(1)

В съответствие с член 67 от ДФЕС, Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници. Съгласно достиженията на правото от Шенген вътрешните граници могат да бъдат преминавани на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство. Това включва гражданите на трети държави, законно пребиваващи на територията на ЕС, и гражданите на трети държави, влезли законно на територията на държава членка, които могат да се движат свободно на територията на всички други държави членки за период от 90 дни в рамките на 180 дни.

(2)

На 30 януари 2020 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) обяви извънредна ситуация за общественото здраве в световен мащаб във връзка с глобалната пандемия от новия коронавирус, който причинява заболяването COVID-19. На 11 март 2020 г. СЗО прецени, че COVID-19 може да бъде окачествен като пандемия.

(3)

За да се ограничи разпространението на вируса, държавите членки приеха различни мерки, някои от които оказаха въздействие върху правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, например ограничения за влизане или изисквания към трансграничните пътници да бъдат поставени под карантина. В някои случаи тези мерки оказаха въздействие върху отсъствието на контрол на лицата, независимо от тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници в рамките на Шенгенското пространство.

(4)

В Препоръка (ЕС) 2020/1475 на Съвета (1) се определят общи принципи и общовалидни критерии, включително общи прагове, когато се обмисля въвеждането на ограничения на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19. Освен това в нея се установява обща рамка по отношение на възможните мерки за пътуващите, идващи от области с по-висок риск. В нея се препоръчва държавите членки да се координират и да информират обществеността при налагането на ограничителни мерки.

(5)

Като се има предвид, че свободното движение на лицата в рамките на вътрешния пазар, посочено в член 26 от ДФЕС, е тясно свързано с посоченото в членове 67 и 77 от ДФЕС отсъствие на контрол на лицата по вътрешните граници на Шенгенското пространство, и с цел зачитане на съгласуваността и целостта на достиженията на правото от Шенген, настоящата препоръка следва да гарантира, че държавите членки прилагат един и същ координиран подход при прилагането на достиженията на правото от Шенген по отношение на отсъствието на контрол на лицата, независимо от тяхното гражданство, на вътрешните граници.

(6)

Ето защо държавите членки следва да прилагат принципите, общовалидните критерии и общата рамка от мерки, установени в Препоръка (ЕС) 2020/1475, когато гарантират в Шенгенското пространство отсъствието на контрол на лицата, независимо от тяхното гражданство, на вътрешните граници.

(7)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото тази препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(8)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (2); Следователно Ирландия не участва в нейното приемане и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(9)

По отношение на България, Хърватия, Кипър и Румъния настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген съответно по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (3).

(11)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (4), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (5).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (6), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (7),