1.   За целите на стандартизираната методика и опростената стандартизирана методика, посочени в член 84, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС, институциите оценяват за всяка валута, в която институцията има съществена позиция съгласно посоченото в член 3, всички позиции от банковия портфейл. Тези позиции от банковия портфейл включват следното:

а)	позиции във финансови активи от банковия портфейл;

б)	позиции в пасиви от банковия портфейл;

в)	позиции в задбалансови позиции от банковия портфейл.

2.   Позициите от банковия портфейл, посочени в параграф 1, включват следното:

а)	лихвени деривати;

б)	нелихвени деривати, паричните потоци по които се определят изцяло или частично въз основа на лихвен процент;

в)	пенсионни задължения и активи от пенсионни планове, освен ако лихвеният им риск е отразен чрез друг измерител на риска;

г)	чувствителни към лихвените проценти активи, различни от посочените в букви а), б) и в), които не са приспаднати от базовия собствен капитал от първи ред;

д)	чувствителни към лихвените проценти пасиви, различни от посочените в букви а), б) и в), които не са нито инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, както е посочено в член 28 от Регламент (ЕС) № 575/2013, нито други безсрочни инструменти без дати на предсрочно обратно изкупуване;

е)	чувствителни към лихвените проценти задбалансови позиции, различни от посочените в букви а), б) и в);

ж)	малки позиции от търговския портфейл, както е посочено в член 94 от Регламент (ЕС) № 575/2013, освен когато техният лихвен риск е обхванат от друг измерител на риска.

За целите на буква д) чувствителните към лихвените проценти пасиви включват нелихвоносните депозити.

1.   Когато използват стандартизираната методика за оценка на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лихвените проценти, които оказват влияние върху икономическата стойност на собствения капитал, за своите позиции от банковия портфейл, институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, по позициите си в банковия портфейл към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, по следния начин:

а)	за инструменти с фиксиран лихвен процент — в съответствие с член 6;

б)	за инструменти с плаващ лихвен процент — в съответствие с член 7;

в)	за безсрочни депозити — в съответствие с член 8;

г)	за кредити с фиксиран лихвен процент с риск от предсрочно погасяване — в съответствие с член 9;

д)	за срочни депозити с фиксиран лихвен процент с риск от предсрочно изплащане — в съответствие с член 10;

е)	за дериватни инструменти без опционални характеристики — в съответствие с член 11;

ж)	за инструменти, различни от посочените в букви а)—е) — в съответствие с член 12.

2.   Институциите третират търговските маржове и други компоненти на спреда в лихвените плащания, по отношение на изключването им от или включването им в условните парични потоци, подлежащи на преоценка, в съответствие със своя подход за вътрешно управление на риска и измерване на лихвения риск в банковия портфейл.

Институциите, които изключват търговските маржове и други компоненти на спреда от условните парични потоци, подлежащи на преоценка, извършват всички изброени по-долу действия:

а)	използват прозрачна методика за определяне на безрисковия лихвен процент при създаването на всеки инструмент и прилагат тази методика последователно във всички организационни единици;

б)	гарантират, че изключването на търговските маржове и другите компоненти на спреда от условните парични потоци, подлежащи на преоценка, е в съответствие с подхода на институцията за управление и хеджиране на лихвения риск в банковия портфейл;

в)	уведомяват компетентния орган за изключването на търговски маржове и други компоненти на спреда.

3.   При разпределянето на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на своите позиции от банковия портфейл, както е посочено в параграф 1, институциите:

а)	не вземат предвид въздействието на заложените опционални характеристики на дадена автоматична лихвена опция върху условните парични потоци, подлежащи на преоценка;

б)	вземат предвид въздействието на заложените опционални характеристики на дадена поведенческа опция за лихвен процент върху условните парични потоци, подлежащи на преоценка.

1.   Институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, произтичащи от лихвени плащания по позиции от банковия портфейл в инструменти с фиксиран лихвен процент, към съответните времеви интервали на преоценката, посочени в точка 1 от приложението, по датата на преоценката, като по този начин вземат предвид всяко от изключенията, посочени в член 5, параграф 2, втора алинея.

2.   Институциите разпределят паричните потоци, произтичащи от междинните и окончателните погасявания на главницата на позиции от банковия портфейл в инструменти с фиксиран лихвен процент, към съответните времеви интервали на преоценката, посочени в точка 1 от приложението, по датата на преоценката.

1.   Институциите класифицират безсрочните депозити в зависимост от вида на контрагента в следните категории:

а)	безсрочни депозити на дребно, допълнително класифицирани в следните подкатегории: i) трансакционни депозити на дребно; ii) нетрансакционни депозити на дребно;

б)	безсрочни депозити на едро, допълнително класифицирани в следните подкатегории: i) депозити на едро на финансови клиенти; ii) депозити на едро на нефинансови клиенти.

2.   Институциите разграничават:

а)

стабилната от нестабилната част на депозитите, посочени в параграф 1, буква а), подточки i) и ii) и буква б), подточка ii), като използват наблюдаваните промени в обема на депозитите, дължащи се на движения към повишаване или понижаване на безрисковия лихвен процент за период от най-малко предходните 10 години;

б)	основния и неосновния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, посочени в параграф 1.

За определяне на размера на неосновния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, както е посочено в буква б), институциите умножават сумата на всички стабилни безсрочни депозити по процента на прехвърляне.

3.   При оценката на процента на прехвърляне, посочен в параграф 2, втора алинея, институциите отчитат следните елементи, като вземат предвид също така позициите с подобни характеристики в банковия портфейл:

а)	текущото равнище на лихвените проценти;

б)	разликата между курса на предлагане на институцията и пазарния курс;

в)	конкуренцията от страна на други дружества;

г)	географското местонахождение на институцията;

д)	демографски и други съответни характеристики на клиентската база на институцията;

е)	малко вероятното преоценяване на основния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, дори при значителни промени в лихвената среда.

4.   При стрес сценарии, в които се предвижда увеличение на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка i), буква б), подточка i) и буква в), подточка i), институциите умножават по 0,8 основния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, изчислен в съответствие с параграфи 2 и 3, и увеличават съответно неосновния компонент.

5.   При стрес сценарии, в които се предвижда намаление на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка ii), буква б), подточка ii) и буква в), подточка ii), институциите умножават по 1,2 основния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, изчислен в съответствие с параграфи 2 и 3, и намаляват съответно неосновния компонент.

6.   При прилагането на параграфи 2—5 институциите прилагат следните горни граници за дела на основния компонент на стабилната част на безсрочните депозити, изчислен в съответствие с параграфи 2 и 3:

а)	90 % — за трансакционните депозити на дребно съгласно посоченото в параграф 1, буква а), подточка i);

б)	70 % — за нетрансакционните депозити на дребно съгласно посоченото в параграф 1, буква а), подточка ii);

в)	50 % — за нефинансовите депозити на едро съгласно посоченото в параграф 1, буква б), подточка ii).

7.   Институциите третират всички депозити на едро на финансови клиенти, както е посочено в параграф 1, буква б), подточка i), като неосновни безсрочни депозити.

8.   Институциите разпределят неосновния компонент на безсрочните депозити към времевия интервал на преоценка, посочен в точка 1, буква а) от приложението.

9.   Институциите разпределят основните компоненти на безсрочните депозити последователно във времето към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, въз основа на наблюдаваните вътрешни данни и при спазване на следните падежни ограничения, изчислени на среднопретеглена основа:

а)	5 години — за безсрочните депозити, посочени в параграф 1, буква а), подточка i);

б)	4,5 години — за безсрочните депозити, посочени в параграф 1, буква а), подточка ii);

в)	4 години — за безсрочните депозити, посочени в параграф 1, буква б), подточка ii).

10.   Институциите определят безсрочните депозити като неосновни безсрочни депозити, когато общата сума на безсрочните депозити е по-малка от 2 % от позициите от банковия портфейл, които се отчитат като пасив в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

1.   Институциите разглеждат кредитите с фиксиран лихвен процент за непрофесионални клиенти като изложени на риск от предсрочно погасяване, когато кредитополучателят може да изплати част или цялата неуредена главница преди договорната дата на погасяване или договорната дата на падеж на главницата:

а)	без да поема икономическите разходи за такова погасяване; или

б)	поема икономическите разходи само над прага за предсрочно погасяване.

2.   За позициите от банковия портфейл, посочени в параграфи 1 и 7, институциите изчисляват базисния годишен лихвен процент на условното предварително погасяване за всяка валута по начин, който е последователен във времето и който е подходящ за среден лихвен процент на предсрочно погасяване. Институциите изчисляват този среден процент на предсрочно погасяване отделно за всеки портфейл от хомогенни позиции от банковия портфейл и при преобладаващата срочна структура на лихвените проценти въз основа на всички налични вътрешни наблюдения.

За целите на първа алинея институциите могат да определят процента на предсрочно погасяване на 0, когато общата сума на кредитите с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 1, и на активите с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 7, е по-малка от 5 % от позициите от банковия портфейл, отчитани като активи в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

3.   Институциите коригират процента на условно предсрочно погасяване, изчислен в съответствие с параграф 2, както следва:

а)	при сценариите, в които се предвижда увеличение на лихвените проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка i), буква б), подточка ii) и буква в), подточка i), институциите умножават условния процент на предсрочно погасяване по 0,8;

б)	при сценариите, в които се предвижда намаление на лихвените проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка ii), буква б), подточка i) и буква в), подточка ii), институциите умножават условния процент на предсрочно погасяване по 1,2.

4.   За всеки времеви интервал на преоценка, както е посочено в точка 1 от приложението, институциите изчисляват очаквания размер на предсрочно погасените кредити за времеви интервал на преоценка като произведение от:

а)	Неуредената сума на кредитите с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 1, на определен хомогенен вид продукт, деноминиран в определена валута;

б)	процента на условното предсрочно погасяване, определен в съответствие с параграф 2, умножен по продължителността на приложимия времеви интервал на преоценка, посочен в точка 2 от приложението, и коригиран в съответствие с параграф 3.

За целите на буква а) институциите не считат за неуредени сумите с настъпил падеж или предсрочно погасени в момент, който е по-ранен от долната граница на времевия интервал на преоценка.

5.   Институциите разпределят предсрочно погасената сума на кредитите с фиксиран лихвен процент, посочена в параграф 1, включително наказателните такси върху предварително погасената сума, които непрофесионалните клиенти заплащат в приложимия сценарий, към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението. Институциите разпределят всяка част от условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на кредитите с фиксиран лихвен процент, която не очакват да бъде предсрочно погасена, към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, въз основа на договорения погасителен план за продължителността на договорния падеж на тези кредити.

6.   Институциите третират кредитите с фиксиран лихвен процент за професионални клиент, при които кредитополучателят може да изплати предсрочно цялата неуредена главница или част от нея преди договорната дата на погасяване или договорната дата на падеж на главницата, в съответствие с членове 6 и 13.

7.   По отношение на активите под формата на ценни книжа с базисни инструменти под формата на кредити с фиксиран лихвен процент, както е посочено в параграф 1 („активи с фиксиран лихвен процент“), като емитентът на тези активи с фиксиран лихвен процент няма задължение да замени кредитите с фиксиран лихвен процент в случай на тяхното предсрочно погасяване, институцията прилага подход на подробен анализ и оценява позициите от банковия портфейл в тези активи в съответствие с параграф 1, независимо дали контрагентът на тази институция е професионален или непрофесионален клиент.

1.   Институциите разглеждат срочните депозити с фиксиран лихвен процент като срочни депозити с фиксиран лихвен процент, изложени на риск от предсрочно изплащане, когато са изпълнени следните две условия:

а)	тези срочни депозити с фиксиран лихвен процент представляват депозити на дребно;

б)	вложителят притежава опцията да изтегли всяка неуредена сума от срочните депозити с фиксиран лихвен процент преди договорната дата на падеж на депозита.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 институциите могат да третират срочните депозити с фиксиран лихвен процент съгласно член 6, когато предсрочното изтегляне на тези депозити би довело до санкция за вложителя, компенсираща както загубата на лихва между датата на изплащане на депозита и датата на неговия договорен падеж, така и икономическите разходи за изплащането на депозита.

3.   Институциите третират срочните депозити с фиксиран лихвен процент, които са депозити на едро, в съответствие с член 6.

Когато вложителят на едро притежава опцията да изтегли всяка неуредена сума от депозита преди договорната дата на падежа и условията, посочени в параграф 2, не са изпълнени, институциите третират тази опция като заложена автоматична опция в съответствие с член 13.

4.   Институциите изчисляват базисния кумулативен процент на изтегляне на срочни депозити с фиксиран лихвен процент за срочните депозити с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 1, по начин, който е последователен във времето и който е подходящ за определянето на среден процент на предсрочно изтегляне. Институциите изчисляват този базисен кумулативен процент на изтегляне на срочни депозити отделно за всеки портфейл от хомогенни продукти, деноминирани във валута и съгласно преобладаващата срочна структура на лихвените проценти, въз основа на всички налични вътрешни наблюдения.

За целите на първа алинея институциите могат да определят базисния кумулативен процент на изплащане на срочни депозити на 0, когато общата сума на срочните депозити с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 1, е по-малка от 5 % от позициите от банковия портфейл, отчитани като пасиви в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

5.   Институциите коригират базисния кумулативен процент на изплащане на срочни депозити за срочните депозити с фиксиран лихвен процент, изчислен в съответствие с параграф 4, към приложимите сценарии, както следва:

а)	при сценариите, в които се предвижда намаление на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка ii), буква б), подточка ii) и буква в), подточка ii), институциите умножават процента на изплащане по 0,8;

б)	при сценариите, в които се предвижда увеличение на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка i), буква б), подточка i) и буква в), подточка i), институциите умножават процента на изплащане по 1,2.

6.   За всеки времеви интервал на преоценка, както е посочено в точка 1 от приложението, институциите получават очакваната сума на предсрочно изплатени срочни депозити с фиксиран лихвен процент чрез умножаване на срочните депозити с фиксиран лихвен процент, посочени в параграф 1, на определен хомогенен вид продукт, деноминиран в определена валута, по приложимия базисен кумулативен процент на изплащане на срочни депозити за срочните депозити с фиксиран лихвен процент, коригиран в съответствие с параграф 5.

7.   Институциите получават общата сума на предсрочно изплатените срочни депозити с фиксиран лихвен процент за всички времеви интервали на преоценка и набори от хомогенни видове продукти чрез агрегиране на сумите за предсрочно изплащане, посочени в параграф 6. Институциите разпределят агрегираните суми за предсрочно изплащане във времевия интервал на преоценка, посочен в точка 1, буква а) от приложението. Институциите разпределят частите на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на срочните депозити с фиксиран лихвен процент, посочени в точка 1 от приложението, които не очакват да бъдат предварително изплатени, към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в параграф 1 от приложението, съгласно техния договорен падеж.

1.   Институциите разделят дериватните инструменти без опционални характеристики на компонент на изплащане и компонент на получаване.

2.   Институциите третират компонента на получаване на дериватен инструмент без опционални характеристики като входящ паричен поток, а компонента на изплащане — като изходящ паричен поток.

Институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението.

3.   Институциите третират междувалутните лихвени суапове, включващи суап на главница или лихва в различни валути, отделно за всеки компонент във всяка валута.

4.   Институциите третират приходите и разходите от лихви по дериватни инструменти, използвани за хеджиране, отделно от приходите и разходите, произтичащи от хеджираната позиция.

1.   Институциите с коефициент на необслужвани експозиции от 2 % или повече от 2 % разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на своите необслужвани експозиции към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението. Те разпределят тези очаквани парични потоци нетно от провизиите, като вземат предвид техния график и по начин, който се прилага последователно във времето.

За целите на първа алинея институциите изчисляват коефициента на необслужвани експозиции, като разделят размера на необслужваните дългови ценни книжа, кредити и аванси, както е посочено в член 47а, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, на общата сума на брутните дългови ценни книжа, кредити и аванси.

2.   Когато сборът на условните суми на ангажиментите по кредити с фиксирана лихва към непрофесионални контрагенти надвишава 2 % от позициите от банковия портфейл, отчитани като актив в съответствие с приложимата счетоводна рамка, институциите изчисляват изтеглената сума както в базовия, така и в приложимите сценарии, посочени в член 4, въз основа на:

а)	исторически вътрешни наблюдения на тегления по ангажименти по кредити с фиксиран лихвен процент по вида на контрагента при сходни условия;

б)	стойността на договора за контрагента в базовия сценарий;

в)	стойността на договора за контрагента в стрес сценария.

Институциите разпределят изчислените изтеглени суми към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, в съответствие с очаквания времеви момент на тегленето.

1.   Институциите изчисляват добавки към икономическата стойност на собствения капитал за автоматични лихвени опции за позициите си от банковия портфейл, посочени в член 5, параграф 3, буква а).

2.   В случай на закупена автоматична лихвена опция институциите изчисляват промяната в стойността на тази опция между стойността ѝ в приложимия сценарий при относително увеличение на имплицитната променливост на лихвените проценти от 25 % и стойността ѝ в базовия сценарий.

3.   В случай на продадена автоматична лихвена опция институциите изчисляват промяната в стойността на тази опция между стойността ѝ в приложимия сценарий и стойността ѝ в базовия сценарий.

За целите на първата алинея промяната в стойността е разликата между следните букви а) и б):

а)	оценка на стойността на опцията за притежателя на опцията, като се вземат предвид: i) безрискова крива на доходност в приложимата валута съгласно приложимия сценарий; ii) относително увеличение на имплицитната променливост на лихвения процент от 25 %;

б)	стойността на лихвената опция за притежателя на опцията, изчислена с помощта на нешоковата крива на доходността и имплицитната променливост на лихвения процент в приложимата валута към датата на оценката.

4.   Институциите изчисляват добавката към икономическата стойност на собствения капитал за риск от автоматични лихвени опции като разликата между стойностите на всички закупени опции, изчислени в съответствие с параграф 2, и стойностите на всички продадени опции, изчислени в съответствие с параграф 3, след прилагане на сценария в дадена валута.

5.   За изчислението, посочено в параграфи 2 и 3, институциите използват приложимите си вътрешни методи за оценка.

1.   Когато използват стандартизираната методика за оценка на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лихвените проценти, които оказват влияние върху нетния доход от лихви на позициите им в банковия портфейл, институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на своите позиции от банковия портфейл към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението.

2.   Членове 5—12 се прилагат за разпределението на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, както е посочено в параграф 1, при спазване на дерогациите, посочени в параграфи 3—6 от настоящия член.

3.   Чрез дерогация от член 5, параграф 2, първа алинея институциите включват търговските маржове и други компоненти на спреда в лихвените плащания в условните парични потоци, подлежащи на преоценка.

4.   В допълнение към разпределението на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, посочени в член 6, член 9, параграф 5, член 10, параграф 7 и член 12, към съответните времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, институциите разпределят тези условни парични потоци, подлежащи на преоценка, към времевите интервали на референтните срокове, посочени в точка 3 от приложението. Условните парични потоци, подлежащи на преоценка, представляващи лихвени плащания, приемат референтния срок на инструмента, който ги е генерирал.

5.   В допълнение към разпределението на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, посочени в членове 7 и 8, към съответните времеви интервали на преоценката, посочени в точка 1 от приложението, институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, към времевия интервал на референтния срок, посочен в точка 3, буква а) от приложението.

6.   Институциите третират фиксираните компоненти на дериватните инструменти, посочени в член 11, в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

Институциите третират променливите компоненти на дериватните инструменти, посочени в член 11, в съответствие с параграф 5 от настоящия член.

1.   Институциите изчисляват допълнителния нетен доход от лихви за автоматични лихвени опции за позициите си в банковия портфейл, както е посочено в член 5, параграф 3, буква а), до времевия хоризонт на нетния доход от лихви.

2.   За целите на параграф 1 член 13 се прилага mutatis mutandis, при спазване на дерогациите, посочени в параграфи 3—6 от настоящия член.

3.   Институциите изключват от изчислението на допълнителния нетен доход от лихви, посочен в параграф 1, автоматичните лихвени опции, които могат да бъдат упражнени само след времевия хоризонт на нетния доход от лихви.

4.   При изчисляването на допълнителния нетен доход от лихви, посочен в параграф 1, институциите не вземат предвид относителното увеличение на имплицитната променливост.

5.   Институциите изчисляват стойността, посочена в член 13, параграфи 2 и 3, въз основа на очакваните плащания в базовия сценарий и приложимите сценарии.

6.   Институциите приемат, че инструментите, чиито опционални или нелинейни характеристики се активират автоматично, се пренасят със сравними характеристики до края на времевия хоризонт на нетния доход от лихви.

1.   Институциите изчисляват икономическата стойност на собствения капитал за базовия сценарий и приложимите стрес сценарии във всяка валута в съответствие с параграфи 2, 3 и 4. Институциите изчисляват промените в икономическата стойност на собствения капитал в съответствие с параграфи 5 и 6.

2.   Институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, посочени в членове 6, 7 и 8, член 9, параграф 5, член 10, параграф 7, член 11, параграф 2 и член 12, към времевите интервали на преоценка, посочени в тези членове по следния начин:

а)	всички положителни и отрицателни условни парични потоци, подлежащи на преоценка, в рамките на даден времеви интервал на преоценка се нетират, образувайки нетна дълга или нетна къса позиция за всеки времеви интервал на преоценка;

б)	входящите парични потоци приемат положителен знак, а изходящите парични потоци — отрицателен знак.

3.   Институциите дисконтират нетните условни парични потоци, подлежащи на преоценка, към настоящата им стойност, като използват дисконтов фактор. Институциите изчисляват този дисконтов фактор

от нулевия спот лихвен процент

в средната точка на интервала за съответния сценарий i и валута c, умножени по средната точка на интервала t k , както следва:

4.   Институциите сумират дисконтираните нетни парични потоци, подлежащи на преоценка, за всички времеви интервали на преоценка, за да определят икономическата стойност на собствения капитал при базовия сценарий и приложимите сценарии за всяка валута.

5.   Институциите изчисляват промяната в икономическата стойност на собствения капитал, като извадят икономическата стойност на собствения капитал в базовия сценарий от икономическата стойност на собствения капитал в приложимия сценарий и като добавят промяната на стойността на автоматичната лихвена опция, изчислена в съответствие с член 13.

6.   При изчисляването на съвкупната промяна за всеки сценарий институциите събират всички отрицателни и положителни промени, настъпили при всяка валута. При това изчисление институциите конвертират валути, различни от отчетната валута, в отчетната валута по спот валутния курс на ЕЦБ на референтната дата. Положителните промени се претеглят с коефициент от 50 % или с коефициент от 80 % за валутите, участващи във валутния механизъм II („ERMII“) с официално договорен диапазон на колебание, по-тесен от стандартния диапазон от ± 15 %.

Институциите признават претеглените печалби до по-голямата от една от следните стойности:

а)	абсолютната стойност на отрицателните промени в EUR или във валутите на ERMII;

б)	резултатът от прилагането на коефициент от 50 % към положителните промени на валутите на ERMII или EUR.

1.   За да изчислят приноса на прогнозираната безрискова доходност по реинвестирането или рефинансирането на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, към нетния доход от лихви, както е посочено в параграф 4, за всяка валута и за всеки сценарий институциите изчисляват форуърд лихвени проценти, които отразяват безрисковия компонент на лихвените проценти, който се очаква да бъде приложен към безрисковите кредити, започващи от средните точки на времевите интервали на преоценка, посочени в точка 4 от приложението, и с падежи, които съответстват на средните точки на времевите интервали на референтните срокове, посочени в точка 3 от приложението.

2.   Институциите изчисляват форуърд лихвените проценти, посочени в параграф 1, в съответствие със следната формула:

където:

t k е средната точка на времевия интервал на преоценката k;

REF j е средната точка на времеви интервал на референтния срок j;

е форуърд лихвеният процент за съответния сценарий i и за валута c при безрисков кредит, започващ от средната точка на времевия интервал на преоценката k и падежиращ в средата на времевия интервал на референтния срок j;

е дисконтиращият фактор за съответния сценарий i и за валута c и време t k , както е посочено в член 17, параграф 3.

3.   Институциите изчисляват приложимия безрисков лихвен процент за всяка комбинация от средна точка на времеви интервал на преоценка със средна точка на времеви интервал на референтен срок, като умножават форуърд лихвените проценти, посочени в параграф 1, по оставащия времеви хоризонт, посочен в член 18, втора алинея.

4.   Институциите изчисляват приноса на прогнозирания безрисков лихвен процент от реинвестирането или рефинансирането на условни парични потоци, подлежащи на преоценка, към нетния доход от лихви като произведение на следните букви а) и б):

а)	условните парични потоци, подлежащи на преоценка, посочени в членове 6, 7 и 8, член 9, параграф 5, член 10, параграф 7, член 11, параграф 2, втора алинея, и член 12, разпределени в съответствие с член 14, параграфи 4 и 5;

б)	приносът на съответния приложим безрисков лихвен процент, изчислен в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

1.   Институциите изчисляват приноса на прогнозирания търговски марж от реинвестирането или рефинансирането на условни парични потоци, подлежащи на преоценка, към нетния доход от лихви чрез умножаване на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, изчислени в съответствие с параграф 2, по приложимата доходност на търговския марж по параграф 4.

2.   За целите на изчисленията, посочени в параграф 1, институциите:

а)	разпределят, при преразглеждането на търговските маржове, условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на инструментите, посочени в членове 6—12, към времевите интервали на преоценка, посочени в точка 4 от приложението;

б)	изчисляват: i) приложимата ставка на търговския марж в съответствие с параграф 3 от настоящия член; ii) оставащото време, посочено в член 18, втора алинея;

За целите на буква а) членове 6—12 се прилагат mutatis mutandis. В случай на инструменти с плаващ лихвен процент обаче институциите разпределят тази част от условните парични потоци, подлежащи на преоценка, която представлява главница, в съответствие с крайната договорна дата на падежа на тези инструменти с плаващ лихвен процент.

3.   За целите на параграф 1 институциите разпределят позициите от банковия портфейл към видовете продукти от финансови активи и финансови пасиви, разделени по географско местоположение и валутна деноминация.

Видовете продукти от финансови активи, посочени в първа алинея, са следните:

а)	дългови ценни книжа;

б)	кредити и аванси — нефинансови предприятия;

в)	кредити и аванси — домакинства — ипотеки;

г)	кредити и аванси — домакинства — кредити (неипотечни);

д)	кредити и аванси — други контрагенти;

е)	други продукти в банковия портфейл.

Видовете продукти от финансови пасиви, посочени в първа алинея, са следните:

а)	депозити — нефинансови предприятия;

б)	депозити — домакинства;

в)	депозити — други контрагенти;

г)	дългови ценни книжа;

д)	други пасиви в банковия портфейл.

4.   В случай на инструменти, търгувани на дълбоки и активни ликвидни пазари, където стойността на тези инструменти може да бъде определена въз основа на широко разпространени и лесно достъпни пазарни цени, институциите изчисляват приложимия търговски марж, посочен в параграф 2, буква б), въз основа на пазарната цена, лихвените плащания по тези инструменти и приспадането на безрисковия лихвен процент.

В случай на други инструменти, различни от посочените в първа алинея, институциите оценяват приложимия търговския марж, посочен в параграф 2, буква б), въз основа на среднопретеглената стойност на търговските маржове, получени или платени в трансакции през предходните 360 дни, като се вземат предвид видът на продукта, географското местоположение и валутната деноминация, посочени в параграф 2. При липса на такива трансакции институциите оценяват приложимия процент на търговски марж въз основа на допускания, позоваващи се на получени или платени маржове в сравними портфейли.

5.   Приложимият търговски марж в базовия сценарий, изчислен в съответствие с параграф 3, се прилага и в приложимия сценарий.

6.   За да вземат предвид оставащото време, посочено в член 18, втора алинея, институциите изчисляват доходността на търговския марж, като умножат приложимия процент на търговския марж, изчислен в съответствие с параграф 3 от настоящия член, по оставащото време.

1.   Институциите изчисляват приноса на лихвените плащания, извършени до датата на преоценка, в т.ч. и на нея, към нетния доход от лихви, като разпределят към времевите интервали на преоценка, посочени в точка 4 от приложението, в допълнение към разпределението, посочено в членове 19 и 20, лихвените плащания по инструментите, посочени в членове 6—12, при условие че тези лихвени плащания отговарят на следните условия:

а)	размерът на лихвеното плащане е известен и фиксиран, без възможност за промяна в плащането поради движение на лихвените проценти;

б)	лихвеното плащане се очаква да бъде изплатено в рамките на времевия хоризонт на нетния доход от лихви, посочен в член 18, първа алинея.

2.   За инструменти с променлив лихвен процент, при които плащането на лихвите се извършва след датата на преоценката, институциите прилагат параграф 1 от настоящия член само към частта от лихвеното плащане, която представлява търговския марж.

1.   Институциите изчисляват промените в пазарната стойност извън времевия хоризонт на нетния доход от лихви за инструменти, държани по справедлива стойност, като прилагат член 17, параграфи 3, 4 и 5 mutatis mutandis към разпределението, извършвано в съответствие с параграф 2.

2.   За разпределението, посочено в параграф 1, институциите прилагат член 17, параграф 2 mutatis mutandis и включват търговските маржове и други компоненти на спреда в лихвените плащания в условните парични потоци, подлежащи на преоценка, при следните дерогации:

а)	институциите изключват условните парични потоци, подлежащи на преоценка, свързани с инструменти, които не са държани по справедлива стойност;

б)	институциите изключват преоценката на условните парични потоци във времевия хоризонт на нетния доход от лихви, като определят тези парични потоци на нула във времевите интервали на преоценка, посочени в точка 4 от приложението.

1.   В допълнение към разпределението, посочено в член 7, институциите разпределят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на инструменти с плаващ лихвен процент за всяка валута по датата на тяхната преоценка към времевите интервали на преоценка, посочени в точка 4 от приложението, когато сборът от тези инструменти с плаваща лихва, различни от включените в референтния срок „овърнайт“, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член, надвишава 5 % от позициите от банковия портфейл, отчитани като актив в съответствие с приложимата счетоводна рамка.

За целите на първа алинея институциите изключват заложените лихвени опции и третират тези опции в съответствие с параграф 8.

2.   При разпределянето на посочените в параграф 1 условни парични потоци, подлежащи на преоценка, институциите отнасят тези парични потоци към следните референтни срокове, за които се отнася инструментът с плаваща лихва:

а)

овърнайт;

б)

1 месец;

в)

3 месеца;

г)

6 месеца;

д)	12 месеца.

3.   При липса на съответен референтен срок институциите отнасят условните парични потоци, подлежащи на преоценка, към една от следните категории:

а)	„основен лихвен процент“, където инструментът с плаващ лихвен процент е обвързан с основен лихвен процент;

б)	„други“, където инструментът с плаващ лихвен процент е обвързан с друг бенчмарк.

Институциите поставят положителен знак на входящите условни парични потоци, подлежащи на преоценка, и отрицателен знак на изходящите условни парични потоци, подлежащи на преоценка.

4.   За дадена валута, въз основа на исторически наблюдения на движенията на лихвените проценти на инструментите, и за всеки референтен срок, посочен в параграф 2, и за категория, посочена в параграф 3, институциите изчисляват шоковете при затягане и разширяване по начин, който се прилага последователно във времето.

5.   Институциите оценяват шоковете при затягане и разширяване, посочени в параграф 4, като сравняват лихвените проценти в референтния срок „овърнайт“, посочен в параграф 2, буква а), с другите референтни срокове, посочени в параграф 2, букви б)—д), и категориите, посочени в параграф 3.

6.   За всяка валута институциите прилагат шоковете при затягане и разширяване, посочени в параграф 4, умножени по оставащото време, посочено в член 18, втора алинея, към условните парични потоци, подлежащи на преоценка.

7.   Институциите сумират резултатите от изчисленията, посочени в параграф 6, но поотделно за шоковете при затягане и разширяване, посочени в параграф 4.

8.   Институциите изчисляват както за шоковете при затягане, така и за шоковете при разширяване, посочени в параграф 4, плащанията от автоматичните лихвени опции в инструменти с плаващ лихвен процент и сравняват тези плащания с плащанията, изчислени съгласно базовия сценарий.

Институциите добавят разликата в плащанията, която е резултат от сравнението, посочено в първа алинея, към агрегирания резултат, посочен в параграф 7, но поотделно за шоковете при затягане и разширяване. Институциите поставят положителен знак на входящите плащания и отрицателен знак на изходящите плащания. Институциите не дисконтират плащанията и не правят допускания за изменения в променливостта.

9.   Добавката за нетния доход от лихви за базисен риск е по-ниският резултат, изчислен в съответствие с параграфи 1—8, за шоковете при затягане и разширяване.

1.   Институциите изчисляват нетния доход от лихви, като прибавят всеки от следните елементи, с изключение на автоматичните лихвени опции, до времевия хоризонт на нетния доход от лихви:

а)	прогнозираната безрискова доходност по реинвестирането или рефинансирането на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, изчислена в съответствие с член 19;

б)	прогнозирания търговски марж по реинвестирането или рефинансирането на условните парични потоци, подлежащи на преоценка, на инструментите, посочени в членове 6—12, изчислен в съответствие с член 20;

в)	сбора от лихвените плащания, извършени до датата на преоценката включително, изчислен в съответствие с член 21, намален с всички съществени лихви, натрупани при t = 0.

2.   За целите на изчислението, посочено в параграф 1, институциите поставят положителен знак пред входящите парични потоци и отрицателен знак пред изходящите парични потоци.

3.   Институциите изчисляват въздействието на определен сценарий върху нетния доход от лихви, като добавят следното:

а)	разликата между: i) изчислението, посочено в параграф 1, свързано с приложимия сценарий. ii) изчислението, посочено в параграф 1, свързано с базовия сценарий.

б)	добавката за нетния доход от лихви за автоматични опции в рамките на времевия хоризонт на нетния доход от лихви, изчислен в съответствие с член 15.

в)	добавката за нетния доход от лихви за базисен риск, посочена в член 23.

За целите на първа алинея, букви а) и б) институциите използват едни и същи сценарии.

За целите на първа алинея, буква в) институциите изчисляват добавката за нетния доход от лихви за базисен риск по отношение на шоковете при затягане или разширяване, както е посочено в член 23, параграф 9, която има най-голямо отрицателно въздействие върху нетния доход от лихви.

4.   При изчисляването на съвкупната промяна за всеки сценарий институциите събират всички отрицателни и положителни промени, настъпили при всяка валута. При това изчисление институциите конвертират валути, различни от отчетната валута, в отчетната валута по спот валутния курс на ЕЦБ на референтната дата. Положителните промени се претеглят с коефициент от 50 % или с коефициент от 80 % в случай на валути на ERMII с официално договорен диапазон на колебание, по-тесен от стандартния диапазон от ± 15 %.

Институциите признават претеглените печалби до по-голямата от една от следните стойности:

а)	абсолютната стойност на отрицателните промени в EUR или във валутите на ERMII;

б)	резултатът от прилагането на коефициент от 50 % към положителните промени на валутите на ERMII или EUR.

1.   За изчисляването на икономическата стойност на собствения капитал и промените в икономическата стойност на собствения капитал съгласно опростената стандартизирана методика институциите прилагат членове 5—13, при спазване на дерогациите, посочени в параграфи 2—5 от настоящия член.

2.   В базовия сценарий се прилага следното:

а)

чрез дерогация от член 8, параграфи 2—6 институциите определят размера на основния компонент на безсрочните депозити, като вземат предвид следните съотношения: i) 69,23 % за трансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка i); ii) 53,85 % за нетрансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка ii); iii) 38,46 % за нефинансовите безсрочни депозити на едро, посочени в член 8, параграф 1, буква б), подточка ii);

б)	чрез дерогация от член 8, параграф 9 институциите разпределят основния компонент на безсрочните депозити равномерно във времето, както е посочено в точка 5, буква а) от приложението.

3.   При сценариите, в които се предвижда намаление на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка ii), буква б), подточка ii) и буква в), подточка ii), се прилага следното:

а)

чрез дерогация от член 8, параграфи 2—6 институциите определят размера на основния компонент на безсрочните депозити, като вземат предвид следните съотношения: i) 90 % за трансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка i); ii) 70 % за нетрансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка ii); iii) 50 % за нефинансовите безсрочни депозити на едро, посочени в член 8, параграф 1, буква б), подточка ii);

б)	чрез дерогация от член 8, параграф 9 институциите разпределят основния компонент на безсрочните депозити равномерно във времето, както е посочено в точка 5, буква б) от приложението.

4.   При сценариите, в които се предвижда намаление на краткосрочните лихвени проценти, както е посочено в член 4, буква а), подточка i), буква б), подточка i) и буква в), подточка i), се прилага следното:

а)

чрез дерогация от член 8, параграфи 2—6 институциите определят размера на основния компонент на безсрочните депозити, като вземат предвид следните съотношения: i) 48,46 % за трансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка i); ii) 37,69 % за нетрансакционните безсрочни депозити на дребно, посочени в член 8, параграф 1, буква а), подточка ii); iii) 26,92 % за нефинансовите безсрочни депозити на едро, посочени в член 8, параграф 1, буква б), подточка ii);

б)	чрез дерогация от член 8, параграф 9 институциите разпределят основния компонент на безсрочните депозити равномерно във времето, както е посочено в точка 5, буква в) от приложението.

5.   Институциите изчисляват промяната в стойността, посочена в член 13, параграфи 2 и 3, като разликата между сумата на плащанията в базовия сценарий и сумата на плащанията в приложимия сценарий, дисконтирана с приложимите безрискови лихвени проценти. Институциите пренебрегват всеки ефект от повишена променливост и умножават плащанията по автоматичните опции съгласно приложимия сценарий по 1,10.

1.   За изчисляването на нетния доход от лихви и промените в нетния доход от лихви съгласно опростената стандартизирана методика институциите прилагат членове 14—16, при спазване на дерогациите, посочени в параграфи 2—7 от настоящия член.

2.   Член 25 се прилага и по отношение на изчислението, посочено в параграф 1.

3.   Член 14, параграф 4 не се прилага по отношение на изчислението, посочено в параграф 1. За всеки вид продукт, посочен в член 20, параграф 3, институциите изчисляват:

а)	среден референтен срок за всички чувствителни към фиксираните лихвени проценти активи в банковия портфейл;

б)	среден референтен срок за всички чувствителни към фиксираните лихвени проценти пасиви в банковия портфейл.

4.   Чрез дерогация от член 19 институциите прилагат изчислените средни референтни срокове вместо средните точки на времевите интервали на референтните срокове, посочени в точка 3 от приложението.

5.   Чрез дерогация от член 20, параграф 2 при прилагане на член 20, параграф 3, трета алинея институциите разделят позициите от банковия портфейл, посочени в член 20, параграф 2, само по видове продукти, а не по географско местоположение.

6.   Чрез дерогация от член 21 институциите изчисляват лихвените плащания или част от лихвените плащания, настъпили до датата на преоценка, включително тази дата, като умножат следното:

а)	размера на главницата на всички неуредени инструменти;

б)	оценките на институциите за средните лихвени проценти по инструменти в активите или пасивите, според случая;

в)	времевия хоризонт на нетния доход от лихви или, в случай че даден инструмент се преоценява преди времевия хоризонт на нетния доход от лихви, средната точка на приложимите времеви интервали на преоценка, посочени в точка 1 от приложението, приложим за неуредения инструмент.

7.   Институциите изчисляват промяната в стойността, посочена в член 15, като разликата между сумата на плащанията в базовия сценарий и сумата на плащанията в приложимите сценарии, дисконтирана с приложимите безрискови лихвени проценти. Институциите пренебрегват всеки ефект от повишена променливост и умножават плащанията съгласно приложимия сценарий по 1,10.