(1)

Пандемията от Covid-19, нейното отражение върху веригите за доставки на храни и рязкото покачване на цените на енергията и производствените суровини за селското стопанство от есента на 2021 г. насам оказват натиск върху селскостопанския сектор. Цените на производствените суровини се увеличиха значително във всички селскостопански сектори. Разходите за енергия и торове нараснаха поради геополитическите и геоикономическите процеси още преди агресивната война на Русия срещу Украйна, която влоши положението и оказа допълнително подчертано отрицателно въздействие върху очакванията на пазара.

(2)

В резултат на това делът на разходите за енергия и торове в общото междинно потребление се увеличи значително през 2022 г., като най-голямо увеличение се наблюдава в земеделските стопанства, отглеждащи полски култури и трайни насаждения, и в двата случая поради зависимостта им от разходите за торове. Цените на торовете са все още много високи спрямо досегашните равнища. Данните сочат, че земеделските стопани са реагирали, като са намалили използването на торове, като това крие все още възможни отрицателни последици за добивите и качеството на хранителните и фуражните продукти.

(3)

Цените на други производствени суровини за земеделските стопани и операторите в хранителната верига, като например продукти за растителна защита и за лечение на животните, машини и опаковки, се увеличиха в съответствие с общата инфлация.

(4)

През 2022 г. на фона на възстановяването от пандемията от Covid-19 и опасенията дали след нападението на Русия срещу Украйна ще има достатъчно доставки в световен мащаб, цените на селскостопанските продукти също се увеличиха. И все пак в някои сектори, като например сектора на млякото и млечните продукти, сектора на виното или сектора на плодовете и зеленчуците, тези високи цени не бяха в състояние да компенсират влошаващите се стопански резултати поради по-високите цени на производствените суровини.

(5)

Напоследък цените на повечето селскостопански продукти, като например зърнени култури, маслодайни семена, млечни продукти или вино, намаляват значително. В някои държави членки и региони положението стана особено трудно, тъй като съотношението между цените на суровините и цените на селскостопанските продукти се влоши.

(6)

Увеличените разходи на производителите доведоха до високи потребителски цени на хранителните продукти в целия Съюз, което имаше последици за ценовата достъпност на храните. Последните данни показват трайно висока инфлация на цените на храните за потребителите от над 15 % в целия Съюз. В някои държави членки стойностите достигат почти 40 %. Има данни, че високите цени са повлияли на равнището на потребление в някои сектори на хранително-вкусовата промишленост, като например месото, виното или плодовете и зеленчуците. Потребителите пренасочват търсенето си към по-евтини храни и се отказват от храни, като например от биологичните храни и вино и храните, защитени с наименования за произход и географски означения. Подобни промени в търсенето несъмнено ще окажат отрицателно въздействие върху възвращаемостта на инвестициите на производителите.

(7)

В някои селскостопански сектори и в някои държави членки този цялостен сценарий на икономически затруднения се усложнява от належащи и специфични за сектора предизвикателства.

(8)

Неотдавнашните извънредни неблагоприятни регионални метеорологични явления като сушата (Испания, Италия и Португалия) и наводненията (Италия) причиниха значителни щети на земеделските производители, които застрашават тяхната икономическа жизнеспособност. Въпреки че има признаци, че тези явления възникват в цялостния контекст на засилване на рисковете за селското стопанство, свързани с изменението на климата, интензивността на тези явления беше изключителна.

(9)

Що се отнася до сектора на зърнените култури и маслодайните семена, екстремните метеорологични явления, които засягат различни производствени региони на Съюза, сериозно застрашават пролетните и летните култури по отношение на обема и качеството. Секторът е изправен пред спад на цените. В сравнение с миналата година цените на зърнените култури спаднаха с около 40 %. Това създава проблеми за земеделските стопани, тъй като много от тях са закупили скъпи суровини през последните месеци и сега са изправени пред пазарни цени на своите продукти, които почти не покриват или в някои случаи изобщо не покриват разходите им. Освен това някои земеделски стопани не могат да засеят нивите си поради ниското равнище на влажност на почвата и ниската наличност на вода за напояване, което ще доведе до спад в производството и добивите. Такъв е по-специално случаят в Чехия, Дания, Ирландия, Испания, Франция, Кипър, Латвия, Австрия, Португалия, Словения и Швеция.

(10)

Поради високата инфлация, засягаща потреблението, което според оценките е спаднало най-малко с 10 %, положението на пазара в сектора на плодовете и зеленчуците е много трудно, утежнено от високите разходи за енергия. Енергията е важен фактор за формиране на разходите в оранжерийното производство и в логистиката след прибирането на реколтата. В резултат на това въпреки увеличението на цените на селскостопанските продукти производителите продължават да са подложени на натиск по отношение на маржовете си. Секторът на хмела се сблъсква с подобни предизвикателства. Това положение засяга няколко държави членки, по-специално Белгия, Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Нидерландия, Словения и Финландия.

(11)

В сектора на животновъдството високите цени на фуражите в съчетание с цената на енергията и общата инфлация причиняват сериозни затруднения на производителите. Въпреки като цяло благоприятните ценови равнища на говеждото, свинското и птичето месо, производителите са изправени пред проблеми при покриването на производствените си разходи. Те са още по-изразени в сектора на млякото и млечните продукти, тъй като цените започнаха да намаляват значително спрямо високите си стойности в края на 2022 г. Освен това потребителските цени на хранителните продукти оказват влияние върху потребителското търсене на качествени продукти, а последните представляват голям дял от доходите на земеделските стопани в тези сектори. Секторът на млякото и млечните продукти в Латвия и Литва е в особено трудно положение, тъй като националните цени на млякото са се понижили повече, отколкото в други държави членки. В Белгия, Чехия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Австрия, Словения и Финландия секторите на животновъдството също се намират в описаното по-горе затруднено положение.

(12)

Свиването на търсенето поради инфлацията, включително на експортните пазари, съчетано с високото равнище на предлагане, засяга по-специално лозаро-винарския сектор в някои региони, особено по отношение на червените вина и вината тип „розе“. Несигурността на пазара на вино се поддържа и от увеличените разходи за суровини и необичайните метеорологични явления. Германия, Испания, Франция, Италия и Португалия са особено засегнати от тази тенденция.

(13)

Възможно е временната мярка за кризисна дестилация, въведена с член 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/1225 на Комисията (2), която позволява на държавите членки да въведат национални програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор, да не бъде достатъчна за справяне с положението поради финансовото ограничение на програмите. Поради това на държавите членки следва да бъде разрешено да използват допълнителни финансови ресурси, за да увеличат отпуснатите им бюджетни средства за националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор с оглед на финансирането на допълнителни операции за дестилация при същите изисквания за допустимост и условия за подпомагане, с изключение на крайния срок за изпълнение, който следва да бъде адаптиран за операциите, финансирани съгласно настоящия регламент. Ако държава членка реши да се възползва от тази възможност, финансовото участие на Съюза, предвидено с настоящия регламент, следва да бъде на разположение в допълнение към разпределените финансови средства, предвидени в приложение VII към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (3) за финансовите години 2023 и 2024.

(14)

Все още много високите цени на суровините, спадът в цените на селскостопанските продукти, както и проблемите, засягащи някои сектори и държави членки, могат да причинят на селскостопанските производители проблеми с ликвидността. Държавите членки прибягват до мерки за държавна помощ съгласно правилата на Съюза за държавна помощ, за да се опитат да се справят с положението.

(15)

Комисията взе решение за два пакета за спешно подпомагане на селското стопанство в полза на някои държави членки с цел компенсиране на земеделските стопани в най-засегнатите сектори на зърнените култури и маслодайните семена: Регламенти за изпълнение (ЕС) 2023/739 (4) и (ЕС) 2023/1343 на Комисията (5) имаха за цел преодоляване на отрицателните последици, причинени от ценовия натиск в посочените сектори. Настоящият трети пакет за спешно подпомагане се отнася до земеделските стопани в други държави членки, които са засегнати от специфични проблеми, оказващи въздействие върху жизнеспособността на селскостопанското производство.

(16)

Поради това следва да се приеме извънредна мярка, която да допринесе за справяне с установените специфични проблеми и за предотвратяване на бързото влошаване на производството в държавите членки, които не са били бенефициери по двата неотдавнашни пакета за подпомагане на селското стопанство, предвидени в регламенти за изпълнение (ЕС) 2023/739 и (ЕС) 2023/1343.

(17)

Посочените трудности представляват специфични проблеми по смисъла на член 221 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Те не могат да бъдат преодолени лесно чрез мерки, предприети съгласно членове 219 или 220 от посочения регламент. Положението не е свързано конкретно с определено съществуващо смущение на пазара или конкретна заплаха от такова. То не е свързано нито с мерки за борба с разпространението на болести по животните, нито със загубата на потребителско доверие поради рискове за общественото здраве, здравето на животните или на растенията.

(18)

Сумите, предоставяни на държавите членки бенефициери, следва да се определят, като се вземе предвид по-специално съответната им тежест в селскостопанския сектор на Съюза въз основа на нетните тавани за директни плащания, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6). По отношение на сумите за Испания, Италия и Португалия следва да се вземе предвид обстоятелството, че тези държави са основните държави членки, засегнати от извънредните неблагоприятни метеорологични явления. Сумите за Латвия и Литва следва да отчитат обстоятелството, че тези държави се сблъскват с особено тежка ситуация в сектора на млякото.

(19)

Държавите членки бенефициери следва да разпределят помощта по възможно най-ефективните канали въз основа на обективни и недискриминационни критерии, които отчитат степента на затрудненията и икономическите щети, пред които са изправени съответните земеделски стопани. Те следва да гарантират, че земеделските стопани са крайните получатели на помощта, и да не допускат смущения на пазара или нарушения на конкуренцията.

(20)

Тъй като чрез сумите, отпуснати на държавите членки бенефициери, ще се преодолеят само частично икономическите затруднения, пред които са изправени земеделските стопани, на тези държави членки следва да се даде възможност да предоставят допълнително национално подпомагане на производителите съобразно условията и сроковете, определени в настоящия регламент.

(21)

С цел на държавите членки бенефициери да се предостави гъвкавост за разпределяне на помощта съобразно положението на съответните земеделски стопани, следва да им бъде позволено да я съчетават с друго подпомагане, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, без земеделските стопани да бъдат свръхкомпенсирани.

(22)

За да се избегне свръхкомпенсация, държавите членки бенефициери следва да вземат предвид подпомагането, предоставено по линия на други инструменти за подпомагане на национално равнище или на равнището на Съюза, или частни схеми в отговор на съответните икономически загуби.

(23)

Тъй като помощта на Съюза се определя в евро и за да се осигури единно и едновременно прилагане на тази мярка, е необходимо да се определи дата за конвертиране на сумата, разпределена на държави членки, които не са приели еврото като национална парична единица, какъвто е случаят с Чехия, Дания и Швеция. С оглед на това, че в настоящия регламент не се предвижда краен срок за подаване на заявленията за помощ, за целите на член 30, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 на Комисията (7) е целесъобразно датата на влизане в сила на настоящия регламент да се счита за правопораждащото събитие за определяне на обменния курс за сумите, установени в настоящия регламент.

(24)

Поради бюджетни съображения Съюзът следва да финансира разходите, направени от държавите членки бенефициери, само когато тези разходи са направени до определена дата за допустимост на разходите. Подпомагането по тази извънредна мярка следва да бъде изплатено до 31 януари 2024 г.

(25)

Държавите членки бенефициери следва да съобщават на Комисията подробна информация за прилагането на настоящия регламент, за да се даде възможност на Съюза да наблюдава ефикасността на мярката, въведена с него.

(26)

За да се гарантира възможно най-бърз достъп на земеделските стопани до помощта, на държавите членки бенефициери следва да се предостави възможност за незабавното прилагане на настоящия регламент. Поради това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(27)

Мярката, предвидена в настоящия регламент, е в съответствие със становището на Комитет за общата организация на селскостопанските пазари,