7.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/1

—

Днес Европа преживява огромни социалноикономически промени и е изправена пред технологични предизвикателства, които са от решаващо значение за осъществяването на основната цел на Лисабонската програма за поддържане и усъвършенстване на европейски модел, който да съчетава просперитет и солидарност. Европа може да постигне това, само като поддържа силна политическа рамка, която предоставя на участниците необходимите инструменти, позволяващи им не само да се възползват от новите възможности, но и да се справят с последиците. Регионите и местните общности са сред най-пряко изложените на въздействието на тези предизвикателства, но същевременно се намират в най-благоприятно положение за превръщане на стратегическите насоки в конкретни действия, като мобилизират социалните и икономически участници в Европа.

—

Обновената стратегия на ЕС за растеж и заетост може следователно да успее, само ако е в състояние да мобилизира своите ресурси на цялата територия на Съюза. Както ЕС, така и националните бюджети са обаче под натиск и затова Европа трябва да се опита да намери най-добрия начин за увеличаване на наличните финансови средства. Комитетът смята, че политиката на сближаване, поради нейната стратегическа ориентация и механизми за прилагането й, е ефективен лост, с който разполага Съюзът.

—

Комитетът счита, че ефектът на лоста на политиката на сближаване на ЕС може да бъде значително засилен през програмния период 2007-2013 г. Изпитаните и утвърдени принципи на политиката на сближаване бяха допълнени от редица мерки: възприемане на по-стратегически подход на политиката на сближаване, отпускане на целеви средства и по-голяма концентрация на средства в приоритетни сектори, усъвършенствана правна рамка за приемане на новаторски схеми за финансиране, отдаване на дължимото значение на програмите за градско развитие и подобряване на териториалното сътрудничество.

1.1

На 24 март 2006 г., в писмо, подписано от комисар Валстрьом, Европейската комисия отправи искане към Комитета на регионите да изготви прогнозно становище относно „Ефект на лоста на европейската политика на сближаване в рамките на структурните фондове“. Комисията е на мнение, че становището на Комитета ще представлява съществен принос към Четвъртия доклад за сближаването, който следва да бъде приет през пролетта на 2007 г.

1.2

Освен това, на 20 юли Комитетът на регионите получи писмо от Председателя на Европейския парламент г-н Жозеп Борел с искане Комитетът да представи становище относно доклада на члена на Европейския парламент г-жа Francisca Pleguezuelos Aguilar (ES/ПЕС), член на Комисията по регионално развитие (REGI) на Европейския парламент, относно последиците от структурната политика за сближаването в ЕС. Комисия „Политика на териториално сближаване“ (COTER) реши, че това прогнозно становище ще отговори и на искането на Парламента.

1.3

Настоящото становище е опит да се обогати дебата за бъдещето на политиката на сближаване в разширена Европа и за нейната роля в бюджета на Съюза. По мнението на Комитета, редица предложения в миналото поставиха под въпрос ефективността на политиката на сближаване в един Европейски съюз, нуждаещ се от реформиране в резултат на разширяването и който активно участва в процеса на глобализация. В настоящия доклад се изразява преди всичко загриженост от недооценяването на последиците от политиката на сближаване, което е в основата на тези предложения.

1.4

Днес Европа преживява огромни социалноикономически промени и е изправена пред технологични предизвикателства, които са от решаващо значение за осъществяването на основната цел на Лисабонската програма за поддържане и усъвършенстване на европейски модел, който да съчетава просперитет и солидарност. Европа може да постигне това, само като поддържа силна политическа рамка, която предоставя на участниците необходимите инструменти, позволяващи им не само да се възползват от новите възможности, но и да се справят с последиците.

1.5

Регионите и местните общности са сред най-пряко изложените на въздействието на тези предизвикателства, но същевременно се намират в най-благоприятно положение за превръщане на стратегическите насоки в конкретни действия, като мобилизират социалните и икономически участници в Европа.

1.6

Обновената стратегия на ЕС за растеж и заетост може следователно да успее, само ако е в състояние да мобилизира своите ресурси на цялата територия на Съюза. Както ЕС, така и националните бюджети са обаче под натиск и затова Европа трябва да се опита да намери най-добрия начин за увеличаване на наличните финансови средства. Комитетът смята, че политиката на сближаване поради нейната стратегическа ориентация и механизми за прилагането й, е ефективен лост, с който разполага Съюзът.

1.7

Настоящото становище ще се опита да обогати дебата, като проучи внимателно ефекта на лоста, вземайки под внимание множеството последици на политиката на сближаване в Съюза. Методологичното допълнение съдържа информацията, която е необходима, за да се разбере научната методология и динамиката на работата, използвани от Комитета при изготвянето на неговото становище (3).

—

Финансови аспекти,

—

Политически и стратегически аспекти на тематичната концентрация,

—

Изграждане на институционалния капацитет,

—

Засилване на сближаването в Европа.

2.1.1

Политиката на сближаване предлага значителна добавена стойност на европейско равнище, тъй като финансовите средства, отпускани от Европейския съюз, позволяват да се постигнат по-добри резултати и да се осигури по-ефективно подкрепата на участниците, отколкото единствено на национално или регионално равнище. Според разчетите на Европейска комисия (4) за всяко еуро, похарчено от Европейския съюз за политиката на сближаване в регионите от цел № 1, тези региони извършват други разходи, възлизащи средно на 0,9 еуро. Ако обаче разгледаме регионите от цел № 2, средните допълнителни разходи се повишават до 3 еуро за всяко инвестирано еуро.

2.1.2

Този мултипликационен ефект е резултат първо от тематичната и географска концентрация на структурните фондове. Концентрацията на фондовете, в съчетание с разумен набор от инструменти, повишава шансовете за постигане на необходимата критична маса, като по този начин създава условия за допълнителни бъдещи инвестиции. Така способността за привличане на инвестиции може да се повиши посредством тематична и географска концентрация, тъй като това означава, че инвестициите могат да се извършват при по-ниски разходи.

2.1.3

На второ място ефектът на лоста се създава и в резултат на голямото разнообразие от налични финансови инструменти, макар че държавите-членки и регионите често не са в състояние да използват по най-добър начин всички потенциални механизми, предвидени в рамките на политиката на сближаване. В посоченото в настоящото становище проучване глобалната субсидия се определя, например, като гъвкав инструмент, който може да поражда и увеличава ефекта на финансовия лост при изпълнението на редица проекти и програми.

2.1.4

Други инструменти, които биха могли да бъдат използвани за засилване на ефекта на лоста, са тези, които са резултат от участието на структурните фондове в инструменти на финансовия инженеринг за предприятия, най-вече МСП, като например фондове за рисков капитал, гаранционни фондове, заемни фондове и фондове за градско развитие. В процеса на използване на структурните фондове в много от регионите, които отговарят на изискванията за финансиране, вече бе натрупан богат опит с тези инструменти за подкрепа, предимно в областта на финансирането с рисков капитал. Същото важи и в случая на създаване на револвиращи фондове, които могат да допринесат за регионалното развитие след изтичане на периода на финансиране. В тази връзка заслужават да бъдат приветствани инициативите JEREMIE, JASPERS и JESSICA, подкрепяни и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), които, наред с другото, могат да играят значителна роля в прилагането на този вид мерки.

2.1.5

Освен това този вид инструменти могат да повишат капацитета на публичните органи за сътрудничество с международните финансови институции и с частния банков сектор, които могат да действат като източници за финансиране на други проекти за развитие. Други потенциални предимства от използването на тези инструменти са по-голямата гъвкавост при управлението на структурните фондове и по-голяма платежоспособност при работа с трети страни, благодарение на подкрепата на ЕИБ и ЕИФ.

2.1.6

На последно място ефектът на лоста може да бъде засилен чрез подобряване на редица фактори, свързани с укрепване на публично-частните партньорства. В тази връзка ключов фактор за генерирането на частни инвестиции в сравнително кратки срокове е способността да се идентифицират пречките, които отблъскват частните инвеститори и възпрепятстват създаването и подкрепата на проектни екипи и партньорства с частния сектор.

2.1.7

Благодарение на стабилното си финансиране и многогодишно програмиране, политиката на сближаване осигурява и възможността за развитие на стабилни връзки с частния сектор, който има потенциала да осъществи по-големи инвестиции за по-продължителен период от време. Тази определяща характеристика на политиката на сближаване в сравнение с националните политики от същия тип, представлява със сигурност нов и допълнителен източник на добавена стойност, който не трябва да се пренебрегва.

2.1.8

Тази точка би следвало да бъде поставена в контекста на някои държави-членки, особено 10-те нови държави-членки, в които рязкото повишаване на публичните инвестиции може да застраши в краткосрочен и в средносрочен план изпълнението от тяхна страна на критерия за дефицит и правилата на Пакта за стабилност и растеж. По-широката употреба на публично-частни партньорства (ПЧП) би могло да бъде адекватно алтернативно решение за пряко увеличаване на публичните инвестиции.

2.2.1

Публичните инвестиции трябва да бъдат внимателно дефинирани и правилно планирани на всички нива. Затова е важно да се изтъкне, че политиката на сближаване има ключова роля в организирането на регионалните и национални приоритети така, че да създаде синергия на европейско ниво. Всъщност една европейска инвестиционна стратегия трябва да бъде съчетана със съответните национални и регионални политики, които трябва да доведат до висококачествени публични инвестиции, преди всичко в области, свързани най-вече с Лисабонската стратегия и връзките й със Стратегията от Гьотеборг.

2.2.2

Тези инвестиции се отнасят до образованието, научното познание, иновациите и изследванията, опазването на околната среда, социалните услуги, ученето през целия живот и създаването на европейски структури. Тези инвестиции не само засягат търсенето, но оказват и дългосрочно въздействие върху структурата на икономиката, като повишават икономическия растеж и правят регионите по-конкурентоспособни. По този начин ефектът на лоста, създаден от политиката на сближаване, се обуславя от редица различни фактори.

2.2.3

Преди всичко, това се постига с въвеждането на нови идеи и подходи в политиките на държавите-членки и регионите, насочени към засилване на ролята на иновациите в икономическото развитие. Проучването на представените случаи води до заключението, че политиката на сближаване е съсредоточила приоритетите на националната политика в области, които са важни за икономическия растеж като иновациите, научните изследвания и активната политика за подобряване на заетостта и социалното включване.

2.2.4

Тази ориентация е най-вече резултат от възможността за въвеждане на пилотни проекти чрез фондовете, с нови подходи и инструменти, като например политиката за създаване на клъстери за насърчаване на иновациите или подходи с по-широко обществено участие. Това допринесе за повишаване на информираността и разширяване на понятието „иновация“, като включва в още по-голяма степен в стратегиите за регионалното развитие аспектите, свързани с организацията, финансите, управлението, обучението и насърчаването на иновациите.

2.2.5

На второ място, политиката на сближаване доведе до вземане под внимание на политически области, които преди това бяха пренебрегвани от националните или регионални политики. Редица пилотни проекти, като например Регионалните стратегии за иновации и иновационни дейности на ЕФРР, постепенно се установиха като ключови национални и регионални политики. Най-общо казано, най-гъвкавите и ориентирани към пазара подходи бяха общият знаменател за новите подходи, въведени от политиката на сближаване.

2.2.6

На последно място интегрираните стратегии за развитие, които са в основата на политиката на сближаване, насърчиха приемането на по-стратегически подходи за икономическо развитие и заетост, което на свой ред помогна за изпълнението на конкретни проекти. Много области, като например технологиите, иновациите, развитието на човешкия капитал, равните възможности и околна средата, бяха посочени като важни фактори за растеж и заложени в съответните политики за постигане на по-интегриран подход.

2.3.1

Друг аспект на ефекта на лоста, свързан с използването на Структурните фондове, който заслужава да бъде подчертан, е тяхното влияние върху начина, по който работи публичната администрация, с други думи, нейното модернизиране, подобряването на нейното управление и хармонизирането на нейните процедури в европейския контекст. Политиката на сближаване подкрепи осъществяването на политиката на Общността, особено опазването на околната среда и равните възможности, както и икономическото и социално преструктуриране в съответствие с приоритетите, изложени в стратегиите от Лисабон и Гьотеборг.

2.3.2

В това отношение заслужава да се подчертае изпълнението на Националните планове за реформа като ключови елементи за постигане на целите на обновената Лисабонска стратегия и необходимата координация между тях и националните стратегически референтни рамки 2007-2013 г.

2.3.3

Трябва да се спомене и насърчаването на партньорства, подобряването на институционалния капацитет за проектиране и изпълнение на публичните политики и разширяването на културата за оценка, прозрачност и обмен на добри практики. Всички тези фактори образуват част от системата в рамките на политиката на сближаване, разработена в Европейския съюз, като по този начин спомагат да се усъвършенства управлението на всички нива, тъй като след това властите прилагат много от тези подходи в други сектори. Създаването на нови органи, като агенции за регионално развитие, също играе ключова роля в развитието на много от регионите на Европейския съюз.

2.3.4

Политиката на сближаване също даде съществен принос за изготвяне на планове и програми в тази област. Поставя се още по-силно ударение върху точните анализи и диагнози, целите се изготвят с по-голяма прецизност, а плановете и програмите се контролират и оценяват по-добре, като бенчмаркингът се превръща в стандартна практика. Проектирането на дългосрочни стратегии за публични инвестиции се превърна в обща характеристика на днешната култура на планиране.

2.3.5

Това също спомогна за увеличаването на капацитета на държавите-членки за приемане и ефективно прилагане на законодателството на Общността в редица области, например в областта на околната среда. В частност, политиката на сближаване доведе до основни промени в законодателството в областта на обществените поръчки на държавите-членки, като прави достъпни за всички предприятия в ЕС процедурите, свързани с обществените поръчки, като това помага за завършване изграждането на единния пазар. Този аспект заслужава специално внимание в контекста на последните разширявания на Европейския съюз.

2.3.6

В заключение, политиката на сближаване на Европейския съюз насърчи и утвърди ролята на регионите в процеса на вземане на решения при изготвянето и изпълнението на регионалните политики на Общността. Достигането на критична маса на ниво човешки ресурси за осигуряване на правилно управление на Фондовете спомогна за осигуряването на по-голяма автономност на местните и регионални власти и реално увеличаване на регионализацията и местната автономност в ЕС.

2.4.1

В резултат на редица различни фактори, политиката на сближаване също доведе до ефект на лоста, като засили сближаването в Европа.

2.4.2

На първо място принципът на партньорство и активната роля, която играят лидерите, насърчиха сътрудничество между публичните институции и различните сектори на обществото, което беше от ключово значение за намирането на решения на проблемите.

2.4.3

На второ място, политиката на сближаване, спомогна за намиране на многоизмерни решения на изключително сложни и разнообразни проблеми. Проблемите, които засягат различните региони на ЕС, са без съмнение разнообразни, а условията и икономическите ситуации — различни. При все това политиката на сближаване даде възможност да се вземе под внимание това разнообразие, особено в периферните и в регионите с изоставащо развитие в Съюза, както и в крайно отдалечените региони. Този подход към сближаване имаше съществено влияние и върху други политики на държавите-членки.

2.4.4

По този начин политиката на сближаване спомогна да се създадат подходящи условия за сътрудничество на регионите и органите на местното управление на ЕС, главно чрез инициативата INTERREG, която допринесе за преодоляване на дългогодишни конфликти или вековни разриви от двете страни на една граница. Освен това сътрудничеството между общините и регионите без общи граници продължи да се развива активно посредством насърчаване на междурегионалното сътрудничество и днес допринася значително за развитието на нови регионални стратегии.

2.4.5

В изминалите периоди на съществуване на стуктурните фондове, тясната връзка между ЕФРР и ФЕОГА доведе до значителен ефект на лоста по отношение на интегрираното развитие на селските райони. С оглед постигането на целта за териториално сближаване, връзката между ЕФРР и ФЕОГА трябва да бъде продължена поне на ниво координация и сътрудничество.

2.4.6

В това отношение програмите URBAN постигнаха особено значими резултати, чието реално въздействие се изразява не само във физическо възобновяване, а и в социално включване, като на практика доказаха на гражданите добавената стойност на европейската политика и ефективността от концентрирането на действията.

2.4.7

В заключение, политиката на сближаване оказа ключов мултипликационен ефект върху профила на европейската интеграция. Този ефект беше още по-голям, тъй като политиката на сближаване спомогна за подобряването на обществените услуги и качеството на живот.

3.1

Поради своите специфични характеристики (партньорство, допълняемост, стратегическо програмиране и многогодишно финансиране), политиката на сближаване на ЕС оказва значително влияние и ефект на лоста.

3.2

Политиката на сближаване на ЕС е лост за финансово обединяване и публично-частно партньорство. Той действа като катализатор за публичното и частно финансиране в различни сектори благодарение на стабилността на своето финансиране през периода на многогодишно програмиране и на своя капацитет за мобилизиране на необходимата критична маса за инвестициите.

3.3

Този ефект на лоста и други въздействия на политиката на сближаване се проявяват във всички видове региони и в голямото разнообразие от програми и проекти, независимо от стойността на проекта.

3.4

Следва да се отбележи и това, че управлението на фондовете трябва да бъде опростено, за да се увеличи максимално ефектът на лоста от партньорството. Освен това, ако се задържат прекалено малки и разпокъсани областите, отговарящи на критериите за финансиране, може да се затрудни партньорското сътрудничество в някои региони, което оказва съществено влияние при подбора и ангажимента на партньорите. При все това този проблем ще бъде разрешен през програмния период 2007-2013 г., тъй като в новите регламенти бе решено да отпадне зонирането по цел № 2.

3.5

Политиката на сближаване на ЕС е определящ фактор за стратегическата ориентация на политиките. Тя притежава капацитет и потенциал да генерира новаторски подходи в различните области и да направлява много политики на национално, регионално и местно ниво. Политиката на сближаване е движеща сила, която ефективно свързва процеса на поставянето на амбициозни цели на ЕС, като Лисабонската стратегия, с тяхното успешно приемане и осъществяване от ключовите участници в ЕС.

3.6

Политиката на сближаване на ЕС също действа като инструмент за мобилизиране на средствата, с цел да се даде окаже решителна подкрепа на мерките, пряко свързани с Лисабонската стратегия, въз основа на ИРД и иновации, които са съществени фактори за растеж в средносрочен и дългосрочен план.

3.7

Много важен фактор за успеха на многобройни новаторски програми и проекти, стартирани от политиката на сближаване, се оказа подкрепата, която получават „новите понятия и подходи“ на най-високо административно и политическо равнище. Еднакво важни са, както последователността на стратегиите, така и сътрудничеството на администрациите. Тези факти бяха стимул за ефекта на лоста на Структурните фондове.

3.8

Политиката на сближаване на ЕС оказва значително влияние върху изграждането на институционалния капацитет. Като прилага партньорския принцип, тя насърчи нов модел на управление на сътрудничество в ЕС, стратегически включвайки различните нива на управление и гражданското общество, като по този начин осигурява по-голям социален и икономически капитал в регионите и местните власти. Това ще се окаже важен фактор за развитието на новите държави-членки.

3.9

За да се повиши в максимална степен ефектът на лоста на Структурните фондове, трябва да се вземат предвид общият контекст на всеки регион и неговата културна идентичност. В този смисъл би трябвало да се поддържа непрекъснат баланс между изискванията на равнище на ЕС и определянето на регионалните приоритети. Опитът за промяна на културата и нагласата на дадено общество чрез насърчаване на иновациите, образованието, предприемаческия дух и съзидателността гарантира трайността на промените, които са потенциално резултат от Структурните фондове.

3.10

Политиката на сближаване на ЕС е лост, който допринася за засиленото сближаване на Европа. Тя притежава потенциал да интегрира различни видове територии на континента, позволява активното участие на икономически и социални участници, видима е и се възприема от европейските граждани като интегрираща поради нейния осезателен принос за подобряване качеството на живот.

3.11

Политиката на сближаване също допринася за ефекта на лоста, който се изразява чрез устойчив растеж, който държи сметка за околната среда, като не допуска нейното пренебрегване да се превърне във фактор, ограничаващ не само растежа, а също така и качеството на живот и опазването на природните ресурси.

3.12

Тъй като политиката на сближаване покрива целия ЕС, тя предоставя подходяща за целия континент рамка за осигуряване на балансирано икономическо и социално развитие. Като въздейства върху факторите конвергенция и конкурентоспособност, тя създава главните условия за обединяване на опита и обмена на най-добрите практики. Освен това, тя осигурява цялостна и интегрирана рамка, която консолидира процеса на взаимно обучение и осигурява финансиране и възпроизвеждане на успешни инициативи чрез практически методи на изпълнение.

3.13

Комитетът на регионите счита, че ефектът на лоста на политиката на сближаване на ЕС може да бъде значително засилен през програмния период 2007-2013 г. Изпитаните и утвърдени принципи на политиката на сближаване бяха допълнени от редица мерки: възприемане на по-стратегически подход на политика на сближаване, отпускане на целеви средства и по-голяма концентрация на средства в приоритетни сектори, усъвършенствана правна рамка за приемане на новаторски схеми за финансиране, отдаване на дължимото значение на програмите за градско развитие и подобряване на териториалното сътрудничество. Тези развития потвърдиха, че когато настъпват съществени промени в политическите цели на ЕС, политиката на сближаване може да играе ключова роля за осигуряване на практически идеи и подкрепа на икономическите и социални промени в ЕС.

3.14

Развитието и изборът на проекти беше посочен като ключов фактор за успех: видът инструмент трябва да бъде избиран внимателно, за да се осигури най-доброто съответствие за регионалния контекст и за целите, които трябва да бъдат постигнати.

4.1

Препоръчва Европейската комисия да включи концепцията за ефекта на лоста в своята предстояща оценка на текущото състояние и напредък на политиката на сближаване.

4.2

Предлага Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът да вземат под внимание ефекта на лоста като подходяща рамка за оценка на политиката на ЕС, в частност по отношение на средносрочния преглед на бюджета на Общността.

4.3

Препоръчва Европейската комисия да увеличи усилията си, за да повиши информираността относно политиката на сближаване и ползите от нея, нейния профил и имидж във всички държави-членки и най-вече сред местните и регионални власти.

4.4

Препоръчва Европейската комисия да се базира върху вече извършената работата, за да насърчава различните финансови инструменти (като JEREMIE, JESSICA, и др.) на Структурните фондове и по-специално създаване в рамките на законодателството за защита на конкуренцията на необходимите условия за развиване в регионите на фондове с рисков капитал и на програми за гарантиране.

4.5

Препоръчва Европейската комисия и държавите-членки да опростят бюрократичните процедури, да установят правна, административна и финансова рамка, която улеснява иновационната дейност и стимулира специфични форми на финансиране на новаторски предприятия (включително рисков капитал, бизнес ангели, микрокредити и др.).

4.6

Препоръчва Европейската комисия и държавите-членки да оценят напредъка в опростяването и децентрализирането на управлението на Структурните фондове за периода 2007-2013 г. В частност се препоръчва да се обърне особено внимание на осигуряването на пропорционалност между административните разходи и вида и мащаба на мярката, както и последиците от административните разходи за местните и регионални власти.

4.7

Препоръчва държавите-членки да засилят партньорствата на всички етапи на управление и ръководство на Структурните фондове, чрез прилагане на ефективни мерки за участие на регионалните и местни власти и гражданското общество в целия процес; препоръчва също така задълбочено сътрудничество с градовете, предвид потенциала им на движещи сили на растежа и заетостта.

4.8

Препоръчва Европейската комисия, Парламента, държавите-членки и ЕИБ ясно да посочат пречките, които възпрепятстват инвеститорите да се ангажират с публично-частни партньорства, съфинансирани от Структурните фондове. Ето защо ясното тълкуване на ниво на ЕС на споразуменията за публично-частни партньорства и опростяването на режима за държавните помощи ще бъде от голяма полза. Необходимо е и разпространяване на информация за потенциалните ползи и проблеми на публично-частните партньорства сред регионалните и местни власти.

4.9

Препоръчва Европейската комисия и държавите-членки да гарантират експерименталната и новаторска роля, която често играят структурните фондове. В това отношение горещо се препоръчва на държавите-членки да използват предвидените резерви за изпълнение и други инструменти, с цел да се възнагради постигането на резултатите и да се разширят най-успешните стратегии, и по този начин да се консолидират резултатите от териториалното сътрудничество.

4.10

Призовава Европейската комисия да вземе предвид тясната връзка между мерките на структурните фондове и програмите за развитие на селските райони и на всички нива, независимо от нуждата от ясно разделени сметки, да улесни и да насърчи оптимално съответствие и координация на съдържанието.

4.11

Препоръчва при използването на Структурните фондове да се обърне особено внимание на целите, определени в протокола от Киото, както и всяко заинтересовано лице да следва пътя към устойчив растеж по начин, който опазва околната среда.

4.12

Препоръчва на държавите-членки и Комисията да популяризират ефекта на лоста при програмирането на Структурните фондове така, че да насърчат създаването, стимулирането и финансирането на проекти със значителен ефект на лоста, както и при изготвянето доклади в хода на цикъла на оценка.

4.13

Подчертава необходимостта да се вземат предвид регионалните особености на всички нива и в бъдещата политика на сближаване, при положение, че „силата на разнообразието“ е много важен фактор за успеха на ефекта на лоста на политиката на сближаване.

4.14

За да се извлече максимална полза от ефекта на лоста на структурните фондове, препоръчва регионите и държавите-членки да бъдат взискателни при установяването на адекватна съгласуваност на регионалните стратегии, националните програми за реформи, националните стратегически референтни рамки и оперативните програми, прилагани в съответствие с политиката на сближаване.

4.15

Предлага да се обърне внимание на ползите от ефекта на лоста и работата за повишаване на обществената информираност относно потенциалните ползи, както чрез специализирани, така и чрез мащабни дейности за популяризиране, а също и за разпространение на добрите практики по примера на Комитета на регионите чрез инициативата „Дни на отворени врати“.

4.16

Препоръчва Комисията да проучи и измери дългосрочното развитие на регионите, като насочи вниманието си върху факта, че промените в тяхната култура и нагласа, както и публичната комуникация, която да бъде във всяко отношение прозрачна и едновременно с това разбираема за всички участници, са необходими за осигуряване на истински напредък от страна на тези региони в тяхното социално и икономическо развитие.

4.17

Приветства инициативата на Европейската комисия да установи мрежи от „Региони за икономическа промяна“ и препоръчва широк тематичен обхват, който да отрази различните териториални динамики на промяната, като се възползва от реализираните през настоящия период нововъведения, които да привлекат активно местните и регионални власти в процеса на подбор на приоритетните за инициативата области и очаква да участва пълноценно в реализирането й.

4.18

Препоръчва европейските институции да възприемат подход на солидарност между териториите като фундаментално измерение на концепцията за сближаване на ЕС. Политиката на сближаване трябва да продължи да бъде и в бъдеще ключов елемент в европейската интеграционна политика.