Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32023L0977

    Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета

    PE/70/2022/REV/2

    OB L 134, 22.5.2023, p. 1–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/977/oj

    22.5.2023   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 134/1


    ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/977 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

    от 10 май 2023 година

    относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 87, параграф 2, буква а) от него,

    като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

    след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

    в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

    като имат предвид, че:

    (1)

    Транснационалните престъпни дейности представляват значителна заплаха за вътрешната сигурност на Съюза и изискват координирана, целенасочена и адаптирана реакция. Въпреки че националните органи, които действат на място, са на първа линия в борбата с престъпността и тероризма, действията на равнището на Съюза са от първостепенно значение за осигуряване на ефикасно и ефективно сътрудничество по отношение на обмена на информация. Освен това организираната престъпност и по-специално тероризмът са емблематични за връзката между вътрешната и външната сигурност. Транснационалните престъпни дейности се разпростират отвъд границите и намират проявление в организирани престъпни групи и терористични групи, които участват в широк спектър от все по-динамични и сложни престъпни дейности. Поради това е необходимо да се усъвършенства правната уредба, за да се гарантира, че компетентните правоприлагащи органи могат да предотвратяват, разкриват и разследват престъпленията по по-ефективен начин.

    (2)

    За да се изгради пространство на свобода, сигурност и правосъдие, характеризиращо се с липсата на контрол по вътрешните граници, от съществено значение е компетентните правоприлагащи органи в дадена държава членка, в рамките на приложимото право на Съюза и на приложимото национално право, да имат възможност да получат равностоен достъп до информацията, налична при техните колеги в друга държава членка. В тази връзка компетентните правоприлагащи органи следва да си сътрудничат ефективно и в целия Съюз. Следователно полицейското сътрудничество по отношение на обмена на информация, която е от значение за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, е съществен елемент от мерките, които стоят в основата на обществената сигурност в едно взаимно зависимо пространство без контрол по вътрешните граници. Обменът на информация относно престъпността и престъпните дейности, включително тероризма, служи на общата цел за защита на сигурността на физическите лица и за опазване на значими, защитени от закона интереси на юридически лица.

    (3)

    По-голямата част от организираните престъпни групи съществуват в повече от три държави и са съставени от членове с различни националности, които участват в различни престъпни дейности. Структурата на организираните престъпни групи става все по-сложна и се отличава със силни и ефективни системи за комуникация и трансгранично сътрудничество между членовете.

    (4)

    С оглед на ефективната борба с трансграничната престъпност е от първостепенно значение компетентните правоприлагащи органи бързо да обменят информация и да си сътрудничат оперативно. Въпреки че през последните години се наблюдава подобрение на трансграничното сътрудничество между компетентните правоприлагащи органи, все още са налице някои практически и законови пречки. В това отношение Препоръка (ЕС) 2022/915 (2) на Съвета ще подпомогне държавите членки при по-нататъшното задълбочаване на трансграничното оперативно сътрудничество.

    (5)

    Някои държави членки са разработили пилотни проекти за укрепване на трансграничното сътрудничество, съсредоточени например върху съвместни патрули на полицейски служители от съседни държави членки в граничните региони. Също така редица държави членки са сключили двустранни или дори многостранни споразумения за засилване на трансграничното сътрудничество, включително на обмена на информация. Настоящата директива не ограничава тези възможности, при условие че правилата за обмен на информация, определени в такива споразумения, са съвместими с настоящата директива в случаите, в които тя се прилага. От друга страна, държавите членки се насърчават да обменят най-добри практики и поуките, извлечени от тези пилотни проекти и споразумения, както и да използват наличното за целта финансиране от Съюза, по-специално от фонд „Вътрешна сигурност“, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1149 на Европейския парламент и на Съвета (3).

    (6)

    Обменът на информация между държавите членки за целите на предотвратяването и разкриването на престъпления се урежда от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. (4), приета на 19 юни 1990 г., по-специално в членове 39 и 46 от нея. С Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (5) тези разпоредби бяха частично заменени и бяха въведени нови правила за обмена на информация и сведения между компетентните правоприлагащи органи.

    (7)

    Оценките, включително тези, извършени съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета (6), показаха, че Рамково решение 2006/960/ПВР не е достатъчно ясно и не гарантира адекватен и бърз обмен на съответната информация между държавите членки. Оценките показаха също, че рамковото решение се използва рядко на практика, отчасти поради липсата на яснота между приложното поле на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и обхвата на рамковото решение.

    (8)

    Поради това съществуващата правна уредба следва да бъде актуализирана с цел отстраняване на разминаванията и установяване на ясни и хармонизирани правила, за да се осигури и улесни адекватният и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на различните държави членки и да се позволи на компетентните правоприлагащи органи да се приспособят към бързо променящия се и разрастващ се характер на организираната престъпност, включително в контекста на глобализацията и цифровизацията на обществото.

    (9)

    По-специално, настоящата директива следва да обхваща обмена на информация за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, като по този начин напълно се заменят, доколкото става въпрос за такъв обмен, членове 39 и 46 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и се осигурява необходимата правна сигурност. Освен това съответните правила следва да бъдат опростени и изяснени, за да се улесни ефективното им прилагане на практика.

    (10)

    Необходимо е да се установят хармонизирани правила, уреждащи междусекторните аспекти на този обмен на информация между държавите членки съгласно настоящата директива на различни етапи от разследването – от етапа на събиране на разузнавателни данни за престъпността до етапа на наказателното разследване. Тези правила следва да включват обмена на информация, осъществяван чрез центровете за полицейско и митническо сътрудничество, създадени между две или повече държави членки въз основа на двустранни или многостранни договорености за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. Тези правила обаче не следва да включват двустранния обмен на информация с трети държави. Правилата, установени в настоящата директива, не следва да засягат прилагането на правилата на правото на Съюза относно конкретни системи или рамки за подобен обмен, като например тези, установени в регламенти (ЕС) 2016/794 (7), (ЕС) 2018/1860 (8), (ЕС) 2018/1861 (9), (ЕС) 2018/1862 (10) на Европейския парламент и на Съвета, директиви (ЕС) 2016/681 (11) и (ЕС) 2019/1153 (12) на Европейския парламент и на Съвета и решения 2008/615/ПВР (13) и 2008/616/ПВР (14) на Съвета.

    (11)

    „Престъпление“ е автономно понятие в правото на Съюза, което съответства на тълкуването на Съда на Европейския съюз. За целите на настоящата директива в интерес на ефективната борба с престъпността „престъпление“ следва да се разбира като отнасящо се до всяко поведение, наказуемо съгласно наказателното право на държавата членка, която получава информация въз основа на искане или въз основа на предоставяне на информация по собствена инициатива в съответствие с настоящата директива, независимо от наказанието, което може да бъде наложено в тази държава членка, и независимо дали деянието е наказуемо и съгласно наказателното право на държавата членка, която предоставя информация, без да се засягат основанията за отказ на искания за информация, посочени в настоящата директива.

    (12)

    Настоящата директива не засяга Конвенцията, изготвена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации (15) (Неапол II).

    (13)

    Тъй като настоящата директива не се прилага за обработването на информация в рамките на дейност, попадаща извън приложното поле на правото на Съюза, дейностите, които засягат националната сигурност, не попадат в приложното поле на настоящата директива.

    (14)

    Настоящата директива не урежда предоставянето и използването на информация като доказателство в съдебните производства. По-специално, тя не следва да се тълкува като установяваща право на използване като доказателство на информацията, предоставена съгласно правилата, установени в нея, и следователно не засяга никое от предвидените в приложимото право изисквания за получаване на съгласието на държавата членка, предоставяща информацията, за такова използване. Настоящата директива не засяга правните актове на Съюза относно доказателствата, като например регламента на Европейския парламент и на Съвета относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси и за изпълнението на присъди с лишаване от свобода в резултат от наказателните производства, Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16) и директивата на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени ведомства и назначаването на процесуални представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства. Следователно въпреки че не са задължени да правят това съгласно настоящата директива, държавите членки, които предоставят информация съгласно настоящата директива, следва да имат право да дадат съгласие, в момента на предоставяне на информацията или след това, за използването на тази информация като доказателство в съдебни производства, включително, когато това е необходимо съгласно националното право, чрез използването на инструменти за съдебно сътрудничество, които са в сила между държавите членки.

    (15)

    Всеки обмен на информация съгласно настоящата директива следва да се подчинява на пет общи принципа, а именно: наличност, равностоен достъп, поверителност, собственост върху данните и надеждност на данните. Въпреки че тези принципи не засягат по-специалните разпоредби на настоящата директива, те следва да направляват нейното тълкуване и прилагане, когато е уместно. На първо място, принципът на наличност следва да се разбира като указващ, че съответната информация, налична при единното звено за контакт или компетентните правоприлагащи органи на една държава членка, следва да бъде на разположение във възможно най-голяма степен и на единното звено за контакт или компетентните правоприлагащи органи на други държави членки. Този принцип обаче не следва да засяга прилагането, когато това е оправдано, на конкретни разпоредби на настоящата директива, ограничаващи наличността на информацията, като например тези относно основанията за отказ на искания за информация и относно съдебните разрешения, или на задължението за получаване на съгласие от държавата членка или от третата държава, която първоначално е предоставила информацията, преди споделянето на тази информация. На второ място, съгласно принципа на равностоен достъп държавите членки следва да гарантират, че достъпът на единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи на други държави членки до съответната информация е по същество същият (и следователно нито повече, нито по-малко строг) като достъпа, който тяхното собствено звено за контакт и техните компетентни правоприлагащи органи имат до тази информация, при спазване на по-специалните разпоредби на настоящата директива. Трето, принципът на поверителност изисква от държавите членки да зачитат взаимно националните си правила за поверителност при обработването на информация, обозначена като поверителна, която се предоставя на единното им звено за контакт или на компетентните им правоприлагащи органи, като в съответствие с правилата за поверителност, установени в националното право, осигуряват подобно равнище на поверителност. Четвърто, съгласно принципа на собственост върху данните информацията, първоначално получена от друга държава членка или от трета държава, следва да се предоставя само със съгласието на тази държава членка или трета държава и в съответствие с условията, наложени от нея. Пето, съгласно принципа на надеждност на данните личните данни, за които е установено, че са неточни, непълни или вече не са актуални, следва да бъдат изтрити или коригирани или обработването на тези данни следва да бъде ограничено, ако е целесъобразно, и всеки получател на тези данни следва да бъде незабавно уведомен.

    (16)

    За да се постигне целта за улесняване и осигуряване на адекватен и бърз обмен на информация между държавите членки, с настоящата директива следва да се предостави възможност на държавите членки да получават информация чрез отправяне на искане за информация до единното звено за контакт на други държави членки в съответствие с някои ясни, опростени и хармонизирани изисквания. Що се отнася до съдържанието на исканията за информация, с настоящата директива по-специално следва да се уточни изчерпателно, достатъчно подробно и без да се засяга необходимостта от оценка на всеки отделен случай в кои ситуации исканията за информация трябва да се считат за спешни, какви подробности те трябва да съдържат като минимум и на какъв език те трябва да бъдат подадени.

    (17)

    Докато единното звено за контакт на всяка държава членка следва винаги да може да подава искания за информация до единното звено за контакт на друга държава членка, на държавите членки следва да се позволи с оглед на гъвкавостта да определят, наред с това, някои от своите компетентни правоприлагащи органи, които биха могли да участват в европейското сътрудничество като определени правоприлагащи органи, за да отправят такива искания до единните звена за контакт на други държави членки. Всяка държава членка следва да представи на Комисията списък на определените от нея правоприлагащи органи. Държавите членки следва да информират Комисията за всяка промяна в този списък. Комисията следва да публикува списъците онлайн. За да могат единните звена за контакт да изпълняват координационните си функции съгласно настоящата директива, е необходимо обаче, когато държава членка реши да позволи на някои от своите компетентни правоприлагащи органи да подават искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки, нейното единно звено за контакт да бъде информирано за всички изходящи искания, както и за комуникацията, свързана с тях, като винаги бъде слагано в копие. Държавите членки следва да се стремят да ограничат неоправданото дублиране на лични данни до строго необходимия минимум.

    (18)

    Сроковете са необходими, за да се гарантира бързото обработване на исканията за информация, подадени до единното звено за контакт. Сроковете следва да бъдат ясни и пропорционални и да отчитат дали искането за информация следва да се счита за спешно и дали искането се отнася до пряко достъпна информация или до непряко достъпна информация. За да се гарантира спазването на приложимите срокове, като същевременно се даде възможност за известна гъвкавост, когато това е обективно обосновано, следва да бъде възможно по изключение да се позволят отклонения от тези срокове само когато и доколкото компетентният съдебен орган на замолената държава членка се нуждае от допълнително време, за да вземе решение относно предоставянето на необходимото съдебно разрешение. Такава необходимост може да възникне например поради широкия обхват или сложността на въпросите, повдигнати в искането за информация. За да се гарантира, доколкото е възможно, че не се пропускат критични от гледна точка на времето възможности за предприемане на действия в конкретни случаи, замолената държава членка следва да предостави всяка поискана информация веднага след като тя постъпи в единното звено за контакт, дори когато тази информация не е единствената налична информация, която е от значение за искането. Останалата част от поисканата информация следва да се предоставя впоследствие, веднага след като тя постъпи в единното звено за контакт.

    (19)

    Единните звена за контакт следва да преценят дали исканата информация е необходима и пропорционална за постигането на целите на настоящата директива и дали обяснението на обективните причини, обосноваващи искането, е достатъчно ясно и подробно, така че да се избегне необоснованото предоставяне на информация или предоставянето на несъразмерно голям обем информация.

    (20)

    В изключителни случаи би могло да е обективно обосновано дадена държава членка да откаже искане за информация, отправено до единното ѝ звено за контакт. За да се гарантира ефективното функциониране на системата, създадена с настоящата директива, в пълно съответствие с принципите на правовата държава, тези случаи следва да бъдат изчерпателно изброени и да се тълкуват ограничително. Въпреки това правилата, установени в настоящата директива, поставят силен акцент върху принципите на необходимост и пропорционалност, като по този начин осигуряват гаранции срещу всяка злоупотреба с искания за информация, включително когато това би довело до явни нарушения на основните права. Поради това държавите членки, като израз на общата си дължима грижа, следва винаги да проверяват съответствието на исканията, подадени до тях съгласно настоящата директива, с принципите на необходимост и пропорционалност и следва да отхвърлят исканията, за които считат, че не отговарят на изискванията. Когато причините за отказ на искането се отнасят само за част от поисканата информация, останалата част от информацията следва да бъде предоставена в сроковете, определени в настоящата директива. За да се предотвратят излишни откази на искания за информация, единното звено за контакт или определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка, според случая, следва при поискване да предоставя разяснения или уточнения, необходими за обработването на искането за информация. Приложимите срокове следва да спират да текат от момента, в който единното звено за контакт или, когато е приложимо, определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка получи искането за разяснение или уточнение. Следва обаче да бъде възможно да се изискват разяснения или уточнения само когато разясненията или уточненията са обективно необходими и пропорционални, тъй като без тях искането за информация би било отказано поради една от причините, изброени в настоящата директива. В интерес на ефективното сътрудничество следва да се запази и възможността да се поискат считаните за необходими разяснения или уточнения и в други ситуации, без това да води до спиране на сроковете.

    (21)

    За да се осигури необходимата гъвкавост с оглед на оперативните нужди, които могат да се различават на практика, с настоящата директива следва да се предвидят две други средства за обмен на информация в допълнение към исканията за информация, подавани до единните звена за контакт. Първото средство е спонтанното предоставяне на информация от единно звено за контакт или от компетентен правоприлагащ орган на единно звено за контакт или на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка без предварително искане, а именно предоставянето на информация по собствена инициатива. Второто средство е предоставянето на информация при искане за информация, подадено от единно звено за контакт или от компетентен правоприлагащ орган, пряко до компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка. По отношение и на двете средства за обмен на информация настоящата директива определя само ограничен брой минимални изисквания, по-специално за информирането на съответното единно звено за контакт, а що се отнася до предоставянето на информация по собствена инициатива – за ситуациите, при които трябва да се предоставя информация, и за езика, който трябва да се използва. Тези изисквания следва да се прилагат и за ситуациите, в които компетентен правоприлагащ орган предоставя информация на единното звено за контакт на своята държава членка, за да предостави тази информация на друга държава членка, например когато е необходимо да се спазват правилата, установени в настоящата директива, относно езика, който трябва да се използва при предоставянето на информация.

    (22)

    Изискването за предварително съдебно разрешение за предоставянето на информация, когато това се предвижда от националното право, представлява важна гаранция, която трябва да се зачита. Правните системи на държавите членки обаче се различават в това отношение и настоящата директива не следва да се разбира като засягаща правилата и условията във връзка с предварителното съдебно разрешение, установени в националното право, освен изискването националният обмен на информация и обменът на информация между държавите членки да се третират по еднакъв начин както по същество, така и процесуално. Освен това, за да се сведат до минимум забавянията и усложненията, свързани с прилагането на такова изискване, единното звено за контакт или компетентните правоприлагащи органи, според случая, на държавата членка на компетентния съдебен орган следва да предприемат всички практически и правни стъпки, когато е уместно в сътрудничество с единното звено за контакт или с определения правоприлагащ орган на молещата държава членка, за да получат съдебното разрешение във възможно най-кратък срок. Въпреки че правното основание на настоящата директива е ограничено до сътрудничеството в областта на правоприлагането съгласно член 87, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), настоящата директива може да е от значение и за съдебните органи.

    (23)

    Особено важно е защитата на личните данни в съответствие с правото на Съюза да бъде осигурена във връзка с всички форми на обмен на информация съгласно настоящата директива. За тази цел обработването на каквито и да е лични данни от единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган съгласно настоящата директива следва да се извършва в пълно съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (17). Съгласно Регламент (ЕС) 2016/794 Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) обработва данни в съответствие с правилата, определени в него. Посочената директива и посоченият регламент не са засегнати от настоящата директива. По-специално следва да се уточни, че всички лични данни, обменяни от единните звена за контакт и компетентните правоприлагащи органи, продължават да бъдат ограничени до категориите данни за отделните категории субекти на данни, изброени в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета. Съответно следва да се прави ясно разграничение между данните относно заподозрените лица и данните относно свидетелите, жертвите или лицата, принадлежащи към други групи, за които се прилагат по-строги ограничения. Освен това личните данни следва да се разграничават въз основа на степента на тяхната точност и надеждност, доколкото това е възможно. За да се гарантира точността и надеждността, фактите следва да се разграничават от личните оценки. Единните звена за контакт или по целесъобразност компетентните правоприлагащи органи следва да обработват исканията за информация съгласно настоящата директива възможно най-бързо, за да се гарантират точността и надеждността на личните данни, да се избегне ненужното дублиране на данните и да се намали рискът данните да остареят или вече да не бъдат на тяхно разположение. Ако се окаже, че личните данни са неточни, те следва незабавно да бъдат коригирани или изтрити или тяхното обработване следва незабавно да се ограничи.

    (24)

    За да се даде възможност за адекватно и бързо предоставяне на информация от единните звена за контакт при поискване или по тяхна собствена инициатива, е важно компетентните правоприлагащи органи да се разбират взаимно. Всеки обмен на информация, включително предоставянето на поискана информация, отказите на искания за информация, включително причините за тези откази, и когато е приложимо, исканията за разяснения или уточнения и предоставените разяснения или уточнения, които се отнасят до конкретно искане, следва да се извършват или изготвят на езика, на който е подадено искането. Съответно, за да се предотвратят закъсненията при предоставянето на исканата информация, дължащи се на езикови бариери, и за да се ограничат разходите за превод, държавите членки следва да изготвят списък с един или повече езици на Съюза, на които може да бъде осъществявана връзка с тяхното единно звено за контакт и на които то може да комуникира. Тъй като английският език е широко разбираем и се използва на практика в рамките на сътрудничеството в областта на правоприлагането в Съюза, той следва да бъде включен в този списък. Държавите членки следва предоставят на Комисията посочения списък и всички негови актуализации. Комисията следва да публикува онлайн съвкупния текст на тези списъци.

    (25)

    За да се гарантират безопасността и сигурността на европейските граждани, от съществено значение е Европол да разполага с необходимата информация, за да изпълнява ролята си на център на Съюза за информация относно престъпността, подпомагащ компетентните правоприлагащи органи. Ето защо, когато между държави членки се обменя информация, независимо дали тя се обменя въз основа на искане за информация, подадено до единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган, или се предоставя от единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган по негова собствена инициатива, във всеки отделен случай следва да се извърши оценка на това дали копие от искането за информация, подадено съгласно настоящата директива, или от информацията, обменена съгласно настоящата директива, следва да се изпрати на Европол в съответствие с член 7, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/794, когато става въпрос за престъпления, попадащи в обхвата на целите на Европол. Тези оценки следва да се основават на целите на Европол, определени в Регламент (ЕС) 2016/794, що се отнася до обхвата на престъплението. Държавите членки не следва да бъдат задължени да изпращат на Европол копие от искането за информация или от обменената информация, когато това би противоречало на съществените интереси, свързани със сигурността на съответната държава членка, когато това би застрашило успешното приключване на текущо разследване или безопасността на физическо лице или когато това би разкрило информация, свързана с организации или специфични разузнавателни дейности в областта на националната сигурност. Освен това в съответствие с принципа на собственост върху данните и без да се засяга задължението, установено в Регламент (ЕС) 2016/794, относно определянето на целта и ограниченията на обработването на информация от Европол, информацията, първоначално получена от друга държава членка или трета държава, следва да се предоставя на Европол само когато тази държава членка или трета държава е дала съгласието си. Държавите членки следва да гарантират, че служителите на техните единни звена за контакт и компетентни правоприлагащи органи получават подходяща подкрепа и обучение, така че да могат бързо и точно да установяват коя информация, обменяна съгласно настоящата директива, попада в мандата на Европол и му е необходима за изпълнението на неговите цели.

    (26)

    Следва да се разреши проблемът, свързан с увеличаването на броя на каналите за комуникация, използвани за предаване на информация между държавите членки в областта на правоприлагането, тъй като той възпрепятства адекватния и бърз обмен на такава информация и увеличава рисковете, свързани със сигурността на личните данни. Поради това използването на мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA), което се управлява и разработва от Европол в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/794, следва да стане задължително за всички такива предавания и комуникации по настоящата директива, включително изпращането на искания за информация, подадени до единните звена за контакт и пряко до компетентните правоприлагащи органи, предоставянето на информация вследствие на такива искания и предоставянето на информация от единните звена за контакт и компетентните правоприлагащи органи по тяхна собствена инициатива, комуникацията относно отказите в отговор на исканията за информация, разяснения и уточнения, както и изпращането на копия от исканията за информация или от информацията до единните звена за контакт и Европол.. За тази цел всички единни звена за контакт, както и всички компетентни правоприлагащи органи, които могат да участват в такъв обмен, следва да бъдат пряко свързани със SIENA. За да могат служителите на първа линия, например полицаите, участващи в операции за залавяне на престъпници, да използват SIENA, тя следва да може да се използва и на мобилни устройства, когато това е целесъобразно. В това отношение обаче следва да се предвиди кратък преходен период, за да се даде възможност за пълното въвеждане на SIENA, тъй като то е свързано с промяна на настоящите условия в някои държави членки и изисква обучение на тези служители. За да се вземе предвид оперативната реалност и да не се възпрепятства доброто сътрудничество между компетентните правоприлагащи органи, държавите членки следва да могат да разрешават на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да използват друг сигурен канал за комуникация в ограничен брой обосновани ситуации. Когато държавите членки разрешават на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да използват друг канал за комуникация поради спешността на искането за информация, те следва, когато това е осъществимо и в съответствие с оперативните нужди, да използват SIENA, когато ситуацията вече не е спешна. Използването на SIENA не следва да бъде задължително за вътрешния обмен на информация в рамките на дадена държава членка.

    (27)

    С цел опростяване, улесняване и по-добро управление на информационните потоци всяка държава членка следва да създаде или определи единно звено за контакт. Единните звена за контакт следва да бъдат компетентни за координиране и улесняване на обмена на информация съгласно настоящата директива. Всяка държава членка следва да уведоми Комисията за създаването или определянето на своето единно звено за контакт, както и за промените по отношение на единното звено за контакт. Комисията следва да публикува тези уведомления и всички техни актуализации. Единните звена за контакт следва по-специално да допринесат за намаляване на пречките през информационните потоци, произтичащи от разпокъсаността на начина, по който компетентните правоприлагащи органи комуникират един с друг, в отговор на нарастващата необходимост от съвместна борба с трансграничната престъпност, като трафика на наркотици, киберпрестъпността, трафика на хора и тероризма. За да могат единните звена за контакт ефективно да изпълняват координационните си функции по отношение на трансграничния обмен на информация за целите на правоприлагането съгласно настоящата директива, следва да им бъдат възложени редица специфични задачи като минимум и те също така следва да разполагат с определен минимален капацитет.

    (28)

    Единните звена за контакт следва да имат достъп до цялата налична информация в собствената си държава членка, включително чрез лесен достъп до всички съответни бази данни и платформи на Съюза и международни бази данни и платформи, в съответствие с реда и условията, определени в приложимото право на Съюза и национално право. За да бъдат в състояние да изпълнят изискванията на настоящата директива, особено изискванията относно сроковете, на единните звена за контакт следва да бъдат предоставени адекватни ресурси, що се отнася до бюджета и персонала, включително подходящи възможности за превод, и възможност да функционират денонощно. В това отношение наличието на приемно бюро, което е в състояние да проверява, обработва и насочва входящите искания за информация, би могло да повиши тяхната ефикасност и ефективност. Единните звена за контакт следва също така да разполагат по всяко време с достъп до съдебни органи, компетентни да предоставят необходимите съдебни разрешения. На практика това може да се осъществи, например, като се гарантира физическото присъствие или функционалната наличност на такива съдебни органи в помещенията на единното звено за контакт или прякото им разположение при повикване.

    (29)

    За да могат ефективно да изпълняват координационните си функции съгласно настоящата директива, единните звена за контакт следва да бъдат съставени от служители от тези компетентни правоприлагащи органи, чието участие е необходимо за адекватния и бърз обмен на информация съгласно настоящата директива. Въпреки че е от компетентността на всяка държава членка да вземе решение относно конкретната организация и състав на единните звена за контакт, за да изпълни това изискване, в тези звена могат да участват представители на полицейските, митническите и други компетентни правоприлагащи органи, отговорни за предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, и евентуални звена за контакт за регионалните и двустранните служби, като например служители за връзка и аташета, командировани или назначени в други държави членки и съответните правоприлагащи органи на Съюза, като например Европол. Въпреки това с оглед на ефективната координация единните звена за контакт следва да бъдат съставени като минимум от представители на националното звено на Европол, бюрото SIRENE и националното централно бюро на Интерпол, както е установено съгласно съответния законодателен акт на Съюза или съответното международно споразумение и независимо от това, че настоящата директива не се прилага за обмена на информация, специално регламентиран от тези законодателни актове на Съюза.

    (30)

    Предвид конкретните изисквания на трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането, включително обработването на чувствителна информация в този контекст, от изключително значение е служителите на единните звена за контакт и компетентните правоприлагащи органи да разполагат с необходимите знания и умения, за да изпълняват функциите си съгласно настоящата директива по законен, ефикасен и ефективен начин. По-специално на служителите на единните звена за контакт следва да се предлагат – и тези служители следва да се насърчават да се възползват от – подходящи и редовни курсове за обучение, предоставяни на равнището на Съюза и на национално равнище, които да отговарят на техните професионални нужди и специфичен опит и да улесняват контактите им с единните звена за контакт и компетентните правоприлагащи органи от други държави членки, необходими с оглед на прилагането на правилата, посочени в настоящата директива. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на правилното използване на инструментите за обработване на данни и информационните системи, на предаването на знания относно съответните правни уредби на Съюза и национални правни уредби в областта на правосъдието и вътрешните работи с особен акцент върху защитата на личните данни, сътрудничеството в областта на правоприлагането и обработването на поверителна информация, както и на езиците, на които съответната държава членка е посочила, че нейното единно звено за контакт е в състояние да обменя информация, с цел да се спомогне за преодоляване на езиковите бариери. За целите на предоставянето на обучението държавите членки следва също така по целесъобразност да използват курсовете на обучение и съответните инструменти, предлагани от Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL), създадена с Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета (18), да разгледат възможността служителите да прекарат седмица в Европол и да се възползват от съответните предложения, направени по програми и проекти, финансирани от бюджета на Съюза, например програмата за обмен на CEPOL.

    (31)

    В допълнение към техническите умения и правните познания предварително условие за ефикасното и ефективно трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането съгласно настоящата директива са взаимното доверие и общото разбиране. Личните контакти, придобити чрез съвместни операции, и споделянето на експертен опит улесняват изграждането на доверие и развитието на обща за Съюза култура в областта на полицейската работа. Държавите членки следва също така да разгледат възможността за провеждане на съвместни курсове на обучение и обмен на служители, които се съсредоточават върху трансфера на знания относно методите на работа, подходите за разследване и организационните структури на компетентните правоприлагащи органи в други държави членки.

    (32)

    За да се увеличи участието на служителите на единните звена за контакт и на компетентните правоприлагащи органи в курсовете на обучение, държавите членки биха могли също така да обмислят предлагането на конкретни стимули за тези служители.

    (33)

    Необходимо е единните звена за контакт да въведат и използват единна електронна деловодна система с определени минимални функции и възможности, за да могат да изпълняват всяка от задачите си съгласно настоящата директива по ефективен и ефикасен начин, по-специално по отношение на обмена на информация. Деловодната система е система за работния процес, която позволява на единните звена за контакт да управляват обмена на информация. Желателно е универсалният формат на съобщенията, установен с Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (19), да се използва при разработването на деловодната система.

    (34)

    Правилата, определени в Директива (ЕС) 2016/680, се прилагат за обработването на лични данни в деловодната система. Обработването включва съхранение. С оглед на яснотата и ефективната защита на личните данни правилата, установени в посочената директива, следва да бъдат допълнително уточнени в настоящата директива. По-специално що се отнася до изискването, посочено в Директива (ЕС) 2016/680, личните данни да се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват, в настоящата директива следва да се уточни, че когато единното звено за контакт получава информация, обменяна съгласно настоящата директива и съдържаща лични данни, единното звено за контакт следва да съхранява личните данни в деловодната система само доколкото това е необходимо и пропорционално за изпълнението на задачите му съгласно настоящата директива. Когато това вече не е така, единното звено за контакт следва необратимо да заличи личните данни от деловодната система. За да се гарантира, че личните данни се съхраняват само докато това е необходимо и пропорционално, в съответствие с правилата относно сроковете за съхранение и проверка, установени в Директива (ЕС) 2016/680, единните звена за контакт следва редовно да проверяват дали тези изисквания продължават да се изпълняват. За тази цел първата проверка следва да се извърши най-късно шест месеца след приключването на обмена на информация съгласно настоящата директива, т.е. момента, в който е предоставена или обменена последната информация. Изискванията на настоящата директива по отношение на тази проверка и заличаване обаче не следва да засягат възможността националните органи, компетентни за предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления, да съхраняват личните данни в своите национални наказателни досиета съгласно националното право в съответствие с правото на Съюза, и по-специално Директива (ЕС) 2016/680.

    (35)

    С цел да подпомогнат единните звена за контакт и компетентните правоприлагащи органи при обмена на информация съгласно настоящата директива и да насърчат общата европейска полицейска култура на държавите членки, държавите членки следва да насърчават практическото сътрудничество между своите единни звена за контакт и компетентни правоприлагащи органи. По-специално Съветът следва да организира срещи на ръководителите на единните звена за контакт поне веднъж годишно с цел обмен на опит и най-добри практики по отношение на обмена на информация за целите на настоящата директива. Други форми на сътрудничество следва да включват изготвянето на наръчници за обмена на информация в областта на правоприлагането, съставянето на национални информационни фишове за пряко и непряко достъпната информация, единните звена за контакт, определените правоприлагащи органи и езиковите режими или други документи относно общите процедури, преодоляването на трудностите, свързани с работните процеси, повишаването на осведомеността относно особеностите на съответните правни уредби и организирането на срещи между съответните единни звена за контакт, когато това е целесъобразно.

    (36)

    За да се даде възможност за необходимия мониторинг и оценка на прилагането на настоящата директива, от държавите членки следва да се изисква да събират и ежегодно да предоставят на Комисията определени данни относно прилагането на настоящата директива. Това изискване по-специално е необходимо, за да се преодолее липсата на съпоставими данни, определящи количествено съответния трансграничен обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи и също така за да се улесни задължението на Комисията за докладване относно прилагането на настоящата директива. Данните, изисквани за тази цел, следва да се генерират автоматично от деловодната система и SIENA.

    (37)

    Трансграничният характер на транснационалната престъпност и тероризма изисква държавите членки да разчитат една на друга за предотвратяването, разкриването или разследването на такива престъпления. Доколкото целта на настоящата директива, а именно осигуряването на адекватни и бързи информационни потоци между компетентните правоприлагащи органи и Европол, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза чрез установяването на общи правила и обща култура за обмена на информация и чрез съвременни инструменти и канали за комуникация, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

    (38)

    Европейския надзорен орган по защита на данните беше консултиран в съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (20) и прие своето становище на 7 март 2022 г.

    (39)

    Настоящата директива се основава на ценностите, на които се основава Съюзът и които са посочени в член 2 от ДЕС, включително принципите на правовата държава, свободата и демокрацията. Тя също така зачита основните права и гаранциите за тях и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), по-специално правото на свобода и сигурност, правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на личните данни, предвидени съответно в членове 6, 7 и 8 от Хартата, както и в член 16 от ДФЕС. Обработването на лични данни по силата на настоящата директива следва да бъде ограничено само до това, което е строго необходимо и пропорционално, и да подлежи на ясни условия, строги изисквания и ефективен надзор от страна на националните надзорни органи, установени въз основа на Директива (ЕС)2016/680, и на Европейския надзорен орган по защита на данните, когато това е целесъобразно, в съответствие с техните съответни мандати.

    (40)

    В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото настоящата директива представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата директива Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я въведе в националното си право.

    (41)

    Ирландия участва в настоящата директива в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета (21).

    (42)

    По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (22), които попадат в областта, посочена в член 1, буква З от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (23).

    (43)

    По отношение на Швейцария настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (24), които попадат в областта, посочена в член 1, буква З от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (25).

    (44)

    По отношение на Лихтенщайн настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (26), които попадат в областта, посочена в член 1, буква З от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/349/ЕС на Съвета (27),

    ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

    ГЛАВА I

    ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 1

    Предмет и приложно поле

    1.   Настоящата директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

    По-специално настоящата директива установява правила относно:

    а)

    исканията за информация, подадени до единните звена за контакт, създадени или определени от държавите членки, и по-специално относно съдържанието на тези искания, предоставянето на информация въз основа на такива искания, работните езици на единните звена за контакт, задължителните срокове за предоставяне на исканата информация и основанията за отказ на такива искания;

    б)

    предоставянето от държава членка по собствена инициатива на съответната информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, и по-специално относно ситуациите и начина, по който тази информация трябва да бъде предоставена;

    в)

    канала за комуникация по подразбиране, който да се използва за целия обмен на информация съгласно настоящата директива, и информацията, която се предоставя на единните звена за контакт във връзка с прекия обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи;

    г)

    създаването или определянето и организацията, задачите, състава и компетентността на единното звено за контакт на всяка държава членка, включително относно въвеждането и функционирането на единна електронна деловодна система за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата директива;

    2.   Настоящата директива не се прилага за обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, които са специално уредени в други законодателни актове на Съюза. Без да се засягат задълженията им съгласно настоящата директива и други правни актове на Съюза, държавите членки могат да приемат или да запазят в сила разпоредби, които улесняват в още по-голяма степен обмена на информация с компетентните правоприлагащи органи на други държави членки с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително чрез двустранни или многостранни договорености.

    3.   Настоящата директива не налага задължение на държавите членки:

    а)

    да получават информация посредством принудителни мерки;

    б)

    да съхраняват информация с единствената цел да я предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки;

    в)

    да предоставят информация на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, която да се използва като доказателство в съдебни производства.

    4.   Настоящата директива не установява право на използване на информацията, предоставена в съответствие с настоящата директива, като доказателство в съдебни производства. Държавата членка, която предоставя информацията, може да даде съгласието си тя да бъде използвана като доказателство в съдебни производства.

    Член 2

    Определения

    За целите на настоящата директива:

    1)

    „компетентен правоприлагащ орган“ означава всеки полицейски, митнически или друг орган на държавите членки, който съгласно националното право е компетентен да упражнява правомощия и да предприема принудителни мерки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, или всеки орган, който участва в съвместни структури, създадени между две или повече държави членки с цел предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, но изключва агенциите или звената, които се занимават основно с въпроси на националната сигурност, и служителите за връзка, командировани съгласно член 47 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген;

    2)

    „определен правоприлагащ орган“ означава компетентен правоприлагащ орган, който е оправомощен да подава искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки в съответствие с член 4, параграф 1;

    3)

    „тежко престъпление“ означава всяко от следните деяния:

    а)

    престъпление, посочено в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (28);

    б)

    престъпление, посочено в член 3, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794;

    4)

    „информация“ означава всяко съдържание, отнасящо се до едно или повече физически или юридически лица, факти или обстоятелства от значение за компетентните правоприлагащи органи за целите на изпълнението на техните задачи съгласно националното право за предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително събирането на разузнавателни данни за престъпността;

    5)

    „налична информация“ означава пряко достъпна информация и непряко достъпна информация;

    6)

    „пряко достъпна информация“ означава информация, съхранявана в база данни, до която единното звено за контакт или компетентният правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, има пряк достъп;

    7)

    „непряко достъпна информация“ означава информация, която единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, може да получи от други публични органи или от частноправни субекти, установени в тази държава членка, когато това е допустимо по националното право и в съответствие с него, без да се прилагат принудителни мерки;

    8)

    „лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/680.

    Член 3

    Принципи на обмена на информация

    Във връзка с всеки обмен на информация съгласно настоящата директива всяка държава членка гарантира, че:

    а)

    наличната информация може да бъде предоставена на единното звено за контакт или на правоприлагащите органи на други държави членки в съответствие с настоящата директива („принцип на наличност“);

    б)

    условията за искане на информация от и за предоставяне на информация на единните звена за контакт и на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки са равностойни на условията, приложими за искане и предоставяне на подобна информация в тази държава членка („принцип на равностоен достъп“);

    в)

    защитава информацията, предоставена на нейното единно звено за контакт или компетентни правоприлагащи органи, която е обозначена като поверителна, в съответствие с изискванията, определени в националното право и предлагащи равнище на поверителност, сходно с това на националното право на държавата членка, която е предоставила информацията („принцип на поверителност“);

    г)

    когато поисканата информация първоначално е получена от друга държава членка или от трета държава, тя предоставя тази информация на друга държава членка или на Европол само със съгласието на държавата членка или третата държава, която първоначално е предоставила информацията, и в съответствие с условията, наложени от тази държава за използването ѝ („принцип на собственост върху данните“).

    д)

    личните данни, обменяни съгласно настоящата директива, за които е установено, че са неточни, непълни или вече не са актуални, се изтриват или коригират, или обработването им се ограничава, в зависимост от случая, и всеки получател се уведомява незабавно („принцип на надеждност на данните“).

    ГЛАВА II

    ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ ЕДИННИТЕ ЗВЕНА ЗА КОНТАКТ

    Член 4

    Искания за информация до единните звена за контакт

    1.   Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени от тяхното единно звено за контакт и, когато това е предвидено от тяхното национално законодателство, от определения правоприлагащ орган до единното звено за контакт на друга държава членка, отговарят на изискванията, определени в параграфи 2 – 6.

    Държавите членки представят на Комисията списък на определените от тях правоприлагащи органи. Държавите членки информират Комисията при промени в този списък. Комисията публикува онлайн списъците и всички техни актуализации.

    Държавите членки гарантират, че когато определените от тях правоприлагащи органи изпращат искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от това искане до своето единно звено за контакт.

    2.   Държавите членки, като разглеждат всеки конкретен случай, могат да разрешат на определените от тях правоприлагащи органи да не изпращат копие от искането за информация до своето единно звено за контакт едновременно с изпращането му до единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграф 1, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

    а)

    текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

    б)

    случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

    в)

    случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

    3.   Държавите членки гарантират, че искания за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка само когато са налице обективни причини да се счита, че:

    а)

    исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целта, посочена в член 1, параграф 1, първа алинея; както и че

    б)

    исканата информация е налична за съответната друга държава членка.

    4.   Държавите членки гарантират, че във всяко искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка се посочва дали то е спешно и, ако това е така, се посочват причините за спешността. Подобни искания за информация се считат за спешни, когато с оглед на всички относими факти и обстоятелства по разглеждания случай са налице обективни причини да се счита, че исканата информация попада в една или повече от следните категории:

    а)

    тя е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка;

    б)

    тя е необходима за предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице;

    в)

    тя е необходима за приемане на решение, което може да включва запазването на ограничителни мерки, представляващи лишаване от свобода;

    г)

    тя е изложена на непосредствен риск от загуба на актуалност, ако не бъде предоставена спешно, и се счита за важна с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

    5.   Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, съдържат всички необходими подробности, за да се даде възможност за тяхното адекватно и бързо обработване в съответствие с настоящата директива, включително най-малко следното:

    а)

    описание на исканата информация, което е възможно най-подробно, като се имат предвид дадените обстоятелства;

    б)

    описание на целта, за която се иска информацията, включително описание на фактите и посочване на престъплението, послужило за основание на искането;

    в)

    обективните причини, според които се счита, че исканата информация е налична при замолената държава членка;

    г)

    обяснение на връзката между целта, за която е поискана информацията, и физическото или юридическото лице или субект, за които се отнася информацията, когато е приложимо;

    д)

    причините, поради които искането се счита за спешно, когато е приложимо, в съответствие с параграф 4;

    е)

    ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането.

    6.   Държавите членки гарантират, че исканията за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11.

    Член 5

    Предоставяне на информация въз основа на искания до единни звена за контакт

    1.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт предоставя исканата информация в съответствие с член 4 във възможно най-кратък срок и при всички случаи в следните срокове, според случая:

    а)

    осем часа в случай на спешни искания, свързани с пряко достъпна информация;

    б)

    три календарни дни в случай на спешни искания, свързани с непряко достъпна информация;

    в)

    седем календарни дни за всички други искания.

    Сроковете, посочени в първа алинея, започват да текат веднага след получаване на искането за информация.

    2.   Когато съгласно националното ѝ право в съответствие с член 9 дадена държава членка може да предостави исканата информация само след получаване на съдебно разрешение, същата държава членка може да се отклони от сроковете, определени в параграф 1 от настоящия член, доколкото това е необходимо за получаване на такова разрешение. В такива случаи държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт извършва следните две действия:

    а)

    незабавно информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за очакваното забавяне, като посочва продължителността на очакваното забавяне и причините за него;

    б)

    впоследствие информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за развитията по случая и предоставя исканата информация възможно най-бързо след получаване на съдебното разрешение.

    3.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт предоставя информацията, поискана в съответствие с член 4, на единното звено за контакт или, когато е приложимо, на определения правоприлагащ орган на молещата държава членка на езика, на който е подадено искането за информация в съответствие с член 4, параграф 6.

    Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт изпраща копие от исканата информация на единното звено за контакт на молещата държава членка едновременно с предоставянето на исканата информация на определения правоприлагащ орган на тази държава членка.

    Държавите членки могат да разрешат на единното звено за контакт да не изпраща едновременно с предоставянето на информация на определените правоприлагащи органи на друга държава членка в съответствие с настоящия член копие от тази информация до единното звено за контакт на тази друга държава членка, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

    а)

    текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

    б)

    случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

    в)

    случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

    Член 6

    Откази на искания за информация

    1.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт отказва да предостави информацията, поискана в съответствие с член 4, само ако е налице някое от следните основания:

    а)

    исканата информация не е налична при единното звено на контакт и компетентните правоприлагащи органи на замолената държава членка;

    б)

    искането за информация не отговаря на изискванията, посочени в член 4;

    в)

    съдебното разрешение, което се изисква съгласно националното право на замолената държава членка в съответствие с член 9, е било отказано;

    г)

    исканата информация представлява лични данни, различни от тези, които попадат в категориите лични данни, посочени в член 10, буква б);

    д)

    установено е, че исканата информация е неточна, непълна или вече не е актуална и не може да бъде предоставена в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680;

    е)

    има обективни причини да се счита, че предоставянето на исканата информация:

    i)

    би противоречало или би навредило на съществените интереси, свързани с националната сигурност на замолената държава членка;

    ii)

    би застрашило успешното приключване на текущо разследване на престъпление или безопасността на физическо лице;

    iii)

    би увредило неоправдано защитените значими интереси на юридическо лице;

    ж)

    искането се отнася до:

    i)

    престъпление, за което правото на замолената държава членка предвижда максимално наказание лишаване от свобода от една година или по-малко, или

    ii)

    деяние, който не е престъпление съгласно правото на замолената държава членка;

    з)

    поисканата информация първоначално е получена от друга държава членка или от трета държава и тази държава членка или трета държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията.

    Държавите членки полагат дължима грижа, когато преценяват дали искането за информация, подадено до тяхното единно звено за контакт, е в съответствие с изискванията, предвидени в член 4, по-специално по отношение на това дали е налице явно нарушение на основните права.

    Всеки отказ на искане за информация засяга само частта от исканата информация, за която се отнасят основанията, посочени в първа алинея, и когато е приложимо, не засяга задължението за предоставяне на останалите части от информацията в съответствие с настоящата директива.

    2.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация, като посочва причините за отказа в сроковете, предвидени в член 5, параграф 1.

    3.   Когато е приложимо, държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт незабавно отправя до единното звено за контакт или, когато е приложимо, до определения правоприлагащ орган на молещата държава членка искане за разяснения или уточнения, необходими за обработването на искане за информация, което в противен случай би било отказано.

    Сроковете, посочени в член 5, параграф 1, спират да текат от момента, в който единното звено за контакт или, когато е приложимо, определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка получи искането за разяснения или уточнения, до момента, в който бъдат предоставени поисканите разяснения или уточнения.

    4.   Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в параграф 3 от настоящия член, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането в съответствие с член 4, параграф 6.

    ГЛАВА III

    ДРУГ ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

    Член 7

    Предоставяне на информация по собствена инициатива

    1.   Държавите членки могат да предоставят по собствена инициатива чрез своето единно звено за контакт или чрез своите компетентни правоприлагащи органи всяка информация, налична при единното звено за контакт или при компетентните правоприлагащи органи, на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

    2.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят по своя собствена инициатива наличната при тях информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на тежки престъпления. Такова задължение обаче не съществува, ако по отношение на тази информация се прилагат основанията, посочени в член 6, параграф 1, буква в) или е).

    3.   Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по своя собствена инициатива на единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграфи 1 или 2, те правят това на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11.

    Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт предоставя информация по собствена инициатива на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това то изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

    Държавите членки гарантират, че когато техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по собствена инициатива на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от информацията на единното звено за контакт на своята държава членка и когато е целесъобразно, на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

    4.   Държавите членки могат да разрешат на правоприлагащите си органи да не изпращат, едновременно с предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка в съответствие с настоящия член, копие от тази информация до единното звено за контакт на своята държава членка или до единното звено за контакт на тази друга държава членка, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

    а)

    текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

    б)

    случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

    в)

    случаи, в които e застрашена безопасността на физическо лице.

    Член 8

    Обмен на информация при искания, подадени пряко до компетентните правоприлагащи органи

    1.   Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт подава искания за информация пряко до компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това то изпраща копие от искането на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Държавите членки гарантират, че когато един от техните компетентни правоприлагащи органи предоставя информация във връзка с такива искания, едновременно с това той изпраща копие от тази информация на единното звено за контакт на своята държава членка.

    2.   Държавите членки гарантират, че когато един от техните компетентни правоприлагащи органи подава искане за информация или предоставя информация във връзка с такова искане пряко до компетентен правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това той изпраща копие от това искане или тази информация на единното звено за контакт на своята държава членка, както и на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

    3.   Държавите членки могат да разрешат на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да не изпращат копия от исканията или информацията, посочени в параграф 1 или 2, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

    а)

    текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

    б)

    случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

    в)

    случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

    ГЛАВА IV

    ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ СЪГЛАСНО ГЛАВИ II И III

    Член 9

    Съдебно разрешение

    1.   Държавите членки не изискват съдебно разрешение за предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка съгласно глава II или III, когато в националното право не се изисква такова съдебно разрешение за предоставянето на подобна информация в рамките на съответната държава членка.

    2.   Държавите членки гарантират, че когато съгласно националното им право се изисква съдебно разрешение за предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка съгласно глава II или III, тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи незабавно предприемат всички необходими стъпки в съответствие с националното им право, за да получат такова съдебно разрешение във възможно най-кратък срок.

    3.   Исканията за съдебно разрешение, посочено в параграф 2, се разглеждат и решават в съответствие с националното право на държавата членка на компетентния съдебен орган.

    Член 10

    Допълнителни правила за информацията, която представлява лични данни

    Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация съгласно глава II или III, която представлява лични данни:

    а)

    личните данни са точни, пълни и актуални в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680;

    б)

    категориите предоставени лични данни за отделните категории субекти на данни остават ограничени до изброените в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 и са необходими и пропорционални за постигането на целта на искането;

    в)

    тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи също предоставят, едновременно и доколкото е възможно, необходимите елементи, които позволяват на единното звено за контакт или на компетентния правоприлагащ орган на другата държава членка да оцени степента на точност, пълнота и надеждност на личните данни, както и степента, в която личните данни са актуални.

    Член 11

    Списък на езиците

    1.   Държавите членки съставят и актуализират списък, в който се посочват един или повече от езиците, на които тяхното единно звено за контакт е в състояние да обменя информация. Този списък включва английски език.

    2.   Държавите членки предоставят на Комисията списъка, посочен в параграф 1, както и всички негови актуализации. Комисията публикува онлайн съвкупния текст на тези списъци и го поддържа актуален.

    Член 12

    Предоставяне на информация на Европол

    1.   Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи изпращат искания за информация, предоставят информация въз основа на такива искания или предоставят информация по собствена инициатива съгласно глава II или II от настоящата директива, служителите на тяхното единно звено за контакт или на техните компетентни правоприлагащи органи също така извършват оценка във всеки отделен случай и при условията на член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/794 дали е необходимо да изпратят копие от искането за информация или от предоставената информация на Европол, доколкото информацията, с която е свързана комуникацията, се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на Европол, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2016/794.

    2.   Държавите членки гарантират, че когато на Европол се изпраща копие от искане за информация или копие от информация съгласно параграф 1 от настоящия член, целите на обработването на информацията и всички евентуални ограничения за това обработване съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2016/794 се съобщават надлежно на Европол. Държавите членки гарантират, че информацията, получена първоначално от друга държава членка или от трета държава, се изпраща на Европол съгласно параграф 1 от настоящия член само ако тази друга държава членка или трета държава е дала съгласието си.

    Член 13

    Сигурен канал за комуникация

    1.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи използват мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA) на Европол, за да изпращат искания за информация, да предоставят информация във връзка с такива искания или да предоставят информация по своя собствена инициатива съгласно глава II или III или съгласно член 12.

    2.   Държавите членки могат да разрешат на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да не използват SIENA, за да изпращат искания за информация, да предоставят информация във връзка с такива искания или да предоставят информация по своя собствена инициатива съгласно глава II или III или съгласно член 12, в един или повече от следните случаи:

    а)

    обменът на информация изисква участието на трети държави или международни организации или има обективни причини да се смята, че такова участие ще бъде необходимо на по-късен етап, включително чрез канала за комуникация на Интерпол;

    б)

    спешността на искането за информация налага временното използване на друг канал за комуникация;

    в)

    неочакван технически или оперативен инцидент възпрепятства използването на SIENA за обмен на информация от тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи.

    3.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт, както и всички техни компетентни правоприлагащи органи, които могат да участват в обмена на информация съгласно настоящата директива, са пряко свързани със SIENA, включително, когато е целесъобразно, посредством мобилни устройства.

    ГЛАВА V

    ЕДИННО ЗВЕНО ЗА КОНТАКТ ЗА ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

    Член 14

    Създаване или определяне и задачи и компетентност на единното звено за контакт

    1.   Всяка държава членка създава или определя единно звено за контакт. Единното звено за контакт е централната структура, отговаряща за координирането и улесняването на обмена на информация съгласно настоящата директива.

    2.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт е оборудвано и оправомощено да изпълнява най-малко всяка от следните задачи:

    а)

    да получава и оценява искания за информация, подадени в съответствие с член 4 на езиците, посочени съгласно член 11, параграф 2;

    б)

    да предава исканията за информация към съответните компетентни правоприлагащи органи и когато е необходимо, да координира между тях обработването на такива искания и предоставянето на информация в съответствие с тях;

    в)

    да координира анализирането и структурирането на информацията с оглед на предоставянето ѝ на единните звена за контакт и когато е приложимо, на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки;

    г)

    при поискване или по своя собствена инициатива да предоставя информация на други държави членки в съответствие с членове 5 и 7;

    д)

    да отказва да предоставя информация в съответствие с член 6 и при необходимост да иска разяснения или уточнения в съответствие с член 6, параграф 3;

    е)

    да изпраща искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки в съответствие с член 4 и при необходимост да предоставя разяснения или уточнения в съответствие с член 6, параграф 3.

    3.   Държавите членки гарантират, че:

    а)

    тяхното единно звено за контакт:

    i)

    има достъп до цялата информация, налична при компетентните им правоприлагащи органи, доколкото това е необходимо за изпълнение на задачите му съгласно настоящата директива;

    ii)

    изпълнява задачите си 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата;

    iii)

    разполага с необходимите квалифициран персонал, подходящи оперативни средства, технически и финансови ресурси, инфраструктура и капацитет, включително за превод, за да изпълнява задачите си адекватно, ефективно и бързо в съответствие с настоящата директива, включително в сроковете, посочени в член 5, параграф 1, когато е приложимо;

    б)

    съдебните органи, компетентни да предоставят съдебните разрешения, изисквани съгласно националното право в съответствие с член 9, са на разположение на единното звено за контакт при повикване 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

    4.   Държавите членки уведомяват Комисията в срок от един месец след създаването или определянето на своето единно звено за контакт. Те съобщават на Комисията, когато са налице промени по отношение на тяхното единно звено за контакт.

    Комисията публикува уведомленията и всички техни актуализации в Официален вестник на Европейския съюз.

    Член 15

    Организация, състав и обучение

    1.   Държавите членки определят организацията и състава на своето единно звено за контакт по такъв начин, че то да може да изпълнява задачите си съгласно настоящата директива по ефикасен и ефективен начин.

    2.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт се състои от служители на компетентните им правоприлагащи органи, чието участие е необходимо за адекватния и бърз обмен на информация съгласно настоящата директива, включително най-малко представители на следните органи, доколкото съответната държава членка е задължена от приложимото законодателство или международно споразумение да създаде или определи такива звена или бюра:

    а)

    националното звено на Европол, създадено по силата на член 7 от Регламент (ЕС) 2016/794;

    б)

    бюрото SIRENE, създадено по силата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1862;

    в)

    националното централно бюро на Интерпол, създадено по силата на член 32 от Устава на Международната организация на криминалната полиция – Интерпол.

    3.   Държавите членки гарантират, че служителите в тяхното единно звено за контакт разполагат с подходяща квалификация, за да изпълняват своите функции съгласно настоящата директива. За тази цел държавите членки предоставят на служителите на своето единно звено за контакт достъп до подходящо и редовно обучение, и по-специално относно:

    а)

    използването на инструментите за обработване на данни, използвани в единното звено за контакт, по-специално SIENA и деловодната система;

    б)

    прилагането на правото на Съюза и националното право, което е от значение за дейностите на единното звено за контакт съгласно настоящата директива, по-специално относно защитата на личните данни, включително Директива (ЕС) 2016/680, относно трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи, включително настоящата директива и Регламент (ЕС) 2016/794, и относно обработването на поверителна информация;

    в)

    използването на езиците, които са включени в списъка, съставен от съответната държава членка съгласно член 11.

    Член 16

    Деловодна система

    1.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт въвежда и администрира единна електронна деловодна система, която да служи за хранилище, позволяващо на единното звено за контакт да изпълнява задачите си съгласно настоящата директива. Деловодната система има най-малко всяка от следните функции и възможности:

    а)

    записване на входящите и изходящите искания за информация, посочени в членове 5 и 8, и на всякаква друга комуникация във връзка с тези искания с единните звена за контакт и когато е приложимо, с компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, включително информацията относно отказите на искания за информация и искания за предоставянето на разяснения или уточнения и самите разяснения или уточнения, посочени съответно в член 6, параграфи 2 и 3;

    б)

    записване на комуникацията между единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи съгласно член 14, параграф 2, буква б);

    в)

    записване на предоставянето на информация на единните звена за контакт и когато е приложимо, на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки в съответствие с членове 5, 7 и 8;

    г)

    съпоставяне на входящите искания за информация, посочени в членове 5 и 8, с информацията, налична при единното звено за контакт, включително информацията, предоставена в съответствие с член 5, параграф 3, втора алинея и член 7, параграф 3, втора алинея, и друга относима информация, записана в деловодната система;

    д)

    осигуряване на адекватни и бързи последващи действия във връзка с входящите искания за информация, посочени в член 4, по-специално с оглед на спазването на сроковете за предоставяне на исканата информация, посочени в член 5;

    е)

    оперативна съвместимост със SIENA, като по-специално се гарантира, че входящата комуникация чрез SIENA може да бъде записвана директно в деловодната система и че изходящата комуникация чрез SIENA може да бъде изпращана директно от деловодната система;

    ж)

    генериране на статистически данни по отношение на обмена на информация съгласно настоящата директива за целите на оценката и мониторинга, по-специално за целите на член 18;

    з)

    достъп за регистриране и други дейности по обработване във връзка с информацията, съдържаща се в деловодната система, за целите на отчетността и киберсигурността в съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2016/680.

    2.   Държавите членки гарантират, че всички рискове, свързани с киберсигурността, отнасящи се до деловодната система, по-специално по отношение на нейната архитектура, управление и контрол, се управляват и разглеждат по предпазлив и ефективен начин, както и че са предвидени подходящи предпазни мерки срещу неразрешен достъп и злоупотреба.

    3.   Държавите членки гарантират, че деловодната система съдържа лични данни само доколкото това е необходимо и пропорционално, за да може единното звено за контакт да изпълнява задачите, възложени му съгласно настоящата директива, и че съдържащите се в нея лични данни впоследствие се заличават необратимо.

    4.   Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт извършва преглед на спазването на параграф 3 – за първи път най-късно шест месеца след приключването на обмена на информация и впоследствие редовно.

    Член 17

    Сътрудничество между единните звена за контакт

    1.   Държавите членки насърчават практическото сътрудничество между своите единни звена за контакт и компетентни правоприлагащи органи за целите на настоящата директива.

    2.   Държавите членки гарантират, че ръководителите на единните звена за контакт се срещат най-малко веднъж годишно, за да оценят качеството на сътрудничеството между своите служби, да обсъдят необходимите технически или организационни мерки в случай на затруднения и да изяснят процедурите, когато е необходимо.

    ГЛАВА VI

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 18

    Статистика

    1.   До 1 март всяка година всяка държава членка предоставя на Комисията статистически данни за обмена на информация с други държави членки съгласно настоящата директива, извършен през предходната календарна година.

    2.   Всяка държава членка гарантира, че статистическите данни, посочени в параграф 1, обхващат като минимум:

    а)

    броя на исканията за информация, подадени от нейното единно звено за контакт и когато е приложимо, от нейните компетентни правоприлагащи органи;

    б)

    броя на исканията за информация, получени от нейното единно звено за контакт и нейните компетентни правоприлагащи органи, и броя на исканията за информация, на които те са отговорили, с разбивка по спешност (спешни и неспешни искания) и по молещи държави членки;

    в)

    броя на исканията за информация, отказани съгласно член 6, с разбивка по молещи държави членки и по основания за отказ;

    г)

    броя на случаите, в които е налице отклонение от сроковете, предвидени в член 5, параграф 1, дължащо се на това, че е било необходимо да се получи съдебно разрешение в съответствие с член 5, параграф 2, с разбивка по държави членки, подали съответните искания за информация.

    3.   Комисията събира минимума от статистически данни, предоставен от държавите членки съгласно параграф 2, и го предоставя на разположение на Европейския парламент и на Съвета.

    Член 19

    Докладване

    1.   В срок до 12 юни 2026 г. и на всеки пет години след 12 юни 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на прилагането на настоящата директива, съдържащ подробна информация за прилагането на настоящата директива във всяка от държавите членки. При съставянето на посочения доклад Комисията обръща особено внимание на ефикасността на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи, на основанията за отказ на искания за информация, по-специално когато исканията попадат извън обхвата на целите на настоящата директива, и на спазването на разпоредбите за защита на личните данни и предоставянето на информация на Европол.

    2.   В срок до 12 юни 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на настоящата директива, по-специално въздействието ѝ върху сътрудничеството в областта на правоприлагането, задълженията, определени в член 14, параграф 3, буква а), точка iii), и защитата на личните данни. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки, както и всяка друга имаща отношение информация, свързана с транспонирането и прилагането на настоящата директива, включително, когато е приложимо, практическите пречки, които възпрепятстват ефективното ѝ прилагане. Въз основа на тази оценка Комисията взема решение относно подходящите последващи действия, включително, ако е целесъобразно, законодателно предложение.

    Член 20

    Изменения на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

    От 12 декември 2024 г. частите от членове 39 и 46 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, които не са заменени с Рамково решение 2006/960/ПВР, се заменят с настоящата директива, доколкото посочените членове се отнасят до обмена на информация, попадащ в обхвата на настоящата директива.

    Член 21

    Отмяна

    Рамково решение 2006/960/ПВР се отменя, считано от 12 декември 2024 г.

    Позоваванията на отмененото рамково решение се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

    Член 22

    Транспониране

    1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 12 декември 2024 г. Те незабавно информират Комисията за това.

    Чрез дерогация от първа алинея държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 13 най-късно до 12 юни 2027 г. Те незабавно информират Комисията за това.

    Когато държавите членки приемат разпоредбите, посочени в първа и втора алинея, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

    2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

    Член 23

    Влизане в сила

    Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

    Член 24

    Адресати

    Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

    Съставено в Страсбург на 10 май 2023 година.

    За Европейския парламент

    Председател

    R. METSOLA

    За Съвета

    Председател

    J. ROSWALL


    (1)  Позиция на Европейския парламент от 15 март 2023 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 24 април 2023 г.

    (2)  Препоръка (ЕС) 2022/915 на Съвета от 9 юни 2022 г. относно оперативното сътрудничество в областта на правоприлагането (ОВ L 158, 13.6.2022 г., стр. 53).

    (3)  Регламент (ЕС) 2021/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на фонд „Вътрешна сигурност“ (ОВ L 251, 15.7.2021 г., стр. 94).

    (4)  Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19).

    (5)  Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89).

    (6)  Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за създаване на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27).

    (7)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

    (8)  Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ L 312, 7.12.2018 г., стр. 1).

    (9)  Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ОВ L 312, 7.12.2018 г., стр. 14).

    (10)  Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ L 312, 7.12.2018 г., стр. 56).

    (11)  Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 132).

    (12)  Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122).

    (13)  Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).

    (14)  Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).

    (15)  ОВ C 24, 23.1.1998 г., стр. 2.

    (16)  Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1).

    (17)  Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).

    (18)  Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета (ОВ L 319, 4.12.2015 г., стр. 1).

    (19)  Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 (ОВ L 135, 22.5.2019 г., стр. 85).

    (20)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

    (21)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

    (22)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

    (23)  Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

    (24)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

    (25)  Решение 2008/149/ПВР на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 50).

    (26)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

    (27)  Решение 2011/349/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение по-специално на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 1).

    (28)  Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

    Рамково решение

    2006/960/ПВР на Съвета

    Настоящата директива

    Член 1

    Член 1

    Член 2

    Член 2

    Член 3

    Членове 3 и 9

    Член 4

    Член 5

    Член 5

    Член 4

    Член 6

    Членове 11, 12 и 13

    Член 7

    Членове 7 и 8

    Член 8

    Член 10

    Член 9

    Член 3

    Член 10

    Член 6

    Член 11

    Член 21

    Член 12

    Член 19

    Член 13

    Член 22


    Top