1)

С цел да се осигури функционирането на вътрешния пазар в интерес на всички държави членки и на Съюза като цяло е ясно да се определи и защити съответната критична инфраструктура, която предоставя основни услуги на този пазар, особено в ключови сектори като енергетиката, цифровата инфраструктура, транспорта и космическото пространство, както и критичната инфраструктура със значително трансгранично значение (1), чието нарушаване би могло да окаже значително въздействие върху други държави членки.

2)

Настоящата препоръка, която е необвързващ акт, показва политическата воля на държавите членки да си сътрудничат съвместно, и техния ангажимент към препоръчаните мерки, очертани в план от пет точки, изготвен от председателя на Европейската комисия, при пълно зачитане на компетентностите на държавите членки. Настоящата препоръка не засяга защитата на основните интереси на националната сигурност, обществената сигурност или отбраната на държавите членки и от никоя държава членка не следва да се очаква да обменя информация, която е в ущърб на тези интереси.

3)

Въпреки че основната отговорност за гарантиране на сигурността и предоставянето на основни услуги от критичната инфраструктура се носи от държавите членки и от техните оператори на критични инфраструктури, е целесъобразно да се засили координацията на равнището на Съюза, особено предвид развитието на заплахите, които могат да окажат въздействие върху няколко държави членки едновременно, като например агресивната война на Русия срещу Украйна и хибридните кампании срещу държавите членки, или да засегнат устойчивостта и доброто функциониране на икономиката, вътрешния пазар и обществото на Съюза като цяло. Особено внимание следва да се обърне на критичната инфраструктура извън територията на държавите членки, като например подводната критична инфраструктура или морската енергийна инфраструктура.

4)

В заключенията си от 20 и 21 октомври 2022 г. Европейският съвет категорично осъди актовете на саботаж срещу критичната инфраструктура, като например тези срещу газопроводите „Северен поток“, като посочи волята на Съюза да се справи с всяко умишлено прекъсване на критичната инфраструктура или други хибридни действия с единна и решителна реакция.

5)

С оглед на бързо изменящата се обстановка на заплахи следва приоритетно да се предприемат мерки за повишаване на устойчивостта в ключови сектори като енергетиката, цифровата инфраструктура, транспорта и космическото пространство и в други имащи отношение към това сектори, определени от държавите членки. Тези мерки следва да се съсредоточат върху повишаването на устойчивостта на критичната инфраструктура, като се вземат предвид съответните рискове, особено каскадните ефекти, прекъсването на веригата на доставки, зависимостта, въздействието на изменението на климата, ненадеждните доставчици и партньори и хибридните заплахи и кампании, включително чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство. Когато става въпрос за национална критична инфраструктура, с оглед на възможните последици, следва да се даде приоритет на критичната инфраструктура, която е със значително трансгранично значение. Държавите членки се насърчават спешно да осигурят такива мерки за повишаване на устойчивостта, когато е целесъобразно, като същевременно запазят подхода, изложен в развиващата се правна рамка.

(6)

Защитата на европейската критична инфраструктура в енергийния и в транспортния сектор понастоящем се урежда от Директива 2008/114/ЕО на Съвета (2), а сигурността на мрежите и информационните системи в Съюза, с акцент върху киберзаплахите, е гарантирана от Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (3). С цел да се гарантира по-високо общо равнище на устойчивост и защитата на критичната инфраструктура, киберсигурността и финансовия пазар, съществуващата правна рамка се изменя и допълва с приемането на нови правила, приложими за критичните субекти (Директивата за УКС), по-строги правила за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директивата за МИС2) и нови правила, приложими за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).

7)

Държавите членки следва, в съответствие с правото на Съюза и националното право, да използват всички налични инструменти, за да постигнат напредък и да спомогнат за укрепване на физическата и кибернетичната устойчивост. В това отношение критичната инфраструктура следва да се разбира като включваща съответната критична инфраструктура, установена от държава членка на национално равнище или определена като европейска критична инфраструктура съгласно Директива 2008/114/ЕО, както и критичните субекти, които трябва да бъдат установени съгласно Директивата за УКС, или субектите, които попадат в обхвата на Директивата за МИС2, когато е приложимо. Понятието за устойчивост следва да се разбира като отнасящо се до способността на дадена критична инфраструктура да предотвратява събития, да се защитава и да реагира при такива, да им устоява, да ги смекчава и поема, да се приспособява към тях или да се възстановява от такива събития, които нарушават или имат потенциал да нарушат значително предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар, т.е. услуги, които са от решаващо значение за поддържането на жизненоважни обществени и икономически функции, обществената безопасност и сигурност, здравето на населението или околната среда.

8)

За да се координира работата за постигане на по-високо общо равнище на устойчивост и защита на критичната инфраструктура, което ще бъде въведено с предстоящите нови правила, приложими за критичните субекти, следва да бъдат свикани национални експерти. Координираната работа ще даде възможност за сътрудничество между държавите членки и за споделяне на информация относно дейностите, като например разработването на методики за определяне на основните услуги, предоставяни от критичната инфраструктура. Комисията вече започна да свиква тези експерти и да улеснява тяхната работа, и възнамерява да продължи тази дейност. След като Директивата за УКС влезе в сила и бъде създадена Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти съгласно посочената директива, тази група следва да продължи работата по прогнозиране в съответствие със задачите си.

9)

Като се отчита променената обстановка на заплахите, потенциалът за провеждане на стрес тестове на критичната инфраструктура на национално равнище следва да бъде доразвит, тъй като такива тестове биха могли да бъдат полезни за повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура. Що се отнася до специфичното значение на енергийния сектор и последиците за целия Съюз, произтичащи от евентуалните смущения в него, този сектор би могъл да се възползва в най-голяма степен от провеждането на стрес тестове въз основа на общоприети принципи. Тези тестове попадат в сферата на компетентност на държавите членки, които следва да насърчават и подкрепят операторите на критична инфраструктура да провеждат такива тестове, когато те бъдат оценени като полезни и в съответствие с техните национални правни рамки.

10)

За да се осигури координиран и ефективен отговор на текущите и очакваните заплахи, Комисията се насърчава да предостави допълнителна подкрепа на държавите членки, по-специално чрез предоставяне на съответната информация под формата на брифинги, незадължителни наръчници и насоки. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), по-специално чрез Центъра на ЕС за анализ на информация и неговото Звено за синтез на информацията за хибридните заплахи, с подкрепата на Дирекция „Разузнаване“ на Военния секретариат на Европейския съюз (ВСЕС) съгласно рамката на единното звено за анализ на разузнавателна информация (SIAC), следва да представя оценки на заплахите. Комисията се приканва освен това, в сътрудничество с държавите членки, да насърчава внедряването на финансирани от Съюза проекти за научни изследвания и иновации.

11)

С нарастващата взаимозависимост на физическата и цифровата инфраструктура е възможно злонамерените действия в киберпространството, насочени срещу критични области, да доведат до нарушаване или увреждане на физическата инфраструктура, или до нейния саботаж, за да се доведе до недостъпност на цифровите услуги. Държавите членки се приканват да ускорят подготвителната работа за транспонирането и прилагането, възможно най-скоро, на новата правна рамка, приложима за критичните субекти, и на засилената правна рамка в областта на киберсигурността, като се основават на опита, натрупан в рамките на Групата за сътрудничество, създадена с Директива (ЕС) 2016/1148 (Групата за сътрудничество за МИС), като същевременно се вземат предвид сроковете за транспониране, а също и това, че тази работа следва да напредва успоредно и съгласувано.

12)

В допълнение към повишаването на готовността е важно също така да се подобрят способностите за бърза и ефективна реакция в случай на смущения на основните услуги, предоставяни от критична инфраструктура. Поради това настоящата препоръка съдържа мерки както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, включително като подчертава подкрепящата роля и добавената стойност, които могат да бъдат постигнати чрез въвеждането на засилено сътрудничество и обмен на информация в контекста на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС), създаден с решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), и чрез използването на съответните активи на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (5).

13)

Комисията, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („върховният представител“) и Групата за сътрудничество за МИС в сътрудничество със съответните граждански и военни органи и агенции и установените мрежи, включително Европейската мрежа за връзка на организациите при киберкризи (EU-CyCLONe), трябва да извършат оценка на риска и да разработят сценарии за риска. Освен това, като последваща мярка след съвместния призив на министрите на държавите членки от Невер, понастоящем се извършва оценка на риска от Групата за сътрудничество за МИС с подкрепата на Комисията и на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и в сътрудничество с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС). Тези два процеса ще бъдат съгласувани и координирани с процеса на изработване на сценарии в рамките на МГЗС, включително за събития, свързани с киберсигурността, и тяхното реално въздействие, който процес понастоящем се разработва от Комисията и държавите членки. В интерес на ефикасността, ефективността и последователността, както и за правилното прилагане на настоящата препоръка, се очаква резултатите от тези процеси да бъдат отразени на национално равнище.

14)

С цел незабавно укрепване на готовността и капацитета за реагиране при мащабни инциденти в областта на киберсигурността Комисията създаде краткосрочна програма за подкрепа на държавите членки чрез допълнително финансиране, отпуснато на ENISA. Предложените услуги включват наред с останалото действия за подготвеност, като например тестване на проникването в критични субекти с цел установяване на уязвимости. Програмата може също така да засили възможностите за подпомагане на държавите членки в случай на мащабен инцидент в областта на киберсигурността, засягащ критични субекти. Това е първа стъпка в съответствие със заключенията на Съвета от 23 май 2022 г. относно установяването на позицията на Европейския съюз в киберпространството („заключенията на Съвета относно позицията на ЕС в киберпространството“), в които от Комисията се изисква да представи предложение за фонд за извънредни случаи в сферата на киберпространството. Държавите членки следва да се възползват в пълна степен от тези възможности в съответствие с приложимите изисквания и се насърчават да продължат работата в областта на управлението на киберкризи в Съюза, по-специално чрез редовно наблюдение и преглед на напредъка, постигнат в изпълнението на пътната карта за управление на киберкризи, разработена наскоро в Съвета. Тази пътна карта е непрекъснато развиващ се документ и следва да бъде преразглеждана и актуализирана, когато е необходимо.

15)

Глобалната мрежа от подводни комуникационни кабели е от съществено значение за глобалната свързаност и свързаността в рамките на ЕС. Поради значителната дължина на този тип кабели и инсталирането им на морското дъно е изключително трудно да се наблюдават под водата повечето кабелни участъци. Споделената юрисдикция и други въпроси, свързани с юрисдикцията, засягащи този тип кабели, представляват специфичен случай за европейското и международното сътрудничество в областта на защитата и възстановяването на инфраструктурата. Поради това е необходимо текущите и планираните оценки на риска по отношение на цифровата и физическата инфраструктура, които са в основата на цифровите услуги, да бъдат допълнени със специални оценки на риска и варианти за мерки за смекчаване на риска по отношение на подводните кабели. Държавите членки приканват Комисията да извърши проучвания за тази цел и да сподели констатациите си с държавите членки.

16)

Секторите на енергетиката и транспорта също могат да бъдат засегнати от заплахи, свързани с цифровата инфраструктура, например във връзка с енергийните технологии, включващи цифрови компоненти. Сигурността на свързаните с тях вериги на доставки е важна за непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги и за стратегическия контрол на критичната инфраструктура в енергийния сектор. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид, когато се предприемат мерки за повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура в съответствие с настоящата препоръка.

17)

Поради нарастващото значение на космическата инфраструктура, свързаните с космоса наземни активи, включително производствените съоръжения, и космическите услуги за свързани със сигурността дейности, от съществено значение е да се гарантират устойчивостта и защитата на космическите и наземни активи и услуги на Съюза в рамките на ЕС. Поради същите причини е от съществено значение, в рамките на настоящата препоръка, да се използват по-структурирано космическите данни и услуги, които се предоставят от космически системи и програми за наблюдение и проследяване и за защита на критичната инфраструктура в други сектори. Предстоящата космическа стратегия на ЕС за сигурност и отбрана ще предложи подходящи действия в това отношение, които следва да бъдат взети предвид при изпълнението на настоящата препоръка.

18)

Сътрудничеството на международно равнище е необходимо и с цел ефективно справяне с рисковете за критичната инфраструктура, наред с другото, в международни води. Поради това държавите членки се приканват да си сътрудничат с Комисията и с върховния представител, за да предприемат определени стъпки за постигането на тази цел, като имат предвид, че всички такива стъпки се предприемат само съгласно съответните им задачи и отговорности според правото на Съюза, по-специално разпоредбите на Договорите относно външните отношения.

19)

Както е посочено в съобщението на Комисията от 15 февруари 2022 г., озаглавено „Принос на Комисията към европейската отбрана“, в подкрепа на Стратегическия компас за сигурност и отбрана „За Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, Комисията ще направи оценка на базовите критерии за хибридна устойчивост по сектори в сътрудничество с върховния представител и държавите членки, като набележи пропуските и нуждите, както и стъпките за преодоляването им до 2023 г. Тази инициатива следва да предостави информация за работата по настоящата препоръка, като спомогне за засилване на обмена на информация и координацията на действията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта, включително на критичната инфраструктура.

20)

В Стратегията на ЕС за морска сигурност от 2014 г. и нейния преразгледан план за действие се призовава за по-голяма защита на критичната морска инфраструктура, включително подводната, и по-специално на морската транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура, наред с другото чрез повишаване на морската осведоменост посредством подобрена оперативна съвместимост и рационализиран обмен на информация (задължителен и доброволен). Стратегията и планът за действие понастоящем се актуализират и ще включват засилени действия, насочени към защита на критичната морска инфраструктура. Тези действия следва да допълват настоящата препоръка.

21)

Укрепването на устойчивостта на критичната инфраструктура допринася за по-широките усилия за борба с хибридните заплахи и кампании срещу Съюза и неговите държави членки. Настоящата препоръка се основава на съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“. Действие 1 от съвместната рамка, а именно проучването на хибридните рискове, играе ключова роля за установяване на уязвимостите, които потенциално засягат националните и общоевропейските структури и мрежи. Освен това изпълнението на заключенията на Съвета от 21 юни 2022 г. относно рамка за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании ще осигури по-решителни координирани действия чрез прилагането на инструментариума на ЕС срещу хибридни заплахи във всички засегнати области,

1)

2)

3)

4)

5)

6)

7)

8)

9)

10)

11)

12)

13)

14)

15)

16)

17)

В работата си тези определени експерти следва да обърнат специално внимание на междусекторните зависимости и на критичната инфраструктура със значително трансгранично значение, като тяхната работа следва да бъде продължена в Съвета и в Комисията, когато е уместно.

18)

19)

20)

21)

22)

23)

24)

25)

26)

27)

28)

29)

30)

31)

32)

33)

34)

35)

36)

37)

38)