ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Въведение

С настоящите насоки се предоставя ръководство за държавите членки за начина на тълкуване на членове 8, 9 и 10 от Директива (ЕС) 2023/1791 при транспонирането ѝ в националното им законодателство. Те са съсредоточени върху новите елементи на Директива (ЕС) 2023/1791, като по този начин се допълва приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658, което продължава да се прилага.

Обвързващото тълкуване на законодателството на Съюза обаче е от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз.

2.   Правен контекст и контекст на политиката

Членове 8, 9 и 10 от Директива (ЕС) 2023/1791 са тясно свързани помежду си, тъй като постигането на изисквания размер на кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочен в член 8, трябва да бъде осигурен от държавите членки чрез установяване на схеми за задължения за енергийна ефективност съгласно член 9 или чрез прилагане на алтернативни мерки на политиката съгласно член 10, или и двете.

Освен това членове 8, 9 и 10 от Директива (ЕС) 2023/1791 са допълнително взаимосвързани със следните членове от Директива (ЕС) 2023/1791:

—	член 2: определение на значими термини, като „енергийна бедност“;

—	член 4: прилагането на задължението за икономии на енергия ще допринесе за постигането от страна на държавите членки на националните им приноси към общите цели за енергийна ефективност до 2030 г.;

—

член 24: задължение на държавите членки да прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност и сродни мерки за защита или информиране на потребителите приоритетно сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, с цел облекчаване на енергийната бедност;

—

член 30, параграф 14: държавите членки имат възможност да предвидят изпълнението на задълженията на задължените лица, посочени в член 8, параграфи 1 и 4, да става чрез ежегодна вноска в националния фонд за енергийна ефективност на сума, равна на инвестициите, необходими за посрещане на тези задължения;

—	приложение V: общи методи и принципи за изчисление на въздействието на схемите за задължения за енергийна ефективност или други мерки на политиката съгласно членове 8, 9 и 10 и член 30, параграф 14.

3.   Определения в Директива (ЕС) 2023/1791

Определенията на следните термини, посочени в член 2 от Директива (ЕС) 2023/1791, са най-подходящи за тълкуването на членове 8, 9 и 10 от Директива (ЕС) 2023/1791 и приложение V към посочената директива:

а)	„крайно енергийно потребление“ (член 2, точка 6);

б)	„икономии на енергия“ (член 2, точка 9);

в)	„задължено лице“ (член 2, точка 19);

г)	„участник“ (член 2, точка 21);

д)	„мярка на политиката“ (член 2, точка 23);

е)	„отделно действие“ (член 2, точка 24).

В контекста на Директива (ЕС) 2023/1791 е важно да се подчертае, че определението за „крайно енергийно потребление“ е преработено, което може да има отражение върху прилагането на разпоредбите на членове 8, 9, 10 и приложение V. Повече информация се предоставя в раздел 4.2 от настоящото приложение.

4.   Изменени задължения, определени в член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791

4.1.   Промени в размера и изчисляването на изискваното количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление (член 8, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2023/1791)

С настоящия раздел се допълва раздел 2.1 от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Размерът на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление се увеличава, но процесът на изчисляване остава същият:

—

Първата стъпка е да се изчисли базовото енергийно потребление като годишно крайно енергийно потребление, осреднено за трите години — 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (вж. раздел 4.2 от настоящото приложение относно последиците от промените в определението за крайно енергийно потребление в Директива (ЕС) 2023/1791).

—

На втората стъпка към базовото енергийно потребление се прилагат процентите на нови годишни икономии, като по този начин посочените икономии се кумилират за периода на задълженията. С Директива (ЕС) 2023/1791 посочените проценти се преразглеждат считано от 2024 г., както е пояснено в раздели 4.1.1, 4.1.2 и 4.1.3 от настоящото приложение.

От периода 2031—2040 г. нататък може да е необходима трета стъпка в случай на недостиг или надвишаване на изискваните през предходния период икономии на енергия (вж. раздел 4.1.4.).

4.1.1.   Минимални проценти на нови годишни икономии на енергия

С Директива (ЕС) 2023/1791 се повишават процентите на нови годишни икономии на енергия, изисквани от 2024 г. нататък при изчисляването на размера на кумулативните икономии, определен за периода 2021—2030 г. в член 8, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2023/1791. Тези проценти са представени в таблица 1 от настоящото приложение.

Държавите членки може да използват друг подход за изчисляване съгласно член 8, параграф 1, четвърта алинея, при условие че изчисленият размер на кумулативните икономии за целия период на задължения през периода 2021—2030 г. е най-малко еквивалентен на изчисления с посочената по-долу формула. Ако държавите членки решат да използват друг подход за изчисляване, това трябва да бъде съобщено на Комисията при актуализациите на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, в последващите им интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата или чрез двустранна комуникация.

Таблица 1

Минимални проценти на нови годишни икономии на енергия, изисквани съгласно задължението за икономии на енергия

2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.
0,8  %	0,8  %	0,8  %	1,3  %	1,3  %	1,5  %	1,5  %	1,9  %	1,9  %	1,9  %
Бележки: — Приложимите от 2024 г. нови проценти са с удебелен шрифт. — За Кипър и Малта се прилагат специфични проценти (вж. раздел 4.1.2).

Таблица 2

Проценти за изчисляване на изисквания размер на кумулативни икономии на енергия при крайното потребление за периода 2021—2030 г.

Процент на годишни икономии, постигнати през: Процент на нови годишни икономии от действия, изпълнени през:	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.
2021 г.	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %
2022 г.		0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %
2023 г.			0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %	0,8  %
2024 г.				1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %
2025 г.					1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %	1,3  %
2026 г.						1,5  %	1,5  %	1,5  %	1,5  %	1,5  %
2027 г.							1,5  %	1,5  %	1,5  %	1,5  %
2028 г.								1,9  %	1,9  %	1,9  %
2029 г.									1,9  %	1,9  %
2030 г.										1,9  %
Еквивалентни проценти на общи годишни икономии през всяка година	0,8  %	1,6  %	2,4  %	3,7  %	5,0  %	6,5  %	8,0  %	9,9  %	11,8  %	13,7  %
Бележки: — Преразгледаните проценти са с удебелен шрифт (и тези преразгледани проценти се прилагат към актуализиран базов сценарий, вж. раздел 4.2 относно последиците от промяната в определението за крайно енергийно потребление). — За Кипър и Малта се прилагат специфични проценти (вж. раздел 4.1.2). — Всеки ред съответства на минималния процент на нови годишни икономии на енергия от действия, извършени през дадена година, като се приема, че тези икономии на енергия имат жизнен цикъл, който продължава поне до края на периода. — Всяка колона съответства на минималния процент на годишни икономии на енергия, който трябва да бъде постигнат през дадена година. — В последния ред са представени еквивалентните проценти на общите годишни икономии за всяка година, като се сумират процентите, използвани за изчисляването на изисквания размер на кумулативни икономии за периода 2021—2030 г. Това е опростяване, при което не се взема предвид промяната в базовия сценарий от 2024 г. (вж. раздел 4.2).

4.1.2.   Дерогация за Кипър и Малта

Като дерогация Малта и Кипър трябва да постигнат за периода 2024—2030 г. поне минимален процент от 0,45 % нови годишни икономии. Тези две държави членки вече имаха дерогация по Директива 2012/27/ЕС с минимален процент на нови годишни икономии от 0,24 %. Размерът от 0,24 % се запазва само за подпериода 2021—2023 г. Комисията препоръчва на Малта и Кипър да използват следната формула, за да актуализират своите изисквания за кумулативни икономии на енергия.

Кумулативни икономии на енергия (2021—2030 г.) (Малта и Кипър)	=	0,24 % × „стар“ базов сценарий × 27	+	0,45 % × „нов“ базов сценарий × 28
Бележка: вж. раздел 4.2 от настоящото приложение, в който се разяснява промяната на базовия сценарий от 2024 г.

Кипър и Малта може да използват друг подход за изчисляване, при условие че изчисленият размер на кумулативните икономии за целия период на задължения през периода 2021—2030 г. е най-малко еквивалентен на изчисления с посочената по-горе формула.

4.1.3.   Процент след 2030 г. на нови годишни икономии на енергия

В член 8, параграф 1, пета алинея от Директива (ЕС) 2023/1791 се посочва, че държавите членки трябва да продължават да постигат нови годишни икономии в съответствие с процента на икономии, посочен в член 8, параграф 1, буква б), точка iv) — т.е. 1,9 % за десетгодишните периоди след 2030 г. Комисията отбелязва, че необходимите за периода 2031—2040 г. кумулативни икономии на енергия ще бъдат еднакви за всички държави членки:

кумулативни икономии на енергия (2031—2040 г.) = 1,9 % × базов сценарий × 55 = базов сценарий × 1,045

4.1.4.   Пренасяне на възможно недостатъчно постигане или прекомерно постигане от предходния период

За да се отчетат икономиите на енергия в рамките на период на задължения, през този период трябва да се започне отделно действие, което може да доведе до икономии на енергия само до края на същия период на задължения.

В член 8, параграф 13, първа алинея се предвижда обаче, че когато дадена държава членка не е постигнала изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на период на задължения, тя трябва да постигне оставащите икономии на енергия до края на следващия период на задължения.

Независимо от каквито и да било правни последици, произтичащи от неизпълнението на задължението, оставащите икономии на енергия трябва да се добавят към размера на икономиите на енергия, необходими през следващия период на задължения. В случай на недостатъчно постигане за период [n–1], размерът на изискваните за следващия период [n] кумулативни икономии на енергия следва да се изчислява, както следва:

коригирани кумулативни икономии на енергия (период [n])

= кумулативни икономии на енергия (период [n]) + оставащи икономии на енергия (период [n–1])

В член 8, параграф 13, втора алинея се предвижда, че когато дадена държава членка е постигнала кумулативни икономии на енергия при крайното потребление над изискваното равнище до края на период на задължения, тя има право да пренесе допустимия размер от не повече от 10 % от този излишък в следващия период на задължения, без целевото задължение да бъде увеличавано. Според Комисията това може да се направи на практика чрез приспадане на допустимия размер, който трябва да бъде пренесен, от изисквания размер на кумулативни икономии на енергия през следващия период. Размерът на изискваните за следващия период [n] кумулативни икономии на енергия може да се изчисли, както следва:

коригирани кумулативни икономии на енергия (период [n])

= кумулативни икономии на енергия (период [n]) – допустим излишък на икономии на енергия (период [n–1])

4.2.   Последици от промените в определението за крайно енергийно потребление

Определението за крайно енергийно потребление в член 2, точка 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 е изменено (вж. също Препоръка на Комисията (ЕС) 2023/xxx от xxx 2023 г. относно транспонирането на член 4 от преработената Директива за енергийната ефективност). С промените се разяснява, че:

—	енергията, доставяна на транспорта, включва енергийното потребление в международното въздухоплаване;

—	обхватът на крайното енергийно потребление изрично включва енергията, доставяна за секторите на горското и рибното стопанство (преди това неявно включени в други сектори на крайното потребление);

—

от обхвата се изключва енергийното потребление в международната морска бункеровка и енергията от околната среда (в допълнение към изключването на доставките за сектора на преобразуване на енергия и сектора на енергетиката, които вече са посочени в определението в член 2, точка 3 от Директива 2012/27/ЕС).

Базовото енергийно потребление, т.е. годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., е засегнато от тази промяна на определението. Държавите членки трябва да прилагат това ново определение при изчисляване на кумулативните икономии на енергия, изисквани за подпериода 2024—2030 г.

Това означава, че за изчисляването на кумулативните икономии на енергия за периодите 2021—2023 г. и 2024—2030 г. следва да се използват различни базови сценарии, както е показано във формулата по-долу:

Кумулативни икономии на енергия (2021—2030 г.)

=

0,8 % × базов сценарий, основан на старото определение за КЕП x 27

+

1,3 % × базов сценарий, основан на новото определение за КЕП × 13 + 1,5 % × базов сценарий, основан на новото определение за КЕП × 9 + 1,9 % × базов сценарий, основан на новото определение за КЕП × 6

4.3.   Изискване за вземане предвид и насърчаване на ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности (член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791)

Държавите членки могат да намерят полезни ресурси за енергийните общности в хранилището на енергийни общности на Комисията (1), както и в новата инициатива на Комисията „Саниране, ръководено от гражданите“  (2).

4.4.   Ограничаване на енергийната бедност (член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791)

Съгласно член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 от държавите членки се изисква да установяват и да постигат определен дял от изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред конкретни целеви групи, т.е., хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. В допълнение V от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658 се предоставят примери за мерки на политиката, прилагани в миналото от държавите членки с цел облекчаване на енергийната бедност. Допълнителни примери могат да бъдат намерени и на уебсайта на съгласуваното действие за Директивата за енергийна ефективност (Concerted Action EED) (3), консултантския център по въпросите на енергийната бедност (4) и в ресурсите, разработени от различни европейски проекти (5), с ударение върху облекчаването на енергийната бедност.

4.4.1.   Установяване на дела на икономиите на енергия при крайното потребление сред целевите групи

Делът трябва да се равнява най-малко на този, установен с помощта на варианта по подразбиране, посочен в точка 4.4.1.1 от настоящото приложение. Когато държава членка не е изпълнила изискванията за използване на варианта по подразбиране, делът трябва да се равнява най-малко на този, установен с помощта на резервния вариант, посочен в точка 4.4.1.2 от настоящото приложение. Този дял се прилага към изисквания размер на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, посочен в член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 (вж. раздел 4.1 от настоящото приложение).

4.4.1.1.   Вариант по подразбиране — използване на дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност в националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК)

Делът на икономиите на енергия при крайното потребление сред целевите групи трябва да бъде най-малко равен на дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, съгласно оценката в НПЕК на държавите членки или в актуализираните НПЕК, като са взети предвид посочените по-долу в резервния вариант четири показателя.

4.4.1.2.   Резервен вариант — използване на средноаритметичната стойност на четири статистически показателя

Делът на икономиите на енергия при крайното потребление сред целевите групи трябва да бъде най-малко равен на средноаритметичната стойност на четирите показателя, както е описано в 3 за 2019 г. (вж. данните в 4).

Таблица 3

Показатели, посочени в член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 за определяне на дела на енергийната бедност

Наименование	Справка от Евростат	Определение на Евростат
Показател а: невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл	SILC [ilc_mdes01] (6)	% на лицата от общата численост на населението, които са в състояние на принудителна невъзможност да поддържат дома достатъчно топъл (7)
Показател б: просрочени задължения по сметките за комунални услуги	SILC, [ilc_mdes07] (8)	% на лицата от общата численост на населението, които са в състояние на просрочени задължения по сметките за комунални услуги, изразяващ принудителната невъзможност за навременно плащане на техните сметки за комунални услуги поради финансови затрудения (9)
Показател в: обща численост на населението, живеещо в жилища с течащ покрив, влага в стените, подовете или основите, или прогнила дограма или под	SILC [ilc_mdho01] (9)	% на лицата от общата численост на населението, живеещи в жилища с течащ покрив или влага в стените/подовете/основите или прогнила дограма или под (10)
Показател г: процент на хората, изложени на риск от бедност	проучвания на SILC и ECHP [ilc_li02] (11)	дял на лицата с приравнен разполагаем доход (след социален трансфер) под прага на риска от бедност, който е определен като 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход след социални трансфери (12)

Данни за всички показатели са налични за всички държави членки през 2019 г. В таблица 4 са посочени данните и средноаритметичната стойност по държава членка.

Таблица 4

Минимален дял от изисквания размер на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, който трябва да бъде постигнат сред приоритетните групи, въз основа на показателите, изброени в член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791

Държава	показател а	показател б	показател в	показател г	Средна величина
Австрия	1,80  %	2,40  %	9,40  %	13,30  %	6,73  %
Белгия	3,90  %	4,10  %	16,70  %	14,80  %	9,88  %
България	30,10  %	27,60  %	11,60  %	22,60  %	22,98  %
Хърватия	6,60  %	14,80  %	10,20  %	18,30  %	12,48  %
Кипър	21,00  %	10,40  %	31,10  %	14,70  %	19,30  %
Чехия	2,80  %	1,80  %	7,30  %	10,10  %	5,50  %
Дания	2,80  %	3,60  %	14,90  %	12,50  %	8,45  %
Естония	2,50  %	7,20  %	13,80  %	21,70  %	11,30  %
Финландия	1,80  %	7,80  %	4,10  %	11,60  %	6,33  %
Франция	6,20  %	5,60  %	11,50  %	13,60  %	9,23  %
Германия	2,50  %	2,20  %	12,00  %	14,80  %	7,88  %
Гърция	17,90  %	32,50  %	12,50  %	17,90  %	20,20  %
Унгария	5,40  %	10,20  %	22,30  %	12,30  %	12,55  %
Ирландия	4,90  %	8,90  %	12,50  %	13,10  %	9,85  %
Италия	11,10  %	4,50  %	14,00  %	20,10  %	12,43  %
Латвия	8,00  %	8,70  %	19,30  %	22,90  %	14,73  %
Литва	26,70  %	7,50  %	14,00  %	20,60  %	17,20  %
Люксембург	2,40  %	2,40  %	15,40  %	17,50  %	9,43  %
Малта	7,80  %	6,50  %	7,60  %	17,10  %	9,75  %
Нидерландия	3,00  %	1,50  %	14,70  %	13,20  %	8,10  %
Полша	4,20  %	5,80  %	10,80  %	15,40  %	9,05  %
Португалия	18,90  %	4,30  %	24,40  %	17,20  %	16,20  %
Румъния	9,30  %	13,70  %	9,40  %	23,80  %	14,05  %
Словакия	7,80  %	8,40  %	5,70  %	11,90  %	8,45  %
Словения	2,30  %	11,20  %	20,60  %	12,00  %	11,53  %
Испания	7,50  %	6,50  %	14,70  %	20,70  %	12,35  %
Швеция	1,90  %	2,30  %	7,00  %	17,10  %	7,08  %
Източник: Данни на Евростат (вж. връзки за всеки показател в таблица 3).

4.4.2.   Определяне на целевата(ите) група(и)

Понятието „хора, засегнати от енергийна бедност“ е свързано с определението за енергийна бедност, посочено в член 2, точка 52 от Директива (ЕС) 2023/1791, с което се прави препратка към съответния национален контекст. Според Комисията това дава възможност на всяка държава членка да приеме свое собствено правно определение за домакинства, засегнати от енергийна бедност.

Понятието за „уязвими клиенти“ е посочено в член 28, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (13):

Понятието „уязвими клиенти“ може да включва равнище на доходите, дял на разходите за енергия в разполагаемия доход, енергийна ефективност на жилищата, критична зависимост от електрическо оборудване по здравословни причини, възраст или други критерии.

Съгласно същия член от държавите членки се изисква да дадат определение на понятието „уязвими клиенти“. Това определение следва да се прилага във връзка с разпоредбите на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791.

В законодателството на Съюза няма определение на понятието „хора от домакинства с ниски доходи“. Комисията обаче отбелязва, че посоченият в член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 показател за процент на хората, изложени на риск от бедност, се отнася до прага от 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход след социални трансфери. Поради това този праг следва да се използва за определяне на групата „хора от домакинства с ниски доходи“ в контекста на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791, освен ако може да бъде обосновано използването на друго национално определение (например свързано с критериите за допустимост за определени социални ползи).

За понятието „социални жилища“, няма определение в законодателството на Съюза, но е дефинирано от Политическата справка за 2020 г. на ОИСР като жилищно настаняване под наем, предоставяно на подпазарни цени, което е целево и разпределено съгласно специфични правила, като установена необходимост или списъци с чакащи. Забелязват се обаче различия между държавите членки в определението, размера, обхвата, финансирането, целевата група население и вида на доставчика (например публични, частни субекти, организации с нестопанска цел или с ограничена печалба, кооперации или комбинация от тези). Определението за социални жилища в държавите членки е претърпяло изменения с течение на времето, заедно с променящите се подходи на политиката към променливите пазарни условия. Някои държави членки използват различна терминология за обозначаване на социални жилища, като например „жилища с умерен наем“ във Франция, „общи жилища“ или „жилища с нестопанска цел“ в Дания, „насърчаване на строителството на жилища“ в Германия, „жилища с ограничена печалба“ или „народни жилища“ в Австрия, „защитени жилища“ в Испания, „обществени жилища“ в Швеция и др. В зависимост от държавата членка това може да се отнася до правния статут на наемодателя, режима на отдаване под наем, метода на финансиране или целевата група население (14). Държавите членки, които желаят да включат хората, живеещи в социални жилища, в обхвата на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791, следва да предоставят национално определение за социални жилища.

Държавите членки трябва да гарантират, че сред посочените в член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 целеви групи се постигат най-малко кумулативните икономии на енергия, установени в съответствие с точка 4.4.1.1 или 4.4.1.2 от настоящото приложение. Постигането на икономиите сред целевите групи трябва да се извършва колективно, а не във всяка група поотделно.

В този случай държавите членки следва да вземат предвид спецификите на всяка група или подгрупа и съответно да приспособят мерките на политиката към тях. Например домакинствата в горния диапазон на групата с ниски доходи и най-уязвимите домакинства може да не са изправени пред едни и същи трудности.

Когато отчетените за целите на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 икономии на енергия са резултат от мерки на политиката, които не са насочени изключително към целевата(ите) група(и), избрана(и) от изброените в член 8, параграф 3, държавите членки трябва да пояснят как делът на постигнатите сред тези целеви групи икономии на енергия се изчислява и наблюдава сред общите икономии на енергия, докладвани по тези мерки на политиката. Тези пояснения трябва да бъдат включени в съобщаването на мярката на политиката в съответствие с точка 5, буква ж) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791. Според Комисията във връзка с насочените към облекчаване на енергийната бедност разпоредби (например по-висок процент на безвъзмездни средства, допълнителен заем с нулева лихва) е възможно да се използват специфични критерии за допустимост (например праг на дохода, допустимост за социални ползи, енергиен клас на жилището преди намесата). Наблюдението на прилагането на тези разпоредби дава възможност да се прави разграничение между намесите и произтичащите икономии на енергия, които може да се считат за принос към мерките срещу енергийната бедност. Друг подход може да бъде организациите в пряк контакт с приоритетните групи (например социални органи, местни органи, НПО и благотворителни организации) да бъдат упълномощени да помагат на домакинствата при кандидатстване за финансови стимули или друга подкрепа. Впоследствие тези организации може да наблюдават намесите, които може да се считат за принос към мерките срещу енергийната бедност.

4.5.   Избягване и смекчаване на неблагоприятни последици (член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791)

Според Комисията трябва да се разграничат най-малко три вида неблагоприятни последици, посочени в член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791.

Първият вид неблагоприятни последици са, когато дадена мярка на политиката води до увеличение на цените на енергията (например схеми за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ) или енергийни данъци, вж. също раздел 7.9.2 относно последиците за разпределението), което не се компенсира от подобренията на енергийната ефективност, с които се намаляват разходите за енергия. Това може да увеличи риска домакинствата да изпаднат в енергийна бедност. Такива неблагоприятни последици може да бъдат избегнати или смекчени, като се гарантира, че групите, за които по-високите цени на енергията може да представляват голям риск, ще се възползват от мярката на политиката (или от допълнителни мерки за смекчаване), с която поне се компенсира въздействието от по-високите цени на енергията. В този случай с член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 от държавите членки се изисква да използват по най-добрия възможен начин финансирането, включително публичното финансиране, механизмите за финансиране, създадени на равнището на Съюза, и приходите от квотите по системата за търговия с емисии (СТЕ).

Вторият вид отрицателни последици се състоят от неикономически странични ефекти, които могат да повлияят върху условията на живот и здравето в домакинствата. Например, в програмите за саниране може да не се обръща достатъчно внимание на вентилацията, което може да доведе до заболявания на дихателните органи. Това може да се избегне, като при разработването на мярката на политиката се вземе предвид качеството на въздуха в помещенията или въздействието върху околната среда.

Третият вид неблагоприятни последици се отнася до други икономически странични ефекти, например повишаване на цената на енергийноефективните решения. С това за крайните клиенти с по-малки финансови възможности може да стане по-трудно да си позволят тези решения. Такива неблагоприятни последици може да бъдат избегнати или смекчени чрез въвеждането на специфични разпоредби или допълнителни мерки (например доброволно споразумение с търговци на дребно или монтажници; по-благоприятни условия за приоритетните целеви групи).

Съответният анализ и пояснения за това как неблагоприятните последици са били оценени и избегнати или смекчени трябва да бъдат включени в съобщаването на мерките на политиката, както се изисква в точка 5, буква и) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791.

4.6.   Принос на член 8 към член 4 (член 8, параграф 14, буква б) от Директива (ЕС) 2023/1791)

Целта на член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 е да се реализират икономии на енергия в допълнение към друго задължително законодателство на Съюза, както е посочено в точка 2 от приложение V. Поради това държавите членки трябва да обяснят как докладваните по член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 мерки на политиката са предназначени да постигнат икономии на енергия, които иначе биха останали нереализирани, и по този начин да допринесат за постигането на своя национален принос съгласно член 4 от настоящата директива. При оценката на това следва да се вземат предвид следните точки:

—

Промените в крайното енергийно потребление може да се дължат на различни фактори, включително подобренията на енергийната ефективност. Методи като декомпозиционен анализ могат да се използват за ,разделяне на подобренията на енергийната ефективност от различията, дължащи се на други фактори (например метеорологични условия, икономическа дейност).

—	Подобренията на енергийната ефективност може да бъдат свързани с икономиите на енергия по член 8, параграф 1, но също така да произтичат от други политики (например от други правно обвързващи актове на Съюза) и неполитически ефекти.

—

Подобренията на енергийната ефективност по член 8, параграф 1 може да доведат до косвен ефект на бумеранга (увеличаване на потреблението на енергийни услуги в резултат на икономически растеж, стимулиран от по-ефективното използване на ресурсите или в резултат на неочаквани събития като кризата с Covid-19 или ценови сътресения), който няма да бъде взет предвид в изчисленията на икономиите на енергия по член 8, параграф 1.

—

Подобренията на енергийната ефективност по член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 сред целевите групи, изброени в член 8, параграф 3 от посочената директива (вж. раздел 4.4. от настоящото приложение), вероятно ще доведат до пряк ефект на бумеранга (т.е. част от подобрението на енергийната ефективност се използва за подобряване на топлинния комфорт до достигане на достойни равнища, вместо да се намалява енергийното потребление). Поради това докладваните за целите на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 икономии на енергия няма да осигурят (напълно) равностойни намаления на енергийното потребление в контекста на член 4 от посочената директива (вж. раздел 7.1 от настоящото приложение).

При тази оценка се предоставя информация с цел да се помогне на Комисията да наблюдава дали държавите членки са на път да предоставят своя национален принос съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 и ако случаят не е такъв, до каква степен разликата може да бъде свързана с недостатъчно постигане или надценяване на икономиите на енергия, докладвани по член 8, параграф 1 от посочената директива.

Първото равнище на оценка е да се наблюдават тенденциите в крайното енергийно потребление (член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791) и отчетените икономии на енергия (член 8 от посочената директива) с цел да се установи дали са последователни и отговарят на текущите цели. Впоследствие, с второто равнище на оценка може да се разгледат обясненията на наблюдаваните промени или пропуски, например със следните подходи:

—	Оценката на напредъка на държавите членки към постигане на приноса им за енергийна ефективност, както е описано в член 4, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791, може да се използва като източник на анализ за оценка на политиките и мерките, попадащи в обхвата на член 8 от посочената директива.

—	За да се обяснят промените в крайното енергийно потребление или в енергоемкостта и разликите с очакваната тенденция (член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 относно мониторинга) може да се използват декомпозиционен анализ, иконометричен анализ или други низходящи методи.

—

Може да се извърши сравнение между постигнатите и очакваните резултати, за да се определи дали мерките на политиката са недостатъчно или прекомерно осъществени (например участие, брой действия), а това ще позволи да се извърши наблюдение на мерките на политиката, докладвани по член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

—	Може да се извърши преглед на резултатите от мониторинга и проверката, за да се установят възможните източници на надценяване или подценяване на икономиите на енергия.

При тази оценка следва да се отдаде приоритет на подобряването на точността на оценките на икономиите съгласно член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 чрез проучвания за оценка.

Колкото повече несъответствия са открити между наблюдаваните тенденции във връзка с членове 4 и 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 и/или колкото по-големи са откритите различия между наблюдаваните тенденции и кривите за постигане на целите на текущия период на задължения, толкова по-задълбочени следва да бъдат горепосочените оценки.

4.7.   Допустимост на мерки на политиката (член 8, параграф 14, буква в)

В точка 5 от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 и приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (15) се изброяват подробностите, които държавите членки трябва да предоставят при нотифицирането на мерките на политиката съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791. Изискваното кратко описание на мярката на политиката може да се отнася до правния текст или до друга официална публично достъпна информация, представяща целите на мярката на политиката. Когато в официалните цели на мярката на политиката не се посочва изрично постигането на икономии на енергия при крайното потребление, следва да се представят допълнителни обосновки, например чрез обяснение как с мярката на политиката се насърчават действия за енергийна ефективност, отговарящи на изискванията на член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791, или как се доказват икономиите на крайна (консумирана от потребителя) енергия. Обосновката може също така да се състои от описание на логиката за намеса на мярката на политиката, което би спомогнало да се докаже нейната същественост (вж. също допълнение IX от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658).

5.   Задължения, свързани с преразглеждането на член 9 относно схемите за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ)

Насоките относно разработването, прилагането и документирането на СЗЕЕ могат да бъдат намерени в раздел 4.1. и в допълнение II от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658, тъй като тези разпоредби не са променени в сравнение с Директива 2012/27/ЕС.

Тук са изброени най-уместните допълнения или промени в член 9 от Директива (ЕС) 2023/1791 (в сравнение с член 7а от Директива 2012/27/ЕС):

—	нов член 9, параграф 2: държавите членки имат право да определят изпълнителен публичен орган, който да управлява СЗЕЕ;

—	допълнение в член 9, параграф 3: Задължените лица може да включват оператори на преносни и оператори на разпределителни системи (забележка: енергоразпределителните предприятия вече са включени като възможни задължени лица);

—	нов член 9, параграфи 5, 6 и 7: държавите членки имат право да изискват със СЗЕЕ да се постигат икономии на енергия сред приоритетни целеви групи, съгласно изискването в член 8, параграф 3;

—

актуализиран член 9, параграф 8: препратката към стойностите за долната топлина на изгаряне вече е приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията (16), а препратката към коефициентите на енергията от първични източници е член 31 от Директива (ЕС) 2023/1791. Ако се използват други коефициенти на преобразуване, това трябва да бъде обосновано;

—

нов член 9, параграф 10: изискване за предоставяне на информация в националните доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (НДНЕК) за въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени. Когато СЗЕЕ се докладват като част от пакет от политики, вж. раздел 6.1. от настоящото приложение относно насоките за отчитане на икономии на енергия, дължащи се на пакета от политики;

—	в член 9, параграф 9 се разглежда взаимодействието между СЗЕЕ и системата на ЕС за търговия с емисии, разгледано в раздел 7.6.1. от настоящото приложение.

6.   Задължения, свързани с преразглеждането на член 10 относно алтернативните мерки

Насоките относно разработването, прилагането и документирането на алтернативните мерки може да бъдат намерени в раздел 4.2 и в допълнение III от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Директива (ЕС) 2023/1791 включва две допълнения в сравнение с член 7б от Директива 2012/27/ЕС.

Първото е член 10, параграф 3, който е подобен на член 9, параграф 10 за ЕЗЕЕ, съгласно който от държавите членки се изисква да предоставят информация в НДНЕК относно въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително, но не само, информация за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени. С него се допълва съществуващата разпоредба на точка 3, буква д) от приложение V относно прозрачността, съгласно която от държавите членки се изисква да оповестят публично данните за икономиите на енергия в годишните доклади.

Второто е член 10, параграф 4 относно необходимостта от доказване на ефективността на данъчните мерки, което се обсъжда в раздела по-долу.

6.1.   Измерване, контрол и проверка при докладване относно пакет от политики

Докладването във връзка с член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 се отнася главно до докладването на постигнатите резултати за всяка мярка на политиката. Това улеснява документирането на съществеността (относно съществеността вж. също допълнение IX от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658). Държавите членки може да използват пакет от мерки на политиката, насочени към същия сектор и видове отделни действия (например програма за съвети в областта на енергетиката и схема за финансиране).

Първият вариант за отчитане на икономиите на енергия, дължащи се на пакет от политики, е пакетът да се докладва все едно представлява една единствена мярка на политиката:

—

чрез избиране на основната мярка на политиката от пакета от политики и отчитане на икономиите само от тази мярка на политиката: по този начин се избягва рискът от двойно отчитане между припокриващи се мерки на политиката и само докладваната мярка на политиката следва да бъде нотифицирана и документирана в съответствие с изискванията на приложение V.

—

или чрез докладване на пакета от политики като мярка на политика: в този случай с нотифицирането и документирането относно този пакет от политики следва да се изясни по-специално как се гарантира съществеността, как се наблюдава изпълнението на отделни действия, произтичащи от пакета от политики, и как се избягва или коригира двойното отчитане на едно и също отделно действие.

Вторият вариант е включените в пакета мерки на политиката да се докладват отделно. Впоследствие всяка мярка на политиката се нотифицира и документира, а процесът за избягване или коригиране на двойното отчитане следва да бъде разяснен. Този процес може да представлява например:

—

използване на централизирана база данни, в която се следят идентификаторите за отделните действия (например адреси или идентификационни номера на електромерите), за да контролира двойното отчитане: в този случай икономиите на енергия, отчетени за всяка мярка на политиката съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791, следва да бъдат коригирани, за да се премахнат икономиите на енергия, които биха били отчетени няколко пъти.

—	определяне на правилата за разпределение на икономиите на енергия сред докладваните мерки на политиката (например съгласно предоставените дялове на финансиране).

Определените в приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 изисквания се прилагат за пакети от политики, както за единични мерки на политиката.

6.2.   Данъчни мерки (доказване на ефективност) (член 10, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791)

С настоящия раздел се допълва раздел 4.2.8. относно енергийните данъци или данъците за CO2 от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Новите изисквания, въведени с член 10, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 относно доказването на ефективността на данъчните мерки, са равностойни на изискването за същественост, включено в точка 3, буква з) от приложение V към посочената директива за СЗЕЕ и алтернативни мерки, така че всички мерки на политиката да се третират еднакво.

При нотифициране на мярка на политиката за целите на член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки трябва да обяснят по какъв начин разработването и изпълнението на посочената данъчна мярка гарантира подходящ механизъм на въздействие.

Това може да се извърши например, като се посочи по какъв начин е определена данъчната ставка и защо са взети решения за промяна във времето (когато е уместно), като се посочи дали причината за промяната е действително, за да се предизвика промяна в поведението, да се намали тежестта за потребителите поради повишаване на цените или подобни външни условия, с оглед постигането на икономии на енергия. С това следва също така да се обясни начинът, по който се гарантира, че всички потребители имат възможност да променят поведението си, включително домакинствата с ниски доходи или потребителите в ситуация на разделяне на стимулите. Това може да стане например чрез пояснение на начина, по който придружаващите мерки допълват действащата данъчна мярка.

За допълнителни обяснения вж. също раздел 7.9. от настоящото приложение за определяне на икономиите на енергия, дължащи се на данъчни мерки.

7.   Задължения, свързани с преразглежданията на приложение V

7.1.   Изчисляване на икономиите на енергия за целите на член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 (дял на енергийната бедност)

В точка 1, буква г) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се уточнява, че при изчисляването на посочените в член 8, параграф 3 от същата директива икономии на енергии държавите членки може да изчислят тези икономии на енергия въз основа на инженерни оценки „ използващи стандартизирани условия или параметри на обитаване и топлинен комфорт, като например параметри, определени в националните строителни разпоредби “.

Подобренията на енергийната ефективност в жилища, обитавани от целевите групи по член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791, може да не доведат до същите намаления на крайното енергийно потребление, както ако същите действия са осъществявани сред домакинства, които не са в положение на енергийна бедност. Това вероятно ще бъде случаят в ситуации на материални лишения (например невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл) преди действията за енергийна ефективност: енергийното потребление преди действията за енергийна ефективност може да бъде по-ниско от изчисленото със стандартни допускания, както се използва например в сертификатите за енергийни характеристики. Например вътрешната температура може да е по-ниска от предвидената в строителните разпоредби; някои стаи може да не се отопляват или да се отопляват само няколко часа на ден и др. Това по-ниско потребление на енергия в сравнение със стандартните допускания се нарича ефект на предварително ограничаване. В тези ситуации подобренията на енергийната ефективност може да се използват за постигане на достоен топлинен комфорт (например настройка на термостата на по-висока температура от преди; отопляване на някои стаи за повече часове на ден и др.).

Това явление на услуга за по-голяма енергия (наричана тук комфорт) вместо намаляване на енергийното потребление обикновено се нарича пряк ефект на бумеранга. Обикновено при изчисляването на отчетените по член 8, параграф 1 икономии на енергия следва да се вземат предвид и двата ефекта (на предварително ограничаване и на бумеранга). Това означава, че изчислените икономии на енергия от действия, извършени сред приоритетните групи по член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791, може да са малки, като се създава парадокс по отношение на целта на посочената разпоредба.

В точка 1, буква г) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се признава, че в тези конкретни ситуации ефектът на бумеранга може да бъде положително въздействие на мерките на политиката, когато допринася за облекчаване на енергийната бедност, като на домакинствата се дава възможност да постигнат достоен топлинен комфорт в съответствие с определението за енергийна бедност, дадено в член 2, точка 52 от посочената директива, което се отнася до „ основно ниво и достоен стандарт на живот и здраве “.

Поради това съгласно посочената разпоредба от държавите членки се изисква да обяснят в подробностите за уведомяване относно методиките за изчисление, използвани за докладваните по член 8 мерки на политиката, и „ начина, по който се отчита комфортът за действия в сградите “. Когато част или всички подобрения на енергийната ефективност се използват за достигане на равнище на комфорт, определено като „достойно“, тогава те могат да се считат за икономии на енергия съгласно член 8. Частта от подобренията на енергийната ефективност, която би се използвала за постигане на комфорт над достойните стандарти, трябва да се счита за ефект на бумеранга и да се коригира в изчисленията за икономии на енергия.

Достойните стандарти за топлинен комфорт могат например да бъдат определени според допусканията за поведението на обитателите, използвани в строителните разпоредби, или методиките за изчисляване, определени за сертификатите за енергийни характеристики, установени съгласно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17).

7.2.   Предоставяне на доказателства относно постигането на икономии на енергия при крайното потребление и предоставяне на документални доказателства относно икономиите на енергия, които сочат, че те са резултат от мярка на политиката (точка 2, буква а) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791)

Съгласно точка 2, буква а) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 от държавите членки се изисква:

1)	да представят доказателства, че една от докладваните по член 8, параграф 1 цели на мерките на политиката е постигането на икономии на енергия при крайното потребление, и

2)	да удостоверят с доказателства, че отчетените икономии на енергия са породени от мярка на политиката.

С това се допълват разпоредбите относно съществеността и допълнителността, включени в Директива 2012/27/ЕС и в член 8, параграф 14, буква в) от Директива (ЕС) 2023/1791 относно допустимостта на мерките на политиката (вж. раздел 4.7. от настоящото приложение). Насоки относно съществеността и допълнителността могат да бъдат намерени в допълнения IX и XI от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Изискването относно документирането на доказателства може да предостави и необходимите допълнителни обосновки, ако целите на политиката не включват изрично постигането на икономии на енергия при крайното потребление. Примерите за документни доказателства включват обяснения относно:

—

начина, по който е разработен стимулът, за да се гарантира неговият задействащ ефект и начина, по който се наблюдава използването на стимула (например оценка на готовността за плащане, за да се определят подходящи проценти на безвъзмездните средства; използване на платформа в интернет за записване на действия, които се възползват от стимула);

—

начина, по който е изготвено дадено доброволно споразумение, за да се гарантира, че ангажиментът води до действие (например с достатъчно силни стимули и санкции; изисквания за характеристики, които да надхвърлят обичайните условия на работа) и начина, по който се наблюдават ефектите от доброволното споразумение (например чрез годишни доклади от участващите страни и проверки, извършени от изпълнителния публичен орган или трето лице);

—

начина, по който е разработена поведенческата мярка, за да се гарантира, че информацията води до промени в поведението (например чрез персонализирана информация и редовна обратна връзка; използване на пробни изпитвания за установяване на най-ефективните подходи) и начина, по който се доказват ефектите от поведенческата мярка (например с контролни изпитвания на случаен принцип);

—	начина, по който е разработена дадена данъчна мярка, за да се гарантира нейният ефект по отношение на икономиите на енергия (вж. също раздел 6.2. относно доказването на ефективността на данъчните мерки).

7.3.   Дерогации (точка 2, буква в) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791)

7.3.1.   Член 9 от Директива 2010/31/ЕС

В точка 2, буква в) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се предвижда, че дерогацията за икономии, свързани със санирането на съществуващи сгради (18), включва тези икономии, които са в резултат на прилагането на минималните стандарти за енергийна ефективност (МСЕЕ) на сградите в съответствие с Директива 2010/31/ЕС, доколкото е осигурено съответствие с критерия за същественост по точка 3, буква з) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791. Това е дерогация от принципа на допълнителност, а именно, че икономиите в резултат на прилагането на задължителното право на Съюза не трябва да се считат за икономии на енергия за целите на член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791.

Особено внимание следва да се обърне на избягването на двойното отчитане на икономиите на енергия от прилагането на МСЕЕ в сгради и други мерки на политиката, подкрепящи санирането на сгради, като програми за субсидиране и СЗЕЕ. Със санирането на сгради, предприето с цел постигане на националните МСЕЕ, може да се реализират икономии на енергия, които може да бъдат отчетени към задължението на държавата членка за икономии на енергия. Със санирането на сгради, предприето с цел постигане на националните МСЕЕ и подпомогнато от програма за субсидиране, също може да се реализират икономии на енергия, които може да бъдат отчетени, но следва да бъдат докладвани само веднъж, за да се избегне двойно отчитане.

7.3.2.   Членове 5 и 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 (разпоредби относно публичния сектор)

С точка 2, буква в) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 на държавите членки се предоставя възможност да отчитат за целите на член 8 от посочената директива икономии на енергия, произтичащи от мерки за енергийна ефективност в публичния сектор съгласно членове 5 и 6 от въпросната директива, при условие че отговарят на изискванията на приложение V към посочената директива. Например санирането на сграда от публичния сектор може да доведе до икономии на енергия, които се отчитат към задължението на държавата членка за икономии на енергия, и също така да допринесе за постигането на задълженията на държавата членка в публичния сектор.

7.4.   Правила относно извънредните ситуации (точка 2, буква г) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791)

С разпоредбата на точка 2, буква г) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се пояснява, че мерките за подобряване на енергийната ефективност, насочени към намаляване на търсенето на газ с 15 % в периода август 2022 г.—март 2023 г. (19), впоследствие удължени до март 2024 г. (20) , и намаляването на брутното енергийно потребление по време на часовете на върхов товар в периода декември 2022 г.—март 2023 г. със средно най-малко 5 % на час (21), може да се отчете към задълженията на държавите членки за икономии на енергия.

С тази разпоредба се ограничава допустимостта на мерките на политиката до мерките за подобряване на енергийната ефективност, като изрично се изключват икономиите на енергия в резултат на мерки, свързани с режим на ограничения или намаления на потреблението, с които не се подобрява енергийната ефективност. Понятията „мерки, свързани с режим на ограничения“ или „мерки, свързани с намаления на потреблението“ не са определени нито в Директива (ЕС) 2023/1791, нито в законодателството на Съюза. В този контекст те следва да се разглеждат като мерки, с които временно се ограничава подаваното на потребителите количество енергия, например чрез изискване — или предоставяне на стимули за — промишлен потребител да намали енергийното потребление чрез спиране на производствен процес или чрез искане към потребителите на дребно да избягват потреблението на енергия през определени периоди от време. Мерките, свързани с режим на ограничения или намаления на потреблението, може да бъдат също така мерки, оказващи косвено влияние върху енергийното потребление, например когато се ограничава работното време или работните дни на магазини или обществени услуги.

7.5.   Разпределяне на усилията (точка 2, буква д) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791)

С разпоредбата на точка 2, буква д) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се пояснява, че с мерките на политиката за енергийна ефективност, с които се пести енергия и се намаляват емисиите в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (22), може да се реализират икономии на енергия, които може да се отчитат към задължението за икономии на енергия, при условие че отговарят на другите разпоредби в приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791. С това пояснение не се променя допустимостта на мерките на политиката или изчисляването на икономиите на енергия в сравнение с предходната директива.

7.6.   Взаимодействия със СТЕ на ЕС (точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791)

7.6.1.   Пояснение относно допълнителността по отношение на СТЕ на ЕС и нейното прилагане за нови сектори

С разпоредбата на точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се пояснява, че икономиите на енергия в резултат на мерки на политиката за енергийна ефективност в сектори, обхванати от системите на ЕС за търговия с емисии, могат да се вземат предвид, стига да отговарят на правилата в приложение V, уреждащи изчисляването на икономиите на енергия (включително изключването на изкопаемите горива, вж. раздел 7.7 от настоящото приложение). Това означава, че икономиите на енергия от горива, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета (23) (т.е., новата СТЕ на ЕС в сградния, транспортния и промишления сектор), могат да се разглеждат по същия начин като икономиите на електроенергия в тези сектори, както и на горива в големи промишлени инсталации, обхванати от съществуващата СТЕ на ЕС, а именно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24).

Системите за търговия с емисии може да повишат цената на енергията, което от своя страна оказва влияние върху инвестиционното и потребителското поведение, необходимо да се вземе предвид, за да се гарантира допълняемостта и съществеността на икономиите на енергия от мерките на политиката за енергийна ефективност. Например в следните случаи:

—

при разработването на програми в промишления сектор държавите членки може да определят минимални изисквания за възвръщаемост, например за повече от 3 години. В случай, че за да се подкрепят действията за енергийна ефективност в промишления сектор се повишават цените на енергията, това автоматично ще намали периодите на възвръщаемост от действията за енергийна ефективност, като потенциално ще изключи някои от подкрепите на политиката;

—

при оценката на въздействието на мярка на поведенческата политика, държавите членки биха могли да оценят въздействието на промените в цените на енергията, включително СТЕ, върху енергийното потребление, като използват оценки на еластичността на цените. Впоследствие този ефект може да бъде неутрализиран от наблюдаваните промени в енергийното потребление. При използването на контролни изпитвания на случаен принцип автоматично ще се вземат предвид промените в цените на енергията, като се предполага, че същите цени се прилагат по един и същи начин за засегнати и за незасегнати хора от мярката на политиката. Повече информация относно изчисляването на икономии на енергия от поведенчески мерки може да се намери в допълнение VI от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

С новия член 30д от Директива 2003/87/ЕО на държавите членки се позволява да освобождават до 2030 г. регулираните субекти от задължението за връщане на квоти в секторите, обхванати от новата СТЕ на ЕС, при условие че в периода 2027—2030 г. те са обект на национален данък върху въглеродните емисии с данъчна ставка, която е поне толкова висока, колкото средната тръжна клирингова цена. Когато държава членка е избрала тази дерогация, икономиите на енергия, произтичащи от национални данъчни мерки, обхванати от СТЕ на ЕС, могат да бъдат отчетени само ако данъчната ставка е по-висока от средната тръжна клирингова цена и само за разликата между данъчната ставка и тръжната цена.

По-специално:

—	Не трябва да се отчитат икономии на енергия от действията за енергийна ефективност в инсталациите по СТЕ на ЕС, където няма национални мерки на политиката, допустими по член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

—

По същия начин не трябва да се отчитат икономии на енергия от действия за енергийна ефективност, причинени от увеличението на цената на електроенергията в резултат на СТЕ на ЕС (и с разширяването на търговията с емисии, увеличенията на цените на други крайни енергийни продукти), при които няма национални мерки на политиката.

—

Икономии на енергия могат да бъдат отчетени, когато е налице национална мярка на политиката. Например със схемите за бели сертификати, доброволните споразумения и програмите за субсидиране може да се подкрепят действия за енергийна ефективност в инсталациите по СТЕ на ЕС, освен в случаите, когато инсталациите получават безплатно разпределение на квоти по СТЕ на ЕС и са задължени съгласно член 11 от Директива (ЕС) 2023/1791 (вж. раздел 7.6.2 от настоящото приложение).

—

По същия начин икономиите на електроенергия, например в резултат на национални мерки на политиката в подкрепа на навлизането на енергийноефективни електроуреди, биха могли да се вземат предвид, както биха могли да се вземат предвид икономиите на енергия от национални мерки на политиката за горива, обхванати от разширяването на търговията с емисии, при условие че са в съответствие с разпоредбите, изключващи икономии на енергия от изкопаеми горива (вж. раздел 7.7 от настоящото приложение).

—

Икономиите на енергия, произтичащи от национални данъчни мерки, биха могли да бъдат отчетени, ако дерогацията от разширяването на СТЕ на ЕС (член 30д от Директива 2003/87/ЕО) не е била възприета. Ако дерогацията е била възприета, при оценката на допустимите икономии на енергия може да се използва само разликата между данъчната ставка и средната тръжна цена.

—	При разработването на национални мерки на политиката и оценяването на икономиите на енергия държавите членки трябва да вземат предвид въздействието на СТЕ на ЕС върху цените на енергоносителите, за да гарантират спазването на принципите на допълнителност и същественост.

В точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 и в член 9, параграф 9 от нея също се предвижда, че ако даден субект е задължено лице по национална схема за задължения за енергийна ефективност съгласно член 9 от посочената директива и съгласно СТЕ на ЕС за сгради и автомобилен транспорт системата за наблюдение и проверка трябва да гарантира, че цената на въглеродните емисии, която се прилага при освобождаването на гориво за потребление, се взема предвид при изчисляването и отчитането на икономиите на енергия от неговата мярка за икономии на енергия.

В тези разпоредби се изтъква изискване, свързано със СТЕ на ЕС за сгради и автомобилен транспорт, което трябва да се прилага и към друго право на Съюза, както е посочено в точка 2, буква б) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791, съгласно което трябва да се докаже, че икономиите на енергия са допълнителни към тези, които при всички случаи са щели да бъдат реализирани без дейността на задължените лица, участниците или изпълнителите или изпълнителните органи.

Тъй като задължените лица прехвърлят разходите за закупуване на квоти по СТЕ на ЕС, цените на енергията ще бъдат по-високи, отколкото без СТЕ на ЕС, което ще се отрази на потреблението и търсенето на енергия. Въздействието на цената на въглеродните емисии съгласно СТЕ на ЕС за горива за сгради и автомобилен транспорт ще повиши цените на енергията по подобен начин, както цената на въглеродните емисии оказва въздействие в рамките на СТЕ на ЕС за енергийния сектор, което се отразява върху цената на електроенергията. Същото се отнася за прилагането на минимални данъчни ставки съгласно Директива 2003/96/ЕО на Съвета (25) за множество горива. Във всички тези случаи по-високите цени на енергията, произтичащи от законодателството на Съюза, трябва да се вземат предвид при разглеждането на допълнителността на националните мерки на политиката, с които се правят икономии на енергия. На практика държавите членки следва да обмислят дали увеличението на цената на енергията означава, че някои действия за енергийна ефективност биха се осъществили без националната мярка. Ако случаят е такъв, съответните икономии на енергия не могат да бъдат отчетени за целите на член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

7.6.2.   Недопълнителност на икономиите на енергия, свързани с достъп до безплатно разпределение на квоти по СТЕ на ЕС

В точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се предвижда, че държавите членки могат да отчитат само икономии на енергия, които надхвърлят осъществяването на действия, свързани с разпределянето на безплатни квоти съгласно Директивата за СТЕ на ЕС.

Член 10а от Директивата за СТЕ на ЕС гласи, че: „Ако за дадена инсталация се прилага задължението за извършване на енергиен одит или за въвеждане на сертифицирана система за енергийно управление съгласно [член 11 от Директивата за енергийната ефективност] и ако препоръките от доклада от одита или от сертифицираната система за енергийно управление не са изпълнени, количеството безплатни квоти се намалява с 20 %, освен когато срокът за изплащане на съответните инвестиции надвишава три години или когато разходите за тези инвестиции са диспропорционални. Количеството безплатни квоти не се намалява, ако операторът докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойни на препоръчаните в доклада от одита или в сертифицираната система за управление на енергията за съответната инсталация.“

С разпоредбата на точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 изрично се изключват икономии на енергия в резултат на действия, които операторите на промишлени инсталации трябва да предприемат, за да получат пълното си разпределение на безплатни квоти по СТЕ на ЕС (26). Засегнатите инсталации са ограничени до тези, които са предмет на член 11 от Директива (ЕС) 2023/1791. Засегнатите икономии на енергия са тези, за които са отправени препоръки в доклада от одита или в сертифицираната система за енергийно управление, освен ако:

1)	периодът на възвръщаемост надхвърля три години;

2)	инвестиционните разходи са непропорционални; или

3)	е приложена мярка, водеща до равностойно намаляване на емисиите на парникови газове, например използването на газове с по-малък въглероден отпечатък в промишлен процес.

В крайна сметка решението за това дали възвръщаемостта за конкретни мерки надвишава три години, дали инвестиционните разходи са непропорционални или дали са постигнати равностойни намаления на емисиите на парникови газове, е по преценка на регулаторните органи, отговорни за разпределянето на безплатните квоти по СТЕ на ЕС. Държавите членки следва да гарантират, че регулаторните органи отчитат само икономии на енергия, които надхвърлят осъществяването на действията, необходими на инсталациите, за да получат пълната си квота за безплатно разпределение.

7.7.   Изключение във връзка с изкопаемите горива

С точка 2, букви з), и), й) и м) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се въвеждат ограничения за икономии на енергия и мерки на политиката, свързани с технологиите, използващи директно изгаряне на изкопаеми горива, за да бъдат допустими по отношение на задължението за икономии на енергия (27).

На фигура 1 e представено ръководство за оценка на това дали икономиите на енергия по отношение на използването на директно изгаряне на изкопаеми горива може да бъдат отчетени за целите на членове 8, 9 и 10 и член 28, параграф 11 от Директива (ЕС) 2023/1791, представляващо две последователни проверки: дали мярката на политиката е допустима и дали впоследствие икономиите на енергия в резултат на тази мярка на политиката са допустими.

Фигура 1

Допустимост на икономиите на енергия, дължащи се на мерки на политиката, относно използването на технологии за изкопаеми горива  (28)

В съображение 65 от Директива (ЕС) 2023/1791 се пояснява, че тези разпоредби се прилагат за случаите, когато държавите членки подкрепят внедряването на ефективни технологии за изкопаеми горива (като котли, работещи с изкопаеми горива или превозни средства, работещи с бензин) или своевременната подмяна на такава технология с подобни продукти. Според Комисията това означава, че:

—	Ограничението не се прилага за косвено използване на изкопаеми горива, например когато сграда е била снабдена с изолация, намалявайки по този начин използването на изкопаеми горива, или когато използваната за работата на ново оборудване електроенергия се генерира с помощта на изкопаеми горива.

—	Допустими остават мерките на политиката, насочени към поведенчески или организационни промени за намаляване на потреблението на изкопаеми горива от съществуващи инсталации или оборудване, като схеми за екологосъобразно шофиране или насърчаване на съвместното използване на автомобили.

—

Мерките на политиката, насочени към подобряване на ефективността на съществуващото оборудване, са допустими, ако не включват допълнителни капиталови инвестиции в оборудване. Например допустими са политиките, насърчаващи използването на по-ниски температури на потока в съществуващия парк от котли, работещи с изкопаеми горива, докато политиките, финансиращи модернизацията на двигатели, използващи изкопаеми горива, не са допустими.

Ако дадена мярка на политиката е започнала преди прилагането на ограниченията, тя може да доведе до икономии до края на периода. Например през януари 2023 г. със схема за субсидиране беше подкрепено инсталирането на котел, работещ с изкопаеми горива. Държавата членка може да отчита икономиите на енергия от тази инсталация за срок до 8 години (2023—2030 г.), при условие че са спазени други условия в приложение V.

Включеното в посочения раздел и в Директива (ЕС) 2023/1791 не засяга задълженията на държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (29) за определяне на рамка за енергийно етикетиране, по-специално член 7, параграф 2 от него, или разпоредбата за постепенно премахване на стимулите за инсталирането в сгради на котли, работещи с изкопаеми горива, по член 15 от предложението за преработка на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (30)( предложение за преработка на ДЕХС). Ако бъде приета, посочената разпоредба в предложението за преработване на ДЕХС ще трябва да се разглежда в контекста на задължението за икономии на енергия съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

7.7.1.   Допустимост на мерки на политиката

В точка 2, буква з), подточка i) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се предвижда, че мерките на политиката „свързани с използването на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, които са нови и се прилагат от 1 януари 2026 г. “, са недопустими. Такъв би бил случаят, дори ако с подобна мярка на политиката се реализират икономии на енергия и от технологии, различни от изкопаеми горива. Според Комисията „нови“ означава, че ограничението се прилага по отношение на нови мерки на политиката, както и съществуващи мерки на политиката, които навлизат в нов цикъл на прилагане. Например, ако схема за субсидиране зависи от решение за годишен бюджет, ограничението ще се прилага само от датата, на която е разпределен нов бюджет, дори ако това е след 1 януари 2026 г.

В точка 2, буква з), подточка ii) от Директива (ЕС) 2023/1791) се предвижда, че мерките на политиката „с които се субсидира използването на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива в жилищни сгради, считано от 1 януари 2026 г. “ са недопустими. Според Комисията това означава, че в жилищния сектор ограничението за допустимост се прилага от 1 януари 2026 г. нататък, независимо дали мярката на политиката е „нова“ или не. Например схема за субсидиране би станала недопустима от 1 януари 2026 г., ако с поне едно от нейните действия се насърчава инсталирането в жилищния сектор на отоплителни уредби, работещи с изкопаеми горива, дори ако все още не е започнал нов цикъл на внедряване.

7.7.2.   Отчитане на икономии на енергия, дължащи се на допустими мерки на политиката

В точка 2), буква и) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се предвижда, че икономии на енергия, постигнати в резултат на мерки на политиката относно използването на директно изгаряне на изкопаеми горива, не са допустими, ако мерките на политиката са „нови“ и се прилагат от 1 януари 2024 г. Тази дата е отразена и в точка 2, буква м) от приложение V. Според Комисията това се отнася за действия, произтичащи от „нови“ мерки на политиката, дори ако методиките за изчисляване са били въведени преди началото на новия период на прилагане.

В случай на мерки на политиката, насърчаващи комбинации от технологии, считано от 1 януари 2024 г., не се допуска вземането предвид на дела на икономиите на енергия, свързани с технологията за изгаряне на изкопаеми горива. От 2026 г. нататък „смесеният“ характер (означава включването на подкрепа за технология, използваща директно изкопаеми горива) на мярката ще направи цялата мярка на политиката недопустима, така че това счетоводно предизвикателство вече няма да възниква.

Икономиите на енергия от технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, подобряващи енергийната ефективност в енергоемки предприятия в промишления сектор, са обхванати от специална дерогация в точка 2, буква й) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791. Тези икономии на енергия са допустими само ако отговарят на редица условия, посочени във въпросната разпоредба. Дерогацията зависи от енергийния одит, при който се предоставя доказателство, че няма технически осъществима алтернатива освен директното използване на изкопаеми горива в дадено приложение на енергоемкия сектор (например поради много висока температура, необходима за промишлените процеси). Резултатите от одита следва също така да потвърдят, че с технологията, свързана с директно изгаряне на изкопаеми горива съгласно дерогацията, не се увеличава необходимото количество енергия или мощността на дадена инсталация, че е в съответствие с най-актуалното съответно законодателство на Съюза относно емисиите и че предотвратява технологично закрепостяване чрез осигуряване на бъдеща съвместимост с неутрални по отношение на климата алтернативни неизкопаеми горива и технологии. Освен това въз основа на резултатите от одита трябва да се разработи план за изпълнение, включващ всички препоръчани действия с период на възвръщаемост от 5 години или по-малко.

7.8.   Разпоредби в подкрепа на технологиите за слънчева топлинна енергия

В точка 2, буква л) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се пояснява, че „топлината, произведена от съоръженията за слънчева топлинна енергия от слънчева радиация, може да бъде изключена от тяхното крайно енергийно потребление“. Тази разпоредба е в съответствие с начина, по който топлината от околната среда се разглежда при термопомпи, като по този начин се гарантира, че и двете технологии — за слънчева топлинна енергия и термопомпите — се третират еднакво.

Генерираната от слънчевата топлинна инсталация гореща вода не може да допринесе за енергоподаването към общата енергийна система. Следователно потреблението на енергия на равнището на енергийната система е намалено чрез слънчевата топлинна инсталация. Ето защо произведената от слънчеви топлинни технологии топлина може да се отчита при изчисляването на икономии на енергия при крайното потребление, свързани с дадено крайно потребление (например топла вода за битови нужди - БГВ).

Допустимите икономии на енергия, осигурени от слънчевите топлинни инсталации, включват количеството енергия само за дадено крайно потребление; те не включват цялото производство на топлинна енергия от слънчевата топлинна инсталация.

Генерираната от слънчеви фотоволтаични панели на място електроенергия не може да се счита за икономии на енергия при крайното потребление в контекста на член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791. Добавеното в точка 2, буква л) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 пояснение е специфично за хармонизирането на правилата за устройства, генериращи топлина (термопомпи и слънчеви топлинни технологии). То не включва случаи на генерирана на място електроенергия поради факта и че член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 е насочен към икономии на енергия при крайното потребление, а слънчевата фотоволтаична енергия не намалява крайното енергийно потребление. Със слънчевата фотоволтаична енергия се променя източникът на електроенергия, но не се намалява енергийното потребление от уреди, осветление, електрически превозни средства или други крайни потребители.

7.9.   Определяне на икономии на енергия, дължащи се на данъчни мерки

7.9.1.   Използване на еластичности и припокриване с други мерки на политиката и законодателството на Съюза

В допълнение IV от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658 вече се предоставят насоки относно изискванията, определени в точка 4, букви а), б) и в) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791, свързани с изчисляване на икономии на енергия, дължащи се на данъчни мерки. Тези изисквания бяха допълнени с нови или преработени изисквания в точка 4, букви б), г) и е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791, разгледана в този раздел, както и с нова точка 4, буква д) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791, разгледана в следващия раздел.

Разпоредбите на точка 4 от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 относно методиката и използването на еластичности за изчисляване на икономиите на енергия, дължащи се на данъчни мерки, са преразгледани с цел да се поясни и подчертае, че:

—

При оценката на икономиите на енергия, дължащи се на данъчни мерки, които могат да бъдат допустими по член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 (нова точка 4, буква г) в приложение V), следва да се използват само краткосрочни еластичности: за тази цел не следва да се използват дългосрочни еластичности, освен ако може да се обоснове как е избегнато или коригирано двойното отчитане на икономиите на енергия от друго законодателство на Съюза и други мерки на политиката, докладвани в член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 (преработена точка 4, буква б) от приложение V).

—

Другото законодателство на Съюза, което трябва да се вземе предвид при справянето с рисковете от припокриване и двойно отчитане, включва във всички случаи законодателството, посочено в точка 2, буква е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 (т.е. Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета (31) и Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (32)) и в точка 4, букви а) и е) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 (съответно Директива 2003/96/ЕО и Директива 2006/112/ЕО на Съвета (33) и Директива (ЕС) 2023/959).

—	Използваните при изчисленията краткосрочни еластичности трябва да се прилагат за държавите членки, които отчитат икономиите на енергия и обосновават придружаващите проучвания от независим институт (преразгледана точка 4, буква б) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791).

Целта на тези разпоредби е да се гарантира, че при използването на еластичности за оценка на икономиите на енергия не е налице двойно отчитане. Пример за мярка на данъчната политика, във връзка с която за изчисление на икономиите на енергия може да се използват както краткосрочни, така и дългосрочни еластичности, би била мярка, при която всички припокриващи се мерки или изисквания на политиката са отчетени както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки. Това би означавало отчитане на изискваното съгласно Директива 2003/96/ЕО минимално равнище на данъчно облагане, и отчитане на други мерки на политиката, които оказват въздействие върху инвестиционните решения и произтичащите от тях икономии на енергия. Ключовите мерки на политиката на равнището на Съюза включват екопроектиране, нови разпоредби относно емисиите на CO2 от превозни средства и изисквания за енергиен одит на Директивата за енергийна ефективност. На равнището на държава членка припокриващите се мерки на политиката може да включват, наред с другите, СЗЕЕ, програми за субсидиране и доброволни споразумения. Когато мерките на данъчната политика се припокриват с други докладвани мерки на политиката, засягащи инвестиционни решения, държавите членки следва да използват за изчисляване на въздействието на данъчната мярка само оценки на краткосрочните еластичности. Оценките на дългосрочните еластичности следва да се използват само ако не са отчетени икономиите за припокриващите се мерки на националната политика. По този начин ще се избегне двойното отчитане.

Повече насоки по тези въпроси, свързани с оценката на икономиите на енергия, произтичащи от мерките за данъчно облагане, и с изчисляването на краткосрочните еластичности в контекста на член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791, могат да бъдат намерени в допълнение IV на приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Следва също така да се отбележи, че съгласно част 3.3, буква е) от приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1999, държавите членки трябва да предоставят информация относно своята методика за изчисляване, включително оценките на еластичността, които са използвали, и начина, по който са установени, в съответствие с точка 4 от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791. Поради това изтъкнатите в настоящия раздел от приложението нови изисквания също трябва да бъдат разгледани в информацията и обосновките в уведомленията и докладите на държавите членки.

7.9.2.   Последици за разпределението и тяхното смекчаване

Точка 4 от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 се допълва с нова буква д), съгласно която от държавите членки се изисква да определят последиците за разпределението сред целевите групи по член 8, параграф 3 от посочената директива, които се дължат на данъчното облагане и равностойни мерки. С нея от държавите членки се изисква и да докажат последиците от смекчаващите мерки, прилагани в съответствие с член 24, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791.

Комисията счита, че може да са налице последици за разпределението между групите с различни доходи (въздействие върху вертикалната равнопоставеност) или в рамките на групи с едни и същи доходи (въздействие върху хоризонталната равнопоставеност). Последният случай може например да е налице, когато върху домакинства със сходни доходи има различна тежест по отношение на енергията поради тяхното местоположение (например райони с по-стар или с по-нов сграден фонд или разлики в климатичните условия).

Точка 4, буква д) от приложение V към Директива (ЕС) 2023/1791 набляга върху риска от влошаване на енергийната бедност поради данъчни мерки. Поради това оценката следва да бъде съсредоточена върху преките последици за разпределението. Такава оценка (анализ на прякото въздействие) обикновено се прави с помощта на микроикономическо моделиране, като се разглежда данъчният ефект върху дела на разходите за енергия спрямо приходите или общите разходи, според групите приходи или разходи. Обикновено основните източници на данни за такава оценка са изследванията на бюджета на домакинствата. Количествено изразените неблагоприятни (или положителни) последици от данъка се основават на измеренията на дохода, тъй като компенсиращата вариация се използва като индекс и изразява сумата, с която средните общи разходи на домакинствата с ниски доходи би трябвало да се увеличат/намалят през целевата година (2030 г.), за да се запази съотношението между базовата година на абсолютните разходи и общия среден разход за енергия. Обикновено обаче въвеждането на определени мерки на политиката не се добавя към общите разходи за енергия, а по-скоро се въвеждат нови инвестиционни разходи за домакинствата. Поради това степента, в който би трябвало да се увеличи доходът на конкретно домакинство, за да се запази същото равнище на благосъстояние, следва да се изчисли чрез компенсиращата вариация (загуба на благосъстояние), при която държавите членки може да докажат неблагоприятните последици от въвеждането на данъчното облагане без каквато и да е финансова подкрепа, покриваща увеличената тежест върху доходите.

Друг незадължителен параметър за по-добро отразяване на последиците за разпределението е те да се изчислят въз основа на енергийното потребление за 1-я или 2-я квинтил (или децил) на доходите, или и двата, тъй като последният е изразен в статистиката на Съюза. Това изисква микромоделиране на приписването на потреблението на енергия във всяка група доходи, но би осигурило по-голяма точност при изолирането на данъчните ефекти.

Мерките за смекчаване на последиците за разпределението от мерките за данъчно облагане включват финансова подкрепа (например намалени данъчни ставки, социални тарифи или трансфер или компенсация) и целенасочени мерки на политиката за подобряване на енергийната ефективност. Намалените данъчни ставки и социалните тарифи намаляват ефекта от икономиите на енергия, дължащи се на данъчни мерки. Поради това мерките за прехвърляне или компенсиране биха били по-подходящи за целите на икономиите на енергия. Ако те обаче се предоставят след заплащане на енергията или изискват процес на кандидатстване е възможност да не са толкова успешни за достигане до засегнатите групи и за смекчаване на последиците за разпределението. По същия начин уязвимите домакинства с високи изисквания за енергийно потребление може да не бъдат подходящо компенсирани за неизбежни допълнителни разходи. Мерките на политиката за енергийна ефективност, които са насочени към домакинствата с ниски доходи, намаляват разходите за енергийни услуги в полза на домакинствата и намаляват необходимостта от смекчаващи мерки, които изискват финансова подкрепа без подобрения в енергийната ефективност. В случай, че броят на домакинствата в засегнатите от мерките за данъчно облагане приоритетни групи е по-голям от броя на домакинствата, които могат да получат достатъчно задълбочени действия за енергийна ефективност преди въвеждането на данъчната мярка, вероятно ще е необходима комбинация от мерки на политиката за подобряване на енергийната ефективност и финансова подкрепа в краткосрочен до средносрочен план. Във всеки случай държавите членки трябва да докажат целта на икономиите на енергия за мерките за смекчаване с цел икономиите на енергия да бъдат допустими за целите на член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

Поради това в съответствие с член 24, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 с оценката следва да се докаже начина, по който мерките за смекчаване допринасят за подкрепата за целевите групи чрез:

—	предвиждане на последиците за разпределението и намаляване на риска от изпадане в ситуация на енергийна бедност;

—	гарантиране, че е налице достъп и се ползват мерките за подобряване на енергийната ефективност.

8.   Изисквания за докладване

8.1.   Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

В съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква до 30 юни 2024 г. и след това до 1 януари 2034 г. и на всеки 10 години след това, да представят актуализация на последно нотифицирания от тях интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Съгласно член 14, параграф 1 от държавите членки се изисква да представят проект за актуализация на НПЕК всеки път една година преди крайния срок за подаване по член 14, параграф 2.

В допълнение към Регламент (ЕС) 2018/1999, съгласно член 8, параграфи 10 и 11 от Директива (ЕС) 2023/1791 от държавите членки се изисква да уведомяват Комисията за размера на преразгледаните изисквани икономии на енергия в съответствие с новата амбиция от член 8, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 в техните актуализирани НПЕК, както и в следващите версии на НПЕК. Информацията следва да включва изчисляването на размера на икономиите на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода 1 януари 2021 г. —31 декември 2030 г., и следва, ако е уместно, да пояснява как са установени годишният процент на икономиите и базовият сценарий за изчисляване, както и как и доколко са били приложени вариантите, посочени в член 8, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/1791. Повече информация относно вариантите съгласно член 8, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 (предишен член 7, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС) може да бъде намерена в раздел 3.4. от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

Съгласно член 8, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 от държавите членки също така се изисква да включват информация относно приложените показатели, средноаритметичния дял и резултата от мерките на политиката, установени в съответствие с член 8, параграф 3 от посочената директива. Повече информация по този въпрос може да бъде намерена в раздел 4.4. от настоящото приложение.

Освен това член 8, параграф 14 от Директива (ЕС) 2023/1791 също следва да бъде взет предвид от държавите членки в техните актуализирани НПЕК или в техните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (вж. също раздел 8.2 от настоящото приложение). В съответствие с член 8, параграф 14 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки трябва да докажат, включително, когато е уместно, с доказателства и изчисления:

а)	че в случаите на припокриване на въздействието на мерки на политиката или отделни действия не се извършва двойно отчитане на икономиите на енергия;

б)	как постигнатите икономии на енергия допринасят за постигането на техния национален принос към общите цели на ЕС за енергийна ефективност за 2030 г. съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791;

в)

че са определени мерки на политиката за изпълнение на тяхното задължение за икономии на енергия, разработени в съответствие с член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791, и че тези мерки на политиката са допустими и подходящи, за да се гарантира постигането на изискваното количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения.

Член 8, параграф 14, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2023/1791 вече бяха включени в член 7, параграф 12 от Директива 2012/27/ЕС. Поради това повече информация относно тези изисквания за докладване може да бъде намерена в раздел 7.9. и в допълнение XI от приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658. За повече информация относно изискванията за докладване по член 8, параграф 14, буква в) от Директива (ЕС) 2023/1791 вж. раздел 4.7. от настоящото приложение.

8.2.   Доклад за напредъка

Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква да представят своите НДНЕК, обхващащи всичките пет измерения на Енергийния съюз, като енергийната ефективност е едно от тези измерения.

В член 21, буква б), точка 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и част 2, букви б), в) и г) от приложение IX към него се уточнява информацията относно енергийната ефективност, която трябва да бъде включена и която обхваща докладването, свързано със задълженията по членове 8, 9 и 10 от Директива (ЕС) 2023/1791.

В допълнение към Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква да включат информацията, описана подробно в член 8, параграфи 4, 10 и 14 от Директива (ЕС) 2023/1791, както е обяснено в раздел 8.1. от настоящото приложение. Всъщност изискванията за докладване за тези разпоредби се отнасят както за НПЕК и последващите им версии, така и за НДНЕК и последващите им версии.

Освен това в член 9, параграф 10 и член 10, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 се включват допълнителни изисквания за докладване, а именно държавите членки да включват в своите НДНЕК информация относно въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени. Повече информация относно системите за измерване, контрол и проверка може да бъде намерена в раздел 6.1. от настоящото приложение.

—	Първите НДНЕК трябваше да бъдат представени до 15 март 2023 г., след което държавите членки трябва да докладват напредъка си на всеки две години.

---

(1)  Хранилище на енергийни общности, https://energy-communities-repository.ec.europa.eu/index_en/.

(2)  Енергийни общности, https://energy.ec.europa.eu/topics/markets-and-consumers/energy-communities_en/.

(3)   https://www.ca-eed.eu/?s=energy+poverty/.

(4)  Консултантски център по въпросите на енергийната бедност, https://energy-poverty.ec.europa.eu/index_en/.

(5)  Списък на съответните проекти по линия на „Хоризонт 2020“: https://cordis.europa.eu/search?q=contenttype%3D%27project%27%20AND%20programme%2Fcode%3D%27LC-SC3-EC-2-2018-2019-2020%27&p=1&num=10&srt=/project/contentUpdateDate:decreasing/.

https://cordis.europa.eu/search?q=contenttype%3D%27project%27%20AND%20programme%2Fcode%3D%27EE-06-2016-2017%27&p=1&num=10&srt=/project/contentUpdateDate:decreasing/.

База данни на проектите по линия на програма LIFE: https://webgate.ec.europa.eu/life/publicWebsite/search/get?basicSearchText=energy+poverty

(6)   https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_mdes01/default/table?lang=en

(7)   https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=EU_statistics_on_income_and_living_conditions_(EU- SILC)_methodology_-_economic_strain#Description

(8)   https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_mdes07/default/table?lang=en

(9)   https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_mdho01/default/table?lang=en

(10)   https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=EU_statistics_on_income_and_living_conditions_(EU-SILC)_methodology_-_housing_deprivation#Description

(11)   https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_li02/default/table?lang=en/.

(12)   https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:At-risk-of-poverty_rate

(13)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/944/oj).

(14)  Европейски парламент, 2013 г.: Social Housing in the EU (Социални жилища в ЕС), https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/note/join/2013/492469/IPOL-EMPL_NT(2013)492469_EN.pdf/.

(15)  Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj).

(16)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2018/2066/oj).

(17)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2010/31/oj).

(18)  Вж. раздел 7.3. относно „допълнителността“ в приложението към Препоръка (ЕС) 2019/1658.

(19)  Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 г. относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ (ОВ L 206, 8.8.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/1369/oj).

(20)  Регламент (ЕС) 2023/706 на Съвета от 30 март 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2022/1369 във връзка с продължаване на периода на намаляване на търсенето във връзка с мерките за намаляване на търсенето на газ, и за засилване на докладването и наблюдението на тяхното прилагане (ОВ L 93, 31.3.2023 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/706/oj).

(21)  Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261 I, 7.10.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/1854/oj).

(22)  Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/842/oj).

(23)  Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 134, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/959/oj).

(24)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj).

(25)  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/96/oj).

(26)  В контекста на обвързаността с условията за разпределяне на безплатни квоти следва да бъдат взети предвид само препоръките, свързани с промишления процес. Повече информация е предоставена в Документ с насоки № 12 относно хармонизираната методика за безплатно разпределение на квоти за СТЕ на ЕС — преработена версия от 2024 г.: https://climate.ec.europa.eu/document/download/6bdefaa1-2aa8-4306-a4a2-4eb7d751f5ae_en?filename=12_gd12_eneff_conditionality_en.pdf

(27)  С предложението за преработване на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) се въведе общо ограничение на публичната подкрепа за технологиите за изгаряне на изкопаеми горива в сградния сектор. Окончателното споразумение по тези разпоредби в преработената ДЕХС ще трябва да се разглежда и в контекста на задължението за икономии на енергия съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2023/1791.

(28)  В тази диаграма се приема, че не са налице други проблеми, които да повлияят върху допустимостта на икономиите на енергия.

(29)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2017/1369/oj).

(30)  Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите, COM(2021) 802 final.

(31)  Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/631/oj).

(32)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/125/oj).

(33)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/112/oj).