I.   

В приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005, част а) (Списък на лицата, посочени в членове 2 и 2а), вписванията за изброените по-долу лица се заменят със следните вписвания:

29.	Ntabo Ntaberi SHEKA

Длъжност/Чин: Главнокомандващ, Nduma Defence of Congo, група Mayi Mayi Sheka.

Дата на раждане: 4 април 1976 г.

Място на раждане: Walikale, територия Walikale, Демократична република Конго.

Гражданство: Демократична република Конго.

Адрес: Goma, Северно Киву, Демократична република Конго (в затвор).

Дата на посочване от ООН: 28 ноември 2011 г.

Друга информация: Предава се на MONUSCO на 26 юли 2017 г. и оттогава е задържан от конгоанските власти. Съдебният процес срещу него за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и участие в бунт, пред военния съд в Гома, започва през ноември 2018 г. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/How-we-work/Notices/View-UN-Notices-Individuals

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Ntabo Ntaberi Sheka, главнокомандващ политическото крило на Mayi Mayi Sheka, е политическият лидер на конгоанска въоръжена групировка, която възпрепятства разоръжаването, демобилизацията или повторната интеграция на бойците. Mayi Mayi Sheka е базирана в Конго милиция, която действа от бази, разположени на територията Walikale в източната част на Демократична република Конго. Групата Mayi Mayi Sheka извършва нападения над мини в източната част на ДРК, включително завземането на мините Bisiye и насилственото събиране на пари от местното население. Освен това Ntabo Ntaberi Sheka е извършил тежки нарушения на международното право, свързани с нападения над деца. Ntabo Ntaberi Sheka е планирал и разпоредил провеждането на серия от нападения на територията Walikale в периода 30 юли—2 август 2010 г. като наказателна акция срещу местното население, обвинено в сътрудничество с конгоанските правителствени сили. При нападенията деца са били изнасилвани и отвличани, принуждавани към насилствен труд и подлагани на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Милицията Mayi Mayi Sheka също така набира принудително момчета и държи в редиците си деца, постъпващи по канали за набиране.

30.	Bosco TAGANDA

(известен още като: a) Bosco Ntaganda, б) Bosco Ntagenda, в) General Taganda, г) Lydia (когато е част от APR), д) Terminator, е) Tango Romeo (кодово название), ж) Romeo (кодово название), з) Major)

Адрес: Хага, Нидерландия (към юни 2016 г.).

Дата на раждане: между 1973 г. и 1974 г.

Място на раждане: Bigogwe, Руанда.

Гражданство: Демократична република Конго.

Адрес: Хага, Нидерландия.

Дата на посочване от ООН: 1 ноември 2005 г.

Друга информация: Роден в Руанда, като дете се премества в Nyamitaba, територия Masisi, Северно Киву. След мирните споразумения от Ituri е издигнат в чин бригаден генерал от FARDC с президентски декрет от 11 декември 2004 г. Бивш началник на щаба на CNDP, а след ареста на Laurent Nkunda през януари 2009 г. става военен командир на CNDP. От януари 2009 г. фактически е заместник-командващ на последователните операции срещу FDLR „Umoja Wetu“, „Kimia II“ и „Amani Leo“ в Северно и Южно Киву. През март 2013 г. влиза в Руанда, а на 22 март доброволно се предава на представителите на Международния наказателен съд в Кигали. Предаден е на Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. На 9 юни 2014 г. Международният наказателен съд потвърждава 13 от повдигнатите срещу него обвинения във военни престъпления и пет от обвиненията в престъпления против човечеството. Съдебният процес срещу него започва през септември 2015 г. На 8 юли 2019 г. Международният наказателен съд го признава за виновен за 18 военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Ituri през периода 2002—2003 г. На 7 ноември 2019 г. той е осъден на общо 30 години лишаване от свобода. Той обжалва както осъдителната присъда, така и наложеното наказание. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/How-we-work/Notices/View-UN-Notices-Individuals

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Bosco Taganda е бил военнокомандващ на UPC/L, който оказва влияние върху политиката и осъществява командването и контрола над дейностите на UPC/L, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), които участват в трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. През декември 2004 г. е назначен с чин генерал във FARDC, но отказва повишението си, като остава извън FARDC. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той е отговорен за набиране и използване на деца в Ituri през 2002 и 2003 г., както и носи отговорност пряко и/или като командващ за 155 случая на набиране и използване на деца в Северно Киву от 2002 до 2009 г. Като началник на щаба на CNDP е отговорен пряко и в качеството си на командващ за масовите убийства в Kiwanja през ноември 2008 г.

Роден в Руанда, като дете се премества в Nyamitaba, в територията Masisi, провинция Северно Киву. През юни 2011 г. пребивава в Goma и притежава големи земеделски стопанства в района Ngungu, територия Masisi, провинция Северно Киву. След мирните споразумения от Ituri е издигнат в чин бригаден генерал от FARDC с президентски декрет от 11 декември 2004 г. Бил е началник на щаба на CNDP, а след ареста на Laurent Nkunda през януари 2009 г. става военен командир на CNDP. От януари 2009 г. фактически е заместник-командващ на последователните операции срещу FDLR „Umoja Wetu“, „Kimia II“ и „Amani Leo“ в провинциите Северно и Южно Киву. През март 2013 г. влиза в Руанда, на 22 март доброволно се предава на представителите на Международния наказателен съд в Кигали, след което е прехвърлен в Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. На 9 юни 2014 г. Международният наказателен съд потвърждава 13 от повдигнатите срещу него обвинения във военни престъпления и пет от обвиненията в престъпления против човечеството. Съдебният процес срещу него започва през септември 2015 г.

II.   

I. В приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005, част б) (Списък на образуванията, посочени в членове 2 и 2а), вписванията за изброените по-долу образувания се заменят със следните вписвания:

1.	ADF (ALLIED DEMOCRATIC FORCES) (АЛИАНС НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ)

(известен още като: а) Обединени демократични сили — Национална армия за освобождение на Уганда (Forces Democratiques Alliees — Armee Nationale de Liberation de l'Ouganda); б) ADF/NALU; в) NALU)

Адрес: провинция Северно Киву, Демократична република Конго.

Дата на посочване от ООН: 30 юни 2014 г.

Други сведения: Основателят и ръководител на ADF, Jamil Mukulu, е арестуван в Дар ес Салам, Танзания, през април 2015 г. По-късно, през юли 2015 г., е екстрадиран в Кампала, Уганда. Има сведения, че към юни 2016 г. Mukulu се намира в полицейски център за задържане в очакване на съдебния процес срещу него. Seka Baluku поема от Jamil Mukulu функцията на главен ръководител на ADF. Както се изтъква в редица доклади на експертната група на ООН за ДРК (S/2015/19, S/2015/797, S/2016/1102, S/2017/672, S/2018/531, S/2019/469, S/2019/974, S/2020/482), ADF, включително под ръководството на Seka Baluku, е продължил да извършва многократни нападения на цели, убийства и осакатявания, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, отвличания на цивилни лица, в това число деца, както и нападения на села и здравни заведения, по-специално на 12 и 24 февруари 2019 г. в Mamove, територията Beni, и на 5 декември 2019 г. и 30 януари 2020 г. в Mantumbi, територията Beni, както и многократно набиране и използване на деца при нападения и с цел принудителен труд на територията на ДРК поне от 2015 г. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/How-we-work/Notices/View-UN-Notices-Entities

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Алиансът на демократичните сили (ADF) е създаден през 1995 г. и е разположен в планинската погранична зона между ДРК и Уганда. Според окончателния доклад от 2013 г. на експертната група за Демократична република Конго на Организацията на обединените нации, в който се цитират длъжностни лица на Уганда и източници от ООН, през 2013 г. ADF предполагаемо разполага с 1 200—1 500 въоръжени бойци, разположени в североизточната част на територията Beni в провинция Северно Киву, близо до границата с Уганда. Според оценката на същите източници членовете на ADF общо — включително жените и децата — наброяват между 1 600 и 2 500 души. Поради офанзивните военни операции на въоръжените сили на ДРК (FARDC) и Мисията на Организацията на обединените нации за стабилизиране в ДРК (MONUSCO), проведени през 2013 г. и 2014 г., ADF е разпръснал бойците си в многобройни по-малки бази и е преместил жените и децата в райони на запад от Beni и по границата между Итури и Северно Киву. Военнокомандващият на ADF е Hood Lukwago, а върховният му ръководител е лицето Jamil Mukulu, на което са наложени санкции.

ADF е извършил тежки нарушения на международното право и на Резолюция 2078 (2012) на Съвета за сигурност на ООН, включително както е изложено подробно по-долу.

ADF е набирал и използвал деца войници в нарушение на приложимото международно право (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(d)).

В окончателния доклад на експертната група от 2013 г. се посочва, че групата е провела разговори с трима бивши бойци от ADF, които са избягали през 2013 г. и които описват как ADF набира хора в Уганда, като ги подмамва в ДРК с фалшиви обещания за работа (за възрастните) и безплатно образование (за децата), след което ги принуждава да се присъединят към ADF. Според същия доклад бившите бойци от ADF са разказали пред експертната група, че групите за обучение на ADF обикновено включват пълнолетни мъже и момчета, а две момчета, които са избягали от ADF през 2013 г., са разказали пред експертната група, че са получили военно обучение от ADF. Докладът на експертната група съдържа и описание на обучение на ADF, направено от „бившо дете войник от ADF“.

Според окончателния доклад на експертната група от 2012 г. сред наемниците на ADF има деца, както свидетелства случаят с кадър на ADF, набиращ наемници, който е бил заловен през юли 2012 г. от властите на Уганда в Kasese, докато се е придвижвал към ДРК, придружен от шест млади момчета.

Конкретен пример за това, че ADF набира и използва деца, има в писмо с дата 6 януари 2009 г., изпратено от бившия директор за Африка на Human Rights Watch, Georgette Gagnon, до бившия министър на правосъдието на Уганда, Kiddhu Makubuyu, в което се заявява, че през 2000 г. момче на име Bushobozi Irumba е било отвлечено от ADF на деветгодишна възраст. От него се е изисквало да осигурява транспорт и други услуги на бойците от ADF.

Освен това в „The Africa Report“ се цитират твърдения, че според сведенията ADF набира за деца войници деца на едва десетгодишна възраст, и се предават думите на говорителя на Отбранителните сили на народа на Уганда (UPDF), който заявява, че UPDF са спасили 30 деца от тренировъчен лагер на остров Buvuma в езерото Виктория.

ADF също е извършил многобройни нарушения на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право срещу жени и деца, включително убийства, осакатяване и сексуално насилие (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(e)).

Според окончателния доклад на експертната група от 2013 г., през 2013 г. ADF е нападнал многобройни села, което е станало причина над 66 000 души да избягат в Уганда. Тези нападения са обезлюдили обширна зона, която оттогава е под контрола на ADF, който я държи чрез отвличане и убийства на хората, които се завръщат в родните си села. От юли до септември 2013 г. ADF е обезглавил най-малко петима души в района Kamango, разстрелял е още няколко и е отвлякъл десетки. Тези действия тероризират местното население и възпират хората да се завръщат у дома.

Global Horizontal Note — механизъм за наблюдение и докладване на тежки престъпления срещу деца по време на въоръжени конфликти — уведоми работната група на Съвета за сигурност по въпросите на децата и въоръжените конфликти, че по време на наблюдавания период октомври—декември 2013 г. ADF носи отговорност за 14 от 18-те документирани смъртни случая на деца, включително при инцидент на 11 декември 2013 г. на територията Beni, Северно Киву, когато ADF е нападнал селото Musuku, убивайки 23 души, включително 11 деца (три момичета и осем момчета) на възраст от два месеца до 17 години. Всички жертви са били тежко осакатени с мачете, включително две деца, които са преживели нападението.

В доклада на генералния секретар от март 2014 г. относно сексуалното насилие, свързано с конфликти, образуванието „Алианс на демократичните сили — Национална армия за освобождение на Уганда“ е включено в списъка на „страни, за които има основателни подозрения, че извършват или са отговорни за изнасилвания и други форми на сексуално насилие в случаи на въоръжен конфликт“.

ADF е участвал и в нападения срещу мироопазващите сили на MONUSCO (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(i)).

На последно място, мисията на Организацията на обединените нации за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) е докладвала, че ADF е извършил най-малко две нападения срещу мироопазващите сили на MONUSCO. Първото, на 14 юли 2013 г., е било нападение над патрул на MONUSCO по пътя между Mbau и Kamango. Това нападение е подробно описано в окончателния доклад на експертната група от 2013 г. Второто нападение е извършено на 3 март 2014 г. Превозно средство на MONUSCO е било нападнато с гранати на десет километра от летище Mavivi в Beni, при което са били ранени петима членове на мироопазващите сили.

Основателят и ръководител на ADF, Jamil Mukulu, е арестуван в Дар ес Салам, Танзания, през април 2015 г. По-късно, през юли 2015 г., е екстрадиран в Кампала, Уганда. Към юни 2016 г. той се намира в полицейски център за задържане в очакване на съдебния процес срещу него.

7.	MACHANGA LTD

Адрес: Plot 55A, Upper Kololo Terrace, Kampala, Уганда.

Дата на посочване от ООН: 29 март 2007 г.

Друга информация: Дружество за износ на злато (Директори: г-н Rajendra Kumar Vaya и г-н Hirendra M. Vaya). През 2010 г. активи на Machanga по сметка на Emirates Gold са замразени от Bank of Nova Scotia Mocatta (Обединено кралство). Собствениците на Machanga продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК. Дружеството Machanga Ltd за последен път подава годишна декларация през 2004 г. и е вписано като „неактивно“ според властите на Република Уганда. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/How-we-work/Notices/View-UN-Notices-Entities

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Дружеството Machanga е закупувало злато чрез редовни търговски връзки с търговци в ДРК, които са тясно свързани с милициите. Това представлява „предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Дружество за износ на злато (Директори: г-н Rajendra Kumar Vaya и г-н Hirendra M. Vaya). През 2010 г. активи на Machanga по сметка на Emirates Gold са замразени от Bank of Nova Scotia Mocatta (Обединено кралство). Предишният собственик на Machanga — Rajendra Kumar, и брат му Vipul Kumar продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК.

9.	UGANDA COMMERCIAL IMPEX (UCI) LTD

Адрес: a) Plot 22, Kanjokya Street, Kamwokya, Kampala, Уганда (тел.: +256 41 533 578/9), б) PO BOX 22 709, Kampala, Уганда.

Дата на посочване от ООН: 29 март 2007 г.

Друга информация: Дружество за износ на злато. (Директори г-н Jamnadas V. LODHIA — известен като „Chuni“, и синовете му, г-н Kunal J. LODHIA и г-н Jitendra J. LODHIA). През януари 2011 г. властите в Уганда уведомяват Комитета, че след освобождаване на финансовите ѝ активи, Emirates Gold изплаща дълга на UCI към Crane Bank в Kampala, което води до окончателно закриване на сметките ѝ. Директорите на UCI продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК. Дружеството Uganda Commercial Impex (UCI) Ltd за последен път подава годишна декларация през 2013 г. и е вписано като „неактивно“ според властите на Република Уганда. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/How-we-work/Notices/View-UN-Notices-Entities

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Дружеството UCI е закупувало злато чрез редовни търговски връзки с търговци в ДРК, които са тясно свързани с милициите. Това представлява „предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Дружество за износ на злато. (Бивши директори са г-н J.V. LODHIA — известен като „Chuni“ — и синът му г-н Kunal LODHIA). През януари 2011 г. властите в Уганда уведомяват Комитета, че след освобождаване на финансовите ѝ активи, Emirates Gold изплаща дълга на UCI към Crane Bank в Kampala, което води до окончателно закриване на сметките ѝ. Предишният собственик на UCI — J.V. Lodhia, и синът му Kumal Lodhia продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК.