24.8.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/1

—

подчертава неотложната необходимост демографските тенденции на ниво региони, градове и общини да се разглеждат диференцирано, тъй като от една страна в рамките на държавите-членки едновременно протичат твърде различни и отчасти противоположни тенденции, а от друга страна могат да се различат определени типични модели на развитие в различни региони на Европа. Политическите стратегии и насоки на регионите, както и на градовете и общините, в бъдеще ще трябва да се основават на реалистични ограничени демографски прогнози.

—

е на мнение, че демографското развитие следва да бъде хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите. За тази цел е необходимо също така да се изправим пред неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да бъдат формулирани, едва когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението като необратим структурен факт.

—

подчертава, че няма основания демографското предизвикателство да се разглежда само в негативна светлина. От една страна се раждат по-малко деца, отколкото е необходимо за възпроизводството на населението — в дългосрочен план това се превръща в проблем за европейските общества, на който трябва да се намери решение. Едновременно с това обаче хората живеят по-дълго и остават здрави по-дълго време — това е добра новина. Заедно с това трябва да се приеме, че по-възрастните хора имат потенциал да дадат реален принос в обществото и това трябва да се признае в рамките на този дебат. Икономически проспериращите агломерации продължават да печелят от вътрешната миграция, която понастоящем все още може да компенсира ниската раждаемост.

1.

твърдо подкрепя инициативата на Комисията за продължаване на дискусията за Зелената книга „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ и за подчертаване на смяната на перспективата от предизвикателство към възможност. Подходът на Комисията за обмен на опит и организирането на европейска дискусия относно справянето с демографската промяна, която следва да бъде обобщена всеки две години на „форум за демографско развитие в Европа“, е важен принос към оказване на подкрепа за държавите-членки, както и за местните и регионални власти. Създаването на и подкрепата за регионални мрежи на европейско ниво и използването и разпространението на примери за добри практики ще бъде значителен принос към една конструктивна и насочена към бъдещето дискусия по тази тема.

2.

подкрепя общите стратегии на Комисията да създаде една Европа:

3.

е на мнение, че демографското развитие следва да бъде хоризонтален политически въпрос, за да може навреме да се противодейства на дългосрочните рискове и да се откроят и използват възможностите. За тази цел е необходимо също така да се изправим пред неудобните истини и в обществения дебат да бъдат взети предвид всички факти. Уместни реакции могат да бъдат формулирани, едва когато вземащите политически решения и обществеността са приели цялостното застаряване на обществото, както и намаляващия брой на населението като необратим структурен факт.

4.

подчертава, че няма основания демографското предизвикателство да се разглежда само в негативна светлина. От една страна се раждат по-малко деца, отколкото е необходимо за възпроизводството на населението — в дългосрочен план това се превръща в проблем за европейските общества, на който трябва да се намери решение. Едновременно с това обаче хората живеят по-дълго и остават здрави по-дълго време — това е добра новина. Заедно с това трябва да се приеме, че по-възрастните хора имат потенциал да дадат реален принос в обществото и това трябва да се признае в рамките на този дебат. Икономически проспериращите агломерации продължават да печелят от вътрешната миграция, която понастоящем все още може да компенсира ниската раждаемост. Oт друга страна в сравнение с това, демографската промяна се извършва значително по-бързо в много от селските райони поради масовата миграция на млади хора от тях и значителната миграция към тези райони на по-възрастни хора и пенсионери. Тази тенденция обаче утежнява проблемите на регионите на произход с намаляващо население.

5.

споделя мнението на Комисията, че трябва да бъдат уважени правата на всяко поколение, както се признава изрично в Съобщението на Комисията „Нова солидарност между поколенията“ от 10 май 2007 г. Децата и младежите се нуждаят от шанс за участие в обществото в широк смисъл. Това включва подкрепа за техните семейства, създаване и подържане на качествени институции за детски грижи и образователни институции, професионално обучение и професионални перспективи. Средните поколения се нуждаят от помощ и подкрепа за отглеждането и възпитанието на децата си, но и за грижите за по-старото поколение. Старото поколение се нуждае от помощ за едно колкото може по-независимо и активно участие на възрастните хора в обществения живот.

6.

разглежда като основни посочените от Комисията фактори, определящи демографското развитие. Намаляването на средния брой деца на една жена, увеличаващият се дял стари и много стари хора като част от цялото население, увеличената и увеличаваща се продължителност на живота и само частичното балансиране на тези промени в структурата на населението от имиграцията са общи характеристики на европейското развитие. Агрегираните данни на ниво държави-членки обаче дават само ограничена информация за реалните тенденции.

7.

подчертава неотложната необходимост демографските тенденции на ниво региони, градове и общини да се разглеждат диференцирано, тъй като в рамките на държавите-членки едновременно протичат твърде различни и отчасти противоположни тенденции, а от друга страна могат да се различат определени типични модели на развитие в различни региони на Европа. Политическите стратегии и насоки на регионите, както и на градовете и общините, в бъдеще ще трябва да се основават на реалистични ограничени демографски прогнози, които могат да осигурят равни възможности за всички.

8.

отново потвърждава своето мнение, изразено в становището си относно Зелената книга „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“. Комитетът отбелязва, че основни аспекти на неговото становище са били възприети в съобщението на Комисията относно „Демографското бъдеще на Европа — от предизвикателство към възможности“ и „Нова солидарност между поколенията“.

9.

споделя мнението на Комисията, че конкретните реакции спрямо демографското предизвикателство са преди всичко в компетенциите на държавите-членки. Комитетът подчертава обаче особената отговорност на местните и регионални власти при справянето с демографските предизвикателства. Градовете и общините са в особена степен засегнати от последиците на демографските промени.

10.

настоятелно подкрепя Европейската комисия, в усилията й да постигне нов договор между поколенията. Това означава, че:

11.

смята за необходимо да обърне внимание на вече инициираните на национално и европейско ниво реформи като възобновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост, пакта за стабилност и растеж, стратегията за устойчиво развитие, политиката на сближаване и открития метод на координация в областта на социалната защита и социалната интеграция. Той посочва обаче, че само заявяването на необходимостта от ангажиране с продължаването и задълбочаването на усилията, също и във връзка с посочените пет основни политически насоки, съвсем не е достатъчно за създаване на рамкови условия за необходимите подходи на европейско, национално, регионално и местно ниво.

12.

не открива в съобщението на Комисията описание на ролята на националните, както и на регионалните и местни политики. Демографските тенденции са в голяма степен регионални и местни развития. Възникващото в съобщението впечатление поради агрегиране на данните на национално и европейско ниво, че проблемите следва да се решат най-вече на тези нива е заблуждаващо от гледна точка на КР. Това по-скоро пречи на разпознаването на растящите регионални неравновесия, включително онези причинени от вътрешната миграция в рамките на държавите-членки.

13.

приветства намерението на Комисията да организира европейски демографски форум през период от две години, чиито резултати ще бъдат включени в една глава от годишния доклад за напредъка. Комитетът обаче смята едностранното концентриране върху въпроса за по-дългата продължителност на живота за несъобразно. По-скоро е нужно различните аспекти на демографските промени да бъдат разглеждани равностойно.

14.

подчертава, че демографската промяна предлага значителни възможности за подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез нови продукти и услуги, като по този начин се създадат нови работни места и икономически растеж в Европа и се подобри конкурентноспособността на Европа. Това включва всички области на действие, насърчаващи независимия и активен живот на възрастните хора: занаятите, промишлеността, търговията и социалните асоциации, а също и секторите на туризма, културата, услуги в помощ на домакинствата, услуги за осигуряване на мобилност или финансови услуги.

15.

изразява подкрепа за по-силно интегриране на нуждите на възрастните хора и възможностите на т.нар. „икономика на възрастните хора“ на ниво ЕС, като те бъдат включени и в Лисабонската стратегия.

16.

отбелязва, че сред общите демографски тенденции на европейско ниво съществуват значителни регионални различия. Различните тенденции се наслояват и резултатът от това е, че сред регионите в Европа има печеливши (например „голям Лондон“ и Мюнхен) и губещи (например източна Германия или регионите в западна Полша). В резултат от тези тенденции е застрашено териториалното сближаване. Паралелно с демографските промени, миграцията от държави извън Общността също оказва влияние на демографските тенденции. Вътрешната миграция в рамките на ЕС засилва тенденциите към концентрация в големи пространства, като най-вече проспериращите градски райони имат все по-голяма притегателна сила. Едно последствие от тези различни тенденции е едновременното проявяване на процеси на растеж и свиване.

17.

споделя разбирането на Комисията, че връзката между способността за иновации и квалификацията ще придобие още по-важно значение при демографската промяна. Жените, и особено майките, следва в бъдеще да могат да придобиват квалификация в съответствие със собствените желания и нужди. Заедно с това образователните системи и предприятията трябва още сега да се адаптират постепенно към растящ брой възрастни хора и хора с имигрантски произход и да прилагат в тясно сътрудничество на практика нови форми на учене през целия живот.

18.

вижда в съчетаването на семейния и професионалния живот важно рамково условие за конкурентноспособността на обектите, която следва да се засили чрез европейската политика по заетостта и която играе важна роля именно в рамките на разработването на стратегия за Европа, която благоприятства демографското развитие.

19.

приветства, в тази връзка, представеното от Комисията Съобщение „Нова солидарност между поколенията“. КР обаче предупреждава мерките за подпомагане на семействата и за съчетаване на професионалния и семеен живот да не се предвиждат като единствена политическа реакция на демографската промяна. Много региони трябва да реагират съвсем конкретно на демографското развитие, като адаптират услуги и инфраструктурата — мерките в областта на семейната политика, колкото и да са необходими, се отразяват бавно на демографското развитие. Заедно с това, в много региони емиграцията на квалифицирани млади хора е по-сериозен проблем от раждаемостта сред оставащите в региона;

20.

приветства подхода за осъществяване на „алианс за семейството“, споменат в „Нова солидарност между поколенията“, за да бъде насърчен необходимият обмен на най-добри практики и цялостна информация; препоръчва обаче настойчиво този „алианс за семейството“ да не бъде разглеждан изключително с оглед на увеличаване на раждаемостта, а като инструмент за глобална реакция спрямо демографското развитие. Комитетът на регионите и свързаните с него местни и регионални власти следва да бъдат изцяло включени в работата на алианса и подчертават своята готовност да сътрудничат конструктивно и до отправят предложения за по-нататъшното прилагане на европейската политика по отношение на поколенията;

21.

подчертава неравномерността на демографските тенденции в регионите. Регионите, в които има растеж, привличат най-вече младите хора, жените, както и хора с миграционен произход. При това в тези региони чрез процеса на сегрегация се увеличават социалните различия, което от една страна води до все по-голяма нужда от интеграция в обществото, а от друга до повече усилия за изграждане и подобряване на една инфраструктура, адаптирана към нуждите на старите хора, за да не бъде допуснато прекомерно социално изключване.

22.

признава, че интегрирането на имигрантите е от решаващо значение за бъдещето на обществото. Комитетът изхожда от принципа, че въпреки предлаганите засилени усилия в областта на образованието за по-добро използване на потенциала на подрастващото поколение, съществува нужда от висококвалифицирана работна ръка от държави извън Европа. Важната конкуренция относно висококвалифицираната работна ръка обаче ще има само ограничен ефект върху демографското развитие.

23.

посочва, че свиващите се региони губят не само своето население, те губят преди всичко млади хора (най-вече във възрастовата група от 20 до 30 години) и жени, както и хора с добро образование. Свиващите се региони не се превръщат в региони, които са цел на миграция, за разлика от онези, в които се наблюдава растеж. По този начин в европейските региони възникват твърде различни проблеми на фона на еднакви тенденции на макро-ниво.

24.

обръща внимание, във връзка с това, на проблема за бъдещите здравни грижи. Свиващите се региони губят непропорционално голям брой население. Равномерно не нараства и „възрастовата зависимост“. В много по-голяма степен, особено имайки предвид нуждата от домашни грижи, проблемът на напускането на младите хора изостря проблема за бъдещото подпомагане на лицата, нуждаещи се от грижи. Това ще доведе до увеличаване на значението на публичните или частно предоставяни социални услуги в свиващите се региони.

25.

смята за необходимо да се съсредоточи върху твърде различните тенденции на регионално ниво и да създаде съответните бази данни за оценка на тези тенденции. При това местните, регионални и национални данни трябва да бъдат представени така, че да бъдат сравними. Това следва да се превърне в постоянна задача под формата на един „социално-демографски мониторинг“.

26.

подчертава особените тенденции в държавите-членки от средна и източна Европа и новите федерални провинции в Германия. В тези региони последиците от намаляването на раждаемостта и структурните промени на демографските фактори са понастоящем най-ясно изразени. Освен това, това развитие протича с извънредно бързи темпове. Тези региони преживяват развитие, което в повечето европейски региони ще настъпи по-късно или не със същата острота. Комитетът на регионите вижда в подкрепата за тези региони, например в рамките на инициативата на Комисията „региони за икономическа промяна“, възможност за разработване на подходящи инструменти за справяне с демографската промяна в цяла Европа.

27.

обръща внимание на проблемите, пред които са изправени малцинствените култури в държавите-членки, които могат да бъдат особено уязвими спрямо предизвикателствата, създавани от движението на населението и демографската промяна, с оглед на тяхната култура и запазването на езика им. Промените в състава на общностите и семействата водят до промени в обичаите и използването на езиците, които общностите трябва да предвидят и за които трябва да се подготвят.

28.

изтъква, че сегашното демографско предизвикателство няма аналог в европейската история. Не съществуват готови и изпитани рецепти как европейските общества да реагират по подходящ начин на това развитие. В световен план само Япония е натрупала съответния опит. По тази причина приветства открития подход на Комисията към тази тема.

29.

забелязва, че съобщението на Комисията се съсредоточава твърде много върху въпроса за по-дългата продължителност на живота и нейните последици. Също толкова важната тема за справянето с последиците от намаляването на населението и свързаните с това въпроси на конверсията в засегнатите региони не е описана. Дори и тези въпроси да се решават по-скоро на национално и регионално ниво, в случаите, където става дума за инфраструктура, те са също така и предмет на една необходима дискусия за използването на структурните фондове.

30.

отчита във връзка с това необходимост да се преразгледа едностранната ориентация на европейските стратегии към растеж. Регионите с намаляващо население трябва да се адаптират към променени концепции за развитие, трябва да бъдат в състояние да поддържат инфраструктурата и тя да е достъпна за едно по-малобройно население; регионалните концепции за развитие трябва да бъдат съобразени по подходящ начин с нуждите на по-малък брой хора. Това обаче не означава, че трябва да се инвестира по-малко, а да се инвестира по различен начин. Въпросите на развитието на икономиката и обществото при намаляващо население и силни регионални неравновесия са въпроси от качествено, а не най-вече от количествено естество. Това означава, че насоченото досега единствено към растеж разбиране за политиката трябва да се допълни с парадигмата на свиване и на трансформация.

31.

отбелязва, че за успешното справяне с предизвикателствата на демографската промяна са необходими следните политически рамкови условия:

32.

смята по тази причина за необходимо да подкрепи адаптирани към нуждите на регионите и диференцирани стратегии, които осигуряват възможно най-добър достъп на населението до услуги от общ интерес, услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии и до образование.

33.

подчертава, че демографската промяна изисква нов поглед към професионалната биография. В икономиката и в администрацията ще бъде важно да се използва в по-голяма степен опитът на по-възрастните работещи. От съществено значение е по-възрастните хора да разполагат с по-голяма гъвкавост в последните години на техния активен трудов живот. Инициативи като работа от вкъщи, гъвкаво работно време и постепенно пенсиониране се възможности от решаващо значение, които трябва да бъдат предложени и които могат да насърчат по-възрастните работещи да продължат за по-дълго време професионалния си живот. Европейските общества и преди всичко социалните партньори следва да разработят променени модели на разпределяне на работата през целия живот, за да може от една страна да предложат по-добри перспективи за заетост на младите работещи, и от друга да насърчат заетостта, адаптирана към по-възрастните работещи.

34.

изисква засилване на ученето през целия живот като право на гражданите и като условие към тях, за да могат те да посрещнат постоянно променящите се изисквания на бизнеса и обществото.

35.

отбелязва, че в свиващите се региони възниква необходимостта осигуряването на здравни услуги, инфраструктурата и обществения живот да бъдат адаптирани съобразно с нуждите към броя на населението и на променящото се и намаляващо търсене. Предизвикателствата в държавите от средна и източна Европа, присъединили се при последната вълна на разширяване, и в източните провинции на Германия показват, че ориентираните към конверсия на инфраструктурата политически концепции се превръщат във въпрос, свързан с бъдещата конкурентноспособност на регионите.

36.

смята за необходимо да се направи преглед на структурните фондове и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като цяло с оглед на справянето с последиците от демографската промяна. По тази причина Комитетът приветства обявяването от страна на Комисията в Съобщението, което ще бъде прието до края на 2008 г., и съдържащо предложения как по-добре да бъдат взети предвид нуждите на едно застаряващо население, че тя ще обърне особено внимание на потенциалната роля на структурните фондове в тази област.

37.

предлага в тази връзка да се направи преглед на общата роля на структурните фондове и на ЕЗФРСР и с оглед на това, дали нуждите на регионите, в които има растеж и свиващите се региони са взети предвид в достатъчна степен. Заедно с това КР моли това преразглеждане да се организира по такъв начин, че резултатите да са готови още през първата половина на периода на подпомагане. КР очаква от Комисията темата „демографска промяна“ да бъде поставена на важно място сред приоритетите на програмите във връзка с цел 3/Interreg IVC.

38.

обръща внимание на факта, че градските региони, в които има значителна имиграция са изправени пред значителни проблеми при интеграцията на различните групи от населението. Демографските ефекти засягат в различна степен отделните групи от населението. Въпросът за интеграцията на младите хора с миграционен произход се превръща във въпрос, свързан с бъдещето на европейските общества. При това градските региони са изправени най-вече пред факта, че демографският състав на различните групи от населението се променя с извънредно бързи темпове.

39.

предлага на фона на тези резултати да се идентифицират типични регионални и местни проблеми и тенденции, които изискват съответно различни отговори и стратегии. Представените в приложението примери следва да бъдат принос към идентифициране на проблемите.