(1)

С Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) се установяват правила на равнището на Съюза по отношение на дистанционната търговия на потребителски финансови услуги. В същото време с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), наред с другото, се предвиждат правила, приложими за договорите от разстояние за продажба на стоки и предоставяне на услуги, сключени между търговец и потребител.

(2)

В член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерките, които приема съгласно член 114 от ДФЕС. В член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) се предвижда политиките на Съюза да осигуряват високо равнище на защита на потребителите.

(3)

За да се запази свободата на избор, в рамките на вътрешния пазар е необходима висока степен на защита на потребителите в областта на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, за да се повишат доверието и увереността на потребителите във връзка с продажбите от разстояние.

(4)

Осигуряването на еднакво високо равнище на защита на потребителите на вътрешния пазар се постига най-добре чрез пълна хармонизация. Пълната хармонизация е необходима, за да се гарантира на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се създаде добре функциониращ вътрешен пазар. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазват или да въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, различаващи се от установените в настоящата директива, по отношение на аспектите, които са обхванати в настоящата директива, освен ако в нея не е предвидено друго. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да останат свободни да запазват или да въвеждат разпоредби в своето национално законодателство.

(5)

Директива 2002/65/ЕО беше предмет на няколко прегледа. Тези прегледи показаха, че постепенното въвеждане на специално секторно законодателство на Съюза е довело до значително припокриване на посоченото законодателство с Директива 2002/65/ЕО, както и че цифровизацията е изострила някои аспекти, които не са напълно уредени в посочената директива.

(6)

Цифровизацията допринесе за настъпването на промени на пазара, които не бяха предвидени към момента на приемането на Директива 2002/65/ЕО. В действителност отчетеното бързо технологично развитие оттогава доведе до значителни промени на пазара на финансови услуги. Въпреки че на равнището на Съюза бяха приети много специални правни актове за сектора, финансовите услуги, предлагани на потребителите, претърпяха значително развитие и диверсификация. Появиха се нови продукти, по-специално в онлайн средата, и тяхната употреба продължава да се развива, често по бърз и неочакван начин. В това отношение хоризонталното прилагане на Директива 2002/65/ЕО запазва своето значение. Прилагането на посочената директива по отношение на потребителските финансови услуги, които не са регулирани от специално секторно законодателство на Съюза, означава, че в полза на потребителите и търговците се прилага набор от хармонизирани правила. Тази функция на „защитна мрежа“ допринася за осигуряването на високо равнище на защита на потребителите, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция сред търговците.

(7)

В отговор на факта, че постепенното въвеждане на специално секторно законодателство на Съюза доведе до значително припокриване с Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и че цифровизацията изостри някои аспекти, които не са напълно уредени в посочената директива, включително как и кога следва да се предоставя информация на потребителя, е необходимо да се преразгледат правилата относно договорите за финансови услуги, сключени между потребителя и търговеца от разстояние, като същевременно се осигури прилагането на функцията „защитна мрежа“ за финансовите услуги, които не са включени в обхвата на специалното секторно законодателство на Съюза или са изключени от обхвата на актовете на Съюза, уреждащи конкретни финансови услуги.

(8)

За да се гарантира еднакво равнище на защита на потребителите в целия Съюз и да се предотвратят различията, които възпрепятстват сключването на договори за финансови услуги в рамките на вътрешния пазар, са необходими правила за осигуряване на правна сигурност и прозрачност за търговците, включително микро-, малките и средните предприятия, и за предоставяне на потребителите във всички държави членки на права и задължения, чието изпълнение може да бъде осигурено по правен ред. Държавите членки се насърчават да отчитат специфичните нужди на микро-, малките и средните предприятия при прилагането на правилата, с които се транспонира настоящата директива. Понятието за микро-, малки и средни предприятия следва да се разбира съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5).

(9)

В Директива 2011/83/ЕС, подобно на Директива 2002/65/ЕО, се предвижда право на преддоговорна информация и право на отказ за някои потребителски договори, сключени от разстояние. Взаимното допълване между посочените директиви обаче е ограничено, тъй като Директива 2011/83/ЕС не обхваща договорите за финансови услуги, които са определени в нея като услуги, свързани с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. В този контекст жилищноспестовните влогове и договорите за потребителски кредит следва да се считат за финансови услуги. Продажбата на стоки като благородни метали, диаманти, вино или уиски сама по себе си не следва да се разглежда като финансова услуга.

(10)

Разширяването на обхвата на Директива 2011/83/ЕС, така че да включва договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, следва да гарантира необходимото взаимно допълване. Поради специфичното естество на потребителските финансови услуги обаче, по-специално поради тяхната сложност, не е целесъобразно всички разпоредби на Директива 2011/83/ЕС да се прилагат за договорите за потребителски финансови услуги, сключени от разстояние. Необходимата яснота и правна сигурност могат да се гарантират, като към Директива 2011/83/ЕС се добави специална глава с правила, приложими само за договорите за потребителски финансови услуги, сключени от разстояние.

(11)

Договорите за финансови услуги, сключени по друг начин, освен от разстояние, не са включени в обхвата на настоящата директива. Следователно държавите членки могат да определят, в съответствие с правото на Съюза, кои правила се прилагат за такива договори, включително чрез прилагане на предвидените в настоящата директива изисквания към договори, които не са включени в нейния обхват.

(12)

Въпреки че не всички разпоредби на Директива 2011/83/ЕС следва да се прилагат за сключените от разстояние договори за финансови услуги поради специфичния характер на тези услуги, редица разпоредби на Директива 2011/83/ЕС, например съответните определения и правилата относно допълнителните плащания, прилагането, непоръчаните доставки и докладването, следва да се прилагат и за договорите за финансови услуги, сключени от разстояние. Прилагането на тези разпоредби гарантира взаимното допълване между различните видове договори, сключени от разстояние.

(13)

По отношение на санкциите държавите членки следва да установят система от санкции, приложими при нарушение на разпоредбите на националното им законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и да вземат всички мерки, необходими за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС. Настоящата директива следва да включва и специални разпоредби относно налагането на санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (6) във връзка с договори от разстояние, сключени между търговец и потребител за предоставяне на финансови услуги. Останалите разпоредби относно санкциите, съдържащи се в член 24, параграфи 2—5 от Директива 2011/83/ЕС, не се прилагат за договори от разстояние, сключени между търговец и потребител за предоставяне на финансови услуги.

(14)

В специална глава от Директива 2011/83/ЕС следва да се съдържат правилата на Директива 2002/65/ЕО, които са запазили значението си и са все още необходими, по-специално отнасящите се до правото на преддоговорна информация и правото на отказ, както и правилата, гарантиращи коректността онлайн, когато договорите за финансови услуги се сключват от разстояние.

(15)

Тъй като договорите за финансови услуги от разстояние най-често се сключват по електронен път, правилата за гарантиране на коректността онлайн при сключването на договори за финансови услуги от разстояние следва да допринесат за постигането на целите, установени в член 114 ДФЕС и член 38 от Хартата. С правилото относно подходящите разяснения следва да се осигури допълнителна прозрачност и да се предостави на потребителя правото да поиска човешка намеса, когато взаимодейства с търговеца чрез напълно автоматизирани онлайн интерфейси, като например чатботове, роботизирани консултации, интерактивни инструменти или подобни средства.

(16)

Определени потребителски финансови услуги са уредени със специални актове на Съюза, които продължават да се прилагат по отношение на тези финансови услуги. Настоящата директива не изменя съществуващите секторни актове на Съюза. За да се гарантират правната сигурност и избягването на дублиране или припокриване, следва да се поясни, че когато други актове на Съюза, с които се уреждат конкретни финансови услуги, съдържат правила относно преддоговорната информация, относно правото на отказ или относно подходящите разяснения, и независимо от степента на подробност на тези правила, за тези конкретни потребителски финансови услуги следва да се прилагат само съответните разпоредби на тези други актове на Съюза, освен ако в тези актове не е предвидено друго, включително изричната възможност държавите членки да не прилагат тези специални правила. В този контекст, когато в специален акт на Съюза се определят правила, които дават възможност на държавите членки да не прилагат този специален акт на Съюза, а вместо това препращат към прилагането на друг специален акт на Съюза, както например в член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), правилата на въпросния специален акт на Съюза следва да имат предимство, а настоящата директива следва да не се прилага. По същия начин, в случаите, когато специалният акт на Съюза предвижда правила относно подходящи алтернативни мерки за осигуряване на навременно получаване на информация от потребителите в преддоговорната фаза, като например в член 3, параграф 5 от Директива 2014/17/ЕС, установените в този специален акт на Съюза правила следва да имат предимство, а настоящата директива следва да не се прилага.

(17)

По отношение на преддоговорната информация някои актове на Съюза, уреждащи конкретни финансови услуги, съдържат правила, адаптирани към тези конкретни финансови услуги, които имат за цел да гарантират, че потребителите са в състояние да разберат основните характеристики на предложения договор. Например Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета (8) и директиви 2014/92/ЕС (9), 2014/65/ЕС (10) и (ЕС) 2016/97 (11) на Европейския парламент и на Съвета предвиждат предоставянето на преддоговорна информация в основния специален акт на Съюза и едновременно с това предоставят на Комисията правомощието да приема делегирани актове или актове за изпълнение. За тези конкретни потребителски финансови услуги следва да се прилагат само изискванията за предоставяне на преддоговорна информация, предвидени в такива актове на Съюза, освен ако в тези актове не е предвидено друго. Такъв следва да бъде случаят и когато актът на Съюза, уреждащ конкретни финансови услуги, предвижда различни или минимални правила относно преддоговорната информация в сравнение с правилата, установени в настоящата директива.

(18)

По отношение на правото на отказ, когато в акта на Съюза, уреждащ конкретни финансови услуги, за потребителите е предвидено време за обмисляне на последиците от подписания договор и независимо как това е наречено в този акт на Съюза, за тези конкретни потребителски финансови услуги следва да се прилагат само съответните разпоредби на този акт на Съюза, освен ако в него не е предвидено друго. Така например, когато се прилага член 186 от Директива № 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), се прилагат правилата относно „срока за отказ“, предвидени в Директива 2009/138/ЕО, а не правилата относно правото на отказ, предвидени в настоящата директива, а когато се прилага член 14, параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС, се прилагат правилата относно възможността за избор между правото на отказ и срока за размисъл, предвидени в Директива 2014/17/ЕС, а не правилата относно правото на отказ, предвидени в настоящата директива.

(19)

В съответствие с Директива 2014/17/ЕС и Директива (ЕС) 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета (13) държавите членки могат да прилагат посочените директиви в съответствие с правото на Съюза в области, които не попадат в техния обхват. Поради това следва да се поясни, че държавите членки могат да прилагат член 14, параграф 6 от Директива 2014/17/ЕС по отношение на договори за кредит, въпреки че тези договори са изключени от обхвата на посочената директива съгласно член 3, параграф 2 от нея. По същия начин следва да се поясни, че държавите членки могат да прилагат членове 26 и 27 от Директива (ЕС) 2023/2225 по отношение на договори за кредит, въпреки факта, че тези договори са изключени от обхвата на посочената директива съгласно член 2, параграф 2 от нея.

(20)

По отношение на правилата относно подходящите разяснения, в някои актове на Съюза, с които се уреждат конкретни финансови услуги, като например директиви 2014/17/ЕС, 2014/65/ЕС и (ЕС) 2016/97, вече са предвидени правила относно подходящите разяснения, които търговците трябва да предоставят на потребителите във връзка с предложения договор. От съображения за правна сигурност правилата относно подходящите разяснения, предвидени в настоящата директива, не следва да се прилагат за финансовите услуги, попадащи в обхвата на актове на Съюза, с които се уреждат конкретни финансови услуги и в които се съдържат правила относно подходящите разяснения, които трябва да бъдат дадени на потребителя преди сключването на договора, независимо как те са наречени в съответния акт на Съюза.

(21)

Когато в актове на Съюза, уреждащи конкретни финансови услуги, се предвиждат правила относно преддоговорната информация, но не се установяват правила относно правото на отказ, следва да се прилагат разпоредбите относно правото на отказ по настоящата директива. Например в Директива 2009/138/ЕО са установени правила относно изискванията за предоставяне на преддоговорната информация, но по отношение на общото застраховане не се предвижда право за предоставяне на потребителя на време за обмисляне на последиците от подписания договор. В този случай следва да се прилагат правилата относно преддоговорната информация, установени в акта на Съюза, уреждащ конкретните финансови услуги, както и правилата относно правото на отказ, предвидени в настоящата директива. Когато акт на Съюза, уреждащ конкретни финансови услуги, не съдържа разпоредби относно информацията за правото на отказ, търговецът следва да предоставя тази информация в съответствие с настоящата директива, за да се гарантира, че потребителят е добре запознат с информацията, която е от значение.

(22)

Когато в актове на Съюза, уреждащи конкретни финансови услуги, се предвиждат правила за преддоговорната информация, но не се установяват правила за правото на отказ, следва да се прилага срокът за отказ, определен в настоящата директива, който започва да тече или от датата на сключването на договора от разстояние в съответствие с настоящата директива, или от датата, на която потребителят получава договорните условия и преддоговорната информация в съответствие с актовете на Съюза, уреждащи тези конкретни финансови услуги, ако тази дата е след датата на сключването на договора от разстояние. Когато акт на Съюза, уреждащ конкретни финансови услуги, не съдържа разпоредби, отнасящи се до информацията за правото на отказ, за да започне да тече срокът за отказ, в допълнение към договорните условия и преддоговорната информация в съответствие с акта на Съюза, уреждащ тези конкретни финансови услуги, търговецът следва да предостави и информацията относно правото на отказ, предвидена в настоящата директива.

(23)

Договорите за потребителски финансови услуги, за които са водени преговори от разстояние, включват използването на средства за комуникация от разстояние, които се използват като елемент на схемите за продажби или предоставяне на услуги от разстояние, които не изискват едновременното присъствие на търговеца и потребителя. С цел да се отговори на непрекъснатото развитие на тези средства за комуникация следва да се определят принципи, които да са приложими дори и за средства, които все още не се използват широко или все още не са познати.

(24)

Един договор за финансови услуги, който включва последователни операции или отделни операции от едно и също естество, изпълнявани във времето, може да бъде обект на различно нормативно третиране в различните държави членки, но е важно правилата да се прилагат по един и същ начин във всички държави членки. За тази цел е подходящо да се предвиди, че разпоредбите, с които се уреждат сключените от разстояние договори за финансови услуги, следва да се прилагат за първата от серията последователни операции или отделни операции от едно и също естество, изпълнявани във времето, които могат да се считат за представляващи едно цяло, независимо дали тази операция или серия от операции е предмет на само на един договор или на няколко последователни договора. Когато няма първоначално споразумение, разпоредбите, уреждащи договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, следва да се прилагат за всички последователни или отделни операции, с изключение на разпоредбите за преддоговорната информация, които следва да се прилагат само за първата операция. Така например за „първоначално споразумение за услуги“ може да се счита откриването на банкова сметка, а за „операции“ могат да се считат внасянето на пари по банковата сметка или тегленето на пари от нея. Добавянето на нови елементи към първоначално споразумение за услуги, като възможността за ползване на инструмент за електронни разплащания заедно със съществуващата банкова сметка на лицето, не представлява „операция“, а допълнителен договор.

(25)

За да се ограничи обхватът на настоящата директива, правилата относно потребителските договори за финансови услуги, сключени от разстояние, не следва да се прилагат за услуги, предоставяни на напълно случаен принцип и извън търговска структура, предназначена за сключването на договори от разстояние.

(26)

Използването на средства за комуникация от разстояние осигурява добри възможности за получаване на информация и не следва да води до неоправдано ограничаване на предоставяната на потребителя информация. При използването на гласова телефонна комуникация, ако потребителят изрично се съгласи, търговецът може да предостави само ограничен набор от преддоговорна информация, преди потребителят да се обвърже с договора от разстояние. Търговецът следва да предостави останалата информация незабавно след сключването на договора. От съображения за прозрачност следва да се установят изисквания за това кога следва да се предостави на потребителя информацията преди сключването на договора от разстояние и как тази информация следва да достигне до него. За да могат да вземат решенията си при пълно познаване на фактите, потребителите следва да получават цялата преддоговорна информация своевременно преди, а не едновременно със сключването на договора от разстояние или на съответстващо му предложение. Целта е да се гарантира, че потребителят разполага с достатъчно време, за да прочете и разбере преддоговорната информация, да сравни предложенията и да вземе информирано решение. Когато информацията е предоставена по-малко от един ден преди сключването на договора от разстояние за финансови услуги, търговецът следва да бъде задължен да напомни на потребителя, на траен носител, за възможността да се откаже от договора от разстояние за финансова услуга. В случай че преддоговорната информация е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан с договор от разстояние, търговецът следва да напомни на потребителя, на траен носител, между един и седем дни след сключването на договора, за възможността да се откаже от договора от разстояние.

(27)

Изискванията за предоставяне на информация следва да бъдат осъвременени и да запазят своята актуалност и в бъдеще. Поради това търговецът следва да съобщи на потребителя своя телефонен номер, а също и своя адрес на електронна поща или данни за други средства за комуникация, които могат да включват различни методи на комуникация, както и информацията къде могат да бъдат отправяни жалби. Изискванията относно начина за разглеждане на жалби могат да бъдат установени от държавите членки. Потребителите следва да бъдат информирани за конкретните допълнителни разходи за използване на средствата за комуникация от разстояние. Някои търговци използват автоматизирано вземане на решения, за да диференцират цените между различните групи потребители, а в някои случаи цените са адаптирани към индивидуалната ценова чувствителност на потребителите. Поради тази причина потребителите следва да бъдат информирани, преди да бъдат обвързани с договор от разстояние, че цената на финансовата услуга е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения.

(28)

Съгласно Директива 2002/65/ЕО държавите членки имаха възможността да запазят или да въведат по-строги разпоредби във връзка с изискванията за предоставяне на предварителна информация, при условие че тези разпоредби са в съответствие с правото на Съюза. Няколко държави членки запазиха или въведоха по-строги изисквания за предоставяне на информация в този контекст. Възможността за предлагане на по-високо равнище на защита на потребителите по отношение на правилата относно преддоговорната информация следва да се запази. Това следва да се прилага както за информационния каталог, така и за начините за представяне на информацията. Прилагането на по-строги правила може да включва и прилагането на изисквания, установени в актове на Съюза относно конкретни финансови услуги, по отношение на финансовите услуги, които не са обхванати от тези секторни актове на Съюза.

(29)

Някои финансови услуги могат да включват екологични или социални фактори в своята инвестиционна стратегия. За да може да вземе информирано решение, потребителят следва да бъде информиран и за конкретните екологични или социални цели, преследвани с финансовата услуга.

(30)

Цялата преддоговорна информация следва да се предоставя на траен носител в четим формат и по начин, който позволява на потребителя лесно да разбере информацията. Счита се, че форматът е четим, когато се използват писмени знаци в удобен за четене размер и в цветове, които не намаляват разбираемостта на информацията, включително когато документът е представен, отпечатан или фотокопиран в черно и бяло. Наред с това, доколкото е възможно следва да се избягват прекалено дългите и сложни описания, дребният шрифт и прекомерното използване на хипервръзки, тъй като това са методи, които намаляват разбирането от страна на потребителите. Ако информацията не може да бъде предоставена на траен носител преди сключването на договора поради избраните от потребителя средства за комуникация, тя следва да бъде предоставена незабавно след сключването.

(31)

Изискванията за предоставяне на информация следва да бъдат адаптирани, за да бъдат отчетени свързаните с някои носители технически ограничения, като например броят на знаците върху екраните на някои мобилни телефони. По отношение на екраните на мобилните телефони, когато търговецът е индивидуализирал съдържанието и представянето на онлайн интерфейса за такива устройства, посочената по-долу информация следва да бъде предоставяна на предно място и възможно най-видно: информацията относно самоличността на търговеца; основните характеристики на потребителската финансова услуга; общата цена, която трябва да бъде платена от потребителя на търговеца за потребителската финансова услуга, включително и всички данъци, платими чрез търговеца, или когато не може да бъде посочена точна цена, основата за изчисление на цената, която дава възможност на потребителя да я провери, и наличието или липсата на право на отказ, включително условията, сроковете и процедурите за упражняване на това право. Останалата част от информацията може да бъде представена в отделни слоеве. Цялата информация обаче следва да бъде предоставена на траен носител преди сключването на договора от разстояние.

(32)

Когато преддоговорната информация се предоставя по електронен път, тя следва да бъде представена по ясен и разбираем начин. С оглед на това информацията може да бъде подчертана, оградена и ефективно контекстуализирана в рамките на показваното на екрана. Техниката на отделните слоеве, при която определени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация се считат за ключови елементи и поради тази причина се поместват на видно място в първия слой, а други подробни части от преддоговорната информация се представят в придружаващи слоеве, е изпитана и е доказала своите ползи за някои финансови услуги. Когато се използва техниката на отделните слоеве съгласно настоящата директива, търговецът следва да представи в първия слой на средството за електронна комуникация най-малко самоличността и основната стопанска дейност на търговеца, основните характеристики на финансовата услуга, общата цена, която трябва да бъде платена от потребителя, уведомление за възможността да има други данъци или разходи и за наличието или липсата на право на отказ. Останалите изисквания за предоставяне на преддоговорна информация биха могли да бъдат показани в други слоеве. Когато се използват отделни слоеве, цялата информация следва да бъде леснодостъпна за потребителя и използването на придружаващи слоеве не следва да отклонява вниманието на клиента от съдържанието на документа и да ограничава видимостта на ключовата информация. Всички части на преддоговорната информация следва да могат да бъдат разпечатани в един документ.

(33)

Друг възможен начин за предоставяне на преддоговорната информация по електронен път е чрез подхода „указател на темите“ с използване на разширяващи се заглавия. На най-горното ниво потребителите могат да намерят основните теми, като всяка от тях може да бъде разширена чрез щракване върху нея, така че потребителите да бъдат насочени към по-подробно представяне на съответната информация. По този начин потребителят разполага с цялата необходима информация на едно място, като запазва контрола върху това какво и кога да преглежда. Потребителите следва да имат възможността да свалят всички документи, съдържащи преддоговорната информация, и да ги запазват като самостоятелни документи.

(34)

Потребителите следва да имат право на отказ без неустойка и без задължение да представят обосновка. Когато правото на отказ не се прилага, защото потребителят изрично е поискал изпълнението на договор от разстояние преди изтичането на срока за отказ, търговецът следва да информира потребителя за този факт преди началото на изпълнението на договора.

(35)

Срокът за отказ следва да изтича 14 календарни дни след деня на сключване на договора от разстояние или деня, в който потребителят е получил преддоговорната информация и договорните условия, ако този ден е след датата на сключване на договора от разстояние. Този срок следва да бъде удължен на 30 календарни дни при договори от разстояние, отнасящи се до лични пенсионни операции. С цел да се повиши правната сигурност, ако потребителят не е получил преддоговорната информация и договорните условия, срокът за отказ следва да изтича най-късно 12 месеца и 14 календарни дни след сключването на договора от разстояние. Срокът за отказ не следва да се счита за изтекъл, ако потребителят не е бил информиран за правото си на отказ на траен носител.

(36)

За да се гарантира ефективното упражняване на правото на отказ, процедурата за упражняване на това право не следва да бъде по-обременяваща от процедурата за сключването на договора от разстояние.

(37)

В допълнение към съществуващите механизми за отказ, например формуляра, който се съдържа в приложение I, буква Б към Директива 2011/83/ЕС, когато търговецът предлага възможност за сключване на договори от разстояние чрез онлайн интерфейс, например чрез уебсайт или приложение, търговецът следва да бъде задължен да даде възможност на потребителя да се откаже от такъв договор чрез функция за отказ. Това следва да гарантира, че потребителите могат да се откажат от договора също толкова лесно, колкото и да го сключат. За тази цел търговецът следва да предоставя на потребителя функция за отказ, която е лесна за намиране, постоянно достъпна и ясно видима по време на срока за отказ. Потребителят следва да може да намери функцията и да има достъп до нея по лесен и прост начин. Например потребителят не следва да предприема действия за намиране или достъп до функцията, като например изтегляне на приложение, ако договорът не е сключен чрез това приложение. За да улесни процеса, търговецът би могъл например да осигури хипервръзки, водещи потребителя до функцията за отказ. Потребителят следва да има право да направи изявление за отказ и да предостави или потвърди информацията, необходима за идентифициране на договора. Например потребител, който вече се е идентифицирал, например чрез влизане в системата, следва да може да се откаже от договора, без да е необходимо да предоставя отново своите идентификационни данни или, когато е приложимо, да идентифицира договора, от който желае да се откаже. За да се избегне неволно упражняване на правото на отказ от страна на потребителя, търговецът следва да изиска от потребителя да потвърди решението за отказ чрез средства, които потвърждават намерението на потребителя да направи това. Ако потребителят е поръчал много стоки или услуги в рамките на един и същ договор от разстояние, търговецът може да предостави на потребителя възможност да се откаже от част от договора, вместо от целия договор. Когато потребителят използва функцията за упражняване на правото си на отказ, търговецът следва да изпрати на потребителя без неоправдано забавяне потвърждение за получаването на такъв отказ на траен носител. Това задължение следва да се прилага не само за договорите от разстояние за финансови услуги, но и за всички договори от разстояние, за които се прилага правото на отказ съгласно Директива 2011/83/ЕС. Целта на функцията за отказ е да се повиши осведомеността на потребителите относно правото им на отказ и да се опрости възможността да използват това право, тъй като когато става въпрос за продажба от разстояние както на финансови, така и на нефинансови продукти или услуги, потребителят няма възможност да получи лично обяснения или да се запознае лично с възможно сложното или мащабно естество на дадена стока или услуга. Поради тази причина това задължение следва да бъде установено не само за договорите от разстояние за финансови услуги, но и за договорите от разстояние за други стоки и услуги, за които правото на Съюза предвижда право на отказ, за да се увеличат възможностите за потребителите да развалят договорите чрез отказ.

(38)

В допълнение към преддоговорната информация, предоставена им от търговеца, потребителите могат да се нуждаят от допълнителна помощ, за да решат коя финансова услуга е най-подходяща за техните нужди и финансово положение. Основната цел на предоставянето на подходящи разяснения е да се гарантира, че потребителят разбира финансовата услуга, предлагана от търговеца, преди да подпише договора. За да се гарантира постигането на тази цел, тези подходящи разяснения следва да се дадат своевременно, така че потребителят да разполага с достатъчно време да се запознае с тях преди сключването на договора. Само възпроизвеждането на преддоговорната информация може да е недостатъчно и съответно следва да се избягва. Поради това държавите членки следва да гарантират, че преди сключването на договор за финансови услуги от разстояние търговците предоставят такава помощ във връзка с финансовите услуги, които предлагат на потребителя, като предоставят подходящи разяснения относно основните характеристики на договора, включително възможните допълнителни услуги, и конкретните последици, които този договор може да има за потребителя. По отношение на основните характеристики на договора търговецът следва да разясни главните елементи на предложението, като например общата цена, която потребителят трябва да заплати на търговеца, описанието на основните характеристики на финансовата услуга и нейното въздействие върху потребителя, включително, когато е приложимо, дали допълнителните услуги могат или не могат да бъдат прекратени поотделно и последиците от такова прекратяване. По отношение на конкретните последици от предложения договор търговецът следва също така да разясни основните последици от неизпълнението на договорните задължения по него.

(39)

Договорите, попадащи в обхвата на настоящата директива, могат да бъдат от различно финансово естество и следователно могат да се различават в значителна степен. Поради това държавите членки биха могли да адаптират начина на предоставяне на разясненията към конкретните обстоятелства, при които се предлага финансовата услуга, и към нуждата на потребителя от помощ, като се отчитат познанията и опитът на потребителя по отношение на финансовата услуга и нейното естество. С цел да се гарантира, че потребителят получава подходящи разяснения, държавите членки следва да насърчават търговците да предоставят такива разяснения на потребителя по лесен и ясен начин, в негов интерес.

(40)

Задължението за предоставяне на подходящи разяснения е особено важно, когато потребителите възнамеряват да сключат договор за финансова услуга от разстояние, а търговецът предоставя разясненията чрез напълно автоматизирани онлайн инструменти като чатботове, роботизирани консултации, интерактивни инструменти или подобни средства. За да се гарантира, че потребителят разбира последиците, които договорът може да има върху неговото икономическо положение, потребителят следва винаги, на фазата преди сключването на договора, да може да получи човешка намеса от страна на търговеца, безплатно, в рамките на работното време на търговеца. Потребителят следва също така да има право, в обосновани случаи и без това да създава ненужна тежест за търговеца, да поиска човешка намеса след сключването на договора от разстояние. Това би могло да включва правото на човешка намеса при подновяване на договор, в случай на големи затруднения за потребителя или когато е необходимо допълнително разяснение относно договорните условия.

(41)

„Тъмните модели“ в онлайн интерфейсите на търговците са практики, които съществено нарушават или ограничават, умишлено или на практика, способността на получателите на финансовата услуга за самостоятелен и информиран избор или решение. Това важи особено за договорите за финансови услуги, сключени от разстояние. Такива практики могат да бъдат използвани от търговците, за да убедят потребителите, които са получатели на тяхната услуга, да възприемат нежелано поведение или да вземат нежелани решения, които могат да имат отрицателни последици за тях. Поради това на търговците следва да бъде забранено да заблуждават потребителите, които са получатели на тяхната услуга, или да прилагат способа на т.нар. „побутване“ спрямо тях, както и да нарушават или ограничават тяхната самостоятелност, вземане на решения или избор посредством структурата, дизайна или функциите на онлайн интерфейса или на част от него. Това може да включва, без да се ограничава до, манипулативен избор на дизайн, с цел насочване на потребителя към избори или действия, които са в полза на търговеца, но които може да не са в интерес на потребителя, като изборът се представя по начин, който не е неутрален, например по-силно открояване на някои възможности за избор чрез визуални, звукови или други компоненти, когато от потребителя се иска да вземе решение. Въпреки че Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (14) забранява на доставчиците на посреднически услуги, управляващи онлайн платформи, да използват тъмни модели при проектирането и организацията на своите онлайн интерфейси, настоящата директива следва да задължава държавите членки да възпрепятстват търговците, предлагащи финансови услуги от разстояние, да използват такива модели при сключването на договори за такива услуги. Следователно разпоредбите на посочения регламент и на настоящата директива се допълват, тъй като се прилагат за търговци, действащи в различно качество. Тъй като поради тяхната сложност и присъщи сериозни рискове финансовите услуги могат да наложат въвеждането на допълнителни подробни изисквания по отношение на „тъмните модели“, на държавите членки следва да бъде разрешено, чрез дерогация от пълната хармонизация, да запазят или въведат по-строги разпоредби, при условие че тези разпоредби са в съответствие с правото на Съюза. Тази възможност е в съответствие с член 3, параграф 9 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15) по отношение на нелоялните търговски практики, свързани с финансовите услуги, в който се предвижда, че държавите членки могат също така да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строги в контекста на финансовите услуги.

(42)

Договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, могат да бъдат рекламирани в социалните медии, например от инфлуенсъри. Потребителите биха могли да бъдат насърчавани да вземат решения, без да обмислят свързаните с тях последици и рискове, и да закупуват финансови услуги, които не отговарят на техните нужди. Комисията следва да оцени маркетинговите практики на търговците за рекламиране в социалните медии на договори за финансови услуги, сключвани от разстояние, и евентуалната необходимост от действия в това отношение. Това следва например да се направи в контекста на прилагането на Директива 2005/29/ЕО и на друго съответно законодателство на Съюза по отношение на такива практики. В държавите членки има случаи, в които маркетинговите практики на инфлуенсъри са подвели потребителите чрез рекламиране на определени продукти за финансови услуги в платформите на социалните медии, без да се даде информация за риска от загуба за потребителите. Директива 2005/29/ЕО съдържа разпоредби, които гарантират, че подвеждащите практики, които заблуждават или могат да въведат в заблуждение средния потребител, са забранени и че не може да бъде пропусната съществена информация, от която средният потребител се нуждае, за да вземе информирано решение за сделка. Може да се счита, че тези разпоредби се отнасят до маркетинговите практики на инфлуенсърите в платформите на социалните медии.

(43)

Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(44)

Поради това Директива 2002/65/ЕО следва да бъде отменена.

(45)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(46)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (16) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

1)

Член 3 се изменя, както следва:

2)

В член 6, параграф 1, буква з) се заменя със следното:

3)

Вмъква се следният член:

4)

Вмъква се следната глава:

„ ГЛАВА IIIа

Правила относно договорите за финансови услуги, сключени от разстояние

(*1)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149)."

(*2)  Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите (ОВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22)."

(*3)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34)."

(*4)  Директива (ЕС) 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 2008/48/ЕО (ОВ L, 2023/2225, 30.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2225/oj)."

(*5)  Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).“ "

5)

В член 24 се добавя следният параграф:

6)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

7)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива.