(1)

На 10 април 2008 г. Комисията прие Препоръка 2008/416/ЕО (1) относно управлението на интелектуалната собственост (ИС) в дейностите по трансфер на знания и кодекс на добрите практики за университетите и другите публични научноизследователски организации. В своята резолюция от 30 май 2008 г. Съветът приветства и подкрепи посочената препоръка и кодекса на добрите практики (2). Препоръката и кодексът на добрите практики бяха стимул за много публично финансирани създатели на знания. Някои държави членки са направили стратегически инвестиции в инфраструктури и услуги за трансфер на знания, като например служби за трансфер на технологии и други посредници, а други са въвели специфични за ИС политики. Като част от инициативата „Съюз за иновации“ (2010 г.) на равнището на ЕС бяха разработени допълнителни дейности за насърчаване на трансфера на знания.

(2)

В заключенията на Съвета от 29 май 2018 г. относно засилване на движението на знания в ЕС се счита, че Съюзът трябва да използва пълноценно съответните научни и технологични знания, които произвежда, и да осигури по-ефективен трансфер на резултатите от проектите за научни изследвания и иновации (НИИ) към обществото и промишлеността, за да се увеличи максимално въздействието на инвестициите в НИИ. Освен това Съветът прикани държавите членки да активизират усилията си за проучване и споделяне на най-добрите практики в областта на трансфера на знания и призова Комисията да разработи и изпълни стратегия за разпространение и използване на резултатите от проектите за НИИ с цел по-нататъшно увеличаване на наличността и използването им и с цел ускоряване на тяхното потенциално внедряване.

(3)

В съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“, и в неговата актуализация от 2021 г. се подчертава значението на управлението на ИС, по-специално повишаването на осведомеността на научноизследователската общност за Съюза, и се обявява стратегия по отношение на стандартизацията, която ще позволи да се заеме по-категорична позиция по отношение на интересите на Съюза. Основните приоритети на Плана за действие на Съюза в областта на интелектуалната собственост (3) от 25 ноември 2020 г. в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на Съюза включват насърчаване на ефективното използване и разгръщане на ИС и осигуряване на по-лесен достъп до защитени с ИС активи и споделянето им по време на криза.

(4)

В Стратегията на Съюза за стандартизацията се подчертава значението на повишаването на стратегическата осведоменост за стандартизацията сред изследователите и новаторите и на ангажирането на ранен етап на общностите за НИИ по отношение на стандартизацията като начин за развитие на съответните експертни познания и умения. В стратегията също така се посочва, че Комисията ще изготви кодекс на добрите практики за изследователи по отношение на стандартизацията, за да се укрепи връзката между стандартизацията и НИИ.

(5)

В заключенията на Съвета от 1 декември 2020 г. относно новото европейско научноизследователско пространство се признава, че са необходими допълнителни усилия за влагането на интелектуалните и научните активи на Съюза в нови продукти и услуги, които отговарят на обществените изисквания. Съветът приветства инициативата на Комисията да преразгледа препоръка 2008/416/ЕО в съответствие с новата промишлена стратегия за Европа.

(6)

В заключения на Съвета от 28 май 2021 г.„Задълбочаване на европейското научноизследователско пространство: гарантиране на привлекателни и устойчиви кариери и условия на труд на изследователите и реализиране на движението на мозъци“ се изтъква значението на подкрепата за реформите в националните научноизследователски системи за гарантиране на привлекателността на изследователските кариери и предприемане на действия срещу различията в нивата на заплащане на труда, като същевременно се подобрят системите на възнаграждение и оценка.

(7)

В Препоръка (ЕС) 2021/2122 на Съвета (4) относно „Пакт за научни изследвания и иновации в Европа“ оползотворяването на знанията се определя като една от приоритетните области за съвместни действия в подкрепа на европейското научноизследователско пространство (ЕНП). В пакта създаването на стойност и общественото и икономическото въздействие се признават като част от общия набор от ценности и принципи за НИИ в Съюза, които държавите членки следва да вземат предвид при разработването на своите системи за НИИ.

(8)

Програмата за политиката за ЕНП за периода 2022—2024 г., приложена към заключенията на Съвета от 26 ноември 2021 г. относно „Бъдещото управление на европейското научноизследователско пространство“, включва действие за „Актуализиране на насоките на ЕС за създаване на по-висока стойност на знанията“. Първият резултат от това действие трябва да бъде „Разработване и утвърждаване на ръководни принципи за създаване на висока стойност на знанията“. Действието включва също и разработването на кодекс на добрите практики за интелигентно използване на ИС и кодекс на добрите практики за изследователи по отношение на стандартизацията, които трябва да предоставят по-подробни насоки относно начина, по който се прилагат някои аспекти на оползотворяването на знанията.

(9)

Отворената наука, която означава подход към научния процес въз основа на отворени съвместни дейности, инструменти и разпространение на знания, както е определено в Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (5), е стандартен метод за работа при рамковите програми на ЕС за НИИ и е определенa като още една приоритетна област за съвместни действия в Препоръка (ЕС) 2021/2122. С Препоръка (ЕС) 2018/790 на Комисията (6) държавите членки се насърчават да определят и прилагат национални политики за разпространението на научни публикации и за свободен достъп до тях, както и за управление на научноизследователски данни, по-специално чрез Европейския облак за отворена наука. В окончателния доклад за платформата на политиката за отворена наука (7) сред елементите, които трябва да включва една споделена научноизследователска система за иновации, са посочени повишаването на осведомеността за стойността на ИС и управлението на активите в областта на ИС. В заключенията на Съвета от 10 юни 2022 г. относно оценка на научните изследвания и прилагане на отворената наука се предлага при развитието на системите за оценка на научните изследвания в Европа да се изисква да се взема под внимание оползотворяването на знанията.

(10)

В съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“ се настоява публичният сектор и предприятията да използват възможността, предоставена от данните, за социалното и икономическото благо, и се счита, че този информационен потенциал следва да бъде поставен в услуга на отговора на нуждите на отделните граждани и по този начин да се създаде стойност за икономиката и обществото. Основаните на данни иновации могат да донесат огромни ползи на гражданите, например посредством подобрена персонализирана медицина, нова мобилност, а също така посредством приноса си към Европейския зелен пакт.

(11)

В съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“, се подчертава, че научните доказателства са един от основните елементи на по-доброто регулиране, който е от жизненоважно значение за точното описание на проблема, истинско разбиране на причинно-следствените връзки, а следователно и интервенционната логика, както и за оценка на въздействието. За висококачествените изследвания е необходимо време, затова, за да се гарантира наличието на съответни доказателства, когато са потребни, е необходимо нуждите от доказателства да се предвиждат и координират по-добре. Това означава също и по-добро мобилизиране и ангажиране на научноизследователската общност в регулаторния процес.

(12)

Насърчаването на общоприложими умения, като например предприемачество, творчество, критично мислене и гражданска ангажираност са сред целите на съобщенията на Комисията относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г., относно европейската стратегия за университетите и относно европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост. Със стратегическата рамка на европейското пространство за образование (ЕПО) се насърчава сътрудничеството и взаимното обучение между държавите членки и ключовите заинтересовани страни, например под формата на работни групи.

(13)

Екосистемата за НИИ се е променила значително от Препоръка 2008/416/ЕО, която беше насочена главно към публичните научноизследователски организации (8). Необходима е актуализация, която да бъде насочена към максималното оползотворяването на всички активи от знания, генерирани от различни видове участници в една динамична екосистема за НИИ. Следва да се преодолеят нови предизвикателства и развития, като например все по-сложните вериги за създаване на стойност в областта на знанията, новите пазарни възможности, създадени от нововъзникващите технологии, новите форми на сътрудничество между промишлеността и академичните среди и между публичния сектор и академичните среди, участието на гражданите, както и чуждестранната намеса в НИИ и реципрочността при управлението на интелектуалните активи в контекста на международното сътрудничество в областта на НИИ.

(14)

Разнообразието от канали и инструменти за оползотворяване на знанията (9) следва да бъде отразено, за да се обърне внимание на устойчивостта, социалните предизвикателства и други приоритети на секторната политика, и да се насърчи мултидисциплинарното сътрудничество, не само в традиционната сфера на трансфера на знания в технологичните области, но и като се включат дисциплини като социални науки, хуманитарни науки и изкуства, чрез разглеждане на взаимовръзките между политиките в социалната, екологичната и икономическата сфера.

(15)

Целта на ръководните принципи за оползотворяването на знанията следва да бъде приемането на обща позиция по отношение на мерките и политическите инициативи за подобряване на оползотворяването на знанията в Съюза, по-специално чрез: а) разширяване на обхвата на участниците и дейностите в сравнение с Препоръка 2008/416/ЕО; б) поставяне на акцент върху цялата екосистема за НИИ и нейните връзки, върху съвместното създаване между участниците и върху създаването на обществена стойност; в) разширяване на техния обхват с цел включване на управлението на интелектуалните активи и подчертаване на значението на развитието на предприемаческа култура, практики и умения; и г) подчертаване на новите потребности от увеличаване на въздействието на НИИ, като например справяне с нови и трайни предизвикателства в областта на политиката, засилване на ангажираността на гражданите и споделяне на най-добри практики между различните участници в областта на НИИ.

(16)

Основните понятия в ръководните принципи за оползотворяването на знанията следва да бъдат определени, както следва:

„Оползотворяване на знанията“ е процес на създаване въз основа на знания на социална и икономическа стойност чрез свързване на различни области и сектори и превръщането на данни, ноу-хау и резултати от научни изследвания в устойчиви продукти, услуги, решения и основани на знания политики, които облагодетелстват обществото. Акцентирането върху оползотворяването на знанията налага да се разшири обхватът на Препоръка 2008/416/ЕО, така че да се включи цялата екосистема за НИИ и все по-разнообразните участници в нея.

Оползотворяването на знанията представлява смяна на парадигмата, при която се въвеждат нови аспекти, които ще създадат максимална стойност от съществуващи и бъдещи НИИ и от активи от знания, включително латентни знания, като латентни знания са всички знания, които не могат да бъдат кодифицирани и предадени като информация чрез документация, академични трудове, лекции, конференции или други комуникационни канали. Подобни знания се предават по-ефективно сред лица с общ социален контекст и физическа близост (10). Оползотворяването на знанията ще доведе до ползи за изготвянето на политики и до нови начини за наблюдение и оценка на НИИ чрез разработването на показатели и инструменти за измерване. То ще се отрази на финансирането на НИИ и ще добави стойност към науката и научните изследвания и резултатите от тях. За оползотворяването на знанията е необходимо да се привлекат участниците в екосистемата за НИИ и ползвателите/бенефициерите на знания и иновации, като се поставя специално ударение върху използването, повторното използване и взаимното обогатяване със знания в различните сектори в полза на обществото. В този контекст оползотворяването на знанията представлява по-широко понятие от разпространението, което включва оповестяване и достъпност на знанията и резултатите. И накрая, оползотворяването на знанията се очаква да допринесе за изпълнението на целите за устойчиво развитие Организацията на обединените нации (11) и Европейския зелен пакт.

„Интелектуални активи“ се счита, че обхващат всички резултати, услуги или продукти, генерирани от която и да е дейност в областта на НИИ като патенти, авторски права, търговски марки, публикации, данни, ноу-хау, прототипи, процеси, практики, технологии, изобретения, софтуер или бизнес модели. Разширяването на обхвата от тесен акцент върху управлението и защитата на правата върху ИС също ще разшири възможностите за създаване на стойност. За извличането на пълната стойност на интелектуалните активи, генерирани от дейности за НИИ, е необходимо организациите, извършващи дейности за НИИ, да управляват интелектуалните активи в широкия смисъл на думата — както тези, за които може да се осигури правна защита, като например патенти, авторски права и търговски марки), така и други интелектуални активи, които могат да бъдат използвани в дейности по оползотворяване. Това налага разработването на стратегии за управление и насърчаване на специфични и общоприложими умения за използване на пълната стойност на генерираните интелектуални активи. Ефикасното управление на интелектуалните активи е от съществено значение за оползотворяването на знанията.

(17)

Възприемането на откритостта като принцип благоприятства създаването на стойност, а използването на инструменти за управление на интелектуални активи може да доведе до по-добро използване на резултатите, да допринесе положително за иновациите и да увеличи общата добавена стойност на научните резултати (12). При зачитане на правилата на ИС, по отношение на принципа „отворен във възможно най-голяма степен и ограничен, доколкото е необходимо“ е важно да се осъзнае, че както при отворената наука, така и при отворените иновации, като основна предпоставка за последните е процесът на иновации да се отвори за всички активни участници, така че знанията да могат да се разпространяват по-свободно и да се превръщат в продукти и услуги, които създават нови пазари, като се насърчава по-развита култура на предприемачество (13) и като се използват и прилагат инструментите за управление на интелектуални активи. Разумното използване на резултатите от научни изследвания за създаване на социално-икономически ползи също ще има принос към общата стойност и значение на научните изследвания за обществото.

(18)

Предприемаческите практики, процеси, компетентности и умения, както и тези, които улесняват ангажирането на гражданите, гражданското общество и създателите на политики, са необходими компоненти на успешните инициативи за оползотворяване на знанията. Превръщането на знанията в нова стойност, независимо дали става въпрос за поетапни или за революционни иновации, основаното на доказателства създаване на политики или гражданско благосъстояние изисква проактивни/предприемачески нагласи, практики или култури или такива за съвместна работа/междусекторно участие, съчетани с предприемачески усилия на някои или всички етапи от процеса на оползотворяване. По този начин процесът на оползотворяване може да вдъхнови корекции в образователните системи и професионалното развитие на изследователите с цел да се полагат по-добри грижи за уменията, компетентностите и поведението, които биха довели до по-високо равнище на творчество и създаване на обществена стойност. Поради това разработването и използването на предприемачески подходи и подходи, основани на разнообразието и ориентирани към ангажираност/сътрудничество, е от съществено значение за ефективността на оползотворяването.

(19)

Предприемаческите процеси и методи са основани на експериментални открития и съвместно създадени действия, които надхвърлят организационните граници и включват много допълващи се компетентности. В този контекст предприемаческият процес се разглежда като основан на открития метод за справяне с предизвикателствата и възможностите, свързани с пазара и обществото, чрез експериментално разработване и използване на интелектуални активи за създаване на нови и полезни стойности (иновации) за дадена група от заинтересовани страни. За такива процеси и методи се изискват необходимите социално-предприемачески умения и способности, за да се улесни разпространението на социални знания извън търговската реализация. Използването на мрежи, средства и инструменти за отворен метод на координация от ЕНП, както и на стратегическата рамка на ЕПО ще стимулира оползотворяването на знанията и развитието на свързани умения.

(20)

Поради това ръководните принципи следва да обхващат разработването, използването и управлението на предприемачески практики, процеси и умения на всички равнища на обществото в частния и публичния сектор, участващи в оползотворяването на знанията. Поради този нов обхват от създателите на политики се изисква да съгласуват съответно целите на своите политики и да въведат нови подходи, необходими за оползотворяване на знанията. Тези ръководни принципи имат за цел да помогнат на създателите на политики в държавите членки да изпълнят тези изисквания.

(21)

Ето защо ръководните принципи в настоящата препоръка следва да се отнасят до инициативи на политиката, насочени към всички категории действащи лица в екосистеми, участващи в дейности за НИИ, като например:

(22)

Ръководните принципи следва да бъдат формулирани така, че да са приложими по отношение на всички или повечето от категориите, посочени в съображение 21. Прилагането на ръководните принципи следва да бъде адаптирано към целевите участници чрез кодекси на добрите практики, а именно кодекс на добрите практики за интелигентно използване на ИС и кодекс на добрите практики за изследователи по отношение на стандартизацията. Ако е необходимо, други имащи отношение документи от кодекса за добрите практики могат да бъдат създадени съвместно със заинтересованите страни.

(23)

Ръководните принципи не следва да имат задължителен характер. При прилагането им следва да се спазва международното право, правото на Съюза и националното право и те следва да бъдат взети предвид в усилията за постигане на правна рамка на Съюза, която е благоприятна за оползотворяването на знанията. Ръководните принципи следва да се прилагат с оглед на възможно най-широката обществена употреба, включително принос към устойчивото общество в съответствие с насоките на Съюза за справяне с чуждестранна намеса в НИИ (14). Когато е възможно и в зависимост от контекста, при дейностите по оползотворяване на знанията освен традиционните съображения за печалба следва да се вземат предвид нуждите на обществото и ползите за него. Пример за това е социално отговорното лицензиране, при което лицензирането на интелектуални активи следва да гарантира, че ценообразуването на крайните продукти и услуги не нарушава достъпността. Ръководните принципи следва да се съсредоточат върху максималното увеличаване на стойността на инвестициите в НИИ отвъд традиционния трансфер на знания и върху включването на всички участници в екосистемата за НИИ.

(24)

Оползотворяването на знанията е сложен процес, който изисква значителни ресурси, за да се гарантира, че в Съюза се развива и поддържа необходимият набор от умения и капацитет, чийто мащаб да може да бъде увеличен. Необходимо е да се продължат и увеличат инвестициите в развитието на специалисти и посредници в областта на трансфера на знания, които да действат като посредници между съответните участници в НИИ. Особено важно е да се насърчават МСП да участват чрез силни национални и регионални иновационни екосистеми. Освен това следва да се насърчава проактивността в стартиращи и разрастващи се предприятия от всякакъв мащаб, а промишлените партньори следва да бъдат убедени да бъдат отворени за поемане на рискове,

1.

Оползотворяване на знанията в политиката в областта на научните изследвания и иновациите

2.

Умения и способности

3.

Система от стимули

4.

Управление на интелектуални активи

5.

Уместност при схемите за публично финансиране

6.

Взаимно обучение

7.

Показатели, мониторинг и оценка