52008DC0766

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 20.11.2008

COM(2008) 766 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Приходи от организираната престъпност Да гарантираме, че престъпността „не си струва“

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ 3

2. ЗАЩО ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ? 3

3. ТЕКУЩИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРАВНАТА РАМКА НА ЕС 4

3.1. Съществуващата правна рамка и слабостите при нейното прилагане 4

3.2. Преработване на правната рамка на ЕС 6

3.3. Необходимост от допълнителни правни разпоредби 6

4. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ 8

4.1. Създаване на национални служби за възстановяване на активи 9

4.2. Създаване на ефективни служби за възстановяване на активи 9

4.3. Сътрудничество между ОВА — ролята на Европол и на Eвроюст 11

5. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО — АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ 11

6. ПРИДРУЖАВАЩИ НЕЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ 12

6.1. Нови средства за по-ефективно установяване на приходите от престъпления 12

6.2. Подсилване на финансовите разследвания и финансовия анализ на престъпленията 12

6.3. Поддържане на редовни и сравними статистически данни относно конфискациите 13

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ — ДЕСЕТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТА 13

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото съобщение обръща особено внимание на конфискацията и на възстановяването на приходи от престъпления в Европейския съюз[1].

В държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) съществуват, поотделно или заедно, различни правни процедури, целящи конфискацията на приходи от престъпления. Наличието на ефективни национални агенции, натоварени със задачата да проследява активите, представляват предварително условие за успешна конфискация, както и за международно сътрудничество.

Европейският съюз може да внесе добавена стойност , като

1. направи правната рамка на ЕС по-последователна и като я подобри допълнително,

2. насърчи координацията, обмена на информация и сътрудничеството между националните агенции,

3. подпомогне създаването на нови средства, свързани с установяването и проследяването на активите,

4. улесни изпълнението на заповеди за замразяване и конфискация,

5. улесни сътрудничеството с трети държави посредством ратифициране на конвенции и насърчаване на споразумения за разпределяне на активи,

6. подпомагане на партньори за разработване на нови инициативи посредством програми на ЕС за финансиране.

2. ЗАЩО ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ?

За да бъде сложен край на организираната престъпна дейност от първостепенно значение е престъпниците да бъдат лишени от приходите от техните престъпления. Организираните престъпни групи създават широкомащабни международни мрежи и натрупват значителни печалби от различни престъпни дейности. Парите от престъпления се изпират и се вливат отново в законната икономическа дейност.

Ефективността на националните системи за борба с изпирането на пари и международното сътрудничество в тази област са от първостепенно значение. Дори когато приходите от престъпления са били успешно изпрани обаче, активите на престъпниците от организираните мрежи могат да бъдат установени посредством финансово разузнаване и разследване, както и да бъдат запорирани и възстановени.

Конфискацията и възстановяването на активи от престъпления представлява изключително ефективен начин за борба с организираната престъпност, която има за цел предимно натрупването на печалби[2]. Конфискацията пречи на използването на печалби от престъпления за финансиране на други престъпни дейности, на подкопаването на доверието във финансовите системи и на корумпирането на легитимното общество. Конфискацията има възпиращ ефект, утвърждавайки идеята, че престъпността „не си струва“[3]. Това може да спомогне за премахването на отрицателните модели на подражание сред местните общности. В някои случаи мерките за конфискация на приходите от престъпления позволяват да бъдат засегнати лицата, които взимат решенията в престъпните организации, които рядко са предмет на разследване и на съдебно преследване.

Понастоящем общият брой конфискации в ЕС е относително малък и възстановените суми от организирана престъпна дейност са скромни, особено в сравнение с предполагаемите доходи на организираните престъпни групи. Затова е желателно засилено използване на процедури за конфискация.

3. ТЕКУЩИ ВЪРПОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРАВНАТА РАМКА НА ЕС

На национално равнище се прилагат четири рамкови решения на ЕС с цел гарантиране на общ подход към конфискацията. Прилагането на три от тях повдига въпроси.

3.1. Съществуващата правна рамка и слабостите при нейното прилагане

Рамково решение 2001/500/ПВР[4] хармонизира някои разпоредби на държавите-членки относно конфискацията и наказателните санкции по отношение изпирането на пари. Като цяло този текст е транспониран сравнително добре в повечето държави-членки.

Рамково решение 2003/577/ПВР[5] прилага принципа на взаимно признаване на заповедите за обезпечаване на имущество или доказателства. Съществуват значителни закъснения при транспонирането от страна на държавите-членки. Налице е малко информация относно прилагането на практика на разпоредбите, които гарантират, че активите или доказателствата, намиращи се в дадена държава-членка могат да бъдат обезпечени въз основа на решение, което е взето от съдебен орган на друга държава-членка и предаден директно на изпълняващия съдебен орган посредством ad hoc удостоверение. Оказва се, че удостоверението, с което се иска изпълнението на заповедта за обезпечаване е доста трудно за попълване и не съдържа всички необходими полета. Затова съдебните органи често използват стандартните формуляри за правна взаимопомощ. Ако тази тенденция продължи, рамковото решение няма да постигне изцяло поставените си цели.

Рамково решение 2005/212/ПВР[6] има за цел да гарантира, че държавите-членки въвеждат ефективни правила за конфискация, включително правила относно уликите за източника на въпросните активи. Докладът за Комисията за прилагането от декември 2007 г.[7] показва, че повечето държави-членки прилагат бавно мерките, които биха позволили по-широко използване на конфискациите. Оказва се, че разпоредбите от този текст са неясни и водят до частично транспониране. Освен това рамковото решение предоставя алтернативни критерии за разширени правомощия за конфискация. Възможно е това de facto да ограничава обхвата на взаимното признаване. Съответните национални органи ще изпълняват заповедите за конфискация, издадени от друга държава-членка, единствено ако те се базират на същото/ите основание/я за конфискация, които се прилагат в тяхната държава-членка.

Рамково решение 2006/783/ПВР[8] прилага принципа на взаимно признаване на заповедите за конфискация. Необходима е по-добра координация между горепосочените критерии за разширени правомощия за конфискация и разпоредбите за взаимно признаване на заповедите за конфискация. По силата на тези разпоредби една от причините, които водят до непризнаване или до неизпълнение на заповед за конфискация е, че тя попада извън обхвата на опцията/опциите от Рамково решение 2005/212/ПВР, приети от държавата-членка, изпълняваща заповедта в нейното национално законодателство. Освен това Рамковото решение 2006/783/ПВР се прилага само за заповеди за конфискация, издадени в рамките на наказателните съдопроизводства. Затова не е сигурно, че заповедите за конфискация по граждански дела или при разширени правомощия за данъчно облагане ще бъдат изпълнени задължително във всички държави-членки. Въпросът, свързан с взаимното признаване е от значение, тъй като тези процедури се използват все повече и повече, особено в държави, които прилагат системата на обичайното право и са ефективна мярка срещу приходи, натрупани от дейности на организираната престъпност. Все още е много рано да се определят възможните закъснения при транспонирането на това рамково решение в националните законодателства.

В допълнение към горепосоченото рамково решение Вторият протокол[9] към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности[10] , който ще влезе в сила до края на 2009 г., предоставя мерки за конфискация, както и за оперативно сътрудничество с държавите-членки при борбата срещу измамите и изпирането на пари, включително конфискация. В предложението за рамково решение за европейска заповед за предаване на доказателства за получаване на предмети, документи и данни, които се използват при съдопроизводства по наказателноправни въпроси[11] , което следва да бъде официално прието в края на 2008 г., се предвиждат правила за проследяване на заповеди за замразяване, издадени въз основа на Рамково решение 2003/577/ПВР. Предложението включва също така някои разпоредби от Протокола към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 2001 г.[12]

3.2. Преработване на правната рамка на ЕС

В заключение съществуващите правни текстове са транспонирани само частично. Някои от разпоредбите от рамковото решение не са съвсем ясни, в резултат на което транспонирането им в националното законодателство е неравномерно. Липсата на координация между критериите за разширени правомощия за конфискация, от една страна, и разпоредбите за изпълнение на заповедите за конфискация в други държави-членки, от друга страна, могат да се отразят сериозно върху взаимното признаване. Съществуват релевантни въпроси, свързани с взаимното признаване на заповедите за замразяване и конфискация, основани на гражданските процедури за конфискация или върху разширеното използване на правомощията за данъчно облагане. От първостепенно значение е наличието на бързи и ефективни механизми за замразяване и конфискация на активи в чужбина. С оглед на горепосочените съображения следва да се обмисли възможността за преработване на съществуващата правна рамка на ЕС. Преработването ѝ би било в съответствие с политиките на ЕС за опростяване и по-добро регулиране, и би подобрило степента на яснота и последователността на съществуващите текстове.

3.3. Необходимост от допълнителни правни разпоредби

В допълнение към преработването на съществуващата правна рамка Комисията ще проучи възможността за разширяване на правните понятия и за въвеждане на нови правила с цел увеличаване на възможностите за конфискация. Тъй като обаче мерките за конфискация (напр. отмяна на тежестта на доказването) могат да се отразят върху основните права (като правото на собственост и правото на адекватни средства за обжалване) е необходим балансиран подход и трябва да бъдат осигурени подходящи предпазни мерки. Въз основа на практиката в държавите-членки могат да бъдат обмислени следните идеи за дискусия :

3.3.1. Конфискация без налагане на наказателна присъда (конфискация с гражданска процедура)

По силата на юрисдикциите на повечето държави-членки конфискацията е санкция, свързана с наказателна присъда. Един нов правен инструмент може да предвиди обаче случаи, при които конфискацията се извършва без предварително да бъде наложена наказателна присъда (като по този начин Препоръка 3 на Специалната група за финансови действия (FATF)[13] бъде транспонирана в законодателството на ЕС). Например:

(i) При наличие на съмнение, че активите представляват приходи от тежки престъпления, поради разминаване с декларираните приходи на техния притежател и поради факта, че той/тя има редовни контакти с вече известни престъпници. При такива обстоятелства случаят може да бъде отнесен до граждански съд (който може да нареди конфискацията на активите) въз основа на най-вероятното предположение след преглед на доказателствата, че активите може да са придобити в резултат от престъпления. В тези случаи тежестта на доказване се отменя и предполагаемият правонарушител трябва да докаже, че източникът на активите е законен.

(ii) В случай, че заподозряното в извършване на тежко престъпление лице е починало или се укрива от правосъдието за определен период от време или по друга причина не е предмет на съдебно преследване.

(iii) В някои случаи, при изземане на парични суми в брой от страна на митническите органи в нарушение на Регламента на ЕС относно контрола на пари в брой [14] вземането на административно решение ще позволи на органите да задържат сумите, надхвърлящи 10 000 EUR, които не са декларирани при влизане или излизане от ЕС. Ако тези суми трябва да бъдат конфискувани обаче (например приходи от избягване на плащане на данъци) като крайна мярка е необходима заповед на съд. Фактът, че не във всички държави-членки на ЕС избягването на плащане на данъци в предмет на наказателно производство, това може да бъде допълнителен аргумент за конфискация по гражданско дело).

3.3.2. Въвеждане на ново углавно престъпление за притежаване на активи се незаконен произход

В държавите-членки съществуват, поотделно или заедно, различни правни процедури (конфискация по наказателно дело, конфискация по гражданско дело, използване на правомощията на органите за данъчно облагане), които имат една и съща цел - изземане на приходите от престъпления. В някои държави-членки не се допуска конфискация, ако липсва наказателна присъда.

Може да бъде въведено ново углавно престъпление за притежаване на активи с незаконен произход цел борба съсредоточаване върху приходите от престъпления в случаите, при които активите не отговарят на декларираните от техния притежател доходи и когато той/тя има редовни контакти с вече известни правонарушители. Разликата със случая от точка (i) е, че процедурата може да протече в наказателен съд и тежестта на доказването няма да бъде изцяло отменена[15].

3.3.3. Гарантиране на взаимно признаване на заповеди за замразяване и конфискация

Алтернативният подход се състои в гарантиране на взаимно признаване на заповеди за замразяване и конфискация, издадени в друга държава-членка, дори когато тези заповеди са основани на процедури, които не се прилагат в държавата, в която се изпълнява заповедта (напр. конфискация по гражданско дело, процедури, основани на разширено използване на правомощията за данъчно облагане). Следва да се отбележи обаче, че в такива случаи взаимното признаване може да се нуждае е обект на допълнителни условия.

3.3.4. Разширяване на обхвата на задължителната конфискация

След налагането на присъда за някои видове тежки престъпления, чрез които организираните престъпни групи трупат значителни печалби, може да бъде въведена задължителна конфискация. Списъкът с престъпления, посочени в Рамковото решение за разширени правомощия за конфискация може да бъдат използван като основа и разширен, за да обхване и други нарушения.

3.3.5. Налагане на задължението за предоставяне на информация за банкови сметки

Преработването може да предостави възможност за включване в новата правна рамка на разпоредбите, предвидени вече в Протокола от 2001 г., който все още не е ратифициран от достатъчен брой държави и все още не е влязъл в сила. В протокола се предвижда, че властите на държавите-членки трябва да предоставят подробни данни относно банковите сметки и банковите операции на определени лица и не могат да използват правилата за банкова тайна като основание за отказ да сътрудничат в този контекст. Прилагането на тези разпоредби ще спомогне в голяма степен за проследяване на активите в други държави-членки. Заместването на протокола с разпоредби в новата правна рамка относно конфискацията ще позволи на Комисията да ускори усилията с цел разпоредбите да бъдат изпълнявани изцяло.

4. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ

Все по-често приходите от престъпления се придобиват в държави, различни от тези, в които престъпните организации обикновено действат или в държавите, където е наложена присъда. Това прави по-трудно установяването на печалбите от престъпления и тяхното изземане. Сътрудничеството между националните власти и бързия обмен на информация са от първостепенно значение за оптимизиране на възможностите за конфискуване на приходите от престъпления.

4.1. Създаване на национални служби за възстановяване на активи

Службите за възстановяване на активи (СВА) улесняват проследяването на активите от престъпления, участват в процедурите за конфискация, следят за доброто управление на иззетите активи и действат като централно звено за контакт за дейности по конфискация на национално равнище.

Понастоящем такива служби не съществуват във всички държави-членки на ЕС[16] и се различават значително по отношение на своята структура, правомощия и практика. Сътрудничеството между националните органи в тази област се осъществява предимно чрез неофициалната мрежа на агенциите за възстановяване на активи (CARIN) (експерти по правоприлагане и съдебни експерти, занимаващи се с конфискация и възстановяване на активи) [17] .

Въз основа на успешния опит на CARIN през декември 2007 г. бе прието Решение 2007/845/ПВР на Съвета относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите-членки[18]. То има за цел да гарантира, че до 18 декември 2008 г. държавите-членки ще създадат или ще определят служби за възстановяване на активи, които ще действат като национални центрове за контакт за дейности, свързани с конфискация. Те ще насърчават посредством засилено сътрудничество най-бързото възможно проследяване на територията на ЕС на активи, придобит в резултат от престъпления. По-специално СВА трябва да могат да си сътрудничат ефективно с отделите за финансово разузнаване и със съдебните власти. В този смисъл следва да бъдат предоставени повече курсове за обучение на представители на съдебните органи, които работят в областта на проследяването и конфискацията на активи.

4.2. Създаване на ефективни служби за възстановяване на активи

В рамките на кратък период от време държавите-членки трябва да решат относно най-практичните начини за създаване на СВА на национално равнище, техните правомощия за ефикасно проследяване и замразяване на активи и възможностите им за обмен на данни.

В подкрепа на тези усилия през март 2008 г. се проведе пан европейска среща на високо равнище относно СВА [19] . Резултатите от нея ще бъдат утвърдени чрез насърчаване на обмена на най-добри практики и чрез подпомагане на държавите-членки за създаване на СВА, а именно чрез организиране при поискване на посещения на място на експерти партньори през 2009 и 2010 г. Въз основа на заключенията и на работата на CARIN бяха определени следните най-релевантни препоръки за създаване на ефективни СВА:

4.2.1. Структура на СВА

СВА трябва да имат плуридисциплинарна структура, включвайки експерти от областта на правоприлагането, съдебните органи, данъчните органи, социалното подпомагане, митниците и други подходящи служби. Тези представители трябва да могат да упражняват обичайните си правомощия и да предоставят информация в рамките на СВА без да са обвързани с правилата за професионална тайна. СВА следва да притежава необходимите ресурси и да бъде централно звено за всички искания за помощ, внесени от други държави. Те трябва да събират всички релевантни статистически данни относно замразяването и конфискацията на активи. СВА, които не управляват директно иззетите активи, трябва да събират информация относно иззети активи от органите, които се занимават с това.

4.2.2. Обмен на информация между СВА

СВА трябва да обменят информация бързо и по възможност в рамките на срока, предвиден в Рамковото решение 2006/960/ПВР[20]. Правните възможности за това всяка СВА да обменя спонтанно информация следва да бъдат анализирани допълнително. Следва да бъде изяснено каква информация може да бъде получена от отделните СВА без да се прибягва до процедури за правна взаимопомощ. Удостоверенията за искане за изпълнение на заповеди за замразяване и конфискация в друга държава-членка както и формулярите за правна взаимопомощ трябва да бъдат преразгледани с цел да бъде улеснено използването им. Следва да бъдат предоставени подробни насоки за попълването им. Следва да бъде създаден стандартен и сигурен канал за комуникация между различните СВА.

4.2.3. Правомощия на СВА

СВА трябва да имат достъп до всички релевантни бази данни[21] за установяване и проследяване на активи, включително финансова информация (в най-добрия случай до регистър със сметки в централна банка на национално равнище) и трябва да имат правомощия за принудително изискване на такава информация. Те трябва да разполагат с правомощия за временно замразяване на активи (напр. за срок от най-малко 72 часа) с цел предотвратяване на действия за прикриване на приходите от престъпления между момента на установяването им и изпълнението на съдебната заповед за замразяване или за конфискация. Те трябва да могат да провеждат съвместни разследвания с други органи.

В държавите-членки съществуват различни практики по отношение на дестинацията на конфискуваните и възстановени активи[22]. Желателно е да не се насърчават практики, които са доказали своята ефективност на национално равнище.

4.3. Сътрудничество между СВА — ролята на Европол и на Eвроюст

От степента на сътрудничество между СВА зависи успешното изпълнение на заповедите за замразяване и конфискация. След определяне или създаване на СВА във всички държави-членки техните дейности трябва да бъдат подпомагани и координирани с цел улесняване на бързия обмен на разузнавателна информация относно местонахождението и собствеността на активите от престъпления.

Следва да обмисли възможността за предоставяне на такава роля на Европол, чиято Служба за активи от престъпления вече постигна успех при подпомагане на следователи във финансовата област. През 2007 г. Европол подпомогна 133 разследвания за проследяване на приходите от престъпления и предостави на СВА експертни познания. Националните органи следва да включат Евроюст в по-голяма степен в работата си с цел да се улесни взаимното признаване на заповедите за замразяване и конфискация. През 2007 г. 30 от 1000 случая, върху които работи Eвроюст, бяха свързани с тази област.

5. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО — АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Конфискацията на приходи от престъпления е проблем от световен мащаб, тъй като правонарушителите продължават на натрупват легитимни активи в ЕС или в други райони на света. Необходимо е тясно международно сътрудничество по въпроси, свързани с конфискацията не само в рамките на ЕС, но и с трети държави. Съществуващите в ЕС правни инструменти не са достатъчни за справяне с тези проблеми.

Някои международни конвенции обаче включват разпоредби за конфискация на приходи от престъпления с цел насърчаване на международното сътрудничество за установяване, проследяване, замразяване и конфискация на активи от престъпления. Най-релевантни са Конвенцията на ООН за борба с трансграничната организирана престъпност („UNTOC“), Конвенцията на ООН за борба с корупцията („UNCAC“) и Конвенциите на Съвета на Европа относно изпирането на пари и конфискацията („Конвенции от Страсбург“). Определен брой важни разпоредби от тези конвенции все още не са включени в законодателството на Общността. Комисията ще продължи да полага усилия за това ЕС и държавите-членки да ратифицират и прилагат тези конвенции без отлагане и ще насърчава трети държави да направят същото.

В рамките на няколко международни форуми като Г8, ООН и Световната банка също понастоящем текат инициативи за възстановяване и конфискация на активи.

Международното сътрудничество в областта на конфискацията не винаги е задоволително поради различната степен на заинтересованост от сътрудничество. Необходимо е да бъде насърчено проактивното сътрудничество с трети държави, а именно чрез насърчаване на сключване на споразумения за разделяне на активи, включително такива, свързани с конфискация на равностойно имущество и разпространение на най-добри практики. В препоръка 38 на FATF и нейната тълкувателна бележка държавите се насърчават да установят договорености за координиране на процедурите за изземане и конфискация, включително разделянето на конфискувани активи. Конвенцията на Съвета на Европа от 2005 г. съдържа подобни разпоредби. Комисията може да поощри обмена на най-добри практики между държавите-членки в тази област.

6. ПРИДРУЖАВАЩИ НЕЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ

6.1. Нови инструменти за по-ефективно подпомагане на процедурите за конфискация

С цел да улесни исканията, свързани с установяването и проследяването на активите всяка СВА следва да има достъп до централизирани регистри на национално равнище. При липса на такива регистри държавите-членки следва да бъдат насърчени да ги създадат.

Следва да бъдат проучени начини за подобряване на наличната информация за заповеди за замразяване и конфискация в Съюза, чието изпълнение не е приключило, включително изготвяне на списък. Това ще позволи по-добър мониторинг на общия напредък по отношение на процедурите за замразяване и конфискация и за извличане на статистически данни относно времето, които са необходимо за изпълнението на такива заповеди.

6.2. Подсилване на финансовите разследвания и финансовия анализ на престъпленията

Тези средства са в центъра на борбата срещу финансирането на организираната престъпност и на тероризма. Насърчаването на по-широко използване на финансови разследвания и на финансовия анализ на престъпленията[23], като средства за правоприлагане във всички държави-членки ще подобри установяването и проследяването на приходите от престъпления.

Комисията работи с Европол и някои държави-членки върху проект, който се състои в изготвяне на набор от минимални общи стандарти за обучение на следователи във финансовата област (които обхващат осем области на познания и умения), система за акредитиране, която да обхваща цялата територия на ЕС и предоставяне на обучение в държавите-членки, което се основават на тези стандарти. Някои национални центрове за компетентност предлагат подходящи курсове за обучение. Първите резултати се очакват през 2009 г.

6.3. Поддържане на редовни и сравними статистически данни относно конфискациите

Необходими са повече и по-качествени статистически данни относно замразени или конфискувани активи. Налични са много малко данни, произтичащи предимно от национални бази данни или от доклади за взаимно оценяване на спазването на разпоредбите за борба с изпирането на пари, публикувани от FATF, Международния валутен фонд и комитета Moneyval на Съвета на Европа.

В рамките на плана за действие за 2006—2010 г. относно статистическите данни за престъпления се разработва нова методология за събиране на сравними статистически данни за изпиране на пари в държавите-членки. Тази методология предвижда събирането на информация за замразени, конфискувани и възстановени активи от престъпления. Събраните статистически данни могат да допринесат също така за оценяване на ефективността на механизмите за конфискация на държавите-членки.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ — ДЕСЕТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТА

Ефективната борба с престъпността означава усилията да бъдат насочени към области, които ще засегнат най-силно престъпните групи. Конфискацията и възстановяването на приходи от престъпления е насочено към техните средства и е жизненоважна част от по-широка стратегия по отношение на финансовите престъпления в ЕС.

Следва да бъде направено повече за насочване на вниманието към конфискацията, като най-ефективният начин за борба с организираната престъпност. Следните области на действие имат за цел да гарантират, че държавите в ЕС продължават да спазват най-високи стандарти в тази област:

7. Преработването в бъдеще на съществуващата правна рамка на ЕС ще подобри нейната яснота и последователност, както и ще разшири допълнително съществуващите правни понятия и ще въведе нови разпоредби.

8. Държавите-членки следва да приключат с транспонирането на съществуващата правна рамка и да приложат Решение 2007/845/ПВР на Съвета, като посочат или създадат служби за възстановяване на активи, които могат да обменят информация бързо, притежават адекватни правомощия и работят въз основа на най-добри практики.

9. Практическите пречки пред процедурите за конфискация в държавите-членки следва да бъдат премахнати. Комисията и държавите-членки ще проведат обсъждане въз основа на проучване на Комисията за оценка на ефективността на практиките в държавите-членки в края на 2008 г. с оглед на насърчаване на практиките, които са доказали ефективността си на национално равнище.

10. Службите за възстановяване на активи следва да се срещат редовно в рамките на неофициален форум с цел да гарантират ефективен обмен на информация, координиране и сътрудничество. Към Европол бе отправена покана да играе роля на координиращ орган за националните служби за възстановяване на активи.

11. Може да бъде разработена и приложена система за оценка на ефективността на службите за възстановяване на активи в ЕС (по-възможност системата следва да се основава на партньорски оценки).

12. Eвроюст следва да участва активно в улесняването на сътрудничеството на съдебно равнище и да насърчава взаимното признаване при дела, свързани с конфискация, както и да улеснява взаимоотношенията между службите за възстановяване на активи и съдебните органи.

13. Приоритетно може да бъде разработена и приложена програма за обучение на равнище на ЕС за финансови следователи. Държавите-членки следва да вземат предвид средствата, предвидени за анализ на финансови престъпления и за финансови разследвания на национално равнище.

14. Държавите-членки могат да предоставят по-добри статистически данни за замразени, конфискувани и възстановени активи. Тези данни следва да бъдат сравними между държавите. Статистическите данни ще спомогнат за оценяване на ефективността на прилаганите системи за конфискация.

15. Комисията и държавите-членки следва да разгледат въпроса за това как да предоставят на службите за възстановяване на активи в други държави-членки и в трети държави необходимата информация за установяване и проследяване на активи на тяхна територия, като изготвят по възможност централизирани регистри.

16. Европол, Eвроюст и държавите-членки следва да си сътрудничат за подобряване на наличната информация, включително чрез създаване на списък на заповеди за замразяване и конфискация в Европейския съюз, чийто изпълнение не е приключило.

[1] Съобщението се основава на неофициални срещи на експерти, проведени от Комисията, контакти с властите в държавите-членки, заключенията от пан-европейската конференция относно службите за възстановяване на активи и предварителните заключения от проучване на Комисията относно конфискацията в държавите-членки (което все още не е обнародвано).

[2] Заключенията на Съвета за правосъдие и вътрешни работи от 12—13 юни 2007 г. прикани държавите-членки да „положат повече усилия по отношение на финансовите аспекти на разследванията и съдебните преследвания, например по отношение на запорирането на активи .“

[3] Проведеното от Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство през 2007 г. проучване сочи, че престъпниците считат, че конфискацията има силен възпиращ ефект.

[4] Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност OВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1.

[5] Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства OВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.

[6] Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, OВ L 68, 15.3.2005 г., стр. 49.

[7] Доклад на Комисията на основание на член 6 от Рамковото решение на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (2005/212/ПВР), COM (2007) 805.

[8] Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, OВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59.

[9] Втори протокол, изготвен на основание на член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 12.

[10] Конвенция, изготвена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности, ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.

[11] Предложение за рамково решение на Съвета за европейска заповед за предаване на доказателства за получаване на предмети, документи и данни, които да се използват при съдопроизводства по наказателноправни въпроси, COM(2003) 688 окончателен, 14.11.2003 г.

[12] Документ на Съвета от 16 октомври 2001 г., с който се създава в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз Протокола към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, ОВ C 326, 21.11.2001 г.

[13] Препоръка 3 от 40-те препоръки на Специалната група за финансови действия (FATF) насърчава държавите да вземат предвид мерките за конфискация „без изискване за налагане на наказателна присъда или които изискват обвиняемият да докаже, че източникът на имуществото е законен, за което се твърди, че може да стане обект присъда“.

[14] Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, OВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 9.

[15] Този нов вид углавно престъпление бе въведено във Франция и води до ефективни резултати.

[16] Пълноценно действащи СВА съществуват само в Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство.

[17] CARIN е подпомагана от Комисията и от Европол, като включва експерти от 40 държави, включително 26 държави-членки на ЕС. Нейните цели са свързани с обмена на най-добри практики и подобряване на сътрудничеството между агенции по трансгранични въпроси.

[18] Решение 2007/845/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 година относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите-членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления, OВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 103.

[19] Срещата е организирана от Европол, австрийското и белгийското правителство и е подпомогната от Европейската комисия в рамките на програмата „Превенция и борба с организираната престъпност“ (http://ec.europa.eu/justice_home/funding/isec/funding_isec_en.htm).

[20] Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз, OВ L 386, 18.12.2006 г., стр. 89.

[21] Обществено достъпни и недостъпни бази данни, като поземлени регистри, счетоводни данни на дружества, регистрация на превозните средства, бази данни за свидетелства за съдимост и на финансови институции, полиция, данъчни органи, агенции за социално подпомагане, т.н.

[22] Например в Обединеното кралство активите се разпределят между органите, които са допринесли за тяхното възстановяване, докато в Италия те се често поверени на НПО за използване в социалната сфера.

[23] Между 2002 и 2005 г. Комисията финансира няколко проекта за подобряване на тези средства.