9.10.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 257/76

—

приканва Европейската комисия да изготви рамкова програма, с която да улесни сътрудничеството и взаимовръзката между всички участващи администрации, както и да определи насоките за създаване на клъстери и връзки между тях, включително и трансгранични. Сътрудничеството между клъстерите е обещаващо средство за укрепване на иновационния капацитет на Европа и привличане на вниманието на инвеститори и изобретатели. Ето защо транснационалното сътрудничество на организациите на клъстери не трябва да се ограничава единствено на европейско равнище, а трябва да се извършва в световен мащаб, така че крайната цел да бъде създаването на световни клъстери;

—

счита, че е необходима цялостна стратегическа рамка, която да обхване вижданията на различните заинтересовани лица (публични администрации, университети, изследователски центрове и предприятия), позволяваща да се управляват координирано трите гореописани процеса:

—

във връзка с това предлага като първа стъпка от развитието на стратегическата рамка да бъде създадена експертна група на високо равнище, която да проучи въпроса и да предложи на вниманието на Съвета и Комисията насоките за интегриране и хармонизиране на критериите в тази област.

Докладчик

:

г-н Antonio GONZALEZ TEROL (ES/EНП), Генерален директор по европейските въпроси, автономна област Мадрид

1.

приканва следващото френско председателство да продължи да насърчава изготвянето на доклади и проучвания относно клъстерите, както и провеждането на политически дебати, и да изследва нови дейности, които могат да се развият въз основа на подготвяната от Комисията стратегия за политиката по отношение на клъстерите;

2.

определя „клъстер“ като концентрация по географски признак на предприятия, специализирани в една област, свързани с конкретни доставчици и с други предприятия от взаимносвързани отрасли, които се конкурират и същевременно си сътрудничат. Тази област обхваща множество сектори, с взаимно обогатяване на различни дисциплини и дейности. На практика клъстерите достигат максималното си развитие, когато са в състояние да се възползват от взаимозависимостта и да заложат на съпътстващи дейности, създавайки синергия, която позволява растеж на целия сектор, от което печелят всички участници в клъстера. И така, говори се за „сътрудничество в конкуренция“ или стратегия за предприемачество по средата между сътрудничество и конкуренция, присъща на клъстерите и пораждаща най-високи равнища на конкурентоспособност. Членовете на клъстера трябва да си имат взаимно доверие и да споделят еднакви цели и приоритети, за да постигнат пълна съгласуваност в разнообразен контекст на различни нива;

3.

признава, че Европейският съюз среща трудности при превръщането на идеите в нови продукти и услуги и че е целесъобразно да се приемат нови публични политики, които да улеснят взаимовръзката между различните заинтересовани страни, участващи в създаването, предаването и прилагането на знания. В крайна сметка е необходимо да се развият нови връзки между публичните администрации, университетите, изследователските центрове и предприятията;

4.

счита, че да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност е необходимо, но досега не бе достатъчно. За да се насърчат иновациите в Европа, е необходимо да се обединят силите и да се насочат специално инвестициите в научноизследователската дейност към стратегически сектори;

5.

отбелязва, че сама по себе си териториалната концентрация на предприятия не гарантира развитието на клъстери, нито на икономики в мрежа, синергии или по-добра конкурентоспособност. Трябва да се достигне една критична маса, производство в достатъчно количество, под което не може да се говори за клъстери. Необходимо е също да се обърне внимание на аспектите, свързани с качеството и на външните условия, по-специално взаимното доверие и здравата връзка между предприятията за извършване на успешна и устойчива съвместна дейност;

6.

счита, че статистическите данни не са достатъчни, за да се оценят тези два аспекта и предлага Европейската обсерватория за клъстерите да изготви проучване относно условията, които трябва да са налице, за да се вземат предвид тези два аспекта, определящи съществуването на даден клъстер и предлага помощта си, основана на опита и на близостта с регионите;

7.

счита, че клъстерите са мощни двигатели на новаторството, допринасят за конкурентоспособността и устойчивото развитие на промишлеността и услугите и укрепват икономическото развитие на регионите, като създават богатство и трудова заетост. Следователно, те подпомагат териториалното сближаване, една от целите на ЕС, записани в Договора от Лисабон;

8.

счита, че в много случаи участието на публичните власти и на дружества от частния сектор е необходимо за насърчаване на образуването на клъстери и за подкрепа на оставането им в челните редици на съответните сектори;

9.

Освен това публичният сектор може да има съществена роля в преодоляването на предизвикателствата, които стоят пред инициативите за създаване на клъстери, чрез:

10.

счита също така, че ролята на публичния сектор трябва да бъде в създаването на необходимите условия и среда за развитието на клъстерите, като например:

Подчертава, обаче, че публичните власти трябва да внимават за две сериозни заблуди:

11.

отбелязва, че за да са конкурентоспособни на световния пазар, клъстерите трябва да изградят тесни връзки с предприятията, университетите и публичните власти и да създадат процес на непрестанна иновация, която да им позволява във всеки момент да получават нови синергии. Само така ще се гарантира бъдещата жизнеспособност на клъстера. Трябва предварително да се уточни, че макар и превъзходството да е отличителна черта на клъстерите, е необходимо да се има предвид, че не всички клъстери ще могат да достигнат еднакво ниво на развитие, нито еднакво международно измерение. Превъзходството в тази област се създава търпеливо, с течение на времето, чрез финансови средства, добро управление и структурни реформи, насочени към пазара, които да позволяват нужната подвижност на факторите (рисков капитал и изследователи);

12.

счита, че при съвременната глобализация на пазарите, създаването на „световни вериги за стойност“ (Global value chains) чрез клъстери е от основно значение за подобряване на координацията между предприятията и, в крайна сметка, на общото равнище на конкурентоспособност. Новаторството е основна черта на всички клъстери, но трябва да се уточни, че те не се създават само във високотехнологичните сектори, а могат да възникнат и в сектори със средно и ниско технологично ниво;

13.

подчертава, че клъстерите са от особен интерес за МСП, които намират в тях благоприятна среда за връзки с университетите и големите предприятия, както и достъп до мрежите на международната търговия;

14.

предупреждава все пак, че понякога някои страни и региони се насочват прекалено към МСП, забравяйки, че незначителното присъствие на големи предприятия може да ограничи икономическото въздействие на клъстерите;

15.

смята, че в настоящия момент свободното движение на факторите и високите разходи на развитите икономики са в полза на процеса на делокализация, на който може да се противодейства, като се насочат производствените системи към дейности с по-висока добавена стойност, най-вече към дейности с висока интензивност на НИРД;

16.

счита, че Дневният ред от Лисабон беше създаден с цел да се противодейства на новите предизвикателства, породени от глобализацията. Неговите цели са: оползотворяване на човешкия капитал в Европейския съюз; сближаване на иновационните политики; създаване на нормативна рамка, благоприятстваща това сближаване; улесняване създаването на иновативни предприятия; подобряване на вътрешните взаимовръзки в система за иновации, завършването на която ще позволи напредък към общество, отворено за иновации и знания и следователно конкурентоспособно, може би не с цените, но със създаване на добавена стойност;

17.

подчертава, че за да повишат конкурентоспособността си, регионите трябва да засилят секторите, характеризиращи се с капиталоемкост, висока степен на специализация на работната ръка и подчертан иновативен характер;

18.

припомня, че в Европа има сериозен недостиг по отношение на разходите за НИРД в частния сектор. В този смисъл Комитетът смята, че увеличение само на обществените разходи за НИРД ще е безполезно, ако предприятията не възприемат тези цели като свои и не предприемат необходимите действия. Важно е, обаче, публичните средства за НИРД на национално ниво да бъдат в достатъчно голям размер, за да могат да разгърнат ефективността си. Това е единственият начин тези разходи да стигнат до пазара чрез научноизследователска дейност и иновации. Обществените разходи за научноизследователска дейност трябва да бъдат лостът, който ще повдигне НИРД на частния сектор така, че да се увеличи осезаемо процентът на тази дейност в БВП на европейските региони. За целта трябва да се обединят четири основни мерки:

19.

приветства напредъка, постигнат с подкрепата на Европейската комисия чрез многобройни програми и мрежи, които дадоха възможност да се развие разбирането и определението на клъстерите и които позволиха обмен на практики;

20.

не поставя под съмнение подкрепата, оказвана от Европейската комисия за развитието на нови, по-добри клъстери на национално и регионално равнище, но отбелязва необходимостта от информация за определяне и развитие на добри практики, както и от центрове за разпознаване на средствата, които могат систематично да бъдат използвани и консултирани. Тези средства трябва да бъдат представени на заинтересованите лица лесно и достъпно. Отбелязва в този смисъл, че понастоящем Комитетът започва изследване относно „Клъстери и политика по отношение на клъстерите: ръководство за политиците на местно и регионално ниво“;

21.

приканва Европейската комисия да изготви рамкова програма, с която да улесни сътрудничеството и взаимовръзката между всички участващи администрации, както и да определи насоките за създаване на клъстери и връзки между тях, включително и трансгранични. Сътрудничество между клъстерите се възприема като обещаващо средство за укрепване на иновационния капацитет на Европа и привличане на вниманието на инвеститори и изобретатели. Ето защо транснационалното сътрудничество на организациите на клъстери не трябва да се ограничава единствено на европейско равнище, а трябва да се извършва в световен мащаб, така че крайната цел да бъде създаването на световни клъстери;

22.

счита, че сътрудничеството между клъстери е от съществен интерес за МСП: то е жизнено важно, защото улеснява информацията, техническия обмен и възможността да се споделят инфраструктурите за научноизследователска дейност и средствата за производство;

23.

отбелязва, че е налице очевидно разминаване между желанието на много клъстери да развиват собствена дейност в региона или държавата си и обширните възможности, които предлага обменът на информация и добри практики с други клъстери от съседна държава;

24.

приканва Европейската комисия да отстрани всички пречки за търговия и инвестиции в рамките на ЕС. Прилагането на правилата на вътрешния пазар е основно средство за отваряне на пазарите за конкуренция;

25.

припомня, че пречките пред търговията и различията в областта на законодателството, социалната сигурност и административните и данъчни системи могат да бъдат важен фактор, ограничаващ транснационалното сътрудничество. Накрая, езиковата бариера спомага да се задържи управлението и осъществяването на целите на клъстерите в националните граници и ограничава връзките им на международно ниво;

26.

препоръчва Европейската комисия да обедини частичните насоки, определени от ЕС за насърчаване на клъстерите, и счита за целесъобразно да се съберат в една насока насърчаването на клъстерите и подкрепата на сътрудничеството между тях;

27.

като необходимо допълнение на все по-голямата роля, която Комисията предоставя на регионалните власти в насърчаването, координацията и оползотворяването на инициативите за създаване на клъстери, КР счита, че именно Комисията трябва да гарантира на регионите по-широка популярност на пряко ръководените от нея инициативи, касаещи научноизследователската дейност и иновациите (най-вече РП7 и РПКИ). Също така в тази връзка особено внимание би трябвало да се обърне на гарантирането на правилно взаимодействие с независимите агенции, създадени от Комисията в областта на научноизследователската дейност и иновациите, както и със СТИ (Съвместни технологични инициативи).

28.

обявява се за интегриране и хармонизиране на европейско равнище на критериите за насърчаване на клъстерите, като счита, че това ще е от основно значение за допълване на съществуващите политики за сътрудничество на всички равнища, т.е. за изграждане на единна визия за действие, вместо частичните различни европейски инициативи в подкрепа на клъстерите, съществуващи в много области (научноизследователска и развойна дейност, политики за междурегионално сътрудничество, наблюдение на технологиите и конкуренцията, подкрепа за финансиране на проекти и др.);

29.

подчертава, че мерките, насърчавани чрез този подход към интеграция, трябва да целят растеж и конкурентоспособност и да се насочат към приоритетни области за действие, които да стигнат отвъд обичайния обмен на опит и информация, включително съвместни проекти и дейности, обмен на специалисти и бенефициери между проекти, развитие на мрежи и общностни институции и др.;

За целта предлага: