(1)

С писмо от 10 август 2020 г. Нидерландия поиска разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията, доставяна пряко на плавателни съдове за морско корабоплаване и корабоплаване по вътрешни водни пътища при престоя им на котвена стоянка в пристанищe („брегово електрозахранване“), в съответствие с член 19 от Директива 2003/96/ЕО.

(2)

Чрез намалената данъчна ставка, която възнамерява да прилага, Нидерландия цели да насърчи още повече внедряването и използването на бреговото електрозахранване. Използването на такава електроенергия се счита за по-безвреден за околната среда начин за задоволяване на нуждите на корабите от електроенергия при престоя им на котвена стоянка в пристанищe в сравнение с изгарянето на корабни горива от тези плавателни съдове.

(3)

Тъй като чрез използването му се избягват замърсяващи въздуха емисии, произтичащи от изгарянето на корабни горива от плавателните съдове при престоя им на котвена стоянка, бреговото електрозахранване допринася за подобряване на качеството на въздуха в района на пристанищните градове и за намаляване на шума. По-специално, при специфичните условия на структурата на производството на електроенергия в Нидерландия използването на брегово електрозахранване вместо на електроенергия, произведена чрез изгаряне на корабни горива, се очаква да намали емисиите на CO2, другите замърсители на въздуха и шума. Поради това се очаква мярката да допринесе за постигането на целите на политиките на Съюза в областта на околната среда, здравеопазването и климата.

(4)

Предоставянето на Нидерландия на разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията при брегово електрозахранване не надхвърля необходимото, за да се повиши използването на такова електрозахранване, тъй като в повечето случаи производството на електроенергия на борда на плавателните съдове ще продължи да бъде по-конкурентна алтернатива. По същата причина, както и поради настоящата сравнително ниска степен на навлизане на технологията на пазара, няма вероятност мярката да доведе до значително нарушаване на конкуренцията през периода на действието си и следователно няма да се отрази неблагоприятно върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(5)

Всяко разрешение, предоставено по силата на член 19, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО, трябва да бъде строго ограничено във времето. С цел да се гарантира, че срокът на разрешението е достатъчно дълъг, така че да не разколебае съответните икономически оператори да направят необходимите инвестиции, е подходящо да се даде разрешение за периода от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2027 г. Разрешението следва обаче да престане да се прилага от датата на прилагане на всички общи разпоредби относно данъчните предимства за брегово електрозахранване, приети от Съвета съгласно член 113, или друга приложима разпоредба от Договора за функционирането на Европейския съюз, в случай че разпоредбите станат приложими преди 30 юни 2027 г.

(6)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата на Съюза относно държавната помощ,