(1)

Продукт за наторяване, който отговаря на изискванията, изложени в приложения I и II към Регламент (ЕС) 2019/1009, за съответната продуктова функционална категория („ПФК“) или за категория съставни материали („КСМ“), се етикетира в съответствие с приложение III към настоящия регламент и успешно е преминал процедурата за оценяване на съответствието, изложена в приложение IV към Регламент (ЕС) 2019/1009, може да бъде маркиран с маркировката „CE“ и може да се движи свободно на вътрешния пазар като ЕС продукт за наторяване.

(2)

В подготовката на прехода към новите правила за хармонизиране държавите членки, а също и заинтересованите страни уведомиха Комисията за необходимостта от адаптиране на някои от техническите разпоредби в приложенията към Регламент (ЕС) 2019/1009. Посочените изменения са необходими, за да се осигури достъп до вътрешния пазар за продуктите за наторяване, които са ефективни от агрономическа гледна точка, безопасни и вече широко търгувани на пазара. С някои от тези изменения се улеснява свободното движение на такива продукти, а именно безопасните и агрономично ефикасни продукти за наторяване, като се подобряват съгласуваността с други правни актове и цели на политиката на Съюза. Необходими са и други изменения, за да се избегнат ситуации, в които значителни категории продукти за наторяване неумишлено биха били изключени от правилата за хармонизиране.

(3)

Регламент (ЕС) 2019/1009, изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1768 на Комисията (2), позволява на производителите да използват определени видове полимери в ЕС продуктите за наторяване, ако те отговарят на условията, определени за КСМ 1 и КСМ 11 в приложение II към Регламент (ЕС) 2019/1009. Едно от условията е въпросният полимер да е регистриран в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3). В съобщението, озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите — към нетоксична околна среда“ (4), Комисията обяви преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1907/2006, с което се разширява задължението за регистрация на някои полимери. Следователно, от съображения за съгласуваност и последователност, задължението за регистрация на полимерите следва като първа стъпка да бъде уредено в Регламент (ЕО) № 1907/2006, тъй като обсъжданията за неговото преразглеждане предлагат по-широк контекст и възможност за възприемане на цялостен подход, преди то да започне да се прилага съгласно Регламент (ЕС) 2019/1009.

(4)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 се определя задължение за регистрация на магнезиев оксид в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006. В Регламент (ЕО) № 1907/2006 обаче се освобождава магнезиевият оксид, който не е химически модифициран, от задължението за регистрация, тъй като регистрацията се смята за неподходяща или ненужна за това вещество и освобождаването му от задължението за регистрация не застрашава целите на посочения регламент. Магнезиевият оксид отдавна се употребява в торовете, като за него няма хармонизирана класификация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5). Като се има предвид това и с цел да се улесни достъпът до вътрешния пазар на торове, съдържащи магнезиев оксид, като ЕС продукти за наторяване, задължението за регистрация, предвидено в Регламент (ЕС) 2019/1009, следва вече да не се прилага за магнезиевия оксид, използван в торовете.

(5)

С Регламент (ЕС) 2019/1009 се определят изисквания за инхибитори като ЕС продукти за наторяване, спадащи към ПФК 5, и за ЕС продукти за наторяване, съдържащи инхибитори, като съставен материал, спадащи към КСМ 1. За да се избегне всякакво объркване, терминологията, използвана в посочения регламент, следва да бъде изменена, за да отразява разграничението между двете ситуации. Следователно терминът „инхибираща съставка“ следва да се използва, когато се отнася до вещество или смес, които подобряват модела на освобождаване на даден хранителен елемент, като забавят или спират активността на определени групи микроорганизми или определена ензимна активност. Терминът „инхибитор“ следва да се използва само когато се отнася за ЕС продукти за наторяване, които спадат към ПФК 5. Това разграничение е важно, тъй като инхибиторите могат да бъдат смеси, които освен инхибиращите съставки съдържат и други вещества, например стабилизатори. Правилното използване на тези термини е необходимо, за да се улесни свободното движение на ЕС продукти за наторяване, като ясно се определят правилата, приложими във всяка ситуация.

(6)

В Регламент (ЕС) 2019/1009 се съдържат изисквания, които гарантират ефективността на инхибиращите съставки, но не се определят изисквания относно ефективността на тора или сместа, съдържащи такива инхибиращи съставки. Използването на ефикасни продукти, съдържащи такива вещества, спомага да се избегне замърсяването на околната среда, причинено от излугването на азот. В съобщенията на Комисията, озаглавени „Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (6) и „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (7) се споменават свързаните с околната среда опасения, както и амбициозните цели за намаляване на загубите на хранителни елементи с 50 % до 2030 г. Поради това е важно да се гарантира, че ЕС продуктите за наторяване, които съдържат съставки, са ефективни. Поради това Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да бъде изменен, за да се включи изискване инхибиращите съставки да присъстват в торовете (ПФК 1) или в смесения продукт за наторяване (ПФК 7) в концентрация, която е в обхвата на концентрациите, гарантиращи ефективността на инхибиращата съставка. Освен това допълнителните изисквания за етикетиране следва да гарантират, че производителите на инхибитори, посочени в ПФК 5, предоставят ясни инструкции как продуктите да се смесват с тор, за да се гарантира ефективността им.

(7)

С Регламент (ЕС) 2019/1009 се определят правила относно употребата на ферментационен продукт от пресни култури и относно ферментационен продукт, различен от този от пресни култури, наричан по-долу „ферментационен продукт“, като съставни материали в ЕС продуктите за наторяване. В посочения регламент се определят правила за процесите на ферментация. В него обаче не се предвиждат други правила за последваща обработка на ферментационния продукт.

(8)

В доклад на Съвместния изследователски център (JRC), озаглавен „Критерии за край на отпадъка за биоразградими отпадъци, подложени на биологично третиране (компост и ферментационен продукт): „Технически предложения“ (8) се посочва, че ферментационният продукт често се използва в селското стопанство като цяло или след разделяне на твърда и течна фракция. Това разделяне улеснява съхраняването на материалите и транспортирането им на дълги разстояния, което е особено важно за продукт, носещ маркировката „СЕ“. Механичното разделяне на ферментационния продукт на твърди и течни фракции е често използван метод в някои държави членки и съгласно неотдавнашно проучване, озаглавено „Ферментационният продукт и компостът като торове: Варианти за оценката и управлението на риска“ (9). Разделянето на ферментационния продукт на твърди и течни фракции може да позволи ограничаване на рисковете, ако бъдат определени условията по отношение на процеса след ферментацията и добавките, които трябва да се използват. Поради това Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да бъде изменен, за да се включи следферментационният процес, при условие че използваните добавки не превишават определена концентрация и са регистрирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006. Включването на тези процеси в Регламент (ЕС) 2019/1009 е необходимо, за да се улесни достъпът до вътрешния пазар на ЕС продукти за наторяване, съдържащи ферментационен продукт, и за да се адаптират към техническия прогрес изискванията, определени за тези категории съставни материали. То също така ще създаде нови възможности за оползотворяване на биологичните отпадъци, което е в съответствие с общите амбициозни планове за изграждане на кръгова икономика.

(9)

Освен механичното разделяне на ферментационния продукт на твърди и течни фракции, обикновено се използват и други процеси за отстраняване на водата от ферментационния продукт или неговите фракции. Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да позволи на производителите да продължат да преработват ферментационния продукт или неговите фракции с цел извличане на вода, без намерение да променят химически съставните материали по друг начин. Освен това азотът или фосфорът могат да бъдат извлечени от ферментационния продукт чрез десорбция или утаяване. За да се затвори кръгът, е важно не само да се създаде възможност за възстановяване на тези хранителни вещества от ферментационния продукт, но и да се позволи използването на остатъчния ферментационен продукт в ЕС продуктите за наторяване, като се има предвид, че той съдържа различни други хранителни елементи и органични вещества. Освен това следва да се определят изисквания за използването на добавки, необходими за такива процеси.

(10)

Регламент (ЕС) 2019/1009 се прилага, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета (10), с който се определят общи правила, приложими за устойчивите органични замърсители. В Регламент (ЕС) 2019/1009 се определя гранична стойност от 0,8 mg/kg сухо вещество на недиоксиноподобни полихлорирани бифенили (ndl-PCB) за материали от пиролиза и газификация, спадащи към КСМ 14. В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2021 обаче PCB не трябва да присъстват във вещества или смеси, пускани на пазара на ЕС. За да се осигури съгласуваност с Регламент (ЕС) 2019/1021 и яснота по отношение на факта, че в ЕС продуктите за наторяване с материали от пиролиза или газификация не трябва да се съдържат ndl-PCB, тази гранична стойност в Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да бъде заличена.

(11)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/1009 следва да бъде съответно изменен,