30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/77

—

отбелязва, че изключването от образователната система е първата крачка към маргинализирането, последвана от изключване от пазара на труда и от културния, социален и граждански живот. Отново подчертава колко е важно да се води борба с отпадането от училище, което оказва отрицателно влияние върху конкурентоспособността и сближаването;

—

признава, че в дългосрочен план предучилищното образование и целенасочените програми за ранна интервенция водят до най-високата възвращаемост през целия житейски процес на учене, особено при лицата в най-неравностойно положение, и напомня в това отношение необходимостта от многосекторен подход, при който основните отговорности се поверяват на местните и регионални власти;

—

изказва съгласие с тезата, че модернизирането на висшето образование е определящ фактор за бързо развиващото се общество на знанието. Висшите учебни заведения са в центъра на „триъгълника на знанието“, предвид взаимосвързаните роли на образование, научноизследователска дейност и иновации. Местните и регионални власти играят ключова роля в насочването на финансови средства към модернизирането на системите за висше образование;

—

изразява подкрепа за двойната цел да се подобри прозрачността на квалификациите, като същевременно се насърчава повишената мобилност в ЕС, но настоява квалификационните рамки да продължат да се развиват на национално и регионално равнище. Следователно отговорността за реформите трябва да остане в ръцете на компетентните органи в държавите-членки;

1.1

Изказва благодарност на Комисията за приноса към дебата по реформирането на системите за образование и професионално обучение и споделя мнението на Комисията, че отговорността за реформирането трябва да остане при компетентните органи в държавите-членки;

1.2

Приема, че инвестициите в образованието и обучението изискват време, за да дадат резултати, затова смята, че когато определят своите приоритети при финансиране, правителствата трябва да планират дългосрочно на местно, регионално и национално равнище. Всъщност, някои предложения, направени в Съобщението, могат да имат бюджетни последици на регионално и местно равнище;

1.3

Признава важността на дългосрочното планиране, но подчертава необходимостта да бъдат включвани местните и регионалните власти в изработването и прилагането на всички стратегии за образование и обучение през целия живот.

1.4

Приема необходимостта от насърчаване на култура на оценяване в системите на образование и обучение, но подчертава важността от запознаване с ефективното използване на ресурсите (2). Обръща внимание върху факта, че макар и да е важно, отстраняването на финансовите пречки за достъп до образование на децата в ранна възраст, сама по себе си тази мярка е недостатъчна. Тъй като предучилищното обучение в повечето държави не е част от задължителното образование, родителите имат пълна свобода да запишат или не децата си в предучилищна форма на обучение.

1.5

Смята, че целенасочените мерки трябва да са ориентирани не само към повишено записване на децата от предучилищна възраст, но и да предвиждат поощрения и дейности за родителите, за да се насърчава редовното посещаване на предучилищното образование, особено от деца, произхождащи от среди в неравностойно социално положение или живеещи в планински, селски или рядко населени райони.

1.6

Припомня, че за да бъде ефективно образованието на деца в ранна възраст, е нужен добре обучен педагогически персонал и затова призовава към по-големи усилия за повишаване равнището на обучение на преподавателите.

1.7

Насърчава в това отношение обмена на най-добрите практики и създаването на трансгранични мрежи между общините и регионите за подобряване на оценката и гарантиране на качеството.

1.8

Отбелязва, че изключването от образователната система е първата крачка към маргинализирането, последвана от изключване от пазара на труда и оттам — от културния, социалния и гражданския живот. В тази връзка отново подчертава  (3) колко е важно да се води борба с отпадането от училище, което оказва отрицателно влияние върху конкурентоспособността и сближаването (4).

1.9

Приветства важността, която се придава в Съобщението на фактите и заключенията от сериозни изследвания за планирането на политически мерки.

1.10

Признава, че заключенията от проведените в тази област изследвания, по специално в рамките на важната работа, извършена от ОИСР, показват, че в дългосрочен план предучилищното образование и целенасочените програми за ранна интервенция водят до най-високата възвращаемост през целия житейски процес на учене, особено при децата в най-неравностойно положение.

1.11

Напомня обаче необходимостта от многосекторен подход, при който основните отговорности се поверяват на местните и регионалните власти и изразява съжаление, че това не се признава в Съобщението.

1.12

Признава че, държавите-членки на ЕС и компетентните региони имат различни образователни системи с различни подходи, но приема, че ранното разграничаване на учениците по техните способности в ранна възраст може да предопредели техния професионален и жизнен път.

1.13

Подкрепя достъпните за всички възможности за образование и обучение през целия живот, като признава на всички правото да ходят на училище и да участват в образователни системи.

1.14

Препоръчва отсрочване на насочването до втората степен на средното образование, съчетано с възможността за преминаване в друг вид учебно заведение, което би могло да бъде един от инструментите за намаляване на сегрегацията и би способствало за справедливостта на системата, без да се понижи ефективността й, както и би позволило на всеки ученик да реализира своите заложби и да разгърне способностите си.

1.15

Редовно препоръчва да се предприемат мерки в полза на учениците със специални нужди, от които те би трябвало да могат да се възползват възможно най-рано в училище; изтъква колко е важно да се сложи край на маргинализирането още в основното училище и изтъква ползата от обмен на опит в тази сфера; подчертава, че преподаването следва да включва предизвикателства за всички учещи, и че училището трябва да предлага стимул за всички ученици. Това важи както за по-слабите, така и за по-добрите ученици;

1.16

Обръща специално внимание на нуждите на имигрантската общност, която в много случаи среща проблеми с интегрирането в образователната система, както поради възможни недостатъци в обучението, получено в родните им страни, така и поради недостатъчно владеене на езика на приемащата страна. Адекватният подход към тези общности изисква също така и специфична подготовка на преподавателите.

1.17

Смята, че мотивацията, уменията, компетенциите и възнагражденията на преподаватели и обучаващи, предлагането на насочващи услуги и структурни аспекти, като подходяща численост на паралелките, са важни фактори, които могат да гарантират удовлетворително образователно равнище.

1.18

Смята за важно създаването на благоприятна учебна среда, в която учениците чувстват, че им се помага, и която допринася за личната им мотивация, полагането на усилия в образователния процес и вяра в собствените способности; подчертава освен това необходимостта родителите да сътрудничат в процеса на обучение, като отбелязва, че ученици, които получават недостатъчна подкрепа от страна на семейството и на своите връстници, са изложени на по-голям риск от социално изключване;

1.19

Изтъква, че е важно предприетите мерки за гарантиране на по-голяма справедливост и подобряване на подхода към специфичните нужди на определени общности да останат в съзвучие с усилията за подобряване на ефикасността или качеството на образователната система. В тези мерки трябва да се включват механизми, които да позволяват поддържане на подходящ ритъм на образователния процес.

1.20

Изтъква необходимостта от постигане на баланс в образователните системи между общо основно образование и възможности за специализирана подготовка. Споменатата основа от общи познания би трябвало да включва във всеки случай култура и история на Европа. Също така различните образователни и обучителни системи би следвало да отделят достатъчно внимание на ключовите умения за учене през целия живот, така както бяха определени и приети в Препоръката на Европейския парламент и на Съвета относно ключовите умения за учене през целия живот.

1.21

Изказва съгласие с тезата, че модернизирането на висшето образование е определящ фактор за бързо развиващото се общество на знанието. Висшите учебни заведения са в центъра на „триъгълника на знанието“, предвид взаимосвързаните роли на образование, научноизследователска дейност и иновации.

1.22

В тази връзка обръща внимание, че висшите учебни заведения трябва да се отворят повече към нови групи студенти, да поставят ударението върху образованието и обучението през целия живот и да предложат по-широк достъп до университетското образование, тъй като това са съществени условия за посрещане на демографските и структурните промени през следващите десетилетия.

1.23

Признава обаче, че на увеличаването на броя на студентите и по-високата цена на висококачественото образование и научните изследвания трябва да съответства увеличаване на публичното и, когато е възможно, частното финансиране. Местните и регионалните власти играят ключова роля в насочването на наличните финансови средства към модернизирането на системите за висше образование, по-специално чрез целево използване на европейските структурни фондове.

1.24

Напомня, че достъпът до висше образование трябва да е максимално открит, не само за да се осигури бъдещето на Европа на знанието, но и за да послужи за основа на социално сближаване в цяла Европа; потвърждава още веднъж широката мисия на висшето образование, а именно да допринася за личното усъвършенстване и за демократичното гражданство, както и ролята му за възобновяване на културното наследство (5);

1.25

Отбелязва, че Съобщението поставя ударението върху въпроса за учебните такси като средство за увеличаване на финансовите ресурси на учебните заведения и за насърчаване на отговорно поведение у студентите и родителите им към получаването на висше образование. Тези такси не бива да бъдат фактор за изключване, поради финансови средства. Подчертава все пак, че учебните такси в никакъв случай не са изолиран въпрос, а напротив, този въпрос трябва да бъде включен в по-широкия контекст на различни фактори, свързани с финансовите стимули или пречки за продължаване на висшето образование. Затова препоръчва по-широк и прагматичен подход, съобразен с националните, регионалните и местните особености на системите за финансиране и данъчно облагане, вместо съсредоточаване на вниманието единствено върху въпроса за учебните такси.

1.26

Изразява съгласие с Европейската комисия, че при застаряването на населението в Европа, постоянно високото равнище на безработица сред младите хора в Европейския съюз е неприемливо, като се има предвид нарастващото търсене на висококвалифицирана работна ръка.

1.27

Настоява за признаване и насърчаване на системите на професионално образование и обучение в онези държави, в които те са недостатъчно развити, така че да задоволят очакванията на много млади хора, които търсят надежден път към пазара на труда, и нуждите на самия пазар на труда.

1.28

Одобрява предложението на Комисията за ясно очертани и разнообразни пътища за професионалното образование и обучение, насочени към продължаващо обучение и заетост и приветства конкретното споменаване на привличането на местните и регионални органи към насърчаването на партньорството между заинтересованите страни за подобряване на качеството и приложимостта на обществените програми за обучение на безработните и лицата в неравностойно положение.

1.29

Посочва, че обучението на преподавателите и обучаващите трябва да бъде адаптирано, за да отговаря на потребностите на обучаваните, чиято възраст все повече расте. Необходимо е да се разработят конкретни педагогически методи и средства, като се обръща внимание на използването на гъвкави форми на преподаване, съобразени с обучаваните лица, и които им позволяват да съчетават обучението с професионалните и семейните си задължения. В този смисъл политиките на образование и обучение са свързани с въпросите на социалната политика, където местните и регионалните власти могат да играят водеща роля в това отношение.

1.30

Подчертава необходимостта от общо прилагане на структурирани механизми за валидиране на по-рано придобити знания, и по-специално знания и умения, придобити извън официалната образователна система. Валидирането има две цели: да улесни намирането на работа/социалното интегриране и да даде възможност за продължаване на образованието, въз основа на вече придобитите знания.

1.31

Приветства в това отношение съобщението от Европейската комисия относно „Обучението за възрастни: никога не е късно да учиш“ и приема, че в светлината на демографската промяна в Европа трябва да се постави повече ударение върху образованието на възрастните, с добре насочени, ефективни инвестиции;

1.32

Посочва, в това отношение, че в много европейски страни основни отговорности в областта на образованието за възрастни се носят от регионалното и местно управление и че те имат пряк интерес от развиване на уменията на работната сила. Затова призовава за по-тясно включване на регионалното и местно управление в действията относно образованието на възрастните на равнището на ЕС;

2.1

Съзнава необходимостта от конкретна Европейска квалификационна рамка като допълнение към мерките за професионална квалификация, защото една европейска квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот би направила по-прозрачен и разбираем прехода от една форма на образование и обучение към друга. Квалификациите играят важна роля в прехода от учебната среда към професионалния живот и затова не могат да бъдат откъснати от въпросите, свързани с подготовката за включване в пазара на труда.

2.2

Привлича вниманието на Комисията върху необходимостта да се провежда систематично анализ на въздействието на законодателните й предложения на регионално и местно равнище, особено в областите като образование и професионално обучение, чието осъществяване е от компетенциите на регионалните и местни власти в няколко държави-членки. Ще е полезно тази оценка да се публикува изцяло в Интернет, на всички официални езици на ЕС;

2.3

Одобрява квалификационната рамка, предложена от Комисията, и подкрепя нейната двойна цел — да се подобри прозрачността на квалификациите и да се насърчи мобилността в Европейския съюз; напомня обаче, че сама по себе си ЕКР не предоставя квалификации, и че квалификационните рамки се изготвят на национално/регионално равнище. Следователно компетентните в тази област местни и регионални власти трябва да бъдат включени в работата по съгласуването на националните/регионалните квалификационни рамки с ЕКР.

2.4

Изразява съгласие с Комисията, че националните и европейските квалификационни рамки ще улеснят валидирането на знанията, придобити във всякаква учебна среда; одобрява този интегриращ подход и припомня необходимостта от признаване на формалното, неформалното и неофициалното образование и обучение през целия живот и изразява съгласие, че това е особено важно за установяване на равни възможности чрез признаване на компетенциите и уменията на хората в най-неравностойно положение (6).

2.5

Разглежда ЕКР като полезен инструмент за увеличаване на взаимното доверие между националните и регионалните образователни системи в Европа, което ще допринесе за мобилността, конкурентоспособността и заетостта, насърчавайки обмена на знания и компетенции в Европейския съюз.

2.6

Приканва обаче Комисията да изясни съответствието между равнищата на квалификация, Директива 2000/36/ЕО и разпоредбите за удостоверяване на формалното и неформалното обучение, които вече са приети или са в процес на изготвяне на национално и регионално равнище (7).

2.7

Независимо от по-широката перспектива на стратегията за учене през целия живот, включващата целите на социалното интегриране и трудовата заетост, както и на личната реализация, приветства подхода на Комисията, ориентиран към резултатите от обучението, т. е. към описанието на квалификациите в зависимост от знанията и компетентностите.

2.8

Смята, че квалификациите трябва да бъдат сравними, независимо от контекста на ученето и учебното заведение. Ориентираният към резултатите от образованието подход улеснява сравняването на квалификациите между различните държави и техните системи на образование и обучение, а оттам и задачите на местните и регионалните власти, свързани с образованието, в ЕС.

2.9

Освен това резултатите от обучението и неговите показатели могат да послужат като ориентири за гарантиране на качеството, и по този начин да се засили европейското сътрудничество в тази област и в областта на взаимното признаване на решенията за оценка; следователно одобрява ясно формулираната в препоръката връзка между, от една страна, ЕКР като инструмент за прозрачност, и от друга — общите принципи за осигуряване на качеството, които могат до голяма степен да допринесат за установяване на взаимно доверие, необходимо при международно признаване на квалификациите.

2.10

Призовава към популяризиране на рамка за сътрудничество и разпространение на най-добрите практики, за да бъде установен постоянен истински обмен на опит. По този начин положителните иновации, въведени в държавите-членки, по-специално на местно и регионално равнище, биха могли да бъдат пълноценно използвани. Затова препоръчва увеличаване на европейските мрежи за разпространение на най-добрите практики, свързани с достъпа до обучение, по-специално чрез местни и регионални партньорства.

2.11

Подчертава, че ЕКР трябва да зачита спецификата и предимствата на регионите и общините в Европейския съюз. Тази рамка няма за цел да замени, а ще допълни националните и регионалните квалификационни рамки като система за оценка или инструмент за интерпретиране.

2.12

Смята, че прилагането на ЕКР почти сигурно ще доведе до други действия на равнището на Общността и подчертава, че в този случай трябва да се проведе задълбочен анализ на субсидиарността и пропорциалността за тези последващи действия;

2.13

Призовава да се използват ясни показатели и да има ясна координация между съществуващите регионални квалификационни рамки и ЕКР.