(1)

Член 137 от Договора предвижда, че Общността трябва да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки за подобряване на работната среда за опазване на безопасността и здравето на работниците. Директивите, приети въз основа на горепосочения член, трябва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения, по начин който би възпрепятствал създаването и развитието на малки и средни предприятия.

(2)

Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  (4) установява минимални изисквания за организацията на работното време, inter alia по отношение на продължителността на междудневната и междуседмичната почивка, почивката в работно време, максималната продължителност на седмичното работно време, годишния отпуск и някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режимите на работа.

(3)

Член 19, трети параграф и член 22, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/88/ЕО предвиждат преразглеждане преди 23 ноември 2003 г.

(4)

Повече от десет години след приемането на Директива 93/104/ЕО на Съвета ║ (5) — първата директива относно организацията на работното време, се налага да се отчетат новите развития и исканията както на работодателите, така и на работниците, и да се осигурят средствата, необходими за постигането на целите за растеж и заетост, определени от Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г. в контекста на Лисабонската стратегия.

(5)

Съчетаването на професионалния и семейния живот е също основен елемент за постигане на целите, установени от Европейския съюз в рамките на Лисабонската стратегия, особено за повишаването на нивото на заетост сред жените. Целта е не само да се създаде по-удовлетворителна работна среда, но също и да се задоволят в по-висока степен потребностите на работниците, особено на тези със семейни задължения. Някои от измененията, съдържащи се в настоящата директива имат за цел да позволят по-голяма съвместимост между професионалния и семейния живот.

(6)

В този контекст държавите-членки следва да насърчават социалните партньори да сключват споразумения на подходящо равнище с цел да се подобри съчетаването на професионалния и семейния живот.

(7)

Необходимо е да се укрепи защитата на безопасността и здравето на работниците с оглед на предизвикателствата на новите форми на организация на работното време, да се въведат модели за работното време, които предоставят на служителите възможности за обучение през целия живот, както и да се постигне нов баланс между съчетаването на професионалния и семейния живот, от една страна, и по-гъвкава организация на работното време, от друга.

(8)

В съответствие със практиката на Съда на Европейските общности характерните елементи на понятието „работно време“ са задълженията за физическо присъствие на определеното от работодателя място и за оставане на разположение на същия с цел да бъде възможно незабавното предоставяне на услуги при необходимост.

(9)

При обстоятелства, в които работниците не са получили периоди на почивка, следва да им бъдат предоставени компенсационни периоди на почивка след периода на работа, в съответствие с приложимото законодателство, колективните трудови договори или други споразумения между социалните партньори.

(10)

Трябва да се преразгледат също и разпоредбите относно референтния период за максималната продължителност на седмично работно време с цел тяхното адаптиране към потребностите на работодателите и служителите, които подлежат на предпазните мерки за защита на безопасността и здравето на работниците.

(11)

Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, референтният период следва да не надвишава срока на трудовия договор.

(12)

Придобитият опит при прилагането на член 22, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО показва, че изцяло индивидуалното окончателно решение за неприлагане на член 6 от нея е проблематично по отношение на защитата на безопасността и здравето на работниците и тяхната свобода на избор. Поради това следва дерогацията, предвидена в тази разпоредба, да престане да се прилага.

(13)

В случай че даден работник има повече от един трудов договор, е важно да се предприемат мерки с цел да се гарантира, че работното време на работника се определя като сбор от периодите на работа по всеки договор.

(14)

В съответствие с член 138, параграф 2 от Договора Комисията проведе консултация със социалните партньори на общностно равнище относно възможните насоки на действия на Общността в тази област.

(15)

Вследствие на тази консултация Комисията прецени, че е препоръчително да се предприемат действия от страна на Общността и се консултира допълнително със социалните партньори относно съдържанието на планираното предложение, в съответствие с член 138, параграф 3 от Договора.

(16)

След този втори етап на консултации социалните партньори на общностно равнище не уведомиха Комисията дали възнамеряват да започнат процедурата, която би могла да доведе до сключване на споразумение, предвидено в член 139 от Договора.

(17)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно осъвременяване на законодателството на Общността по отношение на организацията на работното време, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(18)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (6). Настоящата директива цели по-специално да гарантира пълното зачитане на правото на справедливи и равни условия на труд, посочено в член 31 от Хартата, и по-специално в параграф 2 от нея, който предвижда, че „всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“.

(19)

Изпълнението на настоящата директива следва да запази общото ниво на защита, предоставено на работниците по отношение на безопасността и здравето на работното място,

1.

В член 2 се създават следните параграфи:

„1а.   „време на разположение“ означава всеки период, през който работникът е длъжен да бъде на разположение на работното си място, с цел по искане на работодателя да се намеси и да изпълни професионалната си дейност или задължения;

1б.   „работно място“ означава мястото или местата, където работникът обикновено извършва професионалната си дейност и изпълнява задълженията си, определени в съответствие с условията на трудовото правоотношение или договора, приложими за работника;

1в.   „неактивен период в рамките на времето на разположение“ означава всеки период, през който работникът е на разположение по смисъла на параграф 1а, но работодателят му не е поискал от него да изпълнява ефективно професионалната си дейност или задължения;“

2.

Създават се следните членове:

„Член 2a

Време на разположение

Общата продължителност на времето на разположение, като в него се включва и неактивният период▐ се счита за работно време ▐.

При все това неактивните периоди в рамките на времето на разположение може да се изчисляват по специфичен начин, в колективни трудови договори или други споразумения между социалните партньори или посредством законови или подзаконови разпоредби, за да се спази максималната продължителност на усредненото седмично работно време, посочена в член 6, като се зачитат общите принципи относно защитата на безопасността и здравето на работниците .

Неактивният период в рамките на времето на разположение не се отчита при изчисляване на междудневната и междуседмичната почивка, установени съответно в членове 3 и 5 ▐.

Член 2б

Изчисляване на работното време

В случай на работник с повече от един трудов договор работното време на работника се определя като сборът от периодите на работа по всеки договор.

Член 2в

Съчетаване на професионалния и семейния живот

Държавите-членки насърчават социалните партньори на подходящото равнище, без да се засяга тяхната независимост, да сключват споразумения целящи подобряване на съчетаването на професионалния и семейния живот.

Без да се засяга Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (7) и след консултация със социалните партньори, държавите-членки гарантират, че:

3.

Член 17 се изменя, както следва:

4.

В член 18, трети параграф думите „при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка“ се заменят с „при условие, че на съответните работници се предоставят равностойни компенсационни периоди на почивка след периода на работа, в съответствие с приложимото право , колективен трудов договор или друго споразумение, сключено между социалните партньори“.

5.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Ограничения на дерогациите от референтните периоди

▐ Чрез дерогация от член 16, буква б), държавите-членки разполагат с опцията, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат референтният период да не надвишава дванадесет месеца:

Когато използват предвидената в първи параграф, буква б) опция, държавите-членки гарантират, че работодателите изпълняват задълженията си, установени в Раздел II от Директива 89/391/ЕИО.“

6.

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Други разпоредби

1.   Въпреки че основният принцип е, че максималната продължителност на седмичното работно време в Европейския съюз е 48 часа и че на практика работници в Европейския съюз, които работят повече от това време, са изключение, държавите-членки могат да решат да не прилагат член 6 през преходен период, който приключва …  (8), при условие че са взели необходимите мерки за осигуряване на ефективна защита на безопасността и здравето на работниците. Прилагането на тази опция, обаче, трябва да бъде изрично установено в колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори на подходящото равнище, или от националното законодателство след консултация със социалните партньори на подходящото равнище.

2.   Във всички случаи държавите-членки, които желаят да използват тази опция, предприемат необходимите мерки да гарантират, че:

е недействително;

▐

▐

7.

Член 24 се заменя със следното:

„Член 24

Отчети

1.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които вече са приели или които ще приемат в областта, уредена с настоящата директива.

2.   На всеки пет години държавите-членки докладват на Комисията за изпълнението на настоящата директива, като отразяват гледните точки на социалните партньори.

Комисията информира за това Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място.

3.   На всеки пет години, считано от 23 ноември 1996 г., Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива, като взема под внимание разпоредбите на параграфи 1 и 2.“