52007PC0546

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.9.2007

COM(2007) 546 окончателен

2002/0222 (COD)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

в съответствие с втората алинея от член 251, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО относно общата позиция, приета от Съвета с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договори за потребителски кредити

2002/0222 (COD)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

в съответствие с втората алинея от член 251, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО относно общата позиция, приета от Съвета с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договори за потребителски кредити

1. ПРЕДПОСТАВКИ

Дата на предаване на предложението до ЕП и Съвета (документ COM(2002) 443 окончателен - 2002/0222 COD): | 12 септември 2002 г. |

Дата на становището на Икономическия и социален комитет: | 17 юли 2003 г. |

Дата на становището на Европейския парламент (първо четене) | 20 април 2004 г. |

Дата на предаване на първото изменено предложение | 29 октомври 2004 г. |

Дата на предаване на второто изменено предложение | 7 октомври 2005 г. |

Дата на политическо споразумение в Съвета по въпросите на конкуренцията | 21 май 2007 г. |

Дата на приемане на Общата позиция | 20.9.2007 |

2. ЦЕЛ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА

Предложението за нова директива за потребителски кредити има двойна цел: да осигури високо ниво на защита на потребителя и да постави началото на процес за създаване на условия за реален вътрешен пазар на потребителски кредити.

Директивата от 1987 г. се базираше на минимална хармонизация. Почти всички държави-членки в различна степен са надминали тези стандарти, което възпрепятства създаването на единен пазар. Пълната хармонизация на петте основни модула на директивата (преддоговорна и договорна информация, годишен процент на разходите (ГПР), право на отказ и право на предсрочно погасяване) цели да съдейства за създаването на единен пазар на потребителските кредити, така че на кредиторите да не се налага да приспособяват продуктите си към различните национални законодателства на държавите-членки.

Настоящата Директива за потребителските кредити (87/102/ЕО) беше приета през 1987 г. и осигурява единствено основни мерки за защита на потребителите. Развитието на пазара в последно време изисква приспособяване на тези разпоредби.

3. Коментари по Общата позиция

3.1 Общи бележки

Ключовите за Комисията елементи бяха хармонизацията на: изисквания за преддоговорна и договорна информация, изчисляване на ГПР, право на ранно погасяване и право на отказ.

Комисията подкрепя въвеждането на стандартизирана форма за изпълнение на задълженията на кредиторите за преддоговорна информация.

3.2 Изменения, внесени от Европейския парламент на първо четене

Изменения, включени в Общата позиция

Относно приложното поле на директивата ЕП предложи няколко изключения, които бяха приети в предложения вид или в изменена версия.

Изключването на споразуменията за финансово обезпечение от обсега на директивата беше прието чрез измененото предложение и включено в Общата позиция [член 2, параграф 1].

Предложението за изключване не само на ипотечните кредити, но също на кредити, обезпечени с друг сравним залог, е също част от Общата позиция [член 2, параграф 2, буква а)] и Съветът добави (в областта на кредитите) нови изключения относно кредитиране на покупката на недвижимо имущество (виж 3.3. по-долу).

Относно изключенията, Парламентът предложи да бъдат изключени договорите за кредит до 500 EUR и над 100 000 EUR. Измененото предложение на Комисията предвижда олекотен режим за кредитите до 300 EUR. Съветът се съгласи за пълно изключване на кредитите под 200 EUR и, в съответствие с мнението на Парламента, да фиксира горната граница от 100 000 EUR [член 2, параграф 2, буква в)]. Това разрешението е приемливо, тъй като за малки кредити потребителите в ЕС могат да бъдат защитени от тяхната държава-членка, ако тя вижда потребност от защитни разпоредби. Освен това, тези малки кредити рядко са трансгранични. Кредити над 100 000 EUR не са типични потребителски кредити и поради това не се нуждаят от защитните механизми на директивата.

В областта на овърдрафтите и надвишенията, Комисията и Съветът се присъединиха към идеята на Парламента за облекчени режими (т.е. съкращаване на списъка на задълженията), с оглед да бъде запазена гъвкавостта на тези продукти [член 2, параграфи 3 и 4]. Въпреки това, преговорите в Съвета доведоха в крайна сметка до списък, по-дълъг от предложения от Парламента и Комисията.

На базата на измененото предложение на Комисията, Съветът въведе облекчени режими за други специфични кредитни договори (кредити, отпуснати от кредитни съюзи [член 2, параграф 5] и споразумения между кредитор и потребител за разсрочено плащане, когато потребителят е вече в просрочка [член 2, параграф 6]. Внесени от Парламента изменения предлагаха пълно изключване на тези случаи.

В областта на дефинициите , първоначалното предложение на Комисията даваше по-широка дефиниция на общите разходи по кредит (всички разходи, които потребителят трябва да плати за обслужване на кредита). Парламентът предложи по-тясна дефиниция, включваща единствено разходите, известни на кредитора във връзка с управлението на договора за кредит и изключващо разходи, платими на трети лица (нотариуси, данъчни органи). Комисията прие изменението, като включи разходите във връзка с договора за кредит, известни на кредитора и като изключи разноски, платими на трети лица. Въпреки това, Комисията предлага да включи разходи, свързани с допълнителни услуги по договора за кредит (в частност застрахователна премия), ако услугата е задължителна за вземане на кредит или за получаване на рекламираната лихва, и договорът е сключен с кредитора или, при определени обстоятелства, с трета страна. Общата позиция е в съответствие с измененото предложение на Комисията, с изключение на данъците, които не бяха изключени [член 3, буква ж)]. Въпреки че изключването на данъци е за предпочитане, Комисията може да приеме това разрешение като компромис.

Относно свързани договори за кредит, Съветът прие дефиницията на Парламента с леки изменения [член 3, буква н)].

Що се касае до изискванията за информация при рекламиране , Общата позиция взе предвид измененото предложение на Комисията, което предлага списък на важна информация (ГПР, срок на кредита, брой и сума на месечните плащания и общ размер на разходите по кредита), която да бъде предоставена, освен ако рекламата не съдържа специфична кредитна оферта [член 4]. Въпреки това, в Общата позиция списъкът на задължителна информация зависи от това дали рекламата показва лихвен процент или друга цифра. Така се взема предвид, че потребителите се нуждаят от повече информация (като ГПР), когато в рекламата е посочена цифра, за да се предотврати подвеждането на потребителите от единствената цифра. Съветът счете, че тази разпоредба не е нужно да се прилага в случаи, когато националното законодателство на държавите-членки изисква посочване на ГПР в реклами, които не включват цифра [член 4, параграф 1, второ изречение)]. Комисията е съгласна (това изключение се отнася единствено за случаи, които не са в обсега на директивата и при условие, че държавите-членки могат да запазят своето законодателство).

Списъкът на подлежащата на предоставяне информация беше изменен и Съветът въведе възможността държавите-членки да не изискват посочване на ГПР в случай на овърдрафти [член 4, параграф 2, буква в)]. Тази свобода за държавите-членки е приемлива, тъй като овърдрафтите към момента нямат почти никакъв трансграничен ефект.

Относно преддоговорните изисквания за информация , след като взе предвид изцяло или частично измененията, внесени от ЕП в своето изменено предложение, Комисията предложи изисквания, които отново бяха приети изцяло или частично от Съвета. Съветът въведе три нови елемента (като стандартната преддоговорна информационна форма, виж 3.3. по-долу).

При определяне на общите задължения на кредитора преди сключване на договора за кредит, Съветът възприе измененото предложение на Комисията да се изисква оценка на кредитоспособността на потребителя. Кредиторът следва да прецени кредитоспособността на потребителя на базата на достатъчно информация, предоставена от потребителя по подходящ начин и при необходимост чрез справка в база данни [член 8, параграф 1]. Въпреки това, Съветът изостави принципа на отговорно заемане. Това е приемливо, тъй като Съветът прие задължението на държавите-членки да гарантират, че кредиторите предоставят адекватни обяснения, за да може потребителят да прецени дали предложеният кредит отговаря на неговите нужди и финансово състояние [член 5, параграф 6].

Парламентът и Съветът добавиха други информативни елементи към първоначално по-краткия списък на задължителна преддоговорна информация. Измежду добавеното от Парламента (допълнителни разходи, в случай че кредиторът знае за тях, разноски за откриване на сметка специално за обслужване на въпросния заем, такси за използване на платежни средства; разходи за платежни транзакции; общи разходи по кредита за потребителя; процедури на право на оттегляне; метод на изплащане; лихвата и таксите при просрочени плащания; споразумения за тяхното приспособяване и такси за просрочка), Съветът взе предвид таксите за поддържане на една или няколко сметки [член 5, параграф 1, буква и)], такси за използване на платежни средства и всякакви други такси [член 5, параграф 1, буква и)] и информацията за закъснели плащания [член 5, параграф 1, буква л)]. На базата на измененото предложение на Комисията, Съветът добави посочването на нотариални разноски към списъка [член 5, параграф 1, буква й)], задължението за изваждане на спомагателна услуга, свързана с кредитния договор [член 5, параграф 1, буква к)], съществуването или отсъствието на право на отказ [член 5, параграф 1, буква о)], правото на предсрочно погасяване [член 5, параграф 1, буква п)], правото на информация относно резултата от проверката в база данни [член 5, параграф 1, буква р)], и плащания от потребителя, които не причиняват незабавно амортизиране на цялата сума по кредита [член 5, параграф 5]. Освен това, Съветът по собствена инициатива добави информация за вида на кредита [член 5, параграф 1, буква а)], за самоличността и адреса на кредитора [член 5, параграф 1, буква б)], предупреждение относно последствията от пропуснати плащания [член 5, параграф 1, буква м)], правото на предоставяне при поискване, на копие на проекта за кредитния договор [член 5, параграф1, буква с)] и, ако е приложимо, срокът, през който кредиторът е обвързан с преддоговорната информация [член 5, параграф 1, буква т)].

Макар Комисията да твърди, че списъкът на изискванията за преддоговорна информация не трябва да се разширява извън нейното изменено предложение, за да се избегне излишна информацията, тя се съгласи със сегашния вариант на списъка за информация, като взема предвид, че някои от добавените елементи касаят само специфични случаи и ще бъдат вписани в задължителната форма (виж 3.3.) единствено при тези обстоятелства.

Относно преддоговорната информация в специфични случаи, като овърдрафти, предложеният от Парламента лек режим е включен в Общата позиция, но списъкът на информация е разширен [член 6, параграфи 1, 2 и 3]. Тъй като тези специфични случаи не оказват особено презгранично въздействие, Комисията не се противопоставя на този списък. Тази позиция се прилага както към предоставената на държавите-членки свобода относно посочването на ГПР в случаи на овърдрафт [член 6, параграф 2].

В областта на достъпа до бази данни , Парламентът предложи да се изостави задължението за държавите-членки да осигурят функционирането на централна база данни. Комисията и Съветът се съгласиха с това изменение [член 9]. Парламентът предложи да се запази изискването кредиторите от други държави-членки да имат достъп до съществуващи бази данни при същите условия като кредиторите на дадена държава-членка. Комисията добави, че достъпът следва да бъде не-дискриминационен, което беше прието от Съвета [член 9, параграф 1]. Втората разпоредба, която Парламентът предложи да се спазва, се отнася до незабавното и безплатно информиране на потребителя за резултата от всяка справка в базата данни. Измененото предложение на Комисията включва това изменение, като го ограничава до случаи, когато потребителят иска информацията. По-нататък Съветът ограничи задължението за информиране на потребителя до случаи, при които отхвърлянето на молба за кредит се базира на проверката в база данни [член 9, параграф 2]. Това е приемливо, тъй като включва ситуации, в които за потребителите е най-важно да знаят за проверката в база данни.

В областта на договорната информация, предложението на Парламента за добавяне на информацията за следваната процедура при упражняване на правото на прекратяване на кредитното споразумение е прието [10, параграф 2, буква с)].

Що се касае до ГПР, Парламентът предложи застрахователните разходи да бъдат отразени в ГПР единствено когато са задължителни за получаване на кредита. Това предложение бе прието от Комисията и Съвета, но за по-голяма яснота бе добавено в дефиницията на общите разходи по кредита (член 3, буква ж)). Парламентът предложи също използването на две презумпции за случаи, в които заемната лихва може да варира през срока на договора или където е предложена промоционална лихва единствено в началото на срока на кредита. Това предложение бе прието изцяло от Комисията и Съвета и е отразено в Приложение І (Глава ІІ), букви и) и й).

Относно заемната лихва Парламентът предложи допълнителни условия за променливи заемни лихви. Тези допълнения са взети под внимание и са отразени в дефиницията на „фиксирана заемна лихва“ (т.е. непроменлива) в член 3, буква к).

Относно предсрочното погасяване Парламентът предложи изготвянето на промени, които са включени в Общата позиция: потребителят има право на предсрочно погасяване по всяко време [член 16].

Относно прехвърлянето на права Парламентът предложи потребителят да бъде информиран, че договорът е прехвърлен на трето лице. Това предложение е включено в Общата позиция, но без да се отнася до случаи, в които първоначалният кредитор, по споразумение с обретателя, продължава да обслужва кредита спрямо потребителя [член 17].

Относно свързаните транзакции и ефекта върху правото на отказ по такива транзакции, Комисията и Съветът потвърждават, че когато потребителят се откаже от договора за покупка по силата на правото на Общността, потребителят няма да бъде обвързан с договора за кредит (член 15). Парламентът предложи освен това на държавите-членки да бъда позволено да запазят или въведат системи за съвместна и отделна отговорност. Това е отразено в Общата позиция (член 15, параграф 2)).

Съветът и Комисията са възприели идеята на Парламента, че всяка страна може да прекрати безсрочно кредитно споразумение чрез обикновено предизвестие. Освен това, и като мярка за защита на потребителя, Общата позиция предлага кредиторите да бъдат задължени да дават поне двумесечно предизвестие (член 13).

Относно превишаванията , частта от предложеното от Парламента изменение относно информация за потребителя (неустойки и лихва по неизпълнени задължения) е приета и включена в Общата позиция (член 18).

Относно регулирането на кредитори и посредници, предложеното от Парламента изменение е, че те следва да бъдат регулирани или надзиравани от независим орган или институция, е отразено в Общата позиция (член 20). Посредниците обаче вече не са включени в този член.

Изменения, които не са включени в Общата позиция, но Комисията счита за приемливи

Парламентът предложи кредиторът да изпълни задължението си за преддоговорна информация, като предостави проект за кредитно споразумение, което включва цялата необходима договорна информация. Съветът не прие това предложение. Като отчита, че условията на кредитното споразумение са много трудни за разбиране от средния потребител, и че задължителната форма (виж 3.3.) е добро решение за осигуряване на разбираема преддоговорна информация за потребителя, Комисията е съгласна, че кредиторите следва да бъдат задължени винаги да използват тази форма.

В разпоредбата относно свързаните транзакции Парламентът предложи наличието на предварително споразумение между кредитора и доставчика като необходимо условие за потребителя да търси удовлетворение от кредитора в случай, че доставката не бъде изпълнена, изпълнена е частично или не отговаря на изискванията. Това бе прието от Комисията, но Съветът не възприе идеята. Въпреки това Общата позиция оставя на държавите-членки, както е предложено от Парламента, да определят до каква степен и при какви условия тези права на обезщетение могат да бъдат упражнени.

Относно безсрочните кредитни споразумения , Комисията не бе против задължението за получаване на изрично предварително съгласие от заемодателя преди подновяване на споразумение, но това не бе възприето в Общата позиция.

Предложеното от Парламента изменение относно разпоредбата за изпълнението на договори за обезпечение не бе приложимо, тъй като целият въпрос за обезпеченията е изключен от обсега на директивата. Същото се отнася до разпоредбата относно известие за просрочка и принудително изпълнение .

Неприемливи изменения

Предложението на Парламента кредитните споразумения да бъдат изготвени писмено не е включено в Общата позиция, тъй като Комисията и Съветът считат, че формалните изисквания следва да са съобразени с всички характерни особености на дистанционния маркетинг. Въпреки това, Съветът включи възможност за държавите-членки да запазят или въведат национални разпоредби относно валидността на сключването на договор [член 10, параграф 1, цифра 3)].

Относно ГПР (член 19) Парламентът предложи в съответната разпоредба да бъде включено по-подробно обяснение на формулата за изчисление. Съветът и Комисията прецениха, че е достатъчно представянето на формулата в Приложение, което има не само указателен характер, но е и част от законодателния текст.

Презумпцията за постоянен капиталов баланс за изчисляването на ГПР в случай на безсрочни кредитни споразумения, както е предложено от Парламента, не бе приета, тъй като не отразява природата на безсрочния кредит.

В случая на свързаните сделки Парламентът предложи в случаи на отказ от договора за кредит, потребителят повече да не бъде обвързан от свързания договор за покупко-продажба. Това не бе прието от Комисията и Съвета, тъй като тази директива се отнася до договори за кредит, а не до договори за продажба. В допълнение, това може да накара доставчиците да забавят доставката на стоки или услуги до изтичане на срока за отказ. Въпреки това, държавите-членки могат все пак да въведат или да запазят такива системи на национално равнище.

Относно превишавания , предложената от Парламента редакция на "непозволено превишаване" не бе възприета, тъй като се отнася до нещо, което е прието от кредитора и поради това по същността си не е "непозволено" [член 18].

Относно хармонизирания подход , Парламентът предложи въвеждането в директивата на клауза за минимално хармонизиране. Тази клауза не бе включена в Общата позиция. Комисията счита, че клаузата за минимално хармонизиране в настоящата директива за потребителски кредити е довела до много различни законодателства в държавите-членки, довели до пречки за навлизане на пазара и до неговата разпокъсаност. Тъй като започването на процес на създаване на истински вътрешен пазар за потребителските кредити е една от ключовите цели на директивата, Комисията е на мнение, че предвидената в Общата позиция пълна хармонизация (член 22) е абсолютно необходима, не само заради определянето на ГПР, както е предложено от Парламента, но също и за другите ключови въпроси, уредени от директивата.

3.3 Нови разпоредби, въведени от Съвета

Към списъка на изключенията от приложното поле на Директивата [член 2, параграф 2, буква д) Съветът добави овърдрафти, които следва да бъдат изплатени за един месец]. Въпреки това, кратък списък с информация следва да бъде предоставен на преддоговорния етап [член 6, параграф 5]. Тъй като тези кредити покриват само много кратък период от време и поради това не могат да доведат до прекомерни разходи, това изключение е приемливо.

В областта на ипотечните кредити Съветът въведе две нови изключения, които включват кредити с цел финансиране на закупуването на недвижимо имущество по начин, подобен на ипотечните кредити [член 2, параграф 2, буква a), втори вариант)] и кредити от банки, на базата на принципи на Исляма в Обединеното кралство [член 2, параграф 2, буква б)]. Комисията подкрепя тези изключения, тъй като те целят да обхванат специфични правни решения в някои държави-членки, които са сравними с ипотечните кредити.

В съответствие с облекчените режими за овърдрафти и надвишавания, Съветът въведе дефиниции и за двата вида договори за кредит, в случая на овърдрафти на базата на предложение от Комисията [член 3, букви г) и д)].

Относно преддоговорната информация Съветът въведе задължителна стандартизирана форма, която ще бъде идентична за всички държави-членки и следва да бъде използвана от кредитори да осигурят на потребителя информация преди сключване на договора [член 5, параграф 1, второ изречение)/ Приложение II]. Комисията напълно подкрепя това, тъй като формата ще улесни потребителите в сравняването на оферти и преддоговорната информация ще бъде по-разбираема за тях.

За случаите на облекчени режими Съветът изготви специална стандартизирана форма (Приложение ІІІ), която е задължителна, но може да се използва от кредитори при изпълнение на задълженията им за предоставяне на преддоговорна информация [член 6, параграф 1, четвърто и пето изречение)].

Съветът въведе някои нови разпоредби за самите договори за кредит . Той добави към изискванията за информация и информация по други договорни условия [член 10, параграф 2, буква у)], наблюдаващия орган [член 10, параграф 2, буква ф)] и общо предупреждение относно последствията от пропуснати плащания [член 10, параграф 2, буква м)]. В случаи на овърдрафти на държавите-членки е разрешена същата свобода относно определянето на ГПР [член 10, параграф 2, буква ж)]. Докато всички тези допълнения могат да бъдат подкрепени от Комисията, изменението от Съвета, че член 10 следва да не нарушава всякакви национални правила относно валидността на сключването на договори за кредит, е по-проблематично. Член 10 цели пълно хармонизиране, поради което държавите-членки следва да не бъдат свободни да регулират формалните изисквания (т.е. саморъчен подпис на договора) на национално равнище. Такива формални изисквания, които не са хармонизирани, могат да се превърнат в бариери пред вътрешния пазар.

Относно информацията за заемната лихва [член 11] Съветът определи, че информацията в случай на промяна на заемната лихва следва да бъде предоставена периодично само ако е свързана с промяна в референтната лихва, с оглед да се избегне излишна бюрокрация и претоварване на потребителя с информация.

Съветът въведе по-подробно описание на процедурата за упражняване на право на отказ . Той добави и параграф (член 14, параграф 6), съгласно който държавите-членки могат да запазят национални разпоредби, установяващи срок, през който изпълнението на договора не може да започне.

Относно предсрочно погасяване (член 16), Съветът въведе възможността за кредиторите при определени условия да искат компенсация в случай на предсрочно погасяване. Държавите-членки могат да фиксират ниво от максимум 10 000 EUR за предсрочно погасената сума, под която не може да бъде търсена компенсация; максималната компенсация е 1 % от погасената сума, ако лихвата е фиксирана за повече от една година, и 0.5 % в обратния случай. В допълнение, кредиторът няма право на компенсация, ако референтната лихва на ЕЦБ се е повишила между датата на сключване на договора и датата на предсрочното погасяване. Комисията счита, че хармонизацията на изчисляването на компенсация е полезна с оглед на създаването на вътрешния пазар, и че представените от Съвета условия не накърняват нивото на потребителска защита. Въпреки това, Комисията би предпочела по-високо равнище на хармонизация по този въпрос.

Съветът добави възможността за прибягване към процедура на комитология (съгласно членове 5а, параграфи от 1 до 4 от Решение 1999/468/ЕО, като има предвид разпоредбите на член 8 и следващите) за определяне на презумпциите, които да бъдат използвани за изчисление на ГПР за някои видове кредити [член 19, параграф 5]. Това е отразено в член 25 на Общата позиция и се подкрепя от Комисията. Поради сложното му техническо естество този въпрос не е подходящ за задълбочено обсъждане в Съвета и затова следва да бъде решено да се остави за по-пригодена процедура.

Директивата съдържа няколко регулаторни избора за държавите-членки (възможност да приложат облекчен режим само за някои договори за кредит [член 2, параграфи 5 и 6], да предвидят посочване в реклама единствено на ГПР [член 4, параграф 1], право да не налагат посочване на ГПР за овърдрафти в реклами, предварителна и договорна информация [член 4, параграф 2, буква в), член 6, параграф 2, член 10, параграф 2, буква ж)], възможност да приемат съдействие за потребителите [член 5, параграф 6], да не предвиждат правото на отказ в случай на договори с нотариална заверка [член 14, параграф 5], право да определят обезщетения за свързани договори за кредит [член 15, параграф 2], право да запазят или въведат разпоредби за валидност на сключване на договор [член 10, параграф 1] и да фиксират максимален праг от 10 000 EUR, под което не може да се търси обезщетение за предсрочно погасяване [член 16, параграф 4]). Съветът добави задължение за държавите-членки да информират Комисията , когато използват повечето от тези възможности, за да бъде тази информация публично достъпна (член 26). Към това бе добавена разпоредба, която предвижда мониторинг от Комисията на ефекта от използването на тези регулативни възможности върху потребителите и вътрешния пазар [член 27, параграф 2]. Комисията е съгласна с тези допълнения.

4. Заключения

Общата позиция е задоволителна относно четири от петте ключови въпроси на директивата. Преддоговорната информация, договорната информация, ГПР и правото на отказ са напълно хармонизирани и гарантират високо ниво на информираност и защита на потребителя, като създават условия за истински вътрешен пазар на потребителските кредити. Въведената от Съвета стандартизирана форма за преддоговорна информация ще осигури на потребителите добра база за сравняване на оферти.

Комисията е на мнение, че е необходимо по-нататъшно хармонизиране на въпроса за предсрочно погасяване. Комисията не подкрепя възможността за държавите-членки да въвеждат национално законодателство относно валидността на сключването на договори за кредит. Въпреки това, тя счита, че намереният от Съвета цялостен компромис може да бъде подкрепен, взимайки под внимание постигнатия напредък в други ключови области и изобщо трудностите за постигане на единомислие в Съвета.