31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/14

—

отново потвърждава значението на стратегия на европейско равнище, насочена към подпомагане на икономическия растеж и заетостта, и основаваща се на иновации, изследователска дейности и конкурентоспособност, особено с оглед на настоящата криза на финансовите пазари и вероятното й отражение върху реалната икономика. Стратегията в същото време трябва да затвърди своя устойчив характер както чрез спазването на принципите за сближаване и солидарност, така и чрез опазване на околната среда;

—

отбелязва, че Стратегията за растеж и заетост, която беше подновена през 2005 г. от пролетния Европейски съвет, въпреки призива си за европейско партньорство, не успя да привлече напълно необходимото участие на институционалните актьори, които са от ключово значение за нейното осъществяване; и подчертава, че пролетният Европейски съвет призна „ролята на местното и регионалното равнище в създаването на растеж и работни места“ и установи, че „по-голямата ангажираност към програмата за растеж и работни места на всички равнища на управление ще доведе до изготвянето на по-последователни и ефективни политики“;

—

отбелязва, че споменатата по-горе недостатъчна ангажираност към Стратегията за растеж и работни места е в основата на неуспеха да се трансформират целите на Лисабонската стратегия в интегрирани на всички равнища на управление политики и че това доведе до процеси — не винаги положителни — при използването на производствените, финансовите, човешките и социалните ресурси, предназначени за постигане на целите за икономически растеж и по-качествени работни места.

Докладчик

:

г-н Flavio DELBONO (IT/АЛДЕ), Регионален съветник и заместник-председател на регион Emilia Romagna

1.

отбелязва нарастването на различията между растежа на европейската икономика и световната икономика преди всичко в резултат на променените условия, породени от глобализацията на пазарите;

2.

отново потвърждава значението на стратегия на европейско равнище, насочена към подпомагане на икономическия растеж и заетостта, и основаваща се на иновации, изследователска дейности и конкурентоспособност, особено на фона на сегашната криза на финансовите пазари и вероятното й въздействие върху реалната икономика. Стратегията трябва в същото време да затвърди своя устойчив характер както чрез спазването на принципите за сближаване и солидарност, така и чрез опазване на околната среда;

3.

отбелязва, че Стратегията за растеж и заетост, която беше подновена през 2005 г. от пролетния Европейски съвет, въпреки призива си за европейско партньорство, не успя да привлече напълно необходимото участие на институционалните актьори, които са ключово от значение за нейното осъществяване; и подчертава, че пролетният Европейски съвет призна „ролята на местното и регионалното равнище в създаването на растеж и работни места“ и установи, че „по-голямата ангажираност към програмата за растеж и работни места на всички равнища на управление ще доведе до изготвянето на по-последователни и ефективни политики“;

4.

в частност припомня, че, както беше установено в резултат на извършения мониторинг от страна на нейната платформа, съществува „Лисабонски парадокс“: местните и регионалните власти играят основна роля в Стратегията за растеж и работни места (образование, иновации, изследователска дейност на местно/регионално равнище), но често не я възприемат като част от Лисабонската стратегия (липса на икономии от мащаба/обхвата), а голяма част от тях дори не смятат, че Лисабонската стратегия е наистина от полза за тях;

5.

изхожда от предположението, че Лисабонската стратегия може да бъде осъществена ефикасно единствено, ако регионът притежава големи възможности за създаване, привличане и използване на човешки ресурси, гъвкави и многостранни умения, подготвени изследователи и висококвалифицирани специалисти, ако се характеризира с поведенчески модели, ценности, отношения, основани на доверието и организационни способности, които благоприятстват интеграцията и сътрудничеството между участниците и предприятията, функционирането на пазара и качеството на живота, ако в него е налице подходяща и пропорционално развита материална и нематериална инфраструктура, ако разполага с надеждни и ефикасни институции;

6.

отбелязва, че споменатата по-горе недостатъчна ангажираност към Стратегията за растеж и работни места е в основата на неуспеха да се трансформират целите на Лисабонската стратегия в интегрирани на всички равнища на управление политики и че това доведе до процеси — не винаги положителни — при използването на производствените, финансовите, човешките и социалните ресурси, предназначени за постигане на целите за икономически растеж и по-качествени работни места;

7.

припомня възгледите на Комитета на регионите, изразени неотдавна в няколко становища относно Лисабонската стратегия във връзка с:

8.

поради това подчертава необходимостта от:

9.

смята, че за успеха на стратегията е необходимо различните равнища на управление да приложат на практика своите решения, заложени в насоките на пролетния Европейски съвет, чрез по-интегриран подход на работа, като координират техните програми в съответните политически области, за да може политическото управление да стане по-ефективно. Във връзка с това следва да бъдат насърчавани споразуменията за многостепенно управление;

10.

насърчава местните и регионалните власти и техните сдружения и мрежи (например Лисабонската мрежа на регионите) от Европейския съюз да извършват по-активна дейност, включително и извън сферите на техните формални компетенции, за да предприемат, в контекста на стратегията, конкретни политики и действия, които да предоставят насока и подкрепа на икономическата и социалната структура в преследването на целите за растеж и заетост;

11.

призовава националните правителства на ЕС-27 да включват още по-ефективно местните и регионалните власти от техните страни в изпълнението на Лисабонската стратегия от началото до нейната окончателна фаза. Това може да се извърши чрез:

12.

отправя искане към Европейската комисия да преразгледа положението по-задълбочено в годишния си доклад, който ще публикува през декември 2008 г., като структурирано анализира ролята и участието на местните и регионалните власти във всяка държава в контекста на управлението на стратегията;

13.

призовава следващия пролетен Европейски съвет през 2009 г. да насърчи възможно най-широкото разпространение на интегрираното изготвяне на политиките и на средствата за многостепенно управление като постоянен елемент от изготвянето на политиките в целия Европейски съюз от настоящия момент до 2010 г., а и след тази дата;

14.

подновява своя ангажимент да допринесе за успеха на стратегията както чрез мониторинг на нейното изпълнение на регионално и местно равнище, така и чрез активна подкрепа при извършването на националните оценки, включително и чрез своите национални делегации;

15.

освен това отправя искане към Европейската комисия и институциите на всички равнища до подновят ангажимента си в областта на комуникацията: от една страна ангажимента към местните и регионалните власти във връзка с политиките и програмите, създадени включително с цел финансиране на дейности и планове, съответстващи на целите на Лисабонската програма, а от друга — към гражданите във връзка с въздействието, което Стратегията за растеж и работни места може да окаже върху ежедневието, като информира в по-голяма степен за това, какви дейности могат да се осъществяват на европейско равнище;

16.

Постоянните промени в световен мащаб и незавършеното изпълнение на Лисабонската стратегия налагат широк дебат за бъдещата роля на инициативите на равнище Общност, насочена към постигане на целите за по-голям растеж и по-качествени работни места;

17.

вижда в бързите и координирани действия на Европейския съюз за укрепване и регулиране на финансовите пазари важна предпоставка за растеж и заетост;

18.

би искал да се предприеме всеобхватна оценка и широк дебат, чрез конкретното участие на всички заинтересовани страни, което е от решаващо значение за постигането на целите, по следните теми:

19.

изтъква възможността дейностите на Европейската стратегия за растеж и работни места да се съсредоточат върху постигането на конкурентоспособност, основаваща се на научни изследвания и иновации, която е основен фактор, за да може икономическото и търговското пространство на Съюза да постигне реална конкурентоспособност на международно равнище, а на вътрешния пазар на труда — ново определяне на количеството и качеството на трудовата дейност. Заедно с това трябва да продължи прилагането на мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността на МСП и постигане на по-добро законотворчество. Социалната и екологичната устойчивост на растежа, както и икономическата също трябва да се запазят като референтни параметри при определяне на методите за постигане на целта за конкурентоспособност;

20.

предлага мерките на Общността вече да не се разработват под формата на всеобхватна стратегия, а като структурирана рамка на координираните и интегрираните политики, което ще позволи извършването на по-решителна и задълбочена дейност;

21.

подчертава, че е необходимо да се извършва по-ефективен процес на вземане на решения на равнище Общност при разработването, координацията и изпълнението на политиките и програмите, които ще изграждат новата програма за конкурентоспособността. Заедно с това трябва да се запазят компетенциите на държавите-членки и принципа на субсидиарност. Във връзка с това е желателно в прегледа на бюджета на Общността да се вземат важни решения в полза на политиката на конкурентоспособността както чрез количествена оценка на предоставените средства, така и в контекста на тясно сътрудничество между самите политики. В случаите, когато мерките попадат в компетенциите на държавите-членки, Европейският съюз и неговите държави-членки следва да предоставят ефективни инструменти за вземане на решения и координация в тази област между различните равнища на управление, за да се гарантира успехът на тези политики;

22.

подчертава необходимостта от отделянето на особено внимание с цел увеличаването и подобряване качеството на инвестициите за приложна изследователска дейност. Общите усилия на всички равнища на управление трябва да бъдат насочени към насърчаване и подкрепа на огромния брой МСП в търсенето на възможностите за инвестиции, които им придават международно измерение, запазвайки конкурентоспособността на предприятия в единния пазар. Публичните инвестиции във фундаменталните научни изследвания трябва непременно да бъдат съпроводени от значителни частни инвестиции в приложната научноизследователска дейност за нововъведения както при продуктите, така и при процесите;

23.

като осъзнава значението на единния пазар, като необходимо условие за реална и ефективна стратегия за конкурентоспособността, призовава да се поднови ангажиментът към изпълнението на всички мерки, целящи окончателното изграждане на единния пазар. Освен това призовава да се изтъква нейното местно и регионално измерение с оглед да се гарантират по-големи възможности за конкурентоспособност на МСП чрез използването на местното многообразие като конкурентно предимство;

24.

Във връзка с изпълнението на действително ефикасна стратегия за конкурентоспособността, следва да се обърне особено внимание на намаляването на броя на трудовите злополуки;

25.

подчертава необходимостта от европейска енергийна политика с акцент върху аспектите на производство, потребление и снабдяване чрез постепенно намаляване на енергийната зависимост от трети страни: тя е основен фактор за поддържане на конкурентоспособността на европейските предприятия, преди всичко на МСП, и за гарантирането на подходящ жизнен стандарт за гражданите;

26.

подчертава, че е необходимо да се насърчава активно и чрез различни подходи повишаването на заетостта на жените, като мерките, които следва да се предприемат в тази насока, трябва да бъдат определени от държавите-членки или от регионалните и местните власти в зависимост от техните правомощия. Практиката показва, че предлагането на трудова дейност при жените е по-чувствително по отношение на нетното възнаграждение отколкото при мъжете и че в различни сфери някои форми на улеснение на заетостта при жените биха могли да допринесат за запълване на огромната празнота, която продължава да съществува в много страни по отношение на целите от Лисабон;

27.

отбелязва, освен намирането на решение за последиците от намаляването на броя на населението в много региони, неотложността на намирането на решение на демографския проблем, предизвикан от застаряването на населението в европейското пространство, което се нуждае от нова социална политика за семейството, както и от подходяща имиграционна политика, съобразена с човешките и социалните потребности. Тази политика трябва да обхваща имиграцията не само на професионалисти, но при необходимост и на неквалифицирана работна ръка, която може да поддържа производството на МСП в зависимост от потребностите на отделните държави-членки и/или на регионалните и местните власти. Глобализацията на обществото и икономиката вече не позволява да се извършват действия, които често водеха до нерегламентирана заетост на пазара на труда;

28.

припомня значението на научното и академичното образование, но и на началното и средното образование, на професионалното обучение и на висшето образование, които позволяват пътища на обучение, завършващи с квалификация на високо равнище и създават предпоставки и възможности за нарастване на участието на гражданите, включително и на жените, в активния живот и производството. За целта би било целесъобразно да се развият дейности, насочени към реално намаляване на ранното напускане на училище;

29.

Във връзка с гореспоменатото, Комитетът на регионите подчертава необходимостта от запазване на основните ценности в европейския проект като отправна точка;

30.

отново обръща внимание върху значението на европейския социален модел и Европейската социална програма, както и на Болонския и Копенхагенския процес в областта на образованието и обучението. Въпреки тяхното многоообразие, националните системи имат общи основи и общи принципи, които формират споделено разбиране за социалния прогрес и в рамките на тази споделена идея за социален прогрес социалните партньори, местни общности, групи, местните и регионалните власти и граждански организации играят все по-важна роля;

31.

припомня ангажимента за опазване на околната среда както с действия на местно равнище, така и с мерки в световен мащаб, преди всичко във връзка с Протокола от Киото относно изменението на климата. В тази връзка подчертава значението за местното и регионалното равнище на пакета „Устойчивост“, изготвен от Комисията, и в частност Съобщението относно плана за действие за устойчива индустриална политика като интегрирана стратегия с цел икономиката на ЕС да стане не само по-конкурентоспособна, но и по-устойчива от гледна точка на околната среда;

32.

припомня освен това, че познаването на територията е един от най-важните аспекти за осъществяването на местно и регионално равнище на набелязаните от Лисабонската стратегия цели и следователно е важно общата статистическа информация да се актуализира и да се създаде възможност индикаторите да се анализират и на местно и регионално равнище;

33.

предлага след 2010 г. стратегията да се изпълнява въз основа на подобрено управление, което да даде нова динамика и импулс на европейските действия за икономически растеж и заетост. Необходимо е управление, което е в състояние да преодолее трудностите на съществуващите механизми (отворения метод на координация, определяне на критерии за сравнение, структурни индикатори и допълнителни технически подобрения);

34.

Това управление следва да се основава на:

35.

Комитетът на регионите ще допринесе също така за дискусията във връзка с решенията, които трябва да бъдат взети относно бъдещето на европейските политики за растеж и работни места след 2010 г. За тази цел Комитетът на регионите ще проучи и възможността за създаване на специализирана работна група, съставена от негови членове, която да бъде отворена за диалог с институциите на Общността.