(1)

На 30 ноември 2021 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на мастни киселини с произход от Индонезия („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването след жалба, подадена на 18 октомври 2021 г. от Коалицията срещу нелоялната търговия с мастни киселини („жалбоподателя“ или „CUTFA“). Жалбата е подадена от името на промишлеността на Съюза за производство на мастни киселини по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

На 13 май 2022 г. Комисията започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса на мастни киселини с произход от Индонезия. Тя публикува известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(4)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и органите на Индонезия, известните вносители и ползвателите за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(5)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(6)

Бяха проведени изслушвания с производителя на биодизел Campa Iberia SAU („Campa“) и свързаното с него дружество IM Biofuel Italy S.r.l. („IMBI“), (наричани заедно „Campa/IMBI“), и включен в извадката производител от Съюза, AAK AB („AAK“).

(7)

Комисията получи коментари относно започването от производителите износители P.T. Musim Mas („Musim Mas“) и свързания с него износител P.T. Intibenua Perkasatama („IBP“) (наричани заедно „Musim Mas group“), P.T. Wilmar Nabati Indonesia („Wilmar“), P.T. Nubika Jaya и P.T. Permata Hijau Palm Oleo (наричани заедно „Permata group“) и правителството на Индонезия („ПИ“).

(8)

Musim Mas group, Wilmar и ПИ твърдят, че определението в жалбата на продукта, предмет на разследването, е твърде широко, тъй като включва мастни киселини, които не са предмет на жалбата (като мастни киселини, използвани за производството на биодизел, палмитинови киселини, използвани за храна за животни, растителни олеинови киселини, използвани за храна, и мастни киселини, получени от кокосово масло). ПИ твърди, че грешката на жалбоподателя да определи правилно продуктовия обхват в жалбата ще се отрази на валидността на жалбата и на основанието за започване на разследването.

(9)

Освен това бе заявено, че поради широкото определение на продукта, предмет на разследването, данните в жалбата (като производство, производствен капацитет, заетост, продажби, пазарен дял, печалба, причинно-следствена връзка и промишленост на Съюза) са непълни, тъй като са събрани само за видовете мастни киселини, върху които акцентира жалбоподателят.

(10)

Освен това Musim Mas group и Wilmar заявиха, че вносът от Индонезия е завишен в жалбата, тъй като включва мастни киселини, внасяни в Съюза за производството на биодизел, и други мастни киселини, които не се използват в храните, козметиката, личната хигиена и фармацевтиката, като например палмитинови киселини. В резултат на това потреблението и пазарните дялове, посочени в жалбата, не са верни.

(11)

Освен това бе заявено, че цената на вноса от Индонезия в жалбата е занижена, тъй като включва мастни киселини на по-ниски цени, произведени от отпадъци и странични продукти, които се използват за производството на биодизел. Следователно маржовете на подбиване също не са били точни.

(12)

Накрая Musim Mas group и ПИ завиха, че поради проблемите с разглеждания продукт и сходния продукт започването на разследването се основава на ненадеждна, непълна и неточна информация. Следователно и разследването страда от същите проблеми като жалбата и поради това разследването следва да бъде прекратено.

(13)

Определението на продукта в жалбата и в известието за започване се основава на информацията, с която жалбоподателят е разполагал към момента на изготвяне и подаване на жалбата. По това време нямаше информация, че продуктът, както е определен, може да включва видове мастни киселини, които не се произвеждат от промишлеността, подала жалбата. Този въпрос излезе на преден план след започването и беше разгледан по подходящ начин, както е обяснено по-долу в съображения 91—102 и 108—124. Що се отнася до данните за вредата, съдържащи се в жалбата, твърденията, обобщени в съображение 9, са фактически неверни или се основават на погрешно разбиране. Всъщност данните за вредата в жалбата се отнасят за разглеждания продукт. Определението на продукта се основаваше на продукта, произведен от жалбоподателя, и отразяваше целевия продуктов обхват. Анализът на вредата се основаваше на целевия продуктов обхват, който беше действителният продукт, който жалбоподателят искаше да обхване. Следователно данните в жалбата по отношение на анализа на вредата са пълни, което беше потвърдено от разследването.

(14)

Данните за индонезийския внос, посочени в жалбата, се основават на информацията, с която жалбоподателят е разполагал към онзи момент. Комисията внимателно проучи точността и адекватността на информацията, предоставена от жалбоподателя, и стигна до заключението, че различните видове мастни киселини имат едни и същи основни характеристики, което означава, че те принадлежат към една и съща продуктова категория. В същото време основните характеристики на разглеждания продукт дават възможност той да бъде отделен от други видове продукти до степен, в която те могат да бъдат смятани за различни и принадлежащи към друга категория мастни киселини. Следователно на етапа на започване изглежда, че предложеното от жалбоподателя определение на продукта отговаря на всички съответни законови изисквания.

(15)

Това не се поставя под съмнение от факта, че информацията и доказателствата, събрани след започването, доведоха до изясняване на продуктовия обхват след започването, както и до подходящо продуктово изключване, както е посочено в съображения 94—124. Данните в жалбата са в съответствие с разясненията, предоставени от Комисията в съображение 91. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(16)

Wilmar заяви, че жалбата не съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на констатацията за съществена вреда или заплаха от такава за производителите от Съюза. По-специално беше посочено, че производството и използването на капацитета не показват вреда, както и че заетостта и инвестициите са се увеличили и не отразяват вреда. Освен това бе заявено, че твърденията за подбиване на цените в жалбата са неубедителни, тъй като производителите от Съюза са увеличили значително продажните си цени. Беше посочено също така, че в жалбата липсват данни за рентабилността на жалбоподателя. Освен това бе заявено, че няма също така опасност от причиняване на вреда, тъй като индонезийският капацитет е бил надценен, а вътрешното търсене се е увеличавало.

(17)

Комисията напомня, че съгласно член 5, параграф 2 от основния регламент се изисква жалбата да съдържа информацията за промени в обема на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов, за въздействието на този внос върху цените на сходния продукт на пазара на Съюза и произтичащото въздействие на вноса върху промишлеността на Съюза, доказано чрез относими (не задължително всички) фактори и индекси, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза, като изброените в член 3, параграфи 3 и 5 от основния регламент, с която жалбоподателят обичайно разполага. Не всички фактори трябва да показват влошаване, за да бъде установена съществена вреда.

(18)

В това отношение жалбата показва цялостна вредоносна тенденция както в макро-, така и в микропоказателите. Анализът показа, че производството и използването на капацитета са намалели. По отношение на увеличенията на продажните цени на производителите от Съюза Комисията счете, че тези увеличения не са достатъчни, за да поставят под въпрос твърденията на жалбоподателите за подбиване на цените, и че те частично отразяват увеличението на разходите за суровини. По отношение на информацията за рентабилността на жалбоподателя, твърдението на Wilmar е фактически невярно. Жалбата съдържаше достатъчно информация под формата на индекси за отрицателното развитие на маржовете на печалба на промишлеността на Съюза. Информацията бе счетена за поверителна поради ограничения брой производители от Съюза, подали жалба и оказали подкрепа, както и поради високата бизнес чувствителност на тези данни. Освен това в жалбата се посочва, че причината за увеличаването на инвестициите не е свързана с изграждането на капацитет, а с националните екологични изисквания. Въпреки че заетостта се е увеличила незначително, Комисията счете, че като цяло в жалбата са предоставени достатъчно доказателства за наличието на състояние, увреждащо промишлеността на Съюза. Накрая, по отношение на индонезийския капацитет и вътрешното търсене, жалбоподателят представи доказателства, че индонезийското производство е по-голямо от местното търсене и потребление. Освен това по-ниското ниво на капацитета и нарастващото вътрешно търсене не са достатъчни, за да се опровергае наличието на съществена вреда. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(19)

Musim Mas group и Wilmar също така заявиха, че жалбата не е представителна за производството на мастни киселини в Съюза, тъй като в нея не са включени данни от производителите на биодизел в Съюза, които също произвеждат мастни киселини в значителни количества.

(20)

В това отношение Комисията отбелязва, че мастните киселини, произвеждани като страничен продукт от производството на биодизел, не са били включени в обхвата на разследването. На 21 януари 2022 г. Комисията включи в досието бележка, в която се разяснява този въпрос. Следователно в жалбата не се поставя въпросът за представителността на промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(21)

Musim Mas group и Wilmar също така заявиха, че производителите от Съюза, които са свързани с индонезийски производители на мастни киселини или малайзийски износители на мастни киселини за Съюза, следва да бъдат изключени от определението за промишлеността на Съюза, тъй като тези дружества са били обект на конфликт на интереси, и в този случай беше посочено, че Комисията следва да преоцени дали останалите жалбоподатели ще достигнат необходимия праг за подаване на жалба.

(22)

Комисията отбелязва, че при анализа преди започване на процедурата не е установена причина за изключване на производители от Съюза. Що се отнася до производителите от Съюза, свързани с малайзийските износители на мастни киселини, Musim Mas group и Wilmar не обясниха какво е естеството на предполагаемия „конфликт на интереси“, защо той би следвало да доведе до изключване на тези производители от определението за промишлеността на Съюза и какво е правното основание за такова изключване. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(23)

Musim Mas group също така заяви, че правителствата на Малайзия и Индонезия са възприели сходна политика по отношение на износните мита върху суровото палмово масло („CPO“) и суровото палмистово масло („CPKO“), и ако тази политика е причинила вреда на промишлеността на Съюза, разследването следва да обхване и Малайзия. Освен това бе заявено, че целта на жалбоподателя е била да блокира вноса от Индонезия в полза на малайзийските дружества, които са свързани с производителите от Съюза.

(24)

В жалбата е направена оценка на вноса от Малайзия. Въпреки това, според информацията, с която разполага жалбоподателят, обемът на вноса от Малайзия е бил много по-малък от този от Индонезия и е отбелязал малък спад от 2018 г. до март 2021 г. Освен това малайзийският внос е бил извършен на цена над целевата цена на промишлеността на Съюза и не е могъл да причини вреда. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(25)

Musim Mas group и Wilmar също така заявиха, че жалбоподателят неправилно е приписал цялата предполагаема вреда, понесена от промишлеността на Съюза, на вноса от Индонезия. Освен това Musim Mas group заяви, че всяка причинно-следствена връзка между предполагаемата вреда, понесена от промишлеността на Съюза, и вноса от Индонезия е засегната също така от въпросите, посочени в съображение 8. Wilmar твърди, че други причини за вредата са довели до прекъсването на причинно-следствената връзка, за които се прави опит да бъдат установени в жалбата, като например: 1) увеличението на основната суровина на производителите от Съюза — лойта, при производството на биогорива, 2) въздействието на пандемията от Covid-19 върху автомобилните сектори, 3) неефективността на промишлеността на Съюза, причинена от липсата на инвестиции в ново и в по-добро оборудване, 4) резултатите на промишлеността на Съюза по отношение на точността и качеството, 5) прекомерните производствени разходи в резултат на завишените разходи за труд, 6) географски неблагоприятното местоположение на производствените съоръжения, което увеличава разходите за достъп до суровините и засяга възможностите за износ, и 7) регулаторните промени, включително влизането в сила на законовите изисквания за 3-монохлоропропандиол (3-МСPD).

(26)

Жалбата включваше анализ на други фактори, които биха могли да повлияят на причинно-следствената връзка между предполагаемия дъмпингов внос от Индонезия и вредоносното за промишлеността на Съюза състояние, т.е. друг внос, цената на суровините и износът на промишлеността на Съюза. Нито един от другите фактори обаче не е довел до отслабване на причинно-следствената връзка в жалбата. Това е достатъчно доказателство, с което жалбоподателят обичайно разполага и което показва, че очевидната съществена вреда не е причинена от други фактори. По време на разследването на заинтересованите страни се предлага възможност да представят по-подробно изложени твърдения относно други фактори, които биха могли да повлияят на причинно-следствената връзка и които се оценяват от Комисията.

(27)

Musim Mas group заяви също така, че поради неправилното определение на разглеждания продукт и на съответния сходен продукт в жалбата не е разгледан интересът на Съюза по отношение на производителите, ползвателите и вносителите на мастни киселини, които не се конкурират с мастните киселини, произвеждани от жалбоподателя (като например промишлеността за биодизел на Съюза и потребителите на вносни мастни киселини, които не се използват в хранително-вкусовата промишленост, козметиката, личната хигиена и фармацевтиката, включително палмитинови киселини и мастни киселини, произведени от кокосово масло).

(28)

Съгласно член 5, параграф 2 от основния регламент не се изисква жалбоподателят да включва в жалбата информация за интереса на Съюза, а проверката за наличие на интерес на Съюза не е от значение за започването на разследването. Във всеки случай, както е посочено в съображение 20, мастните киселини, произведени като страничен продукт от производството на биодизел, не са обхванати от жалбата/разследването.

(29)

Wilmar твърди, че жалбата не съдържа достатъчно доказателства, обосноваващи прилагането на член 7, параграф 2а от основния регламент. По-специално той заяви, че износната такса, въведена с цел финансиране на Фонда за плантации за маслодайни палми, е служила като законен данък, генериращ приходи от конкурентни стоки, и че твърдението на жалбоподателя, че таксата върху износа е довела до нарушение на цените на CPO и CPKO, е неоснователно. Освен това той твърди, че в жалбата не е установено, че износните мита и таксата върху износа действат като двойна система, която функционира като ограничител на износа, и че предполагаемата максимална цена на CPO и CPKO и системата за тръжни процедури, организирана от държавните дружества под наименованието P.T. Perkebunan Nusantara (наричани заедно „PTPN“) не са довели до обезценяване на цените на CPO на вътрешния пазар. Цените, приети от PTPN, са резултат от състезателни тръжни процедури, а системата за тръжните процедури представлява прозрачен ценови механизъм, подобен на други пазари за борсова търговия. Според тях няма доказателства, че PTPN умишлено е определило изкуствено ниски цени. PTPN продава на най-високата цена и цените, които PTPN може да получи на публичните търгове, не зависят само от цената, на която PTPN желае да продава, но и от цената, която купувачите са готови да платят. Поради това Wilmar изтъкна, че цената, която PTPN в крайна сметка приема, е пазарна цена, отразяваща търсенето и предлагането в Индонезия. Освен това фактът, че цените на CPO в Индонезия са били по-ниски от тези на други международни пазари, не доказва, че цените са били изкуствено занижени, тъй като Индонезия е най-големият производител на CPO в света. Накрая беше посочено, че предполагаемите ценови разлики между вътрешните цени на CPO и CPKO и международните цени са погрешни, тъй като жалбоподателят е използвал две различни и непоследователни референтни стойности, т.е. за CPO — вътрешната цена в Малайзия, а за CPKO — цените CIF на пристанище Ротердам. Wilmar и Musim Mas group заявиха, че жалбоподателят е трябвало да използва една референтна стойност както за CPO, така и за CPKO. Wilmar заяви, че предполагаемите ценови разлики от 14 % за CPO и 11 % за CPKO не отговарят на „значително по-ниския“ праг, който се изисква съгласно член 7, параграф 2а от основния регламент.

(30)

Комисията не се съгласи с това твърдение. От жалбоподателя не се изискваше да установи, че износните мита и таксата върху износа действат като двойна система, която е функционирала като ограничение на износа. Износните мита са едно от нарушенията във връзка със суровините, посочени в член 7, параграф 2а от основния регламент. По отношение на референтните стойности жалбоподателят използва най-представителната референтна стойност, с която разполага, и тя беше счетена от Комисията за подходяща на етапа на жалбата. Освен това Комисията установи, че разликата в цените в този случай, както е представена в жалбата, е „значително по-ниска“ по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(31)

Permata group заяви, че жалбоподателят е допуснал грешка, като е посочил, че целта на износните мита е била да допринесе за индонезийската политика, насочена към преход на индонезийската икономика към производство на стоки с висока стойност, като например олеохимични продукти. Според Permata group износните мита са въведени с конкретната цел да се осигури местното търсене на олио за готвене и да се гарантира стабилността на цената му. Ето защо Permata group заяви, че не е имало нарушение на цените на суровините по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент, тъй като износните мита не са били предвидени или въведени с цел да се поддържат цените на CPO и CPKO на изкуствено ниско равнище в полза на олеохимичните продукти.

(32)

Комисията отбеляза, че в анализа на наличието на нарушения на цените на суровините се взема предвид въздействието на нарушенията върху цената на суровините, независимо от целта на мерките, които причиняват нарушенията. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(33)

В заключение Комисията припомни, че правният стандарт за доказателствата, които се изискват при подаване на жалба, ясно показва, че количеството и качеството на информацията в жалбата не е същото като това, което се изисква за окончателно определяне в края на разследването. Както е обяснено в съображение 13, на етапа на започване беше счетено, че предложеното от жалбоподателя определение на продукта отговаря на всички съответни законоустановени изисквания. Съществуването на елементите, необходими за приемането на мярка или за прекратяването на процедура, се потвърждава постепенно с напредването на разследването. Не е изключено да настъпят промени в периода между етапа на подаване на жалбата и приключването на разследването. С оглед на това Комисията не се съгласи, че има някакви проблеми, свързани с предоставената в жалбата информация, които да налагат прекратяване на разследването.

(34)

Като цяло в анализа на Комисията се потвърждава, че нито един от горепосочените елементи, независимо дали е фактически верен или не, не е достатъчен, за да постави под въпрос заключението, че жалбата съдържа достатъчно доказателства, целящи да докажат наличието на дъмпинг на мастните киселини, внасяни от Индонезия, който причинява вреда на промишлеността на Съюза. Тези аспекти бяха установени въз основа на най-надеждните доказателства, с които жалбоподателят разполагаше към момента на подаване на жалбата, и бяха счетени за достатъчно представителни и надеждни за целите на започване на разследване.

(35)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

(36)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията направи подбор на извадка въз основа на член 17 от основния регламент, като определи за основни критерии представителността по отношение на обема на производството и продажбите на сходния продукт в Съюза в периода от 1 октомври 2020 г. до 30 септември 2021 г. Тази извадка се състоеше от четирима производители от Съюза, на които се падаха 61 % от изчисления общ обем на производството и 63 % от продажбите. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени. Извадката беше потвърдена и счетена за представителна за промишлеността на Съюза.

(37)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка, и ако това е така, да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(38)

Нито един от несвързаните вносители не предостави исканата информация и не се съгласи да бъде включен в извадката. С оглед на липсата на отговори Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

(39)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка, и ако това е така, да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Индонезия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Индонезия с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, ако има такива, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(40)

Шестнадесет производители износители от разглежданата държава, принадлежащи към осем групи, предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители, принадлежащи към две групи, въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, който може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и с органите на засегнатата държава. Не бяха получени коментари.

(41)

Девет производители износители от Индонезия, принадлежащи към седем групи, поискаха индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. Комисията информира невключените в извадката производители износители, че от тях се изисква да предоставят отговори на въпросника, ако желаят да им бъде предоставено индивидуално разглеждане. Две невключени в извадката групи производители износители предоставиха отговори на въпросника.

(42)

Поради сложността на разследването и сложната структура на включените в извадката производители износители (4) (една от двете групи производители износители включваше двама производители в Индонезия и един търговец в Сингапур, докато другата група беше част от многонационална корпорация със сложен канал за дистрибуция) Комисията заключи, че не е възможно да предостави индивидуално разглеждане и да приключи разследването в законоустановения срок.

(43)

В коментарите си след окончателното разгласяване (както е посочено в съображение 57) Permata group заяви, че Комисията е нарушила разпоредбите на член 17, параграф 3 от основния регламент и член 6.10.2 от Антидъмпинговото споразумение (АДС) на СТО. По-специално Permata group заяви, че Комисията е отхвърлила искането ѝ за индивидуално разглеждане въз основа на сложността на разследването и на сложната структура на включените в извадката производители износители, а не въз основа на броя на износителите или производителите, поискали индивидуално разглеждане, което би направило индивидуалните разглеждания прекомерно обременяващи и би попречило на своевременното приключване на разследването. Освен това Permata group твърди, че индивидуалното ѝ разглеждане не би било прекомерно обременяващо и не би попречило на своевременното приключване на разследването, тъй като Комисията е разполагала с още пет месеца до крайния срок за налагане на окончателни мерки. Освен това Permata group добави, че първоначалното забавяне на разследването поради определянето на продуктовия обхват не се дължи на Permata group и не би могло да доведе до отнемане на процесуалните права на Permata group.

(44)

Комисията отбеляза, че действително е отхвърлила двете искания за индивидуално разглеждане въз основа на факта, че тези индивидуални разглеждания биха били прекомерно обременяващи. Всъщност, въпреки погрешното позоваване на „включените в извадката производители износители“ в съображение 42, от контекста и изреченията непосредствено преди и след него става ясно, че правилното позоваване е на двамата „невключени в извадката производители износители“, които са поискали индивидуално разглеждане, и съображение 42 трябва да се чете в този смисъл. В изречението в скоби в същото съображение се разяснява, че споменатите производители износители действително са Permata group („една от двете групи производители износители включваше двама производители в Индонезия и един търговец в Сингапур“) и P.T. Unilever Oleochemical Indonesia („Unilever Indonesia“ — „другият е част от многонационална корпорация със сложен канал за дистрибуция“), които поискаха индивидуално разглеждане. По този начин Комисията приложи правилния правен критерий в своята оценка и потвърди, че не е било възможно да се предостави индивидуално разглеждане поради сложността на разследването и сложната структура на невключените в извадката производители износители, които са поискали индивидуално разглеждане, което би направило индивидуалното разглеждане прекомерно обременяващо, така че навременното приключване на разследването е могло да бъде застрашено.

(45)

Всъщност Комисията отбеляза също така, че въпреки че броят на групите производители износители, подали попълнения въпросник за индивидуално разглеждане, е ограничен до две, тяхната сложна структура би включвала проверката на няколко субекта. За да разреши индивидуално разглеждане, Комисията следваше да провери всички производители, свързаните търговци и вносители, участващи в продажбата на разглеждания продукт в Съюза, и да анализира всички техни канали за дистрибуция, както беше направено за включените в извадката производители износители. Независимо от първоначалното забавяне на разследването, дължащо се на определянето на продуктовия обхват, подобна проверка и анализ, по-специално с участието на повече от една група със сложна структура, биха били прекомерно обременяващи. Всъщност петте месеца, споменати от Permata group в съображение 43, не са изцяло посветени на етапа на разследване и констатации в рамките на процедурата, тъй като тези процедури включват няколко месеца за административни производства (обработка на коментари, провеждане на изслушвания, вътрешни одобрения, консултации с други служби на Комисията, превод и т.н.). Всички тези фактори, както и сложността на засегнатите дружества (която ще определи времето, необходимо за извършване на подходящ анализ на всеки производител износител), трябва да бъдат взети предвид заедно. Освен това в тази връзка трябва да се има предвид, че двете дружества, включени в извадката, също са имали изключително сложни структури, които са изисквали отделянето на значителни ресурси за разследване и административни ресурси, за да бъдат включени те в извадката и да се получат точни резултати. Следователно Комисията не може да бъде упреквана за това, че е решила да не включи две допълнителни групи и да поеме риска да не може своевременно да приключи и публикува резултатите от разследванията. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(46)

В коментарите си след допълнителното окончателно разгласяване (както е определено в съображение 58) Permata group повтори предишните си коментари и заяви, че Unilever Indonesia изглежда вече не поддържа искането си за индивидуално разглеждане. Следователно натоварването на Комисията щеше да бъде още по-ограничено.

(47)

Комисията отбеляза, че това твърдение е фактически невярно и поради това беше отхвърлено, тъй като Unilever Indonesia повтори искането си до изслушването след окончателното разгласяване, както е посочено в следващото съображение.

(48)

По време на изслушването след окончателното разгласяване Unilever Indonesia и Unilever Europe BV („Unilever“) заявиха, че моментът на провеждане на разследването не може да бъде причина за отхвърляне на искането на Unilever Indonesia за индивидуално разглеждане, като се има предвид вредното въздействие, което антидъмпинговите мерки биха могли да окажат върху дейността на Unilever в Европа.

(49)

Комисията отбеляза, че е в правото си да отхвърли искания за индивидуално разглеждане, когато те биха били прекомерно обременяващи и биха попречили на своевременното приключване на разследването. Както е обяснено по-горе, предоставянето на индивидуално разглеждане на Permata group и Unilever Indonesia би било наистина прекомерно обременяващо, с което би било застрашено своевременното приключване на разследването.

(50)

В жалбата жалбоподателят е предоставил достатъчно доказателства за нарушения във връзка със суровините в Индонезия по отношение на разглеждания продукт. Поради това, както беше обявено в известието за започване, разследването обхваща тези нарушения във връзка със суровините, с цел да се определи дали разпоредбите на член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент следва да бъдат прилагани по отношение на Индонезия. По тази причина Комисията изпрати допълнителни въпросници на правителството на Индонезия.

(51)

Комисията предостави онлайн достъп (5) до въпросниците за производителите от Съюза, вносителите, ползвателите и производителите износители в деня на започването. Освен това Комисията изпрати въпросник на CUTFA.

(52)

Комисията получи отговори на въпросника от CUTFA, ПИ и четирима производители от Съюза: Oleon N.V. („Oleon“), KLK Emmerich GmbH („KLK“), AAK, Cailà & Parés S.A. („Cailà & Parés“), четирима ползватели: Peter Greven Nederlands C.V., Peter Greven GmbH & Co. KG (наричани заедно „Greven group“), Schill + Seilacher „Struktol“ GmbH и Schill + Seilacher GmbH (наричани заедно „Schill + Seilacher group“), от трима включени в извадката производители износители: Musim Mas, IBP и Wilmar, от свързаните с тях търговци: Inter-Continental Oils & Fats Pte. Ltd. („ICOF Singapore“), Wilmar Trading Pte. Ltd., Volac Wilmar Feed Ingredients Ltd., и свързаните с тях вносители: ICOF Europe GmbH, IMBI и Wilmar Europe Trading B.V. („WETBV“).

(53)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества/организации:

(54)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2020 г. до 30 септември 2021 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2018 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(55)

Предвид техническата сложност на случая Комисията реши да не налага временни мерки и да продължи разследването.

(56)

На 1 юли 2022 г. в съответствие с член 19а, параграф 2 от основния регламент Комисията уведоми държавите членки и всички заинтересовани страни, че няма да бъдат налагани временни мита върху вноса на мастни киселини с произход от Индонезия и че разследването ще продължи.

(57)

На 1 август 2022 г. Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на мастни киселини с произход от Индонезия („окончателно разгласяване“). На страните беше даден срок, в който да представят своите коментари относно окончателното разгласяване. Комисията получи коментари от ПИ, от производителите износители Musim Mas group, Wilmar, P.T. Ecogreen Oleochemicals („Ecogreen“), Unilever Indonesia, ползвателите IMBI, Procter & Gamble International Operations SA („P&G“), Greven group, Schill + Seilacher group, Henkel Global Supply Chain B.V. („Henkel“), Kapachim S.A. („Kapachim“), Evonik Industries AG („Evonik“), Quaker Chemical Corporation („Quaker Houghton“), Omya GmbH („Omya“), Stéarinerie Dubois Fils („Stéarinerie Dubois“), NYCO Group („NYCO“), DHW Deutsche Hydrierwerke GmbH Rodleben („DHW“), E&S Chemie SAS („E&S“) и Unilever.

(58)

Въз основа на тези коментари Комисията промени някои от съображенията, въз основа на които възнамеряваше да наложи окончателно антидъмпингово мито, и съответно на 4 октомври 2022 г. и 28 ноември 2022 г. уведоми за това всички заинтересовани страни („допълнително окончателно разгласяване“ и „второ допълнително окончателно разгласяване“).

(59)

Коментари във връзка с допълнителното окончателно разгласяване бяха получени от Wilmar, Musim Mas, Permata group, Stéarinerie Dubois и Henkel, а във връзка с второто допълнително окончателно разгласяване — от Wilmar, Musim Mas и Permata group. Въпреки че Комисията поиска от заинтересованите страни да представят коментари, ограничени единствено до допълнителните окончателни разгласявания, Musim Mas, Permata group, Wilmar, Henkel и Stéarinerie Dubois повториха твърденията си, представени след окончателното разгласяване.

(60)

След окончателното разгласяване на заинтересованите страни бе предоставена възможност да бъдат изслушани в съответствие с разпоредбите на точка 5.7 от известието за започване. Във връзка с окончателното разгласяване бяха проведени изслушвания с Musim Mas group, Wilmar, Ecogreen, Unilever, Greven group, Schill + Seilacher group и AAK. Освен това по искане на Greven group беше проведено изслушване от служителя по изслушванията при търговските процедури. Служителят по изслушванията констатира, че правата на защита на заинтересованите страни в тази процедура са спазени.

(61)

На 24 август 2022 г. CUTFA оттегли жалбата си.

(62)

Коментари относно оттеглянето на жалбата бяха получени от ПИ, Musim Mas, Wilmar, P.T. Soci Mas и P.T. Energi Sejahtera Mas (наричани заедно „SOCI/ESM“), Ecogreen, P&G, Omya и Stéarinerie Dubois.

(63)

ПИ заяви, че предвид оттеглянето на жалбата Комисията следва незабавно да прекрати разследването поради липса на процесуална легитимация. В това отношение ПИ се позова на член 5.4 от АДС на СТО, който според него изисква наличие на процесуална легитимация, за да се обоснове разследването. Освен това според ПИ разследването няма да бъде подкрепено от повече от 50 % от производството на сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Съюза, и дори от 25 % от общия брой производители на сходния продукт в Съюза, с оглед на оттеглянето на жалбата и като се има предвид, че KLK, един от най-големите производители от Съюза, в първото си писмо от 15 август 2022 г. изрази мнение, че предложените антидъмпингови мита биха могли да създадат сътресения в доставките на мастни киселини от Азия, а след това във второто си писмо от 19 август 2022 г. се противопоставя изцяло на налагането на антидъмпингови мерки.

(64)

В началото Комисията отбелязва, че член 5.4 от АДС на СТО се отнася до започването на разследването. Поради това Комисията трябва да разполага с процесуална легитимация само при започване на разследването. Освен това прагът от 50 % и прагът от 25 % в член 5.4 от АДС на СТО се отнасят за различни групи производители от Съюза. Противно на заявеното от ПИ в представеното от него изявление, прагът от 50 % се отнася единствено до относителната тежест на производителите от Съюза, които подкрепят жалбата, в рамките на групата производители от Съюза, които я подкрепят или ѝ се противопоставят. Вместо това прагът от 25 % се отнася до „общото производство на сходния продукт, произвеждан от вътрешната промишленост“, и се отнася до процента на производителите от Съюза, които подкрепят жалбата, от това общо производство в Съюза. Освен това Комисията припомни, че съгласно установената съдебна практика (6) член 5.4 от АДС на СТО не задължава процесуалните органи на член на СТО, в този случай Комисията, да прекратят текущо антидъмпингово разследване, когато степента на подкрепа на жалбата спадне под минималния праг от 25 % от вътрешното производство. Всъщност този член се отнася само до необходимата степен на подкрепа на тази жалба, за да може Комисията да започне процедура. A fortiori, това се отнася и за прага от 50 %. Това тълкуване се потвърждава от формулировката на член 9, параграф 1 от основния регламент относно оттеглянето на жалбата, в която е използван глаголът „може“. Така дори при оттегляне на жалбата от страна на промишлеността на Съюза Комисията не е задължена да прекрати процедурата, а просто разполага с такова право. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(65)

Освен това ПИ твърди, че поради оттеглянето на жалбата и противопоставянето на мерките от страна на KLK анализът на вредата, извършен от Комисията, не е обхванал промишлеността на Съюза, разбирана като „вътрешна промишленост“, която съгласно член 4.1 от АДС на СТО следва да се отнася до вътрешните производители на сходния продукт като цяло или до по-голямата част от общото вътрешно производство на сходния продукт.

(66)

Комисията отбеляза, че понятието „вътрешна промишленост“, използвано за целите на определянето на вредата, не трябва непременно да включва същите вътрешни производители като тези, които съставляват вътрешната промишленост, взета предвид, за да се установи дали жалбата се ползва с достатъчна подкрепа в съответствие с член 5.4 от АДС на СТО. Всъщност член 5.4 от АДС на СТО се отнася до въпроса за правоспособността и не разглежда отделния въпрос за това какво представлява по-голямата част съгласно член 4, параграф 1 от АДС на СТО (7). В допълнение член 4.1 от АДС на СТО не изключва възможността производители, които не са подкрепили жалбата или не са оказали съдействие при разследването, да бъдат включени в определението на вътрешната промишленост (8). Освен това анализът на вредата, извършен от Комисията, обхвана цялата промишленост на Съюза, независимо от подкрепата или съдействието на всеки отделен производител от Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(67)

ПИ, Wilmar, Musim Mas, SOCI/ESM, Stéarinerie Dubois, P&G и Omya твърдят, че писмата на KLK и оттеглянето на жалбата показват, че налагането на антидъмпингови мита би било в противоречие с интереса на Съюза. По-специално Wilmar, P&G и Stéarinerie Dubois твърдят, че след оттеглянето на жалбата Комисията следва да прекрати разследването въз основа на член 9, параграф 1 от основния регламент, тъй като налагането на мерките би било в противоречие с интереса на Съюза. Освен това Wilmar се позова на две разследвания (9), прекратени от Комисията след оттеглянето на жалбата, както и на делото за полиестерни щапелни влакна (PSF) (10), в което Комисията анализира пет фактора, преди да заключи, че не е в интерес на Съюза да продължи разследването. Ecogreen заяви, че оттеглянето на жалбата е показало, че прекратяването на разследването би било в интерес на Съюза. Musim Mas заяви, че оттеглянето на жалбата и двете писма от KLK, посочени в съображение 63, които потвърждават, че KLK не е понесло вреда от вноса от Индонезия, потвърждават, че промишлеността на Съюза не е понесла вреда от вноса от Индонезия.

(68)

Комисията припомни, че оттеглянето на антидъмпингова жалба се урежда от член 9, параграф 1 от основния регламент, в който се предвижда, че „(п)ри оттегляне на жалба, процедурата може да бъде прекратена, освен когато прекратяването не е в интерес на Съюза“ (курсивът е добавен). Общият съд даде тълкувание на разпоредбите на член 9, параграф 1 от основния регламент, наред с другото, в решението по дело Philips Lighting Poland и Philips Lighting/Съвет, което не е оспорено с жалба (11). Общият съд призна, че институциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка за продължаване или прекратяване на разследването след оттегляне, и уточнява, че интересът на Съюза, строго погледнато, трябва да бъде взет предвид само ако Комисията обмисля прекратяване; в такъв случай Комисията трябва да провери дали прекратяването не противоречи на интереса на Съюза. В този контекст неотдавнашните разследвания, които Комисията реши да прекрати след оттеглянето на жалбата, нямат обща стойност на задължителен прецедент и вместо това съответстват на анализ на всеки отделен случай. Освен това анализът на интереса на Съюза, извършен от Комисията при разследването на PSF, не се отнася до продължаването на случая, а по-скоро до неговото прекратяване. Освен това при настоящото разследване Комисията извърши анализ на вредата за цялата промишленост на Съюза и разследването показа, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда, причинена от вноса от Индонезия на дъмпингови цени, както е посочено в съображения 180—372. Едно просто изявление в писмо от един производител от Съюза, без никакви подкрепящи доказателства, не противоречи на констатациите на Комисията от разследването. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(69)

Въз основа на горепосочените съображения Комисията реши да продължи разследването въпреки оттеглянето на жалбата и да проучи дали коментарите, направени след окончателното разгласяване, биха опровергали констатациите ѝ, че са изпълнени условията, обосноваващи налагането на мерки. Както е обяснено по-нататък в настоящия регламент, Комисията стигна до заключението, че условията за налагане на окончателни мерки остават изпълнени.

(70)

Продуктът, предмет на разследването, са мастни киселини с дължина на въглеродната верига С6, С8, С10, С12, С14, С16 или С18, с йодно число под 105 g/100 g и със съотношение на свободните мастни киселини към триглицеридите (степен на разлагане — DoS) от най-малко 97 %, включително:

с изключение на мастни киселини, сертифицирани по една от доброволните схеми (12) за производство на устойчиви биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, признати от Европейската комисия съгласно член 30, параграф 4, или по национална схема за сертифициране, създадена съгласно член 30, параграф 6 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13), понастоящем класирани в кодове по КН ex 2915 70 40, ex 2915 70 50, ex 2915 90 30, ex 2915 90 70, ex 2916 15 00, ex 3823 11 00, ex 3823 12 00, ex 3823 19 10 и ex 3823 19 90 (кодове по ТАРИК: 2915704095, 2915705010, 2915903095, 2915907095, 2916150010, 3823110020, 3823110070, 3823120020, 3823120070, 3823191030, 3823191070, 3823199070 и 3823199095).

(71)

В известието за започване терминът „степен на разлагане“ не е включен в определението на продукта, предмет на разследването. Въпреки това, след получените от страните коментари, както е обяснено в съображения 80—90, на 21 януари 2022 г. чрез бележка по досието Комисията потвърди продуктовия обхват, както е определен в известието за започване, като поясни, че разследването обхваща само мастни киселини с DoS от най-малко 97 %.

(72)

Мастните киселини са продукти от химическата трансформация на всяко растително масло, включително палмистово масло и палмово масло, или животинска мазнина. Поради това те рядко се срещат като свободни молекули в природата и по-скоро се получават чрез дестилация и фракциониране на масла и мазнини.

(73)

Мастните киселини се използват за широк кръг от приложения, поради което могат да бъдат открити в множество широко разпространени продукти, например в няколко хранителни продукта, фуражи за животни, сапуни, детергенти, фармацевтични и козметични продукти, и други продукти за лична и домашна хигиена.

(74)

Разглежданият продукт е продуктът, предмет на разследването, с произход от Индонезия („разглежданият продукт“).

(75)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основни приложения:

(76)

Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(77)

В коментарите си след окончателното разгласяване Stéarinerie Dubois твърди, че разглежданият продукт и продуктът, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, не са сходни продукти, по-специално защото няма пазар на Съюза за продукта, предмет на разследването, произведен от промишлеността на Съюза, който да отговаря на изискванията на REACH (14), както и на изискванията на кашер и халал.

(78)

В член 1, параграф 4 от основния регламент се посочва, че „сходен продукт“ означава продукт, който е идентичен или има характеристики, които са много сходни с тези на разглеждания продукт. Комисията установи, че продуктът, произвеждан и продаван в засегнатата държава, и продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза, имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики. Освен това промишлеността на Съюза произвежда големи количества мастни киселини, които са в съответствие със законодателството REACH и/или с изискванията на кашер и/или халал, както е посочено в съображение 337. Поради това Комисията потвърждава, че разглежданият продукт и продуктите, произвеждани и продавани на пазара на Съюза от промишлеността на Съюза, са сходни продукти.

(79)

Комисията получи коментари относно продуктовия обхват от Musim Mas group, Wilmar, AAK, Campa/IMBI, EBB (Европейски съвет по биодизел), ASSITOL (Италианска асоциация на производителите на биодизел), APPA Biocarburantes (Испанска асоциация на производителите на биогорива), Neste (производител на дизелово гориво от възобновяеми източници) и две свързани дружества на Ecogreen, индонезийски производител на мастен алкохол: DHW, производител на полиоли, мастни естери, мастни амини и ненаситени мастни алкохоли, и E&S, производител на мастни естери, етоксилати и сулфонати. Жалбоподателят също представи коментари в тази връзка.

(80)

Neste поиска потвърждение от Комисията, че дестилатът от палмови мастни киселини („PFAD“) не попада в обхвата на разследването. PFAD е суровина на биологична основа от отпадъци и остатъци, получена от рафинирането на палмово масло за хранителни цели, използвано за производство на дизелово гориво от възобновяеми източници и други възобновяеми продукти.

(81)

Wilmar поиска разяснения дали отпадъчните води от производството на палмово масло („POME“) попадат в продуктовия обхват на разследването. POME е поток от отпадъчни води, възникващ при физическото пресоване за добив на палмовото масло, и е суровина, използвана при производството на биогорива. POME се състои предимно от вода и малък процент масла и твърди вещества.

(82)

AAK поиска изключването на палмовото масло с високо съдържание на мастни киселини, от обхвата на разследването, когато беше направено позоваване на код по КН 3823 19 90. По-специално дружеството изтъкна, че маслото, получено при рафиниране на палмови киселини, което е класирано в този код по КН, не е същото като мастната киселина и че съдържа значителен дял масло, което не позволява да се използва като мастна киселина. Беше обяснено, че маслото, получено при рафиниране на палмови киселини, е страничен продукт от операции по рафиниране нагоре по веригата и се използва като материал за влагане за производството на стеаринови киселини, които бяха обхванати от разследването.

(83)

Campa/IMBI и EBB заявиха, че производителите на биодизел са производители също на мастни киселини, тъй като те произвеждат мастни киселини като страничен продукт в процеса на производство на биодизел. По-конкретно се посочва, че в процеса на рафиниране на суровия нефт се получава отпадък, наречен „дестилат на мастни киселини“. Освен това мастните киселини се получават като остатък при производството на биодизел чрез трансестерификация на рафинирано масло и метанол.

(84)

В отговор на тези твърдения жалбоподателят потвърди, че видовете мастни киселини, използвани при производството на биодизел, не са били предназначени да попаднат в обхвата на разследването. Във връзка с това жалбоподателят заяви, че тези мастни киселини могат да бъдат разграничени поради разликите в производствените процеси (олеохимични цели, а не такива, свързани с производството на биодизел). Според жалбоподателя двата вида мастни киселини са различни продукти, които не се конкурират помежду си и не могат да бъдат част от един разглеждан продукт.

(85)

Освен това жалбоподателят обясни, че производството на олеохимични мастни киселини обхваща ключов процес, необходим за разлагане на триглицеридите, за да се освободят и отделят мастните киселини и глицерините, така че да се получи силно пречистен продукт с най-малко 97 % мастни киселини и само максимум 3 % неразделени мазнини. Този процес се нарича „разлагане“. За да се получи почти 100 % чист продукт, мастните киселини се подлагат на дестилация или фракциониране, с което се цели да се отстранят останалите неразложени мазнини и всички останали примеси. Както дестилираните, така и фракционираните мастни киселини попадат в продуктовия обхват, при условие че при тези продукти е спазен прагът на йодното число от 105 g/100 g.

(86)

Жалбоподателят обясни още, че процесът на производство на биодизел се състои в рафиниране на маслото с цел отстраняване на примесите, но не се извършва разлагане. В процеса на производство на биодизел като странични продукти се получават няколко дестилатни продукта, като например FAD (дестилат на мастни киселини), PFAD, PKFAD (дестилат на мастни киселини от палмови ядки).

(87)

Поради това жалбоподателят изтъкна, че DoS или степента на разлагане, която показва процента на разделената мастна киселина в маслото, представлява ясна и обективна разделителна линия за разграничаване на продукта, предмет на разследването, от други видове мастни киселини, които не са засегнати от разследването. DoS се изчислява, като киселинното число се раздели на осапунителното число. Киселинното число (или числото на неутрализация) и осапунителното число са определени в жалбата. Жалбоподателят обясни, че макар критерият за DoS да е бил разгледан на етапа на подаване на жалбата, причината, поради която не е бил запазен (т.е. изразен като киселинно число спрямо осапунителното число), е, че всички олеохимични мастни киселини в обхвата на продукта имат тази характеристика — съдържание на мастни киселини от най-малко 97 %.

(88)

Според жалбоподателя мастните киселини, използвани при производството на биодизел, имат много по-ниски стойности на DoS (между 81 и 97 %). Въз основа на гореизложеното жалбоподателят изтъкна, че DoS от 97 % следва да се смята за граничен критерий за разграничаване на мастните киселини.

(89)

AAK изрази своята подкрепа за подхода на жалбоподателя.

(90)

Wilmar обясни, че киселинното число, използвано при изчисляването на DoS, е най-подходящият начин за разграничаване на мастните киселини. Той твърди, че DoS не е толкова точна, колкото фиксираната граница, основана на киселинното число. Wilmar поиска от Комисията да включи киселинното число в контролния номер на продукта („КНП“).

(91)

Както е посочено в съображение 71, Комисията взе под внимание коментарите, предоставени от заинтересованите страни относно продуктовия обхват, и поясни чрез бележка към досието, че разследването обхваща само мастни киселини с DoS от най-малко 97 %. Поради това PFAD, POME, палмовото масло с високо съдържание на мастни киселини, класирано в код по КН 3823 19 90, и мастната киселина, получена като страничен продукт в процеса на производство на биодизел, не са били обхванати от разследването, тъй като тяхната DoS е по-ниска от 97 %. Комисията също така прикани заинтересованите страни да посочат всички количества мастни киселини с DoS от най-малко 97 %, внесени за целите на производството на биодизел, и да уточнят всички отличителни физически, химически и/или технически характеристики на този вид мастни киселини в сравнение с мастните киселини за други приложения.

(92)

Wilmar заяви, че тъй като въвеждането на праг на DoS от 97 % е променило значително продуктовия обхват, жалбата следва да бъде отхвърлена като съдържаща недостатъчно доказателства за дъмпинг или вреда. Освен това той заяви, че данните в жалбата се основават на определение на продукта, различно от използваното за целите на настоящото разследване.

(93)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Разяснението, предоставено с въвеждането на DoS от 97 % в определението на продуктовия обхват, както е обяснено в съображение 71, не промени нито продуктовия обхват, нито жалбата, тъй като чрез него просто беше по-добре пояснен и описан продуктът, обхванат от жалбата. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(94)

EBB, Musim Mas group и Campa/IMBI заявиха, че производителите на биодизел използват мастни киселини, получени от отпадъци, за производството на биодизел. Campa/IMBI и Musim Mas group заявиха, че по отношение на мастните киселини, използвани като основни суровини за производството на биодизел в завод за естерификация (15), се изисква те да бъдат със стойности на DoS от най-малко 97 %, и следователно мастните киселини, използвани от Campa/IMBI за производството на биодизел, би следвало да продължат да бъдат обхванати от разследването след разяснението, предоставено от Комисията в съображение 91. Campa/IMBI, Musim Mas group и EBB заявиха, че крайната употреба е единственият подходящ критерий за разграничаване между мастните киселини, обхванати от разследването, и мастните киселини, използвани за производството на биодизел. Освен това беше посочено, че сертификационният документ е от ключово значение за разбирането на крайната употреба на продукта. По-специално мастните киселини, които са необходими за козметичната, фармацевтичната, химическата или хранително-вкусовата промишленост, са разработени така, че да отговарят на различни изисквания за сертифициране (като например Kosher, Halal, GMP+, FSSC 22000, сертифициране по RSPO, ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001), докато производителите на биодизел се нуждаят само от сертифициране за съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 за възобновяемата енергия (RED II) (доброволна схема, призната от Европейската комисия съгласно RED II, като например ISCC EU или 2BSVS, или националните схеми за сертифициране). Беше посочено също така, че промишлеността на Съюза не е произвеждала и не е била в състояние да произвежда мастни киселини с висока стойност на DoS, предназначени за производството на биодизел, попадащи в обхвата на RED II, в която се насърчава използването на подобрени изходни суровини в това отношение. Campa/IMBI също така заяви, че внася този вид мастни киселини чрез код по ТАРИК 3823193089, който не е включен нито в жалбата, нито в известието за започване.

(95)

Campa/IMBI и EBB поискаха потвърждение от Комисията, че мастните киселини, използвани за производството на биодизел, не са обхванати от разследването. По-специално беше посочено, че определянето на продуктовия обхват обхваща мастните киселини, използвани от Campa/IMBI за производството на биодизел. Освен това беше посочено, че производителите на биодизел от Съюза не са посочени в жалбата като вносители или ползватели на мастни киселини и че биодизелът не е сред приложенията на разглеждания продукт, изброени в жалбата.

(96)

По подобен начин ASSITOL и APPA Biocarburantes изразиха несъгласие с използването на стойността на DoS за определяне на мастните киселини, обхванати от разследването, тъй като то не изключва всички мастни киселини, използвани за производството на биодизел. Те заявиха, че следва да се приеме друг механизъм, а именно въз основа на крайната употреба на продукта съгласно член 254 от Митническия кодекс на Съюза.

(97)

Във връзка с това ASSITOL и Campa/IMBI поискаха от Комисията да публикува известие за изменение на известието за започване.

(98)

Комисията не можа да потвърди дали мастните киселини с DoS от поне 97 %, произведени от отпадъци, са разглежданият продукт, без да прецени дали имат същите основни физически, технически и химически характеристики, дали имат същото приложение и дали се конкурират със сходния продукт. Освен това суровините не са решаващ фактор за изключване на даден вид продукт от продуктовия обхват на разследването, ако крайните продукти са едни и същи и имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики.

(99)

Контролното посещение, извършено в помещенията на производителя износител в Индонезия, действително показа, че дестилираните мастни киселини, внасяни от IMBI, са произведени или от странични продукти, като PFAD, или от различни суровини от палмови отпадъци.

(100)

По време на контролното посещение в Индонезия Комисията оцени физическите характеристики на продукта (като външен вид, мирис, титър, цвят), техническите характеристики (като вид и клас, качество, форми на материала, устойчивост на цвета) и химическите характеристики (като киселинно число, осапунително число, йодно число и състав на мастните киселини) на дестилираните мастни киселини, произведени от отпадъци, в сравнение с другия вид мастни киселини. Разследването обаче показа, че дестилираните мастни киселини, произведени от отпадъци, имат много сходни физически, технически и химически характеристики с мастните киселини, произведени от CPO и CPKO. Ето защо при разследването не се установиха никакви основни физически, технически и химически характеристики, които да отличават дестилираните мастни киселини, произведени от отпадъци, от другия вид мастни киселини.

(101)

Освен това разследването показа, че дестилираните мастни киселини, произведени от отпадъци, са обхванати от законодателството на Съюза за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (RED II (16)), в което се посочва, че биодизелът, произведен от мастни киселини с използване на отпадъчни материали или странични продукти, може да бъде взет предвид от държавите — членки на ЕС, за целите, определени от RED II (17). Съгласно RED II (18), за да може биодизелът да бъде взет предвид от държавите — членки на ЕС, във връзка с техните цели за устойчивост, неговата изходна суровина, в този случай дестилираните мастни киселини, трябва да бъде сертифицирана, за да се гарантира спазването на стандартите за устойчивост и химическите стандарти.

(102)

Въз основа на това Комисията установи, че мастните киселини с DoS от най-малко 97 %, произведени от отпадъци и сертифицирани по доброволна схема, призната от Комисията съгласно член 30, параграф 4 от RED II (19), или по национална схема за сертифициране, създадена съгласно член 30, параграф 6 от RED II (20), макар и да имат същите характеристики като другите мастни киселини, имат различни приложения и не се конкурират със сходния продукт. Комисията също така потвърди, че тези мастни киселини, произведени от отпадъци, не са включени в жалбата. Поради това Комисията стигна до заключението, че тези мастни киселини не са част от разглеждания продукт, и поради това бяха изключени от разследването. Вследствие на това бе установено, че вносът на такива мастни киселини от включения в извадката, наред с друго, производител износител IBP, част от Musim Mas group, които са внасяни от IMBI, не е засегнат от настоящото разследване.

(103)

Тези допълнителни разяснения на продуктовия обхват, в допълнение към публикуваните в бележка към досието, както е посочено в съображение 71, са отразени в определението на продукта, предмет на разследването, както е посочено в съображение 70.

(104)

Дъщерните дружества на Ecogreen, DHW и E&S, поискаха изключването на мастна киселина C6 (търговско наименование: Ecoric 6), C8-C10 (търговско наименование: Ecoric 80), C16-C18, C18 ненаситена (търговско наименование: Ecoric 68 TA), C18:1 (търговско наименование: Ecoric 18W) от продуктовия обхват. Те изтъкнаха, че тези видове мастни киселини се произвеждат от свързания с тях производител износител Ecogreen по време на производствения процес на мастен алкохол и че те имат определени уникални характеристики и не могат да бъдат произведени със същото качество от производителите от Съюза. DHW и E&S заявиха, че първите три мастни киселини по-специално са били изнасяни от Ecogreen само за неговите филиали в Европа за вътрешна по-нататъшна преработка поради стабилността на качеството, непрекъснатостта на доставките и установената верига за сертифициране. По-специално DHW и E&S заявиха, че Ecoric 6 може да се произвежда само от CPKO и чисто кокосово масло в много малък обем. Освен това DHW и E&S заявиха, че в Съюза има и други киселини С6, но те се произвеждат чрез ферментация, която не може да се използва от Ecogreen. Освен това те изтъкнаха, че Ecoric 80 се произвежда предимно от CPKO и кокосово масло и се използва за производството на мастни естери, които след обработка от DHW по определен патент водят до получаване на естер с високо качество по отношение на вкуса, мириса и устойчивостта на цвета. Ecoric 68 TA е получена от CPKO, разпределението на въглеродните вериги е подобно на мастната киселина от лой и се използва за производството на мастни амини без лой. Ecoric 18W е използвана за получаване на естери, които имат добро поведение при ниски температури, по-добър цвят на крайния продукт и по-малко странични продукти. Накрая те заявиха, че олеиновата киселина на животинска основа е забранена в заводите им за производство на естери поради строгите правила на кашер.

(105)

В отговор жалбоподателят се противопостави на изключването на тези видове мастни киселини с аргумента, че то би засегнало целия обхват на продукта, предмет на разследването, тъй като изключването на продукта, поискано от филиалите на Ecogreen, обхваща цялата дължина на веригата на разглежданите мастни киселини — от С6 до С18. Освен това жалбоподателят изтъкна, че противно на твърденията на DHW и E&S, производителите от Съюза са били в състояние да произвеждат и действително са доставяли този вид мастни киселини на филиалите на Ecogreen, тъй като тези продукти не са били „уникални“ за Ecogreen group и всъщност са били взаимозаменяеми с мастните киселини, произвеждани от промишлеността на Съюза.

(106)

Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е произвеждала подобни мастни киселини и следователно продуктите, за които DHW и E&S са поискали да бъдат изключени от продуктовия обхват, са били в конкуренция с промишлеността на Съюза и са причинили вреда. Поради това Комисията отхвърли това искане за изключване.

(107)

В коментарите си след окончателното разгласяване Ecogreen повтори искането си за изключване, посочено в съображение 104. Ecogreen твърди, че противно на твърдението на жалбоподателя, искането му за изключване не обхваща цялата дължина на веригата на мастните киселини, обхванати от разследването, тъй като C12 (лауринова киселина), C14 (миристинова киселина), C16 (палмитинова киселина), C18 наситена (стеаринова киселина), както и техните смесени продукти не са част от искането му за изключване. Освен това по отношение на продуктите, включени в искането за изключване, Ecogreen твърди, че няма сходни продукти, произвеждани от промишлеността на Съюза. По-специално Ecogreen твърди, че неговите продукти Ecoric 6 включват специфично органично съединение, което не може да бъде открито в киселините С6, произвеждани от промишлеността на Съюза. Освен това Ecogreen твърди, че промишлеността на Съюза е използвала напълно различен производствен процес за продукти C6, C8-C10, C16-C18 и C18 (ненаситени). По-специално по отношение на С6 Ecogreen твърди, че промишлеността на Съюза използва ферментация и че нито Ecogreen group, нито нейните клиенти някога са одобрявали процеса на ферментация като производствен процес за мастните киселини, тъй като това може да повлияе на основните характеристики на произведените мастни киселини. По отношение на своя продукт C18:1 Ecogreen твърди, че той е с особено високо качество и че ползвателите на този продукт в Съюза са сключили споразумения за качество, които ги задължават да доставят на клиентите си естери, произведени от мастна киселина C18:1, отговаряща на строги спецификации.

(108)

Комисията се съгласи, че искането за изключване на продукта на Ecogreen не обхваща всички възможни дължини на въглеродната верига на съответните мастни киселини, но все пак обхваща значителна част от тях. Във всеки случай по отношение на продуктите, които са включени в искането за изключване, Ecogreen не обосновава твърдението си, че няма „сходни продукти“, произвеждани от промишлеността на Съюза. Що се отнася до органичното съединение, за което дружеството твърди, че отличава неговия продукт C6 от съответните продукти, произвеждани от промишлеността на Съюза, Ecogreen не е представило доказателства за неговата значимост, включително за концентрацията на това вещество в продукта и за начина, по който то влияе върху основните му характеристики и приложения. Освен това, тъй като в публично достъпната версия на изявлението не беше разгласена никаква информация за това вещество, включително неговото наименование, другите заинтересовани страни не можаха да представят коментари по тези аспекти. Що се отнася до предполагаемите разлики в производствения процес, Комисията припомня, че по принцип производствените процеси не са от значение, когато се преценява дали продуктите са „сходни“. В този конкретен случай Ecogreen не е предоставило конкретни доказателства за това как те ще повлияят на основните характеристики на крайния продукт. По-специално, що се отнася до ферментацията, самото Ecogreen представя предполагаемите разлики в основните характеристики на продукта, произтичащи от този процес, като една възможност, а не като установен факт, подкрепен с доказателства. С оглед на гореизложеното Комисията отхвърли това искане за изключване.

(109)

AAK поиска от Комисията да изключи олеиновата киселина за хранителни цели от продуктовия обхват на разследването. AAK заяви, че макар олеиновата киселина да е обхваната от разследването, могат да се разграничат два вида олеинова киселина: олеинова киселина за промишлени цели и олеинова киселина за хранителни цели. AAK заяви, че макар двата вида олеинова киселина да имат едни и същи основни химични свойства, тъй като тази за хранителни цели се използва за производството на хранителни продукти, производственият процес трябва да отговаря на по-строги стандарти, т.е. нивото на замърсителите в киселината не трябва да надвишава определено ниво, както е определено в Регламента на ЕС за храните (21). AAK също така изтъкна, че олеиновата киселина за хранителни цели е значително по-скъпа от тази за промишлени цели, не може да бъде заменена с олеинова киселина за промишлени цели, а промишлеността на Съюза не е била в състояние да доставя по-големи количества. AAK заяви, че е имало само незначителен внос на олеинова киселина за хранителни цели от Индонезия и следователно той не е могъл да причини вреда на промишлеността на Съюза. AAK заяви, че вероятно е единственият вносител от Съюза на значителни количества олеинова киселина за хранителни цели от други държави. AAK също така заяви, че съгласно неговата информация в Индонезия няма заводи за производство на олеинова киселина, която да отговаря на строгите изисквания за максимално ниво на замърсители в храните. AAK заяви, че повишените цени на потенциалния внос на олеинова киселина за хранителни цели от Индонезия ще доведат до повишаване на цените на ползвателите от Съюза за всички категории олеинова киселина и от Малайзия, което ще се отрази отрицателно на дейността на AAK. AAK предложи олеиновата киселина за хранителни цели да бъде изключена чрез позоваване на максималните нива на бензо[a]пирен и съдържанието на транс-мастни киселини, които са официално одобрените прагове, определени в Регламента на ЕС за храните.

(110)

В отговор на горепосоченото твърдение жалбоподателят изрази несъгласието си олеиновата киселина за хранителни цели да бъде изключена от обхвата на разследването. Във връзка с това жалбоподателят изтъкна, че олеиновата киселина за хранителни цели има същите основни физически, химически и технически характеристики като другите продукти, попадащи в обхвата на разследването, и следователно изключването на тази група продукти би довело до висок риск от заобикаляне на мерките. Освен това жалбоподателят заяви, че производителите, използващи олеинова киселина за хранителни цели, са също и ползватели на олеинова киселина за технически цели и следователно разграничението въз основа на крайната употреба не би спомогнало за избягване на риска от заобикаляне. Освен това според жалбоподателя олеиновата киселина за хранителни цели е налична от други източници на внос, които не са предмет на разследването, и следователно не съществува риск от недостиг на доставки.

(111)

Във връзка с това Комисията стигна до заключението, че олеиновите киселини за хранителни цели имат сходни основни физически, технически и химически характеристики с олеиновите киселини за промишлени цели. Въпреки че олеиновата киселина за хранителни цели е предмет на по-строги изисквания за качество и чистота, тя има същата дължина на въглеродната верига като олеиновата киселина, използвана за промишлени приложения. Разликата в цените на двата вида сама по себе си не е ключов елемент за изключване на продукта. Освен това промишлеността на Съюза действително произвежда олеинова киселина за хранителни цели, а съществуват и други източници на доставки, като например Малайзия. С оглед на това Комисията отхвърли искането за изключване.

(112)

В коментарите си след окончателното разгласяване AAK повтори искането си за изключване на олеиновата киселина за хранителни цели от продуктовия обхват на разследването. AAK критикува Комисията, че не е разгледала правилно неговите твърдения, и твърди, че е използвала непоследователни критерии за решението си да изключи мастната киселина, предназначена за производство на биодизел, в сравнение с олеиновата киселина за хранителни цели. По-специално AAK твърди, че в съображение 102 заключението на Комисията за изключване на мастните киселини, произведени от отпадъци, се основава на факта, че тези конкретни мастни киселини имат различни приложения и не се конкурират със сходния продукт, но същевременно имат същите характеристики като другите мастни киселини. От друга страна, за да не изключи олеиновата киселина за хранителни цели от продуктовия обхват на разследването, Комисията заключи в съображение 111, че олеиновите киселини за хранителни цели имат сходни основни физически, технически и химически характеристики с олеиновата киселина за промишлени цели със същата дължина на въглеродната верига. Освен това AAK заяви, че олеиновата киселина за хранителни цели и олеиновата киселина за промишлени цели имат различни приложения и не се конкурират помежду си, както и че твърдението на Комисията, че двата вида имат сходни физически, химически и технически характеристики, не е подкрепено с факти и не е обосновано в регламента. Накрая, AAK твърди, че ако Комисията е направила подобен анализ на олеиновата киселина за хранителни цели и за промишлени цели, е щяла да установи разлики във вида, класа и качеството на двата вида.

(113)

Комисията не се съгласи с тези твърдения. На първо място, що се отнася до мастните киселини, произведени от отпадъци, както е посочено в съображение 102, не се предполагаше, че мастните киселини, произведени от отпадъци, ще бъдат обхванати от разследването. Въпреки това, тъй като те имат същите физически, технически и химически характеристики като другите мастни киселини, те непреднамерено са били обхванати от определението на продукта. За да се увери, че разследването и потенциалните мерки са проведени и приложени правилно, Комисията проучи задълбочено този конкретен продукт, преди да потвърди, че той действително не е трябвало да бъде разследван/обхванат от мерки, както е обяснено в съображения 98—102. Различен е случаят с мастните киселини за хранителни цели (като олеиновата киселина за хранителни цели), които бяха обхванати от жалбата и за които жалбоподателите предоставиха доказателства за дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, потвърдени по време на разследването. На второ място, критиките, отправени от AAK, се основават на неправилно разбиране на фактическата и правната ситуация по отношение на искането за изключване на олеиновата киселина за хранителни цели. Дори ако олеиновата киселина за промишлени и хранителни цели се считат за два различни вида мастни киселини, както твърди AAK, това не би имало никакво значение за констатациите на Комисията. Промишлеността на Съюза произвежда и продава олеинова киселина за хранителни цели, като е възможно да има внос на олеинова киселина за хранителни цели от Индонезия (22), която би могла да се конкурира пряко с продукта, продаван от промишлеността на Съюза, и съответно да му причини вреда. Следователно няма причина Комисията да заключи, че изключването на олеиновата киселина за хранителни цели е оправдано. Всъщност логичното заключение трябва да бъде точно обратното: не е възможно да се изключи олеиновата киселина за хранителни цели, без да се наруши коригиращият ефект от мерките, които трябва да бъдат наложени.

(114)

AAK също заяви, че незначителното производство на олеинова киселина за хранителни цели в Съюза и наличието на още една трета държава, която доставя продукта, не подкрепят продължаването на включването на олеиновата киселина за хранителни цели в продуктовия обхват на разследването. По-специално AAK заяви, че при определянето на продуктовия обхват в миналото Комисията е отдавала значение на факта, че производството на даден вид продукт в Съюза е ограничено. В тази връзка AAK се позова на антидъмпинговото разследване на вноса на синтетични полиестерни щапелни влакна („PSF“) с произход от Малайзия и Тайван (23). AAK също се позова на преглед на обхвата на продукта относно антидъмпинговите мерки върху вноса на плосковалцовани продукти от силициева електротехническа (магнитна) стомана със зърнесто ориентирани структури („GOES“) с произход от Съединените американски щати и Русия, като заяви, че е изключен тънък вариант на този продукт, тъй като никой производител не е имал пряк интерес да го произвежда.

(115)

Освен двете дружества, посочени от AAK в изложението, трети производител от Съюза предлага олеинова киселина за хранителни цели на пазара на Съюза (24). Освен това Комисията отбеляза, че по отношение на този продукт доставките могат да се осъществяват и от доставчици от Малайзия. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(116)

AAK и Musim Mas group поискаха изключването на палмитиновата киселина, използвана за храна за животни, от продуктовия обхват. AAK е производител на палмитинова киселина в Съюза. Общото му търсене обаче надвишава производствения му капацитет. Беше посочено, че от CPO и CPKO се получава чиста палмитинова киселина с дължина на въглеродната верига С16. Според него лойта не може да се използва като суровина за производството на палмитинова киселина за производство на фуражи за животни, тъй като законодателството на ЕС в областта на фуражите забранява използването на животински мазнини във фуражите за преживни животни (25). Освен това беше посочено, че европейското производство на палмитинова киселина е незначително, като в Съюза има само двама други производители на палмитинова киселина, а именно KLK и IOI Oleo GmbH. AAK изчисли, че търсенето на палмитинова киселина в Съюза е 45 000 тона годишно. AAK заяви, че чистата палмитинова киселина не може да бъде заменена с други мастни киселини, нито пък други мастни киселини могат да заменят палмитиновата киселина. Освен това беше посочено, че мастните киселини, произведени от семена от рапица/канола, за които се твърди, че са основната суровина, налична в Съюза, не са подходящи за храна за животни, тъй като за разлика от палмитиновата киселина те не подпомагат производството на краве мляко. Според AAK производителите от Съюза нямат стимул да произвеждат значителни количества палмитинова киселина поради ниското търсене на стеаринова киселина, тъй като тези продукти се произвеждат паралелно. AAK предложи това изключване да се осъществи чрез премахване на C16 от определението на продукта.

(117)

В отговор на твърденията Cailà & Parés заяви, че може да произвежда 17 000 тона палмитинова киселина годишно, след като бъдат възстановени еднакви условия на конкуренция на пазара в Съюза, и според Cailà & Parés това количество представлява значителен дял от търсенето в Съюза.

(118)

С оглед на гореизложеното Комисията прие аргумента, че рентабилността на производството на палмитинова киселина е свързана с търсенето на стеаринова киселина. Въпреки това тя изрази мнение, че възстановяването на еднакви условия на конкуренция в Съюза за всички мастни киселини, включително палмитинова и стеаринова киселина, вероятно ще доведе до възстановяване и на стимулите на производителите в Съюза да произвеждат палмитинова киселина в значителни количества, включително палмитинова киселина, подходяща за храна за животни. Освен това съществуват и други източници на доставка на палмитинова киселина, като например Малайзия. Въз основа на това и като взе предвид предоставената от Cailà & Parés информация за производствения му капацитет, който е по-висок от обема на вноса от Индонезия и от търсенето на AAK, Комисията отхвърли искането за изключване на палмитиновата киселина.

(119)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group и AAK повториха искането си за изключване на палмитиновата киселина от продуктовия обхват. И двете дружества поставиха под въпрос способността на Cailà & Parés да увеличи производството си на палмитинова киселина след налагането на антидъмпинговите мерки. По-специално Musim Mas group заяви, че това е спекулативно твърдение, което не е подкрепено с никакви доказателства. AAK повтори, че производството на палмитинова киселина е било съчетано с производството на чиста стеаринова киселина и че за последната не е имало пазар в Съюза, тъй като основното приложение на чистата стеаринова киселина е в производството на восък от AKD (алкилкетенов димер), който вече не се е произвеждал в Съюза.

(120)

Комисията не прие тези аргументи нито относно техническия капацитет, нито относно стимулите за производство на палмитинова киселина. По отношение на техническия капацитет Комисията потвърди по време на контролното посещение в помещенията на Cailà & Parés, че общият капацитет на дружеството за производство на мастни киселини е значително по-висок от заявения от него капацитет за производството на палмитинова киселина (включително съответните съпътстващи или странични продукти) и не откри никакви очевидни затруднения, които биха могли да бъдат специфични за увеличеното производство на палмитинова киселина. По отношение на стимулите и както е посочено в съображение 118, разследването потвърди, че производството на палмитинова киселина е свързано с производството на стеаринова киселина. Въпреки това, противно на предположението на AAK, последната не се ограничава до чиста стеаринова киселина. По-специално за Cailà & Parés съпътстващите продукти от производството на палмитинова киселина са други видове стеаринова киселина, които се продават в значителни количества в Съюза. Поради това Комисията твърди, че налагането на мерки по отношение на мастните киселини, включително палмитиновата киселина и стеариновата киселина, вероятно ще възстанови и стимулите за производството на палмитинова киселина в Съюза.

(121)

Musim Mas group също твърди, че палмитиновата киселина не е трябвало да бъде обхваната от жалбата, тъй като жалбата е била насочена към мастни киселини за консумация от човека, а не за консумация от животни. Освен това, според Musim Mas group, производството на палмитинова киселина в Съюза е неподходящо за използване катоза храна за животни, тъй като се използва лой като суровина и следователно не може да отговаря на определени изисквания, като например тези на кашер и халал. Musim Mas group стигна до заключението, че Комисията е отхвърлила искането за изключване само поради възможността за прехвърляне на доставките на палмитинова киселина към Малайзия.

(122)

Комисията не прие тези аргументи. Освен „храна“ в жалбата изрично се споменава и „фураж“ (26), като приложение на продуктите в нейния обхват. Освен това разследването показа, че производителите от Съюза използват растителни масла, включително палмово масло, за производството на палмитинова киселина. Накрая, Комисията отбелязва, че както е показано по-горе, вместо да разчита само на други производители извън Съюза, тя е оценила и способността и стимулите на промишлеността на Съюза за увеличаване на производството си на палмитинова киселина.

(123)

Musim Mas group заяви, че тъй като за кокосовото масло не съществуват износни мита или таксата върху износа, мастните киселини, произведени от кокосово масло, не следва да бъдат предмет на жалбата.

(124)

Комисията отбелязва, че въпреки че в жалбата се твърди, че при CPO и CPKO е имало нарушения поради износното мито и износната такса за целите на член 7, параграф 2а от основния регламент, жалбата и разследването обхващат всички видове мастни киселини, обхванати от определението на продукта, а не само видовете, произведени от CPO и CPKO. Във всеки случай разследването не установи износ от Индонезия за ЕС на какъвто и да е вид мастна киселина, произведена само от кокосово масло. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(125)

В коментарите си след окончателното разгласяване NYCO поиска от Комисията да изключи от продуктовия обхват мастните киселини C8-C10. В това отношение NYCO заяви, че мастните киселини С8-С10 са много специфична форма на мастни киселини, произвеждани в ограничени количества в Съюза. Тези мастни киселини също са внасяни от Индонезия и Малайзия. NYCO заяви, че от септември 2021 г. насам на пазара е имало световен недостиг на мастни киселини C8-C10, което е довело до значително увеличение на цената на тези мастни киселини. NYCO заяви, че налагането на антидъмпингови мита върху този продукт би имало много отрицателни последици за неговата конкурентоспособност и рентабилност в световен мащаб, и поиска от Комисията да изключи тези мастни киселини от продуктовия обхват.

(126)

Комисията отбеляза, че коментарите относно продуктовия обхват е трябвало да бъдат представени в ранните етапи на разследването, за да се осигури достатъчно време за оценка на тяхната основателност и да се даде възможност на другите заинтересовани страни да реагират на тях. Освен това NYCO не представи никакви основни физически, химически и технически характеристики, които биха могли да разграничат този вид мастни киселини от другите видове мастни киселини, обхванати от разследването. Що се отнася до въпросите по същество на искането, и по-специално във връзка с интереса на Съюза, те са разгледани в съображение 470. С оглед на тези съображения твърдението беше отхвърлено.

(127)

В коментарите си след окончателното разгласяване Wilmar заяви, че продуктът, обхванат от мерките, следва изрично да изключва всички продукти, обхванати от кодове по ТАРИК, изключени от изчисляването на вноса.

(128)

Комисията потвърди, че описанието на разглеждания продукт, посочено по-горе, е съвместимо с изчисляването на вноса. Кодовете по ТАРИК, използвани за описание на продукта, са дадени само за информация.

(129)

Съгласно член 2, параграф 1 от основния регламент „нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в държавата на износа при обичайни търговски условия“.

(130)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки включен в извадката оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е представителен.

(131)

След това Комисията определи видовете на продукта, продавани на вътрешния пазар, които са били идентични или сравними с видовете, продавани за износ за Съюза на двамата производители износители.

(132)

После Комисията провери дали за всеки включен в извадката производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Комисията установи, че продажбите на някои видове на продукта на вътрешния пазар не са били представителни за двамата включени в извадката производители износители.

(133)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(134)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни или не, ако:

(135)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на РП.

(136)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на РП, ако:

(137)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че поне 80 % от продажбите на всеки вид на продукта на вътрешния пазар са били рентабилни и че тяхната среднопретеглена продажна цена е била по-висока от производствените разходи. Съответно нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар за тези видове продукти през РП.

(138)

За някои видове на продукта, за които не е имало продажби на вид на сходния продукт или те са били недостатъчни при обичайни търговски условия, или когато видът на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, освен ако не е било счетено за по-подходящо да се използва цената на достатъчно сравним вид на продукта, продаван на вътрешния пазар, която може да бъде коригирана с оглед на разликите във физическите характеристики, за да се осигури справедливо сравнение със съответната експортна цена, както е посочено в съображение 145.

(139)

За някои видове на продукта нормалната стойност бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на включените в извадката оказали съдействие производители износители по време на разследвания период:

(140)

За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са се продавали на вътрешния пазар, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(141)

Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители в Съюза.

(142)

Експортната цена беше определена въз основа на цената, на която внесеният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР, както и за реализиране на печалба.

(143)

Що се отнася до маржа на печалбата, поради неоказването на съдействие от нито един от несвързаните вносители, както е посочено в съображение 38, Комисията реши да прибегне до маржа на печалбата, използван при предишна процедура, отнасяща се до друг химически продукт, произвеждан от подобна промишленост и внасян при сходни обстоятелства, а именно марж на печалбата от 6,89 % (27), установен при проведено неотдавна разследване във връзка с поливинилови алкохоли (PVA).

(144)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на базата на цена франко завода.

(145)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Направени са корекции за разликите във физическите характеристики, разходите за обработка, товарене и допълнителни разходи, превоза в засегнатата държава, вътрешната застраховка, вътрешния океански превоз, превоза в Съюза, разходите за кредити, банковите такси, океанския превоз, океанската застраховка, разходите за опаковане, разходите за гаранции и комисиони.

(146)

Бе извършена корекция по член 2, параграф 10, буква и) за продажби чрез свързани търговски дружества. Установено е, че функциите на търговците в Сингапур и Обединеното кралство са сходни с тези на агент. Тези търговци са търсили клиенти, установявали са контакт с тях, носели са отговорността за процеса на продажба, получавали са надценка за услугите си и са търгували с широк спектър от стоки, различни от разглеждания продукт. Корекцията се състоеше от ПОАР на търговските дружества и печалбата, посочена в съображение 143.

(147)

В коментарите си след окончателното разгласяване Wilmar заяви, че съставлява единен стопански субект със свързания си търговец в Сингапур, WTPL, и следователно не следва да се правят корекции на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент за продажбите, извършени от WTPL. В поверителната версия на своето изявление Wilmar разви по-подробно своето твърдение. Освен това Wilmar твърди, че дори Wilmar и WTPL да не са съставлявали единен стопански субект, условията за прилагане на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент не са били изпълнени в случай на продажби от Wilmar чрез WETBV и Volac Wilmar Feed Ingredients Ltd („VWFI“). Wilmar заяви, че WETBV и VWFI, а не WTPL, са тези, които търсят клиенти, установяват контакт с тях, поемат отговорността за процеса на продажба и получават надценка за услугите си. Wilmar се позовава на договорите за продажба, поръчките за покупка, фактурите, товарителниците, документите за оформяне, потвържденията за оформяне и банковите извлечения, които са адресирани до WETBV и VWFI, а не до WTPL. По този начин WTPL не е участвало в продажбите, извършвани от WETBV и VWFI на несвързани лица в ЕС, и следователно не е изпълнявало никакви функции, подобни на тези на агент. Поради това не следва да се прави корекция на ПОАР и печалбата на WTPL за продажбите в ЕС, извършени от Wilmar чрез WETBV и VWFI. Wilmar се позова и на антидъмпинговото разследване на вноса на смеси от карбамид и амониев нитрат с произход от Русия (28). В това разследване един руски износител е продавал продукта, предмет на разследването, първо на свързан търговец в Швейцария, който впоследствие го е препродавал на свързания вносител в ЕС, а Комисията е коригирала продажните цени на несвързан клиент в ЕС само с оглед на ПОАР и печалбата на свързания вносител в ЕС съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, но не и с оглед на печалбата на свързания търговец в Швейцария. В коментарите си след допълнителното разгласяване Wilmar заяви, че тъй като Комисията е използвала методологията от разследването относно биодизела (посочена в съображение 163) по отношение на P.T. Musim Mas за изчисляване на експортната цена въз основа на принципа на недискриминация, Комисията следва да използва и за WINA методологията от разследването относно биодизела, и по-специално да формира експортна цена без приспадане на ПОАР и печалбата на WTPL.

(148)

Комисията внимателно разгледа коментарите, представени от Wilmar след окончателното и допълнителното разгласяване, и въз основа на всички съответни фактори счете, че предоставените от Wilmar доказателства обосновават третирането на Wilmar и WTPL като единен стопански субект.

(149)

Освен това Wilmar оспори използването на маржа на печалбата от 6,89 %, посочен в съображение 143, като твърди, че той не е актуален, не взема предвид последните промени на пазара, като например значителните колебания в цените на суровините и транспортните разходи, и не е приложим за разглеждания продукт.

(150)

Както е обяснено в съображение 38, никой от несвързаните вносители не оказа съдействие при настоящото разследване. Поради това, при липсата на алтернативни данни в досието, които да бъдат използвани, Комисията реши да използва маржа на печалбата, установен при неотдавнашното разследване на PVA. Този марж на печалбата е най-обективната основа, която може да се използва за постигане на задоволителна оценка на пазарната и следователно разумна експортна цена, въз основа на подробни данни за продажбите на сходен продукт. Комисията отбеляза, че Wilmar не е предложило други алтернативи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(151)

Wilmar заяви също така, че маржът на печалбата, установен в разследването на PVA, е бил за несвързан вносител в Съюза и поради това твърди, че той е неприложим в настоящия случай за коригиране на печалбата на търговец в трета държава, чиято дейност е различна от тази на вносител в Съюза.

(152)

Практиката на Комисията е да използва печалбата на несвързан вносител в Съюза като заместител на печалбата на търговец в трета държава при липса на алтернативни данни в досието, които биха могли да бъдат използвани. Комисията отбеляза, че Wilmar не е предложило други алтернативи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(153)

Във връзка с формирането на нормалната стойност за КНП (контролен номер на продукта), чиито продажби не са били считани за извършени при обичайни търговски условия поради цената, Wilmar твърди, че Комисията е трябвало да изчисли маржа на печалбата въз основа на всички продажби на вътрешния пазар, включително продажбите, отнасящи се до КНП, за които е трябвало да се формира нормалната стойност. Според Wilmar, тъй като цялостно за всички КНП, взети заедно, рентабилните продажби на вътрешния пазар представляват повече от 80 % от общите продажби на вътрешния пазар, всички продажби на вътрешния пазар трябва да се считат за извършени при обичайни търговски условия.

(154)

Комисията отбеляза, че аргументът на Wilmar е вътрешно противоречив и във всеки случай смесва две разпоредби на основния регламент. На първо място, що се отнася до вътрешното противоречие, аргументът на Wilmar не отчита факта, че проверката на обичайните търговски условия се извършва на нивото на всеки КНП. Целта е за всеки КНП да се определи дали съответните продажби са извършени при обичайни търговски условия по отношение на съответните разходи. В разглеждания случай нормалната стойност на този КНП трябваше да бъде формирана, тъй като се считаше, че продажбите на посочения КНП не са били извършени при обичайни търговски условия. Въпреки че не оспорва това заключение, направено въз основа на член 2, параграф 4, трета алинея, Wilmar твърди, че същите продажби следва да се използват за изчисляване на маржа на печалбата при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 6. Комисията не се съгласи с това твърдение. Продажбите, за които законосъобразно е счетено, че не са извършени при обичайни търговски условия и следователно могат да бъдат изключени от определянето на нормалната стойност (което Wilmar не оспорва), не могат впоследствие да бъдат използвани за изчисляване на маржа на печалбата при обичайни търговски условия. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(155)

Wilmar също така заяви, че за видовете на продукта, продавани както на вътрешния пазар, така и на пазара за износ, при формирането на нормалната стойност Комисията е следвало да използва данните за производствените разходи за износ (таблица EUCOP, а не DMCOP). В тази връзка Wilmar се позовава на решението по съединени дела С273/85 и С-107/86 (29), в които в точка 16 се посочва, че „целта на формирането на нормалната стойност е да се определи продажната цена на продукта, каквато би била, ако този продукт се продаваше в страната на произход или в страната на износ“.

(156)

Комисията отбеляза, че в същата точка на същото решение се посочва, че „Поради това трябва да се вземат предвид разходите, свързани с продажбите на вътрешния пазар“ и следователно производствените разходи на вътрешния пазар. Освен това се припомня, че нормалната стойност е цената, платена или подлежаща на плащане при обичайни търговски условия от независими клиенти в страната на износа, и следователно за формирането на нормалната стойност Комисията трябва да използва производствените разходи за продукта, продаван на вътрешния пазар, а не за изнасяния. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(157)

Wilmar също така заяви, че свързаните продажби на неговия вносител в Съюза следва да бъдат изключени от изчисляването на дъмпинговия марж, като изтъкна, че стандартната практика на Комисията е да изключва от изчисляването на дъмпинговия марж продажбите, извършени към свързани страни за собствено потребление, тъй като в такива случаи е невъзможно да се определи експортна цена въз основа на цената, на която внесеният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(158)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Комисията няма такава практика. В действителност съгласно доклада на Апелативния орган за съответствието по случай ЕО — крепежни елементи (DS397) (30) изчисленията на дъмпинга трябва да обхващат 100 % от експортните сделки. Освен това, както е посочено в член 2, параграф 9 от основния регламент, ако продуктите не се препродават на независим купувач, цената може да бъде определена на друга разумна основа. Поради това, с оглед на факта, че обемът на тези продажби представлява около 1 % от общия износ за Съюза и че свързаната цена е малко по-ниска от несвързаната цена, Комисията преразгледа изчислението на експортната цена, като използва цената за несвързани клиенти като заместител на цената за свързани клиенти за същите видове продукти.

(159)

Wilmar също така заяви, че ПОАР на свързания с него вносител в Съюза следва да се определят без финансовите разходи. В поверителната версия на своето изявление Wilmar разви по-подробно това твърдение.

(160)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Повече подробности за оценката на Комисията са предоставени на Wilmar в специфичното за него разгласяване, тъй като тя включваше поверителна търговска информация.

(161)

Wilmar също така твърди, че Комисията е приспаднала два пъти определени разходи на WETBV, веднъж като надбавка при изчисляването на експортната цена и след това като включени в ПОАР. В поверителната версия на своето изявление Wilmar разви по-подробно това твърдение.

(162)

Беше установено, че това твърдение е основателно, и поради това Комисията се съгласи съответно да преразгледа изчислението на експортната цена.

(163)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group заяви, че предвид факта, че в съображения 388—400 Комисията е заключила, че производствените разходи за продажбите на вътрешния пазар са били изкривени от експортните мита и такси, наложени от индонезийското правителство върху суровото палмово масло и суровото палмистово масло, както и от определянето на максимална цена, това означава, че и маржът на печалбата, получен от сравняването на производствените разходи за продажбите на вътрешния пазар с продажбите на вътрешния пазар, е бил изкривен и не може да се използва като марж на печалбата за формирана нормална стойност. В това отношение Musim Mas group се позова на разследването относно биодизела (31), в което Комисията не е използвала действителната печалба от продажбите на вътрешния пазар. Освен това Musim Mas group заяви, че Комисията е използвала печалба от 6 % като референтна стойност за своя анализ на промишлеността на Съюза, докато тя е използвала девет пъти по-висок марж на печалбата, за да формира нормалната стойност. Поради това Musim Mas group заяви, че Комисията е използвала необоснован марж на печалбата за формиране на нормалната стойност. Освен това Musim Mas group заяви, че тъй като Комисията е използвала разходи, които са предмет на нарушения, за да изчисли печалба, която е предмет на нарушения, това е довело до дъмпингов марж, предмет на нарушения, който е по-висок от маржа на вредата, което от своя страна е създало ситуация, при която Комисията е могла да се позове на член 7, параграф 2а от основния регламент, за да разследва тези същите разходи и да заключи, че те са предмет на нарушения. Поради това Musim Mas group заяви, че Комисията следва или да използва процент на ненарушена печалба за формиране на нормалната стойност при изчисляването на дъмпинга, преди да приложи член 7, параграф 2а, или изобщо да не прилага член 7, параграф 2а.

(164)

Комисията не е съгласна с това твърдение. Musim Mas смесва две различни разпоредби на основния регламент, т.е. член 2, параграфи 1—7 за определяне на нормалната стойност и член 7, параграф 2а за определяне на равнището на мерките. Комисията обикновено не може да пренебрегне действителната печалба на износителите от продажбите на вътрешния пазар при формирането на нормалната стойност в дадена държава, освен ако тя не може да бъде отхвърлена съгласно член 2, параграф 6 или член 2, параграф 6а от основния регламент. Освен това член 7, параграф 2а от основния регламент не обхваща изчисляването на нормалната стойност. Член 7, параграф 2а позволява на Комисията да определи мерките на равнището на дъмпинговия марж в случаите, когато жалбоподателят твърди, че съществуват нарушения във връзка със суровините и разследването потвърждава тези твърдения. Нормалната стойност се изчислява отделно от тази разпоредба. Поради това Комисията не може да пренебрегне маржа на печалбата от продажбите на вътрешния пазар, извършени при обичайни търговски условия. По отношение на методологията, използвана от Комисията при разследването относно биодизела, посочена от Musim Mas group, се подчертава, че тази методология е отхвърлена както от Общия съд по делата Musim Mas/Съвет (32), Pelita Agung Agrindustri/Съвет (33) и Wilmar Bioenergi Indonesia и Wilmar Nabati Indonesia/Съвет (34), така и от експертната група на СТО по дело ЕС — биодизел (Индонезия) (35). По отношение на маржа на печалбата от 6 %, посочен от Musim Mas group, това е целевата печалба на промишлеността на Съюза, която е различно понятие от маржа на печалбата от продажбите на вътрешния пазар, извършвани при обичайни търговски условия от износителите. Целевата печалба е минималната печалба, предвидена в основния регламент за изчисляване на целевата цена и маржа на вредата. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(165)

Musim Mas group също така заяви, че ICOF Singapore служи като маркетингово звено на Musim Mas Holdings („MMH“) и неговите дъщерни дружества. MMH е крайното предприятие майка на различни дружества. Следователно според Musim Mas group MMH е консолидирано корпоративно юридическо лице, което представлява единен стопански субект. Освен това беше посочено, че Musim Mas е 95 % собственост на Musim Mas Resources, което от своя страна е 99,95 % собственост на MMH. ICOF Europe е 100 % дъщерно дружество на ICOF Singapore. Освен това Musim Mas group заяви, че всички отчети, включително информацията за печалбите и загубите, са консолидирани в MMH. Поради това беше заявено, че тъй като MMH е единен стопански субект, печалбата, използвана от Комисията при изчисляването на дъмпинговата ставка за Musim Mas group, следва да включва цялата печалба на MMH и на неговото дъщерно дружество, тъй като Musim Mas, ICOF Singapore и ICOF Europe са дъщерни дружества на MMH. Поради това Комисията не следва да приспада печалбата от 6,9 % от продажбите, извършени чрез ICOF Europe, тъй като това би довело до дублиране на корекцията на печалбата, произтичаща от печалбата във формираната нормална стойност или от печалбата, реализирана от продажбите, извършени на вътрешния пазар. Освен това беше заявено, че по отношение на ICOF Singapore Комисията не е трябвало да приспада хипотетичната печалба от 6,9 % и действителните ПОАР на ICOF Singapore. В тази връзка Musim Mas group се позова на разследването относно биодизела, при което Комисията приспадна действителната надценка за биодизела на ICOF Singapore.

(166)

Комисията не се съгласи с твърдението на Musim Mas group, че Musim Mas и ICOF Singapore образуват единен стопански субект. Комисията не счита, че Musim Mas е доказало, въз основа на всички съответни фактори, че Musim Mas и ICOF Singapore образуват единен стопански субект. Всъщност разследването разкри, че продажбите между Musim Mas и ICOF Singapore са били уредени с рамково споразумение. Освен това, както се припомня в съображение 146, ICOF Singapore е търгувало с големи обеми от стоки, различни от разглеждания продукт, и не е било страна по нито една от продажбите на Musim Mas на вътрешния пазар. Повече подробности за оценката на Комисията са предоставени на Musim Mas в специфичното за него разгласяване, тъй като тя включваше поверителна търговска информация.

(167)

Въпреки това, с оглед на това рамково споразумение, Комисията преразгледа изчислението на експортната цена за продажбите чрез ICOF Singapore, като приспадна действителната надценка от експортната цена вместо печалбата на несвързания вносител и ПОАР на ICOF Singapore.

(168)

По отношение на експортните продажби чрез свързания вносител ICOF Europe Комисията не е съгласна с твърдението, че не следва да се приспада печалбата на несвързания вносител и ПОАР. Тъй като ICOF Europe е вносител в Съюза, експортната цена на неговите продажби в Съюза следва да бъде определена съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент.

(169)

За включените в извадката оказали съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(170)

Въз основа на това окончателните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(171)

По отношение на оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Поради това този марж беше установен въз основа на маржовете за включените в извадката производители износители.

(172)

Въз основа на това окончателният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 26,6 %.

(173)

По отношение на всички други производители износители от Индонезия Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия внос от засегнатата държава за Съюза през РП, установен въз основа на методологията, обяснена в съображение 195.

(174)

Степента на съдействие в този случай е била висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е обхващал целия внос през РП. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на включеното в извадката дружество с най-висок дъмпингов марж.

(175)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(176)

В коментарите си след окончателното разгласяване Greven group заяви, че Комисията не е била достатъчно прозрачна при изчисляването на дъмпинговите маржове и че следва да разкрие повече информация за тях.

(177)

Комисията не се съгласи с това твърдение. Методологията на изчисленията е подробно обяснена в съображения 129—175. Комисията обаче не може да разгласи на други заинтересовани страни изчисленията на индивидуалните дъмпингови маржове на включените в извадката производители износители, тъй като те съдържат поверителна информация. Комисията разгласи подробностите за изчисленията на включените в извадката производители износители и те успяха да представят коментари в това отношение. Комисията разгледа тези коментари в съображения 147—168 и преразгледа изчисленията, когато това беше уместно. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(178)

Greven group също така твърди, че голямата разлика между дъмпинговите маржове на двамата включени в извадката производители износители не изглежда разумна.

(179)

Дъмпинговите маржове на двамата включени в извадката производители износители бяха изчислени въз основа на техните собствени данни за продажбите и разходите, които бяха проверени по време на контролното посещение в техните помещения. Фактът, че дъмпинговият марж е бил по-висок за единия производител износител, отколкото за другия, не е от значение. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(180)

Разследването показа, че 15 производители в Съюза са произвеждали сходния продукт по време на разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(181)

Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на около 872 000 тона. Комисията определи това количество въз основа на макроданните, съдържащи се във въпросника, предоставен от CUTFA. Включените в извадката производители от Съюза са представлявали около 61 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

(182)

Wilmar и Musim Mas group заявиха, че някои производители от Съюза следва да бъдат изключени от определението за промишленост на Съюза поради връзката им с индонезийски и малайзийски производители на разглеждания продукт. По-специално Wilmar и Musim Mas group заявиха, че KLK, включен в извадката производител от Съюза, е част от малайзийска група, свързана с производител на мастни киселини в Индонезия. Wilmar и Musim Mas group също така заявиха, че Oleon е свързан с малайзийски производител на мастни киселини, Oleon Asia-Pacific Sdn Bhd and Oleon Port Klang Sdn Bhd, който изнася за Съюза и се конкурира с вноса от Индонезия. ПИ също така поиска от Комисията да разгледа това твърдение.

(183)

Разглеждането на горното твърдение показа, че KLK е внасяло ограничени количества мастни киселини от Индонезия и че по-малко от 5 % от продажбите му в Съюза са били препродажби на внесени продукти. Освен това фактът, че Oleon е било свързано с дружество в Малайзия, не е от значение за настоящото разследване, тъй като то обхваща вноса от Индонезия. Поради това Комисията не намери основания да изключи това дружество от определението за промишленост на Съюза нито поради факта, че е вносител на мастни киселини, нито поради връзката му с дружества в Индонезия или Малайзия.

(184)

Wilmar изтъкна също така, че Temix International — Temix Oleo принадлежи към същата група дружества като P.T. Sinar Mas Agro Resources and Technology TbK, което е индонезийски производител износител. Golden Agri Resources Ltd притежава дял от 92 % в P.T. Sinar Mas и дял от 25 % в Temix Oleo S.r.l. Поради това Wilmar заяви, че въз основа на тази връзка Temix Oleo S.r.l. следва да бъде извадено от определението за промишленост на Съюза.

(185)

Все пак следва да се отбележи, че Temix International — Temix Oleo не е бил включен в извадката производител и данните, свързани с това дружество, са използвани само за установяване на макроикономическите тенденции, като например относно продажби и производствени обеми. Тъй като тези данни не могат да бъдат нарушени от връзка с производител износител, не беше счетено за целесъобразно този въпрос да бъде разглеждан допълнително.

(186)

Комисията установи потреблението на Съюза въз основа на проверените данни за промишлеността на Съюза, предоставени от CUTFA, относно продажбите на свободния пазар на ЕС и трансферите за собствено потребление от всички 15 производители, включени в определението за промишленост на Съюза. Обемът на вноса от всички държави е получен от Евростат.

(187)

Мастните киселини обикновено се продават на свободния пазар, но могат да се използват и като междинен материал за производството на продукти надолу по веригата. Комисията установи, че около 11 % от производството на производителите от Съюза на сходния продукт е била предназначена за собствено потребление. Тези количества просто са били прехвърлени (без фактуриране) и/или доставени на трансферни цени в рамките на едно и също дружество или групи от дружества за по-нататъшна обработка надолу по веригата.

(188)

За да получи възможно най-пълна представа за промишлеността на Съюза, Комисията получи данни за цялата дейност, свързана с продукта, и определи дали производството е предназначено за собствено потребление или за свободния пазар.

(189)

Таблица 1 по-долу показва, че само малка част от общото производство на промишлеността на Съюза е било предназначено за собствено потребление през разглеждания период. Тя също така показва, че пазарът за собствено потребление е бил стабилен и е представлявал около 8 % от потреблението през този период. С цел пълнота и когато е уместно, са показани стойностите за малкия вътрешен пазар, които са анализирани отделно като част от общата оценка на съответния показател за вреда. За другите показатели, като производство, капацитет, производителност, заетост и възнаграждения, посочените по-долу стойности се отнасят до цялата дейност и не е счетено за необходимо да се прави разделяне на стойностите.

(190)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление в Съюза в тонове

(191)

Потреблението на свободния пазар в Съюза е намаляло с 5 % през разглеждания период. Подробният анализ показва, че от 2018 г. до 2019 г. обемът на пазара на Съюза се е увеличил с 1 %, от около 1,19 на 1,20 милиона тона, а през 2020 г. е отбелязал спад с 4 %, до около 1,15 милиона тона. През РП потреблението на свободния пазар е спаднало с още 2,5 % и е достигнало 1,12 милиона тона.

(192)

Колебанията и общото намаление през разглеждания период се дължат на развитието в някои сектори на ползвателите, като например сектора на домакинските продукти, често поради фактори, свързани с пандемията от Covid-19, по-специално през 2020 г. и през РП. С изключение на това временно явление производителите от Съюза считат, че търсенето на мастни киселини на пазара на Съюза като цяло е било стабилно.

(193)

Тенденциите и развитието на общия пазар (включително собственото потребление) са много сходни с тези, наблюдавани на свободния пазар.

(194)

Развитието на пазара за собствено потребление е показано и анализирано в таблица 5 по-долу.

(195)

Комисията установи обема на вноса въз основа на данните на Евростат, събрани за кодовете по КН и ТАРИК, посочени в известието за започване. За да се получат надеждни данни за вноса на разглеждания продукт, наличните данни за вноса бяха коригирани, тъй като не всички кодове бяха напълно свързани с разглеждания продукт. За кодовете за внос, частично свързани с разглеждания продукт, процентът беше получен от кодовете по ТАРИК, установени към датата на известието за започване. Данните обхващат периода от декември 2021 г. до април 2022 г. За тези кодове е изчислен процент както за вноса от Индонезия, така и за този от трети държави. За всички държави беше приложено допълнително приспадане от 2 % от обема на вноса, за да се обхване вносът, който е регистриран по съответните кодове, но който е под 97 % по отношение на DoS. Стойността от 2 % беше изчислена въз основа на отговорите на формуляра за представителна извадка на оказалите съдействие производители износители, в който бяха преразгледани отговорите на формуляра за представителна извадка, след като Комисията изясни продуктовия обхват, както е посочено в съображение 71.

(196)

Горепосочената методология за изчисляване на вноса беше описана в бележка към досието от 2 юни 2022 г. и на заинтересованите страни беше дадена възможност да я коментират. Обемът на вноса не включва мастните киселини, които бяха изключени от продуктовия обхват на разследването.

(197)

Няколко заинтересовани страни коментираха бележката, но не възразиха срещу самата методология, нито предложиха алтернативна методология за надеждно установяване на обема на вноса на мастните киселини, засегнати от разследването.

(198)

CUTFA изказа мнение, че корекцията от 2 % не е подходяща, като заяви, че методологията на Комисията, основаваща се на проценти, вече е взела предвид мастните киселини със стойност на DoS от поне 97 %.

(199)

Комисията отбеляза, че поне до края на април 2022 г. описанието на кодовете, изброени в жалбата, не е обхващало критерия за DoS. Поради това предложението за отказ от корекцията от 2 % не е обосновано и не може да бъде прието.

(200)

Пазарният дял на вноса от всички трети държави беше установен въз основа на общия внос, установен за всяка държава, и сравнен с потреблението на свободния пазар, показано в таблица 1 по-горе.

(201)

Вносът в Съюза от засегнатата държава се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

(202)

През разглеждания период обемът на дъмпинговия внос от засегнатата държава се е увеличил от около 203 000 тона на около 228 000 тона, което представлява общо увеличение от 13 %. През 2019 г. количествата на вноса са нараснали с 11 %, но след това остават стабилни на равнище от около 230 000 тона. Информацията, събрана по време на разследването, показва, че някои производители износители са имали проблеми, свързани с пандемията от Covid-19, включително проблеми с веригата на доставки (вж. по-специално съображение 266).

(203)

Въпреки това пазарният дял на този внос се увеличава през всичките години — от 17,1 % на 20,3 % през разглеждания период, което представлява общо увеличение с 3,2 процентни пункта или с 19 %.

(204)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Методологията за определяне на съответния внос е надлежно обяснена в съображение 195. Тези данни бяха сравнени с данните на включените в извадката производители износители, с което се потвърдиха същите тенденции.

(205)

Среднопретеглената цена на вноса в Съюза от засегнатата държава се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса (EUR/тон)

(206)

Цените на вноса от Индонезия са нараснали от 912 EUR/тон на 1 023 EUR/тон през разглеждания период, което представлява увеличение с 12 %. От 2018 г. до 2020 г. цените са спаднали с 12 %, но след това са се повишили с 27 % от 2020 г. до РП. Тези промени следва да се разглеждат в контекста на увеличението на цените на суровините в световен мащаб през този период, което е основната причина за увеличението на разходите. Както е показано в таблица 7, увеличението на цените на суровините е основната причина за увеличението на цените на Съюза. По подобен начин разходите за единица продукция на индонезийските износители също са се увеличили през РП в сравнение с 2020 г. поради увеличението на цените на суровините.

(207)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

(208)

В случаите, когато продажбата от включените в извадката индонезийски производители износители за първия независим клиент на пазара на Съюза е била извършена чрез установено в Съюза свързано дружество за продажби, цената на вноса беше определена на база CIF, като беше коригирана продажната цена за първия независим клиент. Бяха взети предвид всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР на свързания вносител, както и маржа на печалбата, посочен в съображение 143, като бе приложен по аналогия член 2, параграф 9 от основния регламент.

(209)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и същото равнище на търговия, със съответните корекции при необходимост, и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. В резултат бе получен среднопретеглен марж на подбиване в размер над 20 %. Действителните изчислени стойности не са посочени тук от съображения за поверителност (тъй като се основават само на данните на две дружества), но са съобщени на засегнатите оказали съдействие производители износители и са в диапазон от 11 % до 29 %. Всички продажби на включените в извадката производители от Съюза са извършвани директно за независими клиенти, без използване на свързани с тях дружества за продажба. Един от включените в извадката производители износители е продавал директно и на независими клиенти в Съюза, без участието на свързаните с него дружества за продажба в Съюза. Що се отнася до другия производител износител, по-голямата част от неговите продажби са извършвани чрез свързано дружество за продажба в Съюза. Никоя от заинтересованите страни не оспори наличието на значително подбиване на цените.

(210)

Освен това Комисията разгледа други ценови последици, по-специално наличието на значително понижение на цените. Още в началото на разглеждания период продажните цени и рентабилността на промишлеността на Съюза са били ниски (вж. данните за рентабилността в таблица 10). През 2019 г. промишлеността на Съюза е принудена да намали цените си допълнително, което води до загуби. Ако не беше дъмпинговият внос, който отбеляза най-голямо увеличение през 2019 г. и остана на високи нива през 2020 г. и РП, промишлеността на Съюза вероятно щеше да успее да запази цените си поне на нивото, необходимо за продажба без загуби през 2019 г. и 2020 г. През 2020 г. и през РП продажните цени на Съюза са се увеличили (успоредно с увеличението на производствените разходи), но отново на нива, които са довели до загуби през 2020 г. и само до незначителна рентабилност през РП. Между 2019 г. и РП производителите от Съюза последователно са губили пазарен дял. По този начин дъмпинговият внос е бил в състояние да упражни значителен ценови натиск върху продажбите в Съюза, като е попречил на производителите от Съюза да увеличат цените, за да се съобразят с увеличението на разходите по начин, който би им позволил да получат разумна печалба.

(211)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, оказващи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(212)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията оцени макроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в отговора на макроикономическия въпросник, предоставен от CUTFA. Данните се отнасяха за всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в отговорите на въпросника, предоставени от четиримата включени в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(213)

Макроикономическите показатели са изготвени от CUTFA въз основа на доклад на LMC International Ltd. (36), независимо дружество, което извършва пазарни проучвания в секторите на селското стопанство и агробизнеса, включително олеохимични продукти като мастни киселини („данни от доклада“). Данните от доклада имат по-широк обхват от мастните киселини, обхванати от това проучване, и се използват широко от олеохимическата промишленост. За да разграничи сходния продукт от други продукти, CUTFA използва допълнителна информация за количествата използвани суровини, като разчита на факта, че сходният продукт е произведен само с конкретни суровини, като палмово масло, палмистово масло или лой. В продуктите, които не са обхванати от разследването, се използват други суровини, като например рапично или соево масло. С помощта на тази методология беше възможно да се установи количеството на производството и продажбите както на продукта, предмет на разследването, така и на други продукти. Данните от доклада бяха налични за периода 2018—2020 г. Данните за РП бяха изчислени пропорционално, въз основа на промените в производството и продажбите на дружествата, които предоставиха данните си директно на CUTFA. Данните за други показатели, посочени по-долу, също бяха установени, като бяха използвани данните на същите дружества. Изчисленията, направени от CUTFA, бяха проверени, а макроданните бяха съпоставени с данните, събрани от Комисията от включените в извадката производители от Съюза, които представляват 61 % от общото производство на Съюза.

(214)

Wilmar запита защо макроданните, предоставени от CUTFA, са с по-малък обем от данните в доклада, който е широко достъпен за олеохимическата промишленост.

(215)

Това се дължи на необходимите корекции, пояснени в съображение 213, направени от CUTFA за изключване на продукти от продуктовия обхват.

(216)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг.

(217)

Четиримата производители, включени в извадката, са източникът на данните за микроикономическите показатели.

(218)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(219)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 4

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(220)

От съображения за ефективност производството на продукта, предмет на разследването, в Съюза е планирано за 24 часа на ден, с изключение на периодите на нормално техническо обслужване. Въпреки това в някои случаи и до известна степен разследването показа, че в същите производствени съоръжения могат да се произвеждат и други продукти. Производството се извършва въз основа на поръчки. Таблица 4 показва свободен капацитет от около 20 % всяка година.

(221)

През целия разглеждан период обемът на производството на промишлеността на Съюза е спаднал със 7 %. Подробен анализ показва, че този спад в производството е настъпил главно през 2020 г.

(222)

Производственият капацитет на Съюза е изчислен въз основа на постижимото максимално производство в дългосрочен план, като е отчетено техническото обслужване. По време на разглеждания период производственият капацитет на Съюза е намалял с 4 %. Това намаление отразява пренасочването на капацитета към други продукти поради намалените поръчки на мастни киселини. Все пак промишлеността на Съюза не е успяла да замени напълно производството на мастни киселини с други продукти.

(223)

По време на разглеждания период, въпреки намаляването на производствения капацитет с 4 %, използването на капацитета на Съюза е намаляло с 3 %.

(224)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Обем на продажбите и пазарен дял

(225)

Тенденцията при продажбите на промишлеността на Съюза (включително за собствено потребление) е била сходна с тази при производството през разглеждания период. Това е така, защото производството в тази промишленост се определя от поръчките за продажба. Мястото за съхранение обикновено е ограничено, а запасите от готови стоки могат да влошат качеството си с течение на времето или да спрат да отговарят на спецификациите. Поради това запасите обикновено се поддържат в много ниски обеми.

(226)

През целия разглеждан период общият обем на продажбите в Съюза е намалял с 9 %.

(227)

През разглеждания период обемът на продажбите на свободния пазар в Съюза е намалял с 10 %. От 2018 г. до 2019 г. обемът на продажбите в Съюза е бил стабилен. От 2019 г. до РП обаче този обем е намалял с 10 %.

(228)

Пазарът за собствено потребление на промишлеността на Съюза (изразен като процент от общите продажби на Съюза, включително потреблението за собствени нужди) е бил около 10—11 % през разглеждания период.

(229)

Пазарният дял на продажбите на Съюза на свободния пазар е намалял от 72,1 % на 68,3 % през разглеждания период, което представлява спад от 3,9 процентни пункта или с 5 %.

(230)

Като се има предвид, че през разглеждания период промишлеността на Съюза е загубила 5 % от пазарния си дял, а продажбите ѝ на свободния пазар са намалели с 10 %, става ясно, че не е имало растеж, а по-скоро период на свиване както в абсолютно изражение, така и по отношение на потреблението на свободния пазар.

(231)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 6

Заетост и производителност

(232)

Заетостта в промишлеността на Съюза е намаляла с 5 % през разглеждания период на база еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ).

(233)

Производителността, изразена в тонове на заето лице, е намаляла през 2020 г., но като цяло е останала до голяма степен стабилна през разглеждания период.

(234)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било определено като значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатата държава.

(235)

Това е първото антидъмпингово разследване по отношение на мастните киселини. Поради това няма данни, които да дават възможност за оценка на въздействието на евентуален предишен дъмпинг.

(236)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 7

Продажни цени и производствени разходи за единица продукция в Съюза

(237)

Продажбите на пазара на Съюза за несвързани клиенти са извършени както за независими търговци, така и за крайни ползватели в голям брой сектори на ползвателите. Цените за двата вида клиенти и за различните сектори бяха определени по един и същ начин и на сходно ниво.

(238)

Продажните цени на пазара на Съюза за несвързани страни (на свободния пазар) са нараснали през разглеждания период от 879 EUR/тон до 1 101 EUR/тон, което представлява увеличение от 25 %. Тези продажни цени са се понижили с 12 % през 2019 г., но са се увеличили с 12 % през 2020 г. и с 28 % през РП.

(239)

Тази очевидна положителна тенденция следва да се разглежда в контекста на значителното увеличение на разходите за суровини. По време на РП тези разходи са представлявали повече от 70 % от пълните производствени разходи за единица продукция. Тези производствени разходи за единица продукция са се увеличили с 23 % през разглеждания период, а именно с темп, подобен на увеличението на средните продажни цени на свободния пазар на Съюза.

(240)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни разходи за труд на наето лице

(241)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са нараснали с 8 %. Промените в заплатите са договорени с профсъюзите, а другите разходи, свързани с персонала, са определени от националните администрации.

(242)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Материални запаси

(243)

През разглеждания период запасите на включените в извадката производители от Съюза са намалели с 23 %. Запасите в края на периода като процент от производството обаче са били ниски през целия период. Както бе споменато в съображение 225 по-горе, това е така, тъй като промишлеността за мастни киселини обикновено работи въз основа на производство по поръчка и запасите се поддържат на ниско ниво, тъй като качеството им може да се влоши или да се променят спецификациите им. Поради това този показател е от по-малко значение за цялостния анализ на вредата.

(244)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(245)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността на включените в извадката производители остава ниска, а именно под 3 %, през целия разглеждан период и дори намалява от 1,9 % през 2018 г. до – 2,1 % през 2020 г. През разследвания период рентабилността се възстанови до 2,5 %, въпреки че остана на ниски нива. Слабото възстановяване през РП се дължи на факта, че клиентите на пазара на Съюза са били по-склонни да приемат увеличение на цените от производителите от Съюза, тъй като производителите износители са били засегнати от кризата във веригата на доставки в контекста на пандемията от COVID-19.

(246)

Промяната на рентабилността, разгледана заедно с продажните цени и производствените разходи в таблица 7, както и ниските цени на индонезийския внос са доказателство за значително потискане на цените. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да повиши цените си, така че да отразяват в достатъчна степен увеличението на разходите, за да може да продава на разумно рентабилни цени. Това означава, че рентабилността на промишлеността на Съюза е останала ниска през целия разглеждан период, когато индонезийският дъмпингов внос вече е бил започнал с голяма степен на навлизане (пазарен дял от 17,1 %) и е успял да увеличи обема си с 22 % и да достигне пазарен дял от 20,3 %, както е показано в таблица 2. Освен това, въпреки значителното увеличение на цените на суровините, средната цена на този внос се е увеличила само с 12 %, както е показано в таблица 3. През същия период цените на промишлеността на Съюза е трябвало да се увеличат с 25 % само с цел поддържане на разходите. Както бе заключено и в съображение 210, ясно е, че е имало постоянен натиск за намаляване, оказван от вноса от Индонезия (по отношение както на постоянно високия обем, така и по отношение на ниските цени), още от началото на разглеждания период. Всъщност индонезийските цени са били постоянно по-ниски от цените на промишлеността на Съюза към 2019 г. и вероятно преди това (вж. съображение 302). Това е довело до потиснати и недостатъчни нива на печалба през целия разглеждан период, и по-специално през разследвания период.

(247)

Wilmar направи коментари относно липсата на потискане на цените, но заключението му се основаваше на индексирани тенденции, а не на действителното ниво на рентабилност на производителите от Съюза.

(248)

Комисията установи, че заключенията, до които е достигнал Wilmar, са неправилни, тъй като не са взети предвид проникването на дъмпинговия внос през целия разглеждан период и произтичащите от това ниски нива на рентабилност на промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(249)

Musim Mas group представи годишните доклади на двама производители от Съюза и изтъкна, че съдържащата се в тях информация, по-специално показателите за рентабилност през РП, показват липса на вреда за тези дружества.

(250)

В това отношение Комисията отбелязва, че обхватът на тези доклади е значително по-широк от дейността на двамата производители от Съюза, свързана с продукта, предмет на разследването. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(251)

Нетният паричен поток отразява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията при нетния паричен поток се развива по сходен начин с възвръщаемостта на оборота, като намалява през 2019 г. и 2020 г., а през РП бележи слабо повишение. Като цяло паричният поток показва отрицателна тенденция през разглеждания период, като намалява с 16 %.

(252)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Тенденцията при възвръщаемостта на инвестициите също се развива по сходен начин като тази при възвръщаемостта на оборота — през 2019 г. и 2020 г. спада, а през РП отбелязва слабо повишение.

(253)

Включените в извадката производители от Съюза са продължили да инвестират през разглеждания период, както е видно от посочените по-горе данни за инвестициите. Инвестициите са между 7 и 12 млн. евро годишно и са направени главно за повишаване на ефективността и за поддържане на съществуващите съоръжения. Промишлеността на Съюза обслужва разнообразна клиентска база, която има непрекъснато променящи се изисквания. Промишлеността на Съюза трябва да запази гъвкавостта си по отношение на способността да произвежда гамата и количеството продукти, които може да предложи на пазара. Подобни инвестиции са застрашени от намаляващата способност за привличане на капитал.

(254)

Разследването показа също така, че други инвестиции за увеличаване на капацитета не са били осъществени по план през разглеждания период. Въпреки че тези инвестиции са от съществено значение за осигуряване на устойчивостта на промишлеността, всички включени в извадката дружества, включително тези, които са част от по-големи групи, е трябвало да отложат инвестициите си през този период. Недостатъчното ниво на възвръщаемост на инвестициите застрашава и бъдещата способност на промишлеността на Съюза да привлича капитал, а оттам — и нейното оцеляване в средносрочен и дългосрочен план.

(255)

Развитието на запасите и собственото потребление показват слабо подобрение през разглеждания период. Увеличението на собственото потребление е ограничено до 2 %, а равнището на запасите е намаляло. Разследването показа, че собственото потребление не е пряко засегнато от дъмпинговия внос и че запасите са по-малко важни за промишлеността, която работи главно въз основа на поръчки. Това означава, че тези фактори не са ключови при анализа на вредата.

(256)

Някои други показатели, като например продажни цени, рентабилност, възвръщаемост на инвестициите и инвестиции, показват очевидно положителна тенденция през разглеждания период. Разследването обаче показа, че положителното развитие на продажните цени е било свързано с развитието на цените на суровините, които са се увеличили значително през този период. Също така слабото подобрение на рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите не променя факта, че резултатите през разглеждания период остават на ниво, което е недостатъчно, за да се гарантира жизнеспособността на промишлеността на Съюза в средносрочен и дългосрочен план (вж. също съображения 266—269).

(257)

Всъщност ниската рентабилност, разглеждана заедно с тенденциите в продажните цени и производствените разходи, е ясен пример за потискане на цените. По-специално през целия разглеждан период, когато дъмпинговият внос е останал на повишени нива и ниски цени, промишлеността на Съюза не е била в състояние да повиши цените до ниво, което да ѝ позволи да покрие разходите си и да достигне целевия марж на печалбата (6 %).

(258)

Въпреки че нивото на инвестициите е било възможно най-високо, за да се запази ефективността, промишлеността на Съюза видимо не е реализирала достатъчни печалби, така че да насърчи инвестициите в развитието на дейността си през разглеждания период, и по-специално през разследвания период. Влошаването на икономическото състояние на промишлеността на Съюза е настъпило на пазар с относително стабилно потребление (спадът в потреблението през 2020 г. и през РП е бил до голяма степен временен поради въздействието на пандемията от Covid-19). Пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с 5 % през разглеждания период — от 72,1 % през 2018 г. до 68,3 % през РП.

(259)

Въпреки че вредата в настоящото разследване се състоеше главно от показатели за цените и резултатите, като рентабилност и способност за привличане на капитал, промишлеността на Съюза е отбелязала спад и в разгледаните показатели за обема. Производството, капацитетът, използването на капацитета, обемът на продажбите и пазарният дял на пазара на Съюза са намалели през разглеждания период. Освен това се наблюдава и спад в заетостта и производителността, които са свързани с по-ниските нива на производство и обем на продажбите.

(260)

В коментарите си след окончателното разгласяване ПИ коментира някои показатели за вредата и заключи, че през разглеждания период промишлеността на Съюза не е понесла вреда. Това становище е направено въз основа на следното: 1) таблица 4 показва увеличение на производството и капацитета от 2020 г. до РП, 2) таблица 5 показва увеличение на пазарния дял, включително за собствено потребление, от 2020 г. до разследвания период, 3) таблица 7 показва увеличение на продажната цена през разглеждания период, което е последвано от увеличение на печалбите от – 2,1 % през 2020 г. на 2,5 % през РП, 4) таблица 9 показва намаление на запасите през разглеждания период и 5) таблица 10 показва увеличение на рентабилността, паричния поток и възвръщаемостта на инвестициите от 2020 г. до разследвания период. ПИ също така заяви, че Комисията е използвала произволно целева печалба от 6 % без никакво основание и че увеличението на печалбата на промишлеността на Съюза от – 2,1 % през 2020 г. до 2,5 % през разследвания период е значително, безпрецедентно и е постигнато по време на пандемията от Covid-19. Wilmar твърди, че Комисията не е анализирала правилно таблица 10, като заяви, че рентабилността е нараснала през разглеждания период и е била висока през разследвания период.

(261)

Комисията не се съгласи с твърдението, че съответните данни не показват съществена вреда. Както е посочено в съображение 202, докато през разглеждания период потреблението е намаляло с 5 %, обемът на вноса от Индонезия се е увеличил с 13 %. Индонезийският внос е успял също така да увеличи пазарния си дял в този контекст. Освен това, както е обяснено в съображение 192, потреблението в Съюза като цяло е стабилно (37) и се очаква да се възстанови след временния спад през 2020 г. и РП поради фактори, свързани с пандемията от Covid-19 (38).

(262)

По подобен начин, що се отнася до пазарния дял на промишлеността на Съюза, пазарният дял, включващ собственото потребление, действително се е увеличил от 70,6 % на 70,8 %. Пазарният дял на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар, който е съответният показател, обаче е намалял от 68,4 % през 2020 г. на 68,3 % през разследвания период. През целия разглеждан период пазарният дял на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар непрекъснато е намалявал — от 72,1 % през 2018 г. до 70,8 % през 2019 г., до 68,4 % през 2020 г. и до 68,3 % през РП. Противно на това, в същото време пазарният дял на индонезийския внос непрекъснато се е увеличавал — от 17,1 % през 2018 г. на 19,0 % през 2019 г., на 20 % през 2020 г. и на 20,3 % през разследвания период.

(263)

По подобен начин твърдението относно увеличението на средната продажна цена трябва да се разглежда в контекста на значителното увеличение на разходите за суровини, както е обяснено в съображение 256. Както е обяснено в съображение 243, запасите в края на периода като процент от продукцията са останали доста стабилни през разглеждания период, а промишлеността е работила въз основа на производство по поръчка, така че запасите да се поддържат на ниско ниво.

(264)

В твърдението относно показателите за резултатите в таблица 10 не е отчетен целият контекст. Например равнището на паричния поток през разглеждания период постоянно намалява от 2018 г. до 2020 г., като през 2020 г. става отрицателно. През разследвания период паричният поток се е увеличил и е станал положителен, тъй като промишлеността на Съюза е успяла да увеличи печалбите си, както е обяснено в съображения 251 и 266. Въпреки това паричният поток през РП все още е бил значително под равнищата на паричния поток през 2018 г. Като цяло паричният поток е намалял с 16 %.

(265)

Що се отнася до равнището на целевата печалба, Комисията счете, че използването на минимална печалба от 6 % е подходящо. В член 7, параграф 2в от основния регламент се посочва, че минималното равнище на рентабилност е 6 %, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция за изчисляване на маржа на вредата. Това равнище е определено въз основа на дългосрочните стойности на рентабилността, установени за промишлените отрасли в Съюза. Не бяха представени доказателства, че това равнище е явно неподходящо за въпросния промишлен отрасъл (вж. съображение 268). Следователно това твърдение може да бъде отхвърлено на това основание.

(266)

Въпреки това Комисията отбеляза, че печалбата на промишлеността на Съюза е била малко над точката на рентабилност само през 2018 г. (1,9 %) и през РП (2,5 %), докато през 2019 г. и 2020 г. е била отрицателна (съответно – 0,5 % и – 2,1 %). Освен това положителното равнище, достигнато през 2021 г., което обхваща девет месеца от разследвания период, трябва да се разглежда в контекста на значителните смущения във веригата на доставки на пазара, произтичащи от пандемията от COVID-19 и сериозно засягащи индонезийския износ за Съюза. Доставките на мастни киселини за Съюза бяха възпрепятствани от закъсненията на корабите от Азия, причинени от липсата на товарни кораби, танкери и работници в резултат на Covid-19, както и от изключително повишените разходи за превоз в резултат на това (39). Тези временни смущения се отразиха на цените в промишлеността в световен мащаб, както и на вноса от Индонезия, който намаля в абсолютно изражение между 2020 г. и РП. В резултат на това промишлеността на Съюза обясни, че е успяла да се възползва от тези специфични временни смущения на пазара, като е увеличила цените до рентабилни равнища на пазара на Съюза, без да прави големи жертви по отношение на пазарния си дял. Като цяло рентабилността на промишлеността на Съюза се е колебаела около точката на рентабилност през целия разглеждан период, обемът на вноса от Индонезия е бил значителен и пазарният му дял се е увеличил значително от 17,1 % и 20,3 % въпреки леко намаляващото потребление. Всички фактори ясно показват, че рентабилността на промишлеността на Съюза е била неблагоприятно засегната през целия разглеждан период от дъмпинговия индонезийски внос, а пикът в рентабилността от 2,5 % през РП е бил достигнат в контекста на проблеми с доставките за индонезийските износители, главно поради последиците от Covid-19.

(267)

Рентабилността в таблица 10 е изчислена въз основа на себестойността на продадените стоки от мастни киселини, произведени и продадени на пазара на Съюза на несвързани клиенти от промишлеността на Съюза. Въпреки че промишлеността на Съюза като цяло произвежда въз основа на поръчки, все пак има малки запаси, както е посочено в таблица 9. Следователно в промишлен отрасъл с малки запаси има малка разлика между производствените разходи за единица продукция и разходите за единица продадени стоки. От това следва, че въпреки че през 2019 г. и 2020 г. средната продажна цена на единица продукция на промишлеността на Съюза е била по-висока или равна на средните производствени разходи за единица продукция, промишлеността на Съюза е понесла загуби, както е посочено в таблица 10.

(268)

Що се отнася до стандартното равнище на печалба от мастни киселини при нормални условия на конкуренция, ПИ не обясни защо равнището на печалба от 2,5 %, постигнато от промишлеността през РП, е било достатъчно. Освен това ПИ не успя да обоснове кое равнище на печалба следва да се използва вместо това, когато критикува законово определения праг от 6 %, използван от Комисията, и също така не успя да обясни предполагаемото въздействие на пандемията от Covid-19 върху равнището на рентабилност. Комисията отбеляза, че в досието няма други доказателства за равнището на рентабилност в миналото на промишлеността за производство на мастни киселини при липса на дъмпингов внос от Индонезия, които да подкрепят твърдението на ПИ, че рентабилност от 2,5 % е достатъчна, или да подкопаят избора на използваното равнище на печалба от 6 %. За разлика от това, констатациите на Комисията бяха подкрепени от публично достъпна информация и информация от публично достъпното досие. Комисията отбеляза, че според доклад, изготвен от Европейския съвет на химическата промишленост („CEFIC“) относно, наред с другото, рентабилността на европейска химическа промишленост като цяло за 2020 г., брутният опериращ излишък (40) като процент от оборота в химическата промишленост е около 11 %. Освен това, въз основа на статистическите данни, събрани от CSIMarket (41), маржът преди данъци на химическата промишленост през 2021 г. е бил около 13 %. Освен това в коментарите си относно окончателното разгласяване Greven group заяви, че маржът на EBIT (печалба преди лихви и данъци) на химическата промишленост в Европа през 2020 г. ще бъде около 7 % (вж. по-подробно съображение 294). Следователно въз основа на наличните доказателства Комисията счете, че промишлеността на Съюза не е достигнала равнище на рентабилност в съответствие с нормалните пазарни условия на конкуренция през целия разглеждан период.

(269)

Още по-важно е, че Комисията установи, както е обяснено в съображения 253 и 254, че инвестициите, направени от промишлеността на Съюза, са били ограничени през разглеждания период, като са били насочени основно към повишаване на ефективността на разходите и поддържане на безпроблемното функциониране на съществуващите съоръжения. Поради отрицателното или ниското равнище на рентабилност през целия разглеждан период промишлеността на Съюза не е била в състояние да направи необходимите инвестиции за иновации и да постигне необходимото повишаване на ефективността на разходите и производителността, за да може да се конкурира на пазара. Промишлеността на Съюза обслужва разнообразна клиентска база, която има непрекъснато променящи се изисквания. През разглеждания период разходите за амортизация са представлявали само около 2 % от производствените разходи. Увеличаването на разходите за амортизация вследствие на инвестициите до 4 % от производствените разходи би направило промишлеността на Съюза рентабилна, в случай че успее да запази по-високите цени от разследвания период, което е малко вероятно, като се имат предвид причините, поради които тези цени са се увеличили през РП. Поради това равнището на печалба, постигнато от промишлеността през целия разглеждан период, е недостатъчно, за да се направят необходимите инвестиции в този сектор. Всички тези елементи категорично противоречат на необоснованите твърдения на ПИ относно необходимото равнище на рентабилност на промишлеността на Съюза.

(270)

И накрая, Комисията отбеляза, че нейният анализ е пълен и изчерпателен, тъй като обхваща четирите години и всички показатели за вреда, изисквани съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент. Освен това Комисията използва всички данни в своя анализ, независимо дали промените са били положителни или отрицателни. Така Комисията доказа, че заключението ѝ за съществена вреда е правно и икономически обосновано. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(271)

ПИ също така твърди, че констатацията за вреда е в противоречие с писмото на KLK от 19 август 2022 г., в което се коментира конкуренцията между KLK и индонезийските производители износители и рентабилността на KLK.

(272)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като писмото е от един-единствен производител от Съюза и в него не се прави пълна оценка на вредата. Поради това подобно изявление не може да отмени заключенията на Комисията относно съществената вреда.

(273)

ПИ също така твърди, че въпреки че мастните киселини, използвани за производството на биодизел, са били изключени от продуктовия обхват, Комисията не е коригирала съответно статистическите данни за вноса.

(274)

Комисията отхвърли това твърдение, като потвърди, че статистическите данни за вноса не включват внесените количества мастни киселини, произведени от отпадъци и използвани за производство на биодизел.

(275)

Wilmar твърди, че тенденциите в производството и използването на капацитета, посочени в таблица 4, не са били вредоносни.

(276)

Комисията отбеляза, че производството е спаднало със 7 % през разглеждания период, а използването на капацитета — с 3 %, както е посочено в таблица 4. Wilmar не е оценило тези тенденции в подходящия за тях контекст. На пазар, чието потребление е намаляло с 5 % през разглеждания период, вносът от Индонезия се е увеличил с 13 %, а пазарният му дял е нараснал от 17,1 % през 2018 г. на 20,3 % през разследвания период. Поради това Комисията отхвърли твърденията относно производството и използването на капацитета.

(277)

Wilmar твърди, че Комисията е сгрешила, като е заявила, че нивата на запасите, посочени в таблица 9, са от по-малко значение за анализа на вредата, и твърди, че по-ниските запаси са признак за увеличени продажби.

(278)

Комисията отбеляза, че обемът на продажбите е намалял през целия период на анализ, както е показано в таблица 5. Освен това, като се имат предвид ниските нива на крайните запаси, които са били под 4,5 % от производствения обем през целия период, Комисията запазва становището си относно запасите в цялостния анализ на вредата.

(279)

Wilmar твърди, че промените в инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите, показани в таблица 10, не са били вредоносни.

(280)

Що се отнася до инвестициите, твърдението беше разгледано в съображение 269. Възвръщаемостта на инвестициите е стойността на общата печалба на продукта, предмет на разследването, разделена на стойността на общите дълготрайни активи, използвани за производството на продукта, предмет на разследването. През разглеждания период стойността на общите дълготрайни активи е била по-скоро стабилна. Следователно тенденцията на възвръщаемостта на инвестициите следва тенденцията на рентабилността. От това следва, че между 2018 г. и 2020 г. възвръщаемостта на инвестициите е намаляла. През разследвания период възвръщаемостта на инвестициите се е увеличила, тъй като рентабилността на промишлеността на Съюза е нараснала в сравнение с предходните години. Въпреки това, както е обяснено в съображение 266, увеличението на рентабилността през разследвания период е било само временно. Поради това Комисията поддържа заключението си, че равнищата на инвестициите не са били достатъчни за бъдещото оцеляване на промишлеността на Съюза (вж. съображения 253, 254 и 269), поради което това твърдение беше отхвърлено.

(281)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group твърди, че по време на РП не е имало вреда за промишлеността на Съюза. Всъщност тази група поиска от Комисията при анализа на вредата да се съсредоточи върху разследвания период, като заяви, че през тази година е имало положителни промени в производството, производствения капацитет, пазарния дял, средните цени, възвръщаемостта на инвестициите, паричния поток, рентабилността и запасите. По-специално Musim Mas group посочи, че рентабилността е била най-висока през разследвания период (2,5 %).

(282)

Комисията трябва да извърши оценка на вредата за целия разглеждан период, а не само за разследвания период. Методологията, предложена от Musim Mas group, както при оценката на ПИ и Wilmar по-горе, не би представлявала пълен и точен анализ на състоянието на вредата в промишлеността на Съюза, както се изисква в член 3 от основния регламент. Малкото увеличение на обема на производството (1,2 %), на производствения капацитет (1,9 %) и намаляването на запасите се дължи на временното увеличение на рентабилността, както е обяснено в съображение 266. Паричният поток и възвръщаемостта на инвестициите следват развитието на рентабилността. Пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар е намалял през РП в сравнение с 2020 г. от 68,4 % на 68,3 %. Продажната цена на промишлеността на Съюза се е увеличила в съответствие с увеличените производствени разходи за единица продукция, дължащи се на увеличението на цените на суровините, което е станало възможно поради временните прекъсвания на доставките и последиците от пандемията от COVID-19, по-специално по време на РП. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(283)

Musim Mas group също така постави под съмнение изчисленията за подбиването на цените (погрешно наречено от Musim Mas group „занижаване на цените“) на индонезийския внос, като изтъкна, че документът за разгласяване относно средните единични стойности в таблици 3 и 7 показва много по-слабо въздействие на цените върху цените на промишлеността на Съюза, а именно от надценяване с 4 % през 2018 г. до слабо подбиване на цените със 7 % през РП.

(284)

Този производител износител стигна до заключението за подбиване на цените въз основа на прякото сравнение на средната цена на вноса на индонезийски производители в Съюза със средната цена на промишлеността на Съюза, като не взе предвид, че всички износители и всички производители в Съюза имат продуктови асортименти, които може да се различават значително. За да се достигне до по-надеждни маржове на подбиване на цените, следва да се сравнят цените на сравними видове на продукта на равнището на производителите износители, когато има наличен набор от данни. По време на РП износителят твърди, че подбиването на цените е било средно 7 %, докато сравнението на ниво вид продукт разкрива марж на подбиване от над 20 %. Коментарите на износителя относно маржовете на подбиване на цените бяха отхвърлени.

(285)

В коментарите си след окончателното разгласяване CUTFA се съгласи със заключенията на Комисията относно вредата и посочи, че анализът на продажните цени, подбиването на цените, занижаването на цените, потискането на цените, разходите за единица продукция и показателите за резултатите, като например възвръщаемостта на оборота, показва, че промишлеността на Съюза е претърпяла вреда през разглеждания период. CUTFA посочи също така анализа на Комисията на показателите за обем, като например производство, капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите и пазарен дял, който показа, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е била и по отношение на показателите за обем. CUTFA също така заяви, че лекото подобрение на рентабилността през РП не е създало устойчива и конкурентна ситуация за промишлеността на пазара на Съюза.

(286)

С оглед на изложеното по-горе, Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент по време на разследвания период.

(287)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатата държава е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда, причинена от фактори, различни от дъмпинговия внос от засегнатата държава, не е била приписана на дъмпинговия внос. Тези фактори са: внос от източници, различни от Индонезия, равнището на износа на промишлеността на Съюза, промените в собственото потребление, промените в потреблението, проблемите със суровините и предполагаемата неефективност на промишлеността на Съюза.

(288)

Както е показано в таблица 2, обемът на дъмпинговия внос от Индонезия се е увеличил от около 203 000 тона през 2018 г. на около 228 000 тона през разследвания период, което представлява увеличение от 13 %. По отношение на пазарния дял увеличението за същия период е от 17,1 % на 20,3 %, което представлява увеличение с 19 %. Тези наблюдения съвпадат с 10 % спад в продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар и спад на пазарния дял от 72,1 % на 68,3 %, което представлява спад от 5 %. През този период продажбите на по-малкия пазар за собствено потребление са били стабилни. Разследването показа, че дъмпинговият внос също се е увеличавал постоянно на годишна база по отношение на обема и пазарния дял. В абсолютно изражение увеличението на обема на вноса през 2019 г. не е продължило със същия темп през 2020 г. и през РП поради проблеми, свързани с пандемията от Covid-19. Независимо от това, въпреки спада на потреблението с 5 % през разглеждания период, е очевидно, че основно вносът от Индонезия е подобрил положението си на пазара, въпреки че износителите са изпитвали затруднения с доставките, както е посочено в съображение 202.

(289)

Както е обяснено в съображение 210, вносът от Индонезия е предизвикал спад на цените на промишлеността на Съюза още в началото на разглеждания период. Освен това, в контекста на значителните колебания на разходите за суровини в световен мащаб, производителите от Съюза не са били в състояние да коригират цените си по начин, който да им даде възможност да достигнат целевото равнище на печалба или дори изобщо да останат рентабилни.

(290)

Навлизането на индонезийския внос през разглеждания период е било възможно, тъй като продуктът, предмет на разследването, е стока и цената играе основна роля при вземането на решения от страна на клиентите. Съвпадението във времето между влошаването на икономическото състояние на промишлеността на Съюза и значителното присъствие на дъмпингов внос от Индонезия, довел до подбиване на цените на промишлеността на Съюза и до понижаване на ценовите равнища на пазара на ЕС, потвърждава причинно-следствената връзка между двете.

(291)

И накрая, както е обяснено по-горе, проблемите с доставките за производителите износители временно са намалили натиска върху промишлеността на Съюза през разследвания период. Това е дало възможност на промишлеността на Съюза да повиши цените до равнище, при което се реализира известна печалба, но не в достатъчна степен, за да може да достигне разумно равнище на печалба при нормални условия на конкуренция.

(292)

Освен това Комисията установи, че между 2018 г. и 2020 г., когато потреблението на свободния пазар е намаляло с 3 %, индонезийският внос е нараснал с 14 %, а цените са намалели с 12 %. През същия период обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял с 8 %, а цените ѝ са се понижили с 2 %. Това е довело до финансови загуби, които са се отразили и на финансовото състояние на промишлеността на Съюза по време на разследвания период, когато натискът от дъмпинговия внос е продължил.

(293)

В коментарите си след окончателното разгласяване CUTFA се съгласи с анализа на Комисията на причинно-следствената връзка в контекста на показателите за вреда и ценовите сравнения, установени по-горе, както и на обемите, пазарния дял и цените на вноса от Индонезия. CUTFA изтъкна, че ценовият натиск, упражняван от вноса от Индонезия, е попречил на необходимото адекватно увеличение на цените вследствие на повишените цени на суровините. Освен това CUTFA спомена, че увеличаването на вноса от Индонезия е допринесло за понесената вреда.

(294)

В коментарите си след окончателното разгласяване Greven group коментира рентабилността на промишлеността на Съюза, като твърди, че тя следва общата тенденция на европейската химическа промишленост през разглеждания период. За да подкрепи този аргумент, Greven group предостави графика с маржовете на EBIT (печалба преди лихви и данъци) на европейската химическа промишленост, която показва спад от 33,9 % или с 3,4 процентни пункта — от 10,4 % през 2018 г. на 7,0 % през 2020 г. С оглед на тази информация Greven group заключи, че спадът на рентабилността на промишлеността на Съюза трябва да се счита за среден за европейската химическа промишленост и следователно е несъществен и може да се дължи на фактори, различни от дъмпинговия внос от Индонезия.

(295)

Комисията отбеляза, че Greven group е използвала за сравнение периода от 2018 г. до 2020 г. Ако за отправна точка се приеме действителната рентабилност на промишлеността на Съюза от 1,9 % през 2018 г., спад с 33,9 % би означавало спад до 1,26 % през 2020 г. Вместо това през 2020 г. рентабилността на промишлеността на Съюза е спаднала до отрицателни равнища (– 2,1 %). Подобен спад не може да се счита за несъществен или дори за близък до тенденцията на (по-широката) европейска химическа промишленост. Още по-важно е, че твърденията на Greven group се основават на тенденции за относителни промени в рентабилността, като напълно игнорират действителните, абсолютни равнища на рентабилност на химическата промишленост. Освен това намалението в процентни пунктове от 10,4 % на 7,0 % няма същото въздействие върху дейността на дадено дружество, чиято печалба намалява от 1,9 % на – 1,5 %. При първия сценарий дружеството просто регистрира по-малка печалба, докато при втория сценарий то е на загуба, което застрашава неговото бъдеще. Безспорно е, че тези отрицателни или ниски абсолютни равнища на рентабилност на производството на мастни киселини са под нормалните средни равнища на печалба на европейската химическа промишленост. Както е обяснено в съображения 266 и 269, отрицателните или много ниските равнища на рентабилност през целия разглеждан период са били недостатъчни за промишлеността на Съюза да продължи стопанската си дейност при нормални условия, тъй като тя не е могла да повиши цените до необходимото равнище, за да поеме увеличението на разходите за суровини и да постигне нормална печалба. Промишлеността също така не е могла да направи необходимите инвестиции за иновации и да отговори на търсенето на специфични продукти от страна на своите клиенти (вж. съображения 253, 254 и 269). Greven group не показа как такива отрицателни или ниски равнища на рентабилност на производството на мастни киселини в абсолютно изражение биха могли да бъдат обосновани при нормални условия на конкуренция, нито пък обоснова кои конкретни фактори, различни от дъмпинговия внос от Индонезия, са повлияли на рентабилността на промишлеността на Съюза, освен чрез общо позоваване на тенденциите в рентабилността на химическата промишленост. Въз основа на всички тези елементи Комисията стигна до заключението, че твърдението, че ниската рентабилност се дължи на други фактори, несвързани с дъмпинговия внос на мастни киселини от Индонезия, е не само необосновано, но и неоснователно по същество, както показват горепосочените аргументи, и следователно трябва да бъде отхвърлено.

(296)

Wilmar твърди, че увеличението на вноса от Индонезия не е оказало влияние върху обема на продажбите на промишлеността на Съюза. Wilmar твърди, че таблица 2 не показва значително увеличение на вноса по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент. Wilmar твърди, че вносът от Индонезия е бил стабилен, с изключение на 2019 г., когато се е увеличил с 25 384 тона, което е незначително на фона на общото потребление от 1 295 034 тона. Оттогава насам обемът на вноса остава относително стабилен, като нараства с 1 % през 2020 г. и намалява с 1 % през разследвания период, което според Wilmar е равносилно на стандартни пазарни колебания. Освен това Wilmar твърди, че общото увеличение на вноса през разглеждания период е било 13 % и е настъпило само през 2019 г., т.е. не е имало увеличение на вноса през следващите години, въпреки предполагаемия дъмпинг. За сравнение вносът от Малайзия бележи стабилен прираст между 2018 г. и 2020 г. Wilmar твърди, че увеличението на вноса, което се е случило през 2019 г., не е засегнало продажбите на промишлеността на Съюза в абсолютно изражение през същата година. Освен това Wilmar твърди, че големият спад в продажбите на промишлеността на Съюза е настъпил през 2020 г. и през разследвания период, в период, когато вносът от Индонезия не се е увеличил. Wilmar добави, че пазарният дял на вноса от Индонезия се е увеличил с 1,9 % през 2019 г. и с още 1 % през 2020 г. Общото увеличение между 2018 г. и разследвания период е 3,2 %. Това увеличение е на фона на намаляване на потреблението в Съюза през 2020 г. и по-нататък през разследвания период поради въздействието на COVID, икономическия спад и спада в определени отрасли (например в автомобилната промишленост).

(297)

Комисията отбеляза, че по време на разглеждания период вносът от Индонезия се е увеличил с 13 %, а пазарният му дял е нараснал с 19 %. Освен това между 2018 г. и 2019 г., при доста стабилен пазар, когато потреблението се е увеличило с 1 %, вносът от Индонезия се е увеличил с 13 %, докато продажбите на промишлеността на Съюза са останали почти непроменени. Това е довело до увеличаване на пазарния дял на индонезийския внос от 17,1 % на 19,0 %, докато пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял от 72,1 % на 70,8 %. Въпреки че в абсолютно изражение продажбите на промишлеността на Съюза не са намалели между 2018 г. и 2019 г., промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял и не е била в състояние да поддържа цени на рентабилни равнища през 2019 г. и 2020 г. От това следва, че през този период увеличеният внос от Индонезия, противно на твърденията на Wilmar, е оказал въздействие върху промишлеността на Съюза, която е загубила пазарен дял и е започнала да реализира загуби.

(298)

Между 2019 г. и 2020 г., на пазар с намалено потребление (с 4 %), обемът на вноса от Индонезия е продължил да се увеличава, но в по-малка степен — с 1,4 %, и е придобил допълнителен пазарен дял от 1 процентен пункт. От друга страна, промишлеността на Съюза е загубила още по-голям пазарен дял, т.е. 2,4 процентни пункта, но е трябвало да намали цените си още повече, за да не загуби още по-голям пазарен дял, и поради това е претърпяла по-големи загуби в сравнение с 2019 г., т.е. – 2,1 %. Следователно между 2019 г. и 2020 г. индонезийският износ продължава да увеличава пазарния си дял, докато промишлеността на Съюза губи повече пазарен дял и понася по-големи загуби, отколкото през 2019 г.

(299)

Освен това Комисията отбеляза, че от началото на разглеждания период индонезийският внос е имал значителен пазарен дял, т.е. 17,1 %. Ето защо не е изненадващо, че в период с леко намаление на потреблението вносът от Индонезия не се е увеличил толкова рязко през 2019 г., колкото между 2018 г. и 2019 г. Промишлеността на Съюза избра да запази пазарния си дял и понесе загуби поради ценовия натиск, упражняван от индонезийския внос. Ако промишлеността на Съюза беше избрала да поддържа по-високи цени и да пожертва по-голям пазарен дял, индонезийските износители на мастни киселини щяха да увеличат още повече износа си и да се утвърдят като доставчици на основните клиенти в Съюза. Поради това по-бавното нарастване на вноса от Индонезия между 2019 г. и 2020 г. в сравнение с 2018 г. и 2019 г. трябва да се разглежда във връзка с реакцията на промишлеността на Съюза да защити своя пазарен дял.

(300)

Между 2020 г. и разследвания период пазарът на Съюза се е променил поради пандемията от Covid-19. Потреблението е намаляло с 2,5 %, обемът на вноса от Индонезия е намалял с 2,3 %, а продажбите на промишлеността на Съюза също са намалели с 2,6 %. През този период, поради пандемията от Covid-19, която наруши веригите на доставки и повиши цените в световен мащаб, както е обяснено в съображение 266, индонезийският внос дори е успял леко да увеличи пазарния си дял с 0,3 процентни пункта, докато промишлеността на Съюза е намалила пазарния си дял с 0,1 процентни пункта. При отсъствието на проблеми по веригата на доставки индонезийският внос вероятно щеше да се увеличи още повече. Припомня се, че както е посочено в съображение 259, вредата в този случай е свързана главно с ценови последици, въпреки че е установена и вреда по отношение на обема. Това се потвърждава от значителното равнище на подбиване и потискане на цените, установено по време на разследването, както е описано в съображения 209 и 210, както и от промяната в равнището на индонезийския внос и пазарните дялове през целия разглеждан период. Поради това твърдението, че увеличението на вноса от Индонезия не е оказало въздействие върху обема на продажбите на промишлеността на Съюза, беше отхвърлено.

(301)

Wilmar също така твърди, че промишлеността на Съюза не е била засегната от ценовите последици, предизвикани от вноса от Индонезия. Wilmar използва като доказателство информацията за средните цени в таблици 3 и 7, както и увеличенията на цените, постигнати от промишлеността на Съюза. Дружеството също така заяви, че вносът от Индонезия не се е конкурирал с този на промишлеността на Съюза и следователно не е могъл да окаже ценови натиск. Освен това Wilmar твърди, че за да достигне до заключенията си относно цената, Комисията се е позовала единствено на сравнения „от край до край“ (т.е. на сравнения на цените от 2018 г. до края на разследвания период).

(302)

Що се отнася до цените на вноса от Индонезия, Комисията определи обема и цените на вноса от Индонезия въз основа на методологията, посочена в съображения 195 и 199. Въпреки че тази методология е много точна по отношение на обема на вноса, що се отнася до цените, след коментарите, получени от страните, Комисията счита за необходимо да сравни цените в таблица 3 с експортните цени, докладвани от Wilmar, особено за 2018 г. През 2018 г. Wilmar е изнесло по-голямата част от общия внос от Индонезия на пазара на Съюза и следователно експортната ѝ цена е разумна референтна стойност за цената на вноса през 2018 г. Средната единична експортна цена на Wilmar през 2018 г. е била по-ниска от цената на вноса в таблица 3 и по-ниска от единичната продажна цена на промишлеността на Съюза в таблица 7.

(303)

Следва да се припомни, че в анализа на Комисията относно ценовите тенденции и потискането на цените в този случай се посочва, че трябва да се вземат предвид и увеличенията на цените на суровините. Поради това в анализа на Комисията бяха взети предвид разходите за единица продукция на промишлеността на Съюза, рентабилността и цените както на промишлеността на Съюза, така и цените на вноса от Индонезия. Увеличението на цените, което промишлеността на Съюза успява да постигне по време на РП, е било достатъчно, за да може да компенсира само увеличението на производствените разходи, дължащо се на увеличението на цените на суровините, понесено от промишлеността. Освен това промишлеността успява да увеличи цените през РП само поради проблемите по веригата на доставки, които индонезийските износители са претърпели във връзка с проблемите с Covid-19, както е обяснено в съображение 266. Както заявиха включените в извадката производители от Съюза, ако не е била временната ситуация на пазара, произтичаща от последиците от пандемията от COVID-19, промишлеността не би могла да повиши цените през РП в съответствие с по-високите производствени разходи и понесената вреда би била още по-значителна. Освен това фактът, че индонезийските производители износители са успели да запазят износа си и да увеличат пазарния си дял през РП въпреки тези проблеми във веригата на доставки, показва също така, че вредното въздействие на техния дъмпингов внос може и вероятно ще продължи да причинява вреда на промишлеността на Съюза.

(304)

Освен това по отношение на разследвания период беше извършен анализ на подбиването на цените по видове. Той показа, че конкуренцията между промишлеността на Съюза и вноса от Индонезия е била силна и повечето видове вносни продукти са се конкурирали с идентични видове, продавани от промишлеността на Съюза. Също така, като се има предвид, че мастните киселини са стоки, продавани главно на базата на цената, беше счетено, че ценовият натиск на пазара на Съюза е много силен. Фактът, че през разглеждания период е имало увеличения на цените, тъй като разходите за суровини са нараснали, не е признак за стабилно състояние, ако, както е в настоящия случай, тези увеличени цени са просто на равнища за покриване на разходите, без да водят до постигане на необходимите равнища на печалба. Това се доказва от факта, че през разглеждания период растежът и продажбите на промишлеността на Съюза не се променят поради неадекватните цени, които водят до недостатъчни равнища на рентабилност. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(305)

Wilmar също така твърди, че развитието на паричния поток не е било вредоносно и предполага, че проблемите с паричния поток произтичат от забавяне на плащанията по фактури от страна на клиенти на промишлеността на Съюза или от големи инвестиционни проекти.

(306)

Тези твърдения са необосновани и спекулативни. Не бяха представени доказателства в подкрепа на нито едно от тези твърдения. Напротив, ниският и намаляващ паричен поток на промишлеността съответства на възвръщаемостта на оборота и на други показатели, които по същество са породени от ниските продажни цени и ниските равнища на рентабилност. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(307)

Wilmar също така твърди, че развитието на заетостта и производителността не са в съответствие с тенденцията в обема на вноса от Индонезия.

(308)

На първо място, следва да се посочи, че не е необходимо всички показатели за вредата да показват пряка връзка с вноса от Индонезия, за да се стигне до общо заключение за съществена вреда в контекста на член 3 от основния регламент. Освен това през разглеждания период са намалели както равнището на заетост, така и производителността и Комисията е взела предвид тези фактори в раздела „Заключение относно вредата“. Въпреки това, както е посочено в съображение 259, дъмпинговият внос е оказал отрицателно въздействие върху цените на промишлеността на Съюза, която е претърпяла съществена вреда, тъй като тя не е могла да увеличи цените си до равнище, което да даде възможност за разумно равнище на печалба. Поради това Комисията отхвърли твърденията относно заетостта и производителността.

(309)

Wilmar също така сравни цените на пазара на Съюза с експортните цени на промишлеността на Съюза през разглеждания период и посочи, че те са много сходни. Изхождайки от предположението, че експортните цени на промишлеността на Съюза са били определени на равнището на световните пазарни цени, Wilmar стигна до заключението, че цените на промишлеността на Съюза не са били потискани от вноса от Индонезия, а са били определени на равнището на световните цени.

(310)

Комисията отбеляза, че допускането, че експортните цени на промишлеността на Съюза се определят на равнището на световните цени, не е обяснено или обосновано. Комисията направи пряко сравнение между продажните цени на промишлеността на Съюза и експортните продажни цени на Wilmar за всеки КНП и показа, че цените на Wilmar значително подбиват цените на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(311)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group представи коментари и анализ на обема на вноса от Индонезия и средните цени и направи сравнение със средните цени и рентабилността на промишлеността на Съюза, за да покаже, че вносът от Индонезия не е причина за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(312)

Въпреки това, тъй като се основават на средни цени, сравненията и направените заключения са по-малко точни от констатациите, направени въз основа на конкретни изчисления на подбиването на цените, които показват ясен ценови натиск. Освен това в коментара, че рентабилността е била най-висока през разследвания период, не се отчита фактът, че дори през тази конкретна година рентабилността е била твърде малка, за да осигури жизнеспособността на промишлеността, както е обяснено в съображения 266 и 269. Противно на твърденията на тази страна, тези обстоятелства показват точно причинно-следствената връзка между индонезийския дъмпингов износ и вредата, понесена от промишлеността на ЕС. Всъщност лекото възстановяване на промишлеността на Съюза поради този временен недостиг от Индонезия и несигурността на индонезийския износ, пристигащ на пазара на Съюза, дадоха възможност на ползвателите да купуват мастни киселини от производители от Съюза, а не от индонезийски износители, както е обяснено в съображение 266. Поради това тези коментари бяха отхвърлени.

(313)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от Индонезия е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(314)

Обемът на вноса от други трети държави се е променял през разглеждания период, както следва, като е използвана методологията за изчисляване, описана в съображение 195:

Таблица 11

Внос от трети държави

(315)

Обемът на вноса от Малайзия е бил относително стабилен през разглеждания период. По отношение на обема той е бил на сходно равнище през РП, както и през 2018 г. — около 88 000 тона. Пазарният дял на този внос е бил между 7,5 и 8,3 % през разглеждания период, въпреки че като цяло е имало увеличение на пазарния дял с 5 % поради спада на потреблението.

(316)

Вносът от Малайзия навлиза на пазара на Съюза главно с кодове по КН 3823 11 00, 3823 12 00 и 3823 19 10. Това са и основните кодове, използвани от индонезийския внос. Наличната информация показва, че продуктовият асортимент на вноса от двете държави остава стабилен през разглеждания период. Средните цени на вноса от Малайзия са постоянно по-високи от тези на Индонезия (с повече от 10 % всяка година) и на промишлеността на Съюза.

(317)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е увеличил с 2 %. През целия период този внос остава стабилен на равнище от около 40 000 тона и заедно представлява по-малко от 4 % от пазарния дял.

(318)

Вносът от други държави също е осъществен главно с кодове по КН 3823 11 00, 3823 12 00 и 3823 19 10, което предполага подобен продуктов асортимент. Средните цени на вноса от тези други трети държави са били на равнища, постоянно по-високи от тези на Индонезия и на промишлеността на Съюза.

(319)

Wilmar твърди, че цените на вноса от Аржентина са причинявали вреда на производителите от Съюза.

(320)

Въпреки това, като се има предвид, че този внос е бил незначителен, представлявал е само около 4 000 тона и е имал пазарен дял от 0,4 % през РП, това твърдение беше отхвърлено.

(321)

Поради това Комисията стигна до заключението, че вносът от трети държави не е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза, нито е отслабил причинно-следствената връзка по отношение на вноса от Индонезия.

(322)

През разглеждания период обемът на износа на производителите от Съюза се е променял, както е показано в таблица 12. Тази стойност е получена, като е използван износът на включените в извадката производители от Съюза и е екстраполирана така, че да представя цялата промишленост на Съюза (42).

Таблица 12

Обем на износа на включените в извадката производители от Съюза

(323)

Обемът на износа на промишлеността на Съюза е намалял с 6 % през разглеждания период. Продажните цени на този износ са се увеличили с 19 % през същия период, като се има предвид, че тези цени също са били повлияни от промените на разходите, показани в таблица 7.

(324)

Като се има предвид, че обемът на износа е представлявал само около 10 % от обема на продажбите на Съюза и че тенденцията в обема на продажбите и на цените е сходна с тази, наблюдавана при продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар на Съюза, става ясно, че резултатите от износа на промишлеността на Съюза не са ключов елемент в цялостната оценка на икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(325)

Поради това Комисията стигна до заключението, че равнището на износа на промишлеността на Съюза не е причинило съществена вреда на промишлеността на Съюза и не е били в състояние да отслаби причинно-следствената връзка по отношение на индонезийския внос.

(326)

Потреблението е намаляло с 5 % на свободния пазар на Съюза през разглеждания период, както е показано в таблица 1. Когато се вземе предвид и собственото потребление, общият пазар на Съюза също е намалял с 5 % Разследването показа, че спадът в потреблението се дължи главно на фактори, свързани с пандемията от Covid-19 и нейното въздействие върху секторите на ползвателите в Съюза, като например сектора на домакинските продукти, както е посочено в съображение 191.

(327)

Wilmar и P&G твърдят, че отчасти причината за спада в потреблението са промените в автомобилния сектор по време на пандемията от Covid-19. Освен това според тях въвеждането на законодателство, свързано с максималните нива на 3-монохлорпропандиол (3-MCPD), също е повлияло на продажбите в хранителния сектор.

(328)

Комисията установи, че съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, не може да се обясни с временното намаляване на потреблението по време на пандемията от Covid-19. Промените в автомобилния и хранителния сектор не са изиграли голяма роля за цялостното развитие на потреблението, чийто спад е ограничен до 5 %. Анализът на вредата показа, че съществената вреда, претърпяна от промишлеността на Съюза, е свързана с ценови проблеми, като например подбиването и потискането на цените, които са попречили на Съюза да увеличи цената в съответствие с разходите до равнище на достатъчни печалби.

(329)

Разследването показа, че загубите на промишлеността на Съюза по отношение на производството и обема на продажбите са били по-големи от спада в потреблението през разглеждания период. Всъщност, въпреки свиването на потреблението, основният печеливш от промените на пазара е бил дъмпинговият внос от Индонезия, който е увеличил пазарния си дял с 19 % през разглеждания период, както е показано в таблица 2 по-горе.

(330)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че промените в потреблението не са причина за съществената вреда за промишлеността на Съюза.

(331)

Основната суровина за продукта, предмет на разследването, е лойта — материал, получен от животински мазнини и/или растителни масла, като например CPO. Тя съставлява около 70 % от общите разходи за производството на мастни киселини.

(332)

Производителите от Съюза са използвали лойта като основна изходна суровина, но също така използват големи количества растително масло, включително CPO, доставяно от Съюза или от Югоизточна Азия, включително Индонезия. Лойта е налична на местно ниво и е подходяща за производството на повечето сегменти на ползвателите на мастните киселини. Производителите износители от Индонезия са използвали в производството си основно CPO, CPKO и малки количества други местни растителни масла, като например кокосово масло. Разследването показа, че като цяло качеството и спецификацията на мастните киселини зависят от вложените суровини и материали, въпреки че има голяма взаимозаменяемост между продуктите на основата на лойта и на основата на CPO. Освен това произведените продукти могат да бъдат допълнително рафинирани или разработени в продукти с различни характеристики чрез хидрогениране и фракциониране, за да се удовлетворят определени изисквания на клиентите.

(333)

Wilmar и Procter & Gamble твърдят, че зависимостта на промишлеността на Съюза от лойта като изходна суровина, а не от CPO, е оказала отрицателно въздействие върху техните разходи и рентабилност. Те изтъкнаха, че развитието на пазара на лой в Съюза е увеличило конкуренцията за лой и е довело до повишаване на цените на лойта. Greven group заяви, че нарастващото използване на топени животински мазнини за производство на биогорива е оказало неблагоприятно въздействие върху наличието на лой за олеохимическата промишленост и недостигът ѝ е довел до драстично увеличение на цените.

(334)

Комисията отбеляза, че причината за вредата са ниските цени на индонезийския внос. Фактът, че тези ниски цени се дължат на възможността да се набавят евтини суровини (43), е без значение за целите на анализа на вредата, като се има предвид, че разследването установи, че индонезийските износители са участвали в дъмпингови практики.

(335)

Освен това Комисията отбеляза, че разходите за суровини на промишлеността на Съюза показват, че разходите за лой и CPO са се увеличили с до 40 % през разглеждания период. Освен това средните покупни цени на лойта и на CPO са много сходни, тъй като CPO е трябвало да се внася от Югоизточна Азия. Транспортните разходи за вносните продукти са се увеличили, особено по време на пандемията, когато логистичните разходи са били повлияни от проблеми с доставките. Следователно използването на лой от промишлеността на Съюза (в допълнение към комбинация от други видове суровини) е било рационален и ефикасен избор, основан на здрава бизнес логика, и не може да се смята за източник на самонанесена вреда. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(336)

Wilmar също така изтъкна, че употребата на продукта, предмет на разследването, е ограничена, ако лойта се използва като суровина, тъй като такива продукти не могат да се използват на пазарите на халал и кашер. Освен това мастните киселини, произведени от лой като изходна суровина, не могат да се използват като храна за животни.

(337)

Разследването обаче показа, че секторът на домакинските продукти е най-големият купувач на такива мастни киселини, който представлява над 50 % от потреблението в Съюза. Освен това производителите от Съюза успяха да осигурят съответствие с изисквания като кашер и халал, като отделиха част от производствените си мощности за производство на мастни киселини изключително с растителни масла като изходна суровина. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(338)

Wilmar също така изтъкна, че липсата на лой е означавала, че производството и продажбите на промишлеността на Съюза са били ограничени.

(339)

Wilmar не предостави никакви доказателства в подкрепа на това твърдение в неповерителната версия на своето изявление. Всъщност представените поверителни доказателства показват нарастване на дела на потреблението на лой в производството на мастни киселини през разглеждания период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(340)

Като се има предвид, че цените на лойта и растителните масла са били сравними, особено през разследвания период, голямата взаимозаменяемост на продуктите на основата на лой и на CPO, както и несъщественият характер на ограниченията за използването на мастни киселини на основата на лой, Комисията установи, че използването на лой като изходна суровина не е причина за съществената вреда за промишлеността на Съюза.

(341)

В коментарите си след окончателното разгласяване Greven group, Wilmar, Musim Mas group и Schill + Seilacher group коментираха въпроси, свързани с развитието на разходите за лой като изходна суровина поради увеличеното ѝ използване от други отрасли, както и намалената наличност на суровини за промишлеността на Съюза. Основният аргумент на тези страни беше, че в окончателното разгласяване Комисията не е отдала достатъчно значение на въздействието на влошената наличност на лой, което е довело до увеличаване на разходите за лой в сравнение с палмовото масло като изходна суровина за производството на мастни киселини. В подкрепа на становището си Greven group представи статистически данни и анализи, показващи развитието на връзката между цените на лойта и палмовото масло през периода 2008—2022 г. Освен това Greven group твърди, че цените на лойта ще продължат да се увеличават в бъдеще и че промишлеността на Съюза не е успяла да направи значителни инвестиции, необходими за преминаване на производството към CPO като основна изходна суровина.

(342)

Комисията не оспорва факта, че наличността на лой в Съюза е намаляла през годините, че цените на лойта са се увеличили в резултат на това или че е настъпила историческа промяна в конкурентоспособността на цените на лойта в сравнение с цените на изходните суровини от растителни масла. Както във всички отрасли, увеличението на цените на суровините, особено в отраслите с ниски печалби, трябва да бъде прехвърлено на клиентите на определен етап, за да останат те жизнеспособни. През разглеждания период промишлеността на Съюза е отбелязала увеличение на разходите за суровини с около 40 % както при палмовото масло, така и при лойта. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да увеличи цените на мастните киселини в достатъчна степен, за да отрази тези увеличения на разходите и да постигне адекватни равнища на рентабилност, докато разходите за суровини представляват около 70 % от общите разходи. Разходите за лой са били много сходни също така с разходите за CPO (включително логистичните разходи) през разглеждания период въз основа на проверените данни за разходите на включените в извадката производители от Съюза. Причината, поради която цените на суровините не са били адекватно прехвърлени на клиентите, е ценовият натиск върху сходния продукт, причинен от дъмпинговите цени на вноса от Индонезия. Във всеки случай, както е посочено по-горе, цените на материалите за влагане по отношение на CPO и лой (включително транспортните разходи) са били много сходни за производителите на мастни киселини от Съюза.

(343)

Що се отнася до способността на производителите от Съюза да прехвърлят производството си от един вид изходна суровина към друг, Комисията отбеляза, че и четиримата включени в извадката производители от Съюза вече използват различни видове изходни суровини, включително лой и палмово масло, като се съобразяват с пазарните условия. Във всеки случай очакванията за бъдещото развитие на пазара, като например за развитието на цените на лойта, не са от значение за оценката на вредата и причинно-следствената връзка през разглеждания период.

(344)

Следователно продажните цени на Съюза са се повишили поради увеличението на цените на суровините. Въпреки това промишлеността на Съюза не е могла да определи цените си на разумно равнище поради дъмпинговия внос на ниски цени. Следователно това твърдение не може да бъде прието.

(345)

Wilmar и P&G заявиха, че индонезийските износители са вертикално интегрирани, доколкото притежават плантации за палмово масло, и следователно се ползват с конкурентни предимства спрямо промишлеността на Съюза, която е неефективна.

(346)

Комисията смята, че всяко предполагаемо конкурентно предимство не може да оправдае вредоносния дъмпинг, практикуван от индонезийските износители на пазара на Съюза. Както е обяснено в раздела „Дъмпинг“ по-горе, Комисията сравни цената, начислявана от засегнатите износители на клиенти от ЕС, с нормалната им стойност в Индонезия и установи, че е налице значителен дъмпинг. Това означава, че установеният дъмпинг се обуславя единствено от търговското поведение на индонезийските производители износители, които са решили да изнасят на цени, по-ниски от техните продажни цени или разходи на вътрешния пазар. Разследването доказа, че това поведение е причинило съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(347)

Wilmar също така твърди, че промишлеността на Съюза е страдала от липса на инвестиции, което би обяснило установената вреда.

(348)

Както бе споменато по-горе, промишлеността на Съюза е инвестирала главно в поддържане на съществуващия капацитет и подобряване на ефективността. Въз основа на разследването се стигна до заключението, че неадекватните нива на рентабилност и намалената способност за привличане на капитал, причинени от дъмпинговия внос, са довели до ограничаване на инвестициите. Поради това предполагаемата липса на инвестиции не е причина, а по-скоро следствие от съществената вреда, причинена от дъмпинговия внос от Индонезия. Масовото присъствие на дъмпингов внос на пазара на Съюза е оказало отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза и способността ѝ да привлича капитал, а някои структурни инвестиции не са могли да бъдат осъществени по план, по-специално по време на разследвания период.

(349)

Wilmar твърди, че някои производители от Съюза, включително KLK, са внасяли мастни киселини от Индонезия през разглеждания период. Според Wilmar всяка вреда трябва да се смята за поне частично самонанесена.

(350)

Разследването показа, че покупките от Индонезия на включените в извадката производители от Съюза, включително KLK, са били незначителни, а именно по-малко от 3 % от обема на годишното им производството и през целия разглеждан период. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(351)

Wilmar също така твърди, че промишлеността на Съюза е страдала от лошо географско местоположение, а именно от места, които не са предоставяли достъп до дълбоководни пристанищни съоръжения за снабдяване със суровини и продажба на готови стоки.

(352)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като разследването показа, че поне четиримата включени в извадката производители от Съюза, които, както е посочено в съображение 36, са представлявали 61 % от производството на Съюза, са имали достъп до дълбоководни морски или речни пристанищни съоръжения през разглеждания период. Следователно, макар че някои по-малки производители от Съюза може да не са имали достъп до дълбоководни пристанищни съоръжения, това не се отнася за промишлеността на Съюза като цяло и следователно не обяснява съществената вреда.

(353)

Wilmar също така твърди, че придобиването на обекта в Дюселдорф от KLK Group е довело до допълнителна неефективност в промишлеността на Съюза. Това твърдение се основава на факта, че в обекта се използва лой като изходна суровина.

(354)

Въпреки това, както е посочено в съображения 331—340, цената на лойта е сходна с цената на други изходни суровини и лойта е технически подходяща за производството на повечето сегменти на ползвателите. Поради това твърдението беше определено като неоснователно.

(355)

P&G и Wilmar твърдят, че промишлеността на Съюза е неефективна и в нея работят голям брой служители, поради което тя страда от високи разходи за заетост.

(356)

Като се има предвид, че разходите за заетост в промишлеността на Съюза (заплати, плюс всички други разходи, свързани с трудовата заетост) са представлявали само 7,2 % от общите разходи през разглеждания период, се смята, че тези разходи не са в състояние да причинят съществена вреда на промишлеността на Съюза. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(357)

Wilmar твърди, че промишлеността на Съюза е неефективна по отношение на спазването на сроковете за доставка и осигуряването на доставката на съответните количества, които са се търсели на пазара на Съюза. Това твърдение не е придружено от никакви доказателства.

(358)

Въпреки това от таблица 4 по-горе става ясно, че промишлеността на Съюза разполага с над 200 000 тона свободен капацитет, който би могла да използва незабавно, ако получи достатъчно поръчки. Поради липсата на доказателства, че промишлеността на Съюза не е била в състояние или не е желаела да доставя, искането беше отхвърлено.

(359)

Въз основа на горепосочените факти и съображения Комисията стигна до заключението, че твърденията за проблеми с ефективността и суровините не са от такова естество, че да причинят съществена вреда на промишлеността на Съюза или да отслабят причинно-следствената връзка по отношение на индонезийския внос.

(360)

В коментарите си след окончателното разгласяване Wilmar твърди, че причината за вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е увеличението на логистичните разходи в резултат на пандемията от Covid-19 и на разходите за труд. Твърди се, че тези проблеми са направили промишлеността на Съюза неконкурентоспособна в сравнение с индонезийските производители износители.

(361)

Логистичните разходи са сравнително малка част от общите разходи (под 5 %). Освен това разходите за труд на служител са нараснали само с 8 % през четирите години на разглеждания период в съответствие с преговорите със синдикатите и националните администрации. Разходите за труд представляват само около 7,2 % от общите разходи. Поради това Комисията отхвърля твърдението, че увеличените разходи за логистика и труд са причинили вреда.

(362)

Wilmar също така твърди, че причината за нерентабилните продажби през 2019 г. и 2020 г. се дължи на увеличението на ПОАР и финансовите разходи.

(363)

Това твърдение обаче се дължи на неправилно разбиране от страна на Wilmar на таблица 7, отнасяща се до производствените разходи. В тази таблица терминът „производствени разходи“ означава пълните разходи на производителите от Съюза, включително ПОАР и финансовите разходи. Всъщност ПОАР и финансовите разходи са били относително стабилни през разглеждания период. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че увеличените ПОАР и финансови разходи са причинили вреда.

(364)

В коментарите си след окончателното разгласяване Greven group изрази съмнение, че производителите от Съюза разполагат с достатъчен капацитет, за да заменят вноса от Индонезия, въпреки че теоретично 20 % пазарен дял може да бъде покрит от 20 % свободен капацитет на промишлеността на Съюза. В подкрепа на това твърдение Greven group предостави данни, според които настоящото използване на капацитета на промишлеността за мастни киселини в Съюза (80 %) вече е на нивото на дългосрочната средна стойност за европейската химическа промишленост като цяло. С оглед на това Greven group твърди, че 100-процентовото използване на капацитета не е нито устойчиво, нито постижимо за продължителен период от време. Освен това Greven group посочи собственото си търсене, което от 2020 г. не може да бъде покрито от производителите от Съюза поради недостатъчен капацитет или недостатъчно предлагане на суровини. По-специално по отношение на фармацевтичния сектор и секторите на фуражите и храните Greven group твърди, че няма достатъчен производствен капацитет на производителите от Съюза, тъй като мастните киселини за тези сектори могат да се произвеждат само от растителни или палмови материали и трябва да бъдат сертифицирани съгласно модела Mass Balance на RSPO (Кръгла маса за устойчиво палмово масло), както и за кашер и халал.

(365)

Комисията припомни, че производственият капацитет на Съюза за мастни киселини е изчислен въз основа на постижимо максимално производство в дългосрочен план, като се отчита поддръжката. Поради това фактът, че дългосрочното средно използване на капацитета на химическата промишленост като цяло е 80 %, не поставя под съмнение способността на промишлеността на Съюза за мастни киселини да използва напълно свободния си капацитет, изчислен от Комисията в настоящия случай. Освен това Greven group не е представила доказателства, че предполагаемата неспособност на промишлеността на Съюза да обслужва търсенето се дължи на системни, а не на косвени фактори и че ще се запази в дългосрочен план. Що се отнася до мастните киселини за фармацевтичния сектор и секторите на фуражите и храните, Комисията изрази мнение, че чрез възстановяването на рентабилността еднаквите условия на конкуренция на пазара на мастни киселини в Съюза ще даде възможност и ще стимулира промишлеността на Съюза да направи всички инвестиции, необходими за преодоляване на недостига на капацитет, свързан със специфични продукти. С оглед на гореизложеното тези аргументи бяха отхвърлени.

(366)

През разглеждания период собственото потребление се е увеличило с около 2 % в абсолютно изражение и е съставлявало около 10 % от общото пазарно потребление през всяка година от разглеждания период, както е посочено в таблица 5. Поради това Комисията счете, че собственото потребление се е развивало стабилно или е оказало слабо положително въздействие върху промишлеността на Съюза.

(367)

Следователно промените в собственото потребление не са могли да причинят съществена вреда на промишлеността на Съюза или да отслабят причинно-следствената връзка по отношение на индонезийския внос.

(368)

През разследвания период в Съюза е имало 15 производители на мастни киселини, които са продавали на широк кръг клиенти в много сектори на ползвателите. Разследването показа, че наличието на дъмпингов внос от Индонезия на ниски цени е довело до потискане на цените на пазара на Съюза през разглеждания период. Това означава, че ценовото равнище на промишлеността на Съюза не е могло да бъде в съответствие с увеличението на цените на суровините през целия разглеждан период. Вследствие на това рентабилността на продажбите на промишлеността на Съюза е била ниска или дори отрицателна през целия разглеждан период. Тази рентабилност е под печалбите, които промишлеността би трябвало да получи при нормални условия на конкуренция, и очевидно не е достатъчна, за да осигури дългосрочното ѝ оцеляване. Необходимо е било да се направят инвестиции от страна на промишлеността на Съюза, за да се поддържат съществуващите съоръжения, но намалената способност за привличане на капитал е застрашила нивата на инвестициите.

(369)

На свободния пазар на Съюза е имало значителни количества индонезийски дъмпингов внос на ниски цени. Докато този пазар се е свил с 5 % през разглеждания период, обемът на индонезийския внос се е увеличил с 13 %, а пазарният дял — с 18 %. В резултат на това той е заемал около две трети от целия внос на пазара на Съюза през разследвания период. Разследването показа, че това навлизане на пазара е имало и отрицателни последици за промишлеността на Съюза, по-специално за обема на производството и продажбите, които са намалели съответно със 7 % и 10 % през разглеждания период. Това е показано в таблици 4 и 5.

(370)

Другите разгледани фактори бяха вносът от други източници, резултатите от износа на промишлеността на Съюза, промените в собственото потребление, промените в потреблението и предполагаемата неефективност на промишлеността на Съюза.

(371)

Поради това Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос. Не беше установено някой от факторите, взети предвид поотделно или заедно, да има влияние върху състоянието на промишлеността на Съюза, което да е достатъчно, за да постави под съмнение заключението, че индонезийският внос е причинил съществена вреда.

(372)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че дъмпинговият внос от засегнатата държава е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. Вредата се състои главно в потискане на цените, недостатъчна рентабилност, възвръщаемост на инвестициите, парични потоци, способност за привличане на капитал, загуба на пазарен дял и спад в производството, производителността, обема на продажбите и заетостта.

(373)

За да определи равнището на мерките, Комисията проучи дали мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на причинената от дъмпинговия внос вреда на промишлеността на Съюза.

(374)

Жалбоподателят посочи, че има нарушения във връзка със суровините по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент. Следователно, за да направи оценката на подходящото равнище на мерките, Комисията най-напред определи размера на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, при липсата на нарушения по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент. След това тя провери дали дъмпинговият марж на включените в извадката производители износители би бил по-висок от техния марж на вредата (вж. раздел 6.2 по-долу).

(375)

Вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза може да постигне целева печалба чрез продажби на целева цена по смисъла на член 7, параграфи 2в и 2г от основния регламент.

(376)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент за определяне на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от държавата, за която се отнася разследването, равнището на рентабилност, необходимо за покриване изцяло на разходите и инвестициите, научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите, както и равнището на рентабилност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Този марж на печалбата не следва да бъде по-малък от 6 %.

(377)

Информацията, свързана с определянето на нормалната печалба, беше включена във въпросниците, изпратени на включените в извадката производители от Съюза. Това включва рентабилността на сходния продукт за десетте години, предхождащи разследвания период. Производителите от Съюза обаче не успяха да предоставят пълни данни поради промени в счетоводните системи и организационни промени. Освен това рентабилността на сходния продукт през разглеждания период е била по-ниска от 6 %, както е показано в таблица 10.

(378)

Някои включени в извадката производители от Съюза заявиха, че техните равнища на инвестиции, НИРД и иновации през разглеждания период са щели да бъдат по-високи при нормални условия на конкуренция.

(379)

Производителите обаче не можаха да определят количествено тези твърдения. Поради това беше направено заключението, че целевата печалба следва да бъде определена на 6 % в съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент.

(380)

В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и на конвенциите на МОТ, изброени в приложение Ia към основния регламент, които промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 11, параграф 2. Комисията установи допълнителни разходи в размер на 0,1 %, които бяха добавени към невредоносната цена. Бележка към досието относно начина, по който Комисията е установила тези допълнителни разходи, е на разположение в досието за справка от заинтересованите страни.

(381)

Тези разходи включваха допълнителните бъдещи разходи за осигуряване на съответствие със схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). СТЕ на ЕС е крайъгълен камък на политиката на ЕС за спазване на многостранните споразумения в областта на околната среда. Тези допълнителни разходи бяха изчислени въз основа на средните прогнозни допълнителни квоти за емисии на ЕС (EUA), които ще трябва да бъдат закупени през периода на прилагане на мерките (2022—2026 г.). След приспадането на полагаемите безплатни квоти използваните в изчислението квоти за емисии на ЕС са били коригирани, за да се гарантира, че са свързани единствено с продукта, предмет на разследването. Разходите за квотите за емисии на ЕС бяха екстраполирани, за да се вземат предвид очакваните промени на цените по време на периода на действие на мерките. Източникът на тези прогнозни цени е извлечение на Bloomberg от 23 юни 2022 г. Средната прогнозна средна цена на квотите за емисии на ЕС (включително Bloomberg New Energy Finance) за този период е 91,8 EUR на тон отделен в атмосферата CO2.

(382)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като приложи посочения по-горе целеви марж на печалбата, определен в съображение 378, към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период и след това добави корекциите по член 7, параграф 2г за всеки отделен вид на продукта.

(383)

След това Комисията определи равнището на маржа на занижаване на цените въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на включените в извадката оказали съдействие производители износители в Индонезия, която беше установена с цел да се изчисли подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликата, получена от това сравнение, беше изразена като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

(384)

С оглед на преразглеждането на ПОАР на WETBV, както е посочено в съображения 161 и 162, Комисията преразгледа съответно и изчислението на формираните CIF стойности.

(385)

За други оказали съдействие дружества извън включените в извадката Комисията използва среднопретеглените маржове на двамата включени в извадката производители износители.

(386)

В коментарите си след окончателното разгласяване Wilmar твърди, че маржът на вредата му не е трябвало да бъде коригиран с ПОАР и печалбата по отношение на продажбите през WET B.V., тъй като това сравнение е направено на различно ниво на търговия с цените на Съюза.

(387)

Въпреки това Комисията отбеляза, че невредоносната цена на сходния продукт на промишлеността на Съюза включва само производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза, но не включва ПОАР за продажби от свързани продаващи субекти, тъй като всички продажби на включените в извадката производители от Съюза са извършени директно към потребителите (вж. съображение 209). По този начин Комисията счете, че не съществува ниво на търговски дисбаланс. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(388)

Жалбоподателят представи достатъчно доказателства в жалбата, че в Индонезия са налице нарушения във връзка със суровините по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент по отношение на разглеждания продукт. Според доказателствата в жалбата CPO и CPKO, които представляват повече от 70 % от производствените разходи на разглеждания продукт, те са били обложени с износни мита, с износна такса и им е била определена максимална цена на вътрешния пазар в Индонезия.

(389)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че по отношение на продукта, предмет на разследването, е необходимо да прецени дали има нарушения по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент, които биха направили невъзможно отстраняването на вредата, причинена от дъмпинговия внос на продукта, предмет на разследването, при мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, само по отношение на износителя Musim Mas, тъй като дъмпинговият марж за Wilmar е по-нисък от маржа на вредата.

(390)

Комисията първо определи основните суровини, използвани в производството на разглеждания продукт от Musim Mas. За основни суровини бяха счетени суровините, които е вероятно да представляват най-малко 17 % от производствените разходи на разглеждания продукт. Комисията установи, че Musim Mas е използвал CPO и CPKO за производството на разглеждания продукт. CPO са представлявали повече от 30 % от общите производствени разходи, а CPKO — повече от 40 %.

(391)

След това Комисията провери дали някоя от основните суровини, използвани при производството на разглеждания продукт, е била предмет на нарушение от една от мерките, изброени в член 7, параграф 2а от основния регламент: схеми за двойно ценообразуване, износни мита, допълнителни износни митни сборове, квоти за износ, забрана за износ, фискален данък върху износа, изисквания за лицензиране, минимална износна цена, намаляване или отнемане на правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС), ограничения на мястото на митническото оформяне за износители, списък на одобрени износители, задължение по отношение на вътрешния пазар, минен добив от затворен тип. За тази цел Комисията се позова на съответното индонезийско законодателство.

(392)

Разследването показа, че както CPO, така и CPKO подлежат на облагане както с износни мита, така и с такса върху износа. Износните мита представляват прогресивна тарифна схема по отношение на CPO и CPKO (Указ № 166/PMK.010/2020 (44)). Освен това е въведена и прогресивна такса върху износа за CPO и CPKO (Указ № 57/PMK.05/2020 (45), изменен с Указ № 76/PMN.05/2021 (46)).

(393)

Комисията установи, че Musim Mas се е възползвал от износните мита и таксата върху износа.

(394)

Комисията сравни цената на CPO и CPKO на вътрешния пазар с международната референтна стойност.

(395)

По отношение на цената на CPO и CPKO на вътрешния пазар разследването показа, че държавното дружество Kharisma Pemasaran Bersama Nusantara (KPBN) организира ежедневни търгове (47), на които държавните дружества PTPN продават CPO и CPKO. Съществува само един търг на ден за CPO и един седмичен търг за CPKO, и само едно стандартно качество за CPO и CPKO, следователно има само една дневна цена за CPO и съответно само една седмична цена за CPKO. Цената се определя FOB Думай или Белаван (две важни морски пристанища в Индонезия). PTPN определя цената, а дружествата или я приемат, или изчакват до следващия ден. В договорите между частните дружества се използва също цената, определена от PTPN. Тръжната цена е публична и тя е известна на всички оператори на пазара. При разследването беше установено също така, че договорите между свързаните страни се основават също на цената, определена от PTPN. Следователно всички купувачи в Индонезия купуват CPO и CPKO на дневната цена, определена от PTPN. Освен това при разследването се установи, че малките разлики между тръжната цена и действителната покупна цена на включените в извадката износители се дължат главно на транспортните разходи. Поради това за цената на CPO и CPKO на вътрешния пазар Комисията използва дневните тръжни цени, определени от PTPN през разследвания период, представени от един от включените в извадката производители износители.

(396)

По отношение на международната референтна стойност за CPO и CPKO Комисията използва няколко референтни стойности: 1) индонезийски експортни цени FOB от Атласа на световната търговия (48) („GTA“), 2) малайзийски вътрешни цени (49), 3) малайзийски експортни цени FOB от GTA, 4) спот цени CIF в пристанище Ротердам (50) (51).

(397)

Сравнението показа, че индонезийската вътрешна цена на CPO е с 20 % по-ниска от индонезийските експортни цени FOB, с 23 % по-ниска от малайзийските вътрешни цени, с 29 % по-ниска от малайзийските експортни цени FOB и с 24 % по-ниска от спот цените CIF в пристанище Ротердам (коригирани до FOB).

(398)

Сравнението показа, че индонезийската вътрешна цена на CPKO е с 18 % по-ниска от индонезийската експортна цена, с 19 % по-ниска от малайзийската вътрешна цена, с 6 % по-ниска от малайзийската експортна цена, с 22 % по-ниска от спот цените CIF в Ротердам (коригирани до FOB).

(399)

Накрая Комисията провери дали CPO или CPKO представляват поотделно поне 17 % от производствените разходи на разглеждания продукт. За целите на това изчисление беше използвана цена на суровината без нарушения, установена при износа от Индонезия и получена от GTA. Комисията установи, че за Musim Mas CPO са представлявали повече от 40 %, а CPKO — повече от 50 % от общите производствени разходи.

(400)

Поради това Комисията стигна до заключението, че цените на CPO и CPKO са били предмет на нарушение и са били значително по-ниски в сравнение с цените на представителните международни пазари по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент.

(401)

В съответствие с член 7, параграф 2б от основния регламент Комисията проучи дали може ясно да заключи, че е в интерес на Съюза да определи размера на окончателните мита в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент само по отношение на Musim Mas. Антидъмпинговото мито на Wilmar във всички случаи ще бъде определено на равнището на дъмпинговия марж, тъй като е установено, че занижаването на цените е на по-високо равнище. Интересът на Съюза беше определен въз основа на оценка на цялата информация, имаща отношение към настоящото разследване, включително свободния капацитет в държавата износител, конкуренцията за суровини и въздействието върху веригите на доставки за дружествата от Съюза.

(402)

ПИ заяви, че по време на разследвания период общият производствен капацитет на продукта, предмет на разследването, в Индонезия е бил около 3 600 000 тона, а действителното производство е било около 2 600 000 тона. То заяви, че и двете оценки се основават на доклад на Индонезийската асоциация на производителите на олеохимикали (APOLIN).

(403)

Комисията отбелязва, че първоначалните оценки са били изменени от ПИ с марж до +/– 30 %, за да се защити поверителността, и че получената оценка от 1 000 000 тона свободен капацитет е значително по-ниска от истинската му стойност. По подобен начин получената оценка за 72 % използване на капацитета е значително по-висока от истинската стойност. Освен това Комисията отбелязва, че дори въз основа на оценка от 1 000 000 тона свободният капацитет в Индонезия е по-голям от цялото производство на Съюза, което е възлизало на около 872 000 тона по време на разследвания период, и следователно би могъл да го замести. Той е четири пъти по-голям и от вноса от Индонезия, който е възлизал на около 228 000 тона.

(404)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че индонезийските производители разполагат със значителен свободен капацитет и че ако бъде използван, този свободен капацитет има потенциала да увеличи предлагането на продукта, предмет на разследването, в световен мащаб, да понижи цените и съответно да подкопае ефективността на мярката, в случай че тя не бъде определена на равнището на дъмпинга.

(405)

Основната суровина, използвана за производството на продукта, предмет на разследването, е или лой, или растително масло, като CPO и CPKO.

(406)

Както е установено в съображения 397 и 398, цените на CPO и CPKO в Индонезия са били значително по-ниски от цените на CPO и CPKO на представителните международни пазари. Това създава несправедливо предимство за производителите износители в Индонезия в сравнение с промишлеността на Съюза. Поради това Комисията стигна до заключението, че макар CPO и CPKO да са били на разположение на промишлеността на Съюза, предвид нарушенията те са били на разположение на по-висока цена, отколкото за производителите в Индонезия. Поради това промишлеността на Съюза е в неблагоприятно положение спрямо индонезийските производители износители.

(407)

Както е показано в таблица 4 по-горе, по време на разследвания период промишлеността на Съюза е имала свободен капацитет от почти 250 000 тона. Този свободен капацитет е по-висок от обема на вноса от Индонезия през същия период. От това следва, че промишлеността на Съюза е в състояние да замени вноса от Индонезия със собственото си производство и дори да покрие почти цялото търсене на продукта, предмет на разследването, в Съюза.

(408)

Освен това разследването показа, че ползвателите от Съюза са могли да си набавят продукта, предмет на разследването, от трети държави като Малайзия. Общият обем на вноса от трети държави остава стабилен през разглеждания период, докато пазарният му дял се увеличава с 6 %. При липсата на дъмпингов внос от Индонезия вносът от трети държави би се увеличил, тъй като продажните цени на пазара на Съюза биха били по-привлекателни.

(409)

Wilmar заяви, че фактът, че производители от Съюза като AAK са поискали изключването на някои мастни киселини от продуктовия обхват на разследването, показва, че някои производители от Съюза (на продукти надолу по веригата) са имали голяма нужда от достъп до всички източници на внос.

(410)

Комисията отбелязва, че способността на промишлеността на Съюза да задоволи търсенето на Съюза се отнася до широка гама от мастни киселини. По-специално по отношение на исканията за изключване на AAK, както е обяснено в съображения 108—118, необходимите видове и количества мастни киселини могат да бъдат произведени от производители от Съюза, след като бъдат възстановени еднакви условия на конкурениця на пазара на Съюза, или да бъдат доставени от държави, различни от Индонезия.

(411)

Поради това ползвателите биха имали достатъчен достъп до продукта, предмет на разследването, дори ако вносът от Индонезия намалее. Следователно не се очакват смущения във веригите за създаване на стойност на ползвателите от Съюза.

(412)

В коментарите си след окончателното разгласяване няколко заинтересовани страни коментираха въздействието на мерките върху веригите на доставки в Съюза.

(413)

Тези коментари са разгледани в раздел 7.9.2 от настоящия регламент. Въз основа на тези коментари и последвалия анализ Комисията е убедена, че евентуалните проблеми с доставките ще бъдат временни и управляеми с оглед на другите налични източници на доставки, като например Малайзия.

(414)

След като оцени цялата информация, имаща отношение към настоящото разследване, Комисията стигна до заключението, че е в интерес на Съюза да определи размера на окончателните мита по отношение на Musim Mas в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент.

(415)

С оглед на изложения по-горе анализ Комисията стигна до заключението, че в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент е в интерес на Съюза да определи равнището на окончателните мита въз основа на равнището на дъмпинга, като се вземат предвид допълнителните съображения в контекста на член 21, изложени в раздел 7.6 по-долу.

(416)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group заяви, че политиките на ПИ по отношение на CPO и CPKO са били обект на разследване в рамките на паралелното антисубсидийно разследване, посочено в съображение 3, и следователно прилагането на член 7, параграф 2а от основния регламент в рамките на настоящото антидъмпингово разследване и налагането на антисубсидийни мита върху същите политики би довело до прилагането на двойна защита за един и същ набор от политики на ПИ.

(417)

Комисията ще разгледа въпроса за двойната защита, ако има такава, в рамките на антисубсидийното разследване.

(418)

Като оцени интереса на Съюза съгласно член 7, параграф 2б от основния регламент, Комисията в съответствие с член 21 от основния регламент проучи дали независимо от наличието на вредоносен дъмпинг може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Определянето на интереса на Съюза беше основано на преценка на съвкупността от различните засегнати интереси, включително тези на промишлеността на Съюза, вносителите, ползвателите и другите засегнати икономически оператори. Нито един несвързан вносител не оказа съдействие в разследването.

(419)

Комисията изпрати въпросници на известните заинтересовани страни. Тя получи отговори на въпросника от четирима ползватели, принадлежащи към две групи дружества, а именно групата Greven и групата Schill + Seilacher.

(420)

В Съюза има 15 дружества, произвеждащи мастни киселини, в които работят около 900 служители. Производителите са разпределени в целия Съюз. Включената в извадката промишленост на Съюза, представляваща 60 % от общото производство, оказа съдействие на разследването.

(421)

След оттеглянето на жалбата, разгледано в раздел 1.10, Комисията реши да продължи разследването и извърши анализ на вредата и причинно-следствената връзка по отношение на промишлеността на Съюза като цяло, независимо от подкрепата и/или съдействието на отделни производители от Съюза, както е обяснено по-подробно в съображения 64, 66, 68 и 69. Анализът в раздели 4 и 5 от настоящия регламент потвърди, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда и че тя е причинена от дъмпинговия внос на разглеждания продукт от индонезийски производители износители. Освен това Комисията отбеляза, че разполага с широка свобода на преценка при вземането на решение за продължаване или прекратяване на процедура след оттегляне.

(422)

В писмото за оттегляне на жалбата жалбоподателят посочва, че причината за оттеглянето е „поради влиянието на заинтересовани страни“ (52). Това потвърждава, че жалбоподателят не е оспорил анализа и заключението за наличието на съществена вреда, причинена от дъмпинговия индонезийски внос, а че единствената причина за оттеглянето е била влиянието на заинтересовани страни. Причина, свързана със заинтересовани страни, които оказват влияние върху жалбоподателя, не би подкрепила констатацията, че прекратяването на процедурата само поради тази причина би било в интерес на Съюза, когато Комисията вече е стигнала до заключението, че е налице значителен вредоносен дъмпинг. В тази връзка Комисията отбеляза също така, че оттеглянето на жалбата е станало на много късен етап от процедурата, когато на страните са били разгласени всички констатации, доказващи наличието на съществена вреда, понесена от промишлеността на Съюза, причинена от индонезийския дъмпингов внос. Коментарите, получени от страните след разгласяването, не промениха това заключение, като по този начин подкрепиха съображението, че във всеки случай не би било в интерес на Съюза да прекрати процедурата без налагане на мерки, дори ако жалбоподателят е оттеглил жалбата си.

(423)

Предвид констатацията за съществена вреда за промишлеността на Съюза, описана в съображения 255—259, налагането на мерки би позволило на промишлеността на Съюза да подобри рентабилността си до устойчиви равнища, да увеличи инвестициите си и по този начин да запази конкурентната си позиция на своя основен пазар. Промишлеността на Съюза ще може също така да възстанови загубения си пазарен дял чрез увеличаване на обема на продажбите на пазара на Съюза.

(424)

Липсата на мерки вероятно ще има по-нататъшни значителни отрицателни последици за промишлеността на Съюза по отношение на по-ниските обеми на продажбите и производството, по-нататъшното понижаване на цените, което ще доведе до допълнително влошаване на икономическото ѝ състояние по отношение на рентабилността и инвестициите, застрашавайки нейното бъдеще и заетостта.

(425)

В коментарите си след окончателното разгласяване Musim Mas group заяви, че промишлеността на Съюза, която използва лой като изходна суровина, няма да получи ползи от мерките и че в крайна сметка ползите ще бъдат за малайзийските производители износители.

(426)

Като се имат предвид обаче коментарите на Комисията по отношение на лойта като фактор, който не е причинител, по-високите цени на малайзийския внос през целия разглеждан период и способността на промишлеността на Съюза да увеличи рентабилността и инвестициите и следователно да увеличи производството и обема на продажбите, ако бъдат приети мерки, този коментар беше отхвърлен.

(427)

Следователно налагането на мерки по отношение на индонезийските мастни киселини очевидно би било в интерес на промишлеността на Съюза.

(428)

Не беше получено съдействие от несвързани вносители/търговци, както е посочено в съображение 38.

(429)

Поради това Комисията не разполагаше с информация, която да позволи точно да се установи въздействието, което налагането на мерките би имало върху дейностите на несвързаните вносители/търговци. Липсата на съдействие предполага, че вносителите не смятат, че налагането на антидъмпингови мерки би засегнало значително тяхната дейност. Въпреки че на първо време може да се наблюдава намаляване на вноса и препродажбата на стоки, засегнати от мерките, всяко такова отрицателно въздействие върху оборота може в крайна сметка да се компенсира от увеличената препродажба на продукти, закупени от други източници, например от Малайзия.

(430)

Поради това Комисията заключи, че въздействието на мерките няма да бъде непропорционално за вносителите/търговците.

(431)

Продуктът, предмет на разследването, се закупува от няколко промишлени дружества на пазара на Съюза за производство на продукти, като храни, фуражи, фармацевтични продукти, козметика (продукти за всекидневна хигиена и луксозни козметични продукти), продукти за домашна и лична хигиена и промишлени детергенти.

(432)

Четирима ползватели, принадлежащи към две групи дружества, които представляват около 4—7 % от общото потребление в Съюза, оказаха съдействие при разследването и предоставиха отговори на въпросника на ползвателите.

(433)

Едната група използва мастни киселини за производството на метални и алкални сапуни, както и на естери, които се използват като добавки в производството на пластмаси и смазочни материали и текстилната промишленост. Другата група произвежда химикали за технически текстил, химикали за кожа, козметика и фини химикали.

(434)

При разследването бе установено, че по време на разследвания период тези ползватели заедно закупуват [6—9] % от общия внос от Индонезия, [4—7] % от общите продажби на промишлеността на Съюза и [2—4] % от общия внос от други държави. Поради това Комисията разполагаше с ограничена информация, за да оцени цялостното въздействие на налагането на антидъмпинговите мерки върху дейността на ползвателя.

(435)

Въз основа на данните, предоставени от оказалите съдействие ползватели, през РП те са закупили около [23—26] % от нуждите си от мастни киселини от Индонезия, [68—72] % от производители от Съюза и [2—5] % от други източници. Докато едната група ползватели е внасяла незначителни количества през този период, другата е внасяла повече от една четвърт от необходимите ѝ мастни киселини от Индонезия.

(436)

В зависимост от ползвателя продажбите на продукти, включващи мастни киселини, варират между 29 % до повече от 95 % от общия оборот. Като цяло делът на мастните киселини с всякакъв произход в общите производствени разходи на оказалите съдействие ползватели варира от 6 % до 52 %.

(437)

Общите маржове на рентабилност на четиримата ползватели варират между едноцифрени и двуцифрени маржове на рентабилност.

(438)

По отношение на въздействието на мерките върху оказалите съдействие ползватели, и с оглед на ограничената заменяемост на продукта, Комисията счете, че техните печалби могат да бъдат засегнати донякъде от налагането на мерките. С оглед на техните маржове на печалба въздействието не би било непропорционално, тъй като поне част от увеличението на цената би могло да се прехвърли на доставките надолу по веригата.

(439)

Като се има предвид недостатъчната рентабилност на промишлеността на Съюза и понижаването на цените на пазара, може основателно да се предположи, че цените ще се повишат след налагането на мерките. Въпреки това въздействието, което мерките могат да окажат върху някои ползватели, следва да бъде балансирано спрямо риска от прекратяване на дейността на промишлеността на Съюза, тъй като настоящата ситуация не е устойчива. Неналагането на мерки ще доведе до по-малко надеждни и стабилни източници на доставки и неизбежно до повишаване на цените на пазара на Съюза.

(440)

P&G не оказа пълно съдействие на разследването, но заяви, че е против налагането на мерки. То заяви, че налагането на мерки би застрашило достъпа му до надежден източник на доставки на мастни киселини. P&G твърди, че налагането на антидъмпингови мерки би имало две основни последствия. Първо, мерките вероятно ще доведат до увеличаване на производствените разходи в производството на потребителски стоки и тези разходи в крайна сметка ще бъдат прехвърлени на потребителите. Второ, налагането на мерки вероятно ще наруши веригите на доставки от Индонезия в момент, когато търсенето на мастни киселини е силно, а производителите от Съюза работят с пълен капацитет. Greven group също така заяви, че търсенето на мастни киселини на пазара на Съюза не би могло да бъде задоволено без вноса на мастни киселини от Индонезия.

(441)

Комисията отбеляза, че P&G не е дал отговор на въпросника за ползватели и не е предоставил подробна информация за покупките си на мастни киселини и тяхното тегло по отношение на разходите в крайните продукти. Поради това Комисията не беше в състояние да оцени въздействието на налагането на мерки върху дейността на P&G.

(442)

Освен това Комисията установи, че производственият капацитет на промишлеността на Съюза е достатъчен, за да задоволи почти цялото потребление на пазара на ЕС. Понастоящем промишлеността на Съюза разполага с около 20 % свободен капацитет и ако се възстановят условията на лоялна конкуренция, производителите от Съюза биха могли да увеличат производството си, за да задоволят търсенето в Съюза. Освен това в Малайзия има значителен свободен капацитет за производство на мастни киселини. Поради това Комисията стигна до заключението, че налагането на антидъмпингови мерки не би могло да доведе до недостиг на доставки на мастни киселини на пазара на Съюза.

(443)

След окончателното разгласяване коментари относно интересите на Съюза бяха получени от Greven group, Schill + Seilacher group, P&G, Unilever, Henkel, Quaker Houghton, Evonik, NYCO, Kapachim, Omya, Stéarinerie Dubois, Wilmar, Musim Mas group, Ecogreen и CUTFA. Много от тези страни са ползватели, които не са оказали пълно съдействие при разследването и не са представили коментари преди това. Поради това след окончателното разгласяване разследването се възползва от по-широк кръг коментари, въпреки че информацията не беше представена под формата на отговори на въпросника, както се изискваше при започването на разследването, и не беше възможно да се провери достоверността на всички направени коментари.

(444)

CUTFA изтъкна, че мерките ще имат само ограничено въздействие върху ползвателите, тъй като увеличението на разходите ще може да бъде прехвърлено на техните клиенти. Дори това да не беше така, печалбите бяха в размер, който можеше да бъде поет, така че въздействието на мерките нямаше да бъде непропорционално.

(445)

По-широкият кръг коментари на ползвателите изглежда показва, че те могат да бъдат разграничени на две основни категории.

(446)

Първата категория са големите мултинационални групи като P&G, Unilever, Henkel, Quaker Houghton и Evonik, които произвеждат голям брой крайни продукти, използвайки продукта, предмет на разследването, като основна суровина, главно в своите домакински продукти, перилни препарати, козметика и и продукти за лична хигиена. Въпреки това, както е описано по-горе, поради липсата на пълно съдействие от страна на тези страни, не беше възможно да се установи количеството на мастните киселини, използвано в производствените им обекти, или значението на мастните киселини в производствените разходи дори на най-важните продукти, в които се използват мастни киселини. Освен това данните на P&G, Unilever и Henkel, налични от публични източници (53), показват, че през последните години оборотът и печалбите на групите са се увеличили значително, особено по отношение на домакинските продукти, които са най-големият пазар за мастни киселини.

(447)

От P&G обясниха, че не са изпратили отговор на въпросника, тъй като P&G, както и други ползватели на мастни киселини, са разпръснати в много производствени обекти.

(448)

Въпреки това P&G дори не попълни частта от въпросника, която обхваща покупките на мастни киселини чрез централното им звено за покупки. Фрагментираният характер на отрасъла на ползвателите не пречи поне някои от тях да изпратят отговор на въпросника. Освен това публично достъпните консолидирани годишни отчети на P&G също показват, че европейските ѝ дейности са с много голям оборот през 2021 г. (16,7 млрд. щатски долара (54)). Нейната рентабилност в световен мащаб е била 23 % (55). През 2021 г. оборотът на Henkel за Западна и Източна Европа е бил 9,1 млрд. евро, а рентабилността в тези региони е била 18,9 % (56). Тази информация е в подкрепа на мнението на Комисията, че големите купувачи на мастни киселини в най-големите отрасли на ползвателите (докински продукти, перилни препарати, козметика и продукти за лична хигиена) няма да бъдат непропорционално засегнати от предложените мерки.

(449)

Henkel заяви, че липсата на съдействие от страна на ползвателите не означава, че мерките, на равнищата, предложени в окончателното разгласяване, няма да имат сериозно въздействие върху нейните дейности.

(450)

Както е посочено по-долу, Комисията преразгледа първоначалните си определения и заключения относно въздействието върху ползвателите в контекста на допълнителните коментари, получени в отговор на окончателното разгласяване, включително коментарите от нови заинтересовани страни.

(451)

Henkel, Kapachim, Omya и Wilmar също така посочиха, че интересът на ползвателите следва да се разглежда в контекста на неотдавнашните събития, предхождащи разгласяването, като нарастващите цени на суровините и енергията, инфлацията и проблемите във веригата на доставки.

(452)

Комисията отбеляза, че тези въпроси са възникнали след разследвания период. Не е обосновано какво въздействие биха могли да окажат тези промени върху отрасъла на ползвателите. Например, дали допълнителните разходи са били прехвърлени на клиентите и какво е било въздействието им върху рентабилността на продуктите, съдържащи мастни киселини. Във всеки случай не е ясно дали тези промени са били с траен характер. Следователно тези твърдения не могат да бъдат приети.

(453)

В поверителното си изложение Unilever акцентира върху определен продукт, който ще бъде засегнат от мерките, като твърди, че цените ще се повишат значително и че може да се наложи да внася този продукт, което ще окаже последващо въздействие върху производството и заетостта в Съюза. Тя също така твърди, че в резултат на това потребителските цени на този продукт ще се повишат. Освен това Unilever изтъкна, че по-голямата част от продажбите на този продукт са били изнесени извън Съюза.

(454)

Комисията не можа да провери тези твърдения, тъй като Unilever, както и повечето ползватели, не попълниха въпросник за ползватели. Поради това Комисията не можа да установи значението на този продукт за дейността на Unilever в Съюза по отношение на рентабилността и оборота. Комисията също така не беше в състояние да установи значението на мастните киселини за разходите на Unilever за този продукт или за други продукти. Тя също така не можа да прецени ясно какво ще бъде цялостното въздействие на митата върху рентабилността на Unilever на пазара на Съюза. Освен това публично достъпните консолидирани годишни отчети на Unilever показват, че оборотът на нейните европейски дейности е 11,3 млрд. евро (57), а рентабилността ѝ е 1,8 млрд. евро (58) или над 16 %. Следователно на Комисията не беше предоставена никаква информация, която да доказва, че въздействието на мерките върху мастните киселини от Индонезия ще бъде непропорционално върху продажбите на този продукт на Unilever или по-общо върху дейностите ѝ в Съюза. Твърдението относно увеличението на потребителските цени и вноса на този продукт очевидно не беше обосновано, като се има предвид цялостната рентабилност на дейностите ѝ в Съюза. Освен това Комисията отбеляза, че Unilever ще може да използва режим на усъвършенстване под митнически контрол, за да смекчи въздействието на мерките.

(455)

Втората категория ползватели обикновено са по-малки дружества и групи, като например тези, които са оказали пълно съдействие на разследването (Greven group и Schill + Seilacher group) и са използвали мастни киселини за производството на продукти надолу по веригата, като естери, амини, смазочни материали, сапуни и др.

(456)

Освен това след окончателното разгласяване NYCO, Kapachim, Omya, дъщерни дружества на Ecogreen и Stéarinerie Dubois представиха своите изявления. Като цяло дружествата от тази категория са закупили по-малки количества от продукта, предмет на разследването. Тези ползватели обаче не са представили отговори на въпросника, които да могат да обосноват повдигнатите от тях въпроси. За разлика от това, информацията, предоставена от оказалите пълно съдействие дружества, показа, че тези дружества вероятно ще бъдат по-силно засегнати от мерките, тъй като мастните киселини заемат по-голям дял от общите им разходи, а продажбите на съответните продукти надолу по веригата са с ограничена рентабилност. Освен това въздействието на мерките върху всички ползватели ще бъде смекчено от факта, че те не продават изключително продукти, съдържащи мастни киселини. Освен това по-голямата част от закупените мастни киселини са доставени или от промишлеността на Съюза, или от доставчици от трети държави. Това означава, че се очаква увеличението на цените при тези покупки да бъде по-ниско от това на индонезийските производители износители. Освен това готовите стоки, произведени с помощта на мастни киселини, често се изнасят извън Съюза, което означава, че за намаляване на въздействието на мерките може да се използва режим на усъвършенстване под митнически контрол.

(457)

Ecogreen твърди, че среднопретеглените мита, приложими за Ecogreen, биха навредили на двете му свързани дружества в Съюза. Ecogreen също така заяви, че всички негови продажби за Съюза са били предназначени за собствена употреба и следователно този износ не би могъл да причини вреда на промишлеността на Съюза.

(458)

Комисията отбеляза, че тъй като свързаните с Ecogreen дружества DHW и E&S не са попълнили въпросник за ползвателя, твърденията на Ecogreen относно вредата не могат да бъдат проверени. Според изложеното от Ecogreen едно от неговите дъщерни дружества в Съюза купува определени видове мастни киселини от промишлеността на Съюза. Следователно не може да се изключи, че съществува конкуренция между продуктите на Ecogreen и продуктите на промишлеността на Съюза поне в някои сегменти на пазара, както е посочено в съображение 108. Поради това твърдението относно дъщерните дружества на Ecogreen и собствената употреба не може да бъде прието.

(459)

Поради това, въз основа на информацията в досието, Комисията заключи, че предложените мерки няма да окажат непропорционално въздействие върху ползвателите.

(460)

Greven group, Henkel, Unilever, Kapachim, Evonik, Ecogreen, Quaker Houghton, Omya, NYCO, Stéarinerie Dubois, Musim Mas group и Wilmar направиха твърдения, свързани със смущения на пазара на Съюза и проблеми с доставките в резултат на налагането на мерките. По-специално тези заинтересовани страни смятаха, че предложеното равнище на мерките е твърде високо и би засегнало непропорционално интересите на промишлеността на Съюза надолу по веригата. Освен това тези дружества твърдят, че вносът от Индонезия ще бъде преустановен или ограничен до такава степен, че ще се стигне до общ недостиг на пазара на Съюза, което също ще доведе до повишаване на цените. Други ползватели направиха по-конкретни твърдения, свързани с определени видове мастни киселини, които според тях не могат да бъдат доставени в достатъчна степен от промишлеността на Съюза. AAK, Unilever и Greven group предоставиха кореспонденция по електронната поща с производители от Съюза в подкрепа на твърдението си относно проблеми с доставките на пазара, които биха се влошили от мерките.

(461)

Unilever, Henkel и Ecogreen заявиха, че мерките ще засегнат вноса в Съюза на късоверижни мастни киселини като C8-C10. NYCO твърди, че киселините C8-C10 все по-трудно се намират на пазара на Съюза, тъй като производителите са увеличили използването им за собствени нужди. В резултат на този недостиг цените рязко са се повишили от септември 2021 г. насам. Освен това NYCO твърди, че недостигът на късоверижни мастни киселини като С8-С10 ще окаже въздействие върху отраслите, които NYCO снабдява със специални смазочни материали, като например авиационната и отбранителната промишленост.

(462)

Kapachim, Evonik и NYCO също така заявиха, че ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от производителите на същите продукти, намиращи се извън Съюза. Други дружества заявиха, че може да им се наложи да се преместят извън Съюза.

(463)

Stéarinerie Dubois твърди, че ограничената взаимозаменяемост на много видове продукти, внасяни от Индонезия, ще се отрази силно на рентабилността му, тъй като производствените му разходи ще се увеличат. Stéarinerie Dubois също така заяви, че производителите от Съюза, изброени в жалбата, не произвеждат непременно същите мастни киселини в достатъчни количества от вида, който му е нужен. Дружеството посочи също така, че за два вида мастни киселини, които използва в производството си, нито един производител от Съюза не може да изпълни спецификациите му по отношение на цвета, който е важен фактор за неговите клиенти от фармацевтичната промишленост. Stéarinerie Dubois заяви, че тъй като не е съществувал пазар на Съюза за мастни киселини, които да отговарят на изискванията на законодателството REACH и на кашер и халал, вносът на тези продукти не е причинил вреда на промишлеността на Съюза.

(464)

CUTFA изтъкна, че промишлеността на Съюза, заедно с вноса от Индонезия и от трети държави, ще осигури адекватно снабдяване на пазара на Съюза в случай на мерки. Това становище беше допълнено от стълбовидна диаграма, показваща основните източници на доставки. CUTFA също така посочи, че вносът от Индонезия няма да бъде преустановен, а ще продължи да се осъществява при еднакви условия на конкуренция.

(465)

Комисията призна, че доставките на мастни киселини за различните промишлени сектори на Съюза, които ги използват, са от съществено значение, тъй като мастните киселини не могат да бъдат адекватно заменени с други продукти. Поради това Комисията преразгледа въпроса за смущенията на пазара и проблемите с доставките в контекста на получените коментари.

(466)

На първо място, както бе посочено в съображение 220, данните за свободния капацитет, цитирани в съображение 407, са изчислени въз основа на устойчив, а не на теоретичен капацитет на промишлеността на Съюза, като се отчита нормалният престой, като например поддръжката, и се взема предвид производството на други продукти. Това означава, че през РП в Съюза е имало около 250 000 тона свободен капацитет. Проверката на отговорите на въпросника на промишлеността на Съюза гарантира последователен и точен подход към данните за капацитета. Когато беше уместно, капацитетът беше намален, а проверените данни бяха разгласени на участващите дружества.

(467)

На второ място, беше ясно, че инвестициите в промишлеността на Съюза са били ограничени през разглеждания период. Инвестициите на включените в извадката дружества са продължили, но са ограничени до поддържане на съществуващите съоръжения и оборудване, а не до увеличаване на капацитета и отстраняване на затрудненията. Налагането на мерки ще облекчи ценовия натиск върху промишлеността и ще ѝ даде възможност да определи цени на ниво, при което рентабилността ще бъде на разумно равнище. Производството и продажбите могат да бъдат увеличени, за да се снабди пазарът, поради по-добрите пазарни условия. Промишлеността също така ще може да набира капитал за увеличаване на капацитета.

(468)

Проблеми с доставките през разглеждания период, както е видно от кореспонденцията по електронната поща, могат да се очакват, ако даден отрасъл е претърпял съществена вреда, засягаща продажните му цени, което е довело до недостатъчна рентабилност и до невъзможност за набиране на капитал за инвестиции. Налагането на мерките обаче ще създаде по-добри пазарни условия за промишлеността на Съюза и тя ще може да увеличи производството и да подобри количеството и асортимента на мастните киселини, които доставя на пазара.

(469)

На трето място, не се очаква мерките, наложени с настоящия регламент, да забранят вноса от Индонезия. Припомня се, че целта на антидъмпинговите мерки не е да се спре вносът, а да се възстановят еднаквите условия на конкуренция на пазара. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че на пазара на Съюза би имало общ недостиг, който би довел до непропорционално повишаване на цените.

(470)

Комисията отбеляза, че твърдението за рязко увеличение на цените на C8-C10 се отнася за световния пазар, а не само за пазара на Съюза. Поради това въздействието на антидъмпинговите мерки върху глобалната конкурентоспособност на ползвателите на С8-С10 от Съюза няма да се различава от въздействието върху ползвателите на други видове мастни киселини. Освен това Комисията припомни, че развитието на пазара след края на разследвания период обикновено не се взема предвид при оценката ѝ. Що се отнася до твърдението на NYCO, свързано с авиационната и отбранителната промишленост, тези твърдения за смущения не бяха обосновани и поради това бяха отхвърлени.

(471)

Освен това Комисията отбеляза, че индонезийските продукти и продуктите на промишлеността на Съюза са силно взаимозаменяеми. Това, че някои производители от Съюза не са били в състояние да доставят определени видове продукти в определени моменти при пазарните условия, приложими през разглеждания период, не означава, че проблемите с доставките ще продължат да съществуват след налагането на мерките. Освен това Комисията счита, че въздействието на мерките върху разходите и рентабилността на този ползвател не е обосновано, тъй като поради липсата на отговор на въпросника Комисията не може да прецени колко важни са разходите за мастни киселини за дружеството като процент от общите разходи или оборота. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(472)

Вероятното въздействие върху конкурентите извън Съюза и рискът от преместване не бяха обосновани. Освен това факторите, които биха могли да смекчат въздействието на митата върху ползвателите, са разгледани по-долу в съображение 455.

(473)

Wilmar предполага, че цената на мастните киселини като суровина на пазара на Съюза ще се увеличи с около 32,9 % (59).

(474)

Тези оценки обаче преувеличават вероятното увеличение на разходите за ползвателите. Това се дължи на факта, че индонезийският внос представлява около 20 % от потреблението, а за ползвателите, които се снабдяват от промишлеността на Съюза или от внос от други източници, е вероятно да настъпят много по-малки увеличения на разходите. Освен това вносът от трети държави като Малайзия неизбежно ще се увеличи през периода на действие на мерките поради по-добрите пазарни условия и по-малкия ценови натиск от страна на Индонезия.

(475)

Wilmar също така изтъкна, че намаленият внос на растителни масла, особено от Украйна, ще ограничи възможностите на промишлеността на Съюза да се снабдява със суровини.

(476)

Комисията отбеляза, че тези твърдения са възникнали след разследвания период. Не беше обосновано какво въздействие биха могли да окажат тези промени върху пазара на Съюза или дали те са били с траен характер, тъй като в член 6, параграф 1 от основния регламент се посочва, че информацията, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид. Поради това твърденията бяха отхвърлени.

(477)

Следователно Комисията не може да приеме доводите, че ще има общ недостиг на мастни киселини за ползвателите в Съюза. По отношение на проблемите с доставките на специфични продукти всяко смущение на пазара вероятно ще бъде временно, докато производителите и техните клиенти се приспособят към новата пазарна ситуация.

(478)

Като се имат предвид коментарите на заинтересованите страни и въз основа на информацията в досието, става ясно, че за секторите с най-голямо потребление на мастни киселини (домакински продукти, перилни препарати, козметика и продукти за лична хигиена) няма да има голямо въздействие след налагането на мерките, тъй като тези сектори ще могат да поемат всяко увеличение на разходите, което не може да бъде прехвърлено на клиентите.

(479)

За останалите сектори има известни доказателства, че е възможно да се появят увеличения на разходите, които ще окажат влияние върху рентабилността. Само две групи обаче решиха да окажат пълно съдействие на разследването, за да обосноват твърденията си.

(480)

Различни механизми ще смекчат въздействието на евентуалното увеличение на разходите за всички ползватели, като например обработката под митнически контрол на вноса на мастни киселини, които ще се използват за производството на изнасяни продукти. Не при всички продукти, произведени от ползвателите, се използват мастни киселини. Освен това около 80 % от мастните киселини, потребявани на пазара на Съюза, не се доставят от Индонезия и следователно няма да бъдат подложени на прякото въздействие на мерките.

(481)

Антидъмпинговите мерки имат за цел да повишат цените на вноса в Съюза (платените мита) на засегнатата държава. Цените на вноса от трети държави и цените на промишлеността на Съюза вероятно също ще се увеличат. Въпреки това, за да може промишлеността на Съюза да оцелее, тя трябва да работи на по-справедлива основа с индонезийските производители износители на пазара на Съюза. Пазарът на Съюза се нуждае от време, за да се приспособи към новите условия, и през този период може да има известно отрицателно въздействие върху определени участници на пазара и сектори на ползвателите. Както беше споменато по-горе, производителите от Съюза очакваха увеличаване на инвестициите, което да доведе до увеличаване на капацитета. Както беше споменато по-горе, производителите от Съюза са очаквали по-големите инвестиции да увеличат капацитета. Някои от тези инвестиции ще позволят на дружествата от промишлеността на Съюза да доставят по-широка асортимент мастни киселини или да увеличат производството на специфични продукти. Това, че даден производител от Съюза не е бил в състояние да снабдява пазара с определени продукти при настоящите условия на нелоялна конкуренция, не означава, че производителите от Съюза нямат възможност да се адаптират към новите пазарни условия, създадени от мерките.

(482)

Комисията твърди, че такива увеличения на разходите са необходими, за да може промишлеността на Съюза да се конкурира справедливо и на ценови равнища, които не застрашават нейната жизнеспособност. Ясно е, че рентабилността, показана в таблица 10, не е устойчива и че е в интерес на всички ползватели производството на широк асортимент от мастни киселини в Съюза да продължи. Очакваното увеличение на разходите за ползвателите не се счита за непропорционално.

(483)

Поради това, като взе предвид становищата на всички представени заинтересовани страни, Комисията стигна до заключението, че ползвателите няма да бъдат непропорционално засегнати от налагането на мерките.

(484)

Доставчиците на суровини в Съюза се състоят главно от производители на лой и растителни масла. Въпреки че тези доставчици на суровини не оказаха съдействие в настоящото разследване, е ясно, че налагането на мерки би било от полза и за доставчиците в дългосрочен план, тъй като промишлеността на Съюза потребява значителни количества лой и растителни масла, произведени в Съюза.

(485)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че не са налице основателни причини, сочещи, че налагането на мерките по отношение на вноса на мастни киселини с произход от Индонезия не е в интерес на Съюза.

(486)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка, равнището на мерките и интереса на Съюза следва да бъдат наложени окончателни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(487)

Съгласно горепосочената оценка окончателните антидъмпингови мита се определят на равнището на дъмпинговия марж за Wilmar.

(488)

По отношение на Musim Mas Комисията проучи дали мито, по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на вредата. След като установи нарушения във връзка със суровините по отношение на разглеждания продукт по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент, а именно под формата на износни мита и такси върху износа за CPO и CPKO, Комисията стигна до заключението, че би било в интерес на Съюза, както е предвидено в член 7, параграф 2б от основния регламент, размерът на митото да се определи на равнището на установения дъмпингов марж, тъй като мито, което е по-ниско от дъмпинговия марж, не би било достатъчно за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(489)

Окончателното мито за другите оказали съдействие дружества в Индонезия, които не са включени в извадката, се основава на среднопретегления дъмпингов марж, установен по-горе за двете дружества, включени в извадката.

(490)

Като се има предвид високата степен на съдействие (износът на оказалите съдействие производители износители съставляваше целия обем на общия внос по време на РП), равнището на митото за цялата държава се основаваше на най-високия дъмпингов марж на двамата включени в извадката оказали съдействие износители.

(491)

Въз основа на гореизложеното ставките на окончателното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат следните: