P6_TC1-COD(2008)0015

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 17 декември 2008 г. с оглед приемането на Директива 2009/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/EО и Регламент (EО) № 1013/2006

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента на първо четене съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2009/31/ЕО.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА

Изявление на Комисията относно най-новите тенденции при разпространението на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид

След 2010 г. Комисията ще докладва редовно относно най-новите тенденции при разпространението на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в рамките на своите дейности по управление на мрежата от демонстрационни проекти на технологията за улавяне и съхранение на CO2. В докладите ще бъде включена информация относно напредъка при разпространението на демонстрационни инсталации, развитието на технологиите за улавяне и съхранение на CO2, прогнозите за разходите, както и относно развитието на инфраструктурите за транспорт и съхранение на CO2.

Изявление на Комисията относно проектите за решения за издаване на разрешения и проектите за решения за прехвърляне на отговорността в съответствие с член 10, параграф 1 и член 18, параграф 2 от директивата

Комисията ще публикува всички становища относно проектите за решения за издаване на разрешения в съответствие с член 10, параграф 1 от директивата и проектите за решения за прехвърляне на отговорността съгласно член 18, параграф 2. Публикуваната версия на становищата обаче няма да съдържа информация, чийто поверителен характер е гарантиран по силата на изключенията за публичния достъп до информация съгласно Регламент (EO) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43) и Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

Изявление на Комисията относно необходимостта от класифициране на въглеродния диоксид като вещество с подходящи прагове в преразгледаната директива „Seveso“

Въглеродният диоксид е често срещано вещество, което към настоящия момент не е класифицирано като опасно. Поради това транспортирането и съхранението на CO2 понастоящем не са включени в приложното поле на Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (директива „Seveso“). Въз основа на направения от Комисията предварителен анализ на наличната информация по отношение на транспорта на CO2 както емпиричните данни, така и данните от моделите за транспортиране с тръбопроводи, изглежда, показват, че посочените рискове не са по-високи от присъщите за транспортиране с тръбопроводи на природен газ. Изглежда, че същото е валидно и по отношение на транспортирането по море на CO2 в сравнение с транспортирането по море на втечнен газ или втечнен нефтен газ. Изглежда също, че рискът от авария за хранилищата на CO2 (пробив при впръскване или изтичане след впръскването) вероятно е незначителен. Въпреки това включването на CO2 като класифицирано вещество в директивата „Seveso“ ще бъде разгледано по-подробно при изготвянето на предложение за преразглеждане на директивата, насрочено за края на 2009 г.—началото на 2010 г. Ако оценката установи потенциална опасност от сериозна авария, Комисията ще предложи включването на CO2 като класифицирано вещество с подходящи прагове в преразгледаната директива „Seveso“. В този случай Комисията би предложила също съответни промени в приложение III към Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (директива относно екологичната отговорност), с цел да се гарантира, че всички инсталации „Seveso“ за обработка на свръхкритичен CO2 попадат в обхвата на посочената директива.

Изявление на Комисията относно минералното отвеждане на CO2

Минералното отвеждане на CO2 (свързването на CO2 във вид на неорганични карбонати) представлява потенциална технология за ограничаване на изменението на климата, която би могла да се използва по принцип в категориите промишлени инсталации, които използват геоложкото съхранение на CO2. Към днешна дата, обаче, минералното отвеждане на CO2 е все още на етап на разработка. Освен свързаните с улавянето на CO2 енергийни санкции (1), свързани със самия процес на минерална карбонизация, по отношение на които се налага да бъдат взети мерки преди да може да бъде предвидена търговска експлоатация. Както по отношение на геоложкото съхранение, тук също трябва да бъдат установени мерки за контрол, необходими за осигуряване на екологичната безопасност на технологията. Вероятно тези мерки за контрол ще се отличават в значителна степен от прилаганите при геоложко съхранение на CO2, имайки предвид фундаменталните различия между двете технологии. В контекста на тези съображения Комисията ще следи отблизо технологичния напредък в областта на минералното отвеждане, за да бъде разработена правна рамка, позволяваща екологично минерално отвеждане и неговото признаване в рамките на схемата за търговия с емисии, когато технологията достигне необходимата степен на развитие. Предвид интереса на държавите-членки по отношение на тази технология и темпа на технологично развитие, вероятно ще бъде целесъобразно първата оценка да бъде проведена около 2014 г. или по-рано, ако обстоятелствата го налагат.

(1)  „Енергийни санкции“ е понятие, описващо ситуация, при която инсталацията, която улавя или минерализира СО2, използва за целта част от своята енергия, като по този начин се нуждае от повече енергия спрямо инсталация с аналогична мощност, която не извършва улавяне или минерализация на СО2.