 2915]

[SEC(2008) 2916]

1. Обобщение

С постепенното превръщане на нашето общество в „информационно общество“ ставаме неразривно все по-зависими във всекидневния си живот от основаващи се на технологии продукти и услуги. Недостатъчната електронна достъпност обаче все още не позволява на много европейци с увреждания да се възползват от благата на информационното общество.

През последните години въпросът за електронната достъпност придоби голямо политическо значение и получи съответното внимание. През 2006 г. европейските министри се договориха в своята „Декларация от Рига“ за цели, по които да се постигне значителен напредък до 2010 г. Сравнителен анализ показа през 2007 г., че темпът на напредък все още е недостатъчен и са нужни допълнителни усилия, за да се постигнат поставените в Рига цели. Достъпността на уебсайтовете и особено на уебсайтовете на органи на публичната администрация се оказа с голям приоритет поради растящото значение на интернет в ежедневието.

Комисията счита, че сега е наложително да се постигне по-съгласуван, общ и ефективен подход за електронна достъпност и по-специално за достъпността на уебсайтовете, за да се ускори настъпването на достъпно информационно общество, като е оповестено в обновената социална програма[1]. Чрез настоящото съобщение Комисията описва сегашното състояние, посочва основните причини за действие на европейско равнище и разяснява главните мерки, които трябва да се предприемат.

За постигане на общ и съгласуван подход за електронна достъпност :

- Европейските организации за стандартизация (ЕОС) следва да осъществяват дейност за стандартизация на по-широка електронна достъпност с цел да се намали разпокъсаността на пазара и да се улесни нарасналото усвояване на основаващи се на ИКТ стоки и услуги.

- Държавите-членки, заинтересованите страни и Комисията следва да стимулират по-високо равнище на иновации и внедряване по отношение на електронната достъпност, по-специално чрез използването на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации, както и на структурните фондове.

- Всички заинтересовани страни следва напълно да използват възможностите за решаване на проблема с електронната достъпност в рамките на съществуващото законодателство на ЕС . Комисията ще включи подходящи изисквания за електронна достъпност в преработеното законодателство или в нови законодателни предложения.

- Комисията ще подкрепя дейности за сътрудничество между заинтересованите страни с цел да се повиши съгласуваността, координацията и влиянието на действията. По-конкретно ще бъде възложено на нова група ad hoc на високо равнище да разработи насоки относно цялостен съгласуван подход за електронна достъпност (включително достъпност на уебсайтове) и да предложи приоритетни действия за преодоляване на пречките за електронната достъпност.

За ускоряване на напредъка по-специално по отношение на достъпността на уебсайтове :

- ЕОС следва бързо да приемат европейски стандарти за достъпност на уебсайтове след създаването от Консорциума на световната уебмрежа на актуализирани насоки (WCAG 2.0) относно достъпността на съдържанието на уебсайтове.

- Държавите-членки следва да ускорят работата по повишаване на достъпността на уебсайтовете на органи на публичната администрация и съвместно да подготвят бързото приемане на европейски стандарти за достъпност на уебсайтове.

- Комисията ще наблюдава и оповестява напредъка и на по-късен етап може да предприеме законодателно действие.

2. Електронна достъпност

Под електронна достъпност се разбира преодоляване на техническите бариери и трудности, с които се сблъскват хората с увреждания, включително много хора в напреднала възраст, когато се опитват да участват при равни условия в информационното общество.

За да разполагат всички с еднакви възможности за участие в днешното общество, е нужно да е достъпна пълната гама от основаващите се на ИКТ стоки, продукти и услуги. Това включва компютри, телефони, телевизори, електронно правителство, онлайн пазаруване, центрове за телефонни услуги, терминали на самообслужване от типа на банкомати (ATM) и билетни автомати.

2.1. Преглед на положението

Проблемът с достъпността е огромен и продължава да нараства: около 15 % от населението на Европа са с недъг и един на всеки пет европейци в работоспособна възраст има увреждания, изискващи достъпни решения. Като цяло трима от всеки пет човека биха се възползвали от електронната достъпност, тъй като тя подобрява общата използваемост[2].

Електронната достъпност има социално-икономически последици както за отделните лица, така и за Европа като цяло. Например достъпните решения въз основа на ИКТ могат да помогнат на по-възрастни работници да продължат да работят и да се повиши ползването на публични онлайн услуги като тези на електронното правителство или електронното здравеопазване. Липсата на електронна достъпност изключва значителни сектори от населението и им пречи да осъществяват в пълен размер своите професионални, образователни, развлекателни, граждански и социални дейности. Подобряването на електронната достъпност ще допринесе за постигането на целите както за икономическо, така и социално приобщаване.

Много държави приеха поне известни законодателни или подкрепящи мерки за повишаване на електронната достъпност и части от промишления сектор на ИКТ полагат значителни усилия за подобряване на достъпността на своите продукти и услуги[3].

Електронната достъпност представлява също така ключов елемент на европейската политика за електронно приобщаване[4]. В по-широк контекст ИКТ попадат в обхвата на предложената Директива за еднакво третиране, която се отнася до достъпа до стоки и услуги на публично разположение, както и за снабдяването с тях[5]. Европейската общност и държавите-членки трябва да изпълняват и задължения съгласно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания във връзка с достъпността на основаващи се на ИКТ стоки и услуги. Някои елементи от законодателството на ЕС вече се отнасят пряко или косвено към въпроси на електронната достъпност.

2.2. Обосновка за по-нататъшни действия

Напредъкът по отношение на електронната достъпност все още е незадоволителен въпреки ползите и вниманието от страна на политиците. Могат да се посочат много драстични примери за недостатъчна достъпност. Например само в половината от държавите-членки са на разположение услуги за предаване на текст, които са от съществено значение за глухи и хора с увреден говор; спасителни и аварийни услуги са пряко достъпни чрез текстов телефон само в седем държави-членки; радиопрограмите с текстов съпровод, телевизионните програми със субтитри и програмите на жестомимичен език продължават да са оскъдни; само 8 % от банкоматите, инсталирани от двете най-големи европейски банки за операции на дребно, са „говорещи“[6].

Свързаното с електронната достъпност съществуващо право на ЕС е ограничено. На равнището на държавите-членки съществуват значителни различия относно третирането на електронната достъпност както по отношение на разглежданите проблеми (достъпност най-вече на услугите за фиксирана телефонна връзка, телевизионни програми и публични уебсайтове), така и на завършеност на използваните политически инструменти. Изправен пред противоречиви изисквания и несигурност, секторът на ИКТ страда от тази разпокъсаност на пазара, което затруднява постигането на икономии от мащаба, необходими за поддържане на широко разпространени иновации и пазарен растеж. Части от сектора активно са ангажирани и си сътрудничат с потребителите (например относно достъпна цифрова телевизия), но твърде много са тези, които само наблюдават отстрани.

Ключовият проблем на електронната достъпност е, че сегашните усилия оказват незадоволително въздействие поради липсата на съгласуваност, неясно задаване на приоритети и недостатъчна законодателна и финансова подкрепа.

Следователно един общ и съгласуван европейски подход за електронна достъпност е от решаващо значение за постигане на значителни подобрения.

2.3. Предлагани действия

1. Постигане на промяна — укрепване на политическите приоритети, координацията и сътрудничеството със заинтересованите страни

През последните години бяха предприети няколко дейности на европейско равнище. Сега е моментът да се повиши синергията между тях и да се подкрепят отделни зони на действие за постигане на по-голямо и по-последователно въздействие.

Необходимо е държавите-членки, потребителите и индустрията да увеличат усилията си и да търсят по-голямо въздействие чрез по-тясно сътрудничество на европейско равнище и по-добро използване на съществуващите политически инструменти на ЕС. За да се подкрепи и подобри съгласуваността и ефективността на един общ подход и се спомогне за определяне на приоритети, Комисията ще създаде група ad hoc на високо равнище относно електронната достъпност , която ще докладва на групата на високо равнище за i2010 и ще включва представители на организации на потребители, ползватели с увреждания и в напреднала възраст, индустрията, свързана с ИКТ, спомагателните технологии и услугите, академични институции и компетентни органи.

В началото на 2009 г. Комисията ще създаде група ad hoc на високо равнище , която да разработи насоки относно приоритетите и по-съгласуван подход за електронна достъпност. Заинтересованите страни са призовани да сътрудничат на групата.

Комисията ще увеличи своята подкрепа за сътрудничество със и между заинтересованите страни. По-специално групите, следящи изпълнението на i2010, въпроси по стандартизацията, проблеми по далекосъобщенията и плана за действие за хора с увреждания, следва да използват предоставените от групата на високо равнище насоки, за да определят своите приоритети. Важно е също така потребителите, компетентните органи и индустрията да засилят своята ангажираност и сътрудничество по въпроси на електронната достъпност.

Необходимо е да се подберат приоритети за електронна достъпност. Първият приоритет е достъпността на уебсайтове, за който може да се приложи предлаганият съгласуван и общ подход. Следващите са достъпността на цифровата телевизия и електронните комуникации, включително достъпността на единния европейски номер за спешни повиквания. За целта следва да се увеличи сътрудничеството между потребителите и индустрията, като с помощта на групата на високо равнище то се обвърже по-добре със законодателната подкрепа и стимулирането на иновациите на равнището на ЕС.

Друг важен приоритет представляват терминалите на самообслужване и електронното банкиране[7]. По-тясното сътрудничество на заинтересованите страни ще спомогне за ориентиране относно по-нататъшни приоритети и ще определи обща програма за бъдеща работа.

Комисията вече засегна въпроса за електронната достъпност в своето предложение за нова версия на Европейската рамка за оперативна съвместимост[8] на услугите на електронното правителство и ще продължи с това в доразвиването на инициативата i2010 и на плана за действие за хора с увреждания.

Комисията ще осигури електронната достъпност да остане политически приоритет при доразвиването на инициативата i2010 и на плана за действие за хора с увреждания.

По-тясната координация и сътрудничество ще бъдат подсилени допълнително чрез повишено използване на дейностите, посочени по-долу.

2. Следене на напредъка и разпространение на добрата практика

След две проучвания, проведени през 2006—2008 г.[9], през 2009 г. Комисията ще стартира проучване с цел да продължи следенето на напредъка и прилагането на общата електронна достъпност и достъпността на уебсайтове.

Съгласно Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) през 2009 г. Комисията ще предложи нова тематична мрежа относно електронната достъпност и достъпността на уебсайтове за по-нататъшно повишаване на сътрудничеството от страна на заинтересованите страни, натрупване на опит и събиране на добри практики. Тя ще се стреми също така да укрепи мрежата ePractice за обмен на добри практики в областта на електронното правителство, здравеопазване и приобщаване, която вече натрупа голямо количество експертни познания относно електронната достъпност.

Комисията ще наблюдава напредъка и прилагането на достъпността на уебсайтовете и електронната достъпност, ще подкрепя сътрудничеството и обмена на добри практики чрез проучвания и тематична мрежа по ПКИ , която е планирано да започне да функционира през 2009 г.

3. Подкрепа за иновации и внедряване

Вече съществува широка подкрепа за научните изследвания и иновациите в областта на електронната достъпност. През 2008 г. 13 нови проекта бяха финансирани с около 43 милиона EUR от програмата на ЕС за научни изследвания. Комисията ще продължи активно да подкрепя електронната достъпност и ИКТ за самостоятелен живот на хора в напреднала възраст чрез програмите на ЕС за научни изследвания с допълнителна покана за представяне на предложения през 2009 г.

Комисията ще осигури електронната достъпност да бъде основен приоритет за научни изследвания и иновации през 2009 г. и след това.

Държавите-членки и Комисията ще използват съвместната научноизследователска програма „Интелигентна заобикаляща среда“, стартирана през 2008 г., за да стимулират основаващи се на ИКТ иновативни решения за независимо живеене, както и за предотвратяване и управление на хронични заболявания на възрастни хора.

По ПКИ през 2008 г. Комисията финансира пилотен проект относно достъпната телевизия и пилотни проекти относно ИКТ за възрастни хора с цел ускорено внедряване на технологии. През 2009 г. Комисията ще финансира пилотен проект относно „цялостно преобразуване“ (съчетаването на аудио-, текстови и видеокомуникации за подпомагане на хора с увреждания), който ще помогне на хора със слухови и говорни увреждания да ползват европейския номер „112“ за спешни повиквания.

Държавите-членки и заинтересованите страни са приканени да стимулират иновациите в областта на електронната достъпност и нейното въвеждане посредством структурните фондове, 7-ата рамкова програма, програмата „Интелигентна заобикаляща среда“ и национални програми.

Съгласно Регламента за структурните фондове[10] от държавите-членки се изисква да разглеждат достъпността за хора с увреждания като един от критериите за получаване на финансиране. В този контекст през 2009 г. Комисията ще предостави приложим към ИКТ „инструментариум за хора с увреждания“ и ще насърчава държавите-членки и регионите да гарантират включването на достъпността на ИКТ в техните критерии за възлагане на поръчки и финансиране.

През 2009 г. Комисията ще предостави приложим към ИКТ „ инструментариум за хора с увреждания “ за използване в структурни фондове и други програми.

4. Улесняване на дейностите по стандартизация

Комисията продължава силната си подкрепа за електронната достъпност в своята работна програма по стандартизация. По-конкретно, издаденият на европейските организации за стандартизация мандат 376 представлява важна стандартизационна дейност, подпомагаща електронната достъпност[11]. Комисията ще насърчава използването на резултатите от работата по стандартизацията и ще настоява за бързо продължаване на мандат 376 с цел предоставяне на самите стандарти и на свързаните с тях схеми за оценяване на съответствието. Този процес ще се допълва и подпомага чрез диалог със заинтересованите страни, обмен на добри практики и пилотни проекти за внедряване, както е посочено в настоящото съобщение относно предлаганите действия.

Съгласно мандат 376 през 2009 г. и след това ЕОС в сътрудничество със съответните заинтересовани страни следва бързо да разработят стандарти на ЕС за електронна достъпност.

5. Използване на сегашното законодателство и разглеждане на ново законодателство

Съществува ясна връзка на национално равнище между съществуването на законодателство и сегашното равнище на напредък относно електронната достъпност[12]. Научните изследвания сочат рисковете от правна разпокъсаност в ЕС поради различаващи се законодателни мерки. Въз основа на това и изхождайки от съобщенията през 2005 и 2007 г., Комисията започна проучването на по-общ законодателен подход към електронната достъпност.

Предвид обаче на широкообхватния, сложен и развиващ се характер на тематиката на електронната достъпност, все още не съществува ясен консенсус относно възможно законодателство на ЕС, посветено на електронната достъпност[13] — например относно елементи като обхват, стандарти, механизми за съответствие и връзки със съществуващото законодателство. Освен това, макар да съществува ясен консенсус относно нуждата да се действа съвместно за подобряване на електронната достъпност, има различни становища кои следващи действия да бъдат с приоритет. Ето защо Комисията заключи, че все още не е настъпило времето за конкретно законодателно предложение относно електронната достъпност, но тя ще продължи да оценява неговата осъществимост и уместност, като взема под внимание действителния напредък в тази област.

Въпреки това, в сегашното законодателство на ЕС съществуват разпоредби, които остават недостатъчно оползотворени — по-специално относно радиосъобщителното оборудване, електронните съобщения, обществените поръчки, авторското право в информационното общество, равенството в заетостта, данъка върху добавената стойност и освобождаването във връзка с държавна помощ[14]. Използването напълно на тези разпоредби вече би подобрило значително електронната достъпност в държавите-членки. Поради това Комисията насърчава държавите-членки да се възползват в максимална степен от тях, преди да се разглежда ново законодателство.

Няколко от горепосочените елементи на законодателството на ЕС вече са в процес на преразглеждане или ще бъдат преразгледани в скоро време[15]. Комисията ще се стреми да гарантира, че при тези преразглеждания се вземат предвид изисквания за електронна достъпност, ако това е уместно. Освен това законодателните предложения за електронните съобщения значително подсилват разпоредбите в сегашната правна рамка относно потребителите с увреждания. Комисията също така внимателно ще следи транспонирането и прилагането на Директивата относно аудиовизуалните медийни услуги[16] и по-специално на член 3в от нея, който предвижда държавите-членки да насърчават доставчиците на медийни услуги под тяхната юрисдикция да гарантират за своите услуги, че те постепенно ще станат достъпни за хора със зрителни или слухови увреждания.

Комисията ще осигури включването на подходящи разпоредби за електронна достъпност в преработките на законодателството на ЕС. Държавите-членки, заинтересованите страни и Комисията следва напълно да се възползват от възможностите в сегашното законодателство за подобряване на електронната достъпност.

3. Достъпност на уебсайтове

Достъпността на уебсайтовете е важен аспект на електронната достъпност, която предоставя възможност на хора с увреждания да възприемат и разбират уебсистемата, както и да се придвижват в нея, да осъществяват взаимодействие с нея и да допринасят за нейното развитие. Тя е от полза и за други хора с ограничено зрение, сръчност или познавателна способност, каквито са възрастните хора. Достъпността на уебсайтовете стана особено важна поради експлозивното нарастване на онлайн информацията и на интерактивните услуги: онлайн банкиране, пазаруване, услуги от държавни и обществени органи, както и комуникации с отдалечени близки или приятели.

3.1. Преглед на положението

Въпреки значението на достъпността на уебсайтовете нейното общо равнище остава ниско за целия ЕС. При проведените през последните години национални и европейски проучвания беше установено, че повечето публични и частни уебсайтове не отговарят дори на най-елементарните изисквания на международно приети предписания за достъпност. Извършено наскоро проучване показа, че само 5,3 % от изследваните правителствени уебсайтове напълно отговарят на основните предписания за достъпност и почти никой от уебсайтовете на търговски дружества[17]. Това обяснява защо много хора намират, че важни уебсайтове са трудни за ползване, поради което рискуват да бъдат изключени частично или изцяло от информационното общество.

През последните години в държавите-членки се обръща все по-голямо внимание на достъпността на публичните уебсайтове[18]. На европейско равнище, през 2001 г. в съобщение относно достъпността на уебсайтовете държавите-членки бяха призовани да подкрепят насоките относно достъпността на съдържанието на уебсайтове (WCAG)[19]. В две резолюции[20] Съветът изтъкна нуждата да се увеличи достъпността на уебсистемата и на нейното съдържание. През 2002 г. Европейският парламент предложи към 2003 г. всички публични уебсайтове да бъдат напълно достъпни за хора с увреждания[21]. През 2006 г. в министерската декларация от Рига относно обхващащо всички информационно общество беше включен ангажимент 100 % от публичните уебсайтове да станат достъпни за всички до 2010 г.

В международен мащаб версия 1 на WCAG беше приета през 1999 г. от Консорциума на световната уебмрежа (W3C). Неясноти в нея обаче доведоха до различия в прилагането ѝ от държавите-членки, а WCAG 1.0 губи и актуалността си поради новости в развитието на интернет. От няколко години W3C разработва нова версия на спецификациите (WCAG 2.0); сега тя се намира в заключителен етап на приемане. Сега предизвикателството е да се избегнат различия в прилагането.

3.2. Обосновка за по-нататъшни действия

В някои случаи подобряването на достъпността на един уебсайт може да е трудна задача, за чието решаване да се изискват значителни разходи и експертни познания. Съществуват обаче все повече доказателства и документирани примери, че превръщането на един уебсайт в достъпен за всички носи реални ползи не само за потребители с увреждания, но и за собствениците на сайта, както и за потребителите като цяло. Предлаганите услуги са по-лесно използваеми, поддържането им е по-просто и те са достъпни за повече потребители[22]. В резултат на това, с повишаване на достъпността на уебсайтовете се подобрява положението за хора с увреждания, а също и за други потребители, като по този начин може да се увеличи конкурентоспособността на европейските фирми.

Пример от практиката: ползи от достъпен за всички уебсайт

След като направи своя уебсайт достъпен за всички, дружество за финансови услуги в Обединеното кралство установи следните ползи:

— Клиентите намират нужната информация по-бързо и се задържат в сайта по-дълго време.

— Услугите се ползват и от нови клиенти, което води до увеличаване на онлайн продажбите.

— Поддръжката на уебсайта е по-проста, по-бърза и по-евтина.

— Класацията на уебсайта от машини за търсене е подобрена значително.

— Премахнати са проблеми със съвместимостта и е подобрен достъпа до сайта чрез мобилни устройства.

— За по-малко от 12 месеца е постигната възвръщаемост на инвестициите от 100 %.

Дори при това положение непроменената разпокъсаност на законодателството в държавите-членки в съчетание с липсата на ясни законодателни действия на европейско равнище продължава да пречи на вътрешния пазар, създава бариери за потребителите и гражданите в тази презгранична среда и спъва промишленото развитие. Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания предвижда свързани с интернет задължения, които трябва да се изпълняват от държавите страни по Конвенцията. Ето защо са необходими по-нататъшни действия на европейско равнище.

3.3. Предлагани действия

Държавите-членки и отделните доставчици на услуги продължават да носят основната отговорност за подобряване на достъпността на уебсайтовете. Въпреки това съществуват действия, които Комисията може да предприеме или подпомогне, за ускорено подобряване на достъпността на уебсайтовете в Европа дори без специални законодателни разпоредби на ЕС относно достъпността на уебсайтовете. Цялостен успех ще бъде постигнат чрез общ и съгласуван подход. Основните направления на действие са:

6. Подпомагане на бързото приемане и прилагане на международни насоки в Европа

Съществува широк консенсус, че насоките WCAG 2.0 представляват техническите спецификации, които трябва стриктно да се спазват, за да се осигури достъпността на уебсайтовете. След като W3C постигне съгласие относно насоките, което се очаква да стане в близко бъдеще, ще може да се завърши работата по мандат 376 за хармонизация на европейско равнище. Междувременно държавите-членки следва да предприемат действия, за да осигурят постигането на целта от Рига за достъпност на публичните уебсайтове и да се подготвят за бързото въвеждане на нови спецификации за достъпността на уебсайтовете в националните законодателства по общ и съгласуван начин чрез:

- публикуване през 2009—2010 г. на актуализирани технически указания и превод на съответните спецификации на W3C, ако е необходимо;

- определяне през 2009 г. на съответните публични уебсайтове и вътрешни мрежи[23] и постигане на тяхната достъпност през 2010 г.

Комисията ще продължи своята работа за подобряване на достъпността на собствените си уебсайтове, като актуализира вътрешните си предписания за отразяване на новите спецификации.

Непубличните доставчици на услуги и по-специално собствениците на уебсайтове, предоставящи услуги от общ интерес[24], както и операторите на уебсайтове с търговски характер, които са от съществено значение за участие в социално-икономическия живот, също са приканени да подобрят достъпността на своите уебсайтове (от 2008 г. нататък).

Държавите-членки следва да постигнат 100 % достъпност на публичните уебсайтове до 2010 г. и да се подготвят за бърз преход към актуализирани спецификации за достъпност на уебсайтове по общ и съгласуван начин .

Собствениците на уебсайтове, предоставящи услуги от общ интерес, както и собствениците на други подобни уебсайтове следва да подобрят достъпността на своите уебсайтове.

Въз основа на WCAG 2.0 европейските организации за стандартизация, в сътрудничество със заинтересованите страни, следва бързо да разработят стандарти на ЕС за достъпност на уебсайтове .

Комисията подобрява достъпността на своите уебсайтове, като актуализира вътрешните си предписания за отразяване на новите спецификации.

Комисията ще наблюдава и подкрепя това развитие, като насърчава държавите-членки да предприемат спешни действия по ключови аспекти на прилагането и подпомага събирането и обмена на практически опит главно чрез платформата ePractice[25]. В зависимост от напредъка и наличието на стандарти Комисията ще разгледа нуждата от общи насоки за ЕС, включително законодателни действия[26].

Комисията ще наблюдава и оповестява напредъка и ще разгледа нуждата от общи насоки за ЕС, включително законодателни действия (от 2009 г. нататък).

7. Подобряване на разбирането за достъпността на уебсайтовете и нейното повишаване

Съществува голяма потребност по-добре да се видят, разберат и осъзнаят нуждите и решенията за достъпност на уебсайтовете. Държавите-членки следва да поемат водеща роля за постигане на това чрез:

- широко популяризиране на достъпността на уебсайтовете чрез предоставяне на ясна информация и указания относно достъпността на уебсайтовете, включително чрез спомагателни технологии[27], и насърчаване на използването на декларации за достъпност[28];

- подкрепа за схеми за обучение, споделяне на знания и обмен на добри практики;

- закупуване на достъпни инструменти и уебсайтове чрез своите обществени поръчки;

- определяне през 2009 г. на национален орган за контакт относно достъпността на уебсайтовете — например чрез уебсайт;

- наблюдаване и отчитане пред предложената група на високо равнище и обществеността на напредъка в спазването, удовлетвореността на потребителите и разходите за осъществяване на достъпност както за публични, така и за други уебсайтове.

Държавите-членки следва да играят водеща роля за подобряване на осведомеността и разбирането за достъпността на уебсайтовете по съгласуван, ефикасен и ефективен начин и да докладват за напредъка пред групата на високо равнище.

4. Заключение

Нужни са общи и съгласувани действия на много равнища за постигане на електронна достъпност. По-специално, от съществено значение е незабавният и бърз напредък по отношение на достъпността на уебсайтовете. Всички заинтересовани страни играят решаваща роля за постигане на общата цел за действително достъпно за всички информационно общество.

Комисията приканва Съвета, Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да изразят своите становища относно действията, които трябва да се предприемат, за да стане информационното общество достъпно за всички.

Приложение — обобщение на действията

Електронна достъпност

Действия | Дата | Отговорност |

Създаване на група ad hoc на високо равнище, която да разработи насоки относно приоритетите и по-съгласуван подход за електронна достъпност. Заинтересованите страни са призовани да сътрудничат на групата. | Началото на 2009 г. | ЕК, заинтересовани страни |

Осигуряване електронната достъпност да остане политически приоритет при доразвиването на инициативата i2010 и на плана за действие за хора с увреждания. | 2009— | ЕК |

Наблюдаване на напредъка и прилагането на достъпността на уебсайтовете и електронната достъпност, подкрепа за сътрудничеството и обмена на добри практики чрез проучвания и тематична мрежа по ПКИ. | 2009— | ЕК, индустрия, заинтересовани страни |

Осигуряване електронната достъпност да бъде основен приоритет за научни изследвания и иновации. | 2009— | ЕК |

Стимулиране на иновациите в областта на електронната достъпност и нейното въвеждане посредством структурните фондове, 7-ата рамкова програма, програмата „Интелигентна заобикаляща среда“ и национални програми. | 2009— | Държавите-членки, други заинтересовани страни |

Предоставяне на приложим към ИКТ „инструментариум за хора с увреждания“ за използване в структурни фондове и други програми. | 2009 | ЕК |

Съгласно мандат 376 бързо разработване на стандарти на ЕС за електронна достъпност в сътрудничество със съответните заинтересовани страни. | 2009— | ЕОС |

Осигуряване включването на подходящи разпоредби за електронна достъпност в преработките на законодателството на ЕС. | 2008— | ЕК |

Използване напълно на възможностите в сегашното законодателство за подобряване на електронната достъпност. | 2008— | Държавите-членки, ЕК, индустрия, заинтересовани страни |

Достъпност на уебсайтове

Постигане на 100 % достъпност на публичните уебсайтове и подготовка за бърз преход към актуализирани спецификации за достъпност на уебсайтове по общ и съгласуван начин. | 2009—2010 | Държавите-членки |

Бързо разработване на стандарти на ЕС за достъпност на уебсайтове въз основа на WCAG 2.0. | 2009— | ЕОС (и заинтересовани страни) |

Подобряване на достъпността на уебсайтовете на Комисията, актуализиране на вътрешните предписания за отразяване на новите спецификации. | 2009— | ЕК |

Собствениците на уебсайтове, предоставящи услуги от общ интерес, както и собствениците на други подобни уебсайтове да подобрят достъпността на своите уебсайтове. | 2009— | Други заинтересовани страни |

Наблюдаване и оповестяване на напредъка и разглеждане на нуждата от общи насоки за ЕС, включително законодателни действия. | 2009— | ЕК |

Водеща роля за подобряване на осведомеността и разбирането за достъпността на уебсайтовете по съгласуван, ефикасен и ефективен начин и докладване за напредъка пред групата на високо равнище. | 2008— | Държавите-членки |

[1] COM(2008)412.

[2] Демографската промяна — въздействието на новите технологии и информационното общество.

[3] Вж. подробности в придружаващия работен документ.

[4] Съобщение COM(2005) 229 относно i2010, Съобщение COM(2005) 425 относно електронната достъпност и Съобщение COM(2007) 694 относно електронното приобщаване.

[5] COM(2008) 426.

[6] За подробности вж. проучването MeAC („Измерване на напредъка в електронната достъпност в Европа“).

[7] Вж. доклада за допитването до обществеността.

[8] http://ec.europa.eu/idabc/en/document/7728

[9] MeAC и проучване относно достъпността на основаващи се на ИКТ продукти и услуги за хора с увреждания и в напреднала възраст.

[10] Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета.

[11] Целта на мандат 376 е да позволи използването на обществени поръчки и на практиката за ИКТ за премахване на пречките за участие в информационното общество на хора с увреждания и в напреднала възраст. Мандатът беше даден от Комисията на ЕОС за представяне на решение за общи изисквания (например за големина на текстове, контрастност на изображението върху екрана, размери на клавиатурата и т.н.) и оценка за съответствие.

[12] Вж. MeAC и проучването относно достъпността на основаващи се на ИКТ продукти и услуги за хора с увреждания и в напреднала възраст.

[13] При общественото допитване 90 % от организациите на потребители посочиха като високоприоритетно въвеждането на задължително законодателство спрямо 33 % от представителите на индустрията и на държавните органи.

[14] Директиви 2000/78/ЕО, 2002/21/ЕО, 1999/5/ЕО, 2004/18/ЕО, 2001/29/ЕО, 2007/65/ЕО.

[15] Например в процес на преразглеждане е Директива 1999/5/ЕО относно крайното оборудване: в този контекст Комисията ще се погрижи да се запази възможността за прилагане на съответния член 3, параграф 3, буква е) от нея.

[16] Директива 2007/65/ЕО.

[17] Проучването MeAC.

[18] Вж. съответния работен документ.

[19] COM(2001) 529.

[20] 2002/C 86/02 и 2003/C 39/03.

[21] C5-0074/2002-2002/2032(COS).

[22] Работен документ на службите на Комисията.

[23] В съответствие с Директива 2000/78/ЕО за равно третиране в областта на заетостта.

[24] Както е посочено в COM(2007) 725.

[25] www.epractice.eu.

[26] Вж. оценка на въздействието на COM 2007 (694).

[27] Елементи от основаващо се на ИКТ оборудване, които осигуряват функционални способности на хора с увреждания.

[28] Предоставящи допълнителна информация като например за политиката за достъпност на уебсайта, спазването на съответните спецификации, подпомагането на хора с увреждания, механизми за жалби.