ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКИТЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Образец А

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

Фигура 1

Маркировката за одобрение от фигура 1, поставена на превозно средство, показва, че съответният тип пътно превозно средство е одобрен в Нидерландия (Е 4) съгласно Правило № 100 с одобрение № 022492. Първите две цифри от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 100, изменено със серия от изменения 02.

Фигура 2

Маркировката за одобрение от фигура 2, поставена върху ПСНЕ, показва, че съответният тип ПСНЕ е одобрен в Нидерландия (Е 4) съгласно Правило № 100 с одобрение № 022492. Първите две цифри от номера на одобрението указват, че одобрението е издадено в съответствие с изискванията на Правило № 100, изменено със серия от изменения 02.

Образец Б

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на превозно средство, показва, че съответното пътно превозно средство е одобрено в Нидерландия (Е 4) съгласно правила № 100 и 42 (1). Номерът на одобрението указва, че на датите, на които съответните одобрения са издадени, Правило № 100 вече е изменено със серия от изменения 02, а Правило № 42 е още в първоначалния си вид.

(1)  Последният номер е даден само като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРЯК ДОПИР ДО ЧАСТИ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ

1.   СОНДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА СТЕПЕНТА НА ДОСТЪПНОСТ

Сондите за изпитване на степента на достъпност, предназначени за изпитване на защитата на хора срещу достъп до части под напрежение, са посочени в таблицата.

2.   УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕ

Сондата за изпитване на степента на достъпност се притиска към всеки от отворите на предпазната обвивка с определената в таблицата сила. Ако сондата проникне частично или напълно, тя се поставя във всички възможни положения; в никакъв случай не трябва да се допуска пълно проникване на ограничителната плочка през отвора.

Счита се, че вътрешните прегради са част от обвивката.

Ако е необходимо, захранващ източник с понижено напрежение (в границите между 40 и 50 V), съединен последователно с подходяща лампа, следва да бъде свързан между сондата и частите под напрежение във вътрешността на преградата или обвивката.

Методът на сигнализационната верига е също подходящ за прилагане при изпитване на движещите се части под напрежение на оборудването за високо напрежение.

Разрешено е подвижните вътрешни част да бъдат задвижвани бавно, когато това е възможно.

3.   УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Сондата за изпитване на степента на достъпност не трябва да докосва части под напрежение.

Когато се извършва проверка за наличие на достатъчно разстояние с помощта на сигнализационна верига между сондата и части под напрежение, лампата не трябва да светва.

При провеждане на изпитване за IPXXB шарнирният изпитвателен пръст може да проникне по дължината си до 80 mm, но ограничителната плочка (Ø 50 mm × 20 mm) не трябва да преминава през отвора. От напълно изправено изходно положение всяко рамо на шарнирния изпитвателен пръст трябва да бъде последователно сгъвано до образуване на ъгъл от 90 градуса спрямо оста на прилежащата част на пръста и трябва да бъде поставяно във всички възможни положения.

При провеждане на изпитвания за IPXXD, сондата за изпитване на степента на достъпност може да проникне по цялата си дължина, но ограничителната плочка не трябва да преминава напълно през отвора.

Сонди за достъпност, използвани при изпитванията за защита срещу достъпа до опасни части

Шарнирен изпитвателен пръст

Материал: метал, освен ако е посочено друго.

Линейни размери в mm.

Допустимо отклонение в размерите, за които не е указан толеранс:

Двете шарнирни съединения трябва да позволяват движение от 90° в една и съща равнина и в една и съща посока с допустимо отклонение 0 до + 10°.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4А

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИОННОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ ЗА ИЗПИТВАНИЯ ВЪРХУ ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Изолационното съпротивление на всяка шина с високо напрежение се измерва или се определя чрез изчисляване, като се използват стойностите за измерване, получени за всяка част или блок на шината с високо напрежение (наричано по-долу „разделно измерване“).

2.   МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Измерването на изолационното съпротивление се извършва, като се избира съответният метод на измерване сред методите, изброени в точки 2.1—2.2 от настоящото приложение, в зависимост от електрическия заряд на частите под напрежение или на изолационното съпротивление и т.н.

Обхватът на електрическата верига, която подлежи на измерване, трябва да бъде изяснен предварително, като се използват електрически схеми и т.н.

Освен това могат да се извършат промени, необходими за измерването на изолационното съпротивление, като например отстраняване на капака с цел достъп до частите под напрежение, пускане на кабели за измерване, промяна на софтуера и т.н.

В случаите, в които измерваните стойности не са стабилни поради работата на бордовата система за следене на изолационното съпротивление и т.н., могат да бъдат извършени промени, необходими за измерването, като спиране работата на съответното устройство или отстраняването му. Освен това, когато устройството е отстранено, трябва да се докаже, като се използват схеми и т.н., че това няма да промени изолационното съпротивление между частите под напрежение и електрическото шаси.

Трябва да се работи с повишено внимание, за да се избегне късо съединение, поражение от електрически ток и т.н., тъй като това потвърждение може да изисква пряка работа на веригата за високо напрежение.

2.1.   Метод на измерване с използване на външни за превозното средство източници на напрежение

2.1.1.   Измервателен уред

Трябва да се използва измервателен уред за изпитване на изолационното съпротивление, който може да подава постоянно напрежение по-високо от работното напрежение на шината с високо напрежение.

2.1.2.   Метод за измерване

Уредът за изпитване на изолационното съпротивление трябва да бъде свързан между частите под напрежение и електрическото шаси. След това изолационното съпротивление се измерва чрез подаване на постоянно напрежение равно на поне половината от работното напрежение на шината с високо напрежение.

Ако системата има няколко обхвата на напрежение (например поради повишаващ преобразувател) в галванично свързаната верига и някои компоненти не могат да издържат работното напрежение на цялата верига, изолационното съпротивление между тези компоненти и електрическото шаси може да бъде измерено отделно, като се прилага поне половината от собственото им работно напрежение, а посочените компоненти са в изключено състояние.

2.2.   Метод на измерване с използване на ПСНЕ на превозното средство като източник на постоянно напрежение

2.2.1.   Условия относно изпитвателното превозно средство

Шината с високо напрежение трябва да се захранва от ПСНЕ на превозното средство и/или системата за преобразуване на енергия, като големината на напрежението на ПСНЕ и/или системата за преобразуване на енергия по време на цялото изпитване трябва да бъде поне равна на номиналното работно напрежение, посочено от производителя на превозното средство.

2.2.2.   Измервателен уред

Използваният за това измерване волтметър трябва да измерва постоянни напрежения и да има вътрешно съпротивление не по-малко от 10 ΜΩ.

2.2.3.   Метод за измерване

2.2.3.1.   Първи етап

Напрежението се измерва, както е показано на фигура 1, и се записва напрежението на шината с високо напрежение (Vb). Vb трябва да бъде по-голямо или равно на номиналното работно напрежение на ПСНЕ и/или системата за преобразуване на енергия, посочено от производителя на превозното средство.

Фигура 1

Измерване на Vb, V1, V2

2.2.3.2.   Втори етап

Измерва се и се записва напрежението (V1) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 1).

2.2.3.3.   Трети етап

Измерва се и се записва напрежението (V2) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 1).

2.2.3.4.   Четвърти етап

Ако V1 е по-голямо или равно на V2, между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да се свърже образцово известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V1′) между отрицателния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 2).

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява по следната формула:

Ri = Ro * (Vb/V1′ – Vb/V1) или Ri = Ro * Vb * (1/V1′ – 1/V1)

Фигура 2

Измерване на V1′

Ако V2 е по-голямо от V1, между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси трябва да се свърже образцово известно съпротивление (Ro). След свързването на Ro се измерва и се записва напрежението (V2′) между положителния полюс на шината с високо напрежение и електрическото шаси (вж. фигура 3). Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява съгласно показаната формула. Тази стойност на изолационното съпротивление (Ω) се разделя на номиналното работно напрежение (V) на шината с високо напрежение.

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява по следната формула:

Ri = Ro * (Vb/V2′ – Vb/V2) или Ri = Ro * Vb * (1/V2′ – 1/V2)

Фигура 3

Измерване на V2′

2.2.3.5.   Пети етап

От стойността на изолационното съпротивление Ri (Ω), разделена на номиналното работно напрежение (V) на шината с високо напрежение, се получава отнесеното към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V).

Забележка: Стандартното известно съпротивление Ro [Ω] трябва да бъде минималното необходимо отнесено към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V), умножено по работното напрежение на превозното средство ± 20 % [V]. Не се изисква Ro да има точно тази стойност, тъй като формулите са валидни за всяка стойност на Ro; стойността за Ro обаче в този обхват следва да осигури добра разделителна способност за измерване на напрежението.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4Б

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИОННОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТНИ ИЗПИТВАНИЯ НА ПСНЕ

1.   МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Измерването на изолационното съпротивление се извършва, като се избира съответният метод на измерване сред методите, изброени в точки 1.1—1.2 от настоящото приложение, в зависимост от електрическия заряд на частите под напрежение или на изолационното съпротивление и т.н.

Ако работното напрежение на изпитваното устройство (Vb, фигура 1) не може да бъде измерено (напр. поради прекъсване на електрическата верига, причинено от главните контактори или сработване на стопяем предпазител), изпитването може да се извърши с модифицирано изпитвателно устройство, за да е възможно измерване на вътрешните напрежения (преди главните контактори).

Тези промени не трябва да влияят на резултатите от изпитването.

Обхватът на електрическата верига, която подлежи на измерване, трябва да бъде изяснен предварително, като се използват електрически схеми и т.н. Ако шините с високо напрежение са галванично разделени една от друга, изолационното съпротивление се измерва за всяка електрическа верига.

Освен това могат да се извършат промени, необходими за измерването на изолационното съпротивление, като например отстраняване на капака с цел достъп до частите под напрежение, пускане на кабели за измерване, промяна на софтуера и т.н.

В случаите, в които измерваните стойности не са стабилни поради работата на системата за следене на изолационното съпротивление и т.н., могат да бъдат извършени промени, необходими за измерването, като спиране работата на съответното устройство или отстраняването му. Освен това, когато устройството е отстранено, трябва да се докаже, като се използват чертежи и т.н., че това няма да промени изолационното съпротивление между частите под напрежение и връзката с масата, определена от производителя за точка за връзка с електрическото шаси при инсталиране върху превозното средство.

Трябва да се работи с повишено внимание, за да се избегне късо съединение, поражение от електрически ток и т.н., тъй като това потвърждение може да изисква пряка работа на веригата за високо напрежение.

1.1.   Метод на измерване с използване на напрежение от външни източници

1.1.1.   Измервателен уред

Трябва да се използва измервателен уред за изпитване на изолационното съпротивление, който може да подава постоянно напрежение, по-високо от номиналното напрежение на изпитваното устройство.

1.1.2.   Метод за измерване

Уредът за изпитване на изолационното съпротивление трябва да бъде свързан между частите под напрежение и връзката към маса. След това се измерва изолационното съпротивление.

Ако системата има няколко обхвата на напрежение (например поради повишаващ преобразувател) в галванично свързаната верига и някои компоненти не могат да издържат работното напрежение на цялата верига, изолационното съпротивление между тези компоненти и връзката към маса може да бъде измерено отделно, като се прилага поне половината от собственото им работно напрежение, а посочените компоненти са в изключено състояние.

1.2.   Метод на измерване с използване на изпитваното устройство като източник на постоянно напрежение

1.2.1.   Условия на изпитване

Големината на напрежението на изпитваното устройство по време на цялото изпитване трябва да бъде поне равна на номиналното работно напрежение на изпитваното устройство.

1.2.2.   Измервателен уред

Използваният за това измерване волтметър трябва да измерва постоянни напрежения и да има вътрешно съпротивление не по-малко от 10 ΜΩ.

1.2.3.   Метод за измерване

1.2.3.1.   Първи етап

Напрежението се измерва както е показано на фигура 1 и се записва работното напрежение на изпитваното устройство (Vb, фигура 1). Vb трябва да бъде по-голямо или равно на номиналното работно напрежение на изпитваното устройство.

Фигура 1

1.2.3.2.   Втори етап

Измерва се и се записва напрежението (V1) между отрицателния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса (фигура 1).

1.2.3.3.   Трети етап

Измерва се и се записва напрежението (V2) между положителния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса (фигура 1).

1.2.3.4.   Четвърти етап

Ако V1 е по-голямо или равно на V2, между отрицателния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса трябва да се свърже образцово известно съпротивление (Ro). При свързано Ro се измерва напрежението (V1′) между отрицателния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса (вж. фигура 2).

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява по следната формула:

Ri = Ro * (Vb/V1′ – Vb/V1) или Ri = Ro * Vb * (1/V1′ – 1/V1)

Фигура 2

Ако V2 е по-голямо или равно на V1, между положителния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса трябва да се свърже образцово известно съпротивление (Ro). При свързано Ro се измерва напрежението (V2′) между положителния полюс на изпитваното устройство и връзката към маса (вж. фигура 3).

Изолационното съпротивление (Ri) се изчислява по следната формула:

Ri = Ro * (Vb/V2′ – Vb/V2) или Ri = Ro * Vb * (1/V2′ – 1/V2)

Фигура 3

1.2.3.5.   Пети етап

От стойността на изолационното съпротивление Ri (Ω), разделена на номиналното работно напрежение (V) на изпитваното устройство, се получава отнесеното към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V).

Бележка: Стандартното известно съпротивление Ro [Ω] трябва да бъде минималното необходимо отнесено към напрежението изолационно съпротивление (Ω/V), умножено по номиналното напрежение на изпитваното устройство ± 20 % [V]. Не се изисква Ro да има точно тази стойност, тъй като формулите са валидни за всяка стойност на Ro; стойността за Ro обаче в този обхват следва да осигури добра разделителна способност за измерване на напрежението.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

МЕТОД ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА РАБОТАТА НА БОРДОВАТА СИСТЕМА ЗА СЛЕДЕНЕ НА ИЗОЛАЦИОННОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ

Работата на бордовата система за следене на изолационното съпротивление се потвърждава чрез следния метод.

Свързва се резистор, който не причинява спадане на изолационното напрежение между клемата, която се следи, и електрическото шаси, под стойността на минималното необходимо изолационно съпротивление. Предупреждението трябва да се задейства.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ЧАСТ 1

Основни характеристики на пътни превозни средства и системи

1.   Общи положения

2.   Електродвигател (тягов двигател)

3.   ПСНЕ

4.   Горивен елемент (ако има такъв)

5.   Предпазител и/или прекъсвач

6.   Електрическа инсталация (кабелни снопове)

7.   Защита срещу поражение от електрически ток

8.   Допълнителни данни

ЧАСТ 2

Основни характеристики на ПСНЕ

1.   ПСНЕ

ЧАСТ 3

Основни характеристики на пътни превозни средства и системи с шаси, свързано към електрически вериги

1.   Общи положения

2.   ПСНЕ

3.   Допълнителни данни

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТДЕЛЯНЕТО НА ВОДОРОД ПО ВРЕМЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПСНЕ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото приложение описва процедурата за определяне на водородните емисии по време на процедурите за зареждане на ПСНЕ на всички видове пътни превозни средства съгласно точка 5.4 от настоящото правило.

2.   ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

Изпитването за определяне на водородните емисии (фигура 7.1 от настоящото приложение) се провежда за определяне на водородните емисии по време на процедурите по зареждане на ПСНЕ със зарядното устройство. Изпитването се състои от следните етапи:

3.   ИЗПИТВАНИЯ

3.1.   Изпитване върху превозно средство

3.1.1.   Превозното средство трябва да бъде в добро състояние от механична гледна точка и да е изминало най-малко 300 km през седемте дена, предхождащи изпитването. През този период превозното средство трябва да бъде оборудвано с ПСНЕ, която ще се подлага на изпитването за определяне на водородните емисии.

3.1.2.   Ако ПСНЕ се използва при температура, която е по-висока от околната, ползвателят трябва да спазва препоръчаната от производителя процедура за поддържане на температурата на ПСНЕ в нормалния работен диапазон.

Представителят на производителя трябва да бъде в състояние да удостовери, че системата за регулиране температурата на ПСНЕ не е нито повредена, нито е с недостатъчен капацитет.

3.2.   Компонентно изпитване

3.2.1.   ПСНЕ трябва да бъде в добро състояние от механична гледна точка и да е била подложена на най-малко 5 стандартни цикъла (както е определено в приложение 8, допълнението).

3.2.2.   Ако ПСНЕ се използва при температура, която е по-висока от околната, ползвателят трябва да спазва препоръчаната от производителя процедура за поддържане на температурата на ПСНЕ в нормалния ѝ работен диапазон.

Представителят на производителя трябва да бъде в състояние да удостовери, че системата за регулиране на температурата на ПСНЕ не е нито повредена, нито е с недостатъчен капацитет

Определяне на отделянето на водород по време на процедурите за зареждане на ПСНЕ

4.   ОБОРУДВАНЕ ЗА ИЗПИТВАНЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОДОРОДНИТЕ ЕМИСИИ

4.1.   Динамометричен стенд

Динамометричният стенд трябва да отговаря на изискванията серия 06 от изменения на Правило № 83.

4.2.   Камера за измерване на водородните емисии

Камерата за измерване на водородните емисии трябва да бъде съставена от обвивка, която е газонепропусклива и може да побира изпитваното превозно средство/ПСНЕ. Превозното средство/ПСНЕ трябва да бъде достъпно от всички страни и камерата, когато е херметизирана, трябва да бъде газонепропусклива в съответствие с допълнение 1 към настоящото приложение. Вътрешната повърхност на камерата трябва да е непроницаема и да не взаимодейства с водорода. Системата за регулиране на температурата трябва да позволява регулирането на температурата на въздуха във вътрешността на камерата, така че през цялото изпитване да се поддържа предвидената температура с допустимо отклонение от ± 2 K.

За да се реши проблемът с промените на обема, дължащи се на изпускането на водород във вътрешността на камерата, може да се използва камера с променлив обем или друго оборудване. Камерата с променлив обем се разширява и свива според отделянето на водород в нея. Двете възможни средства за промяна на вътрешния обем са използване на подвижни плоскости или на система от гофрирани мехове, в които непропускливи торбички, поставени във вътрешността на камерата, се разширяват и свиват в резултат на промените във вътрешното налягане, чрез обмен на въздух от външната страна на камерата. Всяка система за промяна на обема трябва да запазва целостта на камерата, както е посочено в допълнение 1 към настоящото приложение.

Всеки метод за изменение/вместване на обем трябва да ограничава разликата между вътрешното налягане в заграденото пространство и барометричното налягане до максималната стойност от ± 5 hPa.

Камерата трябва да може да се пълни до определен обем. Обемът на камерата с променлив обем трябва да може да се мени спрямо „номиналния обем“ (вж. приложение 7, допълнение 1, точка 2.1.1), така че да се взема предвид обемът на отделения водород по време на изпитването.

4.3.   Аналитични системи

4.3.1.   Анализатор на водород

4.3.1.1.   Атмосферата вътре в камерата се контролира с анализатор на водород (от вида с електрохимичен детектор) или с хроматограф със следене на топлопроводността (катарометричен детектор). Газовата проба трябва да се взема от центъра на една от страничните стени или на капака на камерата и всяко обходно изтичане трябва да се връща в нея, по възможност в точка, разположена непосредствено след смесителен вентилатор.

4.3.1.2.   Анализаторът на водород трябва да има инертност под 10 секунди за 90 % от крайния отчет. Неговата стабилност трябва да бъде по-добра от 2 % от пълната скала при нула и при 80 ± 20 % от пълната скала в продължение на 15 минути на всички работни обхвати.

4.3.1.3.   Отклонението при повторни измервания на анализатора, изразена като средноквадратично отклонение, трябва да бъде по-добро от 1 % от пълната скала (обхвата) при нула и при 80 ± 20 % от пълната скала на всички използвани измервателни обхвати.

4.3.1.4.   Работните обхвати на анализатора трябва да бъдат избрани така, че да дават най-добра резолюция по време на процедурите за измерване, калибриране и проверяване за изтичане на газ.

4.3.2.   Записваща система, свързана с анализатора на водород

Анализаторът на водород трябва да бъде снабден с устройство, което да записва изходния електрически сигнал с честота най-малко веднъж в минута. Записващата система трябва да има работни характеристики, които са най-малко еквивалентни на записвания сигнал, и трябва да осигурява непрекъснато записване на резултатите. Записването трябва да указва ясно началото и края на изпитванията в режим на нормално зареждане и в режим на зареждане с неизправно бордово зарядно устройство.

4.4.   Записване на температурите

4.4.1.   Температурата в камерата се регистрира в две точки от температурни датчици, свързани така, че да показват средна стойност. Точките на измерване трябва да са във вътрешността на камерата на приблизително 0,1 m от вертикалната осева линия на всяка от страничните стени, на височина 0,9 ± 0,2 m.

4.4.2.   Температурите в близост до акумулаторните клетки трябва да бъдат записвани чрез датчиците.

4.4.3.   При всички измервания на водородните емисии температурите трябва да бъдат записвани с честота най-малко веднъж в минута.

4.4.4.   Точността на системата за регистриране на температурата трябва да бъде в границите на ± 1,0 K и с разделителна способност за температура до ± 0,1 K.

4.4.5.   Записите на системата за обработка на данни трябва да позволяват разделителна способност по време ± 15 секунди.

4.5.   Отчитане на налягането

4.5.1.   При всички измервания на водородните емисии разликата Dp между барометричното налягане в зоната на провеждане на изпитването и налягането във вътрешността на камерата трябва да бъде записвана с честота най-малко веднъж в минута.

4.5.2.   Допустимата грешка при използването на системата за регистриране на налягането трябва да бъде в рамките на ± 2 hPa, а разделителната способност при отчитане на това оборудване трябва да бъде равна на ± 0,2 hPa.

4.5.3.   Системата за отчитане или за обработка на данни трябва е с разделителна способност за време до ± 15 секунди.

4.6.   Записване на напрежението и на големината на тока

4.6.1.   При всички измервания на водородните емисии напрежението на зарядното устройство и големината на тока (през акумулаторната батерия) трябва да бъдат записвани с честота най-малко веднъж в минута.

4.6.2.   Допустимата грешка при използването на системата за записване на напрежението трябва да бъде в рамките на ± 1 V и разделителната способност на това оборудване трябва да бъде ± 0,1 V.

4.6.3.   Допустимата грешка при използването на системата за записване на големината на тока трябва да бъде в рамките на ± 0,5 A, а разделителната способност на това оборудване трябва да бъде равна на ± 0,05 A.

4.6.4.   Системата за отчитане или за обработка на данни трябва е с разделителна способност за време до ± 15 секунди.

4.7.   Вентилатори

Камерата трябва да е оборудвана с един или няколко вентилатора или въздуходувки с евентуален дебит от 0,1 до 0,5 m3/s, които да осигуряват пълно размесване на атмосферата в камерата. Необходимо е да се постигне еднаква температура и концентрация на водород в камерата по време на измерванията. Превозното средство в заграденото пространство не трябва да бъде подложено на директна струя въздух, идваща от вентилаторите или от въздуходувките.

4.8.   Газове

4.8.1.   За калибриране и работа трябва да са налице следните чисти газове:

4.8.2.   Газовете, използвани за калибриране и измерванията, трябва да бъдат съставени от смес от водород (H2) и пречистен синтетичен въздух. Действителните концентрации на даден калибриращ газ трябва да съответстват на номиналната стойност при допустимо отклонение от ± 2 %. Допустимата грешка за разредените газове, получени чрез използването на разделител на газове, трябва да бъде в рамките на ± 2 % от номиналната стойност. Стойностите на концентрациите, определени в допълнение 1, могат също да бъдат получени чрез използването на разделител за газове, като за газ за разреждане се използва синтетичен въздух.

5.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Изпитването се състои от следните пет етапа:

Ако превозното средство/ПСНЕ трябва да бъде премествано между различните етапи, то трябва да бъде тикано до зоната на следващото изпитване.

5.1.   Изпитване върху превозно средство

5.1.1.   Подготвяне на превозното средство

Трябва да бъде проверено стареенето на ПСНЕ, като се докаже, че превозното средство е изминало най-малко 300 km през седемте дни, предхождащи изпитването. През този период превозното средство трябва да бъде оборудвано с ПСНЕ, която е обект на изпитването за определяне на водородните емисии. Ако не е възможно това да бъде доказано, се прилага описаната по-долу процедура.

5.1.1.1.   Разреждания и начални зареждания на ПСНЕ

Процедурата започва с разреждане на ПСНЕ на превозното средство, като то се кара на писта или на динамометричен стенд с постоянна скорост, представляваща 70 % ± 5 % от максималната скорост на превозното средство, в продължение на тридесет минути.

Разреждането се прекратява:

5.1.1.2.   Начално зареждане на ПСНЕ

Зареждането се извършва:

Процедурата изключва използването на всякакви видове външни зарядни устройства.

Критерият за край на зареждането на ПСНЕ се определя от автоматичното му прекратяване, предизвикано от зарядното устройство.

Тази процедура може да включва всички видове специални режими на зареждане, които биха могли да се задействат автоматично или ръчно, като например изравнителни или сервизни зареждания.

5.1.1.3.   Процедурата от точки 5.1.1.1 до 5.1.1.2 трябва да се повтори два пъти.

5.1.2.   Разреждане на ПСНЕ

ПСНЕ се разрежда, като превозното средство се кара на писта или на динамометричен стенд с постоянна скорост, представляваща 70 % ± 5 % от максималната скорост на превозното средство, в продължение на тридесет минути.

Разреждането се спира:

5.1.3.   Привеждане към определена температура

В рамките на петнадесет минути след завършване на операцията по разреждане на батерията, описана в точка 5.2, превозното средство се поставя в зоната за привеждане към определена температура. Превозното средство се оставя там за най-малко 12 часа и най-много 36 часа между края на операцията по разреждане на ПСНЕ и началото на изпитването за определяне на водородните емисии по време на нормално зареждане. За този период превозното средство трябва да бъде приведено чрез престой към температура 293 ± 2 K.

5.1.4.   Изпитване за определяне на водородните емисии по време на нормално зареждане

5.1.4.1.   Преди завършване на етапа на привеждане към определена температура измервателната камера трябва да бъде промита в продължение на няколко минути до получаването на остатъчна концентрация на водород в стабилно състояние. Смесителният(те) вентилатор(и) на заграденото пространство по това време трябва също да работи(ят).

5.1.4.2.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди изпитването.

5.1.4.3.   В края на етапа на привеждане към определена температура изпитваното превозно средство с изключен двигател и отворени прозорци и багажник се вкарва в измервателната камера.

5.1.4.4.   Превозното средство се свързва със силовата електрическа мрежа. ПСНЕ се подлага на процедурата за нормално зареждане, описана в точка 5.1.4.7 по-долу.

5.1.4.5.   Вратите на камерата се затварят по начин, при който газовете не се пропускат, в рамките на две минути след започването на етапа на нормално зареждане.

5.1.4.6.   Периодът на изпитване за определяне на водородните емисии по време на нормално зареждане започва от момента, в който камерата бъде затворена така, че да не пропуска газовете. След това се измерват концентрацията на водорода, температура и барометрично налягане, за да се определят съответните начални стойности на CH2i, Ti и Pi за провеждане на изпитването в режим на нормално зареждане.

Тези стойности се използват при изчисляване на емисиите на водорода (точка 6 от настоящото приложение). Температурата Т във вътрешността на камерата не трябва да е по-ниска от 291 K, нито по-висока от 295 K по време периода на нормално зареждане.

5.1.4.7.   Процедура по нормално зареждане

Нормалното зареждане се извършва със зарядното устройство и се състои от следните етапи:

Критерият за края на зареждането на ПСНЕ се определя от автоматичното му прекратяване, предизвикано от зарядното устройство, при време на зареждане t1 + t2. Времето на зареждане се ограничава до t1 + 5 h, дори ако серийно монтираните уреди указват ясно на водача, че батерията все още не е напълно заредена.

5.1.4.8.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди края на изпитването.

5.1.4.9.   Краят на интервала на вземане на проби от емисиите настъпва t1 + t2 или t1 + 5 часа след началните измервания, описани в точка 5.1.4.6 от настоящото приложение. Записват се различните изминали интервали от време. Измерва се концентрацията на водород, температурата и барометричното налягане, за да се получат съответните крайни стойности на CH2f, Tf и Pf за изпитването в режим на нормално зареждане, необходими за изчисленията от точка 6 от настоящото приложение.

5.1.5.   Изпитване за определяне на водородните емисии по време на режим на зареждане с неизправно зарядно устройство

5.1.5.1.   В рамките на максимум седем дни след завършване на предходното изпитване се започва с разреждане на ПСНЕ съгласно условията в точка 5.1.2 от настоящото приложение.

5.1.5.2.   Повтарят се етапите на процедурата от точка 5.1.3.

5.1.5.3.   Преди завършване на етапа на привеждане към определена температура измервателната камера трябва да бъде промита в продължение на няколко минути до получаването на остатъчна концентрация на водород в стабилно състояние. Смесителният(те) вентилатор(и) на заграденото пространство по това време трябва също да работи(ят).

5.1.5.4.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди изпитването.

5.1.5.5.   В края на етапа на привеждане към определена температура изпитваното превозно средство с изключен двигател и отворени прозорци и багажник се вкарва в измервателната камера.

5.1.5.6.   Превозното средство се свързва със силовата електрическа мрежа. ПСНЕ се подлага на процедурата за зареждане с неизправно зарядно устройство, описана в точка 5.1.5.9 по-долу.

5.1.5.7.   Вратите на камерата се затварят по начин, при който газовете не се пропускат, в рамките на две минути след блокирането в режим на зареждане с неизправно зарядно устройство.

5.1.5.8.   Периодът на изпитване за определяне на водородните емисии по време на зареждане с неизправно зарядно устройство започва от момента, в който камерата бъде затворена така, че да не пропуска газовете. След това се измерват концентрацията на водорода, температура и барометрично налягане, за да се определят съответните начални стойности на CH2i, Ti и Pi за провеждане на изпитването в режим на зареждане с неизправно зарядно устройство.

Тези стойности се използват при изчисляване на емисиите на водорода (точка 6 от настоящото приложение). Температурата Т във вътрешността на камерата не трябва да е по-ниска от 291 K, нито по-висока от 295 K по време периода на зареждане с неизправно зарядно устройство.

5.1.5.9.   Процедура за зареждане с неизправно зарядно устройство

Зареждането в режим на неизправно зарядно устройство се извършва с подходящо зарядно устройство и се състои от следните етапи:

5.1.5.10.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди края на изпитването.

5.1.5.11.   Краят на периода на изпитване настъпва t′1 + 30 минути след началните измервания, описани в точка 5.1.5.8 по-горе. Записват се различните изминали периоди от време. Измерва се концентрацията на водород, температурата и барометричното налягане, за да се получат съответните крайни стойности на CH2f, Tf и Pf за изпитването в режим на зареждане с неизправно зарядно устройство, необходими за изчисленията от точка 6 от настоящото приложение.

5.2.   Компонентно изпитване

5.2.1.   Подготовяне на ПСНЕ

Проверява се стареенето на ПСНЕ, за да се потвърди, че ПСНЕ е изпълнила най-малко 5 стандартни цикъла (както е определено в допълнението към приложение 8).

5.2.2.   Разреждане на ПСНЕ

ПСНЕ се разрежда при 70 % ± 5 % от номиналната мощност на системата.

Прекратяването на разреждането се спира при достигане на минималната степен на зареждане, определена от производителя.

5.2.3.   Привеждане към определена температура

В рамките на 15 минути след края на операцията по разреждане на ПСНЕ, посочена в точка 5.2.2 по-горе, и преди началото на изпитването за определяне на водородните емисии, ПСНЕ трябва да бъде приведено към температура 293 K ± 2 K в период на най-малко 12 часа и на най-много 36 часа.

5.2.4.   Изпитване за определяне на водородните емисии по време на нормално зареждане

5.2.4.1.   Преди завършване на етапа на привеждане на ПСНЕ към определена температура измервателната камера трябва да бъде промита в продължение на няколко минути до получаването на остатъчна концентрация на водород в стабилно състояние. Смесителният(те) вентилатор(и) на заграденото пространство по това време трябва също да работи(ят).

5.2.4.2.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди изпитването.

5.2.4.3.   В края на периода на привеждане към определена температура, ПСНЕ се вкарва в измервателната камера.

5.2.4.4.   ПСНЕ се зарежда в съответствие с процедурата за нормално зареждане, описана в точка 5.2.4.7 по-долу.

5.2.4.5.   Камерата се затваря и херметизира по начин, при който газовете не се пропускат, в рамките на две минути след започването на етапа на нормално зареждане.

5.2.4.6.   Периодът на изпитване за определяне на водородните емисии по време на нормално зареждане започва от момента, в който камерата бъде херметизирана. След това се измерват концентрацията на водорода, температура и барометрично налягане, за да се определят съответните начални стойности на CH2i, Ti и Pi за провеждане на изпитването в режим на нормално зареждане.

Тези стойности се използват при изчисляване на емисиите на водорода (точка 6 от настоящото приложение). Температурата Т във вътрешността на камерата не трябва да е по-ниска от 291 K, нито по-висока от 295 K по време периода на нормално зареждане.

5.2.4.7.   Процедура по нормално зареждане

Нормалното зареждане се извършва с подходящо зарядно устройство и се състои от следните етапи:

Критерият за края на зареждането на ПСНЕ се определя от автоматичното му прекратяване, предизвикано от зарядното устройство, при време на зареждане t1 + t2. Това време на зареждане се ограничава до t1 + 5 h, дори ако подходящите уреди указват ясно, че ПСНЕ все още не е напълно заредена.

5.2.4.8.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди края на изпитването.

5.2.4.9.   Краят на интервала на вземане на проби от емисиите настъпва t1 + t2 или t1 + 5 часа след началните измервания, описани в точка 5.2.4.6. Записват се различните изминали интервали от време. Измерва се концентрацията на водород, температурата и барометричното налягане, за да се получат съответните крайни стойности на CH2f, Tf и Pf за изпитването в режим на нормално зареждане, необходими за изчисленията от точка 6 от настоящото приложение.

5.2.5.   Изпитване за определяне на водородните емисии по време на режим на зареждане с неизправно зарядно устройство

5.2.5.1.   Процедурата по изпитването трябва да започне в рамките на максимум седем дни след завършване на изпитването по точка 5.2.4. по-горе; процедурата започва с разреждане на ПСНЕ на превозното средство в съответствие с точка 5.2.2. по-горе.

5.2.5.2.   Повтарят се етапите на процедурата от точка 5.2.3 по-горе.

5.2.5.3.   Преди завършване на етапа на привеждане към определена температура измервателната камера трябва да бъде промита в продължение на няколко минути до получаването на остатъчна концентрация на водород в стабилно състояние. Смесителният(те) вентилатор(и) на заграденото пространство по това време трябва също да работи(ят).

5.2.5.4.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди изпитването.

5.2.5.5.   В края на привеждането към определена температура ПСНЕ се вкарва в измервателната камера.

5.2.5.6.   ПСНЕ се зарежда в съответствие с процедурата за зареждане с неизправно зарядно устройство, описана в точка 5.2.5.9 по-долу.

5.2.5.7.   Камерата се затваря и херметизира по начин, при който газовете не се пропускат, в рамките на две минути след електрическата блокировка от етапа на зареждането с неизправно зарядно устройство.

5.2.5.8.   Периодът на изпитване за определяне на водородните емисии по време на зареждане с неизправно зарядно устройство започва от момента, в който камерата бъде херметизирана. След това се измерват концентрацията на водород, температурата и барометричното налягане, за да се определят съответните начални стойности на CH2i, Ti и Pi за провеждане на изпитването в режим на зареждане с неизправно зарядно устройство.

Тези стойности се използват при изчисляване на емисиите на водород (точка 6 от настоящото приложение). Температурата Т във вътрешността на камерата не трябва да е по-ниска от 291 K, нито по-висока от 295 K по време периода на зареждане с неизправно зарядно устройство.

5.2.5.9.   Процедура за зареждане с неизправно зарядно устройство

Зареждането в режим на неизправно зарядно устройство се извършва с подходящо зарядно устройство и се състои от следните етапи:

5.2.5.10.   Анализаторът на водород се нулира и обхватът му се калибрира непосредствено преди края на изпитването.

5.2.5.11.   Краят на периода на изпитване настъпва t′1 + 30 минути след началните измервания, описани в точка 5.2.5.8 по-горе. Записват се различните изминали периоди от време. Измерват се концентрацията на водород, температурата и барометричното налягане, за да се получат съответните крайни стойности на CH2f, Tf и Pf за изпитването в режим на нормално зареждане, необходими за изчисленията от точка 6 по-долу.

6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ

Изпитванията за определяне на водородните емисии, описани в точка 5 по-долу, позволяват изчисляването на водородните емисии по време на етапите на нормално зареждане и на зареждане с неизправно зарядно устройство. За всеки от тези етапи се изчисляват водородните емисии в зависимост от началната и крайната концентрация на водорода, температурата и налягането в камерата и от нетната стойност на обема на камерата.

Използва се формулата, дадена по-долу:

Където:

6.1.   Резултати от изпитването

Масата на водородните емисии на ПСНЕ е равна на:

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ПСНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ 8A

ИЗПИТВАНЕ НА ВИБРАЦИИ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери нивото на безопасност на ПСНЕ в среда с вибрации, на които ПСНЕ вероятно ще бъде подложена при нормалната експлоатация на превозното средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

2.1.   Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя.

2.2.   Изпитваното устройство трябва да бъде здраво закрепено към платформата на вибриращата машина по такъв начин, че да се гарантира, че вибрациите се предават пряко на изпитваното устройство.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитваното устройство се прилагат следните условия:

3.2.   Процедури за изпитване

Изпитваното устройство се подлага на вибрации със синусоидална форма с логаритмично обхождане между 7 Hz и 50 Hz и обратно до 7 Hz, извършвано за 15 минути. Този цикъл се повтаря 12 пъти за общо 3 часа във вертикално направление спрямо положението на монтиране на ПСНЕ, както е указано от производителя.

Зависимостта между честотата и ускорението трябва да бъде, както е показано в таблицата:

Честота и ускорение

По искане на производителя могат да бъдат използвани по-голямо ускорение както и по-висока максимална честота.

По искане на производителя, като заместител за зависимостта честота-ускорение от таблицата може да се използва характеристика за вибрациите, определена от производителя на превозното средство, проверена за приложението на превозното средство и съгласувана с техническата служба. Одобряването на ПСНЕ, изпивана в съответствие с това условие, се ограничава до конкретен тип превозно средство.

След вибрациите се извършва стандартен цикъл, както е описано в приложение 8, в допълнението, ако това не е невъзможно заради изпитваното устройство.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Б

ИЗПИТВАНЕ НА РЕЗКИ И ЦИКЛИЧНИ ПРОМЕНИ НА ТЕМПЕРАТУРАТА

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери устойчивостта на ПСНЕ на внезапни промени на температурата. ПСНЕ преминава определен брой цикли на температурата, което започва с околната температура и продължава с циклично изменение на високи и ниски температури. Това симулира бързи промени на температурата на околната среда, на които е вероятно ПСНЕ да бъде подложена по време на експлоатационния си срок.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

При започване на изпитването за изпитваното превозно средство важат следните условия:

3.2.   Процедура за изпитване

Изпитваното устройство се съхранява поне шест часа при температура равна на 60 ± 2 °C или по-висока, ако това бъде поискано от производителя, след което се съхранява в продължение на най-малко шест часа при температура – 40 ± 2 °C или по-ниска, ако това бъде поискано от производителя. Максималният интервал от време между крайните температури на изпитване трябва да бъде 30 минути. Тази процедура се повтаря, докато бъдат завършени минимум 5 пълни цикъла, след което изпитваното устройство се съхранява в продължение на 24 часа при околна температура 20 ± 10 °C.

След съхранението в продължение на 24 часа се извършва стандартен цикъл, както е описано в приложение 8, в допълнението, ако това не е невъзможно заради изпитваното устройство.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8В

МЕХАНИЧЕН УДАР

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери нивото на безопасност на ПСНЕ при инерционни натоварвания, които могат да възникнат при сблъскване на превозното средство.

2.   ПОСТАНОВКА

2.1.   Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя

2.2.   Изпитваното устройство трябва да бъде свързано към изпитвателната конструкция само с предвидените крепежни елементи, осигурени за целите на закрепването на ПСНЕ или подсистемата ПСНЕ към превозното средство.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитване и изисквания

За изпитването важи следното условие:

3.2.   Процедура за изпитване

Изпитваното устройство се забавя или, по избор на заявителя, се ускорява в съответствие с интервалите на ускоряване, посочени в таблици 1—3. Техническата служба, след консултация с производителя, решава дали тези изпитвания трябва да се извършат с положително или отрицателно ускорение или и с двете.

За всеки от специфицираните изпитвателни импулси може да се използва отделно изпитвано устройство.

Изпитвателният импулс трябва да бъде в рамките на минималната и максималната стойност, посочени в таблици от 1 до 3. Ако е препоръчано от производителя, изпитваното устройство може да бъде подложено на въздействие с по-голяма сила на удара и/или продължителност от посочените в таблици 1—3 максимални стойности.

Общо описание на изпитвателните импулси

Таблица 1 за превозни средства M1 и N1:

Таблица 2 за превозни средства M2 и N2:

Таблица 3 за превозни средства M3 и N3:

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Г

МЕХАНИЧНА ЦЯЛОСТ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери нивото на безопасност на ПСНЕ при инерционни натоварвания, които могат да възникнат при сблъскване на превозното средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

2.1.   Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя.

2.2.   Изпитваното превозно средство трябва да бъде свързано към изпитвателната конструкция, както е препоръчано от производителя.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитването важат следното условие и изисквания:

3.2.   Изпитване на смачкване

3.2.1.   Сила на смачкване

Изпитваното устройство се смачква между опора и смачкваща плоча, както е дадено на фигурата, със сила поне 100 kN, но ненадвишаваща 105 kN, освен ако не е посочено друго в съответствие с точка 6.4.2 от настоящото правило, с време на действие по-малко от 3 минути и време на задържане на най-малко 100 ms, но ненадвишаващо 10 s.

По искане на производителя може да се приложи по-голяма сила на смачкване, по-дълъг период на действие, по-дълъг период на задържане или комбинация от тези.

Прилагането на силата трябва да се определи от производителя заедно с техническата служба, като се взема предвид посоката на преместване на ПСНЕ спрямо положението ѝ на монтиране в превозното средство. Прилаганата сила се прилага хоризонтално и перпендикулярно на посоката на преместване на ПСНЕ.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Д

ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери устойчивостта на ПСНЕ на излагане на въздействието на огън отвън на превозното средство, напр. поради разливане на гориво от превозно средство (или от самото превозно средство или от превозно средство в близост). В такава ситуация водачът и пътниците трябва да разполагат с достатъчно време да напуснат превозното средство.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

2.1.   Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя. Когато съответните подсистеми на ПСНЕ са разпределени в цялото превозно средство, изпитването може да се извърши върху всяка съответна подсистема на ПСНЕ.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитването важат следните изисквания и условия:

3.2.   Процедура за изпитване

По преценка на производителя се провежда изпитване върху превозно средство или компонентно изпитване:

3.2.1.   Изпитване върху превозно средство

Изпитваното устройство се монтира в конструкция за изпитване, която симулира действителните условия на монтиране, доколкото това е възможно; за целта не следва да се използват запалителни материали, с изключение на материал, който е част от ПСНЕ. Начинът, по който изпитваното устройство се закрепва в изпитвателната конструкция, трябва да отговаря на съответните спецификации за неговото монтиране в превозно средство. В случай на ПСНЕ, проектирана за използване в специфично превозно средство, трябва да се вземат предвид частите на превозното средство, които по някакъв начин влияят на хода на пожара.

3.2.2.   Компонентно изпитване

Изпитваното устройство се поставя върху решетка, поставена над плосък съд, и се ориентира съгласно проектния замисъл на производителя.

Решетката трябва да е конструирана от стоманени пръти с диаметър 6-10 mm с разстояние 4-6 cm помежду им. Ако е необходимо стоманените пръти могат да бъдат носени от плоски стоманени части.

3.3.   Пламъкът, на който се излага изпитваното устройство, трябва да се получи от изгарянето в плосък съд на предлагано в търговската мрежа гориво за двигатели с принудително запалване (наричано по-долу „гориво“). Количеството гориво трябва да е достатъчно, за да позволи на пламъка, при условия на свободно горене, да гори по време на цялата процедура на изпитване.

Огънят трябва да покрива цялата площ на плоския съд по време на цялото излагане на въздействието на пламъка. Размерите на плоския съд се подбират така, че да осигурят излагането на пламъка на страничните стени на изпитваното устройство. Следователно плоският съд трябва да надвишава хоризонталната проекция на изпитваното устройство с най-малко 20 cm, но с не повече от 50 cm. Страничните стени на плоския съд не трябва да се издават с повече от 8 cm над нивото на горивото в началото на изпитването.

3.4.   Напълненият с гориво плосък съд се поставя под изпитваното устройство по такъв начин, че разстоянието между нивото на горивото в плоския съд и дъното на изпитваното устройство да съответства на проектната височина на изпитваното устройство над пътната повърхност при масата без товар на превозното средство, ако се прилага точка 3.2.1 по-горе, или приблизително 50 cm, ако се прилага точка 3.2.2 по-горе. Трябва да могат да се местят свободно или плоският съд, или конструкцията за изпитване, или и двете.

3.5.   По време на етап В от изпитването плоският съд се покрива с решетка. Решетката се поставя на 3 cm ± 1 cm над нивото на горивото, измерено преди запалване на последното. Решетката трябва да е изработена от огнеупорен материал, съгласно предписанието в приложение 8Д в допълнението. Между тухлите не трябва да има хлабина, като те трябва да са закрепени над плоския съд с гориво по такъв начин, че отворите в тухлите да не бъдат запушени. Дължината и ширината на рамката трябва да е с 2 cm до 4 cm по-малка от вътрешните размери на плоския съд, така че да има междина от 1 cm до 2 cm между рамката и стената на плоския съд, която да позволява вентилиране. Преди изпитването решетката трябва да е поне с околната температура. Огнеупорните тухли може да се намокрят, за да се гарантират възпроизводими условия на изпитване.

3.6.   Ако изпитванията се провеждат на открито, трябва да се осигури достатъчна защита от вятър, а скоростта на вятъра на нивото на плоския съд с гориво не трябва да надвишава 2,5 km/h.

3.7.   Изпитването се състои от три етапа Б-Г, ако горивото е с температура поне 20 °C. В противен случай изпитването трябва да включва четири етапа А–Г.

3.7.1.   Етап A: Предварително подгряване (фигура 1)

Горивото в плоския съд се запалва на разстояние най-малко 3 m от изпитваното устройство. След предварително подгряване в продължение на 60 секунди плоският съд се поставя под изпитваното устройство. Ако размерът на плоския съд е прекалено голям, за да бъде движен без опасност от разливане и т.н., то вместо това изпитваното устройство и изпитвателният стенд може да се движат над плоския съд.

Фигура 1

Етап A: Предварително подгряване

3.7.2.   Етап Б: Пряко излагане на пламък (фигура 2)

Изпитваното устройство се излага на пламъка от свободно горящото гориво в продължение на 70 секунди.

Фигура 2

Етап Б: Пряко излагане на пламък

3.7.3.   Етап В: Непряко излагане на пламък (фигура 3)

Веднага след приключване на етап Б решетката се поставя между горящия плосък съд и изпитваното устройство. Изпитваното устройство се излага на така намаления пламък в продължение на още 60 секунди.

Вместо провеждането на етап В от изпитването, може по преценка на производителя етап Б да се продължи с още 60 секунди.

Това обаче се позволява само когато може да бъде доказано по удовлетворителен за техническата служба начин, че то няма да доведе до намаляване на тежестта на изпитването.

Фигура 3

Етап В: Непряко излагане на пламък

3.7.4.   Етап Г: Край на изпитването (фигура 4)

Горящият покрит с решетка плосък съд трябва да се върне обратно в положението, описано в етап А. Не се извършва гасене на изпитваното устройство. След отстраняване на плоския съд изпитваното устройство се наблюдава, докато температурата на повърхността му намалее до температурата на околната среда или е спадала в продължение на най-малко 3 часа.

Фигура 4

Етап Г: Край на изпитването

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Е

ЗАЩИТА ОТ ВЪНШНО КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се проверят показателите на защитата от външно късо съединение. Тази функционална възможност, ако е налице, следва да прекъсне или ограничи тока на късо съединение, за да се предпази ПСНЕ от други свързани с това произшествия, предизвикани от тока на късо съединение.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

Това изпитване се провежда или с цялата ПСНЕ, или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Ако електронният блок за управление на ПСНЕ не е вграден в корпуса, съдържащ елктрохимичните елементи, то същият може да не се монтира в изпитваното устройство, ако това бъде поискано от производителя.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитването важи следното условие:

3.2.   Късо съединение

При започване на изпитването всички съответни главни контактори за зареждане и разреждане трябва да са затворени, за да се представи режимът на разрешено движение, както и режимът за разрешено външно зареждане. Ако не е възможно това да се извърши с едно единствено изпитване, се провеждат две или повече изпитвания.

Положителните и отрицателните клеми на изпитваното устройство се свързват помежду си, за да се получи късо съединение. Връзката, използвана за тази цел, трябва да има съпротивление не по-голямо от 5 mΩ.

Условието на късо съединение трябва да продължи докато бъде потвърдено действието на функцията за защита на ПСНЕ, която прекъсва или ограничава тока на късо съединение, или поне за един час след като температурата, измерена върху обвивката на изпитваното устройство се стабилизира дотолкова, че скоростта на изменение на температурата да се мени с по-малко от 4 °С за 1 час.

3.3.   Стандартен цикъл и период на наблюдение

След приключването на късото съединение се извършва стандартен цикъл, както е описано в приложение 8, в допълнението, ако това не е невъзможно заради изпитваното устройство.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Ж

ЗАЩИТА ОТ ПРЕТОВАРВАНЕ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се проверят показателите на защитата срещу претоварване.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

Това изпитване се провежда при стандартни условия на експлоатация, или с цялата ПСНЕ (това може да бъде комплектовано превозно средство), или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия.

Изпитването може да се извърши с модифицирано изпитвано устройство при съгласие между производителя и техническата служба. Тези промени не трябва да влияят на резултатите от изпитването.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитването важат следните изисквания и условия:

3.2.   Зареждане

При започване всички съответни главни контактори за зареждане трябва да са затворени.

Изпитвателното оборудване трябва да е с изключени граници на регулиране на зареждането.

Изпитваното устройство се зарежда със заряден ток, съответстващ на 3-часово пълно зареждане, но не по-голям от максималния ток в рамките на нормалния работен обхват, указан от производителя.

Зареждането трябва да продължи докато изпитваното устройство прекъсне (автоматично) или ограничи зареждането. Когато функцията за автоматично прекъсване не сработи или ако няма такава функция, зареждането трябва да продължи докато изпитваното устройство се зареди до два пъти номиналния му капацитет.

3.3.   Стандартен цикъл и период на наблюдение

Непосредствено след приключване на зареждането се извършва стандартен цикъл, както е описано в приложение 8, в допълнението, ако това не е невъзможно заради изпитваното устройство.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8З

ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРЕКОМЕРНО РАЗРЕЖДАНЕ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се проверят показателите на защитата срещу прекомерно разреждане. Тази функционална възможност, ако е налице, следва да прекъсне или ограничи разрядния ток, за да се предпази ПСНЕ от произшествия, причинени от твърде ниска степен на зареждане, както е определена от производителя.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

Това изпитване се провежда при стандартни условия на експлоатация, или с цялата ПСНЕ (това може да бъде комплектовано превозно средство), или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия.

Изпитването може да се извърши с модифицирано изпитвано устройство при съгласие между производителя и техническата служба. Тези промени не трябва да влияят на резултатите от изпитването.

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   Общи условия на изпитването

За изпитването важат следните изисквания и условие:

3.2.   Разреждане

При започване на изпитването и всички съответни главни контактори трябва да са затворени.

Разреждането се извършва с ток, съответстващ на поне 3-часово пълно зареждане, но не по-голям от максималния ток в рамките на нормалния работен обхват, указан от производителя.

Разреждането трябва да продължи докато изпитваното устройство прекъсне (автоматично) или ограничи разреждането. Когато функцията за автоматично прекъсване не сработи или ако няма такава функция, разреждането трябва да продължи докато изпитваното устройство се разреди до 25 процента от номиналното си напрежение.

3.3.   Стандартно зареждане и период на наблюдение

Непосредствено след прекратяването на разреждането изпитваното устройство се зарежда чрез стандартно зареждане, както е определено в приложение 8, в допълнението, ако това не е невъзможно заради изпитваното устройство.

Изпитването завършва с период на наблюдение от 1 час при температурата на околната среда в условията на средата за изпитване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8И

ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРЕГРЯВАНЕ

1.   ЦЕЛ

Целта на това изпитване е да се провери действието на защитните мерки на ПСНЕ срещу вътрешно прегряване по време на експлоатация, включително при отказ на функцията за охлаждане, ако има такава. В случай, че не са необходими специфични защитни мерки, за да се предотврати изпадането на ПСНЕ в небезопасно състояние поради вътрешно прегряване, безопасната експлоатация трябва да бъде доказана.

2.   ИНСТАЛАЦИИ

2.1.   Следващото изпитване може да бъде проведено с цялата ПСНЕ (може да бъде комплектовано превозно средство), или със съответна(и) подсистема(и) на ПСНЕ, включително с електрохимичните елементи и техните електрически връзки. Ако производителят избере изпитването със съответна(и) подсистема(и), той трябва да докаже, че резултатът от изпитването може да бъде представителен за работата на цялата ПСНЕ по отношение на показателите ѝ за безопасност при същите условия. Изпитването може да се извърши с модифицирано изпитвано устройство при съгласие между производителя и техническата служба. Тези промени не трябва да влияят на резултатите от изпитването.

2.2.   Когато ПСНЕ е снабдена с функция за охлаждане и когато ПСНЕ може да остава работоспособна без да е задействана функцията за охлаждане, за изпитването охлаждащата система трябва да е изключена.

2.3.   По време на изпитването температурата на изпитваното устройство се измерва постоянно вътре в корпуса в близост до елекрохимичните елементи, за да се следят промените в температурата. Може да бъде използван бордовият датчик, ако има такъв. Производителят и техническата служба трябва да постигнат съгласие относно местоположението на използвания(ите) температурен(ни) датчик(ици).

3.   ПРОЦЕДУРИ

3.1.   В началото на изпитването всички защитни устройства, които влияят на функцията на изпитваното устройство и имат връзка с резултата от изпитването, трябва да са в действие, с изключение на изключване на система в съответствие с точка 2.2 по-горе.

3.2.   По време на изпитването изпитваното устройство се зарежда и разрежда постоянно със стабилен ток, който увеличава температурата на електрохимичните елементи възможно най-бързо в рамките на нормалния работен обхват, както е определен от производителя.

3.3.   Изпитваното устройство се поставя в конвективна пещ или климатична камера. Температурата на камерата или пещта се повишава постепенно, докато достигне температурата, определена в съответствие с точка 3.3.1 или 3.3.2 по-долу, според случая, и след това до края на изпитването се поддържа температура, равна на или по-висока от тази.

3.3.1.   Когато ПСНЕ разполага със защитни мерки срещу вътрешно прегряване, температурата се увеличава до температурата, определена от производителя като праг в температурата на експлоатация за задействане на тези защитни мерки, за да се гарантира, че температурата на изпитваното устройство ще се увеличава, както е указано в точка 3.2 по-горе.

3.3.2.   Когато ПСНЕ не разполага с никакви конкретни мерки срещу вътрешно прегряване, температурата трябва да бъде увеличена до максималната температура на експлоатация, указана от производителя.

3.4.   Край на изпитването: Изпитването приключва, когато се наблюдава едно от следните събития: