(1)

На 17 март 2016 г. Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията (2) за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия („разглеждания регламент“).

(2)

Jindal Saw Limited (по-нататък наричано „дружеството Jindal“) и свързаният с него вносител, Jindal Saw Italia SpA (наричани колективно „жалбоподателите“), оспориха разглеждания антисубсидиен регламент пред Общия съд. На 10 април 2019 г. Общият съд се произнесе с решение по дело T-300/16 (3) относно разглеждания регламент („решението“).

(3)

Общият съд прие, че изчисляването на размера на ползата за дружеството Jindal, произтичаща от предлагането на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, е в нарушение на член 6, буква г) от основния антисубсидиен регламент, който е бил в сила по времето на първоначалното разследване (4) (по-нататък наричан „основният антисубсидиен регламент“). По-специално Общият съд прие, че действително направените от дружеството Jindal транспортни разходи от мината до фабриката му в Индия са били по-високи от разходите, които Комисията е взела предвид при изчисляването на средната покупна цена на желязната руда в Индия. Според Общия съд тази разлика в транспортните разходи означава, че цената, на която дружеството Jindal се снабдява с желязна руда на индийския пазар, в действителност е била по-висока от средната покупна цена, използвана от Комисията, за да определи размера на възнаграждението, и това неизбежно е оказало влияние върху ползата, която би могла да бъде предоставена на съответния производител износител (5). В резултат на това Общият съд прие, че Комисията е нарушила член 3, параграф 2 и член 6, буква г) от основния антисубсидиен регламент (като неправилно е избрала произволно някои елементи от разходите за доставка на дружеството Jindal за изчисляването на стандартните средни транспортни разходи), както и член 15, параграф 1, трета алинея от основния антисубсидиен регламент (като е фиксирала изравнителното мито на равнище, което надхвърля подлежащите на изравняване субсидии).

(4)

Общият съд прие също, че Комисията е допуснала грешка по отношение на своите изчисления на подбиването на цените, що се отнася до жалбоподателите. В този случай от една страна, по отношение на промишлеността на Съюза Комисията е взела предвид или цените франко завода (6) на производителите, когато те са продавали директно на независими купувачи, или цените франко завода на дружествата за продажба. От друга страна, по отношение на продажбите на дружеството Jindal на пазара на Съюза, за да получи съпоставима „цена на разтоварената стока“ в ЕС, Комисията е използвала като отправна точка експортната цена, конструирана при определянето на дъмпинговия марж (т.е. като е приспаднала направените разходи по продажба, общи и административни разходи (ПОАР) и печалбата на свързаните дружества за продажба на дружеството Jindal в ЕС). Според Общия съд продажбите на продукти, които не се извършват пряко от производителя, а чрез свързани дружества за продажба, предполагат наличието на разходи и на марж на печалба, специфични за тези дружества, така че цените, на които те продават на независими купувачи, по принцип са по-високи от цените, на които производителите извършват преки продажби на такива купувачи и съответно първите не могат да се приравнят към вторите посочени цени (7). В резултат на това Общият съд счете, че когато при изчисляване на подбиването, за да сравни цените, е извършила приравняване на цените, на които дружествата за продажба продават на независими купувачи, към цените, на които производителите извършват преки продажби на такива купувачи — само по отношение на сходния продукт на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид за този продукт завишена цена, която следователно е неблагоприятна за дружеството Jindal Saw, което извършва по-голямата част от продажбите си в Съюза чрез дружества за продажба (8). Според Общия съд това представлява грешка при изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт, тъй като подбиването на цените не е било изчислено чрез сравняване на цените на едно и също ниво на търговия. Следователно Общият съд констатира грешка в това, че Комисията е приспаднала разходите по продажбата и печалбата на свързаните дружества за продажба на дружеството Jindal в Съюза от продажбите към първия независим купувач, но разходите по продажбата и печалбата на свързаните дружества за продажба на промишлеността на Съюза не са били приспаднати от продажните цени на промишлеността на Съюза за първия независим клиент. Общият съд прие, че двете цени не са били сравнени симетрично на едно и също ниво на търговия.

(5)

В резултат на това Общият съд констатира, че Комисията е нарушила и член 8, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент. Тъй като подбиването на цените, изчислено в разглеждания регламент, е основа за заключението, че вносът на разглеждания продукт е причинил вредата за промишлеността на Съюза, Общият съд установи, че наличието на причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата за промишлеността на Съюза като необходимо условие за налагането на антисубсидийно мито в съответствие с член 8, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент би могло също да е опорочено (9).

(6)

Освен това Общият съд установи, че не може да се изключи възможността, в случай че подбиването на цените е било изчислено правилно, маржът на вредата за промишлеността на Съюза да е бил определен на равнище, което е по-ниско от това на процента на субсидията. В този случай в съответствие с член 15, параграф 1, трета алинея от основния антисубсидиен регламент размерът на изравнителното мито следва да се намали до процент, който е достатъчен, за да се отстрани посочената вреда (10).

(7)

В светлината на горните съображения Общият съд отмени разглеждания регламент в частта, в която се отнася до дружеството Jindal Saw Limited.

(8)

Съгласно член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) институциите на Съюза са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите на Съюза в рамките на административна процедура, като например антисубсидийното разследване в настоящия случай, изпълнението на решението на Общия съд се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Общия съд незаконосъобразност (11).

(9)

Съгласно практиката на Съда процедурата за замяна на отменен акт може да се възобнови непосредствено на етапа, в който е възникнала незаконосъобразността (12). Това предполага по-специално, че ако актът, приет за приключване на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на антисубсидийната процедура. Така например, когато даден регламент за налагане на окончателни изравнителни мита бъде отменен, процедурата остава открита, тъй като единствено актът за приключване на процедурата се заличава от правния ред на Съюза (13), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата. Възобновяването на административната процедура с повторното налагане на изравнителни мита върху вноса, който е бил осъществен през периода на прилагане на отменения регламент, не може да се счита за противоречащо на правилото за недопускане на прилагане с обратна сила (14).

(10)

В настоящия случай Общият съд отмени разглеждания регламент в частта, в която се отнася до дружеството Jindal Saw Limited, на основание, че Комисията неправилно е изчислила, по отношение на предлагането на желязна руда, размера на субсидията в полза на дружеството Jindal и че е допуснала грешка при определянето на наличието на значително подбиване на цените. Посочената грешка би могла евентуално да е опорочила анализа на причинно-следствената връзка, както и определянето на маржа на вредата.

(11)

Констатациите, направени в разглеждания антисубсидиен регламент, които не са били оспорени, или са били оспорени, но оспорването е отхвърлено от Общия съд, или не са били разгледани от Общия съд, и поради това не са довели до отмяната на разглеждания регламент, остават напълно валидни (15).

(12)

След решенията на Съда по дело T-300/16 от 10 април 2019 г. Комисията реши с известие („известието за възобновяване“) да възобнови частично антисубсидийното разследване по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), което доведе до приемането на разглеждания регламент, и това разследване да бъде възобновено на етапа, в който е възникнала нередността. Обхватът на възобновеното разследване беше ограничен до изпълнението на решението на Общия съд по отношение на дружеството Jindal Saw Limited.

(13)

Впоследствие, на 22 юли 2019 г., Комисията реши да въведе регистрационен режим за вноса на някои тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия и произвеждани от Jindal Saw Limited и изиска от националните митнически органи да изчакат публикуването на съответния регламент за изпълнение на Комисията за повторно налагане на митата, преди да вземат решение по искания за възстановяване и опрощаване на изравнителни мита по отношение на вноса във връзка с Jindal Saw Limited (16) („регламентът за регистрационния режим“).

(14)

Комисията уведоми заинтересованите страни за възобновяването на разследването и ги прикани да представят мнения.

(15)

Комисията получи мнения от промишлеността на Съюза и двама производители износители.

(16)

По отношение на изчислението на субсидията жалбоподателят (SG PAM) припомни, че Общият съд е констатирал само че Комисията е надценила ползата, предоставена на дружеството Jindal във връзка със закупуването на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение поради неправилна оценка на транспортните разходи, но е уважил останалата част от мотивите на Комисията и е отхвърлил всички други възражения. Поради това в изпълнение на съдебното решение Комисията е трябвало само да преоцени транспортните разходи, за да преизчисли засегнатата полза.

(17)

Дружеството Jindal посочи, че Комисията не може да изисква от националните митнически органи да не възстановяват и/или опрощават изравнителни мита, които са били събирани в съответствие с разглеждания регламент. То заяви, че ситуацията в настоящия случай се различава от онази в решението по делото Deichmann (17). Дружеството Jindal също така заяви, че митата не могат да бъдат повторно налагани с обратна сила. Според дружеството Jindal разглежданият регламент е бил отменен изцяло, което означава, че е бил заличен от правния ред на Съюза с обратна сила, докато в решението по делото Deichmann е нямало фактори, „[които биха могли да засегнат] валидността на окончателния регламент“. Освен това дружеството Jindal твърди, че в резултат на установената незаконосъобразност по отношение на анализа на подбиването на цените „[се обезсилва целият] анализ на Комисията относно причинно-следствената връзка“. Това според дружеството Jindal означава, че митата в тяхната цялост изобщо не е трябвало да бъдат налагани първоначално, нито повторно, тъй като целият анализ на вредата и на причинно-следствената връзка е опорочен. След разгласяването на информацията дружеството Jindal повтори тези твърдения, без да предостави нови доводи.

(18)

Комисията припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато Съдът обяви регламент за налагане на мита за невалиден, за тези мита трябва да се счита, че никога не са били законно дължими по смисъла на член 236 от Митническия кодекс и по принцип следва да бъдат възстановени от националните митнически органи при предвидените за целта условия (18). Съдът обаче също така е приел, че във всеки конкретен случай точният обхват на решението на Съда, с което се обявява невалидност, а следователно и на произтичащите от него задължения, трябва да се определи с оглед не само на диспозитива, но и на мотивите на това решение, които представляват неговата необходима основа (19).

(19)

В разглеждания случай Общият съд установи грешка при изчислението на размера на ползата във връзка с предлагането на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Тази грешка засяга само една от субсидиите, изравнени при първоначалното разследване (възлизаща на 3,91 % от общо 8,7 % от пълния размер на субсидията, изразен ad valorem). Следователно грешката не би могла да понижи размера на митата под праговете de minimis.

(20)

Освен това Общият съд постави под съмнение използвания метод за изчисляване на подбиването по отношение на дружеството Jindal и въздействието му върху причинно-следствената връзка, както и възможното му въздействие върху маржа на вредата за дружеството Jindal, в точки 255—259 от решението. Тези елементи обаче не поставят под съмнение валидността на всички други констатации, направени в разглеждания регламент, които могат да подкрепят валидността на окончателните констатации на Комисията относно вредата, както е анализирано по-подробно в съображение 30. Във всеки случай, дори ако констатациите от възобновеното разследване биха били, че не следва да се налагат отново изравнителни мита, митническите органи биха имали възможността да възстановят в пълния им размер митата, събрани след приемането на разглеждания регламент.

(21)

Освен това, според постоянната практика на Съда член 10, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент (20) не изключва възможността с нормативни актове да се налагат повторно антидъмпингови мита върху вноса, осъществен през периода на прилагане на регламенти, които са обявени за невалидни (21). Комисията счита, че тези констатации се прилагат с еднаква сила за изравнителните мита, тъй като и член 16 от основния антисубсидиен регламент, който е в сила понастоящем (22), не изключва възможността с нормативни актове да се налагат повторно изравнителни мита върху вноса, осъществен през периода на прилагане на регламенти, които са обявени за невалидни. Следователно, както е обяснено в съображение 15 от Регламента за регистрационния режим, възобновяването на административната процедура и евентуалното повторно налагане на мита не може да се счита за противоречащо на правилото за недопускане на прилагане с обратна сила (23). Всъщност в известието за възобновяване заинтересованите страни, включително вносителите, вече са били информирани, че евентуалните бъдещи задължения ще зависят, когато това е обосновано, от констатациите от преразглеждането. В съответствие с това твърдението на дружеството Jindal, че митата не могат да бъдат наложени повторно поради възобновяването на първоначалното разследване, беше отхвърлено.

(22)

Дружеството Jindal също така заяви, че за да изпълни решението на Общия съд, Комисията трябва да използва реалните цени на Jindal за неговите първи независими клиенти. То подчерта, че Комисията не трябва да конструира цените на дъщерните търговски дружества на промишлеността на Съюза. Дружеството заяви, че това би било в противоречие с точка 251 от решението, където Съдът е приел, че: „… цените, които е трябвало да се използват, за да се изчисли подбиването, са цените, договорени с независимите клиенти, а именно цените, които тези клиенти са могли да вземат предвид, за да решат дали да купуват продуктите на промишлеността на Съюза или продуктите на разглежданите производители износители, а не цените на един междинен етап“. В тази връзка Комисията отбеляза, че в решението по делото Kazchrome (24), т.е. източника, цитиран от Общия съд по делото Jindal, Общият съд не е достигнал до категоричното заключение, което сега прави дружеството Jindal (а именно, че във всички случаи, когато се правят изчисления на подбиването на цените, това, което е от значение, са реалните цени в ЕС, определени от свързаните дружествата за продажба на производителя износител). В действителност в решението по делото Kazchrome Общият съд е подходил предпазливо, като е посочил, че „изводът от горния анализ се отнася само до настоящия случай“ (25). Комисията е на мнение, че цените CIF (стойност, застраховка и навло) на разтоварената стока в пристанищата, в които стоките се освобождават от митница, могат да се използват в контекста на анализа на ценовия ефект на субсидирания внос чрез конкретните изчисления на подбиването на цените. Това именно е равнището, на което вносът обикновено се конкурира с цените на промишлеността на Съюза, понеже именно на това равнище търговците правят своя избор дали да се снабдяват с даден продукт от промишлеността на Съюза, или от производителите износители. Опитът да се оцени какви са тези цени CIF на разтоварената стока в контекст, в който производителят износител осъществява продажби чрез свързани предприятия в Съюза за целите на изчисляването на подбиването на цените, не се различава от ситуацията, при която Комисията използва за сравнение директно цените CIF на разтоварената стока на производителите износители, на които те осъществяват директни продажби в Съюза. Поради това изразът „договорени цени“, използван както в решението по делото Kazchrome, така и по-късно в решението по делото Jindal, следва да се тълкува в техния конкретен контекст.

(23)

Дружеството Jindal също така заяви, че Комисията следва да коригира други недостатъци и изчислителни грешки, които са възникнали след приемането на разглеждания регламент. Както е обяснено в известието за възобновяване, констатациите, направени в разглеждания регламент, които не са били оспорени, или са били оспорени, но оспорването е отхвърлено с решението на Общия съд, или не са били разгледани от Общия съд, и поради това не са довели до отмяната на разглеждания регламент, остават напълно валидни (26). Следователно от Комисията не се изисква да разглежда твърдения по въпроси извън онези, които Общият съд е приел за незаконосъобразни.

(24)

Другият производител износител, Electrosteel Castings Ltd. (по-нататък наричан „дружеството ECL“), заяви, че в случай че Комисията определи, че вносът от дружеството Jindal не е причинил вреда за промишлеността на Съюза, Комисията следва да преразгледа дали следва да бъдат запазени мерките спрямо вноса от дружеството ECL. Той също така заяви, че в случай че Комисията коригира маржовете на дружеството Jindal, то маржовете на дружеството ECL също трябва да бъдат коригирани. След разгласяването на информацията дружеството ECL, подкрепено от правителството на Индия, повтори тези твърдения и изтъкна, че преизчисляването на неговите маржове е необходимо следствие от възобновяването на процедурата. Поради това Комисията следва да извърши тази преоценка служебно.

(25)

По отношение на първото от твърденията на дружеството ECL Комисията отбеляза, както е посочено в съображение 30, че в този случай не е необходимо тя да преизчислява маржа на подбиване на цените от дружеството ECL. Във всеки случай, дори след преизчисляването на подбиването за дружеството Jindal при следване на подхода, описан в раздел 4.2 по-долу, Комисията установи, че все пак съществува причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата за промишлеността на Съюза, както е посочено в раздел 4.4. Следователно това твърдение остава безпредметно. Комисията отхвърли също така и второто твърдение, тъй като всяко преизчисляване на маржовете на дружеството ECL попада извън обхвата на настоящата процедура. Комисията отбеляза, че дори и да приеме, че твърдението на дружеството ECL, че маржът му на подбиване на цените е в диапазона на маржа, установен за дружеството Jindal при следване на подхода, описан в раздел 4.2, все пак би съществувало подбиване, макар и в по-малък размер, за целия внос от Индия. Това равнище на подбиване на цените, с оглед на конкретните обстоятелства на пазара за разглеждания продукт, би било от съществено значение, за да се констатира, че разглежданият внос от Индия е бил „истинската и основна“ причина за констатираната вреда. Комисията разгледа по-подробно този въпрос в раздел 4.4.

(26)

Промишлеността на Съюза изтъкна, че в своя анализ на вредата Комисията следва да вземе предвид ефекта на понижаване на цените от вноса по отношение на промишлеността на Съюза. Напротив, след разгласяването на информацията дружеството ECL изтъкна, че подобен анализ надхвърля обхвата на тази възобновена процедура и не следва да бъде извършван. Комисията установи, че анализът на понижаването на цените е неразделна част от анализа на причинно-следствената връзка, за който Общият съд изрично прие, че би могъл да е опорочен от разглежданата грешка. Поради това Комисията допълнително анализира понижаването на цените, както е посочено в раздел 4.5 по-долу.

(27)

Общият съд констатира във връзка с предлагането на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, че Комисията неправилно е изчислила размера на ползата за дружеството Jindal. По-конкретно той установи, че Комисията неправилно е коригирала покупната цена на дружеството Jindal за желязна руда със средните транспортни разходи, за да установи покупна цена франко мината. Вместо това Комисията е трябвало да коригира покупната цена с действително направените от дружеството Jindal транспортни разходи.

(28)

Комисията преизчисли ползата, получена от предлагането на дружеството Jindal на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, като коригира покупната му цена на желязна руда с действително направените транспортни разходи. Вследствие на това размерът на преизчислената субсидия за желязна руда беше понижен от 3,91 % на 1,23 %.

(29)

Решението на Общия съд по дело T-300/16 не засегна други констатации в разглеждания регламент, които са от значение за определянето на размерите на субсидията, предоставена на дружеството Jindal, поради което те остават валидни. Съответно преизчисленият размер на подлежащите на изравняване субсидии, изразен в проценти, се определя като 6,0 % (вместо 8,7 %).

(30)

Комисията припомни, че вносът от дружеството Jindal представлява приблизително 20 % от общия внос от Индия по време на разследвания период. Всички останали видове внос не са засегнати от решението на Общия съд. С други думи, дори ако от оценката на ценовия ефект се извади вносът на дружеството Jindal, констатациите за значително подбиване на цените (27) по отношение на много съществена част от разглеждания внос ще останат незасегнати. В това отношение Комисията припомни, че както разглеждането на ценовия ефект, така и констатацията, че разглежданият внос е причинил вреда на местната промишленост, са направени по отношение на вноса от засегнатата държава или държави като цяло (а не въз основа на всеки отделен производител износител) (28). Поради това Комисията счете, че преразглеждането на изчисленията на подбиването на цените на дружеството Jindal не е опорочило заключението, че като цяло вносът от Индия е довел до значително подбиване на цените. Съответно грешката, констатирана от Общия съд, не е оказала съществено влияние върху цялостните констатации относно подбиването на цените, направени при първоначалното разследване. В този смисъл всички констатации относно вредата, направени в първоначалния регламент, се включват и потвърждават от настоящия регламент.

(31)

Макар че Комисията счете, както е посочено в съображение 30, че въздействието на грешката, установена от Общия съд, не опорочава констатациите на Комисията относно подбиването на цените и вредата, тя проучи по-подробно дали все пак би било налице подбиване на цените по отношение на дружеството Jindal, като взе предвид и конкретните условия на пазара в този случай.

(32)

Общият съд заяви, че задължението за извършване на обективна оценка на влиянието на разглеждания внос, както се изисква по член 8, параграф 1 от основния антисубсидиен регламент, изисква да се направи обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на сходния продукт на промишлеността на Съюза, когато те се продават на територията на Съюза. С цел да се гарантира обективността на това сравнение, цените трябва да се сравняват на едно и също ниво на търговия (вж. точка 239 от дело T-300/16).

(33)

В разглеждания случай са налице редица съществени конкретни обстоятелства на пазара във връзка с разглеждания продукт, които са описани по-долу.

(34)

Разглежданият продукт са тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) („тръби от пластичен чугун“) с произход от Индия, с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие („непокрити тръби“), класирани понастоящем в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90 (кодове по ТАРИК 7303001010 и 7303009010).

(35)

Комисията припомни, че две (от общо три) групи дружества, произвеждащи разглеждания продукт, оказаха съдействие като представители на промишлеността на Съюза (като на тях се падат 96 % от общото производство). Първата група производители от Съюза, SG PAM Group (по-нататък наричана „групата SG PAM“), извършва продажби на независими клиенти в Съюза чрез своите три производствени дружества, намиращи се във Франция, Германия и Испания, както и чрез много дъщерни търговски дружества, намиращи се в различни държави членки (29). Втората група производители от Съюза, Duktus Rohrsysteme GmbH, осъществява продажби чрез своето германско производствено дружество и чрез едно дъщерно търговско дружество (30). Дружеството Jindal, от друга страна, продава разглеждания продукт в Съюза чрез три дъщерни търговски дружества, намиращи се в Италия, Испания и Обединеното кралство (31).

(36)

Основната употреба на тръбите от пластичен чугун е за пренос на вода и отвеждане на отпадъчни води. Съответно в крайна сметка на водоснабдителните и водопречиствателни дружества се дължи най-голямата част от търсенето на разглеждания продукт. Тези дружества използват тръби от пластичен чугун в големи инфраструктурни проекти и покупките им, пряко или непряко, са предмет на обществени поръчки посредством публични тръжни процедури. Както беше посочено в жалбата (32), тръбите от пластичен чугун са продавани пряко на изпълнители или на водоснабдителни и водопречиствателни дружества (т.е. продажби на ползватели) или непряко чрез търговци (т.е. продажби на дистрибутори). Дори ако голяма част от тръбите от пластичен чугун първо са продадени на строителни дружества, тези дружества участват в тръжните процедури на водоснабдителните и водопречиствателни дружества, така че в крайна сметка почти винаги е налице натискът на тръжната цена. Следователно по-голямата част от продажбите на тръби от пластичен чугун на пазара в Съюза са пряко или непряко свързани с тръжни процедури в отделните държави членки.

(37)

Групата SG PAM е продала около 75 % от продукцията си на ползватели, а останалите 25 % — на несвързани дистрибутори. Дружеството Duktus е имало различна структура на продажбите, тъй като е продавало основно на несвързани дистрибутори (почти 90 % от продажбите). Въпреки това, като се има предвид, че продажбите на Duktus са представлявали едва малка част от продажбите на промишлеността на Съюза, Комисията потвърди, че не по-малко от 65 % от продажбите на промишлеността на Съюза са отишли директно при ползватели.

(38)

Дружеството Jindal е имало структура на продажбите на клиенти, подобна на промишлеността на Съюза: то е продало повече от 70 % на ползватели и около 30 % — на несвързани дистрибутори.

(39)

Поради това Комисията заключи, че дружеството Jindal и промишлеността на Съюза са продавали разглеждания продукт на сходни видове клиенти в сходни количества.

(40)

Групата SG PAM е имала териториална структура на продажбите, при която нейните дружества са съсредоточени върху местните пазари, на които присъстват. Това е валидно както за производителите от групата SG PAM, така и за дъщерните ѝ търговски дружества. Така например, дружеството от групата SG PAM във Франция е било единственото дружество от групата, което е извършвало преки продажби на крайни ползватели във Франция. Дори ако определен вид на продукта е бил произведен от дружество от SG PAM в Германия или дружество от SG PAM в Испания, този вид на продукта първо е бил препродаван вътрешно на дружеството от SG PAM във Франция и едва след това е бил продаван на крайния ползвател от дружеството от SG PAM във Франция. Аналогично дружеството от SG PAM в Белгия е било единственото дружество за продажба в Белгия [и Люксембург]; дружеството от SG PAM в Обединено кралство — в Обединеното кралство [и Ирландия]; единствено дружеството от SG PAM в Италия — в Италия, и т.н. С други думи, трите производствени дружества не са продавали пряко на ползватели на пазарите, на които присъстват други производствени дружества или дъщерни търговски дружества. Тази структура отразява факта, че пазарът се ръководи от тръжните процедури, организирани от общините/дружества за комунални услуги в държавите членки и съответно на всеки пазар е необходимо подходящо търговско представителство.

(41)

Дружеството Duktus също е имало локализирана структура на продажбите, тъй като е продавало над 50 % от продукцията си на вътрешния си пазар — в Германия. Duktus е имало само едно дъщерно търговско дружество — Duktus в Чешката република („Duktus CZ“), което е извършвало продажби само в Чешката република и Словакия. Броят на продажбите на Duktus CZ е бил относително малък (около 10 % от всички продажби на Duktus). Продажбите на дружеството Jindal на тези два пазара са били само минимални (по-малко от 1 %).

(42)

Комисията извърши подробен анализ на цените на групата SG PAM, за да определи ценовите модели на преките продажби от завода и непреките продажби чрез нейните дъщерни търговски дружества. Групата SG PAM е най-големият производител в Съюза с голяма преднина и на нея се падат 80 % от продажбите на оказалите съдействие производители от Съюза и 90 % от продукцията (33). Комисията сравни продажните цени на 10-те най-продавани вида на продукта (34) на три производствени дружества от групата SG PAM и двете ѝ най-големи дъщерни търговски дружества, които продават сходни количества. При сравнението бяха установени значителни разлики в цените на един вид на продукта. По-специално цените на дъщерните търговски дружества често са били по-ниски от продажбите от производители, но обратното също е било валидно. Както беше обяснено по-горе, това се дължи на факта, че пазарът на разглеждания продукт изглежда е повлиян от използването на тръжни процедури. В зависимост от географския пазар цената на разглеждания вид на продукта може да варира. По отношение на географските пазари Комисията отбеляза, че по принцип на съответния географски пазар е бил използван само един канал за продажби, както е описано в съображение 40. Следователно не може да бъде направено сравнение на ценовите модели между продажбите от производствените дружества и продажбите чрез местните дъщерни търговски дружества на същия географски пазар за представителни количества.

(43)

Поради това Комисията заключи, че преките продажби от производителя или продажбите чрез дружествата за продажба на производителя не са оказали осезаемо въздействие върху ценовото равнище на тези продажби на клиента. По-специално не е установено, че продажбите чрез свързано дружество са довели до по-високи цени, отколкото при продажбите, извършвани пряко от производителя, заради натиска на тръжната цена и различното ценово равнище в зависимост от географското местоположение. Дори когато промишлеността на Съюза е имала крайни продажби от производствените си дружества на своите национални пазари, тези продажби са били на същите видове клиенти като продажбите от дъщерните ѝ търговски дружества в другите държави членки. Съответно въз основа на този подробен анализ на цените, на които промишлеността на Съюза е продавала на пазара на Съюза, Комисията счете за уместно да третира преките продажби и непреките продажби чрез дъщерни търговски дружества като извършвани на едно и също ниво на търговия.

(44)

В светлината на гореизложеното Комисията установи, че секторът за производство на тръби от пластичен чугун има няколко особености, които ѝ позволяват да приеме, че продажбите на промишлеността на Съюза и тези на дружеството Jindal са извършвани на едно и също ниво на търговия:

(45)

С оглед на констатациите на Общия съд в решението по дело T-300/16 и по-специално твърденията в точка 248 от решението, както е посочено в съображение 4 по-горе, Комисията не успя да открие доказателства, че допълнителните разходи и маржът на печалбата на дружествата за продажба на производителите на Съюза като цяло са довели до по-високи цени за независимите купувачи поради причините, обяснени в съображения 42 и 43. Особеностите на пазара в някои случаи показват, че невинаги разходите, генерирани от междинни дружества за продажба, и печалбите могат автоматично да бъдат отразени в цената, като в настоящия случай, както и Общият съд е признал негласно, добавяйки израза „по принцип“.

(46)

Независимо от това, за да се изпълни решението на Общия съд, и по-специално твърденията му в точка 248 от решението, Комисията проучи дали би имало подбиване дори при сравнение на цените за първия независим клиент на равнището на дружествата за продажба, без значение дали това са директно производствените дружества, или търговските дъщерни дружества. Това беше извършено без да се засягат констатациите, направени по-горе.

(47)

Съответно Комисията използва крайните продажни цени за първия независим клиент в Съюза на двете страни (промишлеността на Съюза и дружеството Jindal), с необходимите корекции. Когато това е уместно, Комисията коригира тази крайна цена за първия независим клиент, за да се отразят разходите за транспорт, застраховка, обработване, товарене, опаковане, разходите по кредити и за гаранции и комисионните между дружеството, което извършва продажбите, и несвързания клиент. Това доведе до марж на подбиване от 3,1 %.

(48)

Съответно повторното проучване на специфичната ситуация, свързана с дружеството Jindal, показа, че продажните цени на това дружество подбиват продажните цени на промишлеността на Съюза, макар и в по-малка степен, отколкото беше установено при първоначалното разследване. Както беше обяснено по-горе, това подбиване може да се счита за значително при ситуация на пазара, при която ценовата чувствителност е важна.

(49)

Във всеки случай Комисията отбеляза, че дори да се счете, че преразгледаният марж на подбиване на цените на дружеството Jindal е незначителен или неподходящ, разглежданият внос все пак би оказвал отрицателен ценови ефект върху продажбите на Съюза.

(50)

Субсидираният внос може да окаже значително въздействие върху пазара, особено когато продуктите са хомогенни и когато ценовата чувствителност е важна. Тръбите от пластичен чугун са продукти с голяма ценова чувствително и при тези видове продукти дори малка разлика в цените може да окаже значително въздействие върху пазара.

(51)

Тръбите от пластичен чугун са продукт, определен от технически стандарти. Следователно при един и същи вид на продукта има относително малка разлика в качеството, което прави цените изключително важен фактор при вземането на решения за закупуване. В допълнение основните канали за продажби са непреки и преки тръжни процедури, при които логиката за оферента с най-ниска цена е изключително важна. Производителите и техните дъщерни търговски дружества прилагат тази логика при прякото участие в тръжни процедури, но и при непрякото участие, когато предоставят продукти на други дружества, които участват в тръжните процедури. Тези дружества обикновено са строителни дружества, които отговарят на поканите за участие в тръжни процедури на възлагащите органи (градски съвети, водоснабдителни дружества и др.). Тези тръжни процедури включват както предлагането, така и монтирането на тръби. Тъй като тръжните процедури обикновено са отворени за всички оференти, всички дружества са били под натиск да намалят цените си, за да ги съобразят с тези на оферента с най-ниска цена, с цел да спечелят търга.

(52)

При тези конкретни обстоятелства цените на разглеждания продукт са понижени от бързо нарастващия индийски субсидиран внос, както е посочено в съображение 57 по-долу, и само подбиването на цените не е отразило в пълна степен отрицателното въздействие на субсидирания внос върху цената на промишлеността на Съюза. Както е обяснено в разглеждания регламент (35), докато индийските продажби и пазарен дял значително са се увеличили по време на разследвания период, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял много повече от потреблението и промишлеността на Съюза е изгубила част от продажбите си в размер на 11 %, като нейният пазарен дял е отбелязал спад с 4 %. Непрекъснатият натиск, упражняван от субсидирания внос на ниски цени (36), не е позволил на промишлеността на Съюза да адаптира продажните си цени.

(53)

Следователно Комисията заключи, че дори ако наличието на подбиване се оспори, би имало понижаване на цените, породено от разглеждания внос в този случай.

(54)

Комисията допълнително проучи дали все пак би съществувала причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата с оглед на преразгледания марж на подбиване на цените на дружеството Jindal и/или евентуални различни констатации относно понижаването на цените. Във връзка с това Комисията припомни, че вносът на дружеството Jindal е съставлявал около 20 % от субсидирания внос. Комисията също така установи, че преизчисленият по-нисък марж на подбиване на продажните цени на дружеството Jindal не е променил факта, че и целият останал внос от Индия е подбивал продажните цени на промишлеността на Съюза, както е посочено в съображение 25, тъй като този внос не е бил предмет на констатациите на Общия съд. Преразгледаният марж на подбиване на цените на дружеството Jindal, заедно със значителния марж на подбиване на цените, установен за по-голямата част от индийския внос при първоначалното разследване, потвърждава първоначалната констатация на Комисията относно наличието на съществена вреда, както и причинно-следствената връзка в този случай.

(55)

След това Комисията извърши цялостен анализ на причинно-следствената връзка между установената вреда и целия субсидиран внос от Индия, като взе предвид и евентуалните различни констатации относно понижаването на цените.

(56)

Комисията установи, че рентабилността на продажбите на промишлеността на Съюза на независими клиенти е била много ниска. Конкурентният натиск от субсидирания внос е направил промишлеността на Съюза неспособна да увеличи достатъчно цените си, за да подобри финансовото си положение. Ниската рентабилност показва, че субсидираният внос е понижил цените на промишлеността на Съюза и ѝ е попречил да ги увеличи, за да постигне устойчиво равнище на рентабилност.

(57)

Освен това, както е посочено в разглеждания регламент (съображения 288 и 289), обемът на субсидирания внос се е увеличил значително, въпреки свиващия се пазар. Субсидираният внос се е увеличил с над 10 % през разглеждания период. Във връзка с това член 8, параграф 5 от основния антисубсидиен регламент предвижда, че дори само обемът на субсидирания внос може да бъде отговорен за съществената вреда за промишлеността на Съюза.

(58)

Поради това Комисията заключи, че въпреки по-ниското равнище на повторно установения марж на подбиване на цените на дружеството Jindal, целият внос е подбивал продажните цени на промишлеността на Съюза. Следователно съществува причинно-следствена връзка между целия субсидиран внос от Индия и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Освен това Комисията заключи, че дори и констатациите за подбиването на цените по отношение на разглеждания внос да могат да бъдат поставени под съмнение, индийският внос е причинил значително понижаване на цените и съответно първоначалните констатации за вредата/причинно-следствената връзка се потвърждават.

(59)

В точка 258 от решението по дело T-300/16 Общият съд е постановил, че не може да се изключи възможността, ако Комисията е изчислила подбиването на цената правилно, да е било установено ниво на маржа на вредата за промишлеността на Съюза, по-ниско от размера на субсидията.

(60)

Първо, Комисията отбелязва, че правилата за определяне на маржа на вредата, приложими по времето, когато е приключило водещото до мерките разследване, са изменени с Регламент (ЕС) 2016/1037. Новите правила изискват само при изключителни обстоятелства да се изчислява марж на вредата.

(61)

Второ, Комисията припомни, че анализът на подбиването на цените и определянето на маржа на вредата преследват различни цели. Анализът на подбиването на цените има за цел да се определи дали разглежданият внос оказва въздействие върху цените на промишлеността на Съюза. Констатациите относно подбиването на цените са един от елементите, които Комисията взема предвид при анализа на вредата и причинно-следствената връзка. И обратно, целта на установяването на марж на вредата е да се проучи дали мито, по-ниско от установения размер на субсидията, би било достатъчно, за да се отстрани вредата. За разлика от определянето на вредата и подробните задължения в член 8 от основния антисубсидиен регламент, законодателят не е определил цялостен набор от правила относно това как Комисията следва да оценява подобно равнище на митото. По това време текстът на член 15, параграф 1 просто гласи: „Размерът на изравнителното мито не надвишава размера на установените подлежащи на изравняване субсидии, но следва да бъде по-малък от общия размер на подлежащите на изравняване субсидии, ако това по-малко по размер мито би било подходящо, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза“. В разглеждания случай Комисията е изчислила цена, която е достатъчна, за да покрие производствените разходи на промишлеността на Съюза, увеличена с печалба в разумен размер (т.нар „невредоносна цена“). Тази цена беше сравнена с цената на вноса. Тази разлика в цената беше изразена като процент от цената CIF на вносния продукт, така че този процент или марж впоследствие да може да бъде сравнен с размера на установеното субсидиране (също изразен въз основа на цени CIF). В действителност, независимо дали се основава на маржа на вредата, или на размера на субсидирането, митото винаги ще се прилага за цената CIF на вносния продукт, когато такива продукти се оформят на митница в Съюза.

(62)

Освен това методологията и данните, използвани в контекста на подбиването на цените, са различни от тези при изчисляването на занижаването на цените. Маржът на подбиване на цените се изчислява за всеки вид на продукта (контролен номер на продукта — КНП) като разликата между действителните цени на вноса на производителя износител и действителните цени на производителите от Съюза, изразени като процент от цената на промишлеността на Съюза. Общият претеглен марж на подбиване на цените след това се изчислява като разликата между действителните цени на вноса на производителя износител и действителните цени на производителите от Съюза, изразени като процент от „теоретичния оборот“ на производителя износител, т.е. сумата, която производителят износител би получил, ако продаде внесените количества на същата цена като производителите от Съюза. И обратно, маржът на вредата се изчислява (също въз основа на КНП) като разликата между невредоносната цена на промишлеността на Съюза и действителната цена на вноса, изразена като процент от действителната стойност CIF за производителя износител (съответно действителния спрямо теоретичния оборот).

(63)

Ето защо грешка при определянето на наличието и размера на подбиването на цената за даден производител износител не оказва непременно автоматично въздействие върху определянето на маржа на вредата за този производител износител.

(64)

Във всеки случай в контекста на точка 258 от решението на Общия съд Комисията преразгледа маржа на вредата за дружеството Jindal.

(65)

При нормални обстоятелства невредоносната цена на промишлеността на Съюза се основава на производствените разходи за всеки вид на продукта, включително разходите по продажба, общите и административните разходи (ПОАР), плюс разумна печалба, и се определя на равнище франко завода. В конкретния случай обаче Комисията не е разполагала с достатъчно подробна и проверена информация относно производствените разходи въз основа на КНП, което е необходимо за изчисляването на маржа на вредата, както е описано по-горе. От друга страна, Комисията е разполагала с информация, включваща и разходите по продажба и печалбите на дружествата за продажба на производителите от Съюза. Като се имат предвид конкретните обстоятелства по този случай, особено многобройните варианти на видовете на продукта и специфичните технически стандарти/спецификации, произтичащи от тръжните спецификации, невредоносната цена по изключение е била определена въз основа на крайната продажна цена за всеки вид на продукта, с необходимите корекции, както е описано по-горе в съображение 47, като от нея е приспадната действителната печалба и след това е добавена разумна печалба. Като се имат предвид тези конкретни обстоятелства, за да се спази решението, по изключение е било счетено за подходящо тази цена да се сравни симетрично с крайната продажна цена на дружеството Jindal, т.е. на равнището на свързаните с него вносители, в която също така са внесени само необходимите корекции, както е описано в съображение 47 по-горе, но включва ПОАР и печалбата, ако има такава.

(66)

Съответно беше установено, че преизчисленият марж на вредата е 9 %.

(67)

След разгласяването на информацията дружеството SG PAM постави под въпрос установеното равнище на маржа на вредата. Първо, групата SG PAM заяви, че Комисията е изпълнила в прекомерна степен констатациите на Съда, като е преизчислила маржа на вредата, тъй като според групата Съдът не е установил грешка при изчисляването на маржа на вредата. Второ, групата SG PAM заяви, че предложеният марж на вредата не би отстранил вредата за промишлеността на Съюза, при условие че повторно определеното мито би било сравнимо с това на дружеството ECL. Въз основа на проучване и изследване на пазара SG PAM заяви, че това равнище на митата не е повлияло нито на обемите, нито на цените на ECL, което е попречило на SG PAM да постигне невредоносно равнище на цените и да подобри рентабилността си. Комисията следва или да не приложи правилото за по-малкото мито, или да използва различен метод за изчисление.

(68)

По отношение на първото твърдение Комисията припомни, както е посочено в съображение 6, че Общият съд изрично е изискал от нея да проучи дали преизчислението на маржа на подбиване на цените също би оказало въздействие върху равнището на окончателното мито поради евентуална промяна в маржа на вредата.

(69)

Второ, Комисията отново се позова на правната уредба за определяне на подходящо равнище на изравнителните мерки. Съгласно член 15, параграф 1, трета алинея „[р]азмерът на изравнителното мито не надвишава размера на установените подлежащи на изравняване субсидии, но следва да бъде по-малък от общия размер на подлежащите на изравняване субсидии, ако това по-малко по размер мито би било подходящо, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза“. Съответно няма общо правило за определяне на равнище на митото, с което да се отстрани вредата за Съюза. По-скоро този въпрос се поставя само когато маржът на вредата е по-нисък от размера на субсидирането.

(70)

Това не се отнася за конкретния случай. Тъй като маржът на вредата от 9 % е бил по-висок от размера на субсидирането от 6 %, основният регламент насочва Комисията да приеме размера на субсидирането като размер на митото.

(71)

Трето, не е съществувало правно изискване за изчисляване на маржа на вредата по различен начин. Настоящото повторно разследване е ограничено до коригиране на грешките, установени от Съда. Въпреки че то включва корекция на подходящото равнище за определяне на маржа на вредата, това не означава, че другите стъпки в първоначално приложената методология могат да бъдат преразгледани.

(72)

Поради тези причини Комисията отхвърли тези твърдения.

(73)

Въз основа на заключенията на Комисията относно субсидирането, вредата и причинно-следствената връзка в настоящото възобновено антисубсидийно разследване повторно се налага окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия и произвеждани от дружеството Jindal Saw Limited.

(74)

Като се има предвид, че повторно определеният марж на вредата (9 %) е по-висок от преизчисления размер на субсидирането (6 %), в съответствие с приложимите правила в първоначалното разследване, ставката на изравнителното мито следва да бъде определена на равнището на размера на субсидирането. Съответно повторно наложените ставки на изравнителни мита за дружеството Jindal Saw Limited са, както следва:

(75)

Преразгледаното равнище на изравнителното мито се прилага без временно прекъсване след влизането в сила на разглеждания регламент (а именно, считано от 19 март 2016 г. нататък). От митническите органи се изисква да събират подходящи мита върху вноса по отношение на дружеството Jindal Saw Limited и да възстановят всички допълнителни суми, събрани дотук, в съответствие с приложимото митническо законодателство.

(76)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (37), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвеният процент, който трябва да се плати, е процентът, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия C и е в сила на първия календарен ден на всеки месец.

(77)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,