(1)

През октомври 2020 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 (2) Европейската комисия („Комисията“) наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана („SSHR“), с произход от Индонезия, Китайската народна република (КНР) и Тайван. Действащите антидъмпингови мита варират между 9,2 % и 19 % за вноса с произход от КНР, между 4,1 % и 7,5 % за вноса с произход от Тайван и са определени на 17,3 % за вноса с произход от Индонезия. Разследването, довело до налагането на тези мита („първоначалното разследване“), беше започнато през август 2019 г. (3)

(2)

На 17 юни 2022 г. в Комисията постъпи искане в съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, да разследва възможното заобикаляне на действащите антидъмпингови мерки и да подложи на регистрация вноса на SSHR, изпращан от Република Турция („Турция“), независимо дали е деклариран с произход от Турция.

(3)

Искането е подадено от Европейското сдружение на производителите на стомана (EUROFER) („заявителя“).

(4)

Искането съдържа достатъчно доказателства за промяна в схемите на търговия, включващи износ от Индонезия и Турция за Съюза, която е настъпила след налагане на мерките по отношение на SSHR. Предоставените в искането данни показват значителна промяна в схемите на търговия, включително значително увеличение на износа на сляби от неръждаема стомана, основната суровина за производството на SSHR, от Индонезия за Турция и значително увеличение на износа на SSHR от Турция за Съюза. Тази промяна, изглежда, се дължи на изпращането на SSHR от Турция за Съюза, след като са преминали операции по комплектуване или докомплектуване в Турция. Доказателствата сочат, че началото на операциите по комплектуване или докомплектуване е било поставено по време на започването на антидъмпинговото разследване, което е довело до действащите мита, и че не е имало друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото за въпросната практика.

(5)

Освен това искането съдържа достатъчно доказателства, че слябите от неръждаема стомана с произход от Индонезия съставляват повече от 60 % от общата стойност на частите на SSHR и че добавената стойност на включените в операциите по комплектуване или докомплектуване части е била под 25 % от производствените разходи.

(6)

Освен това искането съдържа достатъчно доказателства, че практиката, процесът или дейността намаляват коригиращия ефект на действащите антидъмпингови мита по отношение на количеството и цените. Изглежда, че е бил извършван внос на значителни количества на SSHR за пазара на Съюза. Освен това налице са достатъчно доказателства, от които е видно, че вносът на SSHR се извършва на цени, които нанасят вреда.

(7)

Накрая, искането съдържа достатъчно доказателства, че вносът на SSHR е бил на дъмпингови цени по отношение на установената преди това нормална стойност.

(8)

Продуктът, разглеждан във връзка с евентуалното заобикаляне, са плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и „тесни ленти“), само горещовалцовани, с изключение на продуктите, които са ненавити, с широчина 600 mm или повече и с дебелина, превишаваща 10 mm, класирани към датата на влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 в кодове по ХС 7219 11, 7219 12, 7219 13, 7219 14, 7219 22, 7219 23, 7219 24, 7220 11 и 7220 12 и с произход от Индонезия („разглежданият продукт“). Това е продуктът, за който се прилагат действащите в момента мерки.

(9)

Продуктът, предмет на разследването, е същият като определения в предходното съображение и понастоящем класиран в кодове по ХС 7219 11, 7219 12, 7219 13, 7219 14, 7219 22, 7219 23, 7219 24, 7220 11 и 7220 12, но изпращан от Турция, независимо дали е деклариран с произход от Турция (кодове по ТАРИК 7219110010, 7219121010, 7219129010, 7219131010, 7219139010, 7219141010, 7219149010, 7219221010, 7219229010, 7219230010, 7219240010, 7220110010 и 7220120010) („продуктът, предмет на разследването“).

(10)

Разследването показа, че изнасяните от Индонезия за Съюза SSHR и изпращаните от Турция SSHR, независимо дали са с произход от Турция, имат едни и същи основни физични и химични характеристики и еднакви видове употреба, поради което се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(11)

След разгласяването дружеството Marcegaglia Specialties S.P.A. („Marcegaglia“), европейски вносител и ползвател на SSHR, заяви, че целият му внос на турски SSHR, произведени от индонезийски сляби, са черни рулони SSHR, за които почти няма свободен пазар в Съюза. В рамките на разглеждания продукт дружеството прави разграничение между бели SSHR и черни SSHR. Черните рулони SSHR трябва да бъдат декапирани и темперирани преди по-нататъшна преработка, което ограничава използването им изключително до предприятия за повторно валцоване. Marcegaglia заяви, че е единственото независимо, невертикално интегрирано предприятие за повторно валцоване в Съюза. Следователно, тъй като продуктът, внасян от Турция, е бил ограничен до черни рулони SSHR, не е имало конкуренция с белите SSHR, произвеждани и продавани от производители от Съюза на свободния пазар.

(12)

Комисията припомни, че целта на настоящото разследване е да се определи дали е било налице заобикаляне. Няма правно основание за преразглеждане на продуктовия обхват на мерките в контекста на настоящото разследване. Продуктовият обхват е бил установен при първоначалното разследване и са били включени всички рулони SSHR в рамките на определението на продукта. По-конкретно при първоначалното разследване е направено заключението, че черните и белите рулони имат едни и същи основни физични и химични характеристики, че са взаимозаменяеми и попадат в продуктовия обхват (4). Поради това твърдението е отхвърлено.

(13)

След разгласяването дружеството Çolakoğlu Metalurji A.Ş. („Çolakoğlu“), турски производител износител, и правителството на Република Турция заявиха, че Комисията е трябвало да разшири обхвата на разследването, за да включи преработката на индонезийски сляби от неръждаема стомана в SSHR в Съюза.

(14)

Както е обяснено в съображение 31, Комисията припомни, че въпреки че тази практика е извън обхвата на настоящото разследване, тя взема под внимание твърдението и ще анализира допълнително дали тази практика, ако бъде потвърдена, би следвало да доведе до по-нататъшни действия от страна на Комисията.

(15)

Като установи, след като уведоми държавите членки, че съществуват достатъчно доказателства за започване на разследване съгласно член 13, параграф 3 от основния регламент, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1310 на Комисията (5) („регламента за започване на разследване“) Комисията започна разследването и въведе регистрационен режим за вноса на SSHR, изпращани от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция.

(16)

Çolakoğlu заяви, че започването на разследването не е обосновано поради липсата на достатъчно доказателства и че поради това разследването следва да се прекрати.

(17)

Çolakoğlu изтъкна, че няма промяна в схемите на търговия, тъй като поради липсата на намаление на вноса на SSHR от Индонезия, увеличението на вноса на SSHR от Турция, което само по себе си не би могло да замени вноса от Индонезия, не доказва наличието на промяна в схемите на търговия.

(18)

Дружеството също така изказа твърдението, че практиката, процесът или дейността, които се извършват в Турция, не попадат в нито една от категориите на член 13, параграф 1, четвърта алинея от основния регламент. По-специално не са налице положителни доказателства, че е извършвано изпращане на SSHR с произход от Индонезия през Турция за Съюза, нито доказателства за реорганизация на схемите и каналите на търговия. Освен това практиката, процесът или дейността не може да се квалифицират като „леко видоизменение“, тъй като продуктът, предмет на разследването, е продукт надолу по веригата и като такъв е различен от вложените в него материали или операция по комплектуване, по-специално тъй като продуктът, предмет на разследването, и слябите от неръждаема стомана не са класирани в едни и същи тарифни позиции.

(19)

Çolakoğlu изтъкна, че инвестициите в мощности за производство на неръждаема стомана са икономически обосновани, като се има предвид търсенето на продукти от неръждаема стомана в Турция.

(20)

Çolakoğlu също така заяви, че не е налице вреда и че коригиращият ефект не е бил намален, тъй като i) с пазарен дял от 1 % турският внос не е бил значителен, за да доведе до намаляване на коригиращия ефект на митото, и ii) ако коригиращият ефект на митото е бил намален, това не се дължи на вноса на SSHR от Турция, а по-скоро на вноса на SSHR от Индонезия, който е продължил след налагането на мерките, и на SSHR, преработени от производителите от Съюза от стоманени сляби, внесени от Индонезия.

(21)

Освен това Çolakoğlu изказа твърдението, че разширяването на обхвата на мерките към Турция би било в противоречие с интересите на Съюза, тъй като би довело до допълнително повишение на цените, което в крайна сметка би се отразило негативно на крайните ползвател и на потребителите.

(22)

Накрая Çolakoğlu заяви, че производителите от Съюза са извършвали същите операции, т.е. преработката на индонезийски сляби от неръждаема стомана в SSHR в Съюза, дори в по-голяма степен, в сравнение с операциите, извършвани в Турция. Поради това дружеството поиска прекратяване на разследването или, алтернативно, разширяване на обхвата на разследването, за да се включи преработката на индонезийски сляби от неръждаема стомана в SSHR в Съюза.

(23)

Подобни коментари бяха получени от Marcegaglia и от правителството на Република Турция.

(24)

Освен това Marcegaglia заяви, че вносът на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за по-нататъшна преработка в Турция представлява икономически обоснована операция, целяща диверсифициране на източниците на доставка.

(25)

Комисията счете, че искането съдържа достатъчно доказателства, че след започването на първоначалното разследване и налагането на мерките е настъпила промяна в схемите на търговия, включваща износ от Индонезия и Турция за Съюза. По-конкретно искането съдържа данни, показващи промяна в схемите на търговия, включваща значително увеличение на износа на сляби от неръждаема стомана, основната суровина за производството на SSHR, от Индонезия за Турция и значително увеличение на износа на SSHR от Турция за Съюза.

(26)

Що се отнася до практиката, процеса или дейността, извършвани в Турция, Комисията счете, че искането съдържа достатъчно доказателства за съществуването в Турция на операции по комплектуване/докомплектуване, една от практиките, изрично посочени в член 13, параграф 2 от основния регламент, и че тези операции се основават на използването на сляби от неръждаема стомана, основният материал за влагане, от Индонезия. Тарифното класиране на продукта, предмет на разследването, и на неговите основни материали за влагане, или промяната в тях, не е от значение за определянето дали дадена операция по комплектуване/докомплектуване представлява заобикаляне.

(27)

Освен това в искането са представени достатъчно доказателства относно очевидната липса на икономическа обосновка, различна от налагането на митата, по-специално поради факта, че операциите са довели до увеличаване на сложността на разходите за логистични операции и таксите за услуги. Твърденията на Çolakoğlu и Marcegaglia бяха допълнително анализирани по време на разследването и са разгледани в раздел 2.4 по-долу.

(28)

Комисията счете, че в искането също така са предоставени достатъчно доказателства, че поради тези практики коригиращият ефект на съществуващите антидъмпингови мерки по отношение на SSHR е бил намален както спрямо количеството, така и спрямо цените. По-специално в искането са предоставени достатъчно доказателства, че вносът на SSHR е бил на цени, по-ниски от невредоносната цена, установена в първоначалното разследване. Тези твърдения, включително доводите относно дела на турския внос, бяха допълнително анализирани по време на разследването.

(29)

По отношение на исканията за защита на интереса на Съюза, Комисията припомни, че интересът на Съюза не е основание за започване на процедура по член 13 от основния регламент.

(30)

С оглед на гореизложеното Комисията отхвърли твърденията, че искането не съдържа достатъчно доказателства, които дават основание за започване на разследването.

(31)

Що се отнася до коментарите на Çolakoğlu, че внасяните индонезийски сляби в Съюза може да се преработват в SSHR в рамките на Съюза, Комисията отбеляза, че тази практика не попада в обхвата на настоящото разследване. Всъщност регламентът за започване на разследване ограничава разследването до вноса на SSHR в Съюза от Турция и до операциите по преработка, извършвани в Турция. Въпреки това Комисията взе под внимание твърдението на Çolakoğlu и ще анализира допълнително дали вносът на сляби от неръждаема стомана от Индонезия в Съюза би могъл да съставлява елемент на отделна практика за заобикаляне. Комисията започна да наблюдава вноса на сляби от неръждаема стомана от Индонезия в Съюза и според Евростат този внос е прекратен през октомври 2022 г.

(32)

След разгласяването Çolakoğlu заяви, че Комисията е нарушила правото му на защита съгласно член 6, параграф 7 от основния регламент, член 296 от ДФЕС, както и правото му на добра администрация в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като не е разгледала много от доводите, представени в хода на разследването. По-специално Çolakoğlu счита, че правото му на добра администрация е било нарушено, тъй като Комисията не е разширила обхвата на разследването, за да включи сляби от неръждаема стомана от Индонезия, внасяни директно в Съюза.

(33)

Комисията припомни, че на 30 януари 2023 г. е съобщила на заинтересованите страни съществените факти и съображения, въз основа на които е направила заключенията си. На всички страни беше даден 15-дневен срок за коментари. Всички доводи, изтъкнати от Çolakoğlu и други заинтересовани страни, бяха разгледани, но това не означава, че всеки от представените доводи е трябвало да бъде изрично разгледан в документа за разгласяване (6). Комисията трябва надлежно да обоснове и подробно да обясни своите констатации и заключения, както е направила в документа за разгласяване. След разгласяването Çolakoğlu представи коментари и му беше предоставена възможност за изслушване. Комисията надлежно разгледа всички направени коментари, както е посочено по-долу. По отношение на вноса на индонезийски сляби от неръждаема стомана в Съюза Комисията припомни, че при разгласяването, отразено в съображение 31 по-горе, надлежно е обяснила причините, поради които предполагаемата практика попада извън обхвата на настоящото разследване. Освен това, противно на твърденията на Çolakoğlu, Комисията не е упражнила никакво право на преценка, тъй като регламентът за започване на разследване ѝ позволява само да разследва други възможни практики за заобикаляне, които се извършват извън Съюза, по-специално в Турция. Поради това Комисията счита, че правото на защита на Çolakoğlu е било напълно спазено, и отхвърли твърдението.

(34)

Разследваният период обхваща времето от 1 януари 2018 г. до 30 юни 2022 г. („разследваният период“). Бяха събрани данни за разследвания период с цел да се разследва, наред с другото, твърдението за промяна в схемите на търговия след налагането на мерките върху разглеждания продукт, както и наличието на практика, процес или дейност, за които няма друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото. По-подробни данни бяха събрани за периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г. („отчетния период“ или „ОП“) с цел да се разследва дали вносът е намалявал коригиращия ефект на действащите мерки по отношение на цените и/или количествата и дали е имало дъмпинг.

(35)

Комисията официално информира органите в Индонезия и Турция, известните производители износители в тези държави, промишлеността на Съюза и председателя на Съвета за асоцииране ЕС—Турция за започването на разследването.

(36)

Освен това Комисията поиска от мисията на Турция към Европейския съюз да ѝ предостави имената и адресите на производители износители и/или представителни сдружения, които биха могли да проявят интерес към участие в разследването в допълнение към турските производители износители, които бяха посочени в искането на заявителя.

(37)

Формулярите за освобождаване за производителите/износителите в Турция и въпросниците за производителите/износителите в Индонезия и за вносителите в Съюза бяха публикувани на уебсайта на ГД „Търговия“.

(38)

Пет дружества, установени в Турция, подадоха формуляри за освобождаване. Това са:

(39)

Също така вносител и ползвател от Съюза, Marcegaglia, представи отговори на въпросника.

(40)

На заинтересованите страни бе предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в срока, посочен в регламента за започване на разследване. Всички страни бяха уведомени, че непредоставянето на цялата относима информация или предоставянето на непълна, невярна или подвеждаща информация може да доведе до прилагането на член 18 от основния регламент и до формулирането на констатации въз основа на наличните факти.

(41)

На 4 октомври 2022 г. се проведе изслушване на Marcegaglia.

(42)

След разгласяването на 30 януари 2023 г. бяха проведени изслушвания на Marcegaglia на 8 февруари 2023 г. и на Çolakoğlu на 10 февруари 2023 г.

(43)

В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент, за да се прецени дали е налице заобикаляне, следва да бъдат анализирани следните въпроси:

(44)

В искането се твърди, че е извършвано изпращане на разглеждания продукт от Турция за Съюза, след като е преминал през операции по комплектуване или докомплектуване в Турция. В това отношение Комисията анализира по-специално дали са изпълнени критериите, посочени в член 13, параграф 2 от основния регламент, и по-конкретно:

(45)

Както е посочено в съображение 38, пет дружества, установени в Турция, са поискали да бъдат освободени от мерките, ако в обхвата им бъде включена Турция.

(46)

Три от тях — Saritas, UCAS и AST — не бяха счетени за производители износители. След анализ на информацията, предоставена в съответните им искания, Комисията стигна до заключението, че дори и дружествата да са участвали в закупуването и препродажбата на продукта, предмет на разследването, те не са го произвеждали. Продуктът, предмет на разследването, е бил закупуван от други субекти, които са били действителните производители. Следователно тези дружества не могат да бъдат класифицирани като производители. В член 13, параграф 4 от основния регламент се предвижда възможност само за производителите да подават заявление за освобождаване от разширяване на обхвата на антидъмпинговите мита. Това е отразено в съображение 27 от регламента за започване на разследване, в което изрично се посочва, че освобождаване може да бъде предоставено само на производители на продукта, предмет на разследването, в Турция. Тъй като беше установено, че тези дружества не са производители, те нямат право да подават заявление за освобождаване.

(47)

Що се отнася до Poyraz, Комисията получи крайно недостатъчен отговор, в който основни части от отговора на въпросника към формуляра за освобождаване напълно липсваха или бяха непълни. След писмото във връзка с неизяснени въпроси дружеството представи отговор, в който необходимата информация все още беше крайно недостатъчна или липсваше. Поради това Комисията информира дружеството, че възнамерява да приложи наличните факти в съответствие с член 18, параграф 1 от основния регламент, когато определя дали това дружество е производител по смисъла на член 13, параграф 4 от основния регламент. В отговора си дружеството обясни защо не е предоставило по-пълна информация и прикани Комисията да събере повече данни в помещенията му. Дружеството не представи никаква допълнителна информация, с която да коригира или допълни пропуските в отговора на въпросника.

(48)

Макар и непълен, отговорът потвърди, че Poyraz е купувало рулони SSHR предимно в Индонезия и след това ги е препродавало (вероятно нарязани и оразмерени) отчасти на пазара на Съюза. Въпреки че дружеството не можа да предостави на Комисията разходите, свързани с преработката, ако е имало такава, или подробен списък на продажбите в Съюза, от отговора става ясно, че Poyraz е купувало и препродавало разглеждания продукт. В този случай Poyraz не може да се счита за производител по смисъла на член 13, параграф 4 от основния регламент и следователно не може да се ползва от освобождаване. Поради тази причина искането за освобождаване е отхвърлено.

(49)

Çolakoğlu оказа съдействие по време на цялото разследване, като подаде формуляра с искане за освобождаване и предостави отговори на изпратените му писма във връзка с неизяснени въпроси. В резултат на това степента на съдействие от страна на турските производители износители беше относително висока, тъй като обемът на износа на Çolakoğlu за Съюза на SSHR е представлявал [88 %—93 %] от целия обем на турския внос през отчетния период, както е посочено в статистическите данни на ЕВРОСТАТ за вноса.

(50)

Комисията извърши контролно посещение в помещенията на Çolakoğlu в съответствие с член 16 от основния регламент. Çolakoğlu е внасяло почти целия си материал за влагане (сляби от неръждаема стомана) от Индонезия.

(51)

Вносителят и ползвателят в Съюза Marcegaglia също е оказал съдействие и е предоставил информация относно закупуването на индонезийски сляби от неръждаема стомана, последващата преработка в Турция и вноса на SSHR в Съюза. Marcegaglia поиска да бъде разглеждано като производител износител. То обоснова искането си с естеството на своята дейност, тъй като е участвало в закупуването на сляби от Индонезия, впоследствие тези сляби са били горещо валцовани по силата на договор за ишлеме с Çolakoğlu в Турция, а по-късно е внасяло рулоните (SSHR) в Съюза. Съответно Marcegaglia е било собственик на суровината (сляби) и на крайния продукт (SSHR) по време на цялата операция, което бе потвърдено от разследването. Въпреки това, тъй като действителните дейности по производството/преработката са се извършвали в помещенията на Çolakoğlu (7) в Турция, Комисията стигна до заключението, че Marcegaglia не може да се счита за производител износител, който има право да поиска освобождаване.

(52)

В таблица 1 по-долу са показани промените на вноса на SSHR от Индонезия и Турция през разследвания период.

Таблица 1

Внос на SSHR в Съюза през разследвания период (в тонове)

(53)

От таблица 1 е видно, че обемът на вноса на SSHR от Турция в Съюза е нараснал от 1 611 тона през 2018 г. до 50 015 тона през отчетния период. Най-значителното увеличение на обема на вноса е от 2019 г. до 2020 г., когато той е нараснал повече от десет пъти — от 2 137 тона през 2019 г. до 21 500 тона през 2020 г. Това нарастване съвпада по време със започването на първоначалното разследване през август 2019 г. и налагането на окончателни антидъмпингови мерки през октомври 2020 г. От 2020 г. нататък обемът на вноса от Турция продължава да нараства значително и достига 50 015 тона през отчетния период. Като цяло обемът на вноса от Турция се е увеличил повече от 30 пъти по време на разследвания период.

(54)

Същевременно обемът на вноса на SSHR от Индонезия е нараснал от 44 647 тона през 2018 г. до 128 191 тона през отчетния период. Увеличението на обема на вноса от 2018 г. до 2019 г. се равнява на 82 %. От 2018 г. до 2020 г., по време на първоначалното разследване, обемът на вноса на SSHR от Индонезия е намалял значително. През 2020 г. обемът на вноса е намалял до по-малко от една двадесета от обема през 2019 г. От 2021 г. до отчетния период обемът на вноса на SSHR от Индонезия се е възстановил и отново е започнал да нараства (с над 50 %) в сравнение с равнищата от 2019 г. Като цяло обемът на вноса на SSHR от Индонезия в Съюза почти се е утроил по време на периода на разследване, но това увеличение е било, в относително изражение, много по-незначително спрямо повишаването на вноса от Турция.

(55)

В таблица 2 по-долу са показани промените на обема на вноса на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция въз основа на статистическите данни за турския внос от базата данни на GTA (8).

Таблица 2

Внос на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция през разследвания период (в тонове)

(56)

Основният материал за влагане за производството на SSHR са сляби от неръждаема стомана. След това материалът за влагане се преработва допълнително, т.е. преминава горещо валцоване, за да се произведат SSHR. Доказателствата, с които разполага Комисията, показват, че изнасяните за Съюза от Турция SSHR са произведени предимно от сляби от неръждаема стомана.

(57)

От таблица 2 е видно, че вносът на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция се е повишил значително — от нулев през 2018 г. до 40 513 тона през отчетния период. Вносът от Индонезия е представлявал около 99,9 % от общия обем на вноса на сляби от неръждаема стомана в Турция всяка година в периода от 2019 г. до отчетния период. Освен това значителното увеличение на вноса на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция съвпада по време с началото на доставките от Çolakoğlu за неговия клиент от Съюза (Marcegaglia) от 2019 г. нататък, което води до увеличено потребление на сляби от неръждаема стомана в Турция за производството на SSHR. Освен това Комисията установи, че целият внос на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция пристига в помещенията на Çolakoğlu.

(58)

Значителното увеличение на обема на вноса на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция показва нарастващо търсене на такива материали за влагане в Турция, което до голяма степен би могло да се обясни с повишаването на производството и износа на SSHR от Турция през отчетния период. Това се потвърди и от информацията, предоставена от Çolakoğlu.

(59)

След разгласяването Çolakoğlu заяви, че няма промяна в схемите на търговия, тъй като вносът от Индонезия се е повишил, а вносът на индонезийски SSHR не е бил заменен с внос на турски SSHR. Дружеството също така заяви, че при липсата на заместващ внос Комисията се е отклонила от обичайната си практика при установяването на наличието на промяна в схемите на търговия.

(60)

Комисията отбеляза, че съгласно член 13 от основния регламент не се изисква пълна замяна на вноса от държавата, обект на мерките, с внос от други източници, за да се установи промяна в схемите на търговия. Освен това заключението на Комисията относно промяната в схемите на търговия не се отклонява от обичайната практика на Комисията, тъй като в някои предишни случаи също е било установено наличието на промяна в схемите на търговия, въпреки увеличаването на вноса от държавата, обект на антидъмпинговите мерки (9).

(61)

Въпреки че вносът на SSHR от Турция не е заменил вноса от Индонезия, който също се е увеличил, при разследването беше установено, че значителните обеми сляби от неръждаема стомана, внесени от Индонезия, са били допълнително преработени в SSHR в Турция, за да бъдат по-късно изнесени за Съюза. Увеличеният износ на SSHR от Турция за Съюза, както е видно от таблица 1, заедно със значителното увеличение на износа на сляби от неръждаема стомана от Индонезия за Турция през разследвания период, както е показано в таблица 2, представлява промяна в схемите на търговия между Индонезия, Турция и Съюза по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент.

(62)

Разследването разкри съществуването на договор за ишлеме между Marcegaglia и Çolakoğlu, по силата на който Marcegaglia е закупувало сляби от неръждаема стомана от Индонезия, изпращало ги е в Турция, за да бъдат допълнително преработени в SSHR от Çolakoğlu, които по-късно да бъдат внесени в Съюза от Marcegaglia. Този договор за ишлеме е договорен в края на 2018 г., т.е. преди започването на първоначалното разследване.

(63)

В таблица 3 са показани промените в износа на Çolakoğlu на SSHR за Съюза, попадащ в обхвата на договора за ишлеме с Marcegaglia.

Таблица 3

Износ на SSHR на Çolakoğlu за Съюза (в тонове)

(64)

От таблица 3 е видно, че износът на Çolakoğlu се е увеличил значително — от нулев през 2018 г. до над 40 000 тона през отчетния период.

(65)

Разследването разкри също така, че почти целият износ на Çolakoğlu за Съюза е осъществен по силата на договора за ишлеме с Marcegaglia. По подобен начин почти всички сляби, внесени в Турция от Индонезия, са били допълнително преработени в SSHR от Çolakoğlu по силата на договора за ишлеме, сключен между двете дружества.

(66)

Въпреки че е възможно да е имало други причини за създаването на схемата, различни от съществуващите мерки, т.е. да се гарантира сигурността на доставките за Marcegaglia и да се снабдява пазарът на неръждаема стомана в Турция, други елементи категорично сочат връзка с налагането на митата:

(67)

Комисията отбеляза, че договорът за ишлеме е бил сключен с цел снабдяване на пазара на Съюза, а не на турския вътрешен пазар. Всъщност Çolakoğlu продава на турския вътрешен пазар по-малко от 2 % от SSHR, произведени от сляби, внесени от Индонезия.

(68)

Комисията също така анализира твърдението на Marcegaglia, че договорът за ишлеме е бил сключен, за да се гарантира сигурността на доставките, тъй като търсенето е нараснало значително и не е могло да бъде задоволено от промишлеността на Съюза. В това отношение беше установено, че операциите по комплектуване/докомплектуване в Турция са започнали в значителни обеми едва след започването на първоначалното разследване по отношение на Индонезия. Договорът не се е отнасял само до осигуряването на доставки от Турция, но като договор за ишлеме е бил насочен конкретно към осигуряването на тези доставки на сляби от неръждаема стомана от Индонезия — държавата, спрямо която се прилагат мерките. Освен това индонезийският производител на сляби от неръждаема стомана е бил и доставчик на SSHR. Не е обичайно да се преминава едно стъпало по-нагоре по веригата на стойността на вертикално интегрирания доставчик поради съображения за сигурност на доставките. Освен ако, разбира се, заплахата, на която се търси решение, не са потенциални мерки, засягащи по-ниското стъпало във веригата на стойността — в този случай антидъмпинговото мито върху вноса на SSHR от Индонезия.

(69)

След разгласяването Marcegaglia и Çolakoğlu заявиха, че техните делови отношения не са зависели от съществуването на антидъмпинговото мито върху вноса на SSHR от Индонезия. И двете дружества твърдят, че договорът за ишлеме между Marcegaglia и Çolakoğlu е бил договорен преди започването на първоначалното разследване и че двете дружества са имали дългогодишни делови отношения, започнали преди повече от десет години. Договорът за ишлеме е част от по-широкообхватно споразумение, според което Çolakoğlu обработва както продукти от неръждаема стомана, така и продукти от въглеродна стомана.

(70)

Комисията отбеляза, че дори като се има предвид, че Marcegaglia и Çolakoğlu са имали делови отношения в продължение на повече от десет години и че според твърденията техният договор за ишлеме е бил част от по-широкообхватно споразумение, както е посочено и в съображение 66 по-горе, практиката, предмет на настоящото разследване, т.е. преработката на сляби от неръждаема стомана от Индонезия в SSHR в Турция, които впоследствие са били изнасяни за Съюза, не е започнала да се реализира напълно преди започването на първоначалното разследване. Практиката бележи увеличение след началото на първоначалното разследване и още по-значително нарастване след налагането на окончателните антидъмпингови мерки. С други думи, началото на въпросната практика, въпреки дългогодишните отношения, съвпада по време със започването на първоначалното разследване и последващото налагане на мерки, а не се е реализирала на по-ранен етап. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(71)

Çolakoğlu изказа твърдението, че има икономическа обосновка, свързана с наличието на търсене на турски SSHR както в ЕС, така и в Турция. Това търсене оправдава инвестициите, направени преди започването на първоначалното разследване, за развитие на производството на SSHR в Турция.

(72)

Комисията отбеляза в началото, че практиката, за която е установено, че заобикаля действащите антидъмпингови мита, не е производството на SSHR в Турция като такова. Практиката, за която беше установено, че се заобикаля, е вносът на сляби от неръждаема стомана от Индонезия в Турция, валцоването им в SSHR и продажбата им на пазара на Съюза. Следователно дали инвестициите в развитието на капацитета са били икономически обосновани е без значение от гледна точка на констатациите на Комисията по отношение на заобикалянето. Освен това Комисията отбеляза, че дори и Çolakoğlu да е развило капацитет за производство на собствени сляби от неръждаема стомана в Турция, това производство е било много ограничено. Всъщност, както е посочено в съображение 91 по-долу, през отчетния период слябите с турски произход са представлявали по-малко от 0,5 % от слябите, използвани от Çolakoğlu за производството на SSHR, изнасяни за Съюза. Поради това, независимо дали е имало причини за инвестициите на Çolakoğlu в съоръжения за производство на неръждаема стомана, различни от тези за заобикаляне на мерките, въпросните инвестиции не са били използвани за доставка на SSHR за Съюза, произведени от сляби с турски произход, тъй като почти целият износ на Çolakoğlu се е основавал на SSHR, произведени от индонезийски сляби през отчетния период. Поради това твърдението е отхвърлено.

(73)

След разгласяването Marcegaglia заяви, че е имало икономическа обосновка предвид стопанския му модел, който се е основавал, първо, на диверсификацията на източниците на доставка и, второ, на необходимостта от гъвкавост, за да се справи с наличието на SSHR на пазара в зависимост от колебанията в търсенето на продукти надолу по веригата. Фактът, че е имало ограничена наличност на черни SSHR на пазара на Съюза, включително от внос от трети държави, според твърденията оправдава стратегията на Marcegaglia за закупуване на сляби от неръждаема стомана от Индонезия, които да бъдат преработени в черни SSHR чрез договори за ишлеме. Освен това Marcegaglia изказа твърдението, че Комисията не е обърнала внимание на факта, че Индонезия разполага с най-големия капацитет за производство на сляби от неръждаема стомана в света и, за разлика от други държави, е готова да достави сляби на Marcegaglia според необходимите количества и качество. Твърди се, че други държави или се съсредоточават върху SSHR, или имат силно търсене на SSHR за продукти надолу по веригата.

(74)

Комисията отбеляза, че дори и да вземе предвид горепосочения стопанския модел, това твърдение не прави невалидни доводите, изложени в съображения 66—68 по-горе. Освен това индонезийските SSHR са били на разположение на пазара на Съюза след плащането на антидъмпинговите мита, което е видно от повишаването на вноса от Индонезия. Също така няма доказателства, че предполагаемите колебания в наличността на продукти надолу по веригата биха засегнали само наличността на SSHR, но не и на материалите за влагане непосредствено нагоре по веригата, слябите от неръждаема стомана, което би довело до изобилие на индонезийски сляби и недостиг на индонезийски SSHR. В допълнение, твърдението, че всички други държави, с изключение на Индонезия, не са били в състояние или не са искали да доставят достатъчно количество качествени сляби на Marcegaglia, не е подкрепено с никакви доказателства. Поради това твърдението е отхвърлено.

(75)

След разгласяването Marcegaglia изказа твърдението, че икономическата обосновка на договора за ишлеме с Çolakoğlu се потвърждава от неотдавнашните значителни инвестиции, направени от Marcegaglia. През януари 2023 г. Marcegaglia е придобило стоманодобивен завод в Обединеното кралство. Marcegaglia заяви, че придобиването на завод за производството на сляби от неръждаема стомана е продиктувано от необходимостта да се осигури надежден и стабилен собствен източник на доставки на SSHR. Въпреки това, тъй като придобитият стоманодобивен завод произвежда сляби от неръждаема стомана, но не разполага със съоръжения за горещо валцоване, Marcegaglia изказа твърдението, че в бъдеще ще се нуждае от партньорството на друг завод, за да преработва слябите от неръждаема стомана, произведени в Обединеното кралство, в SSHR, намиращ се в Съюза или извън него. В това отношение Çolakoğlu се е оказал надежден и ефективен партньор, който потенциално би могъл да се използва и за преработката на сляби, произведени в Обединеното кралство, в SSHR. Освен това Marcegaglia изтъкна, че тъй като скоро ще бъде в състояние да задоволи търсенето си на сляби от неръждаема стомана чрез производството на сляби в Обединеното кралство, в бъдеще не може да се очаква допълнителен внос на сляби от Индонезия.

(76)

Комисията счита, че тези неотдавнашни промени може да доведат до промяна на източниците на доставка на сляби от неръждаема стомана в близко бъдеще. Това придобиване обаче е осъществено през януари 2023 г., т.е. след отчетния период, и няма никаква гаранция дали и кога установената практика на заобикаляне ще бъде прекратена.

(77)

По отношение на твърдението за бъдеща промяна в обстоятелствата Комисията отбеляза, че след изтичане на една година от удължаването на срока на действие на мерките Marcegaglia или Çolakoğlu може да поискат преглед на мярката за предотвратяване на заобикалянето съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, в случай че промяната е с траен характер. Всъщност такава промяна може да бъде свързана със закупуването на сляби от неръждаема стомана, произведени в Обединеното кралство, които да заменят закупуването на сляби от неръждаема стомана от Индонезия, при условие че може да се докаже, че тази промяна ще има траен характер.

(78)

С оглед на всички тези елементи Комисията стигна до заключението, че за операциите по докомплектуване от страна на Çolakoğlu няма друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото. Промяната в схемите на търговия се дължи на факта, че операциите са започнали и след това са били значително разширени след започването на първоначалното разследване.

(79)

В член 13, параграф 2, буква а) от основния регламент се изисква комплектуването или докомплектуването да е започнало или значително да е нараснало след започване на антидъмпинговото разследване или непосредствено преди него и съответните части да са основно с произход от държавите, обект на антидъмпинговите мерки.

(80)

Както е описано в раздел 2.4 по-горе, Çolakoğlu значително увеличава експортните си продажби по време на периода на разследването и почти всички покупки на основния материал за влагане — сляби от неръждаема стомана — са внесени от Индонезия.

(81)

Поради това Комисията стигна до заключението, че комплектуването или докомплектуването значително са се увеличили след започването на първоначалното разследване, както се изисква в член 13, параграф 2, буква а) от основния регламент.

(82)

В член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент се посочва, че що се отнася до комплектуването или докомплектуването, едно условие за установяване на заобикаляне е частите от държавите, обект на мерки, да съставляват 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектувания продукт и добавената стойност на включените в комплектуването или докомплектуването части да не надвишава 25 % от производствените разходи.

(83)

След разгласяването Çolakoğlu повтори твърдението си, че практиката, процесът или работата не попадат в обхвата на член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент, тъй като продуктът, предмет на разследването, SSHR, е продукт, различен от материала за влагане — сляби от неръждаема стомана. Слябите са класирани в различни тарифни позиции от SSHR, тъй като операциите по преработка са значителни и придават непреференциален турски произход на SSHR. Освен това Çolakoğlu заяви, че дори и правилата за произход да са регламентирани на равнището на СТО, няма постигнато споразумение относно заобикалянето на равнището на СТО. Ето защо едно решение за разширяване на обхвата на съществуващите мерки по отношение на вноса на SSHR от Турция би подкопало позицията на Съюза като водещ поддръжник на сближаването на търговията в световен мащаб. Освен това Çolakoğlu се позовава на делото относно Стоманени телени въжета и кабели (Индия) (10), в което Комисията е приела, че правилата за непреференциален произход са от значение при определянето на това дали да се прилагат антидъмпингови мита.

(84)

Комисията счете, че тарифното класиране и произходът на продукта, предмет на разследването, и на неговите основни материали за влагане, или промяната в тях, не са от значение за определяне дали дадена операция по комплектуване/докомплектуване представлява заобикаляне. Правното основание за разследванията във връзка със заобикаляне е член 13 от основния регламент, а не митническото законодателство относно произхода. Действително, Съдът на Европейския съюз е постановил, че единствената цел на регламент за разширяване на обхвата на антидъмпингово мито е да осигури ефективността на това мито и да предотврати заобикалянето му (11). За да оцени възможното заобикаляне, както е описано в съображение 82, Комисията анализира дали са изпълнени критериите, посочени в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. По-специално дали частите съставляват 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектувания продукт и дали добавената стойност на включените в операциите по комплектуване или докомплектуване части надвишава 25 % от производствените разходи. Освен това, въпреки че членовете на СТО изрично признават проблема със заобикалянето на антидъмпинговите мерки (12), не съществуват единни правила във връзка със заобикалянето на равнището на СТО, които да водят до несъвместимост с правилата на Съюза в това отношение. Накрая, решението на Комисията, на което се позовава Çolakoğlu, не се отнася до прилагането на член 13 като такъв, а по-скоро до събирането на антидъмпингови мита в случай на неспазване на условията на дадена гаранция. Освен това в съдебната практика е пояснено, че използването на „от“ („място на изпращане“) вместо „с произход от“ в член 13 от основния регламент означава, че „законодателят на Съюза съзнателно е избрал да се дистанцира от правилата за произход на митническото законодателство и че следователно понятието „място на изпращане“ […] има самостоятелно и различно съдържание от това на понятието „произход“ по смисъла на митническото законодателство“ (13). Поради това твърдението е отхвърлено.

(85)

Основният материал за влагане за производството на SSHR са сляби от неръждаема стомана. Почти 100 % от слябите от неръждаема стомана, преработвани от Çolakoğlu, са внесени от Индонезия. Чрез извършен процес на горещо валцоване, който е операция по комплектуване в Турция, тези сляби от неръждаема стомана се преработват допълнително в SSHR. Според предоставената и проверена от Çolakoğlu информация слябите от неръждаема стомана представляват почти 100 % от общата стойност на частите на комплектувания/докомплектувания продукт по смисъла на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

(86)

След разгласяването Çolakoğlu повтори твърдението си, че производството на SSHR от сляби от неръждаема стомана не представлява „комплектуване на части чрез операция по комплектуване“ по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент, тъй като при производството на SSHR има само една част. Дружеството също така изказа твърдението, че позоваването на „операции по докомплектуване“ в член 13, параграф 2 от основния регламент следва да се тълкува в контекста на добавената стойност след приключване на комплектуването. Поради това и като се има предвид, че операциите, извършвани от Çolakoğlu, не са квалифицирани като операции по комплектуване, според Çolakoğlu условията, определени в член 13, параграф 2, буква а) и член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент не са изпълнени.

(87)

Комисията отхвърли тези твърдения. Практиката, описана в съображение 82 по-горе, беше счетена като операция по комплектуване, която попада в обхвата на понятието „операции по комплектуване“ съгласно член 13, параграф 2 от основния регламент, както е посочено и в съображение 44. Освен това бяха разгледани и други елементи, както е обяснено по-долу.

(88)

В основния регламент не се дава определение на „операция по комплектуване“ или „операция по докомплектуване“. Въпреки това начинът, по който е формулиран член 13, параграф 2 от основния регламент, е в полза на тълкуването на термина „операция по комплектуване“, тъй като съгласно член 13, параграф 2, буква б) той е предназначен да обхване изрично и „операция по докомплектуване“. От това следва, че „операция по комплектуване“ по смисъла на член 13, параграф 2 трябва да обхваща не само операции, които се състоят в сглобяване на части от съставно изделие, но може да включва и допълнителна обработка, т.е. завършване на продукт.

(89)

Както е отбелязано в съображение 84, целта на разследванията, провеждани в съответствие с член 13 от основния регламент, е да се гарантира ефективността на антидъмпинговите мита и да се предотврати тяхното заобикаляне. Следователно целта на член 13, параграф 2 основния регламент е да се обхванат практиките, процесите или дейностите, при които се използват предимно части от държавата, подлежаща на мерките, и се комплектуват или докомплектуват, като се добавя ограничена стойност към тези части.

(90)

След разгласяването Çolakoğlu заяви, че SSHR, произведени от сляби с турски произход, не попадат в обхвата на разследването. Поради това разширяването на обхвата на мерките следва да се отнася само за SSHR, произведени от индонезийски сляби, а не за SSHR, произведени от сляби с турски произход. Çolakoğlu също така заяви, че произходът може да бъде проверен от националните митнически органи, след като съществува работещ и приложим начин за проверка на турския произход. По-конкретно получаването на сертификат EUR.1, който предоставя преференциален произход, следва да осигури достатъчни гаранции, че SSHR, за които се отнася, са преработени от сляби с турски произход.

(91)

В член 13, параграф 1 от основния регламент се предвижда разширяване на обхвата на митата върху вноса на сходния продукт от трети държави, ако са изпълнени условията. Съгласно член 13, параграф 4 на производителите на разглеждания продукт, за които е установено, че не участват в практики за заобикаляне на мерките, може да бъде предоставено освобождаване от разширяването на обхвата на мерките. В своя анализ Комисията беше длъжна да вземе предвид всички продажби в Съюза на продукта, предмет на разследването, извършени от въпросния производител износител, включително произведените от сляби с турски произход, а не само продажбите на продукта, произведен от индонезийски сляби. В това отношение разследването потвърди, че Çolakoğlu е изнасяло за Съюза SSHR, произведени предимно от индонезийски сляби. По-конкретно при разследването се установи, че през отчетния период от [40 000—50 000] тона SSHR, изнесени от Çolakoğlu за Съюза, само [20—200] тона са били SSHR, произведени от сляби с турски произход, което представлява максимум 0,5 % от частите. Съответно през отчетния период внесените от Индонезия части, сляби от неръждаема стомана, са представлявали над 99,5 % от всички части, използвани в общото производство на SSHR. Поради това твърдението е отхвърлено.

(92)

След разгласяването Çolakoğlu заяви, че правото му на защита е било нарушено, по-специално по отношение на член 6, параграф 7 от основния регламент и член 296 от ДФЕС, тъй като първоначалното му искане за освобождаване се е отнасяло не само за SSHR, произведени от индонезийски сляби, но и отделно за SSHR, произведени от сляби с турски произход. Според Çolakoğlu този елемент не е разгледан в документа за разгласяването.

(93)

Както е посочено в съображение 85 по-горе, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент разширяването се отнася до вноса на сходния продукт от трети държави, а член 13, параграф 4 позволява освобождаване за „производителите […], за които е установено, че не участват в практиките на заобикаляне“. В документа за разгласяването Комисията заяви, че за целите на оценката на критерия за 60 % е взела предвид всички сляби, преработени от Çolakoğlu, и че почти 100 % от слябите от неръждаема стомана, преработени от него, са внесени от Индонезия. Тези сляби представляват почти 100 % от общата стойност на частите на комплектувания/докомплектувания продукт по смисъла на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Въз основа на тази оценка беше установено, че Çolakoğlu е замесено в практики за заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 4 от основния регламент и следователно не може да получи освобождаване съгласно тази разпоредба. Освен това, след разгласяването, в съображение 91 по-горе Комисията потвърди, че SSHR, произведени от сляби с турски произход, трябва да бъдат взети предвид в нейния анализ и не могат да бъдат изключени от обхвата на разследването. Следователно Комисията счете, че правото на защита на Çolakoğlu е било напълно спазено, и отхвърли твърдението.

(94)

Поради това Комисията стигна до заключението, че критерият от 60 %, посочен в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, е изпълнен.

(95)

Констатирано е, че средната добавена стойност, установена по този начин през отчетния период, е по-малка от 5 %, тоест много под прага от 25 %, определен в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Поради това Комисията стигна до заключението, че добавената стойност на включените по време на операциите по комплектуване или докомплектуване части е по-малка от 25 % от производствените разходи, както се изисква в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, за да може тези операции да представляват заобикаляне.

(96)

В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент Комисията проучи дали вносът на продукта, предмет на разследването, е намалил коригиращия ефект на действащите понастоящем мерки както по отношение на количествата, така и на цените.

(97)

Въз основа на предоставените и проверени данни от Çolakoğlu и Marcegaglia, Çolakoğlu е изнесло 40 000—50 000 тона през отчетния период. В същото време потреблението на Съюза при свободни продажби бе оценено от заявителя на около 1 200 000 тона за отчетния период. Следователно пазарният дял на вноса от Турция е представлявал около 4 % от потреблението на Съюза при свободни продажби през отчетния период и над 3 % от потреблението на Съюза при свободни продажби, установено през периода на първоначалното разследване. Освен това, тъй като Комисията установи значителен свободен капацитет в завода за горещо валцоване на Çolakoğlu, дружеството би могло значително да увеличи обема на износа си в бъдеще.

(98)

По отношение на цените Комисията сравни средната цена, която не нанася вреда, установена в първоначалното разследване, със среднопретеглените експортни цени CIF, определени въз основа на статистическите данни на Евростат, надлежно коригирани, за да се включат разходите след митническото оформяне. Комисията използва статистически данни на Евростат, тъй като сделките между Çolakoğlu и Marcegaglia се основават на договор за ишлеме, който представлява такса за услуга и не отразява пазарна цена. Това сравнение на цените показа, че вносът от Çolakoğlu е бил с цени, занижени с повече от 13 % спрямо тези в Съюза.

(99)

След разгласяването Marcegaglia, Çolakoğlu и правителството на Република Турция заявиха, че предвид увеличаването на вноса от Индонезия съществуващите мерки по отношение на индонезийския внос нямат никакъв коригиращ ефект, който потенциално би могъл да бъде намален поради вноса от Турция, който е значително по-малък в абсолютно изражение.

(100)

Çolakoğlu също така заяви, че ако някакъв внос намалява коригиращите ефекти, това не би бил турският внос на SSHR, а по-скоро вносът на сляби, за които се твърди, че се преработват в SSHR в Съюза, предвид значително по-големите му обеми.

(101)

Комисията припомни, че въпреки че вносът на сляби от Индонезия в Съюза действително е бил по-голям по обем от вноса на SSHR от Турция, това все пак не променя констатациите от разследването, че вносът на SSHR от Турция е намалил коригиращия ефект на мерките, а именно, че този внос е представлявал повече от 4 % от общото потребление в Съюза през отчетния период и е подбивал цените в Съюза с над 13 %. Освен това продължаването на вноса на индонезийски SSHR не означава, че първоначалните мерки са били неефективни. Всъщност целта на мерките не е била да се премахне вносът, а по-скоро да се изравнят условията на конкуренция. Вносът на индонезийски SSHR в Съюза е продължил и дори се е увеличил, но се облага с мито, което има за цел да отстрани последиците от дъмпинга, нанасящ вреди.

(102)

Що се отнася до вноса на индонезийски сляби в Съюза, Комисията отбеляза, че наличието на други фактори, които биха могли да намалят коригиращия ефект на мерките, не е от значение за констатациите в разглеждания случай. Освен това член 13, параграф 1 от основния регламент не изисква от Комисията да анализира други фактори, ако има такива, които допълнително биха могли да намалят коригиращия ефект на митото.

(103)

След разгласяването Marcegaglia заяви, че поради ограничения си пазар вносът на черни SSHR от Турция не намалява коригиращия ефект на действащите мерки срещу вноса на индонезийски SSHR.

(104)

Както е посочено в съображение 12, Комисията отбеляза, че при първоначалното разследване е направено заключението, че черните и белите рулони имат едни и същи основни физични и химични характеристики, конкурират се помежду си и попадат в продуктовия обхват. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(105)

С оглед на горепосочените съображения, Комисията стигна до заключението, че съществуващите мерки са били изложени на риск по отношение на количествата и цените на вноса от Турция, предмет на настоящото разследване.

(106)

В съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент Комисията също така проучи дали има доказателства за дъмпинг спрямо установените преди това нормални стойности за сходния продукт.

(107)

За тази цел Комисията сравни средните експортни цени от Турция, основани на статистическите данни на Евростат, с нормалните стойности, установени по време на първоначалното разследване, коригирани с увеличението на цените на рулоните SSHR в Индонезия, както е посочено в публичните бази данни (14). Сравнението между нормалните стойности и експортните цени показа, че през отчетния период SSHR са били изнасяни на дъмпингови цени.

(108)

Въз основа на горепосочените констатации Комисията стигна до заключението, че антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на SSHR с произход от Индонезия, се заобикаля чрез вноса на продукта, предмет на разследването, изпращан от Çolakoğlu от Турция.

(109)

Като се има предвид, че степента на сътрудничество е била висока, тъй като отчетените експортни продажби на Çolakoğlu са представлявали [88 %—93 %] от общия обем на вноса от Турция в Съюза през отчетния период, и че никой друг турски производител по смисъла на член 13, параграф 4 от основния регламент не е поискал освобождаване, Комисията заключи, че констатациите относно практиките на заобикаляне, свързани с Çolakoğlu са представителни по отношение на целия внос от Турция.

(110)

Поради това в съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент обхватът на действащите антидъмпинговите мерки по отношение на вноса на SSHR с произход от Индонезия следва да бъде разширен с включването на вноса на продукта, предмет на разследването.

(111)

В съответствие с член 13, параграф 1, втора алинея от основния регламент мярката, чийто обхват трябва да бъде разширен, следва да бъде мярката, установена в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 за „всички други дружества“, която е окончателно антидъмпингово мито в размер на 17,3 %, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди облагане с мито.

(112)

В съответствие с член 13, параграф 3 от основния регламент, в който се предвижда мерките с разширен обхват да се прилагат спрямо вноса на територията на Съюза при регистрационен режим, въведен с регламента за започване на разследване, трябва да се събират мита върху този регистриран внос на продукта, предмет на разследването.

(113)

Както е описано по-горе, беше установено, че Çolakoğlu е участвало в практики за заобикаляне. Следователно на това дружество не може да бъде предоставено освобождаване съгласно член 13, параграф 4 от основния регламент.

(114)

Както бе посочено в раздел 2.2 по-горе, бе счетено, че Saritas, UCAS и AST не са производители износители, поради което нямат право да подават заявление за освобождаване. По подобен начин, предвид непълния отговор, Комисията не можа да установи дали Poyraz е истински производител и следователно има право на освобождаване.

(115)

С оглед на горепосоченото нито едно от дружествата не следва да бъде освободено от разширяването на обхвата на мерките.

(116)

На 30 януари 2023 г. Комисията представи на всички заинтересовани страни съществените факти и съображения, довели до изложените по-горе заключения, и ги прикани да представят коментари. Коментари бяха получени от Çolakoğlu и от правителството на Република Турция и бяха надлежно разгледани.

(117)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,